Интернет (и виртуална) комуникация
Internet (and Virtual) Communication
Даниела Танчева
Медицински университет ,,Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, ДЧЕОКС
daniela_tancheva@abv.bg
Aбстракт: В настоящата работа се изследва комуникацията между неспециалисти в интернет форуми и групи със здравна тематика. Разглежда се проявлението на разговорната устна реч в съчетание с научна тематика и употреба на терминология. Изследва се спецификата на интернет дискусиите за здраве като дял от компютърно опосредствената комуникация (КОК). Наблюдава се мотивацията на потребителите да търсят медицинска информация в мрежата, повишаването на интереса към алтернативните методи на лечение и тенденцията за самолечение. Анализът показва, че онлайн дискусиите за здраве изграждат специфична социокултурна среда, в която потребителите пишат, както говорят в ежедневието си, овладели са част от понятийния апарат на заболяванията си и медицинската терминология изглежда все по-позната за тях. Увеличаването на говоренето за здраве в мрежата е знак за повишаващата се потребност у хората да са информирани и качествено да управляват грижата за здравето си, а също и поставя въпроса за проблемната комуникация между пациент и лекар.
Ключови думи: здравни дискусии, медицински термини, разговорна реч, интернет комуникация.
Discussions Regarding Health Topics on the Internet – Conversational Medicine
Daniela Tancheva
Medical University ,,Prof. Dr. P. Stoyanov“ – Varna
Abstract: This paper examines the communication between non-specialists discussing health topics in online groups and forums. The main focus is on the manifestation of colloquial oral speech in combination with scientific topics and the use of terminology. The specifics of internet discussions about health as a part of computer-mediated communication (CMC) are examined. The motivation behind users’ decision to search for medical information online as well as the increasing interest in alternative treatments and the trend for self-healing are observed. The analysis demonstrates that online discussions about health have formed a specific socio-cultural environment in which users’ written language mirrors the spoken language used in their daily lives. It is found that users have mastered elements of the theoretical apparatus of their diseases and medical terminology seems increasingly familiar to them. The excessive amount of conversations about health on the web is a sign of the growing need for people to be informed and to be able to knowledgeably manage their own health, however, it also raises the question of the problematic communication between patients and doctors/medical specialists.
Keywords: health discussions, medical terminology, colloquial speech, internet/online communication.
Уводни думи
Все по-голям е интересът на изследователите към интернет общуването заради промените, които то налага в различни сфери на живота. Наблюдаваме нова комуникационна среда с динамичен език. Зависимостта на човека от технологиите го кара все повече да ,,живее“ в света на интернет, където вече границите между виртуалното и реалното се размиват. Това променя и традиционните роли на лекар и пациент и прави непонятната за мнозина специалност „Медицина“ по-достъпна и разбираема. За целта на настоящото изследване ще използвам наименованието ,,разговорна медицина“ – то се отнася до интернет дискусии за здраве, в които си взаимодействат признаци на разговорната реч с такива на научност. В този тип комуникация могат да участват потребители, които са или не са специалисти в областта на медицината. Тук могат да се включат различни интернет жанрове. Обект на задълбочен анализ са диалогичните форми – писмени разговори по здравни теми между неспециалисти. Под термина ,,разговорна медицина“ ще се разбират постове, коментари и подкоментари на тема Здраве в интернет форуми и групи, онлайн комуникацията между потребители, които не са специалисти в областта на медицината и общуват по научни теми с езика на устен разговор. В по-общ смисъл ,,разговорната медицина“ е стратегия, която би могла да се открие в текстовете на специалисти, които целят да направят науката по-разбираема, да сближат стиловете, за да ,,спечелят“ пациента на своя страна.
Дизайн на изследването
Обект на изследване е интернет комуникацията по здравни теми, която ще бъде разглеждана като писмено проявление на разговорната реч, в която има стилови маркери на научния стил – медицинска тематика и терминология. Ексцерпираният материал за анализ е от фейсбук групите: Лечение с билки (68 000.членове), Мамини лекове (34 503 членове), Звуково лечение (45 428 членове), Б 12 дефицит – група за взаимопомощ (3688 членове), Мултидисциплинарен подход срещу онкологични и имунологични заболявания (59 200 членове) и от форума BG–Mamma. Прилагат се снимки на заглавните страници на групите и страницата с темите в категорията Здраве на форума:
Форумът на майките е създаден през 2002 г. като портал за бременност и майчинство. Там има голям обем информация, структурирана в раздели. В категорията ЗДРАВЕ се открояват следните общи теми: Здравословни проблеми и профилактика, Детско здраве, Деца с хронични заболявания, Алтернативна медицина, Очно здраве, Стоматология, Здравни заведения и специалисти, Консултация с психотерапевт. Отделно е обособена категорията Бременност и раждане. Към всяка от темите има множество подтеми. Най-голям потребителски интерес предизвиква темата Здравни заведения и специалисти, има 19 647 участници, 18 156 теми и 393 005 подтеми към 01.2021 г. (https://www.bg-mamma.com). Групите и форумът са снабдени с търсачка, с която лесно и бързо се стига до конкретни теми по ключови думи. Във фейсбук групите са проследени съобщенията от 2019/2021 г. и по ключова фраза някои по-стари. Потвърждаване със сходни примери е търсено във форума. Събрани са общо 400 постове, коментари и подкоментари, в които има използвани термини и терминологични словосъчетания, както и съобщения със специфични разговорни маркери, за да бъдат анализирани. За целта на изследването фейсбук групите и форумът не са съпоставяни, а са разглеждани и двете полета като общ корпус, от който се селектират данните. Категорията ЗДРАВЕ във форума съдържа доста по-голям обем информация поради по-ранното си създаване и по-обемни текстове заради спецификата на форумното общуване. Наблюдава се тематиката и в двете полета, тя е съизмерима. Анализът на данните е дискурсивен, изследва се писането като говорене в мрежата и езиковите употреби на медицински термини в речевите актове. Работна единица са изказванията и в техния контекст се разглеждат езиковите средства. След като открием особености на речта в ексцерпираните съобщения, търсим аналози в традиционната разговорна комуникация. Основният метод на изследването е описателният, данните се събират, обработват и анализират. Регистрираните особености на речевото поведение на потребителите са илюстрирани с примери.
