Зорница Ганева

 

Резюме: Националната идентичност е основна за психичното функциониране на младите хора от различните държави. В статията е направен теоретичен обзор на когнитивните и афективните й компоненти. Представени са резултати от проведено изследване със ска̀лата за национална идентичност на младите хора от България и Чехия (n=182; съответно 111 българи и 71 чехи на средна възраст 23.7 години) в условията на криза. Направен е сравнителен анализ по държава, пол и възраст. Резултатите показват, че националната идентичност е от по-голямо значение за групата на българите. С увеличаване на възрастта относителната значимост, която й отдават българите намалява, а при чехите се увеличава.

Ключови думи: национална идентичност, българи, чехи, млади хора.

Abstract: National identity is basic for the mental functioning of young people from different countries. Theoretical review of its cognitive and affective components has been made in the paper. Results of conducted survey with the national identity scale of young people from Bulgaria and the Czech Republic (n=182; respectively 111 Bulgarians and 71 Czechs, mean age 23.7 years) in the conditions of a crisis have been presented. Comparative analysis by country, gender and age has been made. The results show that national identity is of greater significance to the group of Bulgarians. With the increase of age, the relative significance the Bulgarians ascribe to it decreases, and with the Czechs it increases.

Key words: national identity, Bulgarians, Czechs, young people.

Въведение

Благодарение на своите различни социални идентичности [1; 2; 3] човек преодолява сложността на социалния свят, в който живее, интегрира се в обществото, общува с неговите членове, придава смисъл на живота си и се чувства обогатен и пълноценен. Когато социалните Аз-ове на личността са многобройни, хармонично свързани по между си и от голямо значение за нея, тя функционира по-добре и по-успешно. Да бъде човек част от дадена нация и да принадлежи към нея, означава да споделя ценностите, обичаите, традициите, ритуалите, езика и територията й, да ги предава от поколение на поколение и сякаш по този начин да се докосва до вечността. Именно на анализа на тези аспекти от националната идентичност на младите хора от България и Чехия е посветена настоящата статия.

Националната идентичност е най-важната форма на социална идентичност в модерната епоха [4]. Тя е сложно и високо абстрактно понятие. Множество аспекти от други социални идентичности от миналото и настоящето намират своето отражение в нея. Тя е дълбока по значение и устойчива във времето. Тя предизвиква въпроси за отдаваното значение на националните символи, митове, легенди и колективната история на нацията. Променя се относително бавно дори, когато цели групи от хора не чувстват силата и. Това важи както за етническата, така и за религиозната идентичност, които още от предмодерната епоха често са политизирани. Националната идентичност се възпроизвежда и затвърждава чрез институционалните практики, включително държавната политика и ежедневните взаимоотношения. Тя се дефинира чрез категоризиране на противоположности като „ние-те”, „вътре-вън”, „мъже-жени”, „бели-цветнокожи”, „приятели-врагове” за дадена личност, политическа партия или дори държава. Второто понятие от изброените двойки, негативното, придава позитивен смисъл на първата част, то я доизгражда отвън, доразвива и допълва [5, с. 141].

Широко приета и разпространена е метафората за връзката между хората и мястото и между националното и териториалното разделение по пространствената ос. Изразът „цялата страна” се отнася до всички граждани на държавата и обхваща цялата й територия. „Родна земя” е събирателно за хората на дадена страна, за целия народ. Именно затова „новите граници трябва да се изградят върху нови идентичности” [6, с. 40]. Националната идентичност е силно натурализирана по своя характер и е свързана с конкретната територия, географска част, която заема родината. Не е необичайно, когато човек отива в чужбина да вземе със себе си шепа пръст от родната земя, семена или филиз от младо дърво от своята страна, така както националните герои и политиците при завръщането си в родината, стъпили на родна почва, целуват нейната пръст. Емоционалната връзка със земята е признак на вярност към нацията. Пепелта от кремация или костите на човек, който е починал извън страната, обикновено се транспортират до неговата родина, до държавата, в която „расте” генеалогичното дърво на прародителите му. От друга страна обаче националната идентичност е наддискурсна, затова и нейните граници не съвпадат само с физическата територия на дадена държава [7].

Фини [8; 9] дефинира 3 основни взаимосвързани аспекта на националната идентичност: 1) самоопределение като член на дадена национална група, 2) чувство на принадлежност към нея и 3) нагласи към другите групи, различни от собствената. Към тях са включени множество различни компоненти на националната идентичност като език, изповядвана религия, предпочитания към приятели от собствената група или участие в организации и сдружения на национална основа [10]. За разлика от личната, националната идентичност включва споделяно чувство на общност с другите членове на същата национална група. За разлика от професионалната или политическата ориентация, националната идентичност не подлежи на избор от личността, тя е предопределена и предзададена при раждането й. Въпреки това човек е изправен пред избора как да се отнася към нея и какво значение да й отдава.

Изградената сигурна национална идентичност [11] допринася за психичното благополучие на личността, защото е извор на позитивни нагласи към собствената група на принадлежност [12; 13; 14]. Множество проведени изследвания [15; 16] установяват, че позитивни нагласи и чувства като гордост и удовлетвореност от нея са част от придобитата етническа, национална или расова идентичност и са показател за удовлетвореност от ежедневния живот [17]. Оценката на собствената група, независимо дали е позитивна или негативна, е различен и независим компонент от националната и етническата идентичност [18]. В този смисъл човек може да е обвързан със собствената група и същевременно да изпитва негативни чувства към нея и да има желание да принадлежи към друга група [19; 20]. Установено е, че оценката на собствената група е различна от процесите на изследване и обвързване [21] с националната или етническата идентичност.

