Академична и стратегическа комуникация

Academic and Strategic Communication

DOI 10.55206/GSUZ9933

 

Надя Бирежакли

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: birezhakli@uni-sofia.bg

Абстракт: Докторантското обучение е ключова предпоставка за изграж­да­нето на Европейското образователно пространство. Целите на изследването в настоящата статия са: да направи преглед и анализ на докторантското обуче­ние в България в контекста на Болонския процес и Европейското об­разо­ва­тел­но пространство, а основните задачи са: да очертае перспективите и предиз­викателствата пред докторантското обучение, като в същото време се опита да изведе препоръки с цел оптимизиране на образователния и изсле­довател­ския процес в рамките на обучението за придобиване на образова­тел­ната и научна степен „доктор“ в България. Използвани са методите на  desk research и на вторичен анализ на данни, както и контент анализ на адми­нистративни и нормативни документи. Работната хипотеза е, че въпреки че в голяма сте­пен нормативната база на национално ниво е в унисон с евро­пейските стан­дар­ти, налице са пропуски в прилагането на инструментите по Болонския про­­­­цес.

Ключови думи: докторантско обучение; Болонски процес; Европейско об­ра­зователно пространство; европеизация на образованието; Европейски уни­вер­ситетски алианси.

 

Doctoral training in Bulgaria

in the light of the Bologna process

and the European Education Area

Nadya Birezhakli

Sofia University “St. Kliment Ohrdsiki”

E-mail: birezhakli@uni-sofia.bg

 

Abstract: Doctoral training is a key prerequisite for building the European Edu­cation Area. The article aims to provide an overview and an analysis of doctoral training in Bulgaria in the context of the Bologna Process and the European Education Area. The mains tasks are to outline the perspectives and challenges facing doctoral education, while at the same time attempting to derive re­commendations for optimizing the educational and research process within doc­toral education in Bulgaria. To achieve these aims, desk research and secondary data analysis were used, as well as content analysis of administrative and legal documents. The working hypothesis is that although the national-level regulatory framework is largely in line with European standards and guidelines, there are gaps in the implementation of the Bologna Process tools.

 

Key words: doctoral training; Bologna Process; European Education Area; euro­peanization of education; European university alliances.

Въведение

Европейският съюз (ЕС) утвърждава висшето образование като из­ключително важен аспект на своето социално и икономическо развитие, ка­то подчертава необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството меж­ду държавите членки в тази област с оглед справяне с предизвикателствата, свързани с екологичния и цифровия преход и застаряването на населението, както и с други ключови социално-икономически предизвикателства, чрез обмен на знания, добри практики и съвместно изготвяне на иновативни ре­шения [1].

Изграждането на Европейско образователно пространство извежда док­­торантското обучение като един от основните приоритети пред евро­пейс­ките университети. От своя страна Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. посочва сред основните си цели привличането и задържането на талантливи млади уче­ни, от които зависи бъдещето на научните изследвания в България. Цел, коя­то изисква да бъде обърнато специално внимание на значимостта на док­торантското обучение като първа стъпка в научната кариера.

В настоящата публикация е направен преглед и анализ на страте­ги­ческите документи и нормативната уредба на европейско и национално ни­во с предмет докторантското обучение, за да бъде проверено доколко ситуа­цията в България в тази сфера отговаря на европейските стандарти и насоки.

Докторантското обучение в европейска перспектива

Съгласно чл. 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ЕС разполага с компетентност да предприема действия за под­крепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в сферата на образованието в тяхното европейско измерение [2]. Важно е да бъде подчертано, че законодателните правомощия в сферата на образо­ва­нието остават изцяло в компетенцията на държавите членки, докато ЕС има единствено координиращи, подпомагащи или допълващи функции.

Дял XII от ДФЕС (Образование, професионална квалификация, мла­деж и спорт) утвърждава основните цели пред Съюза в областта на образо­ванието. Бихме могли да изведем някои основни насоки, като: раз­витие на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държа­вите членки; развитие на европейско измерение в образованието, особено чрез обучение и разпространение на езиците на държавите членки; насър­ча­ване на мобилността на студенти и преподаватели; насърчаване на сътруд­ничество между образователните институции; развиване на обмена на ин­формация и опит по проблеми, общи за образователните системи на държа­вите членки и др. [3]. Първичното право на ЕС не урежда по никакъв начин придобиването на образователната и научна степен „доктор“, но изложе­ните по-горе насоки са доразвити от източници на вторичното общ­ностно право.