Прави се допускане, че ще се регистрират езикова икономия и паравербални средства – емотикони, ще се наблюдава неформално прагматично общуване, в което са реализирани популярни медицински термини.
Целта е да се проследят особеностите на общуването в интернет дискусии за здраве – как ,,говорят“ (пишат) интернет потребителите, доколко това общуване наподобява устен разговор и в каква степен се използва терминологичният апарат от съответната научна област. Изказването се приема за работна единица и в него се търсят особености на речевото поведение на интернет потребителя. Разглеждат се езиковите средства, характерни за тази реч, както и условията, които провокират комуникацията на темата здраве. Задачите в изследването са:
-
Да се проследи мотивацията на потребителите да участват в здравни дискусии.
-
Да се анализират основните закономерности в реализацията на разговорната реч в писмените интернет дискусии за здраве.
-
Да се наблюдава използването на понятийния апарат от съответната научна област от потребители неспециалисти.
Технологиите са в непрекъснато взаимодействие с езика. Интернет пространството е място за дискусии, което предполага специфичен начин на общуване, правила, езикови особености, характерни за устната комуникация. Формата на интернет дискусиите стои близо до устната реч, но се реализира чрез писмен канал за връзка. В лингвистичната литература се е утвърдило понятието ,,хибридност“ по отношение на компютърно опосредствената комуникация [1], [2]. Няма спор, че електроните текстове съдържат признаци и на устната, и на писмената реч, превесът на едната или другата зависи от тематиката, жанра, персоналната езикова култура на интернет потребителя. Искра Ликоманова избира понятието ,,вторична устност“ [3], изследвайки жанровата специфика на електронните писма. Мария Грозева употребява ,,писмена устност“ [4], с което Биляна Тодорова не се съгласява напълно, считайки, че онлайн общуването далеч не е еднородно и не е само неформално; аргументира се с факта, че в мрежата има различни лексикални пластове според комуникативната ситуация и приема наименованието ,,вторична писменост“ [5]. Русин Коцев говори за ,,трети вид речево взаимодействие – писмена разговорна реч, която съдържа сходни черти както с писмената, така и устната реч, но притежава и редица свои особености“, т.е. има хибриден характер. Той приема названието на Елена Буторина ,,писмена разговорна реч“, но с уточнението, че интернет общуването притежава особености на устната и писмената реч, без да ги припокрива [6].
Все повече хора търсят информация в мрежата за здравословното си състояние. Лесният достъп до интернет дава възможност с един клик да разчетеш лабораторно изследване, диагноза, да прочетеш листовка на лекарство, да потърсиш информация за лекар, болница или терапия, да поискаш мнение, отзив или просто да намериш съпричастност и да почерпиш опит от потребители в мрежата с подобни на твоите здравословни проблеми. В съвременния свят хората са все по-заинтересувани за здравето си и избират да живеят здравословно, а това ги превръща в активно търсещи здравна информация.
Напоследък в медицинската практика се говори за телемедицина, електронно здравеопазване, както за електронен пациент и е-здраве [7]. Това неизменно ще промени традиционните отношения между лекар и болен. Факт е, че пациентът иска да бъде все по-информиран, да участва в онлайн групи, обединяващи хора със сходни здравословни проблеми, да се консултира с повече от един специалист, да търси алтернативно лечение, а това от своя страна непрекъснато доизгражда ролята му на по-информиран пациент и участник в комуникативния акт на тема здраве, на мениджър на собственото си здраве. Татяна Каранешева говори за променените отношения между лекар и пациент, за ,,овластяването на пациента“ да взема решения относно здравето си и за възможностите на социалните медии да разпространяват здравна информация. Тя разглежда интернет като ,,евтин и ефективен източник за промоция на здравето“ и коментира, че пациентите са все по-информирани и това повишава техните очакванията към лекарите и медицинските услуги [8].
В мрежата потребителите на здравна информация могат да влизат в различни роли: например на пациент (човек, който има нужда от лечение), на лекар, фармацевт, лаборант (дават съвети, разчитат изследвания, обсъждат дозировки), на рекламен агент на продукти и лекарства, психолог, приятел и т.н. Технологията може да е партньор както между пациентите, така и между лекар и пациент. В интернет има свободен достъп до здравна (професионална и непрофесионална) информация и по този начин непрекъснато се променят нагласите за управление на здравето и грижа за него. Моят интерес е насочен към потребителите неспециалисти, които участват в дискусии за здраве, водени от желанието да търсят информация, да се самообучават, мотивирани да управляват здравето си по най-добрия за тях начин.
Мотивация на потребителите да търсят здравна информация в интернет
През 2014 г. в новинарски сайтове в България излизат статии със заглавие ,,Българи масово търсят информация за здравето си в интернет“, като се цитира изследване на проф. Живка Винарова, специалист по електронно здравеопазване. Посочено е, че 85% от хората търсят информация за здравето си в мрежата, а 80% от тях са намерили подходящи съвети, които съвпадат с тези на медицинските специалисти. 57% са потърсили интернет помощ при последното си заболяване или оплакване. Можем да намерим някои отговори на въпроса Защо? от 99 коментара към публикацията в Dnes.dir.bg [9]. Оформят се следните групи, които показват мотивацията за търсене на здравна информация в мрежата:
-
Потребители, които обичайно четат и се информират по здравни въпроси, ,,проверяват“ лекаря си:
-
Аз лично преди да си купя какъвто и да било продукт или услуга, винаги чета първо в интернет какво пише… Аз лично съм намирала доста полезна информация, особено от форуми, където лекари специалисти отговарят на въпроси.
-
И почти винаги проверявам лечението, което ми назначават в интернет. За да се убедя, че е правилно…
-
Коментатори, които се самолекуват:
-
На компа си имам папка ,,самолечение“ и събирам всякаква медицинска информация…
-
От доста време си слагам сам диагнозата и си назначавам лечение. Засега не мога да си правя сам операции поради липса на умения и техника (а и не се е налагало, да чукна на дърво).
-
Потребители, негативно настроени към здравеопазването в България и към лекарите:
-
Крайно време беше. Имайки предвид качеството на здравеопазването ни, морала на лекарите, човечността им и ужасяващата мизерия, в която повечето от нас живеят.
