Поредната книга на доц. д-р Румяна Пейчева-Форсайт е посветена на проблем, който се отличава с особена актуалност през последните години, а именно използването на информационните и комуникационни технологии в образованието. Нейният труд обаче не е плод на всеобщия интерес, а на дългогодишна сериозна и последователна научна работа в тази област. През последните двадесет години доц. Пейчева-Форсайт разработва проблематика, която е свързана с образованието в контекста на развитието на електронните комуникации. Настоящата книга е финалният продукт от изпълнението на проект на тема: „Интегрален университетски център за изследване, създаване и осигуряване на качество на електронното учене в разнообразен образователен контекст”, осъществен с финансовата подкрена на Фонд „Научни изследвания”.

Общият обем на текста е 280 страници, към които са добавени богата библиография и приложения, които включват както инструментариума на емпиричното изследване, а така също и данни от него.

Съдържанието е обособено в четири глави:

1. Теоретични и методологически основи на емпиричното изследване.

2. Изследване на компетенциите на академичния състав на Софийския университет в областта на подпомогнатото от технологиите обучение като предпоставка за формиране на компетенции у учителите от средното образование в тази област.

3. Изследване на състоянието на интеграцията на ИКТ в българското средно училище през погледа на учители, директори и ИКТ администратори.

4. Качествено изследване на състоянието на подпомогнатото от технологиите учене в българското средно училище.

Дори беглия преглед на съдържанието е показателен за сериозното отношение на авторката към разглежданата изследователска територия. Логиката на работата може да се открие в целенасочено проследяване на съвременните теоретични концепти и модели за интерпретация на проблемите, свързани с интегрирането на дигиталните технологии в практиката на училищното обучение, последвано от емпиричното проучване както на компетенциите на академичните преподаватели, подготвящи и квалифицираци учители, а така също и на училищната техническа и технологическа обезпеченост и реалност.

Специално внимание и висока оценка според мен заслужава изясняването на понятийно-терминологичната и теоретичната рамка на интеграцията на технологиите в образователната практика. Принос в българската педагогическа теория е въвеждането на понятието „технологично педагогическо предметно знание” и неговото осмисляне в теоретичен план, а и последвало емпирично диагностициране.

Резултатите от проучването на естеството и нивото на експертиза на академичния състав на Софийския университет в областта на подпомогнатото от технологиите учене дава отговор и на въпроса за качеството на преподаване и евентуалните очаквания към работата на бъдещите учители. Данните позволяват да се установи актуалното състояние на подготовката на студените по АВИТО, да се очертаят основните тенденции и да се дадат препоръки за усъвършенстване на преподавателската работа.

Акцентът на емпиричното изследване в средното училище дава възможност да се види широкота панорама на нагласите, компетенциите, очакванията и реалната интеграция на информационните и комуникационни технологии. Използваната методология позволява да се съпоставят мнения и оценки на различни категории педагогически персонал, което дава по-големи шансове да се осмисли цялостната картина. Не на последно място съчетаването на количествените методи с качествени, разкрива конкретиката и спецификата в използването на възможностите да се осъществява подпомогнато от технологиите учене в разнообразни аспекти.

Направените в заключението изводи заслужават вниманието на хората, правещи образователна политика у нас, защото промяната може да се случи не само когато има налична техническа база, а когато има и добре подготвени и мотивирани учители, които да изполват цялата гама от ресурси за реализиране на творчески образователен процес.

Езикът и стилът на изложението са много прецизни и научно издържани. Като цяло в книгата е налице:

– висока степен на професионално-педагогическа компетентност;

– добро познаване на съвременните теоретични постановки в областта на използването на възможностите на информационните и комуникационни технологии и електронното обучение за целите на училищното и университетското обучение;

– умение да се анализира задълбочено педагогическата действителност и да се правят изводи и препоръки за подобряване на качеството на педагогическото взаимодействие.

В заключението искам да отбележа, че книгата на доц. Румяна Пейчев-Форсайт би ползвала както университетските преподаватели, които работят със студенти от различни специалности, които получават учителска правоспособност, така също самите студенти и не на последно място практикуващите учители и директорите. Нейните най-силни страни са:

• представянето на теоретичните постановки достъпно, аргументирано и компетентно;

• умелото съчетаване в емпиричното изследване на различни подходи и методи, които позволяват да се съберат данни за реалната ситуация;

• сериозният и задълбочен анализ на резултатите и направените изводи и препоръки, от които болезнено се нуждае днес българското училище, ако иска да бъде релевантно на европейските изисквания.

доц. д-р Янка Тоцева