Ирина Георгиева

Абстракт: Въпреки честото си проявление и уникални характеристики, хуморът не е сред най-изследваните проблеми от изследователите на организационния живот. Хуморът улеснява процеса на социално влияние на личността в мениджърски и академичен контекст като увеличава убедителността на комуникацията. Статията има за цел да анализира ефективността на хумора като мениджърски комуникативен процес в организацията. В рамката на анализа се разглеждат също така културни ефекти и ролята на хумора в комуникацията в академичния контекст.

 Ключови думи: хумор, комуникация, организационно поведение, мениджмънт, академичен дискурс.

 Irina Georgieva – Еffects of humour in academic and managerial context.

 Abstract: Analysis of humour is not one of the most reaserched problems by the scientists of organizational life thouth its frequency and unique characteristics. Humour facilitates the process of social influence of the individual in academic and managerial context as it increases the persuasiveness of communication. The аrticle aims to analyse the effectiveness of humour as menagerial communicative process in organization. This frame of analysis treats also the cultural effects and the role of humor as communicative device withtin academic context.

Key words: humour, communication, organizational behavior, management, academical discourse.

Въведение

Хуморът е важна част от комуникацията в академичен и мениджърски контекст и изпълнява редица социални функции. Независимо дали е под форма на шеги, хумористични забележки, пословици, каламбури, вицове и карикатури, става дума за поведение, което се проявява от индивидите на всички равнища в организацията, независимо от техния авторитет и йерархичен статус.

Според З. Фройд позитивните ефекти от наличието на хумор в комуникацията са многобройни, като най-често цитираните се отнасят до преодоляване емоции на враждебност и агресия, редуциране на стреса, намаляване на тревожността и ефективно разрешаване на конфликти. Умелата употреба на хумор утвърждава лидерския статус на личността и допринася за психологическия ѝ комфорт в ситуация на общуване [1].

Въпреки честото си проявление и уникални характеристики, хуморът не е сред най-проучваните проблеми от изследователите на организационния живот. Martin (2007) прави задълбочен анализ на публикациите по тази тема като обобщава, че „хуморът е благодатна област за изследванията на организационните психолози” [ 2].

Кратък теоретичен обзор

В резултат на направения теоретичен обзор на съществуващите концепции по проблема, може да се обобщи, че хуморът най-често се дискутира в контекста на три конвенционални теории:

1) Теория за превъзходството/враждебността. Хуморът кара хората да се чувстват по-силни и по-успешни от другите. Тази идея има своите концептуални основи в класическата философия на Hobbes [3].Съвременна формулировка на тази теория предлага работата на Gruner (1978, 1997) [4]; според него при шегите обикновено има победител (казващия шегата) и победен (жертвата на шегата).

2) Теория за несъответствието. Хората възприемат нещо като смешно, когато то се проявява в някаква абсурдна светлина. Тази теория има своя първоизточник в теориите на Kant (1790) [5] и Schopenhauer (1818) [6]. Шегите според Raskin (1985)са израз на съединяването на два противоположни „сценария” или модела [7] и резултат от несъответствието или „сблъсъка на два различни регистъра”, според Attardo (1994) [8]. Това, което според Mulder и Nijholt (2002) кара хората да се смеят и да възприемат дадена ситуация като смешна, е „непротиворечивото разрешаване на очевидно противоречиви тенденции” [9].

3) Теория на облекчението. Смехът е „предпазна клапа” в напрегнати ситуации. Тази идея намираме разгърната в работата на Freud (1905, 1928) [10], който разглежда смеха като средство за облекчаване на потискани мисли за забранени обекти („табута”). Според Фройд хуморът помага да се преодолеят културните табута, които обикновено не се изказват. „Разбиването” на табутата чрез хумор помага те да се превръщат в част от ежедневието, без да провокират страх [11].

Същност на хумора

Предмет на разностранни и противоположни тълкувания е не само дефинирането на същността на хумора, но също така дефинирането на реакциите, които се проявяват при неговото възприемане. Невробиологични изследвания идентифицират предния дял на мозъка (интегриращ когнитивна и афективна информация), като област, обуславяща разбирането на хумора. Уврежданията на десния преден мозъчен дял на човека осуетяват възприемането на хумора [12].

На индивидуално равнище реакциите, свързани с възприемането на хумора, включват както когнитивни, така и емоционални процеси. Поведенческите реакции на хумора се свеждат до смях и усмихване, както и съпътстващи когнитивни оценки и емоционални реакции. Последните могат да бъдат както позитивни, така и негативни.