-
Как няма да се превръщаме в е-пациенти, като т.нар. доктори в 90% от случаите се интересуват само от това, КАК ДА ИЗКАРАТ ПАРИ ОТ НАС и хич не се интересуват дали ни помагат!!!
-
Потребители, които имат интерес към алтернативната медицина:
-
Четете алтернативна медицина, самообучавайте се!!!
-
Във Виртуaлнa библиотекa „Спирaлaтa“ може дa изтеглите „Книгa зa здрaвето“ нa Петър Дънов. В нея имa рецептa дори зa рaк.
-
Потребители, които имат труден достъп до здравни грижи:
-
При здравословен проблем, освен ако не иска хирургично лечение, вариантите са два: 1. Инфо от Интернет; 2. обаждане на личния; 2-рия вариант е по-сложен: личният не вдига телефона, няма направление, ако проблемът е сериозен, минават дни…
-
Ами като не стигат парите да си платят осигуровките, посещението при лекар и рушвета. Така ще е…
Какво предлага още интернет на търсачите на здраве – лесен достъп до медицинска информация (без да чакаш и без да плащаш), известна анонимност (няма неудобни теми), широка публика (стотици мнения на зададен въпрос), опит (изпитаното от десетки потребители често е по-ценно от мнението на един лекар), съчувствие, приятелство и т.н.
От направения анализ на коментарите към статията става ясно, че мотивацията на потребителите да се информират по здравни въпроси в мрежата расте. Този тип комуникация е сравнително ново явление в обществения живот, което оказва влияние върху използването на лечебни практики.
В условията на пандемия и социална изолация хората още по-активно търсят здравна информация. Свидетелство за този процес са новосъздадените през 2020 г. фейсбук групи: Медицински съвети при COVID-19 у дома, Група за взаимопомощ на болни от Ковид 19, Засегнати от COVID-19. Пандемията засили дигитализацията на здравните грижи – пациентите общуват с лекаря си по-често по телефона, а нововъзникналите въпроси дискутират в интернет. Фейсбук групата Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма се оказва място, където човек може да намери дарители на кръвна плазма или сам да предложи такава. В този смисъл там има информация, с която лекарите и болниците не разполагат. Наблюдава се разширяване на функциите на социалната мрежа по отношение на здравето в настоящите епидемиологични условия. Карантинираните пациенти активно участват в дискусиите за здраве поради невъзможността да се консултират с лекаря си в кабинета му.
Езикът на изследователя на собственото си тяло. Как ,,говори“ – пише? Езикови особености на писмената разговорна реч.
-
Графични особености – използва се предимно кирилица поради условията за членуване в разглежданите фейсбук групи и форума BG–Mamma. Коментари на латиница се приемат с неодобрение от страна на другите потребители и могат да бъдат изтрити от администраторите, но все пак се срещат. Латиницата се използва някъде за изписване на диагнози и имена на лекарства. Не е масова практика, но се среща писане само с малки букви или само с главни (само с главни е по-неприемливо за общността). Главните букви се използват и със стилистична функция (БлагоДаря, МОЛЯ, ПОМОЩ). В някои фейсбук групи се използва тапет на съобщението – например червен фон с гирлянда от сърчица. Все по-рядко се срещат цифри вместо букви. ,,Правописната полиция“ бди навсякъде и не подминава темата здраве, но е доста по-толерантна и по-рядко дава препоръки от рода на ,,Имате нужда от буквар“.
Липсата на пряк визуален контакт в дискусионните практики за здраве в определени случаи е недостатък, който може да бъде компенсиран с емотикони или пунктуация (липсваща пунктуация). С оглед на това, че потребителят търси информация, се употребяват въпросителни изречения, които могат да завършват с въпросителен знак, с точка или без никакъв знак. В устната реч се разчита на интонацията, тук тази липса може и да не се компенсира, ситуацията на общуването и контекстът подсказват. (Моля ви кажете нещо болкоуспокояващо за дискова херния за прищипан нерв и изкривен гръбнак бяхме в болница инжекции лекарства но нищо не помага – За билките и техните лечебни свойства, 2020). Във фейсбук групите по-често се нарушава или не се спазва въобще пунктуационната норма в сравнение с форума на майките, където текстовете изглеждат предварително обмислени и не толкова спонтанни. В някои случаи може да се наблюдава натрупване на пунктуационни знаци или многоточие (от две, три и повече точки) за заместване на интонационни паузи. Писмената дискусия може да изглежда като говорене във времето (по-активно ден-два, но фактически може да продължи години), като напълно спонтанна или обмислена, като ,,устна“ реч, която не се нуждае от правописни правила. Отношението към писането и събеседниците често се изразява със следните емотикони. Те могат да бъдат комбинация от препинателни знаци, лица с определени емоции и анимирани картинки. Най-употребими сред разглежданите съобщения са личица, които изразяват радост, плач, тъга, учудене, молитвени ръце и сърце в знак на съпричастност и подкрепа. Емотиконите могат да заместват мимиките и жестовете от устния разговор, но често поставянето им няма общо с физическото изражение на говорещия в момента на писане, а е израз на емоцията му. Понякога се използват вместо препинателен знак или за край на изказване.
Изследователи, които изучават границите между писменото и устното общуване в интернет форумите, разглеждат и тенденция на езиково излишество, изразена чрез удължаване на гласни, многоточия, главни букви вътре в думата, повторения – чрез това се имитира устна реч [10] (Пехливанова, Буров, 2010). Основната функция на удължените вокали е да предават отношение към написаното и участниците в общуването. Чрез тях се имитира звученето на устната реч:
Помоооощ! – Кръвно 200? (Мамини лекове, 2020); Моляя само не и лекар (Лечение с билки, 2020); Чувствам се като бременна от цяла вечност. Нямам търпение вече да видя това малко бебее, Боже. (BG–Mamma, 2019), Искааам, искаам! (BG–Mamma, 2005), Божее, колко са вредни значи чипсовете…(Мултидисциплинарен подход, 2020).
2. Съкращения. Тенденция към минимизация на езика – „породена от принципа на хиперфункционалността – изискването за максимална бързина и минимално усилие при оптимално разбиране в комуникацията“ [11]. За интернет езика е характерно визуализирането, чрез което се избягва писането (срещат се снимки на кожни проблеми, фрактури, рентгенови снимки, снимки на лабораторни изследвания, рецепти, билки, лекарства, хранителни добавки и др.).
