Калина Йочева

Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”

Имейл: yocheva@abv.bg

Абстракт: В статията се анализират десет текста, използвани в обучението по български език в началното училище, от гледна точка на възможностите им при формиране на четивна грамотност у ученици билингви. Измерването на четивността на текстовете се извършва с помощта на два индекса: индекс на Фог и индекс на Флеш и на основа на резултатите се определя приложимостта на текста в обучението. Като втори етап от работата върху вече индексирания като лесен текст се анализират трудностите при четене и разбиране, свързани с особеностите на майчиния език на учениците.

Ключови думи: четивна грамотност, четивност на текста, индекс на Фог, индекс на Флеш, обучение, билингви.

Approaches towards the formation of reading literacy of bilingual students

Kalina Yocheva

Abstract: The article analyses ten texts used in teaching Bulgarian language in the primary school and their usability in forming reading literacy of bilingual students. The readability of the texts is measured using two indexes: Fog index and Flesh index. The results of define the usability of a text in the educational process. At a second stage, a text indexed as easy is examined further for the possible difficulties in reading and understanding related to the particularities of the mother tongue of the pupils.

Keywords: reading literacy, readability of the text, Fog index, Flesh index, education, bilindual

Въведение

Понятието „четивна грамотност” е особено актуално през последните години, доколкото с него са свързани авторитетни изследвания на образователното развитие на учениците от различни страни. Провеждащите се от началото на новия век по света и у нас изследвания по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) обхващат диагностика на грамотността в три направления: четене, математика, природни науки, като в различните години приоритетна е една от тези области. Четивната грамотност е водеща в изследванията през 2000 и 2009 година и се дефинира като „разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности, задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността, и за активно участие в обществото” [1]. Въпреки че процедурите по тази Програма са насочени към 15-годишните ученици, формирането на четивната грамотност е продължителен процес, който започва още с първите стъпки на ученика към овладяване на началното четене като базов елемент от грамотността. И ако за учениците, за които българският език е майчин, рецептивният елемент от четивната грамотност не представлява особена сложност поради достатъчния лексикален запас, формиран в рамките на речевата среда, то за голяма група ученици, чийто майчин език е различен от българския, понякога и елементарни думи от битовата лексика могат да бъдат свързани с трудности, водещи до разочарования, а оттам – и до демотивация при четенето. Освен ограничения лексикален запас, за неразбиране на текста допринасят и различията между българския език и майчиния език на ученика на фонетично, морфологично, словообразувателно и синтактично равнище [2].

Резултатите от изследвания на четенето с разбиране, проведени сред ученици билингви от 4. до 8. клас показват статистически значими разлики между учениците с майчин език български, турски и ромски. Наличието на тези различия след края на обучението на учениците в началния етап, когато би следвало да е овладяна не само техниката на четене, но и да са формирани базовите нива на четивната грамотност, поставя редица въпроси: „Защо учениците роми и турчета не достигат нивото на българчетата при разбирането на прочетен текст? Кои са онези фактори, които влияят върху процеса на разбиране на прочетен текст?” [3] и много други. 

Очевидно е, че корените на разминаването са не само в семейната среда, но и в особеностите на формирането на четивна грамотност още през началния етап от основната образователна степен.

Тази статия е опит да се разгледат възможностите на десет текста [4], използвани в училищната практика, за формиране на читателска грамотност у ученици билингви, като при анализа се отчитат два основни фактора: ниво на четивност на текста и някои специфични трудности при обучението по български език на ученици с майчин език турски.

Анализ на възможностите за формиране на читателска грамотност у ученици билингви

За измерване четивността на текста се използват два инструмента: индекс на Фог и индекс на Флеш.[5]

Индексът на Фог се изчислява по формула на Роберт Ганинг, която се основава на средния брой думи в изреченията и на процента думи, съдържащи три и повече срички.

Индекс на Фог = 0.04 х (среден брой на думите в изречение + процентът на думите с три и повече срички).

Полученият резултат показва трудността при четене на текста, представена в години образование, необходими, за да бъде информацията достъпна за четящия [6].

Индексът на Рудолф Флеш се базира на броя на изреченията, думите и сричките в текста, като се изчислява среден брой на думите в изреченията и среден брой на сричките в думите.

Индекс на Флеш = 206,835 – [(среден брой на думите в изречение х 1,015) + (среден брой на сричките в дума х 84.6)].

Полученият резултат дава информация за приблизителното ниво на образование, необходимо за лесно четене на текста. [7]

При изследваните текстове са налице следните резултати:

Текст 1.

Работна жена

Цяла година една жена прела, сновала и тъкала. Изтъкала един ръкав, ушила го на мъжа си и като излезли двамата на хорото, рекла му:

-Мъжо, я си вдигни ръката! …Ама високо, високо, да видят хората, че имаш нов ръкав!

Хванал се мъжът й на хорото, а тя не могла да му се нагледа:

– Ле – ле – викала си, – колко било хубаво да имаш нов ръкав!…Ех, дали ще съм жива да изтъка и другия!

Индекс на Фог: 4 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 93 – Прост текст. Достъпен за малките ученици.

Текст 2.

Хитрото лисиче

Кума-лиса имала няколко малки лисичета. Като поотраснали малко, тя взела да ги изрежда едно по едно, да я придружават, като ходи на лов, та да ги учи на хитрост. Тя искала рожбите й да станат умни и досетливи като нея.

Веднъж взела всички лисичета и ги завела на Витоша. Там ги учила как да се крият, как да ловят зайци, как да вземат кокошки. Докато другите лисичета си играели, тя поседнала с най-малкото до едно дърво и се поразгледала наоколо.

Народна приказка

Индекс на Фог: