Виртуална комуникация, образование, изкуствен интелект

Virtual Communication, Education, Artificial Intelligence

 DOI 10.55206/WYJS2930

 

Анна Лозева

Университет по библиотекознание и информационни технологии

Имейл: a.lozeva@unibit.bg

Абстракт: Настоящата разработка изследва трансформациите в комуни­кацията и езика под въздействието на изкуствения интелект (ИИ), с акцент върху големите езикови модели (LLM) като ChatGPT. Чрез многократни се­сии на автора с ИИ се наблюдават промени в начина на общуване, пер­со­нализиране на взаимодействието и формиране на нови нормативни рамки – езикови, етични, социални и естетически. Анализът обхваща и явления от дигиталната култура като италиански брейнрот, интернет жаргон („67/6-7“) и концепцията „парасоциален“, които функционират като културни вируси, предизвикващи емоционални и социални реакции без традиционен наратив. В изследването се подчертава как тези тенденции променят формирането на езика, социалните взаимодействия и идентичността, като демонстрира пре­ход от предаване на смисъл към стимулиране на усещания и социална експо­зиция. Прогнозира се, че през 2026 г. тези процеси ще продължат да оказват влияние върху езиковата практика и комуникацията в глобали­зи­рания диги­тален контекст

Ключови думи: изкуствен интелект, дигитална култура, италиански брейн­рот, „67/6-7“, парасоциалност, комуникационни трансформации, езикова нор­ма.

 

Natural Communication  in the Age of Artificial Intelligence

Anna Lozeva

University of Library Science and Information Technologies

E-mail: a.lozeva@unibit.bg

Abstract: This study examines the transformations in communication and language under the influence of artificial intelligence (AI), with a focus on large language models (LLMs) such as ChatGPT. Through multiple sessions between the author and AI, changes in communication patterns, personalization of interaction, and the formation of new normative frameworks – linguistic, ethical, social, and aesthetic – are observed. The analysis also covers phenomena from digital culture, such as Italian brainrot, internet slang („67/6-7“), and the concept of “parasociality”, which function as cultural viruses eliciting emotional and social responses without traditional narratives. The study highlights how these trends reshape language formation, social interactions, and identity, demonstrating a shift from conveying meaning to stimulating sensations and social exposure. It is anticipated that these processes will continue to influence linguistic practices and communication in the globalized digital context in 2026.

Keywords: artificial intelligence, digital culture, Italian brainrot, „67/6-7“, para­sociality, communication transformations, linguistic norms.

Уводни думи

С нарастващото приложение на изкуствения интелект (ИИ), по-спе­циално на големите езикови модели (на англ. Large Language Models, съкра­тено LLM) като ChatGPT, се наблюдава значителна промяна в начина, по който хората общуват. Многократните сесии на авторката с ИИ разкриха характерни черти при общуване с него, които се променяха и развиваха в посока към персонализиране на комуникацията с потребителя. Натру­па­ни­те наблюдения са обобщени в настоящата разработка, която прави опит да анализира част от трансформациите, протичащи в съвременното об­щество под въздействието на новите технологии. Дискутира се форми­рането на нови нормативни рамки – езикови, етични, социални и есте­тически – както и възникването на нови формати на междуличностна и об­ществена кому­никация. Целта е да се проследи връзката между големите езиковите мо­дели и традиционното светоусещане с оглед на това, дали го­лемите езикови модели водят до преосмисляне на традиционните социални норми и как ино­вативните комуникационни практики влияят върху начина, по който хората взаимодействат в глобализирания свят. По време на вза­имо­дейст­вията с ИИ интуицията подсказваше, че високите технологии неусетно во­дят към съществени промени в начина на комуникация като цяло и на­лагат, респ. създават, нови правила за комуникация. Частично в този про­цес се засягат книжовноезиковите норми в българския език. Имен­но поради това ще бъдат разгледани няколко забелязани тенденции, наблю­давани в гене­ри­раните текстове и в общуването с чатбота/чатботовете. Раз­работката е разделена в три части. Първата ще проследи тенденциите, които се нала­гат посредством текстовете, генерирани от ИИ. Във втората част ще бъдат представени следствията от наложилите се промени (представени в първата част). И трета част – прогноза за предстоящата езикова ситуация през 2026 година.

Характерни елементи за текстовете, генерирани от ChatGPT

Като оставим встрани проблемите със свободното ударение в бъл­гар­­ския език, които се проявяват явно при генерирано озвучаване и на­рушават правоговора, впечатление правят поне няколко пункта, видими чрез някои езикови конструкции, които често се срещат в отговорите на ChatGPT: 1) проблемът деепричастия; 2) генерираната учтивост; 3) на­личието на едно­типни клиширани фрази и изрази.

Прекомерна употреба на деепричастия

В генерираните текстове се натрапва прекомерно употребата на дее­при­частни форми, завършващи на –ейки, -айки, които се откриват в ранната възрожденска литература. [1] В съвременния български език деепри­час­тията се използват умерено. Накратко, българските лингвисти Петър Па­шов (1989) [2], Иван Куцаров, Тодор Бояджиев, Йордан Пенчев (1998) [3], Стоян Стоянов (1964) [4], Руселина Ницолова (2008) [5] коментират на­личието на редица отклонения от нормативната употреба на деепри­час­тия­та, наблюдавани в разговорната реч и в медийния език. Очертава се мне­ние­то, че деепричастията са рядък елемент на разговорната реч. Те имат място в книжовния език, но с ясното условие да се използват правилно и с мярка. Присъствието на деепричастията в книжовния език се открива най-често в ученически разработки и значително по-рядко в разговорността.

Развитието на информационно-комуникационните технологии и по­добрената способност за генериране на текстове „ревитализира“ – често пъ­ти до неестественост – тези форми. Нещо повече: към момента заради пре­­комерното си присъствие в даден текст, те служат като маркер, че текстът е генериран или чрез автоматичен превод от руски (тук се изключва въз­можността, текстът да е преведен не особено професионално от човек), или е произведен от чатбот като резултат от превод на английските -ing форми.

Засиленото влияние, идващо от чуждоезикови структури, от авто­ма­ти­зирани преводи, от машинно генерирани текстове, наред с въздействието на извънезикови фактори от различен характер – като например безкри­тичното възприемане на генерирани текстове, степента на владеене на кни­жовноезиковите правила с оглед на т.нар. „компетентности“ (Лозева 2024) [6] – отваря вратата на деепричастието да се възроди не само в пис­мени текстове, а и в речта, поради спецификата да изразява едновременност на действието. Оценката на тази езикова тенденция предстои.

Колебания в изразяването на учтивост

Нов тласък се наблюдава в развитието на учтивостта. Употребата на учтивата форма чрез второлични местоимения в множествено число – т.нар. Ви-форми – се налага в българския език през третата четвърт на 19. век. След правописната реформа от 1945 г. Л. Андрейчин обяснява, че учтивата форма изисква употребата на 2 л. мн. ч. (Вие, Вас, на Вас, Вам, Ви). Tези форми се изписват с главна буква и когато са част от реално мно­жествено число, изразяващо уважение (Андрейчин 1949/1978). [7] Прег­ледът показва, че в българските граматики въпросът за учтивостта чес­то се разглежда традиционно, като акцентът обикновено е поставен върху пра­вописа. С появата на по-нови граматики се наблюдава засилен изследо­ва­телски интерес към проблема за учтивостта, но в тях е силно осезаемо при­съствието на препоръката. Налице са немалко задълбочени изследвания по темата за учтивостта в различните ѝ аспекти и прояви (Андрейчин 1967 [8], 1973 [9], Цанков 1988 [10], Георгиева 1991 [11], Баракова 2001 [12], Watts 2003 [13], Демирова 2018 [14], Джонова 2014 [15]).

Важно е да се подчертае, че учтивостта функционира като гъвкава и еволюираща микросистема в рамките на цялостната езикова система. В писмената кореспонденция обаче към момента се отбелязва промяна в из­разяването на учтивост: по-точно – наблюдава се „форсирана“ учтивост, която не е типична за българския езиков етикет, но която е популярна пре­димно сред младите хора, които са активни потребители на новите тех­нологии.