Болонският процес, чието начало е поставено с Декларацията от Бо­ло­ня от 19 юни 1999 г., [4] полага основите на Европейското образователно пространство, инициирайки безпрецедентна форма на сътрудничество в сферата на висшето образование. Това сближаване обхваща основно след­ните направления: обща система на образователните степени (три цикъла: бакалавърска степен/магистратура/докторат); европейска система за тран­сфер на кредити (ESTS); взаимно признаване на квалификациите и сроко­вете за обучение; мобилност; сътрудничество в осигуряване на качествено образование; национални квалификационни рамки, учене през целия жи­вот; пригодност за заетост и социално измерение на висшето образование. Европейският съюз утвърждава висшето образование като изключително важен аспект на своето социално и икономическо развитие и се стреми да задълбочава сътрудничеството между държавите членки в тази област, като подпомага изграждането на Европейско образователно пространство – идея, която получава зелена светлина под формата на конкретни предложения на Европейския съвет през декември 2017 г. Целта на инициативата е форму­лирана като развиване на „холистичен подход в действията на ЕС в областта на образованието и обучението“ и създаване на „автентично европейско прост­ранство на знанието“. Постигнато е споразумение за предоставяне на подкрепа за стратегически партньорства между институциите за висше об­ра­зование чрез създаване на европейски университетски мрежи с ин­тегри­рани специалности и учебни програми, които позволяват на студен­тите да получат образователна степен, като се обучават в няколко държави – членки на ЕС. Съвместните учебни програми и курсове им осигуряват също така плавен преход между различните образователни системи.

В последния доклад на Европейската комисия, който проследява и оце­нява прилагането на Болонския процес, е отбелязан както значимият напре­дък, така и все още съществуващите пречки и трудности, с които студен­тите, изследователите и висшите учебни заведения се сблъскват в съвмест­ната си работа. В Съобщение на Комисията относно постигането на Евро­пейско пространство за образование до 2025 г. се отправят призиви за: без­проблемно и амбициозно транснационално сътрудничество, улеснено пред­оставяне на съвместни академични степени и проучване на въз­мож­ността за установяване на правен статут за алианси, например по ини­ци­ативата ,,Ев­ропейски университети“. С оглед това на 5 април 2022 г. Съветът на ЕС публикува своята Препоръка относно изграждане на мостове за ефективно европейско сътрудничество в областта на висшето обра­зование [5]. Доку­ментът подчертава важността на засилването на транс­нацио­нал­ното сътруд­ничество в сферата на висшето образование с оглед осигу­ряване на по-ши­рок достъп до висококачествено и приобщаващо образо­вание, насърчаване на създаването и разпространението на знания и споде­ля­нето на добри практики. Сред основните препоръки към държавите член­ки са: да под­крепят висшите училища в по-систематичното и гъвкаво за­лагане на мобил­ността (физическа, виртуална или смесена) на всички равнища; да укрепват взаимното доверие чрез външно осигуряване на ка­чест­вото и акре­дитация на съвместни образователни програми и други фор­ми на съвместни образо­вателни предложения, разработени от модели на институционално транс­национално сътрудничество, включително ини­ци­ативата „Евро­пейс­ки уни­вер­ситети“, в съответствие с европейските стан­дарти и насоки; да насър­ча­ват и защитават основните принципи на инсти­туционална авто­номия и ака­демична свобода на висшите училища; да допринасят за трайна пряка или непряка финансова подкрепа за задълбо­чаване на трансна­цио­налното ин­сти­туционално сътрудничество във вис­ше­то образование; да под­крепят вис­шите училища в разработването на съвмест­ни интердис­циплинарни транс­национални образователни дейности на всички равнища (програми с кратък цикъл; бакалавърска, магистърска и докторска степен).

Що се отнася до обучението в докторска степен на европейско рав­нище следва да бъдат откроени следните три основополагащи до­кумента: Квалификационна рамка на Европейското пространство за висше об­ра­зование (Framework of qualification for the European Higher Education Area) [6]; Принципи на Европейската асоциация на универ­ситетите, приети в Залцбург (Salzburg Principles of the European University Association) [7] и Харта на европейските учени (European Charter for Researchers of the Euro­pean Union) [8].

Квалификационната рамка на Европейското пространство за вис­ше образование се основава на междуправителствено споразумение в рам­ката на Болонския процес, чийто предмет са трите образователни цикъла, вкл. докторат. Изведени са някои основни изисквания, които кандидатът трябва да покрие, за да получи научната и образователна степен „доктор“, а именно: научни или научноприложими резултати, които пред­ставляват ори­гинален принос към науката; задълбочени теоретични знания в съответната специалност и способност за провеждане на самостоятелни научни изслед­вания.

