Държавнополитически дискурс и реторика относно процеса на присъединяване на страни от Западните Балкани към Европейския съюз

Реторика и комуникация в обществото, медиите и бизнеса

Rhetoric and Communication in Society, Media and Business

DOI 10.55206/GOYG1633

 

Милен Желев

Софийски университет „Св. „Климент Охридски“

Имейл: milen.zhelev@phls.uni-sofia.bg

Абстракт: В статията са представени резултати от анализ върху държавнополитическия дискурс на публично изразените позиции на страните от Западните Балкани относно процесите по присъединяването им към Европейския съюз. Направен е подбор на важни реторични, медийни и публични изяви на политици и институции от Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора, в които са представени послания, комуникативни стратегии и визии относно европейската им интеграция. Селектирани са важни докумен­ти на равнище Европейски съюз относно решения за присъединяването на държавите в Европейския съюз. Едната хипотезата е, че държавно-политическият дискурс и реториката, използвани от лидери на четирите държави от Западните Балкани, включват различни комуникативни похвати и реторични техники; публичните и медийните изяви се отличават с хетерогенност, патос, декларативност, невинаги ясно формулирани искания, ситуативна обусловеност. Втората хипотеза е, че логосът и аргументацията от реторична гледна точка преобладават в институционалните доклади и официалните изявления на институциите на Европейския съюз при представяне на докладите, които са специфично проявление на политически дискурс на наднационално равнище. Методиката включва критичен дискурсивен анализ на Тьон ван Дайк, реторичен анализ и политологичен анализ с оглед интердисциплинарния характер на изследвания обект. Целта е извеждане на послания и похвати с цел представяне на позиции на национално и международно институционално равнище относно европейската интеграция на държавите, както и ефектите или пропуските в реторичен и политически план.

Ключови думи: държавнополитически дискурс, реторика, критичен дискурсивен анализ, реторичен анализ, Западни Балкани, ЕС, европейска интеграция.

 

State-Political Discourse and Rhetoric on the Process of the Western Balkan Countries’ Accession to the European Union

Milen Zhelev

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: milen.zhelev@phls.uni-sofia.bg

Abstract: This article presents the results of an analysis of the state-political discourse surrounding the publicly expressed positions of the Western Balkan countries regarding their accession processes to the European Union. A selection of key rhetorical, media, and public statements by politicians and institutions from Albania, North Macedonia, Serbia, and Montenegro has been made, in which messages, communication strategies, and visions regarding their European integra­tion are presented. A selection of key European Union-level documents regarding decisions on the accession of countries to the European Union has been compiled. One hypothesis is that the state-political discourse, rhetoric, and public and media statements used by leaders of the four Western Balkan countries incorporate various communicative approaches and rhetorical techniques; it is characterized by heterogeneity, pathos, declarativeness, not always clearly formulated demands, and situational conditioning. The second hypothesis is that, from a rhetorical perspective, logos and argumentation predominate in the institutional reports and official statements of European Union institutions when presenting these reports, which are a specific manifestation of political discourse at the supranational level. The methodology includes a critical discourse analysis by Teun van Dijk, rhetori­cal analysis, and political science analysis, given the interdisciplinary nature of the research subject. The aim is to identify messages and strategies used to present positions at the national and international institutional levels regarding the Euro­pean integration of states, as well as the effects or shortcomings at the rhetorical and political levels.

Keywords: state-political discourse, rhetoric, critical discourse analysis, rhetori­cal analysis, Western Balkans, EU, European integration.

 

Уводни думи

Тематиката се отличава с актуалност и значимост и анализът е ориентиран към изследване на процесите по разширяване на ЕС в посока региона Западни Балкани и в частност на Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора в периода 2021–2024 г.

Основни термини

В тази част няма да бъдат въведени термини относно европейската интеграция, тъй като фокусът е върху реториката и държавнополитическия дискурс. Според Иванка Мавродиева държавнополитическата реторика включва „…речи, обръщения, изявления, отговори на актуални въпроси на представители на изпълнителната власт (премиер, министри, заместник-министри) по важни поводи; на национални, регионални и международни форуми, на срещи на високо равнище, в пленарна зала, в обръщения към нацията и др.“. [1] Изказваме съгласие с тази дефиниция с оглед обекта на изследване приемаме, че медийните изяви на държавниците са отделен начин на представяне на позициите и те са медийна политическа реторика. Сред тях може да се обособи лансирането на държавни политики чрез обществени и частни канали за разпространение на информация, които са счетени като легитимна форма на политическа комуникация.

Методика и материали

Селектирани са различни политически фактори, специфични за европейската интеграция на всяка от изследваните страни: Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора в периода 2021–2024 г. Критерият е въпросните фактори да са значими от гледна точка на държавнополитическия дискурс и да имат ключово влияние върху комуникационните и медийни стратегии на тези държави относно присъединяването им към Европейския съюз. В четирите страни акцентът на изследването e върху ключови прояви на политическото им представителство, които чрез своята специфика ги отличават една от друга. Това са съответно публичен дискурс на министър-председателя на Албания Еди Рама, спазването или неспазването на международни договори от страна на Северна Македония, както и преглед върху процеса по кандидатстване на Черна гора, считана за най-напреднала в преговорите за членство в ЕС. Общото между трите гореизброени държави и Сърбия е наличието на консенсус в политическото им представителство относно процеса по присъединяване към ЕС. По изключение, в Сърбия на фокус е ограниченият консенсус за европейска интеграция на ниво обществено мнение, тъй като за разлика от Белград, в останалите три страни той е наличен. В анализа всяка една от държавите е разгледана отделно, но при следване принципите на методиката с оглед постигане на прегледност и под общия знаменател на политическата реторика.

Методиката включва критичен анализ на дискурса, който е представен от Тьон ван Дайк и е ориентиран към анализ на медийния и политическия дискурс и изясняване на институционалната и персоналната власт (Dijk 2015). [2] Акцентът в този анализ е върху когнитивния интерфейс между дискурсивните структури и структурите на локалния и глобалния социален контекст, който рядко е експлицитен и се проявява само от гледна точка на понятията за знание и идеология. (Dijk 2015). [3] Критичният дискурсивен анализ в настоящия анализ включва извеждане на начините на комуникиране по теми, свързани с ЕС, представени в публични, медийни и институционални изяви, както и с цел представяне на начините на позициониране чрез дискурсите в посока изграждане на институционален и персонален брандинг, свързан с евроинтеграцията и решения на институции на ЕС. Критичният дискурсивен анализ е използван и при анализ на официални документи на институциите на ЕС относно присъединяването на четирите държави. Реторичният и медийният анализ е фокусиран върху установяване на специфични техники  и похвати, използвани от политици относно присъединяването на съответните държави в ЕС. Политологичният анализ е ори­­ентиран към установяване на фактори и ситуации и контекст в една сложна геополитическа обстановка.