Кинтана и негови колеги [22] разработват модел за развитие на националната идентичност. Той се основава на описание на промените, които настъпват в разбирането за нациите. Научната работа на екипа показва, че децата се развиват като възприемат нациите и техните характеристики първо в конкретен, физически и буквален смисъл, а по-късно в социална перспектива, което включва и осъзнаване на социалното им значение. С увеличаване на възрастта детето постепенно възприема националната си принадлежност в по-широк социален контекст [23]. В литературата силното чувство на принадлежност към собствената нация се свързва с чувството на комфорт и на позитивни чувства към членовете на групата [24]. Установява се, че постигнатата национална идентичност е свързана със способността да се приема гледната точка на членовете на други националности, а това от своя страна допринася за нагласи на отвореност към тях.

Марсия [25, с. 160] отбелязва, че „добре развитата структура на идентичността … е гъвкава. Тя е отворена към промени в обществото и в отношенията между групите в него.” Хората с постигната национална идентичност са гъвкави и отворени към другите култури и това допринася за създаване на позитивни взаимоотношения между членовете на различни национални групи. Характеристика на постигнатата национална идентичност е, че тя отразява по-високото ниво на когнитивно развитие в разбирането на националните групи и взаимоотношенията между тях. При изследване на тинейджъри от Великобритания [26] се установява, че тези от тях, които се идентифицират в по-голяма степен със собствената национална група оценяват по-позитивно тинейджъри от Франция и Германия. Според авторите, юношите, които се чувстват сигурни в своята национална идентичност, изпитват в по-слаба степен заплаха от връстниците си от другите страни и имат по-позитивни нагласи към чужденците като цяло.

Настоящето изследване е проведено в България и Чехия, две държави с приблизително еднаква територия и брой на население, съответно 7 и 10 милиона. Всяка една от тях е типичен пример за държава в Югоизточна Европа и Централна Европа. По своята форма на управление България и Чехия са парламентарни републики. Официалната религия в България е източното православие, две трети от населението на Чехия са атеисти, а една трета са римокатолици. България е по-скоро приет член на ЕС, от 1 януари 2007 г., а Чехия – от 1 май 2004 г.

Изследването

Целта на настоящото изследване е да се направи съпоставителен анализ на отдаваното значение на националната идентичност от българи и чехи по следните променливи: национална група на принадлежност, пол и възраст.

Научни хипотези

Издига се научната хипотеза за различие между изследваните лица от двете национални групи, българи и чехи.

Научната хипотеза, че приложената ска̀ла за национална идентичност е валидна за събраната извадка от българи и чехи се доказва чрез:

• висока позитивна корелация с отдаваното значение на националната принадлежност [27; 28; 29];
• ниска позитивна корелация със следните ска̀ли за психично благополучие: ска̀ла за усещане за контрол [30; 31], за самооценка [32] и за оптимизъм и песимизъм като ориентация в живота [33];
• ниска негативна корелация със ска̀лата за изпитвана самота на Ръсел [34]. 

Изследвани лица

В изследването участват млади хора (n=182) от български и чешки произход (96 момчета и 86 момичета на средна възраст 23.7 години). Броят на изследваните лица в двете национални групи е приблизително еднакъв: съответно 111 българи (54 момичета и 57 момчета на средна възраст 24.0 години) и 71 чехи (32 момичета и 39 момчета на средна възраст 23.1 години).

Изследването е проведено в град София, България и в град Бърно, Чехия.

Методология

Изследваните лица попълват въпросник за измерване на социалната им идентичност, отдавано значение на собствената национална група, ска̀ла за национална идентичност, четири ска̀ли за психично благополучие и демографски данни като възраст и пол и др.

Социални идентичности

С цел да се изследва връзката между различните социални идентичности и отдаваната им относителна важност [35; 36], изследваните лица са помолени да подредят по значение следните шест идентичности: национална, етническа, религиозна, полова, европейска и локална (от конкретен град) като им приписват числа от 1 – “най-значима” до 6 – “най-малко значима”. Те имат право да използват всяко едно от числата от 1 до 6 само веднъж.

Отдавано значение на собствената национална група

Значението, което изследваните лица отдават на принадлежността към собствената национална група [37; 38; 39] в ежедневния живот, е измерено чрез въпроса: В каква степен е важно за Вас, че принадлежите към Вашата национална група? Възможните отговори варират между 1 –  “изобщо не е важно” до 4 – “много е важно”. Според авторите отговорът на въпрос директно се обуславя от броя на членове от същата национална група в непосредственото обкръжение на изследваните лица. Колкото по-малко човек общува и е заобиколен от членове от своята национална група, толкова по-голямо значение ще отдава на националната си принадлежност.

Ска̀ла за национална идентичност

Измерване. Всички изследвани лица попълват въпросник за изследване на националната идентичност [40; 41], който включва следните въпроси:

1. В каква степен се чувствате гражданин на България/ Чехия.
2. В каква степен е важно за Вас, че сте гражданин на България/ Чехия.
3. Когато чуете, че чужденец критикува българския/ чешкия народ в каква степен се чувствате лично засегнат.
4. В каква степен се чувствате силно свързан с българския/ чешкия народ.

Изследваните лица отговарят чрез 7-степенна ска̀ла във формат на Ликерт от 1 – „никак”, 3 – „средно” до 7 – „силно”.