-
Някой да се е излекувал от това? (Лечение с билки, 2020).
Потребителят е добавил снимка на дланите си, на която се вижда потъмняване на кожата и наранявания. Получава 50 препоръки – таблетки, снимки на множество кремове, мехлеми, билкови рецепти, уринотерапия, опити за диагностициране (имаш алергия, имаш бактерия, екзема, проблем със задстомашната жлеза), съвети за изследвания.
Стремежът към минимално писане се реализира и чрез трансформацията на по-дълга дума в по-кратка: съкращение на произвеждащите основи по абревиатурен тип, наречено от Кирова ,,усичане“ [12]; чрез стандартно съкращаване до съгласна и точка в края/или без точка; и чрез абревиация.
-
-
Съкращаването на думи – вс. случай (всеки случай), Здр/Здрте (здравейте), Благ (благодаря)
-
- Здр търся добър детски хирург за региона Пловдив или Ст. Загора, BG- Mamma, 2020.
-
-
Усичане – инфо (информация), педито/педката (педиатър), тел (телефонен номер), док/докито (доктор), памп (памперс).
-
-
Здравейте, мили дами! Обръщам се за съвет към вас. Бебето ми на 4 месеца е с разтройство от 5/6 дни педито ни изписа ентерол 3х1 ,но ефект нямаме …, BG–Mamma, 2019.
-
И аз съм така с бледо жълто и не всеки ден. Ако потъмнее търси докито.
( BG-Mamma, 2021)
-
-
Абревиация – АГ (акушер-гинеколог), ЗК (Здравна каса), УНГ (уши, ос, гърло), ЛЛ (личен лекар), ФМ (фетална морфология), ПКЯ (поликистозни яйчници), ЯМР(ядрено магнитен резонанс), MЦ (менструален цикъл), ЧПВ (човешки папилома вирус), АД (антидепресанти), ПР (паническо разстройство), ГД (гестационен диабет), ГС (гестационна седмица), КОР (компулсивно-обсесивно разстройство), ПКК (пълна кръвна картина) и др.
-
Темите/въпроси във фейсбук групите са обичайно кратки, съставени от 1-3 изречения. При по-дълги постове в групите за здравна тематика често пишещият се извинява, че текстът му е дълъг. Това може да се обясни с характера на социалната мрежа Фейсбук, където голям обем информация се прехвърля чрез плъзгане по екрана на телефона. Постовете изглеждат непринудени и неподготвени, често фрагментарни и непълни, съобразени със специфичната среда, в която съществуват. Там е мястото за бързи и кратки въпроси, но това поражда проблема за прекалената минимизация и за нарушаване минимума на информация, за да се осъществи пълноценно комуникацията. Често се стига до неадекватни съвети поради неразбиране. Срещат се множество коментари по-дълги от самата тема, като са придружени с уточняващи питания за възраст, изследвания, консултации от специалист, диагнози, история на заболяването и др. Тези дискусии много наподобяват на спонтанен устен разговор. Постове с информация под минимума:
-
Изтръпване и мравучкане на безименния и малкия пръст на лявата ръка. (Лечение с билки, 2020) – постът е оформен като съобщение.
-
Здравейте група. Лек за много болезнен цикъл? Благодаря предварително. (Мамини лекове, 2020) – обичаен пост, оформен като въпрос.
В специализираните групи за конкретни болести, напр. Б 12 дефицит – група за взаимопомощ, Автоимунен тиреодит и Хашимото, Мултидисциплинарен подход срещу онкологични и имунологични заболявания, Звуколечение и др., а също и във форума BG–Mamma се срещат текстове с повествователен и описателен характер. Там въпросите са доста по-изчерпателни с оглед на това, че потребителите обикновено са хронично болни и са добре запознати с болестта и състоянието си. Съобщенията там са обмислени и неспонтанни. Комуникативната среда предполага повече писане и повече желание за ,,говорене“ особено при по-тежки или недиагностицирани състояния:
-
Здравейте..мили хора..Аз съм много зле ..нямам диагноза.. лекарите не могат да открият какво ми е..От години имам болки в корема, в червата кървене Правих колоноскопия, гастроскопия..само хемороиди..От 2 г. започнах да се задавям..не мога да се храня добре..даже и вода почти не пия..Болките в корема и под дясно ребро са ужасни..Зъбите и венците ми се разрушиха и болят ..Имам гноен абцес на окото..който уж е ечемик..но не минава..Главата..шията ме болят адски..Топи се меката тъкан в цялото ми тяло..вече почти не мога да хващам..да пиша..изпускам всичко и тялото започна да се сковава..Извинявам се за дългия пост..Ако някой може да ми помогне със съвет…ще съм благодарна..
(Мултидисциплинарен подход срещу онкологични и имунологични заболявания, 2020).
Постът има 570 коментара и 288 реакции с емотикони. Коментаторите дават всевъзможни препоръки за изследвания, лекари, холистични специалисти, методи на лечение, като тонът е състрадателен и благопожелателен.
3. Етикетни формули. Речеви актове на молба, благодарност, пожелания.
Като средства за осъществяване на непосредствен контакт с останалите потребители могат да се разглеждат поздравите и обръщенията. Някои са формални по характер, а други създават усещане за общуване в неформална среда с познати хора (потребителите могат да се познават в реалния живот, да са познати във виртуалния свят или да са напълно непознати). Обичайно постовете започват с поздрава Здравейте/Здрасти, (по-рядко Добър ден!, Добър вечер!, Привет!) следва въпрос и завършват с благодарност/благопожелание:
Здравейте, интересувам се от растението тученица. Някой консумирал ли го е? Пробвани рецепти? Благодаря! – Билки и рецепти, 2020
Обръщенията привличат към диалог, те са директна покана за разговор, чрез която се показва отношение към адресата (в случая група от хора): група, приятели, група състрадатели, мила група, уважаема група, съфорумки, групичка, мили приятели, билкосъбиратели, момичета, мамчета, мами, обръщения по име. В сравнение с други професионални групи, където най-популярно е колеги, в тези с здравна тематика ,,цари приятелство“ – освен обръщението ,,приятели“ се наблюдава по-голяма толерантност, спазва се добрият тон, рядко има нападки, обиди и забележки предвид функцията им да бъдат групи за взаимопомощ. Специфичната речева ситуация, в която можеш да отправиш молба, да потърсиш съвет и помощ се свързва с речеви актове на благодарност и пожелания – благодаря, бъдете здрави, успех, амин, дано намерите лечение, Бог е с Вас, стискам палци, Бог да ви закриля, оздравявайте и др.