Резултати

Анализът е фокусиран именно върху политическите действия на изброените страни като суверенни субекти, които са главни действащи лица в опитите за присъединяване към ЕС. На емпирична проверка подлежи твърдението дали преобладаващо тяхна е отговорността за неуспешното кандидатстване до този момент. Ето защо като изследователски инструмент е използван качествен сравнителен анализ, но с диференциран подход. Европейската интеграция на страните от Западни Балкани зависи от това колко едно национално правителство е убедено в целесъобразността на правилата на ЕС и тяхната легитимност, а процесът по присъединяване – от успешното им разпознаване и вътрешнополитически резонанс. Като индикатор e операционализиран един политически фактор: политическа воля за присъединяване към ЕС. Този фактор се измерва посредством допълнително посочени скали за оценка както следва: слаба, ограничена или силна.

Политическата реторика и държавнополитически дискурс на Албания за присъединяване към ЕС

Вече бе споменато, че акцент върху политическото представителство на Албания са публичните изяви на премиера Еди Рама. Не по-малко любопитни са комуникационните стратегии на управляващите в Северна Македония, Сърбия и Черна гора, но примерът на Тирана може да бъде посочен като най-ефективен в сравнение с тях. В Скопие например правителствата на Зоран Заев, Димитър Ковачевски, Талат Джафери (служебно) и Християн Мицкоски поддържат официален курс на хармонизиране с ценностите и достиженията на правото на ЕС, но действията им спрямо някои международни договори с участието на страната далеч не отговарят на заявените от тях позиции. В Белград президентът Александър Вучич публично защитава приятелските отношения на Сърбия с Китай и Русия, което противоречи на провежданата от институциите на ЕС външна политика, но кореспондира с част от широките обществени нагласи в страната. Подобно на Северна Македония, Черна гора също се намира в парламентарна криза в изследвания период 2021–2024 г. Кабинетите на Здравко Кривокапич, Дритан Абразович и Милойко Спаич не променят геополитическия курс на страната с приоритет кандидатстване в ЕС, като въпреки вътрешнополитическите проблеми на страната, правителствата им се фокусират върху практическото изпълнение на условията за кандидатстване в ЕС. Това става видно в годишните доклади на ЕК за напредъка на страната. Ето защо публичните позиции на политическите лидери в страните Северна Македония, Сърбия и Черна гора няма да бъдат разгледани персонално за разлика от Албания и нейния министър-председател Еди Рама.

За да бъде защитено твърдението, че политическата воля на Албания е публично най-добре представена в процесите по кандидатстването си за пълноправно членство в ЕС, необходимо е да се проследи с конкретни примери комуникационната стратегия на премиера Еди Рама. Силният човек в страната е лидерът на социалистите Еди Рама, министър-председател в три последователни мандата: 2013–2017, 2017–2021 и 2021–2025 г. Затова е закономерно фокусът да падне именно върху неговите позиции относно европейската интеграция на Албания в качеството му на премиер. Обект на анализ ще останат няколко негови нетрадиционни изказвания пред медии и офи­циални делегации, като е трудно да се определи до каква степен те са спонтанни или добре премислени като част от реторична стратегия за из­граждане на публичен образ.

Преди да стане министър-председател, Еди Рама заема постовете министър на културата и кмет на столицата Тирана. Тогава той може да си позволи свободно да критикува собствената си страна, тъй като неговата партия се намира в опозиция. Албания преминава през дълбока криза, защото липсва върховенство на правото, независима съдебна система и свобода на медиите (BBC News, 2010) [4], казва той по време на масови протести през 2010 г. По това време Албания вече е член на НАТО, а чрез обещания за бъдеща европейска интеграция на държавата, той успява да я оглави няколко години по-късно.

Непосредствено след изборната си победа през 2013 г., Рама казва прочутата си реплика: Аз ще бъда ваш министър-председател, но също и пръв слуга. Дългът ще бъде мой, но властта – ваша (Top Channel, 2013). [5] Изказването му може да бъде определено като обикновен популизъм, насочен към албанския народ, но може да се тълкува и двусмислено: като обръщение към институциите на ЕС. Като човек на изкуството (художник по професия), Рама се слави с противоречиви изказвания, които оформят публичния му образ.

В деня на встъпването си в мандат през 2013 г., той заявява: Процесът на присъединяване към ЕС е национална цел, която ще изисква трансформация на албанското общество в съответствие с европейските ценности и принципи. [6] По това време Албания вече е получила два пъти отказ от Брюксел да получи статут на страна кандидатка, а за да промени това, от новото ляво правителство на Рама се очаква да засили върховенството на правото и съответно да представи резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Резултатите по тези два параграфа са трудно осъществими, а от друга страна, не носят непременно членство. Страната ще се убеди в това през следващите години, през които напредъкът в посока европейска интеграция може да се определи като слаб.

На 24 февруари 2022 г. Русия стартира пълномащабна военна инвазия в Украйна, която заварва светът и в частност ЕС напълно неподготвени. Първата голяма война в Европа след Втората световна война налага на дневен ред въпроса за отбраната на ЕС, а с това и бъдещето на целия регион Западни Балкани. Грейби нарича войната в Украйна събитие, ре-енергезиращо целия процес (EU Debates, 2024). [7]

Албания използва кризата, за да форсира процесите си по кандидат­стване в ЕС. Самият Еди Рама се обръща към зрителите на Българската национална телевизия с емоционален и невъздържан изказ по повод българското вето над Северна Македония, намесвайки контекста на войната. Далеч по-балансирано се изказва той за институциите на ЕС, които носят реална отговорност за това, че ветото, касаещо една страна, обхваща друга.