Изчисляване. Резултатът от ска̀лата за национална идентичност представлява средноаритметична стойност от всички дадени отговори. Той варира между 1 (минимум) и 7 (максимум). По-ниските стойности са индикатор за ниска национална идентичност, а по-високите стойности показват по-висока национална идентичност.

Надеждност. С цел да се изследва дали 4-те въпроса за национална идентичност образуват надеждна ска̀ла, е изчислен коефициентът α на Кронбах както за цялата извадка, така и за всяка една от националните групи. Надеждността за цялата извадка (n=182) е α=0.79. За групата на българите (n=111) надеждността е α=0.83, а за групата на чехите (n=71) тя е α=0.75.

Ска̀ла за самооценка

Измерване. Респондентите попълват въпросника за самооценка на М. Розенберг [42; 43]. Той се състои от 10 въпроса, които образуват една ска̀ла. Изследваните лица отговарят чрез 5-степенна ска̀ла за съгласие във формат на Ликерт от 1 – “напълно несъгласен” до 5 – “напълно съгласен”, с 3 – “неутрално мнение”, (нито съгласен, нито несъгласен).

 Изчисляване. Резултатът от ска̀лата за самооценка представлява сума от всички дадени отговори. Тъй като въпроси 3, 5, 8, 9 и 10 са обратно-фразирани, за тях се създават нови ревърсни по стойност променливи с кодове съответно: 5 – “напълно несъгласен”, …, 1 – “напълно съгласен”. Стойностите на ска̀лата варират между 10 (минимум) и 50 (максимум). Ниските стойности (под 30) по ска̀лата са индикатор за ниска самооценка. Резултати между 30 и 43 показват реална самооценка.

Надеждност. С цел да се изследва дали 10-те въпроса образуват надеждна ска̀ла е изчислен коефициентът α на Кронбах за цялата извадка (n=182). Надеждността на ска̀лата за самооценка е α=0.81, за групата на българите (n=111) тя е α=0.80, а за чехите (n=71) е α=0.82.

Ска̀ла за измерване на изпитвана самота

Измерване. Изследваните лица попълват въпросника за изпитвана самота на Ръсел [44; 45]. Той се състои от 10 въпроса, които образуват една ска̀ла. Те отговарят чрез 4-степенна ска̀ла във формат на Ликерт от 1 – “никога не се чувствам така” до 4 – “често се чувствам така”, без “неутрално мнение”.

Изчисляване. Резултатът от ска̀лата за изпитвана самота представлява сума от всички дадени отговори. Стойностите на ска̀лата варират между 10 (минимум) и 40 (максимум). Ниските стойности (между 15 и 20) се възприемат като преживяване на нормални нива на самота. За високо ниво на самота се счита резултат над 30. По-високите стойности по ска̀лата са индикатор за по-високи нива на самота.

Надеждност. С цел да се изследва дали 10-те въпроса образуват надеждна ска̀ла е изчислен коефициентът α на Кронбах за цялата извадка (n=182). Надеждността на ска̀лата за самота е α=0.86, за групата на българите (n=111) тя е а α=0.87, а за чехите (n=71) е α=0.86.

Ска̀ла за усещане за контрол

Измерване. Изследваните лица попълват въпросника за усещане за контрол [46; 47; 48]. Той се състои от 7 въпроса, които образуват една ска̀ла. Те отговарят чрез 5-степенна ска̀ла за съгласие във формат на Ликерт от 1 – “напълно несъгласен” до 5 – “напълно съгласен”, с 3 – “неутрално мнение”, (нито съгласен, нито несъгласен).

Изчисляване. Резултатът от ска̀лата за усещане за контрол представлява сума от всички дадени отговори. Стойностите на ска̀лата варират между 7 (минимално усещане за контрол) и 35 (максимално усещане за контрол). Колкото са по-ниски стойностите на ска̀лата, толкова повече респондентът сам контролира живота си и обратно – колкото са по-високи стойностите на ска̀лата, толкова респондентът не упражнява контрол над него. За високо ниво на контрол се възприема резултат над 25.

Надеждност. С цел да се изследва дали 7-те въпроса образуват надеждна ска̀ла е изчислен коефициентът α на Кронбах за цялата извадка (n=182). Надеждността на ска̀лата за контрол е α=0.79, за групата на българите (n=111) тя е α=0.72, а за чехите (n=71) е α=0.84.

Ска̀ла за измерване на оптимизъм и песимизъм като ориентация в живота

Измерване. Изследваните лица попълват въпросника за оптимизма и песимизма като ориентация в живота [49; 50]. Той се състои от 10 въпроса, които образуват една ска̀ла и две подска̀ли: за оптимизъм и песимизъм, всяка от по 3 въпроса. Включени са и 4 дистрактора, които не се обработват и анализират. Изследваните лица отговарят чрез 5-степенна ска̀ла за съгласие във формат на Ликерт от 1 – “напълно несъгласен” до 5 – “напълно съгласен” с 3 – “неутрално мнение”, (нито съгласен, нито несъгласен).

