Комуникация в образованието и обществото

Communication in Education and Society

DOI 10.55206/WCQY3962

 

Виктория Лекова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: victoria.lekova@phls.uni-sofia.bg

 

Абстракт: В статията са представени резултати от теоретико-обзорен анализ, като стремежът е да се достигне до обяснителна рамка на феномена „ака­демична дипломация“. Целта е да се представи теоретичната перспектива към проблема и да се дефинира флуидното до известна степен от научна гледна точка понятие „академична дипломация“. Поради интердисциплинарния характер на обекта на изследването, методиката включва контент и сравнителен анализ, както и метода на кабинетното изследване, а проучването е върху научни публикации, правни и нормативни документи, програми и решения. Анализът е осъществен върху документално проучване и работа със справочен материал на български, английски и френски език. Изведени са особености на българо-френските отношения в сферата на висшето образование и науката, и са установени добри практики в българо-френското научноизследователско сътрудничество. В статията се разглежда и външнополитическото измерение на употребата на науката за постигане на национални цели и упражняване на влияние. Представени са резултати от анализ на употребата на науката и образователните практики като форма на влияние и „мека сила“, за да се проверят и през тази призма границите и възможностите на културната дипломация.

Ключови думи: академична дипломация, научноизследователско сътрудничество, „мека сила“, България, Франция.

Communicative and Scientific Dimensions of Academic Diplomacy. An Analysis of Case Studies from Bulgarian-French Research Collaboration

 

Victoria Lekova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: victoria.lekova@phls.uni-sofia.bg

Abstract: This article presents the results of a theoretical and literature-based analysis aimed at constructing an explanatory framework for the phenomenon of academic diplomacy. The objective is to offer a conceptual perspective on this increasingly salient field and to delineate the term “academic diplomacy”, which remains somewhat fluid from a scholarly standpoint. Due to the interdisciplinary nature of the research object, the methodological approach integrates content and comparative analysis, as well as the method of desk research. The study draws on a broad range of sources, including scientific publications, legal and regulatory texts, policy documents, programs and decisions. The analysis is grounded in documentary research and reference materials in Bulgarian, English and French. The paper identifies key characteristics of Bulgarian-French relations in the domains of higher education and science and highlights best practices in bilateral research collaboration. Furthermore, the article examines the foreign policy dimension of employing science as a means of achieving national strategic goals and exerting influence. It explores the use of scientific and educational practices as instruments of soft power, thereby testing the boundaries and potential of cultural diplomacy through this analytical lens.

Keywords: academic diplomacy, research cooperation, soft power, Bulgaria, France.

 

Уводни думи

На международния терен образованието и науката се превръщат във все по-големи величини в процеса по култивиране на меко влияние и заемат по-широко място в наднационалните комуникации. От една страна, тази динамика е обусловена от растящата свързаност между образователните и научноизследователските системи в отделните държави. От друга страна, актуалността на проблематиката се определя и от непрекъснатата усложненост на двустранните и многостранните връзки – на практика в съвременния свят се наблюдават явления (като образователни практики, университетски партньорства и научни сътрудничества), които „работят“ и като външнополитически инструменти. Цел на настоящата разработка е да се навле­зе в изследване на една недостатъчно проучвана досега област, а именно академичната сфера като действащ вектор за влияние, и да се изследва по какъв начин протича това влияние в пресичанията между наука и дипломация. Анализът на подбраните примери позволява да се очертае картината на международните научни връзки през призмата на някои от най-големите програми за научно сътрудничество и осветляват аспекти от българо-френския контекст. Подобен поглед предоставя конкретно измерение на въпроса, проследявайки разглежданата динамика не само в теоретичен план, но и през официални статистически данни на Европейския съюз (ЕС).

Методи на изследването

Изследването е реализирано в периода от ноември 2024 до март 2025. Предварителният проучвателен етап включва селекция на научни публикации, нормативни документи, решения, програми и други на равнище Европейски сьюз, държавно управление на Република България и Република Франция. Вторият етап включва анализ на равнище документално проучване и работа със справочен материал на български, английски и френски език. Третият етап е обособен към проучване на няколко равнища и са използвани контент и сравнителен анализ, както и методът на кабинетното изследване. Четвъртият етап включва обобщения, представени графично във фигури. Проучването е с теоретико-обзорен характер и е насочено към установяване на обема и съдържанието на понятието „академична дипломация“. Хипотезата, която се оформя, е че съществуват различия при дефинирането на няколко равнища: национален контекст, правна регламентация, операционализиране в програми и проекти, прилагане и установяване ролята му като „мека власт” в обществото. Стремежът е да се достигне до изясняване на понятието „академична дипломация“ и евентуално до насочване към бъдещи проучвания в посока реконцептуализация и извеждане на методически параметри.

