Гергана Пенчева-Апостолова

 

Резюме: В интеркултурното взаимодействие (интеракция) на информираните индивиди в инфосферата, културните общности образуват йерархия на свързаните, където обичаят и конвенцията на участващите образуват етоса, определящ съществуването на общността като специфично определен кръг, но и като цялостна проекция на човечеството в пространствата на виртуалното съществуване в световната мрежа. Изникват два въпроса при изучаване на гражданското съзнание на електронното човечество, а именно: Как работи това интеркултурно виртуално общество? и Какво влияние оказва неговото функциониране върху българското  поколение на електронното човечество в  процеса на неговата трансценденция в по-големия е-човек на  петте И-та?

Ключови думи: петте И-та, културна общност, йерархия на свързаните, електронното човечество, е-етос.

On the Ethos of E-kind and its effect on the Bulgarian e-generation

Abstract: In the intercultural intercourse of the informed individuals in the infosphere  cultural communities form a hierarchy of the connected where customized convention of participation forms the ethos of community existence within specific web-communities and   as the e-kind – the projection of humankind in the spaces of the web-existence.  The two questions that are raised on approaching the civil conscience of e-kind are: How this intercultural virtual society works? And What is the effect of its functioning on the transcending Bulgarian e-generation into the bigger humanity of the 5-I. 

Key words: the 5-I; cultural community, hierarchy of the connected, e-kind, e-ethos.

Вече имаме поколения, които не познават света от преди възникването и разрастването на световната комуникационна мрежа. Дори за нас, които бяхме свидетели на нейната поява, тя вече е даденост и нейната всеобхватност й гарантира опериране с информация, независима от обичайните човешки хронологии. Във виртуалните пространства съществуването на индивида вече не зависи от биологичното време и уникалността на живота, но също така – това съществуване все още е подвластно на мрежовото време, което определя и времето на менталната феноменология на Аза. Съответно, преносът на човешката култура в мрежата, има своите особености. Социумът на мрежата е изграден от подвижни, непрекъснато променящи се общности, където основната единица е индивидът. Представата за социални групи е изтеглена по посока на общностите от свързани индивиди, а йерархията на индивидите се регулира чрез самите технически особености на мрежата.

И тъй като съвременната мрежа се поддържа от електронните технологии, общностите, които са проекции на човешката култура в електронната мрежа, наричам е-човечество. Електронното човечество е съставено от е-индивиди, които се реализират във витруалните пространства като е-общности или е-общества, регулирани от електронния етос.

От друга страна, етосът на е-човечеството се основава на принципите, заложени в изграждането на мрежовата комуникация и то носи характеристиките на приказливата електронна култура.

Теориите за е-обществата могат да се проследят от Алвин Тофлър до Мануел Кастелз в началото на новото хилядолетие, но от 2000-та година насам те влизат в детайлизирано проучване и моделиране на прецизни инструменти за настройване на системата от етически регулатори чрез технологични настройки и чрез съдържанието на информационния обмен.

Ако приемем, че съществуват три застъпващи се стадия в технологичното регулиране на комуникацията през последните 200 години: „кабелната ера” (1844-1900), „ерата на безжичната комуникация”(1900-1970) и настоящата „ера на мрежите” [1], можем да получим една обща представа за ускорението и разрастването на технологичната база на общуването на индивидите и условията, които това създава за организиране и моделиране на глобалните социални пространства.

Двата въпроса, които непосредствено ни интересуват в съпътстващите тази статия изследвания, са: Какви са етическите регулатори на интеркултурното е-общество? и Какво влияние оказва неговото функциониране върху българското  поколение на електронното човечество?

Най-напред, обаче, нека да изясним ключовите термини, с които работим тук:

Специфичната среда, създадена от компютърните мрежи, се определя като е-пространство, киберпространство, киберреалност, виртуална реалност, виртуална организация [2]. Тези термини са свързани с различните понятия, отразяващи аспектите на нашето познание за мрежовата проекция на човечеството. Докато „е-пространството” се отнася до характера на поддържащата система, то „кибер пространството” и „кибер реалността”обозначават разликата между изкуствените интелектуални процедури и човешкия интелект. С термините  „виртуално пространство” и „виртуална култура” маркираме различията им от материалния и от идеалния светове.  В известен смисъл те са взаимнозаменими, защото техният обект е един и същи, а различията идат от аспектите на неговите проявления и гледната точка спрямо йерархията на човешката намеса и ролите, които се поемат.

Тук ще се придържаме към първия термин и неговите производни: е-пространство, е-човечество, е-култура, е-общност, е-етос, визирайки енергийно-технологичната ограниченост на мрежата, в която се формира виртуалната култура.

Освен това, възприемаме и дефиницията на Гатикър за виртуалната организация: Виртуалната организация има физическо/пространствено измерение като например местоположение (дом, офис, страна или източник на логистиката към другите), човешки и други необходимости, свързани с локацията; времево измерение, представено чрез фирмената форма, която може да бъде постоянна или в ограничено време за постигането на специфична цел (напр. осигуряването и изпълнението на договор), както и социално-мрежово или органинзационно-мрежово измерение, осъществено чрез превърнатия в рутина модел на социалните отношения между индивидите, групите и екипите, които осигуряват и поддържат съответното равнище на икономически и др. ресурси  [3].