Изчисляване. Дистракторите не се изчисляват и не се отчитат при обработване на ска̀лата. Резултатът от ска̀лата представлява сума от останалите 6 дадени отговори. Тъй като въпроси 3, 7 и 9 са обратно-фразирани, се създават нови ревърсни по стойност променливи с кодове съответно: 5 – “напълно несъгласен”, …, 1 – “напълно съгласен”. Сборът на шестте въпроса (три директни и три ревърсни) дава стойността на ска̀лата, която варира между 6 (минимум) и 30 (максимум). Високите стойности (около 30) са индикатор за високи нива на оптимизъм и песимизъм като ориентация в живота. Подска̀лата за оптимизъм се изчислява като сума от съответните въпроси (въпроси: 1, 4 и 10), а подска̀лата за песимизъм – като сума от съответните директни (а не ревърсни) въпроси (въпроси 3, 7 и 9). Стойностите на двете подска̀ли варират между 3 (минимум) и 15 (максимум). По-високите стойности са индикатор за по-високи нива съответно за оптимизъм или песимизъм.

Надеждност. С цел да се изследва дали 6-те въпроса (четири дистрактора – въпроси: 2, 5, 6 и 8 не се обработват и анализират) образуват надеждна ска̀ла с две надеждни подска̀ли (за оптимизъм и песимизъм) е изчислен коефициентът α на Кронбах за цялата извадка (n=182). Надеждността на ска̀лата за оптимизъм и песимизъм като ориентация в живота е α=0.72, за групата на българите (n=111) тя е α=0.70, а за чехите (n=71) е α=0.79.

Посочените стойности на коефициента α на Кронбах надвишават минималната препоръчана стойност α=0.70 [51; 52], което означава, че вътрешната съгласуваност на всяка ска̀ла е достатъчно висока и въпросите, които я изграждат, формират една обща група. Това означава, че приложените методологии за национална идентичност [53; 54], за самооценка на М. Розенберг [55; 56], за изпитвана самота на Ръсел [57; 58], за усещане за контрол [59; 60; 61] и за измерване на оптимизма и песимизма като ориентация в живота [62; 63] са задоволително надеждни за дадената извадка. Това позволява да се проведе статистически анализ със събраните данни.

Резултати

Корелационен анализ       

Резултатите от Таблица 1 показват, че при двете национални групи, българи и чехи, е налице ниска/слаба позитивна корелация между националната идентичност и ска̀лите за контрол, самооценка и оптимизъм и песимизъм, ниска/слаба негативна корелация със ска̀лата за самота и умерена позитивна корелация със значението, което се отдава на националната група на принадлежност.

Таблица 1. Корелационен анализ между ска̀лата за национална идентичност, избрани ска̀ли за психично благополучие и отдавано значение на собствената нация

Ска̀ли за психично благополучие	Национална група		Общо
	Българи	Чехи
Контрол	-0.03	0.27**	0.17
Самооценка	0.02	0.11	0.06
Ориентация в живота	0.12	-0.21	-0.01
Самота	-0.16	0.13	0.04
Значение на собствената нация	0.51***	0.40	0.38***

Забележка: данните са анализирани с коефициента на Пирсън (Pearson linear correlation coefficient); корелацията е със статистическа значимост: * p<0.05; ** p<0.01; *** p<0.001

Връзка между националната идентичност и националната група напринадлежност, пола и възрастта

С цел да се определи дали има различие в националната идентичност по националност и пол е проведен двуфакторен дисперсионен анализ. Установено е, че няма статистически значимо различие между ефекта на взаимодействие на националността и пола върху ска̀лата за национална идентичност, F(1,177)=0.36, p=0.96.

С цел да се определи дали има различие в националната идентичност по националност и възрастова група е проведен двуфакторен дисперсионен анализ. Установено е, че има статистически значимо различие между ефекта на взаимодействие на националността и възрастовата група върху ска̀лата за национална идентичност, F(1,177)=3.53, p=0.01 със средна или типична големина на ефекта, eta=0.24 [64].

С цел да се изследват различията в значението, което изследваните лица отдават на националната си идентичност в зависимост от своята национална група на принадлежност (българи и чехи), пол (момичета и момчета) и възраст (непълнолетни и пълнолетни) са проведени няколко t-теста за независими извадки. Резултатите са представени в Таблица 2.

Таблица 2. Средни стойности на националната идентичност, разпределени по национална група на принадлежност, пол и възраст

Национална идентичност	Национална група		статистическа  значимост по националност	големина на ефекта d
	Българи	Чехи
Общо	5.16	4.81	*	0.25,М
момчета	4.94	4.66	–	–
момичета	5.38	5.10	–	–
статистическа значимост по пол	*	–
големина на ефекта d	0.32,М	–
под 18 години	5.61	4.39	*	0.92,Г
над 18 години	4.93	5.11	–	–
статистическа значимост по възраст	*	*
големина на ефекта d	0.51,Т	0.59,Т

Забележки: По-високите стойности на числата отразяват по-голямо отдавано значение на националната идентичност (1 – минимална стойност, 7 – максимална стойност); където е налице статистически значим ефект при p<0.05 по пол, по възраст  или по националност върху ска̀ла  за национална идентичност, в съответната колона или ред от две числа е поставена звездичка; данните са обработени с t–тест за независими извадки (independent-samples t-test); големината на ефекта е изчислена на базата на коефициента d на Коен [65] и е интерпретирана при стойности: >1.0 като много по-голяма от типичната (>Г), 0.8-1.0 като голяма или по-голяма от типичната (Г), 0.5-0.8 като средна или типична (Т) и 0.2-0.5 като малка или по-малка от типичната (М).

Връзка между различни социални идентичности

С цел да се изследва дали е налице връзка между а) относителната важност на различните социални идентичности, б) националността и в) пола е проведен йерархичен логлинеен анализ. Установи се, че главните (еднофакторните) ефекти са статистически значими: отношение на правдоподобие, χ²(23)=132.6, p<0.001. Двуфакторните ефекти на взаимодействие също са статистически значими: отношение на правдоподобие, χ²(16)=33.6, p=0.01. Трифакторните ефекти на взаимодействие не са статистически значими: отношение на правдоподобие, χ²(5)=4.42, p=0.49.

С цел да се изследва дали е налице връзка между а) относителната важност на различните социални идентичности, б) националността и в) възрастта е проведен йерархичен логлинеен анализ. Установи се, че главните (еднофакторните) ефекти са статистически значими: отношение на правдоподобие, χ²(23)=149.6, p<0.001. Двуфакторните ефекти на взаимодействие също са статистически значими: отношение на правдоподобие, χ²(16)=36.5, p=0.01. Трифакторните ефекти на взаимодействие не са статистически значими: отношение на правдоподобие χ²(5)=1.87, p=0.87.

С цел да се изследва относителната важност, която изследваните лица от двете националности, българи и чехи, отдават на шестте социални идентичности: национална, етническа, религиозна, полова, европейска и локална (от кой град си) са направени съответните статистически анализи. Резултатите, представени в Таблица 3, показват, че са налице статистически значими различия за относителната важност и за двете националности: за българите, c²(5)=94.5, p<0.001 и за чехите, c²(5)=85.7, p<0.001. Резултатите показват също така, че има статистически значими различия за относителната важност на националната идентичност, която отдават изследваните лица от двете националности, българи и чехи, U=3006, p=0.048, r= –0.10 (статистически анализ по ред).

Таблица 3. Средни стойности на относителната важност на шестте социални идентичности: национална, етническа, религиозна, полова, европейска и локална (от кой град си), разпределени по националност

Отдавана относителна важност на	Национална група		статическа  значимост по националност	големина на ефекта r
	Българи	Чехи
националната идентичност	2.56a	2.61a	*	0.10,М
етническата идентичност	4.94d	3.35ab	*	0.39,Т
религиозната идентичност	4.25cd	5.33c	*	0.32,Т
половата идентичност	3.05ab	3.09ab	–	–
европейската идентичност	3.68bc	3.73b	–	–
локалната (от кой град си) идентичност	4.01c	3.17ab	*	0.21,М
статистическа значимост по идентичности	*	*

Забележки: По-ниските стойности на числата отразяват по-голямо отдавано значение на относителната важност на съответната идентичност (1 – минимална стойност (първи избор), 6 – максимална стойност (последен избор); където е налице статистически значим ефект при p<0.05 по относителната важност на идентичностите за дадената националност, в съответната колона от шест числа е поставена звездичка и точното място на статистическото различие за съответната идентичност е посочено с малка буква (^a, ^b, ^c); средните отбелязани с (^a) са статистически значимо по-малки от средните отбелязани с (^b) и са статистически значимо по-малки от средните отбелязани с (^c); средните отбелязани с (^ab) попадат между средните отбелязани с (^a) и (^b) и няма статистически значимо различие между тях; където е налице статистически значим ефект при p<0.05 по националност върху относителната важност на идентичността в предпоследната колона е поставена звездичка; данните са обработени по колони с теста на Крушкел-Уолис (Kruskal-Wallis) и коригирания Бонферони постхок тест на Ман-Уитни (Bonferroni-corrected post hoc Mann-Whitney test), а по редове с тест на Ман-Уитни (Mann–Whitney U test); големината на ефекта за Манн-Уитни тестовете е изчислен на базата на коефициента r на Коен [66 и е интерпретиран при стойности: >0.70 като много по-голяма от типичната (>Г); 0.50-0.70 като голяма или по-голяма от типичната (Г); 0.30-0.50 като средна или типична (Т) и 0.10-0.30 като малка или по-малка от типичната (М).

От разглежданите шест социални идентичности националната е от най-голямо значение както за българите, така и за чехите. Групата на българите отдава най-малко значение на етническата идентичност, а групата на чехите на своята религиозна идентичност. Европейската идентичност е от по-голямо значение за чехите.

Дискусия и перспективи за бъдещи изследвания

Предвид на това, че идентичността като цяло и по-конкретно националната идентичност е основно понятие в развитието на личността [67; 68] в България са налице относително малко на брой проведени емпирични изследвания в тази насока, които чрез съпоставителен анализ да проследяват настъпващите промени по възраст, пол и национална група на принадлежност.

Получените резултати показват, че при двете национални групи, чехи и българи, е налице ниска/слаба позитивна корелация между националната идентичност и ска̀лата за самооценка, ниска/ слаба негативна корелация със ска̀лата за самота и умерена позитивна корелация със значението, което се отдава на националната група на принадлежност. Това потвърждава задоволителната валидност на приложената методология за изследване на национална идентичност.

Според теорията за детското когнитивно развитие, юношеството е период на активно изграждане и формиране на идентичността, през който логично е да се увеличи процесът на изследване на ценностите и традициите на собствената национална група на принадлежност и да се усеща по-силна връзка с нея [69; 70]. Получените резултати отчасти подкрепят тази теоретична гледна точка. Като алтернатива, социалнопсихологическите подходи и по-конкретно теорията за социалната идентичност и социалния контекст на социализация също осигуряват приложима теоретична рамка при обяснение на детското развитие в тази насока.