Вие сте хаос, пълен хаос. Вие сте позор. Срамно е членка на НАТО да държи за заложник две други страни от НАТО, докато в задния двор на Европа се води гореща война. И, разбира се, не е приятно да виждаме как 26 други държави демонстрират плашещо безсилие (БНТ, 2022). [8]

Още преди България да вдигне ветото, в същата 2022 г. Еди Рама се обявява за отделяне на Албания от Северна Македония в процесите по кандидатстване за членство в ЕС. [9] След вдигането на ветото, Тирана е активна и домакинства Срещата на върха ЕС-Западни Балкани през декември 2022 г. [10]

Непосредствено преди конференцията в Люксембург, на която това става факт, Еди Рама използва случая да благодари саркастично на Владимир Путин за успеха на своята страна:

Да, това е специален момент. И трябва да благодаря на Владимир Путин, който с безмилостна агресивна война събуди и най-скептичните и ги накара да разберат, че Западните Балкани са необходими за един по-силен Европейски съюз, както съзвездието на Европейския съюз е необходимо за Западните Балкани, казва той.

Целта, заключава Рама, остава присъединяването до 2030 г. Ние, албанците, не можем да имаме план Б за интеграцията в ЕС. За нас, не става дума за про-ЕС реторика: това е въпрос на живот и смърт. [11]

Само месец по-късно, Еди Рама посреща преизбрания председател на ЕК Урсула фон Дер Лайен на друго знаково събитие: откриването на новопостроения кампус на Колежа на Европа в Тирана.

За мен не е съвпадение, че Колежът на Европа отвори своя кампус точно в момента, в който Албания отвори първата глава за преговорите в Европейския съюз. Звездите на Албания са подредени и няма какво да спре пътя ни към членствo. Няма по-добро време тази група студенти да бъдат обучени за ЕС, но и за самите Западни Балкани, каза Рама. Той добавя още, че Няма дебат дали мястото на Албания е в Европейския съюз и бъдещето на нашите деца трябва да бъде офор­мено само в ЕС и подчертава: Ние сме еврофанатици (EU De­bates, 2024). [12]

Разгледаните казуси показват, че независимо от първоначалния неуспех на гъвкавите политики на Албания, постоянството в прилагането им, гарантирано с бурни публични изяви на премиера Рама, могат да донесат дългосрочна успеваемост. Неочаквано събитие като войната в Украйна успява да катализира процесите по кандидатстване на нови членки, но Албания изпъква с едни гърди напред именно поради проактивните си политики в тази посока. Поемането на собствени държавни инициативи като домакинството на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани и построяването на Колеж на Европа в Тирана спомагат безспорно за отделянето на Албания от Северна Македония в процесите по кандидатстване за членство в ЕС и отварянето на преговорните глави „Основни принципи“. Заслугите на Еди Рама за успешното провеждане на тези политики, както и публичният му образ на харизматичен лидер, некриещ характерната за Балканите темпераментност, спомагат за европейската интеграция на Албания. Публичният образ, последователните позиции и категорични послания на Еди Рама показват, че именно заради ролята му на силен държавник и убеден привърженик на европейската интеграция, политическата воля на Албания за присъединяване към ЕС на ниво политическо представителство може да бъде оценено като силна. Въпреки това, в изследвания период Тирана не се различава от Скопие, Белград и Подгорица по статуса си на страна кандидатка за членство в ЕС. Отсъства гаранция за скоростно присъединяване.

Политическата реторика и държавнополитически дискурс на Северна Македония относно присъединяване към ЕС

За мнозина в ЕС казусът на Северна Македония остава енигма поради комплексния му характер, а деликатните отношения със съседните страни поставят сериозен проблем пред европейската ѝ интеграция. Този подраздел ще измери политическата воля на Скопие за присъединяване към ЕС на ниво политическо представителство спрямо основополагащи документи – както вътрешни регламенти, така и международни договори, върху които се базира националната политика на страната по въпросите, касаещи бъдещо присъединяване към ЕС. Държавнополитическият дискурс и реторика ще бъдат разгледани през призмата на международните споразумения, които остават знакови за проблемите пред европейската интеграция на Скопие в периода 2021–2024 г. Разбира се, Албания, Сърбия и Черна гора също имат обструкции пред спазване на някои международни ангажименти, но поне в изследвания период никоя от тях не получава вето от действаща страна –   членка на ЕС. Важен фрагмент от външната политика на Северна Македония е, че дори след вдигането на ветото от България, за което ще стане дума малко по-късно в текста, неспазването на един конкретен договор с ЕС блокира бъдещото присъединяване на страната.

Един от най-важните международни договори по пътя на Северна Македония към ЕС е Преспанското споразумение с Гърция от 2018 г. [13], кое­то решава почти 30-годишния спор за името на държавата. Пряко последствие от документа е приемането на страната в НАТО през 2020 г., което до този момент е блокирано от Гърция. Така освен най-важният казус, този с названието на страната, се решават още въпросите за това как да се наричат гражданите и техният език. Клаузата за национален флаг също е важна, защото изключва всякаква употреба на старото официално знаме на Република Македония в периода (1992–1995), познато още като Слънце от Вергина. Настоящото знаме на Северна Македония отново наподобява слънце, но този път е без спорни мотиви в него. Това обяснява мотото на кандидатстването на Скопие за членство в ЕС: Слънцето също е звезда, визирайки слънцето от знамето на страната и звездите от знамето на ЕС.

Прави впечатление, че в името на европейската интеграция, страната е готова да смени флага и името си, но дори това не се оказва достатъчно. Защото споровете за историческо и културно наследство с Гърция изглеждат решени, но тези с България остават на дневен ред. Независимо че на 15 януари 1992 г. България е първата страна, признала независимостта на Република Македония след отделянето ѝ от Югославия, двустранните отношения между двете страни не са добри. Основополагащ документ е Декларацията за приятелство и добросъседство от 1999 г., подписана между министър-председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски в София. [14] Върху този текст е базиран и Договорът за приятелство и добросъседство от 2017 г., подписан между министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев в Скопие. [15]  На 17 ноември 2020 г. България налага вето на Северна Македония за начало на преговори с ЕС, а като основен повод е посочен неизпълнение на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. През юни 2022 г., по време на самия край на ротационното председателство на Съвета на ЕС с домакин Франция, чрез проактивната политика на президента Еманюел Макрон е изработена Преговорна рамка на ЕС за РСМ или т.нар. Френско предложение, касаеща двустранните отношения между Северна Македония и България. [16] На 24 юни 2022 г. България вдига ветото за кандидатстването на Северна Македония в ЕС поради европейските гаранции за спазването на това споразумение, но в последвалите няколко години Скопие не спазва нито един от гореизброените ангажименти. Това во­ди до отделянето на Албания от Северна Македония през септември 2024 г., а броени дни по-късно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен дава недвусмислено послание с думите Почти стигнахме, но знаем, че става въпрос за конституционната промяна, с която вашата страна се е ангажирала. [17]

Зоран Заев (СДСМ) влиза в историята като премиерът на Северна Македония, подписал двата политически акта – Преспанското споразумение и Договора за добросъседство. Той подава оставка след местните избори през октомври 2021 г. Негов наследник от януари 2022 г. до януари 2024 г. е Димитър Ковачевски (СДСМ), а до края на 2024 г. той е последван първо от Талат Джафери (ДСИ), а после и от Християн Мицкоски (ВМРО-ДПМНЕ). През по-голямата част от изследвания период (2021–2024) президент е Сте­во Пендаровски (СДСМ), като от 12 май 2024 г. постът се заема от Гордана Силяновска (ВМРО-ДПМНЕ). Вътрешнополитическата нестабилност в стра­ната показва, че пътят към европейска интеграция на Северна Македония носи със себе си цена, която не всеки управляващ политик е готов да плати. Независимо от това, държавният апарат на страната продължава да е мобилизиран в името на голямата цел – членство в ЕС. Подписването на Преспанското споразумение показва, че Северна Македония е способна да спаз­ва международни спогодби и сама да форсира пътя си в международните отношения. Неспазването на поетите ангажименти по Договора за добросъседство с България и т.нар. Френско предложение, ратифицирано от ЕС, показва, че освен мотор, Скопие сам може да бъде и спирачка в процесите по присъединяване към ЕС. Показателно за това е изказването на премиера Мицкоски по повод българските искания: За мен това е диктат… Ако това е условието (Северна) Македония да продължи преговорите, тогава го казах в Брюксел – не, благодаря (Associated Press, 2024b). [18]

Извършеният прочит върху ключови международни споразумения на Скопие със съседни държави и самият ЕС показва противоречиви резултати. От една страна, страната изглежда твърдо решена в геополитическата си ориентация и кандидатстването си за членство. От друга страна, неспазването на международни споразумения минира процесите по присъединяване и отговорността се носи изцяло от Скопие. Втората половина от анализа накланя везните в негативна светлина, ето защо политическата воля на Северна Македония за присъединяване към ЕС може да бъде оценена като слаба. Това се потвърждава както от наложеното от България вето, така и особено от последвалото неспазване на т.нар. Преговорна рамка от страна на Скопие веднага след вдигането му.

Политическата реторика и държавнополитически дискурс на Сърбия за присъединяване към ЕС

Според изследването на Велислав Иванов от 2018 г. [19] единствено Сърбия от разглежданите страни не разполага с наличен широк обществен консенсус за европейска интеграция и именно през тази призма ще бъдат раз­гледани държавнополитическият дискурс и реторика на страната. Спря­мо хронологическите рамки на настоящето изследване (2021–2024 г.) могат да се направят следните 2 заключения:

– Албания, Северна Македония и Черна гора продължават да имат наличен обществен консенсус за европейска интеграция, който няма нужда от допълнителен анализ.

– Сърбия има ограничен обществен консенсус за европейска интеграция, който има потенциал да влияе върху политическите процеси в страната.

Ето защо акцентът относно държавнополитическия дискурс, представящ политическата воля на Сърбия за присъединяване към ЕС, ще бъде това, което различава Белград от останалите, а именно: ниската обществена подкрепа към европейската интеграция, която влияе на политическата реторика на страната. Темата изисква известен ретроспективен поглед върху традиционния за сръбските граждани евроскептицизъм. Флуктуациите в настроенията сред населението на Сърбия през годините показват трудностите, пред които са изправени демократично избраните правителства в страната, всяко от които поне официално се стреми към членство в ЕС. Знаково за историята остава убийството на премиера Зоран Джинджич на 12 март 2003 г., който е един от най-силните поддръжници на европейската интеграция на страната.

Сърбия получава официален статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2012 г., непосредствено след като Белград постига споразумение с Прищина по въпроса за регионалното представителство на Косово. [20] Темата с Косово няма нужда от представяне, но значението ѝ за целия регион е от все така първостепенна важност. Именно нормализирането в дву­странните отношения между двете страни продължава да е обструкция пред европейската им интеграция.

Подобно на останалите страни от региона, прогресът на Сърбия към ЕС е бавен. В тази част от текста задачата е да се установи дали това се дължи на вътрешнополитически фактори с акцент върху съществуващите евроскептични нагласи сред сръбското общество.

Според Велислав Иванов политическата воля за разширяване в ЕС е водеща спрямо политическата воля за европейска интеграция в Сърбия като страна кандидат и от нея произтича широк обществен консенсус по темата сред местното население. [21] Независимо от това, графитите по улиците на Белград [22], както и спортните срещи на местните клубове „Цървена звезда“ [23] и „Партизан“ (Roșu & Garcaliuc, 2023) [24] са белязани с остри анти-НАТО, но и анти-ЕС послания, а от началото на войната в Украйна и с радикални проруски лозунги.

През декември 2022 г. от Министерството на Европейската интеграция на Сърбия провеждат изследване, което отчита, че едва 34% от анкетираните смятат, че приемането на Сърбия в ЕС би било нещо позитивно. За сравнение, отново 34% смятат, че това не би било нито нещо добро, нито нещо лошо. Останалите 32% отговарят негативно. Друг любопитен фрагмент от сондажа е въпросът Как виждате бъдещето на ЕС? Най-висок резултат с цели 33% получава отговорът ЕС ще се сблъска с нарастващи проблеми в бъдеще и е много по-вероятно да се затвори напълно или дори да се разпадне, отколкото да продължи да се разраства и укрепне. На второ място с 22% е отговорът EС вероятно ще успее да преодолее текущите проблеми, но ще става все по-затворен и по-трудно ще приема нови членове. На трета позиция с едва 19% се класира твърдението ЕС ще преодолее настоящите си проблеми, ще се разшири още повече и го очаква добро бъдеще. [25]

Впоследствие от Министерството на интеграцията преустановяват публикуването на резултати от сходни проучвания в интернет страницата си. По-рано през 2022 г. – през месец април, за пръв път са отчетени повече настроения „против“ влизането на Сърбия в ЕС (44%), отколкото „за“ (35%). Това става ясно от проучване на Ipsos, цитирано от вестник Blic и отразено от Euronews. [26] В края на същата година, сондажът на Western Balkans Security Barometer на тема „Обществени нагласи за сръбската външна политика в разгара на войната в Украйна“ посочва, че Русия (51%) и Китай (19%) са смятани за по-близки външнополитически партньори на Сър­бия от ЕС (18%). Същото проучване сочи, че членството на Сърбия в НАТО дори не е предмет на политически дебат, защото огромното мнозинство (84%) е против. [27]