Използването на медицинската терминология от неспециалисти
Последните две десетилетия в лингвистичната литература се говори за говори за двата основни процеса в развитието на съвременния български книжовен език – демократизация и интелектуализация [13], процеси, които в интернет пространството намират своето специфично проявление. Първата тенденция прави писмения език по-близък до разговорния, като чрез навлизането на неологизми, жаргони, фразеологични и експресивни изрази се подпомага процесът на колоквизализация. Втората се свързва с голям брой терминологични единици и активното им използване извън професионалната научна сфера. Много термини разширяват сферата си на употреба или преминават в общоупотребимия език. В анатомичната терминология Павлина Кънчева различава термини за родови понятия (тъкан, кост) и термини за общи понятия (termini generals) – вход, гръб, глава. Като езикови единици термините са съществителни имена, които участват в множество съчетания [14]. Биляна Tодорова изследва комуникацията в интернет и говори за черти на академичното общуване в неформалната среда на интернет форума BG–Mamma и посочва медицината като една от най-предпочитаните теми [15], [16]. От коя подобласт са термините и терминологичните словосъчетания, които търсачите на здраве в интернет употребяват и как голямото говорене за болести прави медицината разговорна? Не се цели изчерпателно представяне на всички медицински термини в наблюдаваните дискусии, подбрани са често срещани примери, които да представят терминологичния апарат в няколко групи.
Резултати от изследването
-
Анатомична терминология – разбира се, интернет потребителите не са запознати с анатомията на тялото си, а имат частични знания за системи или органи, които са заболели. Наименования на мускули (прасец, бицепс, седалищен мускул, седалищен мускул), кости (челюстна кост, шийни прешлени, лопатка, ключица, бедрена кост), стави (тазобедрена, лакътна), хормони (допамин, мелатонин, инсулин), жлези (надбъбречна, слюнчеста, епифизна, хипофизна, щитовидна), нерви (зрителен нерв, лицев нерв), са често срещани в дискусиите за здраве. В някои комуникативни ситуации, свързани с хронични или злокачествени болести, се използват и тясно специализирани термини:
-
Привет, много се притесних. От няколко години имам болки в темпоромандибуларните стави…
-
При нас образуванието е на ниво ТН 6-ТН 10, произлиза от най-външния слой на мозъчната обвивка. Беше се разраснал и доколкото ми обясниха обхванал част от коста на прешлените, което значи че освен в спиналния канал е бил излязъл и навън. По време на химията при поредното магнитно-резонансно изследване се установи и наличие на сателитни образувания в гръбначния мозък в областта на шията и в опашачната част. (BG-Mamma)
-
Имам дископатия, ниско долу в лумбалния отдел на гръбначния стълб. Освен това имам болка в дясната сакроилиачна става и дясната тазобедрена става. (Звуково лечение, 2018).
-
Болести, причинители на заболявания – потребителите на здравна информация обсъждат различни болести, диагнози, симптоми, психосоматика на болестите, търсят причините за своите заболявания (наследственост, начин на живот) в името на голямата цел ЗДРАВЕ. Някои коментатори използват медицинските названия: алергичен ринит, аменореа, акне, диабет и т.н., а други ги заменят със симптоматиката – запушен нос, липса на менструация, пъпки, висока захар. Срещат се и изписвания на латински.
-
Отидох на уролог, пуснах урокултура и излязоха бактерии – Citrobacter, уролога предложи да отида на гинеколог, за да не би да има бактерии във влагалището и от там да се прехвърлят. Отидох и излязоха нови бактерии – e-coli. Стиковахме антибиотика да е и за двете. Взимах го, мина време. Отидох на контролните изследвания и пак нови бактерии – в урината Proteus mirabilis, а във влагалището Enterococcus faecalis.
-
Поставиха ми доста сериозни диагнози – остеохондроза, дискова болест и цирвикиална спондилоза (вм. цервикална – бел. е моя).
(Звуково лечение, 2018)
-
Специфика на лекарствата – дискусиите за това кой какви медикаменти взема са сред предпочитаните. Обсъждат се наименования на лекарства, техни аналози в чужбина, дозировки, мерни единици, състав, странични ефекти, билки, суперхрани, отвари и др. Води се спор за и против антибиотиците и хомеопатията, или химията срещу даровете на природата. Потребителите често имитират езика на лекарите или фармацевтите:
-
Флуанксол е антипсихотик (невролептик), а Золофт е антидепресант.
Антипсихотиците се различават от антидепресантите по това, че дори тези от тях, които проявяват известен антидепресивен ефект, показват преди всичко потискащи ефекти върху психичните прояви. Не може да се сравняват в това кой е по-силен и кой по-слаб, а в това как действат и какви странични ефекти имат. По принцип е по-добре да се прилага монотерапия…
(BG–Mamma, 2018)
4. Медицински изследвания и процедури – потребителите в интернет дискутират лабораторни тестове, патоморфология (цитология и хистология), диагностични пункции, биопсия, инструментални изследвания (колоноскопия, дензинометрия, томография, ендоскопия, химиотерапия, лъчетерапия и т.н.). Обсъждат се резултати и референтни стойности, болезненост и специфика на процедурите и изследванията.
-
Здрасти.
Преди време имах дефицит на Б12, така че го пиех дългосрочно. Преди месец и половина, Б12 в кръвта ми беше 661 (при норма 145-569). Така че спрях да взимам Б12 като хранителна добавка, и въпреки това днес се оказа че Б12 се е вдигнал (на 768). Кофтито е, че щом Б12 ми е наднормен, не мога да пия Милгамма N за невропатичните ми симптоми.