Резултатите от проведеното изследване показват, че като цяло националната идентичност е по-слабо изразена и по-малко значима при младите хора от Чехия в сравнение с младите хора от България. Това вероятно намира своето обяснение във фактори от социалната среда и историята на двете държави, в това, че Чехия е по-скоро възникнала държава (на 1 януари 1993 г.) и тя е типичен пример за нация-държава. След политическите промени от 1989 г. през 1993 г. Чехословакия се разпада и оттогава Чехия е суверенна държава.

Интерес представлява фактът, че с увеличаване на възрастта за групата на българите намалява отдаваното значение на националната идентичност, а за групата на чехите то се увеличава. В този смисъл като част от вековно утвърдения модел на държавност в Централна и Западна Европа, младите хора от Чехия с увеличаване на възрастта се чувстват по-силно свързани със своята нация и национална идентичност в сравнение с младите хора от България, които сякаш не искат да принадлежат на своята национална група. Безспорно в развитието на националната идентичност във възрастов план участват както вътрешни когнитивни структури, така и фактори от социалната среда. Именно затова е необходимо да се анализира идентичността на младите хора в двете страни и социалният контекст, в който те се развиват.

Изследователите, които анализират националната идентичност и някои от нейните компоненти като патриотизма например, разбиран като позитивна емоционална привързаност към собствената страна, са единодушни, че това са многостранни и многоизмерни феномени. От тях обаче малцина привеждат емпирични доказателства за това в своите изследвания и разглеждат развитието им в детска възраст. Налице е необходимост от изследване на процеса на формиране на националната идентичност през детството и влиянието на социалния контекст, на държавата и обществото, в което детето се социализира, на информацията, която то получава и използва и как тя се предава на поколения, възрастовите когнитивни промени, които настъпват, ролята на училището и преподаваните знания, а също така влиянието на средствата за масова комуникация и ролята на половите различия.

Процесът на развитие на собствената национална идентичност, изучаването и по-късно обвързването й с членство в определена нация, е част от по-всеобхватен процес на осъзнаване на националното многообразие в международен мащаб. Добре развитата и сигурна национална идентичност се изразява в заемане на позиция на яснота, отвореност, приемане и толерантност към членовете на различни национални групи. Като се редуцира чувството на страх и заплаха, придобитата национална идентичност позволява естественият стремеж на човека, интересът му към новото и непознатото да бъде стимул за осъществяване на първоначален контакт с представители на различни нации.

 

Цитирана литература:

[1] Tajfel, H. (1978). Social categorization, social identity and social comparison. In: H. Tajfel (Ed.) Differentiation between Social Groups. London: Academic Press.

[2] Tajfel, H. (1981). Human Groups and Social Categories. Cambridge: University Press.

[3] Tajfel, H., Turner, J. C. (1986). The social identity theory of inter-group behavior. – In: S. Worchel & L. W. Austin (Eds.), Psychology of Intergroup Relations. Chigago: Nelson-Hall.

[4] Smith, A. (1991). National identity. London: Penguin.

[5] Mouffe, C. (1993). The Return of the Political. London & New York: Verso.

[6] Bauman, Z. (1991). Modernity and Ambivalence. Cornell University Press.

[7] Nagel, J. (1998). Ethnic Troubles: Gender, Sexuality, and the Construction of National Identity. – In: Hanspeter K. et al., Eds., Nation and National Identity: the European Experience in Perspective. Chur: Verlag Rüegger.

[8] Phinney, J. (1992). The Multi-group Ethnic Identity Measure: A new scale for use with adolescents and you adults from diverse groups. – Journal of Adolescent Research, 7, 156-176.

[9] Phinney, J., Lochner, B, Murphy, R. (1990). Ethnic identity development and psychological adjustment in adolescence. – In: A. Stiffman, L. Davis (Eds.), Ethnic issues in adolescent mentalhealth. Newbury Park, CA: Sage.

[10] Phinney, J., L. Alipuria. (1990). Ethnic identity in older adolescents from four ethnic groups. – Journal of Adolescence, 13.

[11] Erikson, E. (1968). Identity, youth and crisis. New York: Norton.

[12] Phinney, J. (1989). Stages of ethnic identity in minority group adolescents. – Journal of Early Adolescence, 9, 34-49.

[13] Tajfel, H., Turner, J. C. (1986). The social identity theory of inter-group behavior. – In: S. Worchel & L. W. Austin (Eds.), Psychology of Intergroup Relations. Chigago: Nelson-Hall.

[14] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[15] Phinney, J., L. Alipuria. (1990). Ethnic identity in older adolescents from four ethnic groups. – Journal of Adolescence, 13.

[16] Roberts, R., Phinney, J., Masse, L., Chen, Y., Roberts, C., Romero, A. (1999). The structure of ethnic identity in young adolescents from diverse ethnocultural groups. – Journal of Early Adolescence, 19, 301-322.

[17] Kiang, L., Yip, T., Gonzales, M., Witkow, M., Fuligni, A. (2006). Ethnic identity and daily psychological well-being of adolescents from Mexican and Chinese backgrounds. – Child Development, 77, 1338–1350.

[18] Umaña-Taylor, A., Yazedjian, A., Bamaca-Gomez, M. (2004). Developing the Ethnic Identity Scale using Eriksonian and social identity perspectives. Identity, – An International Journal of Theory and Research, 4, 9-38.

[19] Ganeva, Z., Phinney, J. (2009). Ethnic identity among adolescents of Turkish, Romany and Bulgarian origin. – Psychological investigations, Institute of Psychology, Bulgarian Academy of Sciences, vol. 1, 73-83.

