Съвременни изследвания: Представяне на книги Contemporary Research: Books Review

DOI 10.55206/BEBE2359

Ангел В. Ангелов

Българска академия на науките

Имейл: valentangel@hotmail.com

Книгата на Радея Гешева „Енигми и парадигми у някои италиански пи­сателки от ХХ век“ е публикувана от издателство „Парадигма“ през 2023 г.

Монографията на Радея Гешева е посветена на италианския литера­турен проект за екритюр феминин от средата и втората половина на ХХ и първите две десетилетия на ХХІ век.

В увода авторката посочва основните термини, които ще използва, както и учените, въвели тези термини. Така читател(к)ите още в началото са ориентирани за посоката на изследването.

В първа глава Радея Гешева представя разнообразието от изследо­вателски посоки на феминистките изследвания, като ги подразделя по съ­държателен и териториален признак. Съдържателният признак оставя впе­чатлението, че феминизмът е преобладаващо или само американски; може пък наистина да е така. Вторият признак, определен като средиземно­мор­ски, предоставя на авторката възможността да обособи феминизъм, който е представен най-вече от изследователски посоки във Франция и в Италия; Ге­шева смята, че териториалният признак ѝ позволява да достигне до спе­цифичното за италианските феминистични изследвания. Описвайки този „средиземноморски“ феминизъм, авторката избира обаче гледна точка, от която вижда само северната и западна част от крайбрежието на Средиземно море. Заради пълнотата и разнообразието, щеше да е от значение да бяха споменати и страните, в които на феминистичните изследвания и движения им е трудно, напр. в Магреб и в Машрек, както и в Турция. Символната гео­графия се появява скрито и в определения като „континентален феми­низъм, континентални фигури, континентална философия“ (с. 19, 36–37), при което авторката не пояснява кой и от каква позиция определя нещо като конти­нентално. Може би от островна гледна точка.

Прегледът на феминистичните изследвания в България обхваща както изследванията за литературата, така и за ролите на жените в българското об­щество през ХХ век. Впечатлението от първа глава е за широка осве­до­меност върху историята на феминистичните изследвания не само за тези, които се отнасят до художествената литература. Тази осведоменост наис­ти­на е обхватна, но  е западноцентрична, поради което не е основателно твър­дение като: „очертаната таксономия на феминизма в световен план“. (с. 24) Все пак авторката не си е поставила като задача да направи енциклопедичен преглед на световния феминизъм, поради което подчертавам ценността на самата идея за таксономия на феминистки идеи и подходи, както и цен­ността на прегледа на феминистичните изследвания в България. Важен въп­рос е дали тя използва някои от посочените от нея идеи и подходи в собст­веното си изследване?  Вирджиния Улф не е център на изследването ѝ, но тя многократно се позовава на нейни работи или на изследвания за твор­чеството ѝ. Литературата на български обаче по проблема, който занимава и Гешева, е богата и тя би могла да я въведе с полза в своето обсъждане.

Сред достойнствата на работата е, че Радея Гешева посочва произхода на понятията, чрез които тя ще анализира литературните произведения. Едно име искам да откроя – на големия антрополог Ернесто де Мартино, чието „тройно“ понятие „отсъствие – криза – присъствие“ Гешева ще из­ползва последователно. За обхвата на рецензията е достатъчно да кажа, че Де Мартино изследва както  всяко състояние поотделно, така и отношението между трите състояния в поведението на човешки общности и на отделни техни членове. Присъствието за Де Мартино е условието, за да се постигне независимост, а след това и заедност. (с. 37–38) Гешева привежда примери произведенията на кои италиански писатели и писателки от средата и втората половина на ХХ век могат да се анализират чрез неговите понятия. И още две двойки понятия са важни за анализите ѝ: „мълчание – глас“ и „мълчание – език“.

Гешева представя проблематиката в широта, поради което първата гла­ва се състои от преглед на много автори и концепции. Дали е за предпо­читане да се проследи само определена линия във феминистичните и свър­заните с тях изследвания, или да се обхванат колкото е възможно повече подходи, е отворен въпрос. В основата на книгата е дисертационен труд, ав­торката се образова, но по начин, който да я доведе в подстъпите на ней­ното изследване в следващите две глави на монографията.