През февруари 2023 г. при сондаж на Уестминстърската фондация за Демокрация (Westminster Foundation for Democracy, 2023), на въпроса На кого Сърбия трябва да разчита най-много в международните отношения?, Русия печели най-много положителни отговори с 42,1%, а ЕС е на втора позиция с 25,8%. [28]

През юни 2023 г., проучване на „Демостат“ сочи, че 33% от анкетираните биха гласували положително за приемане на Сърбия в ЕС при евентуален референдум (Euractiv, 2022). Точно толкова – 33%, отговарят с „против“. 17% заявяват отказ да гласуват в подобно бъдещо допитване, а още 17% казват, че не са запознати или нямат мнение по темата. Само година по-рано анкета на същата агенция отчита 31% спрямо 30% в полза на евроскептиците в страната. Резултатите се различават чувствително с тези на всички останали страни от региона. [29]

Според вече регионалното проучване на International Republican Institute (IRI) за Западните Балкани, през 2024 г. 40% от анкетираните сръбски граждани биха гласували „за“ на референдум, а 34% – „против“. На въпросът Коя страна виждате като най-важен съюзник на Сърбия?, 46% отговарят Русия, 14% Китай, 6% не знаят или отказват участие в допитването. Следват Унгария с 5%, Гърция с 3% и Германия с 2% (Balkan Insight, 2024). [30]

Рекордно ниското доверие на сръбските граждани към ЕС се дължи на комплексни причини, които няма да са предмет на настоящото изследване. То обаче рефлектира пряко както върху вътрешнополитическите процеси в Сърбия, като например резултатите на парламентарните избори, така и върху външната политика на страната, и в частност на бавния напредък на европейската ѝ интеграция. Влиянието на поляризираното обществено мнение върху държавнополитическия дискурс на Сърбия показва, че политическата воля на страната за присъединяване към ЕС може да се оцени като ограничена. От една страна, управляващите правителства в Белград са длъжни да се съобразяват с политическите нагласи на собствените си граждани, но от друга – така губят легитимност в Брюксел по отношение на волята си за европейска интеграция.

Политическата реторика и държавнополитически дискурс на Черна гора за присъединяване към ЕС

В сравнение със съседните страни от Западните Балкани, Черна гора се смята за първенец в процеса по присъединяване към ЕС. Независимо от суперлативите за Подгорица (European Commission, 2024a) [31], нейният статут е еднакъв с този на останалите страни от региона – дългогодишен кандидат и нищо повече. За да опита да достигне до отговор на какво се дължи това, необходим е анализ върху напредъка на Черна гора в посока приемане в ЕС в изследвания период (2021–2024 г.).

Проектът за европейска интеграция на Черна гора предхожда независимостта на страната. Няколко години преди референдума за отделяне от Сърбия през 2006 г., бъдещата суверенна държава вече има обещана перспектива за членство в ЕС след срещата на върха в Солун през 2003 г. Още от 2002 г. Черна гора вече използва еврото като официална валута, макар и да не е част от еврозоната. От края на 2010 г. Подгорица получава и статут на официален кандидат за членство. През 2012 г. страната отваря всичките 33 преговорни глави, като в края на годината затваря временно първата си такава: Глава 25: Наука и изследвания. На следващата 2013 г. Черна гора затваря още една глава: Глава 26: Образование и култура. На 16 октомври 2016 г. в деня на парламентарните избори, страната осуетява опит за държавен преврат с участието на сръбски и руски граждани и убийството на тогавашния премиер Мило Джуканович.

Към края на 2024 г. Черна гора е затворила условно общо 6 глави, с което се превръща във водач на страните от Западните Балкани. Макар и най-малка по население в региона, тя се смята за своебразен лидер в преговорния процес с ЕС. За справка, по същото време Сърбия има едва 2 временно затворени преговорни глави, а Албания и Северна Македония – нито една. И макар да води с убедителна преднина пред съседните си страни, Черна гора има цели 27 глави за затваряне, което с досегашния темп би отнело десетилетия. Ето защо и нейният прогрес по пътя към членство в ЕС може да се определи като незадоволителен. Страната често е давана за пример, но на практика остава далеч от членство в ЕС. Важно уточнение е, че подобно на другите страни от региона, преговорите на страната се бавят заради системни проблеми с върховенството на правото, съдебната система и политическата нестабилност. В периода 2020–2024 г. страната преминава през пет различни правителства за по-малко от 5 години, което допълнително възпрепятства приемствеността в реформите. Независимо от парламентарната криза в страната, политическата воля на страната за присъ­единяване към ЕС може да бъде оценена като силна. И макар държавнополитическият дискурс на страната да разчита на добрите оценки на ЕК в напредъка по кандидатстване в ЕС, реалният резултат по приемане за пълно­правно членство е неуспешен в изследвания период 2021–2024 г. 

Заключение

Въз основа на анализ бе доказано, че държавнополитическият дискурс и реториката на Албания, Северна Македония, Сърбия и Черна гора се различават съществено по своя характер, но крайният резултат от използването им в разгледания период е аналогичен: въпросните държави остават вън от ЕС. Допускането е, че европейската интеграция на всяка от изследваните страни до някаква степен се възпрепятства в резултат на собствените им държавни политики, но отговорността не може и не трябва да се прехвърля само и единствено върху политическите фактори, белязали тяхното кандидатстване за членство в ЕС. Хипотезите са потвърдени въз основа на реторичния анализ, комбиниран с критичния дискурсивен анализ и политологичния анализ. Различията в изявите на политически форуми и в медиите са резултат от много фактори, като те са на равнище концепция, прагматизъм, реалистични прогнози и различни нива на политическа воля. Резултатите от анализите на равнище институции на ЕС също показват специфики на равнище аргументация и вербализация относно отделните четири държави от Западните Балкани.

Цитати и бележки

[1] Мавродиева, И. (2004). Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 82. [Mavro­dieva, I. (2004). Evropeyskata i atlanticheskata integratsia na Bulgaria. Retoricheski aspekti. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 82.]

[2] Van Dijk, J. (2015). Critical Discourse Analysis. The Handbook of Discourse Analysis, Second Edition. (Eds. Deborah Tannen, Heidi E. Hamilton, and Deborah Schiffrin). John Wiley & Sons, Inc.