[20] Phinney, J. Ganeva, Z. (2011). The structure of ethnic identity of young adolescents of Bulgarian and Romany origin. – In: J. Holen, A. Phillips (Eds.), Studies in education from diverse contexts, Grand forks: College of education and human development, University of North Dakota.

[21] Erikson, E. (1968). Identity, youth and crisis. New York: Norton.

[22] Quintana, S., Castañeda-English, P., Ybarra, V. (1999). Role of perspective-taking ability and ethnic socialization in the development of adolescent ethnic identity. – Journal of Research on Adolescence, 9, 161-184.

[23] Ганева, З. (2009). Развитие на етническите стереотипи през детска възраст (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[24] Tajfel, H., Turner, J. C. (1986). The social identity theory of inter-group behavior. – In: S. Worchel & L. W. Austin (Eds.), Psychology of Intergroup Relations. Chigago: Nelson-Hall.

[25] Marcia, J. (1980). Identity in adolescence. – In: J. Adelson (Ed.). Handbook of adolescent psychology (pp. 159-187). New York: Wiley.

[26] Tarrant, M., North, A., Hargreaves, D. (2004). Adolescents’ intergroup attributions: A comparison of two social identities. – Journal of Youth and Adolescence, 33, 177-185.

[27] McGuire, W., McGuire, C., Child, P., Fujioka T. (1978). Salience of ethnicity in the spontaneous self-concept as a function of one’s ethnic distinctiveness in the social environment. – Journal of Personality & Social Psychology, 36, 511-520.

[28] Taylor, S. (1981). A categorization approach to stereotyping. – In: Hamilton, D. L., Ed. Cognitive Processes in Stereotyping and Intergroup Behavior. Hillsdale, NJ: Erlbaum.

[29] Alba, R. D. (1990). Ethnic identity: The transformation of White America. New Haven, CT: Yale University Press.

[30] Pearlin, L., Schooler, C. (1978). The structure of coping. – Journal of Health and Social Behavior, 19, 2-21.

[31] Pearlin, L., Lieberman, M., Menaghan, E., Mullen, J. (1981). The Stress Process. – Journal of Health and Social Behavior, 22, 337-356.

[32] Rosenberg, M. (1965). Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton University Press.

[33] Scheier, M., Carver, C., Bridges, M. (1994). Distinguishing optimism from neuroticism (and trait anxiety, self-mastery, and self-esteem): A reevaluation of the Life Orientation Test). – Journal of Personality and Social Psychology, 67, 1063-1078.

[34] Russell, D. (1996). ULCA Loneliness Scale (version 3): reliability, validity, and factor structure. – Journal of Personality Assessment, 66 (1), 20-40.

[35] Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

[36] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[37] McGuire, W., McGuire, C., Child, P., Fujioka T. (1978). Salience of ethnicity in the spontaneous self-concept as a function of one’s ethnic distinctiveness in the social environment. – Journal of Personality & Social Psychology, 36, 511-520.

[38] Taylor, S. (1981). A categorization approach to stereotyping. – In: Hamilton, D. L., Ed. Cognitive Processes in Stereotyping and Intergroup Behavior. Hillsdale, NJ: Erlbaum.

[39] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[40] Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

[41] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[42] Rosenberg, M. (1965). Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton University Press.

[43] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[44] Russell, D. (1996). ULCA Loneliness Scale (version 3): reliability, validity, and factor structure. – Journal of Personality Assessment, 66 (1), 20-40.

[45] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[46] Pearlin, L., Schooler, C. (1978). The structure of coping. – Journal of Health and Social Behavior, 19, 2-21.

[47] Pearlin, L., Lieberman, M., Menaghan, E., Mullen, J. (1981). The Stress Process. – Journal of Health and Social Behavior, 22, 337-356.

[48] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[49] Scheier, M., Carver, C., Bridges, M. (1994). Distinguishing optimism from neuroticism (and trait anxiety, self-mastery, and self-esteem): A reevaluation of the Life Orientation Test). – Journal of Personality and Social Psychology, 67, 1063-1078.

[50] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[51] Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

[52] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[53] Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

[54] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[55] Rosenberg, M. (1965). Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton University Press.

[56] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[57] Russell, D. (1996). ULCA Loneliness Scale (version 3): reliability, validity, and factor structure. – Journal of Personality Assessment, 66 (1), 20-40.

[58] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[59] Pearlin, L., Schooler, C. (1978). The structure of coping. – Journal of Health and Social Behavior, 19, 2-21.

[60] Pearlin, L., Lieberman, M., Menaghan, E., Mullen, J. (1981). The Stress Process. – Journal of Health and Social Behavior, 22, 337-356.

[61] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[62] Scheier, M., Carver, C., Bridges, M. (1994). Distinguishing optimism from neuroticism (and trait anxiety, self-mastery, and self-esteem): A reevaluation of the Life Orientation Test). – Journal of Personality and Social Psychology, 67, 1063-1078.

[63] Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

[64] Cohen, J. (1988). Statistical power analysis for the behavioral sciences. Lawrence Erlbaum Associates.

[65] Пак там.

[66] Пак там.

[67] Erikson, E. (1968). Identity, youth and crisis. New York: Norton.

[68] Phinney, J. (1992). The Multi-group Ethnic Identity Measure: A new scale for use with adolescents and you adults from diverse groups. – Journal of Adolescent Research, 7, 156-176.

[69] Marcia, J. (1966). Development and validation of ego-identity status. – Journal of Personality and Social Psychology, 3, 551-558.