 

Теоретични измерения на академичната дипломация

Както самото име указва, това е дейност, при която науката и образователните практики функционират в международни условия и/или са впрегнати в постигането на задачи от сферата на международната политика. За концепцията се заговаря в Royal Academy [1] – една от най-старите научни институции в света, като терминът се появява за първи път около 2000-та година [2]. На други места откриваме обособяването на академичната дипломация, асоциирано с периода след Втората световна война [3], а при някои автори дори още по-рано: фигурата на учения, аташиран към дипломатическа мисия се появява преди Първата световна война. [4] Въпреки очертаните хоризонти, концептуализирането на този вид дипломация не е без­спорно и неговите дефиниционни граници се изместват със смяната на този, който предприема опита за тяхното очертаване. Все пак, има широко съгласие за това кои са участниците на терена на академичната дипломация – това са представители на научните и културни общности, които са ангажирани в дейности с интернационален характер.

По определението на Европейската служба за Външна дейност (дипломатическата служба на ЕС) направленията, през които тази специфична академична дейност се операционализира, са три:

• Дипломация за наука

В това се включва употребата на дипломатически действия за улесняване на международното научно сътрудничество, напр. чрез договаряне на НИРД [5] и програми за обмен или създаване на международни научноизследователски инфраструктури [6]. (превод мой)

• Наука за дипломация

Второто направление включва употребата на науката като „мека сила” за постигане на дипломатически цели, напр. за изграждане на мостове между нациите и създаване на добри отношения, върху които да се основат дипломатически отношения. [7] (превод мой)

• Наука в дипломацията

По отношение на третото направление, авторите предлагат разбирането, че неговото съдържание е свързано с директна подкрепа на дипломатическите процеси чрез наука, напр. чрез предоставяне на експертен съвет и доказателства с информационна цел и при взимането на решения относно външна политика и политики по сигурността. [8] (превод мой)

Научните и дипломатическите кръгове имат дългогодишна обща история. Прегледът на аналитичната литература относно тези връзки, както и наблюдението на терена (вкл. онлайн, офлайн, по документи, в изследвания, тематични издания и в лични, неформални разговори с дипломати) ми позволява да направя опит за типологизация на актьорите в полето. Те притежават флуидни идентичности, но най-често в пресечната точка на научния и дипломатическия апарат се оказват експертите:

• учени, които изследват мултилатерални отношения и се занимават с външна политика;
• учени, командировани на задгранична мисия като част от дипломатическия корпус;
• научни аташета [9];
• международници, общественици, интелектуалци с висок обществен авторитет, които работят в или ръководят задгранични дипломатически представителства, без да са от „кариерата“;
• дипломати с високо ниво на експертност и/или университетска афи­лиация;
• представители на университетската и научната общност;
• представители на технологични компании, тинк-танкове, центрове за изследвания, международни институти и глобални неправителствени организации, ангажирани с разработване на иновации, изготвяне на експертни доклади, становища и т.н.;
• хуманитаристи и художествени дейци, които работят в свръхнационален контекст и създават спорадични академични връзки, но са в полето на изкуствата и културата;

 

Науката като външнополитически инструмент

Един от начините да обясним тази връзка е през утилизацията на науч­ното знание като дипломатически и външнополитически инструмент. Това е процес, при който научни аргументи подкрепят определено полити­ческо действие и/или се ползват за неговото обосноваване или препоръчва­не. Подходящ пример за това е проблемът с климатичното затопляне: сложните и напрегнати дипломатически преговори за избягване на глобална катастрофа се градят върху прецизни анализи, осъществявани от хиляди уче­ни. Друг начин да покажем пряката връзка между наука и външна политика е като разгледаме комуникациите и връзките между тях.

От документа [10] от 2010 г. на Royal Society, където също се обръща вни­мание на изплъзващото се определение за симбиоза между наука и дипломация и се коментира променящата се роля на науката в международните дела, е видимо едно интересно твърдение. Авторите на основополагащия доклад предлагат осмисляне на употребата на споразуменията за научно сътрудничество (като тип международни документи) за благоприятна промяна в отношенията между държавите. Нещо повече, в текста дори се прецизира, че това е отдавнашна практика и подобни споразумения са били използвани, за да символизират подобряване на политическите отношения […]. [11] Внимание заслужава и още един аспект от експертния документ, в който атрактивността на науката е очертана едновременно като национален, но и международен актив. Авторите изтъкват, че „меката сила” на науката взаимодейства с всички нива на дипломацията (културна, публична и тра­диционна) и по този начин на практика покрива напълно седемте сфери от спектъра на международните отношения, които според тях са:

• Оттегляне/изключване
• Отваряне на канали за комуникация
• Работа в мрежи
• Идентификация на общи интереси и ценности
• Влияние
• Преговори и медиация
• Сътрудничество.

Научното направление в международните отношения действително не е нов феномен и е белязано от дългогодишна традиция. Наднационалните връзки в научния свят датират много отпреди съвременните проявления на този дял, независимо от различните дефиниции, които са го спохождали в предишни исторически контексти. Ако се замислим, всички високи научни постижения, открития и патенти от важност за човешкия род са предопре­делени да надхвърлят националното равнище на държавата, в която са създадени, и да се превръщат във външнополитически инструмент, тъй като в кратки срокове се разпространяват на глобално ниво. Бидейки такива инструменти, те оказват съответните въздействия в икономически и геополитически план в полза не само на държавата, от която произлизат, но и в прилежащите региони.

Преди всичко, самата национална наука има непрестанен досег с на­учни съобщения и публикации от цял свят, тъй като изследователският диалог не познава граници: той е роден от стремежа да се опознава най-новото, да се обменя информация и да се споделят ресурси, да се държи сравнителна сметка за приликите, разликите и динамиката в наблюдаваните области. Без този максимално интензивен интернационален обмен съвременната наука не би могла да съществува – тъй като би била неефективна и неконкурентоспособна. С други думи – нарастващата хиперсвързаност в науката е точно толкова голяма, колкото и свързаността в комуникациите и в дипломатическата система.

Академичната дипломация, намирайки се на границата между два до­мейна – производство на знания и изследвания (1) и международни отношения (2), в известен смисъл винаги е „в крак с времето“. Казвам това, защото независимо от съдържанието и актуалността на изследователските търсения, както и различните обхват, тематика и периодизация, които същите имат, международното научно сътрудничество e фактор в съвременните дип­ломатически отношения, защото то работи на принципа „тук и сега“. Поради това е и тяхното непрестанно актуално измерение. Изследователите могат да бъдат (и служат като) добри посланици на своите страни, а научните изследвания намират място в глобалния диалог за времето и света, в които живеем. Ролята на образованието продължава да заема значимо място в дебата за стратегическото и устойчиво развитие на обществата. [12]

В специализираната литература научното влияние е вече осмислено като форма на влияние на световната сцена. „Светът на науката и този на дипломацията са повлияни от свои собствени развития и това ги сближава в последните десетилетия“. [13] Казаното от Руфини ще ни послужи като по­вод да споменем още една важна характеристика на употребите и еволюцията на науката като успешна външнополитическа стратегия: научният свят осигурява мостове на интелектуално и икономическо взаимодействие между иначе несравними по размер, авторитет и икономическа мощ държави. Тези контакти, намиращи се в непрестанно развитие, укрепват състоянието на културните връзки между държавите и могат да разширят комплекса от взаимодействия между тях. Конвенционалната дипломация, бидейки дипломация на интересите, борави с надпревара и съперничество на международния терен, докато академичната дипломация разчита повече на сътрудничество и реализиране на партньорства. Това е качествена отлика, в чиито нюанси се откриват възможностите на културната дипломация да екстраполира влияние. „[…] Държавите използват научното сътрудничество като способ да изграждат силни връзки с приятели и стратегически партньори. Предвид нейния интернационален характер, науката също предоставя начин страните да упражняват своята „мека сила“.“ [14]

Научните и дипломатическите общности са специфични общности. Съдържателно поле и на двата вида дипломация са понятия като престиж, национален образ и памет, доколкото и при двата варианта представителите [15] заемат висши публични длъжности и репрезентират страната на големи международни форуми, а ведомствата, с които са свързани, са институ­ционално ангажирани с поддържане на двустранните отношения и опазване на историческата памет за тях – напр. честване на национални празници, отбелязване на годишнини от установяване на двустранни отношения, дей­ности на клубове за приятелство, юбилейни конференции, съвместни съ­бития от културните календари на двете нации, визити, обмени, колективно участие в международни проекти, изготвяне на съвместни позиции, участие в тематични изложби и фестивали, официални церемонии и възпоменателни тържества, и т.н. Това е работа с паметта. Академичната дипломация обаче е тази, която има по-голямата способност да произвежда и културни ситуации. По какъв начин става това? Като валоризира своето влияние през изграждане на хоризонтални мрежи и събитийност, и се свързва с по-голям брой неинституционални играчи на терен, за разлика от конвенционалната дипломация, която е единствено възможна през принципа на реципрочност на държавно ниво.