Формулирането на хумористични съобщения често е автоматичен, несъзнателен процес, въпреки че редица форми на хумора (например каламбурите, които се разглеждат в текста) се употребяват съвсем преднамерено.

Някои исторически акценти, свързани с развитието на хумора

Хуморът е продукт на човешкото културно развитие и е различен в зависимост от културата и историческото време. Общият характер на явлението хумор можем да открием в осмислянето на множество ситуации и случки от човешкото битие и опит.

Анализът на развитието на хумора в културно-исторически план показва, че през Средновековието маниерите и поведението, свързани с хумора, са били потискани в много голяма степен от църквата. Религиозният натиск през този период не позволява на обществата да развиват свое собствено познание за хумора.

През Ренесанса хуморът като че ли е насочван в услуга на елитните кръгове на обществото. Принцесите се забавляват чрез актове на хумор от определени персони – джуджета, шутове и други.

Определящо влияние за развитието на хумора в неговия съвременен вид има движението на Ренесанса. През Средновековието човешката мисъл е ограничавана (в социален, политически и финансов план). Вследствие на това се развива логическа структура, която е в разрез с етапите на човешко възприятие и модели на осмисляне на опита след този период.

Новото светоусещане през Ренесанса дава тласък в развитието на хумора. Данни за едни от най-ранните проявления на хумора датират от 15. век. През 16. век и след това хуморът все по-последователно се превръща в обект на изследване и се възприема като част от творческия размисъл. През 18. век редица автори на артистични и литературни текстове изключително талантливо използват хумора в своите произведения и постепенно хуморът придобива своя съвременен облик [13].

Ефекти от използването на хумор

Най-често проучвани са позитивните емоционални реакции на прояви на хумора – радост, възбуда, релаксация, които придружават спонтанния, истински и непринуден смях. В негативен план хуморът, който омаловажава и изключва другия индивид в общуването, може да породи емоционални реакции като фрустрация, тревожност, стрес – понякога те се изразяват чрез принудително показан смях [14]. Съвременните изследователи са единодушни, че хуморът влияе благоприятно, когато се използва за подсилване на общото между хората, или за утвърждаване на вътрешногруповата идентичност. Но когато с употребата му се подчертава неодобрение и неприемане, може да засили социалната дистанция [15].

Забавлението и толерантността са корени на чувството за хумор. Благодарение на тези два елемента можем да открием развитие на хумор във всяко общество. Смехът създава близост между хората, а когато различни хора се смеят на едно и също нещо, това укрепва чувство на принадлежност към една и съща група [16].

Хуморът изпълнява множество различни комуникативни функции. Позитивният хумор може да се използва за критика по социално-приемлив начин; намаляване на напрежението в ситуации на неопределеност или отклонения от очакванията; за предлагане на алтернативни подходи към проблемите. Спонтанният положителен хумор често създава временно чувство за общност между тези индивиди, които споделят шегата. С повтарянето и споделянето на хумор в групата това става все по-стабилна тенденция [17].

Ключови променливи при анализ на хумора

Съдържанието на посланието е ключова променлива при анализ на хумора. Неговият характер може да е, както позитивен, така и негативен. При анализа обектът на хумора също е важна детерминанта. Такъв обект може да бъде както личността (Аз-а) на източника на хумор, така и друг човек. При комбиниране на тези две променливи се очертават четири типа хумор.

Позитивният хумор, насочен към А-за (тип 1) може да бъде както себевъзхваляващ, така и копинг-стратегия за намаляване на стреса и средство, което улеснява балансирани реакции спрямо предизвикателствата.

Когато е насочен към другите, позитивния хумор (тип 2) – например шеги, закачки – помага за намаляване на междуличностното напрежение и улеснява поддържането на социалните отношения. В групова среда позитивният хумор помага да се утвърди груповия морал, да се укрепи идентичността и свързаността, тъй като дава възможност на хората да се чувстват включени и съпричастни към ситуацията [18].

Двата типа негативен хумор включват негативен хумор спрямо Аз-а (тип 3) и спрямо другите (тип 4). Атакуването на хората с негативен хумор провокира в тях чувство на отчуждение и, като цяло, заплашва междуличностните отношения на индивидите в подобен тип общуване.