През 2005 г. Асоциацията на европейските университети инициира т.нар. Болонски семинар в Залцбург, който цели да прехвърли фокуса на Бо­лонския процес от основните два образователни цикъла в рамките на вис­ше­то образование (бакалавърска и магистърска степен) към третия обра­зо­вате­лен цикъл – докторантското обучение. Изведен е пакет от 10 основни прин­ципа, т.нар. Принципи на Европейската асоциация на универси­тетите, приети в Залцбург: 1) необходимост от придобиване на знания посредст­вом оригинални научни изследвания едновременно с все по-го­лямо отва­ряне към нуждите на пазара на труда; 2) важността универси­тетите да пое­мат съответната институционална отговорност и да гаран­тират, че пред­ла­ганите от тях докторантски програми отговарят на съвре­менните предиз­ви­кателства и предлагат възможности за кариерно развитие; 3) значимостта на богатото разнообразие от докторски програми, вклю­чително и на съвмест­ни такива; 4) отношението към докторантите като изследователи в ранен етап, които трябва да бъдат признати за профе­сио­налисти със съизмерими права и ключов принос за създаването на нови знания; 5) значимостта на научното ръководство и прозрачното оценяване; 6) необходимостта докторантските програми да се основават на различни видове иновативни практики; 7) рег­ламентиране на продължителността на докторските програми от 3 до 4 го­дини; 8) насърчаване на иновативни струк­тури за посрещане на предиз­ви­кателството на интердисциплинарното обуче­ние; 9) докторантските програ­ми трябва да се стремят да предлагат географ­ска, както и интердис­цип­линарна и междусекторна мобилност и междуна­родно сътрудничество в ин­тегрирана рамка на сътрудничество между уни­вер­ситетите и други парт­ньори; 10) осигуряване на адекватно и устойчиво финансиране на докто­рант­ските програми [9].

Хартата на европейските учени представлява група от принципи и изисквания, които определят ролите, отговорностите и правата на учените, както и на техните работодатели и финансиращи организации. Държавите – членки на ЕС, са приканени да положат усилия да осигурят на изсле­до­ва­телите системи за устойчиво развитие на кариерата на всички етапи, неза­висимо от договорните отношения и конкретния път за професионално раз­витие. Всички учени следва да бъдат третирани като професионалисти, като това трябва да започне още в началото на тяхната кариера, а именно на етап „докторант“, и да включва всички нива. Работодателите и/или финан­си­ра­щите организации трябва да осигурят на всички учени на всички етапи от тяхната кариера, в т.ч. на млади учени, възможности за про­фесионално раз­витие и подобряване на работоспособността чрез квалификации за по­доб­ря­ване на уменията и компетенциите, както и да осигурят прозрачни и привле­кателни условия за финансиране и/или заплати с включени социални осигу­ровки. Хартата на европейските учени отделя специално място на на­уч­ното ръководство на младите учени, което трябва да осигури ръководство и под­крепа за тяхното персонално и професионално развитие и по този на­чин да ги мотивира и да намалява несигурността им по от­ношение на про­фесио­налното им развитие. Като важна предпоставка за подобряване на на­учното познание и професионалното развитие на всеки етап на научната кариера е изведена високата стойност на географската, междусекторната, между- и транс­дисциплинарната и виртуалната мобил­ност, както и мобил­ността меж­ду частния и държавния сектор.

Регламентиране на докторантското обучение на национално ниво

Съгласно чл. 46 от Закона за висшето образование на Република България (ЗВО) висшите училища имат право да провеждат обучение в образователна и научна степен „доктор“ само по акредитирани про­фе­сио­нал­ни направления и специалности от регулираните професии при условия­та на чл. 80, ал. 2 от ЗВО [10]. Докторантурата се осъществява по индиви­дуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, научно­изсле­дователска, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд. Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния му ръ­ководител, утвърждава учебния му план и ежегодно го атестира. Обра­зователната и научна степен „доктор“ се дава на докторант, който е по­ложил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за развитието на академичния със­тав в Република България. Регламентирано е признаването на дипломите на лицата, завършили висше образование в чужбина, включително и на дип­ломите за придобита степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“ в срок до два месеца от датата на представяне на всички необходими документи.

Глава осма от ЗВО урежда организацията на научноизследователската дейност във висшите училища, като изрично подчертава, че научните из­следвания във висшите училища са насочени към създаването на нови на­учни знания и научноприложни продукти при спазване на принципа на академична автономност [11]. Съгласно чл. 61, ал. 1 висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на на­уката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции [12]. Организацията и управлението на научно­изследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.