В най-новия исторически срез международните научни връзки са до­пъл­нително интензифицирани и на тях е присъща по-голяма честота, кое­то се обуславя от редица фактори: напр. по-голяма свързаност на образователните системи; членство в повече общи съюзи; „отварянето“ на науката и по-широкия достъп до научна продукция и научни данни (вж. Open Science); навлизането на технологиите и иновациите; изграждането на платформи за споделяне на научни резултати и постижения (като JSTOR, Scopus, ResearchGate, Science Direct, Web of Science, Springer, Academia, Emerald Publishing и мн. др.); поддържане на програми за научен обмен и преподавателска мобилност (каквито са CEEPUS [16] за Централна и Източна Европа, Еразъм+ [17] за територията на Европейския съюз, Fullbright за САЩ, Erasmus Mundus съвместни магистърски програми и т.н.); подписване на правителствени спогодби и споразумения за образователно сътрудничество; фондове за предоставяне на стипендии и изследователски грантове и мн. др. В съвременната практика на мениджмънт на висшето образование и управление на научни проекти силно се насърчават международните партньорства, обмените между образователните институции, стажовете и практиките. В известен смисъл всички образователни лидери се налага да служат и като академични дипломати. [18] Важността на тези партньорства е видима и от един от критериите (глобална ангажираност), които се отчитат в класациите за престижността на университетите. Например, една от метриките в тях е атрактивността на учебното заведение и способността му да привлича чуждестранни студенти, тяхната пропорция спрямо останалите обучаващи се и т.н. [19]

Тази „глобална“ линия е обговорена и в Наука и дипломация [20] на Руфини – едно от централните френскоезични изследвания, които ни ни по­магат да видим развитието на явлението академична дипломация. Говорейки за интернационализацията на научните изследвания, Руфини обръща внимание на динамиките в международния научен обмен, ролята на съвместните публикации и т.н., като през цялото време настоява за ясно различаване и разграничаване между академичната дипломация от международното научно сътрудничество. Това изследване ни предлага поглед към учените като към нови гласове на дипломацията [21], изхождайки от разбирането, че дипломацията се дефинира като диалог, форма за преговори и ре­презентации във външната политика. Определяйки науката като една от фор­мите на дипломация на влиянието (diplomatie d’influence), интересно за отбелязване е авторовото допускане, че тя би могла да се използва успешно, когато другите форми на диалог са блокирани. Това разсъждение на Руфини хвърля допълнителна светлина върху сложната роля и вариации на употреби на науката в международните дела. Подобен акцент се съдържа и в документ от 2004 г. на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), където разбирането за международното образование се приема като „процес, който е резултат от международно разбирателство, сътрудничество и мир“.  [22]

В най-новите изследвания [23] по въпроса за създаването на споделена академична дипломация се отчита, че подобни усилия укрепват влиянието на Европа в света и подобряват сигурността и безопасността на европейс­ките граждани. [24] Можем да изброим множество институционални примери, както и такива за големи мултинационални проекти като първия европейски интердисциплинарен консорциум InsSciDE Project (координи­ран от Сорбоната), EU Science Diplomacy Alliance [25], S4D4C Project [26], мре­жата INGSA [27], Global approach to Research and Innovation и др., кон­центриращи широка научна експертиза. За целите на настоящата разработка ще разгледаме по-детайлно само три други примера – CERN, ISC и Horizon 2020. Изброените по-долу научни центрове и мрежи заслужават нашето внимание по няколко причини: първо, тъй като са позиционирани в центъра на международната академична дипломация, и второ, защото в тях има съвпад на българско и френско участие, което ни позволява да дадем съпоставителни щрихи към големината и динамиката на влиянието на двете държави.

CERN

Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire (Европейски център за ядрени изследвания, основан през 1954 г.) оперира в Женева, Швейцария, и е най-голямата организация за ядрени и фундаментални физични изслед­вания, като има и втора локация на територията на Франция. Присъеди­няването на България става през 1999 г. [28], като страната е 20-ият пореден член. Институционални точки на контакт от българска страна са Министерството на образованието и науката (МОН), а научните звена, които провеждат изследвания са Физическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ИЯИЯЕ-БАН (Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките) и Пловдивският универистет „Паисий Хилендарски“. Франция е една от държавите основателки на международната организация, като самото споразумение за създаването на CERN е подписано в Париж. Това обстоятелство е още един пример за огромното френско влияние в мрежата на изследователските центрове и международни лаборатории, които са гръбнак на академичната дипломация и научното сътрудничество в международен мащаб. Франция има и двама Генерални директори [29] на изследователската структура, както и свой Нобелов лауреат по физика, сътрудник в CERN.

