Сп. „Реторика и комуникации“, брой 61, октомври 2024 г.
Rhetoric and Communications, Issue 61, October 2024
DOI 10.55206/BYOR9712
Проф. дн Маргарита Бакрачева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Имейл: mbakrachev@uni-sofia.bg
Проф. д-р Янка Тоцева
Университет за национално и световно стопанство
Имейл: yanka.totseva@unwe.bg
Брой 61 на списание Реторика и комуникации включва 8 статии, тематично разделени в две рубрики, Реторика, публична и академична комуникация и Интеркултурна комуникация и образование и представяне на периодично издание – научно списание.
Седем от публикациите са на английски език, една на български, четири от публикациите са от чужди автори, една от български автор, работещ извън страната и три от български автори, работещи в страната.
Авторите са изследователи в различни полета. Пример за международна колаборация е екипът от Румъния и Белгия – Anca Anton, University of Bucharest, Romania и Eugen Glavan, Research Institute for the Quality of Life, Romanian Academy, Romania и Anne-Marie Cotton, Artevelde University of Applied Sciences, Belgium.
Статиите в този брой на списанието са част от академичната общност в няколко европейски и една азиатска страна – България, Полша, Румъния, Испания и Корея: Калина Йочева от ШУ „Епископ Константин Преславски“, Мая Сотирова – от СУ „Св. Климент Охридски“, Тодор Симеонов от Българска асоциация по терапия на реалността, (Bulgaria); Mariusz Boguszewski – Cardinal Stefan Wyszyński University, (Poland); Gheorghe Anghel – Faculty of Journalism and Communication Science, University of Bucharest, (Romania); Jorge Cantó Moreno – Universidad de Alicante, (Spain); Spas Rangelov – College of International and Area Studies, Hankuk University of Foreign Studies, (Republic of Korea).
Следвайки традицията на списанието, публикациите са пъстър калейдоскоп, успешно допълващ в една картина различни ракурси в съвременния прочит и комуникиране на традиционното с интегриране на възможностите на модерните медийни и дигитални технологии предвид изискванията и очакванията на контекста. Публикациите представят задълбочени изследвания в полето от дипломацията и нейния обществен отзвук и граждански перспективи; мястото на новите комуникационни средства и академичните среди в мобилната журналистика; връзките на неврологията с убеждаващата комуникация, представени през парадигмата на невроретортиката; новите комуникационни средства в процеса на обучение с цел насърчаване на интеркултурния диалог; мястото на визуалните елементи в обучението; проследяване на ролята на изразните комуникационни средства в изкуството като кодиращи универсални послания независимо от културните, исторически и политически контекст; традиционните послания и мястото им в съвременния свят и специфичните потребности на съвременния контекст от адаптиране към очакванията на новите поколения и изготвяне на рамка за нееднозначна интерпретация.
Разделът Реторика, публична и академична комуникации включва три статии, представящи изследвания по теми с научна и обществена значимост – пресечните точки и взаимното влияние на връзките с обществеността и демократизираните форми на дипломация; включването на изследователи в еволюиращата медийна среда през мобилната журналистика и проследяване на аспектите на неврореториката, концептуализирана като пресечна точка между различни реторични канони и специфични мозъчни функции в контекста на реалната и виртуалната комуникация.
Anca Anton, Anne-Marie Cotto и Eugen Glavan анализират демократизираните форми на дипломация и през проекцията на връзките с обществеността. Gheorghe Anghel фокусира вниманието върху мобилната журналистика като все по-актуална тема в развиващата се медийна среда и мястото на академичната общност в нея. Тодор Симеонов проследява комплексното взаимодействие между мозъчните функции и убеждаващата комуникация в реалния и виртуалния контекст през неврореториката.
Петте статии в рубриката Интеркултурна комуникация и образование са посветени на изследвания, свързани със съвременните подходи и форми на комуникацията и насърчаването на интеркултурния диалог, чрез дидактически материали, базирани на комикси. Поставен е акцент върху потенциалните методики за изследване, които допринасят за разработването на цялостна безпристрастна методологическа рамка, наративното изкуство и общите и специфичните явления и процеси в различните култури, както и родителството, ценностите и традициите, отразени в детската литература.
Mariusz Boguszewski разглежда ролята и развитието на богословието в интеркултурен и междурелигиозен контекст в ерата на глобализация и възможностите на академичното образование за насърчаването на интеркултурния диалог. Jorge Cantó Moreno хвърля светлина върху интегрирането на графичен хумор в обучението за ангажиране на учащите за придобиване и обогатяване на визуални компетентности. Калина Йочева изследва езиковите и комуникативните характеристики в изкуството, насочвайки се към културните различия, поведенческите модели, стереотипите, предразсъдъците и влиянието на хетеронормативните обществени структури като повдига въпроса за разработването на цялостна обективна методическа рамка. Спас Рангелов (Spas Rangelov) проследява в сравнителна перспектива паралелите и различията в художественото пресъздаване на посланията в различни култури и исторически периоди, свързани с образа на жената и мястото ѝ в социалния живот. Мая Сотирова извежда педагогическата компетентност на родителя от начина, по който е отразена в детската литература, издавана у нас в периода от края на 19. до средата на 20. век, представяйки архетипни характеристики в универсалния образ на родителя.
В рубриката Представяне на книга или научно списание – Радея Гешева прави задълбочен анализ на списание „Филология“, като представя неговата история, специфичния обхват, разделите и новостите през последните години, свързани с онлайн присъствието в дигитална среда.
Проф. дн Маргарита Бакрачева. Заместник-декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ), Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя има лекционни курсове по психология на развитието, психология на личността, социална психология, клинична и консултативна психология, арттерапия, кризисни интервенции и др. Изследванията ѝ са основно в областта на идентичността, себерегулацията, психичното благополучие, щастието и удовлетвореността от живота, развитието през целия живот и копинг стратегиите. Автор е на 8 и съавтор на други 7 монографии и над 100 научни публикации. Има авторски програми за решаване на кризите на идентичността, управление на стреса и поддържане на оптимално равнище на психично благополучие и изграждане на нагласа майндфулнес.
Проф. д-р Янка Тоцева. Янка Тоцева e преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Катедра „Педагогика“ – ръководител. Преподавала е в Европейския политехнически университет и в Шуменския университет. От 2001 година е доцент по теория на образованието и дидактика (педагогическа реторика и дидактика). Защитава дисертация през 1994 г. Научните ѝ интереси са в областите: реторика, интеркултурна комуникация и интеркултурно образование. Автор е на над 100 научни публикации, издадени у нас и в чужбина, сред които книгите: „Реторика“ (2006), съавтор на „Педагогическа реторика“ (2000), „Проблеми на образованието на възрастните“(2001), „Интерактивно обучение на възрастни“ (2009) и други. Гост лектор в университети и колежи в Италия, Холандия и Ирландия. Участва в 50 национални и международни проекта.
Брой 61 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2024 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.
Issue 61 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.