[3] Van Dijk, J. (2015). Critical Discourse Analysis. The Handbook of Discourse Analysis, Second Edition. (Eds. Deborah Tannen, Heidi E. Hamilton, and Deborah Schiffrin). John Wiley & Sons, Inc.

[4] BBC News (2010). Election row spills into Albania’s streets. BBC News – Europe. http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8658279.stm. Retrieved on 13.03.2026.

[5] Top Channel (2013). Rama: Unë, Kryeministri dhe kryesherbetori juaj. Top Channel. https://top-channel.tv/2013/06/25/rama-une-kryeministri-dhe-kryesherbetori-juaj/. Retrieved on 13.03.2026.

[6] AFP via CNews (2013). Edi Rama investi Premier ministre en Albanie. CNews. https://www.cnews.fr/monde/2013-09-15/edi-rama-investi-premier-ministre-en-albanie-555010. Retrieved on 13.03.2026.

[7] EU Debates (2024). Edi Rama is unstoppable towards the EU! European Albania is coming soon!, YouTube, 23 October. https://www.youtube.com/watch?v=_EGutj HfVzQ. Retrieved on 13.03.2026.

[8] БНТ (2022). Еди Рама към България: Хаос и позор! Срамно е страна членка на НАТО да държи като заложник …. БНТ – Светът и ние. https://www.bnt.bg/news/ edi-rama-kam-balgariya-haos-i-pozor-sramno-e-strana-chlenka-na-nato-da-darzhi-kato-zalozhnik-drugi-dve-darzhavi-chlenki-v323438-307618news.html. последно посещение на 13.03.2026 г. [BNT (2022). Edi Rama kam Bulgaria: Haos i pozor! Sramno e strana chlenka na NATO da darzhi kato zalozhnik …. BNT – Svetat i nie. https://www.bnt.bg/news/edi-rama-kam-balgariya-haos-i-pozor-sramno-e-strana- chlenka-na-nato-da-darzhi-kato-zalozhnik-drugi-dve-darzhavi-chlenki-v323438-307618news.html. posledno poseshtenie na 13.03.2026 g.]

[9] Новини БГ (2022). Албания иска да се отдели от Северна Македония по пътя си към ЕС. Новини БГ – Свят. https://novini.bg/article/2025030906161870032. последно посещение на 13.03.2026 г.  [Novini BG (2022). Albania iska da se otdeli ot Severna Makedonia po patya si kam ES. Novini BG – Svyat. https://novini.bg/ article/2025030906161870032. posledno poseshtenie na 13.03.2026 g.]

[10] European Union External Action (2022). U-Western Balkans Summit in Tirana: shared responsibilities and values for a future together (2022). https://www.eeas. europa.eu/eeas/eu-western-balkans-summit-tirana-shared-responsibilities-and-values-future-together_en. Retrieved on 13.03.2026.

[11] Euronews (2024). L’Albanie veut devenir membre de l’UE d’ici 2030, déclare le Premier ministre Rama à l’issue de discussions “historiques”, 15 октомври 2024. Euronews. https://fr.euronews.com/my-europe/2024/10/15/lalbanie-veut-devenir-membre-de-l-ue-dici-2030-declare-le-premier-ministre-rama-a-lissue-de. Retrieved on 13.03.2026.

[12] EU Debates (2024). Edi Rama is unstoppable towards the EU! European Albania is coming soon!, YouTube, 23 October. https://www.youtube.com/watch?v=_EGutjH fVzQ. Retrieved on 13.03.2026.

[13] Европейски съюз. (2018). Преспанско споразумение между Република Гърция и Република Северна Македония. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/ HTML/?uri=CELEX%3A52021IP0114. последно посещение на 10.03.2026 г. [Evropeyski sayuz. (2018). Prespansko sporazumenie mezhdu Republika Gartsia i Republika Severna Makedonia. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/ HTML/?uri=CELEX%3A52021IP0114. posledno poseshtenie na 10.03.2026 g.]

[14] Уикиизточник (1999). Съвместна декларация на Министър-председателя на Ре­публика България и Председателя на Правителството на Република Македония.  https://bg.wikisource.org/wiki/Съвместна_декларация_от_22_февруари_1999. последно посещение на 13.03.2026. [Uikiiztochnik (1999). Savmestna deklaratsia na Ministar-predsedatelya na Republika Bulgaria i Predsedatelya na Pravitelstvoto na Republika Makedonia.  https://bg.wikisource.org/wiki/Savmestna_deklaratsia_ot_ 22_fevruari_1999. рosledno poseshtenie na 13.03.2026.]

[15] Министерски съвет на Република България (2017). Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. https://www.gov.bg/files/common/Dogovor-RM-RB_1.pdf. последно посещение на 13.03.2026. [Ministerski savet na Republika Bulgaria (2017). Dogovor za priyatelstvo, dobrosasedstvo i satrudnichestvo mezhdu Republika Bulgaria i Republika Makedonia. https://www.gov.bg/files/common/Dogovor-RM-RB_1.pdf. posledno poseshtenie na 13.03.2026.]

[16] Дарик Нюз (2022). Пълен текст на проекта за протокол между РСМ и България. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pylen-tekst-na-proekta-za-protokol-mezhdu-rsm-i-bylgariia-2315048. последно посещение на 11.03.2026.  [Darik Nyuz (2022). Palen tekst na proekta za protokol mezhdu RSM i Bulgaria. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pylen-tekst-na-proekta-za-protokol-mezhdu-rsm-i-bylgariia-2315048. posledno poseshtenie na 11.03.2026.]

[17] Associated Press (2024a). EU Commission chief urges North Macedonia’s political parties to cooperate on accession push, 8 ноември 2024. Associated Press. https://apnews.com/article/eu-north-macedonia-balkans-accession-skopje-mickoski-cac7185cc5640ff89f567d4d5973857c. Retrieved on 13.03.2026.

[18] Associated Press (2024b). North Macedonia’s leader is angry at prospect of a new setback in his country’s bid to join the EU, 24 октомври 2024. Associated Press. [онлайн] Налично на: https://apnews.com/article/north-macedonia-eu-albania-bulgaria-accession-delay-22489e9a430a266b72a16ca76430e334.  Retrieved on 13. 03.2026.

[19] Иванов, В. Д. (2018). Разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани: политическа воля и условия за членство. Дисертация. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 232. [Ivanov, V. D. (2018). Razshiryavane na Evropeyskia sayuz kam Zapadnite Balkani: politicheska volya i uslovia za chlen­stvo. Disertatsia. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“, 232.]