International Science Council (ISC)

Международен научен съвет е глобално обединение на 250 научни съюза, асоциации, организации, алианси и др., функциониращо като меж­дународно НПО за научна експертиза и дейност. Седалището на Съвета е в Париж, Франция, но има и изнесено представителството към ООН в Ню Йорк. Водещи стратегически цели за организацията са академичната дип­ломация и определянето на процеси в дневния ред на световната наука, като негови активности включват реномирани публикации, аналитична работа, провеждане на събития, дискусии за бъдещето на научните системи, из­готвя­не на доклади, създаване на научни мисии за устойчивост и др. [30] Струк­турата е основана през 1931 г., но съвременното обединение (от 2018 г.) включва сливането с по-ранни структури като Международен съвет за социални науки. България е член [31] от самото начало (1931 г.) в лицето на Българската академия на науките. Франция участва с реципрочния научен орган L’Académie des Sciences (Френска академия на науките), но от по-рано (1919 г.)

 

Horizon 2020 (по-късно Horizon Europe)

Рамковата програма за научни изследвания и иновации Хоризонт Европа е фундаментална програма на Европейския съюз, която цели да позиционира Европа като световен научен лидер. Част от програмата са и Действията Мария Склодовска-Кюри (MSCA Actions), които подкрепят осъ­ществяването на високи научни изследвания и мобилности на изследователи. От гледна точка на настоящата разработка, статистическите данни от историята на тази научна програма представляват интерес, защото самата тя попада на едно от централните места в обсъждането на академичната дипломация между България и Франция. Това е така, тъй като в рамките на програмата се подкрепя създаването на докторантски мрежи, осигуряват се постдокторантски стипендии и трансфер на знание, изпълняват се проекти за подобрение на системите за кариерно развитие и се стимулира заетостта. Сравнителната картина [32] между България и Франция, която по същество ни интересува тук, е следната: България постига цялостно участие с 1069 подписани грантове, като Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е водещата организация на национално ниво, а извън столичния град регионалното участие е представено най-силно от Пловдив, Варна и Стара Загора. За сравнение, Франция реализира участие с 12,212 подписани грантове (т.е. близо 12 пъти над българското равнище), като статистиката на програмата отчита за водеща научна организация CNRS (Centre National de la Recherche Scientifique – Френски център за научни изследвания), следвана от Commissariat à l’Énergie Atomique et aux Énergies Aletrnatives (Комисариат по атомна енергия) и по-надолу в подредбата е Сорбоната. Типологията на участващите с принос научни френски организации, която ни дава кар­тината и на най-активните центрове, е следната: изследователски (43,7%), НПО сектор (33,4%), ВУЗ-ове (15,5%). Докато в България струк­турата на участието е различна: с най-висок процент е представен частният сектор (37,5%), ВУЗ-овете следват на второ място (27,3%) и едва след това се нареждат изследователските организации (20,6%). Обстоятелството, че изследователските структури са водещи във френската картина, обуславя и по-силната ѝ академична дипломация, тъй като партньорствата в научния сектор са концентрирани приоритетно там.

Фиг 1. Статистически данни за България от профила на страните участнички в историята на програмите Horizon Europe и Horizon 2020 (скрийншот от

официалната страница Horizon Dashboard). Филтърът обхваща цялостното национално представяне (частен и държавен сектор).

Фиг 2. Статистически данни за Франция от профила на страните участнички в историята на програмите Horizon Europe и Horizon 2020 (скрийншот от

официалната страница Horizon Dashboard).

Заключение

В статията е направено теоретично тълкуване на понятието академична дипломация и разработва поливалентните употреби на науката като форма на „мека власт“ и за постигането на външнополитически задачи. През направения типологизиращ срез е изяснено кои са актьорите в полето на академичната дипломация и научната дейност е представена като оценяваща международно влияние. Вследствие разглеждането на научното направ­ление в спектъра на дипломацията и „меката власт“, беше изяснено, че не­говата роля е ситуриана в една (нека я наречем) дихотомна конотация. От една страна, стои реализирането на научна продукция и постигането на непосредствените научни задачи. От друга страна, анализирано е комуникативното измерение, в което става възможно реализирането на наднационални политически и дипломатически стратегии. Хипотезата се потвърждава през разгледаните примери от българо-френския контекст, но остава потребността изследователският поглед да бъде повторен в бъдеще като се разшири обхватът на наблюдаваните програми и нормативни рамки. Тази необходимост се предпоставя от непрекъснато изменящия се терен и умножаващите се фактори, които се пресичат в него. Пряк извод от проведеното изследване е, че науката благоприятства положителното развитие на отношенията между държавите и може да се използва като успешен дипломатически инструмент. Постигнатата цел за очертаване на картината на въпроса през българо-френската бленда дава параметри на международните научни връзки, които позволяват да се изведе следното обобщение: академичната дипломация увеличава свързаността между (не)институционалните играчи на международния терен и осигурява необходимата мрежовост за поддържане на партнъорства, изграждане на доверие между нациите, постигане на общи цели и взаимно решаване на проблеми. А в съвременния свят тези дейности се доближават и до определението за устойчиво постигане на мир. Следователно, като такива, те са изключително ценен и нужен актив.