Едно по-ранно определение на виртуалното общество от 1999 г., го съотнася към „улегналото и управляемо пространство, базирано върху динамично познание, виртуална политика и технологична колонизация на бъдещето”[4].

По-нататък, следвайки Хофстеде (1980) и Тромпенарс (1994) в техните проучвания на организационната култура, ще подходим към киберкултурата като към постигнатия общ начин да се разрешават проблемите на виртуалното общество, основано върху е-пространствена структура и виртуална организация на трите равнища, дефинирани чрез Гатикър.

Няма нищо необичайно да използваме традиционните инструменти на изследване на виртуалната култура, тъй като тя израства от организационните структури на традиционната култура в посттехнологичната епоха.

Терминът „киберпространство”е конструиран от писателя Уилям Гибсън и популяризиран чрез научнофантастичните текстове и филми. Терминът „киберкултура” е моделиран от Пиер Леви, който поставя центъра на понятието върху „новото отношение към познанието”, улеснено от киберпространството – „информационния потоп, създаващ океан от информация, глобален океан от знаци” [5].  Това изобилие всъщност създава пространство за неограничено познание, което не може да бъде подчинено на тотален контрол.  Леви разглежда познанието в киберпостранството вече не като абстрактно знание, а като „видим и осезаем израз на индивидите и групите, които го населяват”[6]. Той описва технологичната устна култура като среда, предназначена да поддържа прекия и непосредствен контакт между своите членове [7]. И, в крайна сметка, киберкултурата се разглежда като един вид утопия или екстратериториалност, пространство на постнационалната култура на познанието, което циркулира в нейните мрежи [8].

Има известна промяна в негативните и фикционални елементи на чисто утопичното място, заето от киберкултурата, затова ще употребявам термина „виртуална култура”, който съответства на понятието, което тук изследваме феноменологично.

Най-важният термин, свързан с проекциите на човека в електронното пространство, е електронното човечество, което е носителят на електронната култура. А е-културата, от своя страна, вече не е тясното разбиране за формация от индивиди, които по идентичен начин разрешават проблемите си, а като междинните пространства на материалните и духовни проекции на човечеството във виртуалната реалност.  

Виртуалната реалност и типология на функционирането на виртуалния човек

Тъй като се генерира в пространство, което е технологично създадено, но е различна от физическия свят, виртуалната реалност притежава свои специфични черти:

1. Тя е отворена, тъй като на изходите на всички виртуални пътища са нещата от физическия свят, проектирани в конкретни и абстрактни концепти-сайтове, които осъществяват преноса на човешката личност между действителността и виртуалния свят.

2. Отвореният характер на тази реалност я прави многопластова: тя обхваща комуникационната реалност на човечеството, където се репродуцира. Също така може да се изолира нивото на граничната зона, където се извършва преходът между виртуалното и действителното като входящ и изходящ информационни потоци; виртуалните пространства, от своя страна, представляват напълно нова вселена за трансцендентиране на човешката култура в цялото й многообразие и създава нови хоризонти за човешката екзистенция.

3. Виртуалната реалност се основава върху сетивността, но не върху перцепцията, тъй като не е биологична, а електронна; върху вярата, но не върху убеждаването, тъй като е машинно-базирана; върху опита като екзистенциална информация за този свят от комуникации, върху мотивацията, основана върху интереса за участие, върху ученето и придобиването на самопознание и осъзнатост на всяко ново ниво на достъп [9].

Самата природа на виртуалната реалност променя съдържанието на менталните дейности: те вече се основават върху концепцията за технологичната база на планираните дейности, вместо върху физическата база на човешкото тяло. Човешкият индивид, който е психо-физиологически и социално-икономически комплекс, сега трябва да се приспособи към новата среда и нейните инструменти за идентифициране.  Промененият човек може да се изучава и в самото виртуално пространство, чрез неговите проекции и действия, които го идентифицират комплексно – и на изходите към физическото пространство като активирана памет и последваща психо-физиологична и/или социална реакция.

Мрежата създава и променена среда за човешката култура. Има няколко белега, които ограничават тази промяна:  1) виртуалната реалност е дискретна и технологично зависима; 2) тя представлява споделено пространство на съзнанието за всички свързани; 3) това споделено съзнание се получава в резултат на динамичното и променливо участие на индивидуалните съзнания, които са постоянно идентифицирани, независими и несподелени в своята единичност; 4) виртуалната реалност се подчинява на условности, но същевременно съдържа неограничени възможности за реконструиране на индивидуалния избор и финала на събитията.