Законът за развитието на академичния състав в Република Бъл­гария (ЗРАСРБ) урежда обществените отношения, свързани с придо­би­ване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Репуб­лика България, като утвърждава следните основни принципи: 1) автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децент­рали­зация на процедурите по този закон; 2) свободен избор на научно раз­витие и обективност при неговото оценяване; 3) гарантиране на общест­вения ин­терес, свързан с качеството на образователния процес и научни изслед­вания, чрез определяне на единни държавни изисквания и контрол върху тяхното спазване, както и контрол на качеството на научните изслед­вания; 4) международно признание, обмен на експерти и информация при провеж­дане на процедурите, с оглед изграждане на единно образователно и на­учно­изследователско пространство. [13]

Глава втора от ЗРАСРБ урежда условията и реда за придобиване на образователната и научната степен „доктор“, както и на признаването на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научната степен „доктор“. Образователната и научна степен „доктор“ се придобива от лица с образователно-квалификационна степен „магистър“ [14]. Прие­мането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс. Обуче­нието на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше учи­ли­ще или научна организация. Редовната и самостоятелната форма на обуче­­ние са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години. Член 5 от ЗРАСРБ регламентира условията и реда за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ при съвместно ръководство от български ръководител във висше училище или научна организация, по­лучили акредитация за обучение в образователната и научна степен „док­тор“, и чуждестранен ръководител от акредитирано в съответната държава висше училище или научна организация за обучение в образователната и научна степен „доктор“ [15]. Условията за прием, съвместно ръководство, разпределение на периодите на мобилност на докторанта, защитата на ди­сертациите и издаването на диплома се определят в правилниците на вис­шите училища и научните организации, които подготвят и сключват рам­кови договори за съвместно ръководство за обучение.

За придобиването на образователна и научна степен „доктор“ се изиск­­ва да се защити дисертационен труд по условията и реда на ЗРАСРБ. Важно е да бъде подчертано, че изведените изисквания към дисер­та­ционния труд се препокриват изцяло с посочените изисквания в Квалифи­кационната рам­ка на Европейското пространство за висше образование, а именно наличие на научни или научноприложни резултати, които пред­став­ляват ориги­нален принос към науката [16]. Също така дисертационният труд трябва да доказва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични познания по съответната специалност и способност за самостоятелни из­следвания. На­уч­ното жури за защитата на дисертационния труд е в състав от пет лица, като най-малко трима са външни за висшето училище или научната ор­ганизация. Най-малко един от членовете на журито трябва да бъде про­фесор. В рецензиите и становищата си членовете на научното жури задъл­жително дават становище относно наличието или липсата на пла­гиатство или недостоверност на предоставените научни данни в дисер­тационния труд, представен за оценяване. За успешно защитена се смята дисертация, получила на защитата най-малко три положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка.

Законът за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ) урежда принципите и механизмите за провеждане на държавната политика за на­сър­чаване на научните изследвания в Република България, като извежда провеждането на научни изследвания като национален приоритет със стра­те­гическо значение за развитието на страната. В съответствие с Нацио­нал­ната стратегия за научни изследвания се насърчава научноизсле­до­вател­ска­та дейност с доказана значимост и международно признание. За­конът съз­дава условията за усъвършенстване на организацията за финан­сиране на на­учните изследвания (чл. 5 от ЗННИ) [17]. Глава 3 от ЗННИ регламентира ре­­да и условията за набиране и разходване на средствата от фонд „Научни из­следвания“. Съгласно чл. 23 ал. 4 фонд „Научни изслед­вания“ подпомага научноизследователската дейност и професионалното развитие на млади уче­­ни, докторанти и постдокторанти [18]. Централно място е отделено на раз­поредбите, насочени към стимулиране на между­народното научно съ­труд­ничество, на участието в европейски и трансев­ропейски научни прог­рами, както и участието в създаването на общо­европейско изследователско прост­ранство.

Перспективи и предизвикателства пред докторантското обучение в България. Извеждане на препоръки

Европейските насоки, които в голяма степен са залегнали и в нацио­налната нормативна уредба и стратегически документи, са свързани с раз­витието на докторантското обучение в интеруниверситетска перспектива посредством засилено транснационално сътрудничество, мобилност (фи­зическа, виртуална или смесена) на преподаватели и студенти, предос­та­вяне на съвместни докторски програми и др.