Тенденции в деловата кореспонденция

В онлайн кореспонденцията със студенти в периода между 2020–2025 г. се очерта тенденция към налагане на нов модел на учтивост, раз­чупващ традицията и насочен към унифициране на езиковите формули. Ана­лизът на събраните извадки сочи, че се наблюдава трансфер на езикови и праг­матични структури от английския език в официалната писмена кому­ни­кация. Това явление може да бъде интерпретирано като културно и ези­ко­во влияние на глобалната дигитална комуникационна среда, в която анг­ло­езичният модел е доминиращ. Любезни фрази като „Надявам се, че това съобщение Ви заварва в добро здраве и настроение“ или „Надявам се да се наслаждавате на чудесна седмица“ са преки калки от английския език: I hope this message finds you well; I hope you‘re enjoying a lovely week, които се срещат често в служебна и академична кореспонденция на английски. В англоезичната комуникативна култура е прието да се използват формални, дълги и позитивни встъпления в деловата и академичната комуникация. Българската традиция обаче предпочита по-неутрален, стегнат и целе­насо­чен стил, където формулите на учтивост не доминират над същинската ко­муникация (Пашов 1995 [16], Бояджиева 2010 [17]).

Фактът, че тези фрази се повтарят в писмата на различни автори в рамките на петгодишен период, показва, че не става дума за индивидуален стил, а за устойчива тенденция, основана на шаблон, и дори стъпки към установяване на нов модел: попълване на речевия етикет с нови фрази от групата на т.нар. фатично общуване, свързано с контактно установяващата функция на езика (Захариева 2010). [18] Най-вероятното обяснение за пови­шената честотност в употребата на подобни изрази е свързано с интерна­лизирането на езикови конструкции, предадени чрез чести взаимодействия с LLM на ИИ (напр. ChatGPT, Grammarly), които генерират текстове на ба­зата на англоезични културни и етикетни норми. ИИ системите често се обучават върху огромни корпуси на английски език и пренасят особе­нос­тите при превод или автоматично генериране на текст на български, което влияе върху потребителските навици, особено при по-млади хора, които те­първа усвояват официалната писмена комуникация.

От социолингвистична гледна точка, това е пример за т.нар. праг­ма­тичен интерференционен трансфер – пренасяне не само на лексика и гра­матика, но и на комуникативни стратегии от един език в друг (Thomas 1983 [19], House 2003 [20]). Допускам разширяването на тази практика.

Резултатът – поне към момента – е стил на общуване, който звучи из­куствено, претенциозно или неестествено в контекста на българския ре­чев етикет. Това може да доведе до объркване у получателя, до нарушаване на нормите за езикова автентичност, а в дългосрочен план – и до заличаване на националните езикови модели. В този ред на размисли се преосмисля казаното от Ю. Лотман, че условие за навлизане на чужда култура е преиме­нуването ѝ на езика на вътрешната култура (Лотман 1998). [21] Речевите ети­кетни шаблони навлизат и се разпространяват чрез всекидневната елек­тронна комуникация.

С други думи, глобализацията и технологичните посредници, особено LLM, не само влияят върху синтактичните структури, върху етикетните форми на изразяване, но и започват да моделират културната и езиковата идентичност у младите хора. Това положение поражда критичен размисъл по теми като въпроса за границата между езиковата еволюция и културната асимилация чрез език, или доколко генерираните текстове спомагат за ус­тановяването на нови модели по отношение на речевия етикет. Както отбелязва Н. Постман (Postman 1992) [22], технологиите не просто добавят нови инструменти към културата, те преоформят самата култура, вклю­чи­телно и езиковата практика. В резултат учениците и студентите често губят увереност в собствените си езикови интуиции и разчитат на автоматични модели, които ги водят към езикова хибридизация. Изкуствено наложената и прекомерна учтивост води до: 1) стилова неестественост, появяват се ези­кови формули, които не съответстват на българската езикова норма; 2) за­губа на автентичност, текстовете звучат „нечовешки“, или по-скоро не-български; 3) отчуждаване от езика и културата. Тези тенденции не само поставят под въпрос автентичността на работите, но и насочват към по-дълбок проблем – постепенното отчуждаване от родния език, културата и духовните ценности. Загубата на езикова чувствителност и свързаност с културната традиция води до загуба на традиционната ценностна система или до преобразуването ѝ във все още неясен формат.

Новите възможности на ChatGPT и отражението им върху ко­муникацията

В обобщен вид иновациите и разширените функционалности на ChatGPT, които са въведени през април 2025 година, могат да бъдат ха­рактеризирани в следните основни направления: 1) генериране на варианти на текст с различен обем – възможност за създаване както на съкратена, та­ка и на разширена версия на изходен текст, съобразена с целта и ауди­торията на комуникацията; 2) създаване на резюме – извличане на основна информация и синтезиране на съдържанието в кондензиран вид; 3) транс­формация на стилистичното равнище – създаване на текст в зависимост от стиловия регистър (напр. научен, разговорен, художествен и др.) в съот­ветствие с комуникативната среда. 4) създаване на презентационно съдър­жание – генериране на структурирани и визуално ориентирани материали, подходящи за представяне пред аудитория; 5) формиране на анкетни ин­струменти – разработване на анкетни въпросници, пригодени за провеж­дане на емпирични изследвания и събиране на данни; 6) редактиране и фор­матиране на текстови материали за публикация – оформяне на съдържание в съответствие със зададени критерии или изисквания, включително жан­рови, стилистични и структурни параметри.

LLM се развиват и обучават интензивно, могат да бъдат удобен и по­лезен инструмент, но и доста противоречив предвид целите на потребителя. Пример за противоречивостта е появата на т.нар. италиански брейнрот.

 

Явлението италиански брейнрот

Тази част от изследването разглежда едно относително ново явление в българската виртуална среда. То е свързано с меме културата и разпрост­ранението на италиански брейнрот, където се наблюдава буквално раз­граждане (декомпозиране) на езиковите наративи откъм смисъл, които се миксират чрез употреби от различни регистрови изрази. Наченки на яв­лението у нас присъстват в текстовете на някои песни от хипхопа, брейка и т.н. В следващите редове ще се направи опит за анализ на някои аспекти (езикови, културни и комуникационни) на този феномен. Целта е да про­вокира размисъл относно приложението на ИИ. В допълнение ще се пред­ставят данни и за българския брейнрот, който кореспондира и имитира ита­лианския. Доколко брейнрот е ключова дума от лингвокултурологични позиции на този етап е трудно да се определи.

Брейнрот неслучайно означава ‘мозъчно гниене’ – съдържанието цели не разбиране, а когнитивно претоварване в резултат от комбинацията между скорост/бързина, накъсаност, от абсурдни визии, неочаквани звуко­съчетания и липса на логическа последователност. Такава комбинация (мишунг, смесване, миксиране) буквално взривява мозъка. Възприемането на тези видеа активира механизми на мозъчна възбуда и търсене на смисъл, който така и не се появява – ефект, близък до зависимост (и политическият език е сходен).

Новото лице на комуникацията

Интересуващото ни явление, твърде популярно сред българските под­растващи, е означено с думата брейнрот, която е сред WOTY (от английски език word of the year) (повече информация виж Йорданка Захариева и Анна Лозева. Езикови картини от WOTY: изборът „Думи на годината“. Изслед­ването по темата е в процес на отпечатване), включени в списъка за 2024 г. според Oxford University Press. Думата брейнрот (от англ. brain rot ‘гниене на мозъка’) се използва за описание на съдържание в социалните мрежи, кое­то е с ниска стойност и води до влошаване на когнитивните способности – предполагаемо намаляване на умствената активност в резултат от преко­мерна консумация на повърхностно, банално или интелектуално непредиз­викателно онлайн съдържание.

Явлението италиански брейнрот започна да се проявява през 2025 г. в социалните мрежи, а на 8 май 2025 вече е създадена страница в Уикипедия Italian Brainrot Wiki (виж онлайн ресурсите след текста). За всеки герой има описание и визуализация, чрез които се разказва съответна история. При наличие на видеа, посветени на даден персонаж, те също са описани в съответната страница. Образите се множат скорострелно. Създателите на дигитално съдържание бързо осъзнават, че за да бъдат забелязани и въз­наградени, трябва да публикуват все по-екстремни, провокативни и често неверни материали, тъй като „възмущението повишава ангажираността“ (Харари 2024). [23]

Налице са опити за създаване на български контент чрез превод на италианския брейнрот. Български инфлуенсъри също създават подобни видеа, но са достигнали единствено до етап, в който копират чуж­дестран­ния брейнрот (персонажите и имената) и го допълват с безсмислени изрази на български език.

Факт е и сериозното му разпространение сред подрастващите. Този жанр функционира като код на принадлежност. Младите потребители раз­познават „героите“ от италианския брейнрот без нужда от допълнително обяснение. Подобно на вътрешни шеги, тези абсурдни образи създават усе­щане за общност и съучастие. Те са част от новата дигитална митология, която разчита/залага на реакцията.