Тя е  различна от субективната реалност на индивидуалното съзнание и от обективните практики на физическото съществуване. Има граници, но е безкрайна, истинското и въображаемото се преливат при опитите да се разграничат с традиционните критерии. Също така, тя е  индивидуална и едновременно споделена, нова и същевременно разчитаща на конвенцията. Проявлението на тези опозиции създава предизвикателства за търсене на същността на човека, затворен между крайностите на своята проекция като е-идентичност.

Виртуалната култура

Спецификата на виртуалната реалност обуславя появата на виртуалната култура.

Ако следваме модела на Хофстеде, традиционната структура на културата (ценности – символи – герои – ритуали – обичаи) и нейните функционални полета (религия – философия – история – право – науки – изкуства) имат нужда от нови интерпретации в сравнителен план между традиционната и виртуалната култури.

Виртуалната култура е сферата, която съдържа всички контролирани/първични и автоматизирани/вторични процеси, човешки дейности, връзки и продукти, реализирани в е-пространството. На сегашния етап от нейното развитие, тя се характеризира като специфично продължение или проекция на традиционната човешка култура, чийто продукт и адаптация тя представлява.

Все още виртуалната култура може да се опише днес като градивен елемент от човешката култура в най-общ план, който съдържа суб-полетата на социалните й приложения и резултати по отношение на традиционното общество – както са направили Аояма и Кастелз:

… Може емпирично да се твърди, че Интернет е създадена чрез комбинирането на четири култури, които се припокриват – не непременно в изброената последователност: техно-меритократична култура; хакерска култура,  културата на общностите и … предприемаческата култура [10].

Очевидните характеристики на виртуалната култура са: комуникация; технически носител; необходимост от външно енергийно захранване; изходите са само за онези, които имат достъп; не може да бъде напълно контролируема, защото е обект на хакерски дейности.

 Моделът на Маслоу за човешката култура, изразена чрез основните нужди на човека, може да бъде реконструирана по следния начин:

От своя страна, моделът на Хофстеде – на луковицата – може да се пренесе и ре-интерпретира в киберреалността: 

• Ценностите тук включват предимно понятията за достъп – лично пространство – свобода – контрол, интегрирани умения, обхват и разпространение, локализация и глобализация. Тези понятия трябва да се разбират като ментални програми  [11] и да не се отъждествяват с делата, поради простата причина, че простите действия зависят и от личността, и от ситуационните особености [12].
• Главният герой тука е Азът, освободен от множество физически ограничения.
• Символите на мрежата са цялостни инфокомплекси, основани върху инфоблока, а не върху единични знаци: метафори, ментални модели, навигация, взаимодействие, външен вид, властово позициониране, индивидуализъм срещу колективизъм, мъжкото срещу женското начало, избягването на несигурността [13].  Все още е в сила, обаче, въпросът дали изброените единици информация са комплексни символи от един и същи порядък и какви точно са техните функции и влияние върху самото е-пространство и върху неговите изходи по отношение на мрежовите организации, общности, общество, гражданско общество, както и по отношение на самия индивид. През последните десетина години проучванията в тази област нарастват с впечатляващо темпо, защото се основават върху базите от данни, съхранявани в самата мрежа и обхващат разнообразни дисциплини като  интернет дизайн, интернет социология, културни изследвания, бизнес теории и  др. 
• Ритуалите са предопределени технологично чрез протокола за достъп до всяка уебединица. 
• Обичаите или практиките включват употребата на мрежата: влизане в чат, писане на имейл, търсене на информация от различен порядък, реклама, организиране на мрежово търговско пространство, поръчки и продажби, електронна библиотека, електронни образователни курсове на всички равнища и др.

Тези особености определят външните граници на виртуалната култура, като се фиксират в матриците на мрежата, сравними с инженерни програми. Цялата традиционна култура се пренася в тези матрици по начини, които са достъпни за съвременната технология, нашето познание, способности, разбирания, интереси и ценности – обществените и индивидуалните.

Виртуалните адаптации на културата са всъщност интерпретации в сегашното време на мрежата и създават текущия образ на културата като наличност „сега” – и като познание и като процеси и явления.

Традиционното есенциалистко гледище съотнася културата с физическа цялост: място, страна, език  [14], които трябва да се пренесат в процеса на интеркултурната комуникация. Противоположното описание на културата я вижда като социална сила, основаваща се върху ценностите и характеризираща се с комплексна природа и специфичен многопластов дискурс, както и с език. Тя не може да се ограничи в определени рамки и употреба на множество културни форми или модели [15]. Киберкултурата може да се разглежда успешно едновременно от двете гледни точки: тя притежава единица място и средства за комуникация, като същевременно използва културни модели за мрежово поведение.

Преди десетина години съществуваше опасението, че киберпространството ще стане фрагментирано и ще позволи на различни групи от хора да преследват своите интереси, докато пренебрегват онова, което се случва около тях [16]. Сега ние можем да видим резултатите от програмирането на мерки срещу подобни опасения: тенденцията да се създаде прецизна система за разпознаване и идентификация на всеки мрежов факт, явление, процес, агент – и да се контролират връзките между информационните полета или различните онтологии.