Същевременно прегледът на напредъка на изпълнението на основните цели на Стратегията за развитието на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. отчита изоставане от тенденциите в ев­ро­­пейското висше образование и слаба интернационализация на българ­ското висше образование. Недостатъчно ефективно и често формално е при­ла­га­нето на инструментите по Болонския процес, вкл. на Европейската сис­тема за трансфер и натрупване на кредити, както и на възможностите за ака­демична мобилност. [19]

Близо 50% от българските висши учебни заведения предлагат раз­лич­ни видове съвместни програми с чуждестранни висши училища, но де­лът на студентите, обучаващи се в подобни програми, остава относително ни­сък. До средата на 2020 г. нито едно българско училище не е било вклю­чено в европейските университетски мрежи, като към края на 2020 г. пет бъл­гарски висши училища са включени като партньори, а други две – като асо­циирани партньори в университетски мрежи, което представлява едва 14% от всички висши учебни заведения в страната [20].  Българските ин­сти­туции продължават да пропускат значителни възможности за привли­чане на средства по рамковите програми на ЕС. От 7-а рамкова програма България е получила по 12,8 евро на човек от населението, докато средната стойност за ЕС е шест пъти по-висока – 78,9 евро [21].

Макар да можем да посочим и добри практики, като осъществяване на докторантско обучение с двойно научно ръководство с български и чуж­дестранен научен ръководител, различни форми на мобилност на докто­ранти и преподаватели, провеждане на международни докторантски летни училища и др., слабата интернационализация на българското висше обра­зование неминуемо засяга и докторантското обучение, което от своя страна е изправено пред сериозни предизвикателства. На първо място следва да отбележим значителното намаляване на броя зачислени редовни докто­ранти от 5300 души през 2018 г. до едва 1300 души през 2020 г. [22], както и огромния дял на отпаднали докторанти по време на докторантурата и не­завършили дисертационния си труд. Съгласно данните, посочени от проф. Николай Денков по време на представянето на държавния бюджет в сферата на образованието за 2022 г., делът на защитилите докторанти е око­ло 20% от зачислените [23]. Причините за ниската ефективност на докто­рантското обучение следва да бъдат обект на дълбочинен анализ, като пови­шаването на нивото на докторантското обучение съгласно евро­пейс­ките насоки и стан­­дарти несъмнено би повишило мотивираността на док­то­рантите, както и въз­можностите им за реализация.

С оглед оптимизиране и европеизиране на образователните и изследо­вателските процеси в рамките на докторантското обучение и като се вземе предвид Стратегията за развитие на висшето образование в Република Бъл­гария за периода 2021 – 2030 г. и Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., могат да бъдат изведени следните основни препоръки:

– Повишаване на възможностите за участие на докторанти в мо­билност, обмен и стажове в чуждестранни университети.

– Стимулиране на двойно научно ръководство на докторанти с български и чуждестранен научен ръководител.

– Подпомагане на научните изследвания, осъществявани от док­торанти, както и разпространението на получените ре­зул­тати, включително посредством участие в между­народ­ни научни форуми и възможности за публикуване на науч­ни статии във водещи международни академични издания.

– Привличане на докторанти в международни проекти и уни­верситетски мрежи за осъществяване на съвместна изсле­дователска и публицистична дейност с чуждестранни парт­ньори.

– Осигуряване на по-добро заплащане. Нормативно регла­менти­ране на минималния размер на стипендиите за докторанти, сравним със средната работна заплата в страната, и на до­пълнителни възнаграждения, обвързани с постигането на конкретни резултати.

– Създаване на по-добри условия за кариерно развитие след ус­пешно завършване на докторантското обучение. Норма­тив­но въвеждане на длъжност „постдокторант“ в Нацио­нал­ната квалификация на професиите и длъжностите и под­­­крепа за откриване на такива позиции в научните орга­ни­зации и висшите училища. Подпомагане на защитилите док­торска степен изследователи да се развиват и хаби­ли­тират в кратки срокове при запазване на високи акаде­мич­ни изисквания.

Важно е да бъде изрично подчертано, че интернационализацията на българското висше образование изисква въвеждане и усъвършенстване на инструменти за финансовата му обезпеченост на национално ниво, както и по-пълноценно използване на отпуснатото по линия на европейските прог­рами и инициативи финансиране. Не на последно място, необходимо е по­вишаване на подготвеността на докторантите и на преподавателите за ра­бота в мултикултурна и многоезична среда чрез квалификация, особено по информационни и комуникационни технологии и чуждоезиково обуче­ние. Непрекъснатото подобряване на чуждоезиковите компетенции на док­то­рантите (особено по английски език, като се има предвид, че той е до­ми­ниращ по отношение на научната литература и международното акаде­мич­но общуване) е от съществено значение за тяхното развитие като из­следо­ватели, същевременно немалка част от докторантите изразяват разоча­рова­нието си от липсата на специализирани чуждоезикови курсове като част от докторантското си обучение (Tsvetkova & Birezhakli 2020: 159–176) [23]. Това ни дава основание да прибавим към горепосочените препоръки и въвеждането на чуждоезиково обучение (в частност по английски език) като част от докторантското обучение, както и създаването на по-широка въз­можност за чуждоезикови консултации в рамките на университета (напри­мер редакция на доклади и публикации, написани на чужд език). Тук следва да бъде отбелязано, че липсата или незадоволителното ниво на чуждо­ези­ковото обучение се очертава като проблем далеч не само в рамките на док­торантското обучение, но и на обучението в бакалавърска и магистърска сте­пен, което е сериозна пречка пред практическото осъществяване на ин­тернационализацията на българското висше образование като цяло.