Бележка: Статията е резултат от работата на автора като млад учен (изследовател R1) във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в изпълнение на дейности по Програма Млади учени и постдокторанти-2.

 

Цитати и бележки

[1] Royal Society („Кралско общество“) е една от най-престижните научни мрежи в света с традиции още от XVII в. Независима британска научна академия, в която членуват над 1400 учени от различни дисциплинарни полета. Дейността им включва провеждане на изследвания, иницииране на дебати и ангажиране на световната общественост, предоставяне на експертиза при съставяне на по­ли­тики и т.н.

[2] Griset, P. (2022). Science diplomacy: Rooted in the long term for more mean­ingful present-time action. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared scence diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 5–7). Paris: Sorbonne Université Presses, 5.

[3] Gamito-Marquez, D. (2022). Science as power in the Scramble for Africa: scientifique networks and the diplomatic colonization of Africa in the late nineteenth century. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared science diplo­macy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 27–34). Paris: Sorbonne Université Presses.

[4] Laborie, L. (2022). Scientists attached to diplomacy: French and German Explorers Calling for Diplomatic Accreditation Before the First World War. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.). Inventing a shared science diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 43–50). Paris: Sorbonne Université Presses, 43.

[5] Това е абревиатура от Научноизследователска и развойна дейност.

[6] Виж European External Action Service. [онлайн]. What is Science Diplomacy? EEAS. https://www.eeas.europa.eu/eeas/science-diplomacy_en. Retrieved on 22.04.2025.

[7] European External Action Service. [онлайн]. What is Science Diplomacy? EEAS. https://www.eeas.europa.eu/eeas/science-diplomacy_en. Retrieved on 22.04.2025.

[8] European External Action Service. [онлайн]. What is Science Diplomacy? EEAS. https://www.eeas.europa.eu/eeas/science-diplomacy_en. Retrieved on 22.04.2025.

[9] Постът на научното аташе се появява в средата на XX в. от необходимостта да се провежда теренна изследователска работа, но има данни и за действия в тази посока, като следствие от съперничеството и конкуренцията между Франция и Германия в международен план още след Първата световна война. Нуждата от акредитация, защита и разпознаваемост при пътуванията на изследователи, които дотогава не са били част от дипломатическия апарат, но са имали необхо­димост от дипломатически статут при изпращането им от техните правителства да провеждат научна дейност в чужбина, е определяща при получаването на официален статут на тази дейност. Френско-австрийският учен C. Wiener е първият, който призовава за уреждане на статута на научните пътешественици и за създаване на званието научно аташе (attaché scientifique). Виж повече в Laborie, L. (2022). Scientists attached to diplomacy: French and German Explorers Calling for Diplomatic Accreditation Before the First World War. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.). Inventing a shared science diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 43–50). Paris: Sorbonne Université Presses.

[10] The Royal Society. New Frontiers in Science Diplomacy. Navigating the changing balance of power. RS Policy document 01/10. Issued Jan. 2010, RS1619. AAAS, 2010.

[11] The Royal Society. New Frontiers in Science Diplomacy. Navigating the changing balance of power. RS Policy document 01/10. Issued Jan. 2010, RS1619. AAAS, 2010, 11.

[12] В тази връзка можем да си припомним следното изказване: всички трябва да разпознаем, че образованието и иновациите ще бъдат валутата на XXI в. Думите са на Президента Барак Обама и са произнесени в Египет през 2009 г. по време на речта му в Универистета в Кайро, озаглавена „Ново начало“. При­веждам ги като пример как значението на образованието присъства в речите на световни лидери и се употребява за оформяне на визии. Виж повече на: Remarks by the President at Cairo University, 6-04-09 | whitehouse.gov. последно посещение на 05.04.2025.