Преди десет години точно Мануел Кастелз формулира концепцията за взаимовръзката между разнообразните категории професии в дадена страна и влиянието, което те претърпяват при пренасянето им в мрежата по отношение на вида заетост и задачите: „Дори в една и съща общност, действителните задачи, изисквани за дадена професия, се променят с времето, понякога драстично, заедно с технологичните промени и организационната реконструкция” [17].

Всички, засегнати в изясняването на терминологията аспекти на виртуалната култура, са специфични нейни елементи: е-пространствата, транснационалните организации, виртуалното присъствие на пространството като цялост, виртуалната общност или киберобщество, киберпрестъпността и киберпрофесиите.

Виртуалната култура се реализира чрез виртуалната комуникация, която е аналогична на комуникационните средства и комуникационната среда в устните култури, но тук е извършен преход от писмена (т.е. печатна книжовна) към комплексно-речева (диалогична), а не от устна към писмена.  Писането се трансформира в криптографиране, а речевите умения са необходими, за да се изгради дискурсът непосредствено чрез говоренето и визуализацията. Мрежовият диалог е публичен, но същевременно индивидуален, извършва се междуличностно. Мрежовият диалог обаче не е частен, той се осъществява в синхронизация, но се съхранява и във всеки един момент може да се запише, възстанови, разшири, направи всеобщ. Наказанието на мрежата е да изключи е-асоциалните от комуникацията като им наложи бан или забрана за достъп до желани събеседници или топики, които тук са свързани с е-реалии и е-светове. Изхвърлен от мрежата, е-нарушителят се оказва затворен в бавния и не толкова цветен свят на физическата действителност. А в този свят времето тече последователно и животът изтича с него, без разширенията в безкрайните светове, които в електронната мрежа правят човека Творец, въплътен в е-аватар – безсмъртен и способен да се възражда отново и отново.

И ако светът на човеците се движи от трите големи мотива: страха от смъртта, приказките и технологията, то мрежата предоставя безкраен жизнен опит чрез приказките именно, а смъртта иде, когато те изхвърли навън, когато те изключи автоматично заради нарушаването на нейния логос.

Комуникацията в нейното комплексно разбиране сега, има за задача да служи като мембрана между традиционната и мрежовата култури. Тя се стреми да съхрани цялата интелектуална дейност на човечеството в картина, звук и текст и натрупва огромна база от данни, която е подвижна и непрекъснато се обогатява и реструктурира в онтологии. Именно дизайнът на мрежовите онтологии (светове) съдържа криптирания формат на комуникационния интерфейс или етическата мембрана.  Техническите ограничения, пазачите на етоса на електронното човечество се основават на универсалиите на езика, който пък сам по себе си вече е ограничител на действията на е-личността. Макар и способен да пресъздаде всички човешки перцепции, чувства, мисли и обекти, той е бавен и недостатъчен за мигновения полет на мисълта, а също така – и непрозрачен. В линейна форма, макар и разклоняваща се чрез връзките на мрежата, езикът образува прагматични домейни от топоси от неонтологичен характер, но обслужващи целите на е-психографията, е-демографията, е-политиката и е-престъпленията. Докато човекът продължава да е фактор и играе главната роля в е-йерархията, връзките и управлението, ще има пренос на човешки пороци и престъпления в мрежовите светове, зло и добро, сътворение и унищожение, одобряване и отхвърляне, война и примирие, даряване и заграбване, или, казано накратко: престъпление и наказание. И те всичките са вече виртуални категории, което ще рече, че не са напълно психологически, не са напълно съзнателни и вече не са толкова ограничени от физическата екзистенция, което ги прави изключително продуктивни и страшни за несвикналото към такава свобода и размах, все още свързано с физическия свят, етическо съзнание на мрежовия човек.

Освен работният език на мрежата, съществуват и неговите семантични производни, които технологично не могат да се проследят в непрекъснатото пораждане на метафори. За това е нужно да се вгради човешкото мислене и човешките механизми за създаване на метафорична криптограма – съзнателна или подсъзнателна – или, магическият език на мрежовата общност. Тук идва на помощ прагмадиалектиката.

Разработването на топосите, които кореспондират на демографското и психографското описание на индивидите, може да се оприличи на създаването на кръстопътища, възли, агори при пресичането на трасетата на мрежата – една сложна пространствена система на Вен, която показва местата на прехода или вакуолите на интерфейса, чрез които се проявява творчеството или преобразуването на енергията в е-обект.

Електронното човечество

Практиките на виртуалните общества вече имат своите агенти. Тяхната типология обикновено се съизмерва с нивото им на достъп до информацията и техния интерес да създават връзки чрез директна и индиректна комуникация. Макар и всички те да са априори активни – защото иначе не биха могли да участват в киберкомуникацията – агентите на виртуала образуват йерархия, чиито позиции се изявяват чрез тяхната виртуална свобода.