 

Заключение

Въпреки че с правните си актове ЕС не може да извършва хармо­ни­зация на националното законодателство на държавите членки, следствие на все по-засиленото сътрудничество между държавите членки и ака­де­мична мобилност се наблюдава постепенна хармонизация в практиките и ка­чест­вото на докторантското обучение. Доказателства за горепосоченото твър­­­де­ние откриваме и в правния анализ на нормативната база на нацио­нал­но ни­во, която като цяло е в унисон с европейските насоки и стандарти.

От друга страна, недостатъчната интернационализация на висшето образование в България извежда недостатъчно ефективното и често фор­мално прилагане на инструментите по Болонския процес като проблем пред висшето образование в България като цяло и пред докторантското обучение в частност.

С оглед оптимизирането на образователните и изследователските про­­цеси в рамките на докторантското обучение, съобразно европейските стан­дарти и насоки, бяха изведени препоръки в следните основни направ­ле­ния: по-добри условия за заплащане и работа, вкл. осигуряване на въз­мож­ности за квалифициране; интернационализация на докторантското обучение посред­ством възможности за академична мобилност; съвместни докто­рант­ски програми и курсове, участия в международни конференции, про­екти, мрежи и пр. и не на последно място създаване на по-добри условия за ка­риерно развитие.

 

Бележка: Статията е резултат от изпълнението на дейностите по про­ект „Докторантското обучение в интеруниверситетска перспектива (сравни­телен анализ и възможности за сътрудничество“, номер на проекта 80-10-48/ 10.05.2022, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“.

Цитати и бележки

[1] Препоръка на Съвета от 5 април 2022 г. относно изграждане на мостове за ефективно европейско сътрудничество в областта на висшето образование (2022/C 160/01), с. 1. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri= CELEX:32022H0413(01)&from=BG. последно посещение на 8.03.2023. [Preporaka na Saveta ot 5 april 2022 g. otnosno izgrazhdane na mostove za efektivno evropeysko satrudnichestvo v oblastta na vissheto obrazovanie (2022/C 160/01), s. 1. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022H0413(01)&from=BG. posledno poseshtenie na 8.03.2023.]

[2] Договор за функционирането на Европейския съюз. – В: Захариева. Ю., А. Семов, Х. Христев (съст). Договор от Лисабон – консолидирани текстове и ко­ментари. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Dogovor za funktsioniraneto na Ev­ro­peyskia sayuz. – V: Zaharieva. Yu., A. Semov, H. Hristev (sast). Dogovor ot Li­sabon – konsolidirani tekstove i komentari. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

[3] Договор за функционирането на Европейския съюз. – В: Захариева. Ю., А. Семов, Х. Христев (съст). Договор от Лисабон – консолидирани текстове и ко­ментари. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Dogovor za funktsioniraneto na Ev­ropeyskia sayuz. – V: Zaharieva. Yu., A. Semov, H. Hristev (sast). Dogovor ot Lisabon – konsolidirani tekstove i komentari. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

[4] Декларацията от Болоня от 19 юни 1999 г., https://www.edu.ro/sites/ default/files/u39/Bologna%201999.pdf. последно посещение на 08.03.2023. [Dekla­ratsiyata ot Bolonya ot 19 yuni 1999 g., https://www.edu.ro/sites/default/files/u39/ Bologna%201999.pdf. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[5] Препоръка на Съвета от 5 април 2022 г. относно изграждане на мостове за ефективно европейско сътрудничество в областта на висшето образование (2022/C 160/01), с. 1. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri= CELEX:32022H0413(01)&from=BG. последно посещение на 8.03.2023. [Preporaka na Saveta ot 5 april 2022 g. otnosno izgrazhdane na mostove za efektivno evropeysko satrudnichestvo v oblastta na vissheto obrazovanie (2022/C 160/01), s. 1. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022H0413(01)&from=BG. posledno poseshtenie na 8.03.2023]

[6] Квалификационна рамка на Европейското пространство за висше обра­зование – Framework for Qualifications of the European Higher Edu­cation. www. ehea.info. Retrieved on 08.03.2023. [Kvalifikatsionna ramka na Evro­peyskoto prost­ranstvo za visshe obrazovanie – Framework for Qualifications of the European Higher Education. www.ehea.info. Retrieved on 08.03.2023.]