[20] Европейски парламент (2025), Западните Балкани, Информационни фишове за Европейския съюз. https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/168/the-western-balkans. последно посещение на 11.03.2026.  [Evropeyski parlament (2025), Zapadnite Balkani, Informatsionni fishove za Evropeyskia sayuz. https:// www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/168/the-western-balkans. posledno po­seshte­nie na 11.03.2026.]

[21] Иванов, В. Д. (2018). Разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани: политическа воля и условия за членство. Дисертация. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 101. [Ivanov, V. D. (2018). Razshiryavane na Evropeyskia sayuz kam Zapadnite Balkani: politicheska volya i uslovia za chlenstvo. Disertatsia. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“, 101.]

[22] The Guardian (2022). Serbia slides towards autocracy as president secures second term. https://www.theguardian.com/global-development/2022/apr/21/serbia-sliding-towards-autocracy-as-president-secures-second-term. Retrieved on 13.03.2026.

[23] Filipović, Lj. (2024). Serbian or Russian stadiums? The story of football, politics and organized crime in Serbia, Center for Western Balkans Studies, 20 February. https://cfwbs.org/serbian-or-russian-stadiums-the-story-of-football-politics-and-organized-crime-in-serbia/. Retrieved on 13.03.2026.

[24] Roșu, E., & Garcaliuc, D. (2023). Is football being used by Putin to expand the war? Josimar, 28 февруари. https://josimarfootball.com/2023/02/28/is-football-being-used-by-putin-to-expand-the-war/. Retrieved on 13.03.2026.

[25] Ministry of European Integration, Government of the Republic of Serbia (2022). European orientation of Serbian citizens. https://www.mei.gov.rs/upload/documents/ nacionalna_dokumenta/istrazivanja_javnog_mnjenja/opinion_poll_dec_2022.pdf. Retrieved on 13.03.2026.

[26] Euronews (2022). For first time, a majority of Serbs are against joining the EU – poll, 22 април. https://www.euronews.com/2022/04/22/for-first-time-a-majority-of-serbs-are-against-joining-the-eu-poll. Retrieved on 13.03.2026.

[27] Western Balkans Security Barometer (2022). Public Perception of Serbian Foreign Policy, декември. [https://qkss.org/images/uploads/files/WBSB-2022_Serbia-Report-1_Dec-2022_%281%29.pdf. Retrieved on 13.03.2026.

[28] Westminster Foundation for Democracy (2023). Public Opinion: Sociopolitical Perceptions of Serbian Citizens in 2023. https://www.wfd.org/sites/default/files/ 2023-04/wfd_nws_2023_eng_final.pdf. Retrieved on 13.03.2026.

[29] Euractiv (2022). Serbia sees slight rise in EU accession backers, still lowest in region, 22 април. https://www.euractiv.com/section/politics/news/serbia-sees-slight-rise-in-eu-accession-backers-still-lowest-in-region/. Retrieved on 13.03.2026.

[30] Balkan Insight (2024). Balkan Support for EU Accession High, Except in Serbia – Survey, 14. 05.2024. https://balkaninsight.com/2024/05/14/balkan-support-for-eu-accession-high-except-in-serbia-survey/. Retrieved on 13.03.2026.

[31] European Commission (2024a). Statement by President Ursula von der Leyen in Montenegro, 24 май. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ statement_24_5501. Retrieved on 13.03.2026.

Библиография

Иванов, В. Д. (2018). Разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани: политическа воля и условия за членство. Дисертация. София: Софийски уни­­верситет „Св. Климент Охридски“. [Ivanov, V. D. (2018). Razshiryavane na Evropeyskia sayuz kam Zapadnite Balkani: politicheska volya i uslovia za chlen­stvo. Disertatsia. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“.]

Мавродиева, И. (2004). Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Mavrodieva, I. (2004). Evropeyskata i atlanticheskata integratsia na Bulgaria. Retoricheski as­pek­ti. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Filipović, Lj. (2024). Serbian or Russian stadiums? The story of football, politics and organized crime in Serbia, Center for Western Balkans Studies, 20 February. https://cfwbs.org/serbian-or-russian-stadiums-the-story-of-football-politics-and-organized-crime-in-serbia/. Retrieved on 13.03.2026.

Roșu, E., & Garcaliuc, D. (2023). Is football being used by Putin to expand the war? Josimar, 28 февруари. https://josimarfootball.com/2023/02/28/is-football-being-used-by-putin-to-expand-the-war/. Retrieved on 13.03.2026.

Van Dijk, J. (2015). Critical Discourse Analysis. The Handbook of Discourse Analysis, Second Edition. (Eds. Deborah Tannen, Heidi E. Hamilton, and Deborah Schiffrin). John Wiley & Sons, Inc.

 

Изследвани източници

БНТ (2022). Еди Рама към България: Хаос и позор! Срамно е страна членка на НАТО да държи като заложник …. БНТ – Светът и ние. https://www.bnt.bg/ news/edi-rama-kam-balgariya-haos-i-pozor-sramno-e-strana-chlenka-na-nato-da-darzhi-kato-zalozhnik-drugi-dve-darzhavi-chlenki-v323438-307618news.html. последно посещение на 13.03.2026 г. [BNT (2022). Edi Rama kam Bulgaria: Haos i pozor! Sramno e strana chlenka na NATO da darzhi kato zalozhnik …. BNT – Svetat i nie. https://www.bnt.bg/news/edi-rama-kam-balgariya-haos-i-pozor-sramno-e-strana-chlenka-na-nato-da-darzhi-kato-zalozhnik-drugi-dve-darzhavi-chlenki-v323438-307618news.html. posledno po­seshte­nie na 13.03. 2026 g.]

Дарик Нюз (2022). Пълен текст на проекта за протокол между РСМ и България. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pylen-tekst-na-proekta-za-protokol-mezhdu-rsm-i-bylgariia-2315048. последно посещение на 11.03.2026.  [Darik Nyuz (2022). Palen tekst na proekta za protokol mezhdu RSM i Bulgaria. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pylen-tekst-na-proekta-za-protokol-mezhdu-rsm-i-bylgariia-2315048. posledno poseshtenie na 11.03.2026.]

Европейски парламент (2025), Западните Балкани, Информационни фишове за Европейския съюз. https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/168/the-western-balkans. последно посещение на 11.03.2026. [Evropeyski parlament (2025), Zapadnite Balkani, Informatsionni fishove za Evropeyskia sayuz. https:// www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/168/the-western-balkans. posledno po­seshtenie na 11.03.2026.]