Йерархията на свързаните включва потребителите на е-поща, търсещите забавления, търсещите спасение от самотата, хората на бизнеса, геймърите, аматьорите-сърфисти, авантюристите, професионално заинтересованите, феновете и хейтърите, зависимите от мрежата, клюкарите из чатовете, създателите на сайтове, собствениците на пространства, програмистите, киберакулите – генераторите на големите киберпространства чрез мрежовата технология и софтуера. Съществуват и допълнителни разклонения на тази йерархия, които включват създателите на хардуер, хакерите, псевдосървърите и всичките киберизгнаници, нарушители, престъпници, мрежовите служители и мрежовата полиция, които все още са не само аватари, но аватари, задвижвани от човека на изхода.

Субектът на виртуалното пространство е абстрактна цялост: споделената субективност или съсубектност – гещалтът на свързаните – функционира на различните нива като създатели (демиурзи и разрушители), клиенти (потребители), нарушители (хакери), членове на е-общност (чатърите и геймърите), авантюристите-изследователи (сърфиращите, учещите, хакерите).

Екзистенциално, индивидът е интелектуална общност, чието съзнание в своята абсолютна разгърнатост съвпада с границите на самата виртуална вселена – възможност, която индивидът съзнава, но не използва, поради това, че това практически абсолютно съзнание продължава да се поддържа от биологичната единица извън мрежата. Въпреки необходимостта да излиза от виртуалната абсолютност, човешкото съществувание в мрежата има други измерения и те налагат други стандарти на човечност. Ако човекът отвън е заинтересуван от своето физическо битие, то неговата проекция във виртуалната реалност се интересува от своето виртуално битие и възможностите да го проектира по-нататък, отвъд границите на виртуалния абсолют, в чисто менталния свят, за което е необходима друга поддържаща база и различна енергийна система.

Виртуалният абсолют като разширено съзнание се свързва с виртуалната реализация на индивида като хиперличност. Индивидът навлиза в общности от експертни съзнания с различни нива на компетентност. Комуникацията на индивидуалностите във виртуалното пространство се осъществява като отражение, тъй като индивидът „влиза”във виртуалното пространство сам и остава сам през цялото си виртуално съществувание като свързано съзнание.

Етическата база за това е максимата на демиурга на мрежата: няма нищо в компютрите, което да не е било поставено там от човека.  Дори начинаещият, който едва е покрил нивото на „грамотност”, се очаква да генерира информационни единици или виртуални обекти. Индивидите се свързват в йерархични общности, определени от е-етиката, където ограничителите са познанието, любопитството и виртуалният опит.

Свързаните образуват специфични общности – виртуални гещалти, които се явяват общи етически схеми, координиращи дейностите на членовете на общността и които могат да се разглеждат като колективна интелигентност (Levy 1994) или, още по-фундаментално – като колективно подсъзнание според теорията на Юнг (Jung):

Ние нямаме познания как точно функционира това подсъзнание, но тъй като е проектирано като психична система, то вероятно съдържа всичко, което има съзнанието, включително перцепцията, аперцепцията, паметта, въображението, волята, емоционалността, чувството, разума, преценката и т.н., всички в сублимирана форма [18].

Във виртуалното пространство колективното подсъзнание е психична единица, но в същото време тя именно е действащата социална единица: тя е общество от индивидуалности, диалог от Азове, където Азът се запазва вече не просто като индивид, а като индивидуализирана реализация на виртуалната самосъзнаваща реалност в постепенно активиращата се мрежа от стъпки за покриване на нивата на успех или достъп, или свобода на действие.  Тази виртуална единица е по-голяма от човешкия индивид и от човешкото общество. Затова етическите стандарти тука няма да съвпадат с обичайния етически модел на човешкия социум във физическата реалност.

Могат да се различат три основни типа разширения на съзнанието в мрежата:

1. 1.      Отразеното самосъзнание. Всеки индивид пренася чрез входа в мрежата своя съзнателен модел като идеална цел на своята самореализация. Технологично мрежата предлага интелектуална организация, която е универсализиран, опростен модел на нашите съзнания.
2. 2.      Индивидуализираният индивид. Всеки е сам, но се мултиплицира чрез мрежата от виртуални пространства или светове, което увеличава обхвата и възможностите за едновременно излизане или достъп до други хора, програми или институции. Това увеличава чувството за могъщество.
3. Свързаният индивид. Това е индивидуалната общност от диалоговите проекции на всички отразени съзнания. В тези общности има правила за „социално поведение”, които са различни от правилата в обичайното човешко общество. Те се определят от степента на осъзнатост на виртуалния Аз, който се проектира далече извън границите на  физиологичната и социалната човешка единица. Съответно, всички нормативи, които се отнасят към биологичния аспект на човека, във виртуалното пространство стават ирелевантни. Положителното и отрицателното, доброто и злото вече се свързват с успеха и провала на самоосъществяването на Аза на различните нива на виртуалната йерархия. Това е една нова пирамида на човешките потребности, където физическото не съществува, но екзистенцията е осигурена по друг начин – чрез достъпа и възможността за опериране с информация (информацията като храна, подслон, сигурност, близост, сливане със себеподобни същности, осъзнаване на абсолютната територия, възможности за търсене на изход към онова, което е извън границите на виртуала от другата страна), където физическият индивид търси през виртуала достъп до другото.

