Rhetoric and Communications, Issue 58, January 2024
DOI 10.55206/JNBB9896
Доц. д-р Стефан Серезлиев
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ /
Театрален колеж „Любен Гройс“ – София
Имейл: serezliev@uni-vt.bg
Д-р Георги Петков
Институт по реторика и комуникации
Имейл: g.p.petkov@gmail.com
Брой 58, януари 2024 г. тематично е ориентиран в областите реторика, аргументация и философия. Научните статии са осем, те са обособени в две рубрики: „Реторика и аргументация“ и „Философия, комуникация и общество“.
Двамата автори (Ulrike Nespital и Christian Heiliger) на статията “Efficacy Study for Co-Teaching in Practices in Rhetoric and Natural Sciences” са от Justus Liebig University Giessen, Германия. Те представят резултати от изследване на реториката и по-точно на формирането на презентационни умения у студенти, изучаващи технически специалности и точни науки. Hilda Narch е от Modern University for Business and Science, Ливан и в статията си “Crisis Management Communications System” тя представя в теоретичен план обзор на базови понятия, свързани с управлението на комуникацията по време на кризи.
Така продължава устойчиво традицията в списанието да се публикуват статии на автори от университети от други държави; това са учени с утвърдено име в дадена научна област, които споделят своя опит като преподаватели и изследователи.
Шестима са авторите от български образователни институции и изследователски звена: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Университет за национално и световно стопанство, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Американски университет в България – академична библиотека и др.
Аргументацията като част от реторичното наследство е представена в контекста на съдебната реторика; авторът Метин Ибриямов поставя фокус върху абдуктивното разсъждение и абдуктивни схеми в наказателното производство; той прави теоретичен преглед, представя примери и достига до обосновани изводи относно използването им.
Две от статиите включват резултати от анализ на политическата реторика и в частност на президентската и кандидатпрезидентската, проявена по време на дебати. Маглена Гуркова прави реторичен анализ на предизборния дебат между Еманюел Макрон и Марин льо Пен, проведен на 3 май 2017 г.; тя проучва историята, организацията, медийния контекст, поведението на участниците, аргументацията и неезиковите средства. Маряна Михайлова анализира кандидатпрезидентски дебати в България през 2016 г. и по-конкретно телевизионен дебат между Румен Радев и Цецка Цачева, а акцентът е върху невербалната комуникация на претендентите за президентския пост у нас. Вербалната част на двете статии е илюстрирана с визуални елементи от дебатите, което допринася за бързо и точно декодиране на изводите.
Нора Голешевска е автор на научна публикация „Езикът на философията и езикът на поезията: светът в криза според Джорджо Агамбен“. Текстът е интересен синкретичен вариант, а именно преводачески коментар, който представлява задълбочен анализ и превод на текст на Агамбмен, озаглавен “Quando la casa brucia“ („Когато къщата гори“). По този начин читателят има възможност да валидира научния анализ с оригиналния текст на Джорджо Агамбмен, един от утвърдените съвременни философи в Италия, в превод на български.
Стоянка Делибеева проучва научни публикации и нормативни документи, които реферират към актуална тема и изучава влиянието на езиковото обучение и многоезичните практики върху положителната идентификация с Европейския съюз в гимназиалния етап на средното образование в България. Новостта в статията е установяване възможностите на Q-методологията за реализиране на изследвания в тази област.
Радина Дамянова представя резултати от анализ на съдържанието на използвани социални мрежи от академичните библиотеки в България и в таблици и диаграми обобщава резултатите, представяйки актуална картина и препоръки за подобряване на работата на тези институции при осмисляне възможностите за достигане да различни публики по бърз, ефективен и съвременен начин.
Броят е интересен и полезен с това, че обединява както теоретични обзори, така и методически постановки; както интерпретации от научна гледна точка, така и резултати от анализи, реализирани със съвременни методи.
Стефан Серезлиев е доцент по брандинг и интегрирани маркетингови комуникации в Катедрата по журналистика и връзки с обществеността (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“) и е Ректор на Театралния колеж „Любен Гройс“. Той е университетски преподавател и изследовател в областите на творческите и културните индустрии; интеркултурни и визуални комуникации, медиите, реклама, ПР и брандинг. Автор е на десетки научни статии и на монографията „Интегрирани маркетингови комуникации, бранд и графичен дизайн: между дефинициите и перспективите“ (2014), 358 стр. Преподавал е комуникации и дизайн в Institut Superieur des Beaux Arts de Sousse, Tunisie. Имейл: serezliev@ts.uni-vt.bg
Георги Петков е доктор по философия и реторика ‒ Специалност: 050101 – История на философията (История на реториката и ораторското изкуство). Тема на дисертацията: „Мястото на реториката сред науките – Тома от Аквино и рецепцията на Аристотеловата реторика в Средновековна Западна Европа“. Има опит като хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси включват реторика, история на реториката, спийчмейкинг, презентационни умения и аргументация. Експертизата му е в областта изработване на аргументативни стратегии. Член на Управителния съвет на Института по реторика и комуникации. Имейл: g.p.petkov@gmail.com
Брой 58 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2024 г. се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.
Issue 58 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.