Постсмислова комуникация – развитие на брейнрота чрез ИКТ

Италианският брейнрот, както бе посочено, е интернет мем от на­ча­лото на 2025 г. В меме културата мемите са не само единици/пакети ин­формация от думи, от език, но и присъстват във всички форми на из­ра­зяване, както посочват Лъкет и Кейси (2017). [24] Те вече са елементи от културата ни. При това – доста агресивен фрагмент.

В този тип видеа езикът остава встрани, той се използва като звуков и емоционален инструмент, особено успешен благодарение на музикалното ударение в италианския език (в случая имитация на езика). Италианските брейнрот видеа невинаги имат смислово съдържание, обаче могат да предизвикат пристрастяване към гледането. Кратките и бързи като скорост (очевидно, за да няма осмисляне, а директно и подсъзнателно възприемане на визуалното) видеа светкавично се разпространяват в Youtube, TikTok и Instagram (Shorts, TikTok, Reels) благодарение на комбинацията от син­те­зирана – фонетично подобна имитация на италианския език – реч и изоб­ражения на фантазни хибридни същества.

Италианският брейнрот избягва рационално тълкуване, залага на емо­ционален и естетичен шок. Цели да шокира или разсмее с нелепост и вулгарност, да пародира или дестабилизира нормалната комуникация, да съ­­ществува отвъд нуждата от логика и смисъл, за да подчертае абсур­д­ността на онлайн културата.

Описание на персонажите

Контентът се характеризира с абсурдни, сюрреалистични и иронични видеа (истории) с участието на генерирани от ИИ създания с псевдо­ита­лиански имена – без връзка с реалния италиански език, но фонетично и ин­тонационно го наподобяват, срв. Балерина Капучина, Бомбардиро Кро­ко­дило, Шимпанзини Бананини и т.н. Подбират се лесно разпознаваеми смис­лови фрагменти, вградени в имената на персонажите, и лесно може да се въз­станови изходната лексема.

Създанията и персонажите, свързвани с италианския брейнрот, са об­рази, генерирани от невронни мрежи и визуализирани по абсурден и умиш­лено нелеп начин. Обикновено представляват хибриди между жи­вотни, битови предмети, храни, оръжия и фантастични елементи, обединени под нарочно италианизирани имена (имитация на италианския език, фантазен език). Персонажите съчетават сюрреализъм, визуална тревожност (uncanny valley – за повече информация виж Forbes България, Какво представлява The Uncanny Valley – новата мания в TikTok и онлайн ресурсите накрая на текста) и постироничен интернет хумор. Кадрите често са озвучени със синтезиран глас с италиански акцент, който изрича абсурдни описания и измислена биография на героите.

Имената на герои като Bombardiro Crocodilo, Tralalero Tralala, Shimpanzini Bananini, Bombombini Gusini, Capuccino Assassino, Trippi Troppi, La Vaca Saturno Saturnita, Ballerina Cappucina са пример за фонетична игра с езиковите структури, като се създава запомняща се ритмика и усещане за нелепа, но заразителна идентичност. Тази псевдоезикова естетика съчетава фонетични и морфологични маркери, напр. окончания като –ело, -аджо, -ини, със синтезиран машинен глас. Лесно разпознаваеми са смисловите фрагменти на фантазните имена и лесно се достига до изходната лексема. Имената, основани на общопознати лексеми шимпанзе, банан, тралала, бом­бардирам, крокодил, капучино, тралала и т.н., означават някакви пер­сонажи от виртуалния свят, тоест използва се обичайният езиков меха­низъм, а самото явление е познато в литературата – художествена и науч­ната. Лексиката е интернационална или поне позната, тоест налице е съз­нателен подбор в избора на имената, фантазно именуване с ритмика и пов­торяемост, забавно, креативно, лесно запомнящо се, въздействащо, зара­зи­телно. Малка особеност е, че такива са характеристиките на манипу­ла­тив­ните внушения.

В следващите редове ще разгледаме няколко основни образа, част от новия интернет феномен италиански брейнрот и ще коментираме пос­ланията, които носят персонажите (повече информация за персонажите, це­лите текстове с посланията на образите и българските варианти на ита­ли­анския брейнрот може да откриете в статията на автора.

Tralalero Tralala

Един от първите персонажи, считан за емблематичен в италианския брейнрот, e трикрака акула с маратонки Nike. Видеото се появява за първи път в TikTok на 13 януари 2025 г., съпроводено от аудио на италиански език (Trallallero trallallà – информация в онлайн ресурси в края на текста). Tralalero Tralala е първата фраза, с която започва видеото и с времето е въз­прието от потребителите като име на акулата. Хората имат нужда да на­зовават, за да разберат по-добре извънезиковите обекти, именно затова персонажът (в образ на трикрака акула с маратонки) е именуван фантазийно чрез механизмите на звукоподражателните модели. Има образ, образът си има име, и така се изгражда конкретна референция.

Първата строфа в клипа с акулата наподобява детска песничка или тананикане без конкретен смисъл, чиста звукова игра: Trallallero trallallà. Използва се и в италианската народна традиция, характерно за песните от Генуа. Trallalero е вид многогласна фолклорна музика от региона Лигурия около Генуа, в Северна Италия. Традиционно се изпълнява от мъже, въп­реки че днес има и жени изпълнителки. Името произлиза от моноси­лабич­ните вокали (нелексикални вокализации) „тра-ла-ле-ро“, които често се срещат в репертоара на музикалните групи/състави. Обикновено „тра-ла-ле-ро“ са части от песни без думи, в които мелодията се изпълнява чрез безсмислени срички, но в брейнрот видеото е иронизирано като контраст към последвалото Porco Dio / E porco Allà: изключително богохулни думи, характерни за някои диалекти в Северна Италия. Porco Dio означава бук­вално ‘свиня/прасе Бог’, силно обидна фраза, Porco Allà – предполагаемо отправена и към Аллах. Тази строфа засилва провокацията, агресията и аб­сурдния контраст с детския жизнерадостен ритъм. Тя отрича традиционни идентичности, които формират цивилизацията.

Какво се предлага като заместител, се открива в продължението: Ero con il mio figlio мerdo a giocare a Fortnite (Бях с моя гаден досаден син и играехме Fortnitе). Fortnite e популярна компютърна игра, която се играe в мрежа от хора в цял свят без възрастови ограничения. Целта на играта е да оцелееш и да бъдеш последният останал играч или отбор на карта, като събираш ресурси, сражаваш се с други играчи и изграждаш защита. Ос­новният смисъл е да използваш умения за стрелба и строителство, за да побеждаваш противниците в динамична среда. Fortnite включва културни препратки, танци (емоути), скинове и събития, свързани с известни лич­ности, филми и марки. Също така е място за онлайн срещи, комуникация и участие в дигитални събития, напр. виртуални концерти. Думата merdo идва от merda ‘лайно’ и се вписва идеално в особеностите на този жанр, в който често се предпочитат нискоформални и абсурдни имена като част от стилистичния код. Думата Fortnite е интегрирана в абсурдния текст поради широката ѝ популярност сред младите геймъри. Познаването и разпоз­наването на името на любимата им видео игра служи като елемент за привличане на вниманието. В същото време функционира като символ на съвременната дигитална култура. По този начин включването на Fortnite способства за идентификацията и приемането на брейнрот съдържанието от целевата аудитория.

Посланието рязко сменя посоката на изказването и продължава с quando a un punto arriva mia nonna Ornella (когато изведнъж пристига баба ми Орнела) – класическа неочаквана смяна на сцена, типична за ин­тернет хумора (meme-speak). Името Ornella носи остарял комичен оттенък. Видеото завършва с вулгарно изказване, което разрушава всякакви очак­вания за логика или смисъл и разчита на шока като кулминация: … mia nonna Ornella lecca cappella – буквално: ‘баба ми Орнела, известна с бли­зането на главичка (в смисъл на фелацио)’. Резултатът е микс от на­късани алогични изрази, принадлежащи към различни езикови регистри, подбрани така, че да предизвикат при възприемане шок на ръба на скан­далността, но с елемент на забавност. Текстът в случая може да се определи в работен план като регистрова хибридизация, разрушаваща езиковото статукво и съществуващия досега консенсус.

Bombardiro Crocodilo

Друго нашумяло видео включа образ с име Bombardiro Crocodilo (ин­формация в онлайн ресурси в края на текста). Bombardiro Crocodilo е аб­сурден образ на летящ алигатор, който е символ на хаотичния, шокиращ и вулгарен стил, характерен за жанра.