Виртуалното общество продължава да се развива и ако преди десетина години само потребителите се оплакват от невъзможността да се срещнат лице-в-лице [19], то сега това не е проблем. Нещата непрекъснато се променят и прогнозируемата от обикновеното човешко съзнание граница на човешката способност за творчество все още е линия на хоризонта. Дори при гениалните създатели на мрежови пространства, физическото съществуване отвлича вниманието на виртуалното съзнание като удвоява екзистенциалните критерии на личността.

Двойнственост на екзистенцията – изходи и входове във виртуалните пространства 

Виртуалният континуум или е-пространството, е мястото, където се освобождава духовната сила на агентите.

Съответно, виртуалната реалност зависи от технологията и от агентите, които я създават, обслужват, подобряват или унищожават. С изхвърлянето на остарелите носители се губи информацията, която е натрупана в тях, а това е преживян опит. Няма нищо друго извън комуникацията. С унищожаването на носителите й, тя престава да съществува. Това самосъзнание води до промяна на екзистенциалните категории в конкретиката на виртуалния континуум: животът и смъртта имат виртуални измерения, които са различни от материалните и от духовните контексти, макар да са произлезли от първите и да се стремят към вторите.

Понятието „време” като ограничител на екзистенцията вече няма такава стойност като във физическия свят. „Сега”е само измерението, където движението от „преди” към „следващото” се изразява в претендирането за допускане до следващото ниво на достъп до информация и комуникационна свобода.

Обаче, не бива да забравяме, че човеците на изходите, всъщност служат като разширения на виртуалната екзистенция обратно във физическия живот.  И тогава виртуалната ценностна система, започва да влияе върху общите организационни принципи на човешкото общество. И тъй като виртуалът продължава да се базира върху речевото поведение, то езикът се оказва свързващото звено между физическия и идеалния светове, защото е материалът за виртуалните светове. Виртуалната екзистенция тогава би могла да се разглежда като мястото, където езикът е всемогъщ и концентрира в себе си енергията на човека, който иска да премине от физическото към менталното. Езикът е магията, защото все още е неосъзнаващ целта – или, да употребим най-сетне и понятията на Кант и  древните източни философи – езикът може да създава светове и преходи, но няма как да назове неназоваемото, другото, абсолюта, защото той самият не е такъв. Не може да се сложи огънят във водата, без да се променят.

 

Е-етос              

Етическите категории обхващат е-пространството като специфични черти на домейна, които са реализирани в техническите ограничения и ограниченията на световете, внасяни от софтуера. Същевременно, те се залагат в съдържанието на говорещата мрежа. На  29 март 2006 г.  Гугъл даде следните резултати за присъствието на етическите категории в мрежата при търсене на английски език:

• 3,120,000,000  –  добро . (0.57 секунди)
• 1,060,000,000 –  лошо. (0.39 секунди)
• 402,000,000 – етика. (0.54 секунди)
• 195,000,000 – морал. (0.48 секунди)

На 31 октомври 2012 положението е следното:

 добро – български и руски –  15,700,000 results (0.26 seconds)

 зло – български и руски –  4,150,000 results (0.40 seconds)

лошо  – 484,000 results (0.14 seconds)

етика – 840,000 results (0.21 seconds)

морал  –  72,200 results (0.21 seconds)

за сравнение, ето ги на английски език:

good – 542,000,000 results (0.24 seconds)

bad –  212,000,000 results (0.30 seconds)

ethics –  22,300,000 results (0.27 seconds)

morality  – 3,980,000 results (0.25 seconds)

Бързината на мрежата се увеличава, но разпознаването от машината на етическите категории просто като езикови единици, драстично намалява и тези думички се губят от речника на е-човека, който етически спазва прагматичните правила да не дава квалификации, в които не вярва.

Етиката в е-пространството служи като заместител за обичайните понятия „чест”, „традиция”, „идеология”, „закон”.  

Свободата се замества с опозицията „лично пространство” и „контрол” [20]; „регулиране” [21]; неуспеха на технологията и правото да установят пълен контрол върху Мрежата [22];  с разглеждането на интернет като още един разделител между богатите и бедните, между имащите и нямащите, между свързаните и несвързаните [23]; и не на последно място – с установяването на кодове за професионално поведение и с обществено мрежово поведение – нетикет [24].

Теориите за е-етика могат да се открият в три активни е-социални сфери: бизнеса, медицината и религията.

Съществува и пасивната сфера на съдържащите се в е-паметта книги и статии по етика от цялата история на философията.