**EDIT**: Пропуснах да кажа, че гореописаните стойности са в pmol/l, а не в pg/Ml.
(Б 12 дефицит – група за взаимопомощ, 2020)
-
Направихме биопсия на шийката и от канала. Излезе че няма дисплазия. Пишеше, че има слуз в повишени кол, атипични клетки, папиломатоза. Предложена ми бе терапия с папилокер, който давал много добри резултати. Прилагах го 6 месеца + два вида биозин. И ето ме 8,9 месеца по късно. Направихме течно базирана цитонамазка. Излезе 3а гр. с HSIL (asc-h) и единични койлоцити … (BG-Mamma, 2020)
-
Дайте информация за коронография (вм. коронарография – бел. е моя).
(Лечение с билки, 2020)
На базата на направеното изследване в тази му част не е възможно категорично да се направи изводът какво е количеството медицински термини, които се срещат в дискусиите. Наблюдава се асиметричност на използваните термини в различните комуникативни актове и теми. Например във фейсбук групата Б 12 – група за взаимопощ се наблюдават количествено повече термини в сравнение с групите Мамини лекове и Лечение с билки. Темите, свързани с алтернативна медицина, предполагат използването на по-малко специализирани наименования. Необходимо е да се изследват проявленията на терминологичния апарат в дискусиите за конкретна болест или друга по-тясна медицинска тема. За целта трябва да се наблюдава и профилът на потребителя по отношение на възраст, образование, професия и др. Същевременно правим допускането, че медицинските термини трайно присъстват в онлайн дискусиите по здравни теми, но те невинаги се използват адекватно от участниците в тези онлайн дискусии. Наблюдава се и неправилно изписване на медицинските термини в някои случаи, което води до двусмислица и подвеждаща информация.
Термините проникват в речта на неспециалиста заради социалния му опит с болестта:
-
Момичета мутациите първо показват само предразположеност. Второ в случая MTHFR има отношение към фолиева киселина и метилфолат. За метил Б12 е MTRR, донякъде и MTR. По важни и реални са стойностите на Саме, метионин и хомоцистеин.
(Б 12 – група за взаимопощ, 2020)
-
Здравейте, днес ме диагностицираха с Her2 positive и Естроген позитивен рак на гърдата втори към трети стадий, без разсейки.
(Мултидисциплинарен подход срещу онкологични и имунологични заболявания, 2021)
Например болният от диабет спокойно си служи с наименования като: инсулинова резистентност, инсулинов дефицит, хипергликемия, mmol/l, жените с репродуктивни проблеми – с яйчников резерв, фоликул, инсеминация, прогестерон, LH (лутеинизираш хормон), а хора с дефицит на витамин Б12 с – феритин, хомоцистеин, серумно ниво, болни от сърдечно-съдови заболявания използват – триглицериди, C–реактивен протеин, холестерол и т.н. Неспециалистът изучава своето тяло, състояние, симптоматика и средствата за диагностициране и лечение на конкретните си заболявания. Той се нуждае от специализираните термини като необходимо условие за качествена комуникация.
Сред селектираните данни се регистрират прояви на езикова икономия по отношение на термините. Лексикална икономия се наблюдава в съкращаването на термините – например фолиева (фолиева киселина), захар (кръвна захар), кръв (кръвен тест), щитовидната (щитовидната жлеза), т. нар. процес на субстантивация. Това може да е знак за тяхното неформално използване в разговорната реч, а често и за непознаване на пълното наименование. Изписването на резултати и референтни стойности само с цифри (без мерни единици) е икономия, която води до нарушен минимум информация. Има данни, че неспециалистът често владее само формата, но не и съдържанието на научното понятие.
Друг пример за това е използването на абревиатури, без да се знае пълното наименование (напр. АСАТ – аспартат аминотрансферазата, АЛАТ – ланин аминотрансфераза) или без да се разбират като абревиатури, те са изписвани като думи ,,алат“ и ,,асат“. Познава се значението на по-общоизвестни като: АБ – антибиотик, антибиограма, МС – множествена склероза, ЩЖ – щитовидна жлеза, MЦ – месечен цикъл и др. Често се налага в дискусиите да се изясняват понятия, които потребителите не знаят (напр.: Може ли да ми кажете нещо за стеснение на карпалния канал?, Как се лекува ганглион?, Билка за лечение на атером). Наблюдават се опити за свободно дефиниране според езиковата компетентност на потребителя, често и с препратка към научна статия в мрежата.
Медицинските термини навлизат в речта на неспециалиста, защото първо са навлезли в живота му чрез личния сблъсък с болестта. Достиженията на науката стават част от света на обикновения човек, променят мисленето, решенията и поведението му, а следователно и ,,говоренето“. Интернет достъпът до медицинска информация засилва тези процеси и това несъмнено оказва влияние върху речта на непрофесионалистите. Онлайн комуникацията поставя част от медицинската терминология в полето на разговорното общуване.
Дискусионни въпроси
Анализът на онлайн дискусиите в BG–Мamma и фейсбук групи със здравна тематика показва, че те са богат източник на езиковедски, а защо не и на медицински анализи в бъдеще. Влиянието на неспециалистите расте поради снижаването на абстрактния медицински език до популярен и разбираем. За сметка на реалната консултация с лекар или фармацевт хората често предпочитат бърза консултация в група за здраве. В тази специфична социокултурна среда съвременният човек обсъжда научнопопулярна информация и ,,говори“ по здравни теми, като понякога използва думи и изрази, които са типични за устната реч. На базата на изследването е възможно да се направят следните изводи:
-
Потребителите на здравните фейсбук групи и форума BG–Mamma са все по-мотивирани да търсят медицинска информация в мрежата. Тези практики се наблюдават още по-отчетливо във времето на пандемия и социална дистанция.
-
Допускаме, че някои от участниците в онлайн общуването между неспециалисти вземат решения за здравето си на базата на непрофесионални съвети в интернет.
-
Участниците са неравнопоставени като езикова култура и знания – от потребители без медицински познания, до хора, които са изучили някои специфики на заболяванията си и са овладели най-популярната терминология по темата.
-
Писмената среда имитира разговорната реч, но в нея се наблюдава популяризиране на медицинската терминология и имитация на професионална реч сред неспециалистите.
В бъдещи изследвания темата предполага интересни възможности за анализ на терминологичния апарат, за проследяване реализацията на честотни термини на конкретни болести и общи медицински термини, а също и съпоставяне на речта в здравните форуми с речта в други интернет сфери.