Този персонаж задава тон и стилов модел за по-нататъшното развитие на италианския брейнрот като форма на постсмислова интернет култура. Съществото е с тяло на бомбардировач B-17 и глава на алигатор. Във фик­тивната митология на жанра той е военен престъпник, бомбардирал деца в Газа. Това представлява радикална пародия на реални глобални конфликти и критикува военната пропаганда чрез хиперболичен абсурд. Въпросът за етичността на подобен тип представяне остава открит.

Текстът включва несъществуващ персонаж, поставен в силно чувст­вителен политически контекст (детската смърт в Газа и Палестина) и общо­хуманен аспект, който бързо и без преход се заменя с религиозна прово­кация и груба лична обида. Това шокира както културно, така също и етич­но, но не с цел да се представи морална позиция, а да предизвика абсурдно разрушаване на комуникационната логика. Финалното изречение „ако си превел всичко това, тогава си задник“ представлява класически пример за саморазрушаващ се метакоментар, в който текстът се обръща към полу­чателя и превръща разбирането на текста (чрез превеждане на познат език) в част от остроумието на създателите.

Културният шок е първоначален, но действа до някое време, и след това води до безразличие и нечувствителност към крайни прояви на анти­хуманизъм, сиреч към дехуманизация. Такъв подход се вписва в т.нар. постироничен и постсмислов дискурс (meta-meme) (Derrida 1976 [25], Baudrillard 1994 [26]), при който границите между сериозно, сатирично и безсмислено се размиват до неразличимост.

Ballerina Cappuccina

Ballerina Cappuccina (информация в онлайн ресурси в края на текста) е единственият женски образ сред първообразите на виртуалния пантеон на италианския брейнрот. Тя е изобразена с тяло на балерина и с глава във формата на чаша капучино.

Обикновено е представяна в сцени, в които танцува или пее, заради приписваните ѝ основни характеристики: любов към музиката и изкуст­вото.

В интернет пространството съществува множество визуални вари­ации на персонажа, които често се използват като взаимозаменяеми.

Във фикционалната вселена тя е бивша съпруга на друг емблематичен брейнрот герой Cappuccino Assassino (от италиански assassino – убиец или атентатор на български (информация в онлайн ресурси в края на текста), който впоследствие приема нова идентичност като Siren. Гласът, който разказва историята (озвучава видеото) на Ballerina Cappuccina, отново е мъжки както при всички брейнрот видеа.

Ballerina Cappuccina заема централно място сред най-разпознаваемите фигури в италианския брейнрот. Един от най-гледаните видеоклипове с участието ѝ в TikTok е събрал над 50 милиона гледания. Въз основа на об­раза ѝ са създадени множество разклонени истории и допълнителни пер­сонажи, тоест образът е „клониран“ и доразвит откъм характеристики. Ballerina Cappuccina е влюбена и в друг персонаж от същата измислена вселена Ballerino Lololo.

Налични са видеа, в които Ballerina Cappuccina участва в „интимни“ сцени и с останалите персонажи в жанра. Чрез образа на Ballerina Cappuccina се издига в култ физиологичната нужда и промискуитетът.

Обобщение на наблюденията върху брейнрот текстовете

Брейнрот текстовете не носят послание в традиционния смисъл на ду­мата. Те служат като културен вирус, който се разпространява чрез шо­кова стойност и вирусна нелогичност (Dawkins 1976). [27] Достигат до ауди­торията чрез пародиране на конвенционалния наратив, като интег­рират познати елементи (например семейство, Fortnite, баба) в абсурдни и прово­кативни, дори инвективни контексти според оценката от коментарите на пот­ребителите. Чрез привличането на вулгарни и шокиращи елементи и употребата им в тези текстове привлича ефективно вниманието, особено на младото поколение – целевата аудитория от подрастващи, които все още не са овладели в достатъчна степен културните норми. Освен това, текстовете функционират като иронична критика към интернет културата и спе­цифично към възприятията на младите относно „забавното“ и „вирусното“ съдържание.

Потребителите реагират активно и създават допълнителни истории (видеа) около тези „невросъздания“, организират виртуални конфликти и съставят класации, като оценяват тяхната атрактивност и значимост.

Феноменът създава затворен свят с многократно повтарящи се пер­сонажи, роли и взаимоотношения – своеобразна митология без наратив. В тази митология липсва линеен разказ, морална рамка или културна дълбо­чина, има само повторение и трансформация. Героят съществува, защото е разпознаваем, а не защото означава нещо.

Италианският брейнрот може да бъде интерпретиран като симптом на по-широки културни и медийни трансформации, характерни за съвре­мен­ната епоха, в която комуникацията преминава от предаване на значения към създаване на усещания. Този тип съдържание функционира не толкова като носител на информация, а като стимул за емоционална и сетивна реакция.

Контролът на алгоритмите и визуалният нонсенс. TikTok и алго­ритмична оптимизация

Платформата TikTok насърчава съдържание с кратка продължи­тел­ност, силна емоционална наситеност и визуална изненада. Италианският брейнрот отговаря перфектно на тези изисквания – ритъм, повторяемост и визуален шок, без нужда от разбиране. Така се създава идеален продукт за алгоритмична циркулация. Абсурдните и нелогични образи провокират ког­нитивна дисонансност, която задейства паметови и емоционални ме­ха­низми. Мозъкът запомня по-добре „непонятното, неразбираемото“ – осо­бено когато то е ярко, шокиращо и многократно повторено. Създава се ефект на пристрастяване, известен като брейнрот – термин, който в случая е самоироничен маркер за културно участие.

Липсата на ясно съдържание или езикова логика прави жанра достъ­пен за глобална публика. Той не изисква културна компетентност, а само базово емоционално възприятие. Това го превръща в универсален културен продукт, достъпен за различни възрасти и локации.

Проявите на италианския брейнрот не се ограничават само до ди­ги­талните среди, а намират приложение и в офлайн игрови практики сред децата.

Наблюдава се, че участниците в такива игри възпроизвеждат моде­лите на брейнрот чрез игрови формати, базирани на вербална конкуренция: например чрез разпознаване и завършване на имената на герои (при което един участник произнася началото на име, а другият трябва да го довърши възможно най-бързо), или чрез състезания по изброяване на възможно най-голям брой брейнрот персонажи.

В онлайн пространството този игрови модел е адаптиран чрез ви­зуални пъзели, при които на потребителите се представя фрагмент от изоб­ражение – частичен визуален знак, асоцииран с конкретен брейнрот персо­наж. Целта е участниците да идентифицират героя въз основа на минимална информация, което предполага активно визуално кодиране и културна ком­петентност.

Освен това присъствието на италиански брейнрот символика се наб­людава и в утвърдени видеоигрови платформи, като Fortnite, където тя се интегрира чрез звукови елементи и текстуални вметки. Например при пре­литане на самолет в играта се чува аудио реплика Bombardiro Crocodilo, кое­то демонстрира как естетиката на брейнрот се прониква в мейнстрийм игрови среди чрез експресивна и семиотично необичайна употреба на ези­ка. Масивната мултиплейър платформа за онлайн игри Roblox създава цяла игра, посветена на италианския брейнрот, озаглавена Steal a Brainrot. Целта на играта е да откраднеш (steal) от друг играч брейнрот. В платформата мо­жеш да играеш както с непознати, също така с приятели и роднини. Краж­бите на брейнрот водят до кавги и раздори, които се пренасят и в реалния свят.

Естетиката на абсурда, повторението и нелогичната хибридизация функционира като реакция срещу пренаситената, рационализирана ме­дий­на среда. Този жанр не цели разбиране, а реакция. Затова той е ефек­тивен, разпознаваем и комерсиално използваем – независимо дали е обект на подигравка, пристрастяване или маркетингова стратегия. Ефектът му обаче е насочен към счупване на обществените договорености за приемливост на поведението, разклащане на традиционните културни нагласи, за да може да се изградят нови представи за езиково и културно поведение.

Макар самите алгоритми да не създават конспирации и омраза, те улес­няват тяхното разпространение, като приоритизират заразно и поля­ризиращо съдържание в интерес на максимална печалба. Вътрешни доку­менти на компании като Facebook показват, че те напълно съзнават този механизъм и умишлено го използват, за да подсилят „заразността“ на про­дукта си. Под претекста за защита на свободата на словото, технологичните гиганти твърдят, че не могат да регулират изразяването на емоции. В дейст­вителност обаче е неутрализирано богатството на човешката емоцио­нал­ност. Емоционалността е сведена до един-единствен критерий – анга­жира­ност, независимо от съдържанието. Един час омраза и дезинформация се оценява по-високо от десет минути истина или дори от съня, който би бил по-полезен за човешкото благосъстояние (Харари 2024). (Виж същата пуб­ликация, цитирана по-горе. [23])

Тук не става въпрос само за технологична грешка или „неволен стра­ничен ефект“. Това е симптом на по-дълбока етична криза в основата на дигиталния капитализъм. Алгоритмите са човешки изобретения – проекти­рани, настроени и поддържани от хора. Отказът на технологичните компа­нии да въведат силни самокоригиращи механизми, които да възнаграж­дават достоверна информация и отговорно поведение, разкрива нежела­нието им да се отклонят от модела на максимална печалба.