Прагматични и педагогически функции на използването на хумор в академичен контекст

В настоящата статия се предлага рамка за анализ на ефекта от хумора чрез разглеждане на неговото значение в две базисни форми на комуникация – институционализирания (формален език) на университетите и бизнес организациите; този език е противоположност на неформалния (всекидневен) език на общуване. Академичният комуникативен дискурс традиционно се осъществява в рамките на лекции, академични семинари, представяне на научни изследвания, доклади на конференции и др.

Авторите задават различни въпроси: използването на хумор в академични презентации предимство ли е (или недостатък); презентаторите умишлено и целенасочено ли го употребяват, за да постигнат определени комуникативни цели? За да отговорят на тези въпроси изследователите анализират употребата на хумор в съдържанието на лекции и академични презентации.

Frobert-Adamo (2002) [19] разглежда хумора като комуникативно умение, свързано със специфични лингвистични средства като каламбури, хиперболи, анекдоти, гатанки и др.Спореднего хуморът изпълнява редица цели по време на изследователските презентации: привличане на вниманието на публиката (като неочаквана част от дискурса); създаване на връзка между презентатора и публиката; увеличаване нивото на неформалност и преодоляване на напрежението от силно формализирания стил на академичните презентации. Frobert-Adamo поставя въпроса за хумора като необичаен компонент на жанра и си задава въпросът дали все по-неформалният стил на изследователските презентации не е критерий за нов тип норма и стандарт в комуникативните средства [20] – валидността на тези предположения / оценки е въпрос на бъдещи проучвания.

Partington (2006) [21–цит. по Reershemius] дефинира хумора като резултат от „неочакваното съединяване на несвързвани преди това елементи на опита”. Той анализира хумора във взаимодействието между журналисти и говорители на Белия дом, разглеждайки осъществяваните от тази институция брифинги. Partington обобщава, че речевите действия много често са умишлени – с други думи, жанровите превключвания в посока на хумора са свързани с прецизни реторични цели (Тук реториката се разбира като изкуството да се убеждава.).

От гледна точка на педагогическите аспекти на употреба на хумор, можем да направим заключение, че смехът по време на лекции и академични презентации не е единствено развлекателна добавка към основната фактическа информация, която се предава. Лекторите провокират смях по много причини: като средство за контрол върху студентите (за да им се покаже как трябва и как не трябва да се държат), както и за утвърждаване на тяхната професионална идентичност [22].

Според Cashin (1985) [23 – цит. по Nesi] без съмнение може да се приеме, че определено количество хумор прави лекцията по-въздействаща. В унисон с неговата теза, редица изследвания в САЩ показват, че хуморът увеличава емоционалното учене на студентите, създава приятна атмосфера и условия за учене, намалява тревожността по време на преподаване, увеличава одобрението към преподавателя и неговия курс, допринася за включеност в учебния процес и осъществяване на комуникацията с преподавателя извън занятията.

В книгата „Езикът на работното място” Janet Holmes (2000, 2006) [24 – цитат по Reershemius] изтъква следните предимства от употребата на хумора в комуникацията: преодоляване на конфликти, утвърждаване на груповата сплотеност и дефиниране на личните граници.

Могат да бъдат идентифицирани шест големи категории на провокиращо смях поведение, което от своя страна е свързано с четири основни функции в контекста на провеждане на лекция: изграждане на имидж, социален мениджмънт, управление на тревожността, моделиране на академичната и професионална идентичност на слушателите (таблица 1). Тази типология е извлечена индуктивно от обработка на записи по време на лекции (Това не е модел, извлечен от други изследвания.). Тези шест категории не са взаимно изключващи се, примерите показват, че понякога те се появяват едновременно [25].

Първият тип хумор, който лекторите използват, е по-скоро негативен („дразнене“) и има за цел да конфронтира поведение на ученици или студенти, което нарушава очакванията на групата. Нарушаването на социалните норми от страна на обучавани (например закъснения, немарливо изпълнение на задачи и домашна работа) са заплаха за „социалното лице” и „компетентността” на лектора. Този тип хумор играе ролята на социален контрол от страна на преподавателя, но тъй като се използва шеговита рамка на изказ, реално липсва остра критика и репутацията на нарушителя остава незасегната.

Вторият тип хумор се отнася до грешки на лектора по време на презентация. Допускането на грешки от лектора по време на презентация е неочаквано и поражда несъответствие между конвенционалната лекторска презентация и „небезгрешния стил” на лектора. Грешенето, последвано от смеха на лектора, има двойствена функция – предизвиква симпатиятана публиката, като подсказва, че „това не е истинското му, нормално поведение”.