[7] Принципи на Европейската асоциация на университетите, приети в Залц­бург – Salzburg Principles of the European University Association. www.eua.eu Re­trieved on 08.03.2023. [Printsipi na Evropeyskata asotsiatsia na universitetite, prieti v Zaltsburg – Salzburg Principles of the European University Association. www.eua.eu Retrieved on 08.03.2023.]

[8] Харта на европейските учени – European Charter for Researchers. https:// euraxess.ec.europa.eu. Retrieved on 08.03.2023. [Harta na evropeyskite ucheni – Euro­pean Charter for Researchers. https://euraxess.ec.europa.eu. Retrieved on 08.03.2023.]

[9] Принципи на Европейската асоциация на университетите, приети в Залц­бург – Salzburg Principles of the European University Association. www.eua.eu. Retrieved on 08.03.2023. [Printsipi na Evropeyskata asotsiatsia na universitetite, prieti v Zaltsburg – Salzburg Principles of the European University Association. www.eua.eu. Retrieved on 08.03.2023.]

[10] ЗВО – Закон за висшето образование на Република България. www. mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [ZVO – Zakon za vissheto obrazovanie na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[11] ЗВО – Закон за висшето образование на Република България. www. mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [ZVO – Zakon za vissheto obrazovanie na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[12] ЗВО – Закон за висшето образование на Република България. www. mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [ZVO – Zakon za vissheto obrazovanie na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[13] ЗРАСРБ – Закон за развитие на академичния състав на Република Бъл­гария. www.mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [ZRASRB – Zakon za raz­vitie na akademichnia sastav na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno po­seshtenie na 08.03.2023.]

[14] ЗРАСРБ – Закон за развитие на академичния състав на Република Бъл­гария. www.mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [ZRASRB – Zakon za raz­vitie na akademichnia sastav na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno po­seshtenie na 08.03.2023.]

[15] ЗРАСРБ – Закон за развитие на академичния състав на Република Бъл­гария. www.mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [ZRASRB – Zakon za raz­vitie na akademichnia sastav na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno po­seshte­nie na 08.03.2023]

[16] Квалификационната рамка на Европейското пространство за висше об­ра­зо­вание –  Framework for Qualifications of the European Higher Education www. ehea.info. Retrieved on 08.03.2023. [Kvalifikatsionnata ramka na Evropeyskoto prost­ranstvo za visshe obrazovanie – Framework for Qualifications of the European Higher Education www.ehea.info. Retrieved on 08.03.2023.]

[17] Чл. 5 от ЗННИ – Закон за насърчаване на научните изследвания. www. mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [Chl. 5 ot ZNNI – Zakon za nasarchavane na nauchnite izsledvania. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[18] Закон за насърчаване на научните изследвания. www.mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [Zakon za nasarchavane na nauchnite izsledvania. www. mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[19] Вж. Стратегия за развитието на висшето образование в Република Бъл­гария за периода 2021 – 2030 г., с. 21–22. [Vzh. Strategia za razvitieto na vissheto obrazovanie v Republika Bulgaria za perioda 2021 – 2030 g., s. 21–22]

[20] Вж. Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., с. 21–22. [Vzh. Strategia za razvitieto na vissheto obrazovanie v Republika Bulgaria za perioda 2021 – 2030 g., s. 21–22.]

[21] Вж. Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Ре­публика България 2017-2030 г., с. 9 [Vzh. Natsionalna strategia za razvitie na nauchnite izsledvania v Republika Bulgaria 2017-2030 g., s. 9]

[22] Данните са изнесени от проф. Николай Денков. https://www.segabg.com/ category-education/doktorantskite-stipendii-se-uvelichavat-750-lv . последно посеще­ние на 08.03.2023. [Dannite sa izneseni ot prof. Nikolay Denkov. https://www. segabg.com/category-education/doktorantskite-stipendii-se-uvelichavat-750-lv .posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[23] Данните са изнесени от проф. Николай Денков. https://www. standartnews.com/balgariya-obrazovanie/doktorantite-s-poveche-pari-kde-e-ulovkata-484146.html. последно посещение на 08.03.2023. [Dannite sa izneseni ot prof. Nikolay Denkov. https://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/doktorantite-s-poveche-pari-kde-e-ulovkata-484146.html. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

[24] Tsvetkova, N. & Birezhakli, N. (2020). The Role of language in Doctoral Training. Voices from Bulgaria. In Identities in urban contexts: The European multi­lingual city.  (Eds. Carlson, L., Kwok, C.K., & Smyth, C.). (pp. 159–176).  Peter Lang.

Библиография

Декларацията от Болоня от 19 юни 1999 г., https://www.edu.ro/sites/ default/ files/u39/Bologna%201999.pdf . последно посещение на 08.03.2023. [Deklaratsiyata ot Bolonya ot 19 yuni 1999 g., https://www.edu.ro/sites/default/files/u39/Bologna %201999.pdf . posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Договор за функционирането на Европейския съюз. – В: Захариева. Ю., А. Семов, Х. Христев (съст). Договора от Лисабон – консолидирани текстове и ко­ментари. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Dogovor za funktsioniraneto na Ev­ropeyskia sayuz. – V: Zaharieva. Yu., A. Semov, H. Hristev (sast). Dogovora ot Li­sa­bon – konsolidirani tekstove i komentari. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“. ]

Закон за висшето образование на Република България. www.mon.bg. Послед­но посещение на 08.03.2023. [Zakon za vissheto obrazovanie na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Закон за насърчаване на научните изследвания. www.mon.bg. последно по­сещение на 08.03.2023. [Zakon za nasarchavane na nauchnite izsledvania. www. mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Закон за развитие на академичния състав на Република България. www. mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [Zakon za razvitie na akademichnia sastav na Republika Bulgaria. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Изявление на проф. Николай Денков. https://www.segabg.com/category-education/doktorantskite-stipendii-se-uvelichavat-750-lv. последно посещение на 08.03.2023. [Izyavlenie na prof. Nikolay Denkov. https://www.segabg.com/category-education/doktorantskite-stipendii-se-uvelichavat-750-lv. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Изявление на проф. Николай Денков. https://www.standartnews.com/ balgariya-obrazovanie/doktorantite-s-poveche-pari-kde-e-ulovkata-484146.html. последно посещение на 08.03.2023. [Izyavlenie na prof. Nikolay Denkov. https://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/doktorantite-s-poveche-pari-kde-e-ulovkata-484146.html. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република Бъл­гария 2017 – 2030 г. www.mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [Natsio­nalna strategia za razvitie na nauchnite izsledvania v Republika Bulgaria 2017 – 2030 g. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Препоръка на Съвета от 5 април 2022 г. относно изграждане на мостове за ефективно европейско сътрудничество в областта на висшето образование (2022/C 160/01). https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022H0 413(01)&from=BG. последно посещение на 8.03.2023. [Preporaka na Saveta ot 5 april 2022 g. otnosno izgrazhdane na mostove za efektivno evropeysko satrudnichestvo v oblastta na vissheto obrazovanie (2022/C 160/01). https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022H0413(01)&from=BG. posledno poseshte­nie na 8.03.2023.]

Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за пе­риода 2021 – 2030 година. www.mon.bg. последно посещение на 08.03.2023. [Strategia za razvitie na vissheto obrazovanie v Republika Bulgaria za perioda 2021 – 2030 godina. www.mon.bg. posledno poseshtenie na 08.03.2023.]

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно постигането на Европейско пространство за образование до 2025 г. COM(2020) 625 final. https:// eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020DC0625. Послед­но по­се­щение на 8.03.2023. [Saobshtenie na Komisiyata do Evropeyskia parlament, Saveta, Evropeyskia ikonomicheski i sotsialen komitet i Komiteta na regionite otnosno posti­ganeto na Evropeysko prostranstvo za obrazovanie do 2025 g. COM(2020) 625 final. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX: 52020DC0625. Posled­no poseshtenie na 8.03.2023.]

European Charter for Researchers. https://euraxess.ec.europa.eu. Retrieved on 08.03.2023.

Framework for Qualifications of the European Higher Education. www.ehea.info. Retrieved on 08.03.2023.

Salzburg Principles of the European University Association. www.eua.eu. Retrieved on 08.03.2023.

Tsvetkova, N. & Birezhakli, N. (2020). The Role of language in Doctoral Training. Voices from Bulgaria. In Identities in urban contexts: The European multilingual city.  (Eds. Carlson, L., Kwok, C.K., & Smyth, C.). (pp. 159–176).  Peter Lang.

Ръкописът е изпратен на 15.03.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 16.03.2023 до 25.03.2023 г.

Приемане за публикуване: 29.03.2023 г.

Manuscript was submitted: 15.03.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 16.03.2023 till 25.03.2023.

Accepted: 29.03.2023.

Брой 55 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 55 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.