Езикови прогнози за 2026 година

Информациите за WOTY за 2025 година, поне към момента на писането на този текст, следват духа на брейнрот културата – сондират и установяват степента, до която е достигнало „мозъчното гниене“. Dictionary.com обяви „67/6-7“ (намирам, че „имитираната дублетност“ при изписването не е случайна, както и имитираната „омонимност“ при изговор) за своя дума на годината за 2025, което консолидира интереса към термина. [28] Изразът „67/6-7“ е вирусен интернет жаргон от 2024–2025, произнася се „six-seven“ и няма еднозначно значение – често се използва в смисъл на „горе-долу“, но все по-често и като безсмислен израз, придружен от емоционална и бурна реакция. От месеци класните стаи и коридорите отекват от възгласи „67/6-7“, каквото и да означава това. Поводите да бъде извикано са различни. Пример за употреба от действителността е ситуация, в която по време на учебен час учителят казва да се отвори на страница 67 и целият клас избухва с възгласи: Оооо, 6-7 (шест-седем)! Изразът може да бъде използван включително, ако учениците чуят само шест, отделно седем или изобщо всяка ситуация, свързана с числа. Фразата е придружена от специфичен жест с длани, обърнати нагоре, който наподобява претегляне (измерване) на тежест с ръце (дланите са обърнати нагоре и се редува повдигане и пускане на ръцете). [29] В редица училища в САЩ и Обединеното кралство изразът „67/6-7“ дори е бил забранен в класните стаи, тъй като е повтарян без реална причина и допълнително разсейва учениците. [30] „Six-seven“ често се извиква в определена интонация, която проточва последната сричка на фразата (например „six-sev-еееennn“). [31]

Основни обяснения за значението и произхода на израза:

1. Произход от песен. Някои източници смятат, че изразът произлиза от рап песента Doot Doot (6 7) на Skrilla, в която се повтарят числата „6“ и „7“, и именно използването на част от тази песен в кратки видеа ускоряват разпространението. [32]
2. Свързване на израза с баскетбола. В социалните мрежи са по­пу­лярни видеа и мемове, в които се появява баскетболистът ЛаМело Бол (LaMelo Ball), който е висок 6 фута и 7 инча. По този начин из­разът „67/6-7“ се свързва с височината на баскетболиста и се смя­та за едно от предположенията за употреба на фразата.
3. Свързване с места/кодове. Съществуват спекулации, които твър­дят, че числото може да сочи улица (например 67th Street) или ра­диокод (например полицейски код) – това са хипотези, не уста­новени факти. [32]
4. Случайна/абсурдна употреба (brainrot/nonsense slang). От линг­вис­тична гледна точка изразът „67/6-7“ се определя като пример за brain rot – жаргон, който нарочно е безсмислен, но служи за вът­решна ирония и групова идентификация сред младите потре­бите­ли. [33], [34]

Според Владислав Миланов от Софийския университет „шест-седем“ не е дума с фиксирано значение, а езикова игра, използвана като код или междуметие и като маркер за принадлежност към определена група. Той посочва, че това явление е част от естествената динамика на езика и най-вероятно представлява временна мода сред поколение Алфа. [35]

Достатъчно ли е определянето на заразната фраза като сленг от брейн­рота, brainrot/nonsense slang, както посочват медиите [36], [37], заради без­смислието, лекотата на ремиксиране и разпространението в кратките видеа и мемета, където изпълнява по-скоро емоционална и социална функ­цията. Дали е моментна снимка на промяната в начина, по който диги­талните поколения общуват: чрез кратки, ритмични, звукови изрази, които служат повече като социални сигнали, отколкото като носители на зна­чение.

Обобщение за „67/6-7“

Езикът все по-осезаемо се формира от интернет културата и визу­ал­ните платформи, а не от традиционната писмена комуникация. Изразът „67/6-7“ е ярък пример за това. Той няма еднозначно лексикално значение – повечето тълкувания са хипотези, интерпретации или шеги. Най-съществен е социалният му ефект: една абсурдна фраза, която лавинообразно обхваща младежите и се разпространява чрез кратки, често безсмислени видеа. Резултатът е своеобразно „заразяване“, което се пренася и в училищната среда, създава шум, хаос и допълнително разсейване в класните стаи. Така децата индиректно се пренасят от реалността на учебния процес към вир­туалното пространство, където този израз циркулира като елемент от новия дигитален жаргон.

Друга дума на 2025 година според речника Кеймбридж е „пара­социален“. Cambridge Dictionary [38] обяви прилагателното „парасоциален“ („parasocial“) за WOTY 2025, избор, който показва, че понятието вече не е само академично, а навлиза в масовата онлайн култура. [39] Според де­финиция парасоциален описва ‘връзка, която човек усеща с известна лич­ност, с персонаж от книга, филм, сериал, или дори с изкуствен интелект, въпреки че никога не са се срещали лично’. Понятието се заражда през 1956 г., когато социолозите Donald Horton и Richard Wohl описват как те­левизионните зрители развиват „парасоциални“ връзки с водещи и актьори, сякаш ги познават лично. [40]

Интересът към концепцията „парасоциален“ рязко нарасна през 2025 г. в медиите, в социални мрежи, а също и търсенията в речници и в Google. Това превърна термина в дума, която описва важна част от съвре­менната култура. [41] Според редакторите на Cambridge Dictionary „parasocial“ улавя духа на 2025 г. Година, белязана от засилен интерес към знаменитости, инфлуенсъри и изкуствени интелекти. Забелязва се нараст­ване на онлайн взаимоотношенията и дигиталната интимност с хора и ма­шини. Расте обсегът на „парасоциални“ връзки не само с традиционни знаменитости, но и с инфлуенсъри, стриймъри и дори с AI чатботове, които много хора започват да възприемат като приятели и източници на емо­ционална подкрепа. [42] Според психолози тези връзки могат да имат както положителни, така и отрицателни ефекти. В някои случаи те дават емо­ционален комфорт, особено за хора, които се чувстват изолирани, и дори могат да бъдат източник на вдъхновение или идентичност – например чрез почит към спортна звезда, артист или герой, който се възприема за ролев модел. [43] В същото време, когато тези връзки станат доминиращи, те мо­гат да изместят реалните социални контакти, да засилят усещането за са­мота и да доведат до емоционална зависимост. В крайни случаи – до обсе­сивно поведение, ирационални очаквания, или дори до преследване и тор­моз на публични личности.

Подобен анализ и изводи, с които до голяма степен изказваме съгла­сие, са направени от Иванка Мавродиева в статията ѝ, посветена на из­следване на комуникацията между човек и чатбот по теми, свързани с реториката и комуникацията „Linguistic and Rhetorical Features of Dialogue on Rhetorical Topics between a Human and Chatbot GPT“ от 2023 г. [44]

Обобщение за „парасоциален“

Издигането на „парасоциален“ в статута на дума на годината под­чертава, че живеем в епоха, в която традиционните социални структури и взаимодействия се трансформират. Онлайн средата, със своите инфлуен­съри, чатботове, стриймъри и безкрайни медийни потоци, дава възможност за нови форми на емоционални връзки, които не са двустранни, но могат да изглеждат истински и значими за отделни хора.

От психологическа гледна точка това носи както плюсове, подкрепа, утеха, чувство за принадлежност, така и сериозни рискове: ако парасо­циал­ният контакт заменя реалните близки, ако се изкриви възприятието за гра­ници или ако се подтикват зависимости, това може да навреди на пси­хичес­кото здраве.

От културносоциално гледище „парасоциален“ е огледало на нашето дигитално време: как технологията, медиите и онлайн присъствието про­менят не само начина, по който комуникираме, но и как формираме чувст­ва, очаквания и връзки.

Обясненията, които четем, засягат повърхността. Сходно, и дори иден­тично, обобщение предлага ИИ. Смятаме, че разгледаните явления са зна­кове за нещо повече. Фрагментарно описаните прояви в статията са част от мащабен процес, свързан с глобално въздействие поне от 2000 г. насам.  Ста­­ва въпрос за целенасочено технологично моделиране на езиковата дейст­­вителност, за деструкция на немалко структури (езикови, социални, пси­хични), за да се преформатира езиковото съзнание.