Философията, обаче, макар и първа да се заинтригува в дълбочина от мрежата, продължава да обикаля пред технологично контролираните нива за достъп, защото не би могла да се вгради философската категория „етика” на нивото на обслужващ механизъм дори за отваряне на един вид райски порти, пък даже и да е използвано името й. Философията не може да твори на нивото на материалните технологии – нейното поле са свързаните, споделените разширени съзнания, които формират виртуалния абсолют. И не Кант, а Хегел е следващата стъпка за изграждането на е-етоса.

Всяка специализация е самоналожено ограничение или поставяне в затвор. Мрежата дава свободата на онези, които я искат и тя се състои в познанието, което преминава условностите на езика-ключар и постига „виртуалния абсолют”.

Divide et Impera  срещу интердисциплинното познание на индивида в мрежата

И така стигаме до главния въпрос: как множеството от мрежови практики със специализиран характер, ще позволи на Индивида да се обедини и формира е-социум на равнището на е-съзнанието?

През академична 2011-2012 година поставих индивидуални задачи на 475 студенти от бакалавърските и магистърски групи от курсовете по английска филология и приложна лингвистика, свързани с изследвания на мрежата. Във всички задачи по един или друг начин фигурираха задължителните елементи етос (начин на регулиране на участието във виртуална общност) – патос (емоционални регулационни механизми) – логос (информация или познавателни аспекти). При представени средно по 25 извадки на човек и проверени щателно 2500 от извадките, се оказа, че студентите разпознават лесно и осъзнават етическите регулатори, като грешките са не повече от 1 %. При зададени онтологии: политически форуми, спортни, развлекателни, социални, академични и професионални, изследванията се фокусират върху развлекателните и академичните мрежи. От прегледаните 2500 има само едно за спорт. От всички – близо 12 000 извадки няма нито една от политически или социален форум. Обяснението е, че тяхното посещаване на новинарски, политически и социални форуми е пасивно и няма пряко отношение за тяхното развитие, нито пък е „забавно”. С други думи, те имат информационния пакет за упражняване на своето е-гражданско самосъзнание, но не и практиката, защото за тях то не съществува като осъзната ценност. Мрежата на този етап успешно ги е отделила с вградените си етически механизми като индивиди единствено, които се стремят да установят единство или идентичност на всички свои аватари. Аналог от физическия свят е  приемането на даденостите на природната среда и търсенето на начините за препитание и удовлетворяване на своите нужди при тези дадености.

Интегрирането на е-индивидите, обаче, също се съдържа етически в мрежовите механизми за комуникация. Това е неизбежно, защото мрежата Е-комуникация. Аспектите на е-интегрирането като общество могат да се изолират така:

• интегрираност на полето.

Светът е разнообразен. Средата, в която се проектират различните софтуери, често не е разнообразна и отнема херкулесовски усилия да поддържаш вниманието на екипа от специалисти съсредоточено върху онова, което се изисква за успешното проектиране на продукти за глобалните пазари [25].

• интегрираност на уменията:

Индивидуалният достъп и способности на участниците да използват мрежата са съществени предпоставки; индивидуалните участници първо установяват своята идентичност, а после намират други, с които да общуват; участниците дават релевантна информация на другите, докато възникне форма на коопериране… Всяко ниво изисква да се усъвършенстват определени технически умения… участниците изследват как да се интегрират онлайн в други форми на учене… Всяко ниво изисква различни е-модераторски умения [26].

• интегрираност на мотивите за използване на индивидуалните професионални умения, характеристики, способности и предпочитания за постигане на най-доброто, технически-обусловено е-общуване
• интегрираност на езика и езиковото поведение, които са базата на интерфейса:

Още в началото на разработването на мрежата от осемдесетте години на 20. век … общността от специалисти, разработващи потребителския интерфейс, дизайнери, аналитици, педагози и теоретици, са изолирали и определили сравнително стабилно множество от компоненти на потребителския интерфейс…  независимо от вида на платформата от хардуер и софтуер (включително опериращите системи и мрежи), потребителски групи и съдържание (включително вертикалните пазари за стоки и услуги).   Това означава, че тези компоненти дават възможност на изобретателите, изследователите и критиците да сравняват и противопоставят потребителски интерфейс от терминалите, работните места, личните компютри, уебсайтовете, уеб услугите, информационните средства и мобилните устройства [27].

• интегрираност на е-психиката, която е освободена от мъжественост и женственост,  културни и исторически корени, както и от всякаква дискриминация, свързана с физическия свят.

Интегрирането на е-социума може да се постигне чрез усъвършенстване на моделите на учене и изследване на мрежата като основен начин за реализиране на е-личността. Е-културата, както и традиционната култура, има своето място-време в процеса на появата и развитието на световната комуникационна мрежа.  Тя е обект на непрекъснато изучаване и самоосъзнаване. Нейното предназначение е да отглежда е-човечеството чрез репрезентация – възможности за изява – инструкции – мотивация – обучение – промяна.

Е-човечеството е продукт на интегрираните усилия на човешкото познание и изобретателски гений. То е интегрирано знание, умения, воля и мъдрост, които осъществяват Аза в мрежата като разширено съзнание в пространствата на виртуалния абсолют. И познанието, като наука и като социална практика за поддържането на екзистенцията в традиционния и във виртуалния смисъл, е необходимо да постигне интегрираност в методологически смисъл или като система за философско-етическа платформа на мрежовия човек.