[70] Phinney, J. (1989). Stages of ethnic identity in minority group adolescents. – Journal of Early Adolescence, 9, 34-49.

Библиография

1. Ганева, З. (2009). Развитие на етническите стереотипи през детска възраст (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

2. Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие (въведение на английски език от акад. М. Барет), София: Валдекс.

3. Alba, R. D. (1990). Ethnic identity: The transformation of White America. New Haven, CT: Yale University Press.

4. Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

5. Bauman, Z. (1991). Modernity and Ambivalence. Cornell University Press.

6. Cohen, J. (1988). Statistical power analysis for the behavioral sciences. Lawrence Erlbaum Associates.

7. Erikson, E. (1968). Identity, youth and crisis. New York: Norton.

8. Ganeva, Z., Phinney, J. (2009). Ethnic identity among adolescents of Turkish, Romany and Bulgarian origin. – Psychological investigations, Institute of Psychology, Bulgarian Academy of Sciences, vol. 1, 73-83.

9. Kiang, L., Yip, T., Gonzales, M., Witkow, M., Fuligni, A. (2006). Ethnic identity and daily psychological well-being of adolescents from Mexican and Chinese backgrounds. – Child Development, 77, 1338–1350.

10. Marcia, J. (1966). Development and validation of ego-identity status. – Journal of Personality and Social Psychology, 3, 551-558.

11. Marcia, J. (1980). Identity in adolescence. – In: J. Adelson (Ed.). Handbook of adolescent psychology (pp. 159-187). New York: Wiley.

12. McGuire, W., McGuire, C., Child, P., Fujioka T. (1978). Salience of ethnicity in the spontaneous self-concept as a function of one’s ethnic distinctiveness in the social environment. – Journal of Personality & Social Psychology, 36, 511-520.

13. Mouffe, C. (1993). The Return of the Political. London & New York: Verso.

14. Nagel, J. (1998). Ethnic Troubles: Gender, Sexuality, and the Construction of National Identity. – In: Hanspeter K. et al., Eds., Nation and National Identity: the European Experience in Perspective. Chur: Verlag Rüegger.

15. Pearlin, L., Schooler, C. (1978). The structure of coping. – Journal of Health and Social Behavior, 19, 2-21.

16. Pearlin, L., Lieberman, M., Menaghan, E., Mullen, J. (1981). The Stress Process. – Journal of Health and Social Behavior, 22, 337-356.

17. Phinney, J. (1989). Stages of ethnic identity in minority group adolescents. – Journal of Early Adolescence, 9, 34-49.

18. Phinney, J. (1992). The Multi-group Ethnic Identity Measure: A new scale for use with adolescents and you adults from diverse groups. – Journal of Adolescent Research, 7, 156-176.

19. Phinney, J., L. Alipuria. (1990). Ethnic identity in older adolescents from four ethnic groups. – Journal of Adolescence, 13.

20. Phinney, J. Ganeva, Z. (2011). The structure of ethnic identity of young adolescents of Bulgarian and Romany origin. – In: J. Holen, A. Phillips (Eds.), Studies in education from diverse contexts, Grand forks: College of education and human development, University of North Dakota.

21. Phinney, J., Lochner, B, Murphy, R. (1990). Ethnic identity development and psychological adjustment in adolescence. – In: A. Stiffman, L. Davis (Eds.), Ethnic issues in adolescent mentalhealth. Newbury Park, CA: Sage.

22. Quintana, S., Castañeda-English, P., Ybarra, V. (1999). Role of perspective-taking ability and ethnic socialization in the development of adolescent ethnic identity. – Journal of Research on Adolescence, 9, 161-184.

23. Roberts, R., Phinney, J., Masse, L., Chen, Y., Roberts, C., Romero, A. (1999). The structure of ethnic identity in young adolescents from diverse ethnocultural groups. – Journal of Early Adolescence, 19, 301-322.

24. Rosenberg, M. (1965). Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton University Press.

25. Russell, D. (1996). ULCA Loneliness Scale (version 3): reliability, validity, and factor structure. – Journal of Personality Assessment, 66 (1), 20-40.

26. Scheier, M., Carver, C., Bridges, M. (1994). Distinguishing optimism from neuroticism (and trait anxiety, self-mastery, and self-esteem): A reevaluation of the Life Orientation Test). – Journal of Personality and Social Psychology, 67, 1063-1078.

27. Smith, A. (1991). National identity. London: Penguin.

28. Tajfel, H. (1978). Social categorization, social identity and social comparison. In: H. Tajfel (Ed.) Differentiation between Social Groups. London: Academic Press.

29. Tajfel, H. (1981). Human Groups and Social Categories. Cambridge: University Press.

30. Tajfel, H., Turner, J. C. (1986). The social identity theory of inter-group behavior. – In: S. Worchel & L. W. Austin (Eds.), Psychology of Intergroup Relations. Chigago: Nelson-Hall.

31. Tarrant, M., North, A., Hargreaves, D. (2004). Adolescents’ intergroup attributions: A comparison of two social identities. – Journal of Youth and Adolescence, 33, 177-185.

32. Taylor, S. (1981). A categorization approach to stereotyping. – In: Hamilton, D. L., Ed. Cognitive Processes in Stereotyping and Intergroup Behavior. Hillsdale, NJ: Erlbaum.

33. Umaña-Taylor, A., Yazedjian, A., Bamaca-Gomez, M. (2004). Developing the Ethnic Identity Scale using Eriksonian and social identity perspectives. Identity, – An International Journal of Theory and Research, 4, 9-38.