Европейски съюз. (2018). Преспанско споразумение между Република Гърция и Република Северна Македония. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ TXT/HTML/?uri=CELEX%3A52021IP0114. последно посещение на 10.03. 2026 г. [Evropeyski sayuz. (2018). Prespansko sporazumenie mezhdu Republika Gartsia i Republika Severna Makedonia. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/ BG/TXT/HTML/?uri=CELEX%3A52021IP0114. posledno poseshtenie na 10.03. 2026 g.]

Министерски съвет на Република България (2017). Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. https://www.gov.bg/files/common/Dogovor-RM-RB_1.pdf. последно посещение на 13.03.2026. [Ministerski savet na Republika Bulgaria (2017). Do­govor za priyatelstvo, dobrosasedstvo i satrudnichestvo mezhdu Republika Bul­garia i Republika Makedonia. https://www.gov.bg/files/common/Dogovor-RM-RB_1.pdf. posledno poseshtenie na 13.03.2026.]

Новини БГ (2022). Албания иска да се отдели от Северна Македония по пътя си към ЕС. Новини БГ – Свят. https://novini.bg/article/2025030906161870032. последно посещение на 13.03.2026 г.  [Novini BG (2022). Albania iska da se otdeli ot Severna Makedonia po patya si kam ES. Novini BG – Svyat. https:// novini.bg/article/2025030906161870032. posledno poseshtenie na 13.03.2026 g.]

Уикиизточник (1999). Съвместна декларация на Министър-председателя на Република България и Председателя на Правителството на Република Македония.  https://bg.wikisource.org/wiki/Съвместна_декларация_от_22_февруари_1999. последно посещение на 13.03.2026. [Uikiiztochnik (1999). Savmestna dekla­ratsia na Ministar-predsedatelya na Republika Bulgaria i Predsedatelya na Pravi­telstvoto na Republika Makedonia.  https://bg.wikisource.org/wiki/Savmestna_ deklaratsia_ot_22_fevruari_1999. рosledno poseshtenie na 13.03.2026.]

AFP via CNews (2013). Edi Rama investi Premier ministre en Albanie. CNews. https://www.cnews.fr/monde/2013-09-15/edi-rama-investi-premier-ministre-en-albanie-555010. Retrieved on 13.03.2026.

Associated Press (2024a). EU Commission chief urges North Macedonia’s political parties to cooperate on accession push, 8 ноември 2024. Associated Press. https:// apnews.com/article/eu-north-macedonia-balkans-accession-skopje-mickoski-cac7185cc5640ff89f567d4d5973857c. Retrieved on 13.03.2026.

Associated Press (2024b). North Macedonia’s leader is angry at prospect of a new setback in his country’s bid to join the EU, 24 октомври 2024. Associated Press. [онлайн] Налично на: https://apnews.com/article/north-macedonia-eu-albania-bulgaria-accession-delay-22489e9a430a266b72a16ca76430e334.  Retrieved on 13.03.2026.

Balkan Insight (2024). Balkan Support for EU Accession High, Except in Serbia – Survey, 14. 05.2024. https://balkaninsight.com/2024/05/14/balkan-support-for-eu-accession-high-except-in-serbia-survey/. Retrieved on 13.03.2026.

BBC News (2010). Election row spills into Albania’s streets. BBC News – Europe. http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8658279.stm. Retrieved on 13.03.2026.

Euractiv (2022). Serbia sees slight rise in EU accession backers, still lowest in region, 22 април. https://www.euractiv.com/section/politics/news/serbia-sees-slight-rise-in-eu-accession-backers-still-lowest-in-region/. Retrieved on 13.03.2026.

EU Debates (2024). Edi Rama is unstoppable towards the EU! European Albania is coming soon!, YouTube, 23 October. https://www.youtube.com/watch?v=_EG utjHfVzQ. Retrieved on 13.03.2026.

Associated Press (2024a). EU Commission chief urges North Macedonia’s political parties to cooperate on accession push, 8 ноември 2024. Associated Press. https:// apnews.com/article/eu-north-macedonia-balkans-accession-skopje-mickoski-cac 7185cc5640ff89f567d4d5973857c. Retrieved on 13.03.2026.

European Commission (2024a). Statement by President Ursula von der Leyen in Montenegro, 24 май. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ statement_24_5501. Retrieved on 13.03.2026.

Euronews (2022). For first time, a majority of Serbs are against joining the EU – poll, 22 април. https://www.euronews.com/2022/04/22/for-first-time-a-majority-of-serbs-are-against-joining-the-eu-poll. Retrieved on 13.03.2026. The Guardian (2022). Serbia slides towards autocracy as president secures second term. https://www.theguardian.com/global-development/2022/apr/21/serbia-sliding-towards-autocracy-as-president-secures-second-term. Retrieved on 13.03.2026.

Ministry of European Integration, Government of the Republic of Serbia (2022). European orientation of Serbian citizens. https://www.mei.gov.rs/upload/ documents/nacionalna_dokumenta/istrazivanja_javnog_mnjenja/opinion_poll_dec_2022.pdf . Retrieved on 13.03.2026.

Top Channel (2013). Rama: Unë, Kryeministri dhe kryesherbetori juaj. Top Channel. https://top-channel.tv/2013/06/25/rama-une-kryeministri-dhe-kryesherbetori-juaj/. Retrieved on 13.03.2026.

Western Balkans Security Barometer (2022). Public Perception of Serbian Foreign Policy, декември. [https://qkss.org/images/uploads/files/WBSB-2022_Serbia-Report-1_Dec-2022_%281%29.pdf. Retrieved on 13.03.2026.

Westminster Foundation for Democracy (2023). Public Opinion: Sociopolitical Percep­tions of Serbian Citizens in 2023. https://www.wfd.org/sites/default/files/2023-04/wfd_nws_2023_eng_final.pdf. Retrieved on 13.03.2026.

 

Милен Желев е докторант в катедра „Политология“ към Философския факултет с тема на дисертацията „Европейска интеграция на Западните Бал­кани: Албания, Северна Македония, Сърбия, Черна гора (2021 – 2024)“. Научни интереси: европейска интеграция, политическа комуникация, политически изследвания, сравнителна политология.

 

Ръкописът е изпратен на 10.03.2026 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 11.03.2026 до 11.04.2026 г.

Приемане за публикуване: 12.04.2026 г.

Manuscript was submitted: 10.03.2026.

Double Blind Peer Reviews: from 11.03.2026 till 11.04.2026.

Accepted: 12.04.2026.

Брой 67 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 67 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.