Заключение
Активното присъствие на пациенти в мрежата е ясен знак, че дигитализацията променя потребностите на хората и дава неограничени възможности за повишаване на информираността, увеличават се темите, участниците, разширява се пространството на комуникация. Това загатва за съществуването на проблеми в традиционното общуване между лекар и пациент, за липси, които болните се опитват да запълват с търсене на информация и непрофесионално мнение. Езикът в онлайн дискусиите зависи както от разговорната реч, така и от потребностите на хората да комуникират по здравни теми качествено – с необходимата терминология. Търсачите на здраве все повече ще ,,разговарят“ с абстрактни понятия в желанието да управляват здравето си.
Цитирани източници
[1] Кирова, Л. (2007). Електронният форум като жанр на компютърно опосредстваната комуникация. LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91), https://liternet.bg/publish3/lkirova/e–forum.htm, последно посещение на 10.12.2020. [Kirova, L. (2007). Elektronniyat forum kato zhanr na kompyutarno oposredstvanata komunikatsia. LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91), https://liternet.bg/publish3/lkirova/e-forum.htm, posledno poseshtenie na 10.12.2020.]
[2] Иванова, T. (2011). Речевое поведение Интернет-общения. Вестник Адыгейского государственного университета. Серия 2: Филология и искусствоведение, 3/2011УДК: 8127: 81-25. [Ivanova, T. (2011). Rechevoe povedenie Internet-obshtenia. Vestnik Adыgeyskogo gosudarstvennogo universiteta. Seria 2: Filologia i iskusstvovedenie, 3/2011UDK: 8127: 81-25.]
[3] Ликоманова, И. (2005). За вторичната устност и вторичната писменост: към релацията стандарт:колоквиалност. / Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 137–144. [Likomanova, I. (2005). Za vtorichnata ustnost i vtorichnata pismenost: kam relatsiyata standart:kolokvialnost. / Standart i substandart – diahronni i sinhronni aspekti. Shumen: UI „Episkop Konstantin Preslavski“, 137–144.]
[4] Грозева, М. (2011). Езикът в интернет. Изследване върху политическите коментарни блогове в български и немски език. София: Изд. ЛРЦ. [Grozeva, M. (2011). Ezikat v internet. Izsledvane varhu politicheskite komentarni blogove v balgarski i nemski ezik. Sofia: Izd. LRTs.]
[5] Тодорова, Б. (2015). Лингвистични аспекти на компютърно опосредстваната комуникация. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 13. [Lingvistichni aspekti na kompyutarno oposredstvanata komunikatsia, Blagoevgrad: UI „Neofit Rilski“, 13.]
[6] Коцев, Р. (2016). Съвременният български език като функционираща система в интернет комуникацията, дисертационен труд. ВТУ. [Kotsev, R. Savremenniyat balgarski ezik kato funktsionirashtasistema v internet komunikaciyata. PhD Thesis. VTU
https://www.uni-vt.bg/bul/staffinfo.aspx?u=1294&zid=70&ppage=55]
[7] Винарова, Ж. (2009). Електронно здравеопазване. Пловдив: изд. Летера. [Vinarova, Zh. (2009). Elektronno zdraveopazvane. Plovdiv: izd. Letera.]
[8] Каранешева, Т. (2016). Потенциалът на интернет като канал за здравна информация. Social medicine. Scientific Online Resources System. https://journals.mu-varna.bg/index.php/sm/article/view/1718, последно посещение на 10.12.2020. [Karanesheva, T. (2016). Potentsialat na internet kato kanal za zdravna informatsia. Social medicine. Scientific Online Resources System. https://journals.mu-varna.bg/index.php/sm/article/view/1718, posledno poseshtenie na 10.12.2020.]
[9] Dnes.dir.bg. https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zdrave-patzienti-15915298. последно посещение на 1.06.2020. [Dnes.dir.bg. https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zdrave–patzienti-15915298. posledno poseshtenie na 1.06.2020. ]
[10] Пехливанова, П. & Буров, С. (2010). Между писмената и устната комуникация (Наблюдения върху езика във форумите на интернет). Проблеми на устната комуникация, кн. 8, 41-51. Велико Търново: Университетско издателство. [Pehlivanova, P. & Burov, S. (2010). Mezhdu pismenata i ustnata komunikatsia (Nablyudenia varhu ezika vav forumite na internet. Problemi na ustnata komunikatsia, kn. 8, 41-51. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo.]
[11] Кирова, Л. (2011). Особености на чат-разговора. LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20).
https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm. последно посещение на 13.12.2020. [Kirova, L. (2011). Osobenosti na chat-razgovora. LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20)
https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm. posledno poseshtenie na 13.12.2020.]
[12] Кирова, Л. (2010). Езикът на BG инфо поколението. София: Галик. [7. Kirova, L. (2010). Ezikat na BG info pokolenieto. Sofia: Galik.]
[13] Ницолова, Р. (1994). За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10.ХІ.1989 г. Годишник на ИЧС, т. ІХ. София. [Nitsolova, R. (1994). Za nyakoi proyavi na tendentsiyata kam demokratizatsia v ezika na balgarskia pechat sled 10.HІ.1989 g. Godishnik na IChS, t. ІH. Sofia.]
[14] Кънчева, П. (2009). Българската анатомична терминология днес. София: Медицинско издателство АРСО. [Kancheva, P. (2009). Balgarskata anatomichna terminologia dnes. Sofia: Meditsinsko izdatelstvo ARSO.]
[15] Тодорова, Б. (2016). Непрофесионалните научни дискусии в компютърно опосредстваната комуникация. Вестник по педагогике и психологии. Черногорск: Южной Сибири 2016: 210-222. [Todorova, B. (2016). Neprofesionalnite nauchni diskusii v kompyutarno oposredstvanata komunikatsia. Vestnik po pedagogike i psihologii. Chernogorsk: Yuzhnoy Sibiri 2016: 210-222.]
[16] Тодорова, Б. (2016). За някои особености на псевдоакадемичната комуникация в интернет. Черногорск: Наука. Мысль, 2016, 8: 144-151. [Todorova, B. (2016). Za nyakoi osobenosti na psevdoakademichnata komunikatsia v internet. Chernogorsk: Nauka. Mыsly, 2016, 8: 144-151.]