Подценяването на собствената личност е друга разновидност на използване на хумор по време на лекторски презентации. Този тип поведение успява да предизвика обратна на подценяването от страна на преподавателя реакция на студентите. Този тип хумор е отличителна черта на „американския хумор“. Подценяването на собствената личност е белег за скромност и достъпност.

Типът поведение, категоризирано като „черен хумор”, най-често се използва в случаи, когато лекторът трябва да разгледа теми, които са важни за неговата дисциплина, но са социални табута. Тук смехът има за цел да намали напрежението и да помогне на публиката да преодолее неловкостта, която предизвикват теми като употреба на алкохол, дрога и др.

Пренебрежение към членове на друга, различна (професионална) общност е ловък начин да се утвърди идентичността на присъстващите в аудиторията. Чрез подобни комуникативни похвати лекторът моделира поведението на слушателите като внушава различност на тези, които присъстват (на лекцията) в сравнение с „обикновените”, които не присъстват.

Културна специфичност на употребата на хумор в академичен контекст

Методите, свързани с употребата на хумора в презентации и академични лекции, както и стратегиите за управление на хумора, които лекторите използват, са културно специфични. Данни от различни изследвания, свързани с употребата на хумор, имат значение за тези преподаватели, които пътуват и преподават в различна културна среда. Макар и да е налице тенденция да се „глобализира” преподаването, всички, които приемат това предизвикателство, трябва да имате предвид следното– те могат да бъдат преценявани по неочаквани за тях стандарти за успешна презентация.

В някои държави употребата на какъвто и да е хумор по време на лекция се възприема като неподходяща, Zhang (2005) [26 – цитат по Reershemius] сочи множество изследвания, които доказват много от положителните ефекти от употребата на хумор. Но също така цитира изследване със 176 студенти в централен Китай, според което „възприетата ориентация към хумор на лектора” увеличава тревожността на студентите по време на занятия. Хуморът причинява дискомфорт на тези китайски студенти, тъй като „показва интерес към отклонение от групова норма”. Според авторката „хората с по-силна индивидуалистична ориентация са по-склонни да използват хумора като средство за намаляване на стреса и тревожността, отколкото хората в колективистичните общества Zhang (2005) [27 – цитат по Reershemius].

Изследвания показват, че в Малайзия не са разпространени някои типове хумор – например черен хумор, себеподценяване и омаловажаване членовете на други професионални общности. Властовата дистанция между лектора и студентите прави този вид хумор неподходящ.

Разбирането на някои видове хумор като игра на думие голямо предизвикателство за чуждестранните студенти – и в лингвистично, и в културно отношение. Особено когато се използват несвойствени и непознати хумористични сюжети.

Хуморът в сферата на мениджмънта

Мениджърският хумор включва използването на шеги и други форми на хумор в комуникацията, особено като средство за влияние. Мениджърската комуникация се отнася до предаване на факти, процедури, мнения и често цели убеждаване или въздействие върху персонала, така че той да приеме определена гледна точка или да извърши определено действие [28].

Много често мениджърите биха искали да въздействат върху екипа – той да приеме определена позиция или да повлияят върху нагласите и поведението. Творческите идеи и иновации трябва да бъдат „вътрешно приети” от хората, така че да бъдат прилагани определени мениджърски решения. С други думи ръководените трябва да имат достатъчно собствени аргументи в полза на мениджърските решения.

Анализ на речите на гуру-мениджъри показва, че хуморът изпълнява важна роля за повишаване на груповата солидарност, насочване вниманието на публиката и по-доброто запомняне на посланията.

Сарказмът е една от често използваните в организациите форми на хумора. Определя се като негативен хумор. Словесната конструкция „Не мислите сериозно, че няма нужда от повече персонал в отдела ви, нали?” може да се използва, когато се предполага, че реципиентът мисли точно това, което формулираният въпрос отрича, но се притеснява или колебае да го каже. На негативните саркастични въпроси трудно може да се даде лъжлив отговор и в това е логиката на тяхната употреба [29].

Използването на подигравка – друга форма на негативен хумор – за намаляване или омаловажаване на определена позиция, е един от най-старите и най-ефективни реторични похвати. Той би могъл да се използва и при масова публика, ако подигравката включва жива и запомняща се карикатура на тази позиция.

Осмиването като контрааргументивна тактика има своите ограничения. Ако подигравката се възприема като насочена персонално към член на публиката или друг обект, тя може да провокира у слушателите реакция на емпатия – това би ги направило невъзприемчиви към следващи оценки за различната гледна точка.

Подигравката в групова среда може да е неефективна и когато това, което е обект на присмех, е силно поддържано от мнозинството присъстващи. Използването на хумор, макар да е тактика с много предимства, изисква някаква форма на предварителна проверка, за да не се създаде прекалено силна опозиция на нагласите на мнозинството. Интуицията на презентатора също е много важна.

Употреба на хумор в мениджмънта при решаване на проблеми и творческо мислене

Обикновено хумористичните похвати в комуникацията се отнасят до перспективата и възможността да се погледне по нов, необикновен начин на обичайни и традиционни въпроси и явления. Използването на хумор често е резултат от приложението на различна рамка към традиционен проблем. Тази интерпретация на хумора е много близо до разпространеното разбиране и дефиниране на същността на творчеството и творческия акт [30].

Връзката между креативност и хумор е добре известна и тя се открива в сходните, припокриващи се условия, които дефинират двете явления. Както хуморът, така и креативността се асоциират с: а) свързване на два несъответстващи си модела, рамки, идеи или перспективи; б) весел, игрови подход към проблема, „освободен” от традиционните рамки и еталони за представяне и от рационален анализ. Различни изследвания показват, че креативните хора има по-развито чувство за хумор от по-малко креативните [30]. Те „виждат” в ситуацията много повече, отколкото по-малко креативните. Те са чувствителни за противоречивите, несъизмеримите неща в една ситуация и могат да толерират напрежението, което се създава в резултат на това и което те редуцират чрез хумористична комуникация. Хуморът, подобно на креативността, помага на мениджъра да не остава „вкопчен” в едно единствено, предпочитано виждане за проблема; той помага съзнание да се „отвори” към различни алтернативи.

Ограничения

Употребата на хумор в организационното поведение е свързано с редица ограничения – те се отнасят до контекста, съдържанието на хумора, културните различия между участниците в комуникацията и др. Религиозната, националната, етническата идентичностиса сред тези ценностно базирани теми, чрез които се заплашват базови стандарти на личността – тогава съществува голям риск реакцията на хумора да е негативна. Друг контекст, в който е много вероятно опитите за хумор да се възприемат като неподходящи, е когато на организационна среща се дискутират важни въпроси и съществува норма хората „да са фокусирани върху задачата”.

Заключение

Този текст насочва вниманието към целенасоченото използване на хумор в различни форми на организационно поведение. Предлага се рамка на анализ на ефекта на хумора върху редица конкретни поведения и задачи в организационен контекст – например за решаване на задачи, творческо мислене, осъществяване на социален контрол, утвърждаване на идентичността в групата и др. Обединяването и свързването на редица важни променливи – културен контекст, съдържание на хумора, характеристики на аудиторията – и постигането на стратегически цели при използването на хумор в комуникацията, е в основата на разбирането на многопластовата динамика на явлението хумор и съвременните му проявления в организационния живот.

Цитати

[1] Erman, D. (2012). Ceramics and Humour. Procedia,Social and Behavioral Sciences, 51, pр. 411–415.

[2] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[3] Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[4]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[5]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[6]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[7]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[8]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[9]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[10]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[11] Erman, D. (2012). Ceramics and Humour. Procedia, Social and Behavioral Sciences, 51, pр. 411–415.

[12] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[13] Erman, D. (2012). Ceramics and Humour. Procedia, Social and Behavioral Sciences, 51, pр. 411–415.

[14] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[15] Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[16] Erman, D. (2012). Ceramics and Humour. Procedia, Social and Behavioral Sciences, 51, р. 411–415.

[17] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[18] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[19]Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

[20]Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

[21]Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

[22] Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[23] Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[24]Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

[25]Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

[26] Zhang (2005)– цитат по Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

[27] Zhang (2005)– цитат по Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

[28] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[29] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), р. 316–338.

[30] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

[31] Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.

Библиография

1. Erman, D. (2012). Ceramics and Humour. Procedia, Social and Behavioral Sciences, 51, pр. 411–415.

2. Nesi, H. (2012). Laughter in university lectures. Journal of English for Academic Purposes, 11, pр.79–89.

3. Reershemius G. (2012). Research cultures and the pragmatic functions of humor in

academic research presentations: A corpus-assisted analysis.Journal of Pragmatics, 44, pр.863–875.

4. Wood, R., Beckmann, N. and Rossiter, J. (2011). Management humor: Asset or liability?Organizational Psychology Review, 1(4), pр. 316–338.