Втора глава представя историята на екритюр феминин в Италия като част от  историята на женското движение от създаването на модерната ита­лианска държава до началото на ХХІ век. Тук ще откроя съпоставянето меж­ду творчеството и личностите на Габриеле Д`Анунцио и Грация Деле­да. (с. 78–91) В цялото си изследване Гешева търси и установява връзки между творчеството на жените писателки и социалните движения и съби­тия. Тя смята, че могат да се обособят три етапа на феминизма като част от общото историческо развитие на Италия след 1861. Етапите са характери­зирани чрез ценностите, които жените писателки защищават и целите, кои­то си поставят. Италианският феминизъм проявява регионални специфики, които авторката на няколко места обсъжда; става дума за разделението, но несъмнено и за свързаността между Италия на север и на юг от Рим. Гешева отделя също така много внимание на своеобразието в начина, по който пишат, но и по който размишляват върху своето писане италианските жени писателки. [1]

Третата, заключителна глава е посветена на три „модуса“ на женското писане – отсъствие, тревожност, провокация, представено чрез Наталия Гинзбург, Дача Мараини, Елена Феранте. Анализирайки произведенията на Гинзбург, Гешева установява и вътрешните противоречия, и художест­ве­ното израстване на писателката, за да достигне до заключението, че: „В оста отсъствие–присъствие, според възприятието на Де Мартино и Агамбен, кризисният момент е ключов за конструирането на Аз-а. Това се отнася как­то за героините, така и за героите на Наталия Гинзбург“. (с. 167–168)

Творчеството на Дача Мараини Гешева определя като „модус на тре­вожността“. Тя отбелязва сходствата между Гинзбург и Мараини, но повече я занимават разликите и приноса на Мараини към екритюр феминин. Освен общи за женското писане характеристики, каквато е напр. „пол-памет“, Ге­шева отбелязва и черти, специфични за творчеството на Мараини: „Взаимо­от­ношенията затворено-отворено пространство присъстват във всички ней­ни творби“. (с. 187) И в тази глава Гешева проследява второто (след „отсъст­вие – криза – присъствие“) основно за своето изследване отношение  между трите състояния на тялото – жертва, затворник, медиатор.

Творчеството на Елена Феранте (с. 193) изглежда е най-близко на Ра­дея Гешева. То може да бъде разбрано само ако се познава сложната исто­рически формирала се разлика в ценностите и в поведенията на хората от различните части на Италия. Едновременно Гешева посочва, че същест­вуват не само разлики, но и прилики между Неапол, основен „протагонист“ в творчеството на Феранте, и Торино, където твори Наталия Гинзбург. Тя анализира въздействията, литературни и философски, върху творчеството на Феранте, фрагментарността като същностна характеристика на творчест­вото ѝ, своеобразието на нейното лично отсъстващо присъствие, обогатя­ването на женската проблематика в произведенията ѝ, както и начина, по който писателката използва езика.

В края ще посоча отново някои от достойнствата на труда. Анализите на литературните произведения и на творчеството на отделните писателки са поставени в средата на тяхното функциониране, което е следствие от ос­новното твърдение на Гешева: женското писане е социално-литературен про­ект: „… извънлитературното, без значение дали е свързано със социални предпоставки, политически отношения или културни наслоения, оказва пряко влияние върху литературното“. (с. 185) Към това се добавя изяс­ня­ването на понятийния апарат, включително чрез речник на понятията в края на труда (с. 239–244). Три манифестни по характера си текста от 1948, 1966 и 1970, които Гешева е превела, допринасят за разбирането на италианския контекст (с. 223–237). В изобретателното заглавие „енигми и парадигми“ не само алитерацията е важна, по-важно е, че то съответства на представената в книгата проблематика. Искам да отбележа и именния показалец, който продължава да е рядкост сред българските академични монографии. И не на последно място – изисканото оформление на първата корица, постигнато чрез линия, графична изчистеност и шрифтове.

Бележки и уточнения

[1] Смятам за важно да се изследва от българска гледна точка историята на мо­дерната италианска култура, защото се откриват както прилики с историята на българската модерна култура. Сравнението допринася за самопознанието ни. Книгата на Бойка Илиева, Вдъхновението Италия. Литературни контексти. Бла­гоевград, 2019, е посветена на италианската литература в България между 1878–1918, вкл. на творчеството на Матилде Серао, Ада Негри, Грация Деледа, Неера и на особеностите на женското писане. Смятам, че тази книга щеше да бъде полезна на Радея Гешева.

 

Ангел Валентинов Ангелов е професор по теория и история на лите­ра­ту­рата в Българската академия на науките. Бил е преподавател в Югозападния уни­верситет „Неофит Рилски“ и в Нов български университет. Дисертацията му, защитена през 1989 г., е на тема „Традиция и литературно произведение. Тео­ретически проблеми“. От 2007 е доктор по изкуствознание. Области на на­учен интерес: критическа история на литературознанието, антимодерни кон­цеп­­ции за културата и за изкуството в Европа ХІХ век, история на европейската култура ХІV–ХХ век.

Ръкописът е изпратен на 06.02.2024 г.

Приемане за публикуване: 15.03.2024 г.

Manuscript was submitted: 06.02.2024.

Accepted: 15.03.2024.

Брой 59 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2024 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 59 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.