Библиография
Арнаудова П. (2005). Медицинска терминология. София: Медицина и физкултура. [Arnaudova P. (2005). Meditsinska terminologia. Sofia: Meditsina i fizkultura.]
Винарова, Ж. (2009). Електронно здравеопазване. Пловдив: Летера. [Vinarova, Zh. (2009). Elektronno zdraveopazvane. Plovdiv: Letera.]
Грозева, М. (2011). Езикът в интернет. Изследване върху политическите коментарни блогове в български и немски език. София: Изд. ЛРЦ. [Grozeva, M. (2011). Ezikat v internet. Izsledvane varhu politicheskite komentarni blogove v balgarski i nemski ezik. Sofia: Izd. LRTs.]
Грозева, М. (2017). Отново за езика в интернет. В. Търново: Проглас, кн. 2, 2017 (год. ХХVI) [Grozeva, M. (2017). Otnovo za ezika v internet. V. Tarnovo: Proglas, kn. 2, 2017 (god. XXVI).]
Иванова, T. (2011). Речевое поведение Интернет-общения. В: Вестник Адыгейского государственного университета. Серия 2: Филология и искусствоведение, 3/2011УДК: 81271:81-25. [Ivanova, T. (2011). Rechevoe povedenie Internet–obshtenia. V: Vestnik Adыgeyskogo gosudarstvennogo universiteta. Seria 2: Filologia i iskusstvovedenie, 3/2011UDK: 81271:81-25.]
Кирова, Л. (2007). Електронният форум като жанр на компютърно опосредстваната комуникация. LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91), https://liternet.bg/publish3/lkirova/e–forum.htm, последно посещение на 10.12.2020. [Kirova, L. (2007). Elektronniyat forum kato zhanr na kompyutarno oposredstvanata komunikatsia. LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91), https://liternet.bg/publish3/lkirova/e-forum.htm, posledno poseshtenie na 10.12.2020.]
Каранешева, Т. (2016). Потенциалът на интернет като канал за здравна информация. Social medicine. Scientific Online Resources System. https://journals.mu-varna.bg/index.php/sm/article/view/1718, последно посещение на 10.12.2020. [Karanesheva, T. (2016). Potentsialat na internet kato kanal za zdravna informatsia. Social medicine. Scientific Online Resources System. https://journals.mu-varna.bg/index.php/sm/article/view/1718, posledno poseshtenie na 10.12.2020.]
Кирова, Л. (2010). Езикът на BG инфо поколението. София: Галик. [7. Kirova, L. (2010). Ezikat na BG info pokolenieto. Sofia: Galik.]
Кирова, Л. (2011). Особености на чат-разговора. LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20).
https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm. последно посещение на 13.12.2020. [Kirova, L. (2011). Osobenosti na chat-razgovora. LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20)
https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm. posledno poseshtenie na 13.12.2020.]
Коцев, Р. (2016). Съвременният български език като функционираща система в интернет комуникацията. Дисертационен труд, ВТУ, 2016. [Kotsev, R. Savremenniyat balgarski ezik kato funktsionirashtasistema v internet komunikaciyata. PhD Thesis, VTU.
https://www.uni-vt.bg/bul/staffinfo.aspx?u=1294&zid=70&ppage=55]
Кънчева, П. (2009). Българската анатомична терминология днес. София: Медицинско издателство АРСО. [9. Kancheva, P. (2009). Balgarskata anatomichna terminologia dnes. Sofia: Meditsinsko izdatelstvo ARSO.]
Ликоманова, И. (2005). За вторичната устност и вторичната писменост: към релацията стандарт: колоквиалност. Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 137–144. [Likomanova, I. (2005). Za vtorichnata ustnost i vtorichnata pismenost: kam relatsiyata standart: kolokvialnost. Standart i substandart – diahronni i sinhronni aspekti. Shumen: UI „Episkop Konstantin Preslavski“, 137–144.]
Ницолова, Р. (1994). За някои прояви на тенденцията към демократизация в езика на българския печат след 10.ХІ.1989 г. Годишник на ИЧС, т. ІХ. София. [Nitsolova, R. (1994). Za nyakoi proyavi na tendentsiyata kam demokratizatsia v ezika na balgarskia pechat sled 10.HІ.1989 g. Godishnik na IChS, t. ІH. Sofia.]
Пехливанова, П. & Буров, С. (2010). Между писмената и устната комуникация (Наблюдения върху езика във форумите на интернет). Проблеми на устната комуникация, кн. 8, 41-51. Велико Търново: Университетско издателство. [Pehlivanova, P. & Burov, S. (2010). Mezhdu pismenata i ustnata komunikatsia (Nablyudenia varhu ezika vav forumite na internet). Problemi na ustnata komunikatsia, kn. 8, 41-51. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo.]
Тодорова, Б. (2015). Лингвистични аспекти на компютърно опосредстваната комуникация. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“. [14. Todorova, B. (2015). Lingvistichni aspekti na kompyutarno oposredstvanata komunikatsia. Blagoevgrad: UI „Neofit Rilski”.]
Тодорова, Б. (2016). Непрофесионалните научни дискусии в компютърно опосредстваната комуникация. Вестник по педагогике и психологии. Черногорск: Южной Сибири 2016: 210-222. [Todorova, B. (2016). Neprofesionalnite nauchni diskusii v kompyutarno oposredstvanata komunikatsia. Vestnik po pedagogike i psihologii. Chernogorsk: Yuzhnoy Sibiri 2016: 210-222.]Тодорова, Б. (2016). За някои особености на псевдоакадемичната комуникация в интернет. Черногорск: Наука. Мысль, 2016, 8: 144-151. [Todorova, B. (2016). Za nyakoi osobenosti na psevdoakademichnata komunikatsia v internet. Chernogorsk: Nauka. Mыsly, 2016, 8: 144-151.]
Ръкописът е изпратен на 04.01.2021 г.
Рецензиране от двама независими рецензенти: от 15.02.2021 до 25.02.2021.
Приемане за публикуване: 12.03.2021.
Manuscript was submitted: 04.01.2021.
Double Blind Peer Reviews: from 15.02.2021 till 25.02.2021.
Accepted: 12.03.2021
Брой 47 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2021 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП2/41 от 07 декември 2020 г.
Issue 47 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2021) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP2/41 of December 07, 2020.