Очаквам с нетърпение бъдещите интеркултурни изследвания да се съсредоточат върху сравнителните анализи и развитие на културните контексти, които се опитват да се комбинират… етнографските подходи на антрополозите, психологическите теории и методологии на физиолозите и социополитическите разработки на социолозите [28].

Този системен интегративен подход към световната комуникационна мрежа от страна на философа, изследовател на инфосферата, SIAN (Systematic Integrated Approach to the Net) бе публикуван за първи път през май 2006 г, а настоящата статия е преглед на основните моменти от неговото разработване – превод от английски език. Термините SIAN (на български СИПИ) и E-Kind (електронното човечество) са  въведени от мен и техните концептуални области са в процес на изследване.

_________________________________

Цитати:

 [1] May, C.   (2002). (ed.) Key Thinkers for the Information Society. New Yourk: Routledge, p.5.

[2] Gattiker, U. E. (2001). The Internet as a Diverse Community: Cultural, Organizational, and Political Issues. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, p. 186.

[3] Gattiker, U. E. (2001). The Internet as a Diverse Community: Cultural, Organizational, and Political Issues. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, pp. 203.

[4] Robins – Webster 1999:221.

[5] Lévy, P. (1997) Cyberculture. Paris: Odile Jacob., pp. 90-191.

 [6] Lévy, P. (1997) Cyberculture. Paris: Odile Jacob, p. 194.

[7]  Lévy, P. (1997) Cyberculture. Paris: Odile Jacob, p. 197.

[8]  Lévy, P. (1997) Cyberculture. Paris: Odile Jacob, p. 226.

[9] Gattiker, U. E. (2001). The Internet as a Diverse Community: Cultural, Organizational, and Political Issues. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, pp. 12-13.

[10]. Aoyama, Y., M.  Castells (2002).  An Empirical Assessment of the Informational Society: Employment and Occupational Structures of G-7 Countries, 1920-2000 in International Labour Review.

[11] Hofstede, G. (1980). Culture’s consequences: International differences in work related values. Beverly Hill, CA: Sage, p. 15.

[12] Hofstede, G., Hofstede, J. G.& Hofstede, G. (2004). Cultures and Organisations: Software of the Mind: McGraw-Hill.

[13] Marcus, A. (2005). User interface Design and Culture, in Aykin, N., Usability and Internationalization of Information Technology. ed. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, pp. 50-54.

[14] Holliday, A., M. Hyde, J. Kullman (2004). Intercultural Communication: An Advanced Resource Book. New York: Routledge, pp. 4-5.

[15] Holliday, A., M. Hyde, J. Kullman (2004). Intercultural Communication: An Advanced Resource Book. New York: Routledge, pp.4-5.

[16] Gattiker, U. E. (2001). The Internet as a Diverse Community: Cultural, Organizational, and Political Issues. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, p. 96.

[17] Aoyama, Y., M.  Castells (2002).  An Empirical Assessment of the Informational Society: Employment and Occupational Structures of G-7 Countries, 1920-2000 in International Labour Review.

[18] Jung, On the Nature of the Psyche, Princeton University Press, 1969, 166 pages, p. 42.

[19] Gattiker, U. E. (2001). The Internet as a Diverse Community: Cultural, Organizational, and Political Issues. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah., p. 16.

[20] Castells, M. (2002). The Cultures of the Internet,  in Queen’s Quarterly, Volume: 109. Issue: 3.

[21] Clarke, J. (2005). Cross-cultural design for Children in a Cyber Setting, in Aykin, N., Usability and Internationalization of Information Technology. ed. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, p. 269.

[22] Spence, L., in Eckersley, P.M., L. Harris, P. Jackson, eds., E-Business Fundamentals: Managing Organisations in the Electronic Age. Routledge. New York, 2003, p. 137.

[23] Spence, L., in Eckersley, P.M., L. Harris, P. Jackson, eds., E-Business Fundamentals: Managing Organisations in the Electronic Age. Routledge. New York, 2003, p. 147.

[24]. Gattiker, U. E. (2001). The Internet as a Diverse Community: Cultural, Organizational, and Political Issues. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, p. 198.

[25] (Aykin, N. (2005). Usability and Internationalization of Information Technology. ed. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, p. 4.

 [26]. Salmon, G. (2003). E-Moderating: The Key to Teaching and Learning Online. New York: Routledge, pp. 28-29.

[27]. Marcus, A. (2005). User interface Design and Culture, in Aykin, N., Usability and Internationalization of Information Technology. ed. Lawrence Erlbaum Associates. New York: Mahwah, pp. 50-54.

[28] Arnett, J.J. (2005). Adolescence in the 21^st Century, in Gielen, U.P., J. Roopnarine, eds., Cross-Cultural Perspectives and Applications, p. 438.