[13] Ruffini, P.-B. (2015). Science et diplomatie. Une nouvelle dimension des relations internationales. Paris: Éditions de Cygne, 9.

[14] Виж Turekian, V. C., & Neureiter, N. P. (2012). Science and Diplomacy: the Past as Prologue. Science & Diplomacy, Vol. 1, No. 1. AAAS Center for Science Diplomacy, (March 2012). 4. http://www.sciencediplomacy.org/editorial/2012/science-and-diplomacy. Retrieved on 03.04.2025.

[15] Тук се имат предвид: дипломатически представители с висок ранг (посланици, генерални консули, дипломати); представители на академичните среди и ръко­водители на звена и институции в сферата (професори, утвърдени препода­ва­тели, ректори и зам.-ректори на университети, председатели и зам.-председатели на академии на науките, ръководители на научноизследователски центрове, изследователи); съветници към посолства; участници в консултантски съвети към външни министерства (експерти, консултанти); представители на държавната администрация; научни аташета и мн. др.

[16] Централноевропейска програма за обмен в университетското образование (Програма „ЦЕПУС“). https://www.ceepus.info/content/home. последно посе­ще­ние на 02.05.2025. [Tsentralnoevropeyska programa za obmen v universitetskoto ob­razovanie (Programa „TsEPUS“). https://www.ceepus.info/content/home. posled­no po­­seshtenie na 02.05.2025.]

[17] Към това се включват и новостите към Програмата в рамките на настоящия програмен период (2021-2027) в трите „хоризонтални цели“ – digital Erasmus+ (дигитален „Еразъм“), inclusive Erasmus+ (приобщаващ „Еразъм“) и green Erasmus+ (зелен, устойчив „Еразъм“).

[18] von Feigenblatt Rojas, O. F. (2023). Introducing the emerging field of Academic Diplomacy. Revista Universidad y Sociedad, 15(2), p. 319.

[19] Виж например класацията QS World University Rankings: Europe, в която Софийският университет „Св. Климент Охридски“ заема 267-о място в света и 17-о място в Източна Европа към 2024 г.

[20] Ruffini, P.-B. (2015). Science et diplomatie. Une nouvelle dimension des relations internationales. Paris: Éditions de Cygne.

[21Ruffini, P.-B. (2015). Science et diplomatie. Une nouvelle dimension des relations internationales. Paris: Éditions de Cygne, 13.

[22] de Goñi, Juan Ignacio MartÌnez de Morentin. What is International Education? UNESCO Answers. Editorial San Sebastian UNESCO Centre, 2004. ISBN 84-88737-66-1, p. 5.

[23] Виж проекта „InsSciDE – Inventing a shared Science Diplomacy for Europe“.

[24] Bertelsen, R. G. (2022). Debating across history, theory and strategy for European science diplomacy. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared science diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 9–10). Paris: Sorbonne Université Presses.

[25] Алианс за Научна Дипломация на ЕС е голяма колаборативна научна мрежа, която се появява като инициатива от съвместната работа на три международни изследователски проекта (InSciDe, S4D4C и EL-CSID), подкрепени по прог­ра­мата на ЕС за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020. Вж. повече на: [онлайн] Достъпно от: Our Members • science-diplomacy.eu. https://www. science-diplomacy.eu/about/our-members/. Retrieved on 06.04.2025.

[26] S4D4C (Using Science for Diplomacy for Addressing Global Challenges) е ма­щабен транснационален проект, който подкрепя европейската академична дип­ломация и насърчава именно употребата на науката за постигане на външно­политическите цели на Европа. В рамките на този научен консорциум се изготвя т.нар. New Protocol for Science Diplоmacy. В този документ са очертани набор от 12 инфраструктурни и процедурни принципа, които трябва да се вземат предвид с оглед постигането на трансформиращи взаимодействия на терена на научната дипломация. Виж повече на сайта https://www.s4d4c.eu/impact/. послед­но посещение на 22.04.2025.

[27] International Network for Governmental Science Advice (превод Международна мрежа за правителствени научни съвети).

[28] CERN. Accélérateur de science. [онлайн]. https://international-relations.web. cern.ch/fr/stakeholder-relations/states/bulgarie. Retrieved on 02.05.2025.

[29] CERN. Accélérateur de science. [онлайн]. https://international-relations.web. cern.ch/fr/stakeholder-relations/states/bulgarie. Retrieved on 02.05.2025.

[30] International Science Council. [онлайн]. https://council.science/. Retrieved on 02.05.2025.

[31] International Science Council. Bulgaria, Bulgarian Academy of Sciences. [он­лайн]. https://council.science/member/bulgaria-bulgarian-academy-of-sciences-bas/. Retrieved on 02.05.2025.

[32] Данните, върху които стъпвам, са публикувани на официалната страница Research and Innovation на Европейската комисия, където са налични за преглед нормативни документи, междинни и финални оценки на проекти, оценка на въздействието и анализ на програмата, статистически данни и др. през Horizon Dashboard на програмите Horizon Europe и Horizon 2020. [онлайн] Достъпно от: https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-2020_en#programme-analysis. последно посещение на 22.04.2025.

Библиография

Bertelsen, R. G. (2022). Debating across history, theory and strategy for European science diplomacy. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared science diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 9–10). Paris: Sorbonne Université Presses.

Gamito-Marquez, D. (2022). Science as power in the Scramble for Africa: scientifique networks and the diplomatic colonization of Africa in the late nineteenth century. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared science diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 27–34). Paris: Sorbonne Université Presses.

Griset, P. (2022). Science diplomacy: Rooted in the long term for more meaningful present-time action. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared scence diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 5–7). Paris: Sorbonne Université Presses.

Laborie, L. (2022). Scientists attached to diplomacy: French and German Explorers Calling for Diplomatic Accreditation Before the First World War. In Mays, C., Laborie, L., Griset, P. (Eds.) Inventing a shared science diplomacy for Europe: Interdisciplinary case studies to think with history. (pp. 43–50). Paris: Sorbonne Université Presses.

Ruffini, P.-B. (2015). Science et diplomatie. Une nouvelle dimension des relations internationales. Paris: Éditions de Cygne.

Turekian, V. C., & Neureiter, N. P. (2012). Science and Diplomacy: the Past as Prologue. Science & Diplomacy, Vol. 1, No. 1. AAAS Center for Science Diplomacy. http:// www.sciencediplomacy.org/editorial/2012/science-and-diplomacy. Retrieved on 03.04.2025.

von Feigenblatt Rojas, O. F. (2023). Introducing the emerging field of Academic Diplomacy. Revista Universidad y Sociedad, 15(2), 316–325.

Други източници

Централноевропейска програма за обмен в университетското образование (Програма „ЦЕПУС“). https://www.ceepus.info/content/home. последно посещение на 02.05.2025. [Tsentralnoevropeyska programa za obmen v universitetskoto ob­ra­zo­vanie (Programa „TsEPUS“). https://www.ceepus.info/content/home. pos­led­no poseshtenie na 02.05.2025.]

CERN. Accelerating science. https://international-relations.web.cern.ch/fr/stakeholder-relations/states/bulgarie. Retrieved on 02.05.2025.

de Goñi, J. I. M. de M. (2004). What is International Education? UNESCO Answers. Editorial San Sebastian UNESCO Centre.

European Commission. Research and Innovation, Horizon 2020. Horizon Dashboard. [онлайн] Достъпно от: https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/ funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-2020_en#programme-analysis. Retrieved on 22.04.2025.

European External Action Service. [онлайн] Достъпно от: https://www.eeas.europa.eu/ eeas/what-science-diplomacy_en. Retrieved on 22.04.2025.

European Union Science Diplomacy Alliance. [онлайн] Достъпно от: https:// www.science-diplomacy.eu/about/our-members. Retrieved on 06.04.2025.

International Science Council. Uniting the world through science. [онлайн] Достъпно от: https://council.science/. Retrieved on 06.04.2025.

The Royal Society. (2010). New Frontiers in Science Diplomacy. Navigating the changing balance of power. RS Policy document 01/10. Issued Jan. 2010, RS1619. AAAS.

The White House. (2009). Remarks by the President on a new Beginning. [онлайн] Достъпно от: https://obamawhitehouse.archives.gov/the-press-office/remarks-president-Cairo-university-6-04-09. Retrieved on 05.04.2025.

Using Science for Diplomacy for Addressing Global Challenges. [онлайн] Достъпно от: https://www.s4d4c.eu/impact/. Retrieved on 22.04.2025.

Виктория Лекова е докторант към Катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистър по „Културна антропология“. Научните ѝ интереси са в областта на хуманитаристиката, културната и научната дипломация. Член е на научни колективи от научноизследователски проекти; работи в екипа на „Trans­form 4 Europe“ Alliance (Алианс „Трансформация за Европа“).

 

Ръкописът е изпратен на 02.05.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 03.05.2025 до 04.06.2025 г.

Приемане за публикуване: 05.06.2025 г.

Manuscript was submitted: 02.05.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 03.05.2025 till 04.06.2025.

Accepted: 05.06.2025.

Брой 64 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 64 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.