 

Заключение

Брейнрот текстовете, интернет жаргонът „67/6-7“ и парасоциалността не функционират като традиционни носители на смисъл, а като културни вируси, които предизвикват емоционални и социални реакции чрез абсурд, шок и повторение. Те създават своеобразна митология без линейни нара­тиви и морални рамки, където героите и фразите съществуват заради раз­поз­наваемостта и социалния ефект, а не заради значението им. Разпрост­ранението им сред младото поколение демонстрира промяна в начина, по който се формира езикът и културното внимание. Тези явления разкриват как дигиталната култура оформя нови форми на комуникация, идентичност и социални връзки, като демонстрират преход от смисъл към сетивност и социална експозиция.

Цитати и бележки

[1] История на новобългарския книжовен език. (1989). София: Издателство на БАН, 419–426. [Istoria na novobalgarskia knizhoven ezik. (1989). Sofia: Izdatelstvo na BAN, 419–426.]

[2] Пашов, П. (1989). Практическа българска граматика. София: Народна прос­вета. [Pashov, P. (1989). Prakticheska balgarska gramatika. Sofia: Narodna pros­veta.]

[3] Бояджиев, Т., Куцаров, И., & Пенчев, Й. (1998). Съвременен български език. София: Петър Берон, 350. [Boyadzhiev, T., Kutsarov, I., & Penchev, Y. (1998). Savremenen balgarski ezik. Sofia: Petar Beron, 350.]

[4] Стоянов, Ст. (1964). Граматика на българския книжовен език. София: Наука и изкуство. [Stoyanov, St. (1964). Gramatika na balgarskia knizhoven ezik. Sofia: Na­uka i izkustvo.]

[5] Ницолова, Р. (2008). Българска граматика. Морфология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 440–441. [Nitsolova, R. (2008). Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski”, 440–441.]

[6] Лозева, А. (2024). Образователната система в епохата на нов вид комуникации. В Дигиталният тоталитаризъм – реалности, опасности, перспективи (177–194). София. [Lozeva, A. (2024). Obrazovatelnata sistema v epohata na nov vid ko­munikatsii. V Digitalniyat totalitarizam – realnosti, opasnosti, perspektivi (177–194). Sofia.]

[7] Андрейчин, Л. (1949). Правописен речник на българския език. София: БАН, 293. [Andreychin, L. (1949). Pravopisen rechnik na balgarskia ezik. Sofia: BAN, 293.]

[8] Андрейчин, Л. (1967). Дом на „младоженеца“? Български език, 17(4), 362. [Andreychin, L. (1967). Dom na „mladozhenetsa“? Balgarski ezik, 17(4), 362.]

[9] Андрейчин, Л. (1973). Езикови тревоги. София: Наука и изкуство. [Andreychin, L. (1973). Ezikovi trevogi. Sofia: Nauka i izkustvo.]

[10] Цанков, К. (1988). Национална и социална специфика на речевия етикет. В Проблеми на социолингвистиката (Т. 3, 117–128). София: БАН. [Tsankov, K. (1988). Natsionalna i sotsialna spetsifika na rechevia etiket. V Problemi na sotsio­lingvistikata (T. 3, 117–128). Sofia: BAN.]

[11] Георгиева, Е. (1991). За употребата на местоименията ти и вие като форми на обръщение в интерсубективното общуване. Български език, 471–477. [Geor­gi­eva, E. (1991). Za upotrebata na mestoimeniyata ti i vie kato formi na obrashtenie v intersubektivnoto obshtuvane. Balgarski ezik, 471–477.]

[12] Баракова, П. (2001). Агресията на второ лице единствено число в съвременния български книжовен език. Традиции и съвременност в българския език (246–249). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Barakova, P. (2001). Agresiyata na vtoro litse edinstveno chislo v savremennia balgarski knizhoven ezik. Traditsii i savremennost v balgarskia ezik (246–249). Sofia:  UI “Sv. Kliment Ohridski”.]

[13] Watts, J. (2003). Politeness. Cambridge: Cambridge University Press. https:// doi.org/10.1017/CBO9780511615184.

[14] Демирова, Р. (2018). За отношенията на учтивост в турски и български език. София: Авангард Прима. [Demirova, R. (2018). Za otnosheniyata na uchtivost v turski i balgarski ezik. Sofia: Avangard Prima.]

[15] Джонова, М. (2014). Граматика на учтивостта. София: Парадигма. [Dzho­nova, M. (2014). Gramatika na uchtivostta. Sofia: Paradigma.]

[16] Пашов, П. (1995). Стилистика на съвременния български език. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Pashov, P. (1995). Stilistika na savremennia balgarski ezik. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

[17] Бояджиева, Н. (2010). Учтивостта в българската комуникация. София: Проф. Марин Дринов. [Boyadzhieva, N. (2010). Uchtivostta v balgarskata ko­munikatsia. Sofia: Prof. Marin Drinov.]

[18] Захариева, Й. (2010). Стратегии за езикова комуникация. София: Авангард, 2010. [Zaharieva, Y. (2010). Strategii za ezikova komunikatsia. Sofia: Avangard, 2010.]

[19] Thomas, J. (1983). Cross-cultural pragmatic failure. Applied Linguistics, 4(2), 91–112.

[20] House, J. (2003). English as a Lingua Franca: A threat to multilingualism? Journal of Sociolinguistics, 7(4), 556–578.

[21] Лотман, Ю. (1998). Култура и взрив. София: Кралица Маб, 150. [Lotman, Yu. (1998). Kultura i vzriv. Sofia: Kralitsa Mab, 150.]

[22] Postman, N. (1992). Technopoly: The Surrender of Culture to Technology. Vintage.

[23] Харари, Ю. (2024). Nexus. София: Изток-Запад, 225. [Harari, Yu. (2024). Nexus. Sofia: Iztok-Zapad, 225.]

[24] Лъкет, О., & Кейси, М. Дж. (2017). Социалният организъм. София: Кръгозор. [Laket, O., & Keysi, M. Dzh. (2017). Sotsialniyat organizam. Sofia: Kragozor.]

[25] Derrida, J. (1976). Of Grammatology. Johns Hopkins University Press.

[26] Baudrillard, J. (1994). Simulacra and Simulation. University of Michigan Press.

[27] Dawkins, R. (1976). The Selfish Gene. Oxford University Press.

[28] Dictionary.com. (2025, September 15). 67. In Dictionary.com – Slang dictionary. Retrieved November 30, 2025. https://www.dictionary.com/e/slang/67/. Retrieved on 10.11.2025.

[29] O’Neill, S. (2025, October 21). Why kids keep saying “6-7”: ‘It’s really beautiful because it’s dumb’. The Washington Post. Retrieved November 30, 2025. https:// www.washingtonpost.com/style/trends/2025/10/21/six-seven-meme-gen-alpha/. Retrieved on 10.11.2025.

[30] Today. Retrieved November 30, 2025. https://www.today.com/parents/teens/ teachers-ban-slang-67-rcna236481. Retrieved on 10.11.2025.

[31] O’Neill, S. (2025, October 21). Why kids keep saying “6-7”: ‘It’s really beautiful because it’s dumb’. The Washington Post. Retrieved November 30, 2025. https:// www.washingtonpost.com/style/trends/2025/10/21/six-seven-meme-gen-alpha/. Retrieved on 10.11.2025.

[32] Wikipedia contributors. (2025). 6-7 (meme). Wikipedia. Retrieved November 30, 2025. https://en.wikipedia.org/wiki/6-7_(meme). Retrieved on 10.11.2025.

[33] Merriam-Webster. (n.d.). Six-seven. Merriam-Webster. Retrieved November 30, 2025. https://www.merriam-webster.com/slang/six-seven. Retrieved on 10.11.2025.

[34] Smithsonian Magazine. (2025, November). The term ‘6-7’ is impossible to define; it just became Dictionary.com’s word of the year for 2025. Smithsonian Magazine. Retrieved November 30, 2025. https://www.smithsonianmag.com/smart-news/the-term-67-is-impossible-to-define-it-just-became-dictionary-coms-word-of-the-year-for-2025-180987650/. Retrieved on 10.11.2025.

[35] BTV Новините. (2025, November). 6-7 – думата на 2025 г., която разбра само поколението Алфа. BTV Новините. Retrieved November 30, 2025. https:// btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/6-7-dumata-na-2025-g-kojato-razbra-samo-pokolenieto-alfa.html. Retrieved on 10.11.2025.

[36] Taralej.bg. (2025). 6-7 – езикът на поколението без превод. Taralej.bg. Retrieved November 30, 2025. https://taralej.bg/obshtestvo/6-7-ezikat-na-pokolenieto-bez-prevod. Retrieved on 10.11.2025.

[37] Ladyzone.bg. (2025). Думата на годината е число: ето какво означава (видео). Ladyzone.bg. Retrieved November 30, 2025. https://ladyzone.bg/laifstail/ sviat/dumata-na-godinata-e-chislo-eto-kakvo-oznachava-video.html. Retrieved on 10.11.2025.

[38] Дневник. (2025, November 18). Parasocial е дума на годината според речника на… Дневник. Retrieved November 30, 2025. https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/ 11/18/4853758_parasocialen_e_duma_na_godinata_spored_rechnika_na/. Retrieved on 10.11.2025. [Dnevnik. (2025, November 18). Parasocial e duma na godinata spored rechnika na… Dnevnik. Retrieved November 30, 2025. https://www. dnevnik.bg/sviat/2025/11/18/4853758_parasocialen_e_duma_na_godinata_spored_ rechnika_na/. Retrieved on 10.11.2025.]

[39] Cambridge Dictionary Blog. (2025, November 18). Cambridge Dictionary word of the year 2025. Retrieved November 30, 2025. https://dictionaryblog.cambridge.org/ 2025/11/18/cambridge-dictionary-word-of-the-year-2025/. Retrieved on 10.11.2025.

[40] University of Cambridge. (2025). Cambridge Dictionary reveals word of the year 2025. Retrieved November 30, 2025. https://www.cam.ac.uk/news/cambridge-dictionary-reveals-word-of-the-year-2025. Retrieved on 10.11.2025.

[41] Business Standard. (2025, November 18). Parasocial: Cambridge Dictionary word of the year 2025 meaning explained. Retrieved November 30, 2025, from https:// www.business-standard.com/world-news/parasocial-cambridge-dictionary-word-of-the-year-2025-meaning-explained-125111800857_1.html. Retrieved on 10.11.2025.

[42] Cambridge English. (2025). ‘Parasocial’ is Cambridge Dictionary’s word of the year 2025. Retrieved November 30, 2025. https://www.cambridgeenglish.org/ news/view/parasocial-is-cambridge-dictionarys-word-of-the-year-2025/. Retrieved on 10.11.2025.

[43] Rastogi, S. (2025, November 19). What Does Cambridge Dictionary’s Word Of The Year ‘Parasocial’ Mean? HerZindagi. Retrieved November 30, 2025. https://www. herzindagi.com/society-culture/meaning-of-parasocial-cambridge-dictionary-word-of-the-year-2025-article-1047610. Retrieved on 10.11.2025.

[44] Mavrodieva, I. (2023). Linguistic and Rhetorical Features of Dialogue on Rhetorical Topics between a Human and Chatbot GPT. Rhetoric and Communications. Issue 56, 22-45. https://rhetoric.bg/. Retrieved on 10.11.2025.

 

Библиография

Андрейчин, Л. (1949). Правописен речник на българския език. София: БАН. [Andreychin, L. (1949). Pravopisen rechnik na balgarskia ezik. Sofia: BAN.]

Андрейчин, Л. (1967). Дом на „младоженеца“? Български език, 17(4). [Andreychin, L. (1967). Dom na „mladozhenetsa“? Balgarski ezik, 17(4).]

Андрейчин, Л. (1973). Езикови тревоги. София: Наука и изкуство. [Andreychin, L. (1973). Ezikovi trevogi. Sofia: Nauka i izkustvo.]

Баракова, П. (2001). Агресията на второ лице единствено число в съвременния бъл­гарски книжовен език. Традиции и съвременност в българския език (246–249). София: Св. Климент Охридски. [Barakova, P. (2001). Agresiyata na vtoro litse edinstveno chislo v savremennia balgarski knizhoven ezik. Traditsii i savremennost v balgarskia ezik (246–249). Sofia: Sv. Kliment Ohridski.]

Бояджиев, Т., Куцаров, И., & Пенчев, Й. (1998). Съвременен български език. София: Петър Берон. [Boyadzhiev, T., Kutsarov, I., & Penchev, Y. (1998). Savre­menen balgarski ezik. Sofia: Petar Beron.]

Бояджиева, Н. (2010). Учтивостта в българската комуникация. София: Проф. Марин Дринов. [Boyadzhieva, N. (2010). Uchtivostta v balgarskata komunikatsia. Sofia: Prof. Marin Drinov.]

Георгиева, Е. (1991). За употребата на местоименията ти и вие като форми на об­ръщение в интерсубективното общуване. Български език, 471–477. [Geor­gieva, E. (1991). Za upotrebata na mestoimeniyata ti i vie kato formi na ob­rashtenie v intersubektivnoto obshtuvane. Balgarski ezik, 471–477.]

Демирова, Р. (2018). За отношенията на учтивост в турски и български език. София: Авангард Прима. [Demirova, R. (2018). Za otnosheniyata na uchtivost v turski i balgarski ezik. Sofia: Avangard Prima.]

Джонова, М. (2014). Граматика на учтивостта. София: Парадигма. [Dzhonova, M. (2014). Gramatika na uchtivostta. Sofia: Paradigma.]

Захариева, Й. (2010). Стратегии за езикова комуникация. София: Авангард, 2010. [Zaharieva, Y. (2010). Strategii za ezikova komunikatsia. Sofia: Avangard, 2010.]

История на новобългарския книжовен език. (1989). София: Издателство на БАН, 419–426. [Istoria na novobalgarskia knizhoven ezik. (1989). Sofia: Izdatelstvo na BAN, 419–426.]

Лозева, А. (2024). Образователната система в епохата на нов вид комуникации. Дигиталният тоталитаризъм – реалности, опасности, перспективи. (177–194). София. [Lozeva, A. (2024). Obrazovatelnata sistema v epohata na nov vid komunikatsii. V Digitalniyat totalitarizam – realnosti, opasnosti, perspektivi (177–194). Sofia.]

Лозева, А. (2025). Задават ли се нови норми и форми на общуване? Политически хоризонти, бр. № 5/2025, 118–160. [Lozeva, A. (2025). Zadavat li se novi normi i formi na obshtuvane? Politicheski horizonti, br. № 5/2025, 118–160.]

Лотман, Ю. (1998). Култура и взрив. София: Кралица Маб, 150. [Lotman, Yu. (1998). Kultura i vzriv. Sofia: Kralitsa Mab, 150.]

Лъкет, О., & Кейси, М. Дж. (2017). Социалният организъм. София: Кръгозор. [Laket, O., & Keysi, M. Dzh. (2017). Sotsialniyat organizam. Sofia: Kragozor.]

Ницолова, Р. (2008). Българска граматика. Морфология. София: УИ Св. Климент Охридски, 440–441. [Nitsolova, R. (2008). Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: UI Sv. Kliment Ohridski, 440–441.]

Пашов, П. (1989). Практическа българска граматика. София: Народна просвета. [Pashov, P. (1989). Prakticheska balgarska gramatika. Sofia: Narodna prosveta.]

Пашов, П. (1995). Стилистика на съвременния български език. София: УИ „Св. Кли­мент Охридски“. [Pashov, P. (1995). Stilistika na savremennia balgarski ezik. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Стоянов, Ст. (1964). Граматика на българския книжовен език. София: Наука и изкуство. [Stoyanov, St. (1964). Gramatika na balgarskia knizhoven ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.]

Харари, Ю. (2024). Nexus. София: Изток-Запад, 225. [Harari, Yu. (2024). Nexus. Sofia: Iztok-Zapad, 225.]

Цанков, К. (1988). Национална и социална специфика на речевия етикет. Проблеми на социолингвистиката (Т. 3, 117–128). София: БАН. [Tsankov, K. (1988). Natsionalna i sotsialna spetsifika na rechevia etiket. V Problemi na sotsiolingvistikata (T. 3, 117–128). Sofia: BAN.]

Baudrillard, J. (1994). Simulacra and Simulation. University of Michigan Press.

Business Standard. (2025, November 18). Parasocial: Cambridge Dictionary word of the year 2025 meaning explained. Retrieved November 30, 2025. https://www.business-standard.com/world-news/parasocial-cambridge-dictionary-word-of-the-year-2025-meaning-explained-125111800857_1.html. Retrieved on 10.11.2025.

Cambridge Dictionary Blog. (2025, November 18). Cambridge Dictionary word of the year 2025. Retrieved November 30, 2025. https://dictionaryblog.cambridge.org/ 2025/11/18/cambridge-dictionary-word-of-the-year-2025/. Retrieved on 10.11.2025.

Cambridge English. (2025). ‘Parasocial’ is Cambridge Dictionary’s word of the year 2025. Retrieved November 30, 2025. https://www.cambridgeenglish.org/ news/ view/parasocial-is-cambridge-dictionarys-word-of-the-year-2025/. Retrieved on 10.11.2025.

Derrida, J. (1976). Of Grammatology. Johns Hopkins University Press.

Dawkins, R. (1976). The Selfish Gene. Oxford University Press.

Dictionary.com. (2025, September 15). 67. In Dictionary.com – Slang dictionary. Retrieved November 30, 2025. https://www.dictionary.com/e/slang/67/. Retrieved on 10.11.2025.

House, J. (2003). English as a Lingua Franca: A threat to multilingualism? Journal of So­ciolinguistics, 7(4), 556–578.

Ladyzone.bg. (2025). Думата на годината е число: ето какво означава (видео). Ladyzone.bg. Retrieved November 30, 2025. https://ladyzone.bg/laifstail/sviat/ dumata-na-godinata-e-chislo-eto-kakvo-oznachava-video.html. Retrieved on 10. 11.2025.

Merriam-Webster. (n.d.). Six-seven. Merriam-Webster. Retrieved November 30, 2025. https://www.merriam-webster.com/slang/six-seven. Retrieved on 10.11.2025.

Mavrodieva, I. (2023). Linguistic and Rhetorical Features of Dialogue on Rhetorical Topics between a Human and Chatbot GPT. Rhetoric and Communications, Issue 56, 22–45. https://rhetoric.bg/. Retrieved on 10.11.2025.

O’Neill, S. (2025, October 21). Why kids keep saying “6-7”: ‘It’s really beautiful because it’s dumb’. The Washington Post. Retrieved November 30, 2025. https:// www.washingtonpost.com/style/trends/2025/10/21/six-seven-meme-gen-alpha/. Retrieved on 10.11.2025.

Postman, N. (1992). Technopoly: The Surrender of Culture to Technology. Vintage.

Rastogi, S. (2025, November 19). What Does Cambridge Dictionary’s Word Of The Year ‘Parasocial’ Mean? HerZindagi. Retrieved November 30, 2025. https:// www. herzindagi.com/society-culture/meaning-of-parasocial-cambridge-dictionary-word-of-the-year-2025-article-1047610. Retrieved on 10.11.2025.

Smithsonian Magazine. (2025, November). The term ‘6-7’ is impossible to define; it just became Dictionary.com’s word of the year for 2025. Smithsonian Magazine. Retrieved November 30, 2025. https://www.smithsonianmag.com/smart-news/the-term-67-is-impossible-to-define-it-just-became-dictionary-coms-word-of-the-year-for-2025-180987650/. Retrieved on 10.11.2025.

Thomas, J. (1983). Cross-cultural pragmatic failure. Applied Linguistics, 4(2), 91–112.

Today. (2025). Retrieved November 30, 2025. https://www.today.com/parents/teens/ teachers-ban-slang-67-rcna236481. Retrieved on 10.11.2025.

Taralej.bg. (2025). 6-7 – езикът на поколението без превод. Taralej.bg. Retrieved November 30, 2025. https://taralej.bg/obshtestvo/6-7-ezikat-na-pokolenieto-bez-prevod. Retrieved on 10.11.2025.

University of Cambridge. (2025). Cambridge Dictionary reveals word of the year 2025. Retrieved November 30, 2025. https://www.cam.ac.uk/news/cambridge-dictionary-reveals-word-of-the-year-2025. Retrieved on 10.11.2025.

Watts, J. (2003). Politeness. Cambridge: Cambridge University Press. https://doi.org/ 10.1017/CBO9780511615184.

Wikipedia contributors. (2025). 6-7 (meme). Wikipedia. Retrieved November 30, 2025. https://en.wikipedia.org/wiki/6-7_(meme). Retrieved on 10.11.2025.

Изследвани онлайн източници

BTV Новините. (2025, November). 6-7 – думата на 2025 г., която разбра само поко­лението Алфа. BTV Новините. Retrieved November 30, 2025. https:// btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/6-7-dumata-na-2025-g-kojato-razbra-samo-pokolenieto-alfa.html. Retrieved on 10.11.2025.

Дневник. (2025, November 18). Parasocial е дума на годината според речника на… Дневник. Retrieved November 30, 2025. https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/ 11/ 18/4853758_parasocialen_e_duma_na_godinata_spored_rechnika_na/. Retrieved on 10.11.2025. [Dnevnik. (2025, November 18). Parasocial e duma na godinata spored rechnika na… Dnevnik.]

Forbes България, Какво представлява The Uncanny Valley – новата мания в TikTok, 14 ноември 2023. https://forbesbulgaria.com/. последно посещение на 25. 05. 2025. [Forbes Bulgaria, Kakvo predstavlyava The Uncanny Valley – novata ma­nia v TikTok, 14 noemvri 2023. https://forbesbulgaria.com/. posledno po­se­shtenie na 25.05.2025.]

Историите за асасините са познати на българската публика от различни възрасти, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/. последно посещение на 25.05.2025. [Istoriite za asasinite sa poznati na balgarskata publika ot razlichni vazrasti, vzh. https:// bg.wikipedia.org/wiki/. posledno poseshtenie na 25.05.2025.]

Политически хоризонти. бр. № 5/2025, с. 118–160. https://polhorizons.wordpress.com/. последно посещение на 25.05.2025. [Politicheski horizonti. br. № 5/2025, s. 118–160. https://polhorizons.wordpress.com/. posledno poseshtenie na 25.05.2025.]

Bombardiro Crocodilo. https://youtube.com/shorts/KCaHbqnYlMU?si=_bgzV-QzALaKEaN. Retrieved on 11.10.2025.

Ballerina Cappuccina. https://www.tiktok.com/@ncracfbcr4x/video/74824134125305 88950). Retrieved on 11.10.2025.

Dictionary.com. (2025, September 15). 67. In Dictionary.com – Slang dictionary. Re­trieved November 30, 2025. https://www.dictionary.com/e/slang/67/. Re­trieved on 10.11.2025.

Italian Brainrot Wiki. https://italianbrainrot.miraheze.org/wiki/Main_Page. Retrieved on 10.11.2025.

Trallallero trallallà (видео: https://italianbrainrot.miraheze.org/wiki/Tralalero_Tralala). Retrieved on 11.10.2025.

O’Neill, S. (2025, October 21). Why kids keep saying “6-7”: ‘It’s really beautiful because it’s dumb’. Merriam-Webster. (n.d.). Six-seven. Merriam-Webster. Retrieved November 30, 2025. https://www.merriam-webster.com/slang/six-seven. Retrieved on 10.11.2025.

Smithsonian Magazine. (2025, November). The term ‘6-7’ is impossible to define; it just became Dictionary.com’s word of the year for 2025. Smithsonian Magazine. Retrieved November 30, 2025. https://www.smithsonianmag.com/smart-news/ the-term-67-is-impossible-to-define-it-just-became-dictionary-coms-word-of-the-year-for-2025-180987650/. Retrieved on 10.11.2025.

The Washington Post. Retrieved November 30, 2025. https://www.washingtonpost.com/ style/trends/2025/10/21/six-seven-meme-gen-alpha/. Retrieved on 10.11.2025.

Today. Retrieved November 30, 2025. https://www.today.com/parents/teens/teachers-ban-slang-67-rcna236481. Retrieved on 10.11.2025.

Доц. д-р Анна Лозева е „доктор“ по професионално направление 2.3. Фи­лософия (Философия на културата, политиката, правото и икономиката – Ре­торика в публичната комуникация). От 2013 г. е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Доцент по професионално направление 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки“ (Езикова култура и информационно-комуникационни модели в езика) към катедра „Об­ществени комуникации“. Научните ѝ интереси са насочени към съвременната езикова ситуация и факторите, които я променят, засилени от масовизирането и усъвършенстването на информационно-комуникационните технологии. Автор на монографиите „Рестартът на политическата демагогия. Изследване върху парламентарните дебати 2004–2007 г.“ и „Демагогията в новото нормално: ези­кови наблюдения“.

Ръкописът е изпратен на 30.11.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 01.12.2025 до 02.01.2026 г.

Приемане за публикуване: 03.01.2026 г.

Manuscript was submitted: 30.11.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 01.12.2025 till 02.01.2026.

Accepted: 03.01.2026.

Брой 66 на сп. „Реторика и комуникации“ (януари 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 66 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.