Виртуална комуникация, образование, изкуствен интелект

Virtual Communication, Education, Artificial Intelligence

DOI 10.55206/GBAO1343

 

Илин Савов

Тракийски университет, Стара Загора

Имейл: ilinsavov@gmail.com

Абстракт: В статията са представени комуникативни особености на кибер­обучения в съвременна образователна среда в България. Фокусът е поставен върху нарастващото използване на изкуствен интелект от ученици и учи­тели. Анализът се основава на обширен емпиричен материал, натрупан в периода 2020 – 2025 г. чрез обучения на над 16 000 ученици и повече от 5100 учители в България. Методиката обединява различни методи с оглед спе­цификата на проблематиката, която е многоспектърна. Използвани са след­ните методи на изследване: автоетнографско наблюдение, кибер­етно­граф­ско наблюдение, външно наблюдение. Хипотезата е, че са необходими ком­плексни, целенасочени постоянно усилия на различни равнища в образо­ванието в България, като се разработват програми с участието на експерти и се осъществят обучителни курсове, които да са с практическа насоченост и в които да се представя актуална информация и да се формират умения с цел превенция от киберпрестъпността още в училище. Целта е да се покажат резултати от обучения и да се очертаят възможности за създаване на прог­рами за курсове, които да са полезни и да са част от българската образо­ва­телна система. Разгледани са комуникационните дефицити, пове­денчес­ките модели, рисковете от некритично използване на изкуствения интелект, как­то и възможностите за изграждане на устойчива дигитална кул­тура у уче­ни­ци и учители. Формулирани са стратегически препоръки за образова­тел­ната система в условията на дигитална трансформация.

Ключови думи: киберобучения, образователна комуникация, изкуствен ин­телект, дигитална грамотност, киберсигурност, ученици, учители.

Communicative Characteristics  of Cyber-Based Learning and the Use  of Artificial Intelligence by Students and Teachers

Ilin Savov

Trakia University, Stara Zagora

E-mail: ilinsavov@gmail.com

Abstract: This article examines the communicative characteristics of cyber-based learning within the contemporary educational environment in the Republic of Bulgaria, with particular emphasis on the steadily increasing use of artificial intelligence by students and teachers. The analysis is grounded in extensive empirical material collected during the period 2020–2025 through training activities involving more than 16,000 students and over 5,100 teachers across Bulgaria. The methodological framework integrates a range of research methods, selected in accordance with the multifaceted nature of the research problem. The applied methods include autoethnographic observation, cyberethnographic observation, and external observation. The central hypothesis posits that addressing the challenges of the digital educational environment requires complex, targeted, and sustained efforts at multiple levels of the Bulgarian education system. Such efforts should involve the development of educational programmes with the participation of domain experts, as well as the implementation of practice-oriented training courses that provide up-to-date information and foster essential skills aimed at the prevention of cybercrime from an early school age. The primary objective of the study is to present the outcomes of conducted training initiatives and to outline opportunities for the development of course programmes that are both practically relevant and integrable into the Bulgarian educational system. The analysis addresses communicative deficits, prevailing behavioural patterns, risks associated with the uncritical use of artificial intelligence, and the potential for cultivating a sustainable digital culture among students and teachers. On this basis, strategic recommendations are formulated for the education system in the context of ongoing digital transformation.

Keywords: cyber-based learning, educational communication, artificial intelligence, digital literacy, cybersecurity, students, teachers.

Увод

Дигиталната трансформация отдавна не е въпрос на устройства и софтуер, а на мислене, ценности и отговорност. Начинът, по който мла­дите хора общуват, учат и формират идентичността си, вече се определя в зна­чителна степен от онлайн средата. Нужен е контрол, който обаче не се осъ­ществява ефективно; като този контрол не трябва да бъде на основата на забрани, а на знание. Навлизането на изкуствения интелект допълни­тел­но ускорява тези процеси, но и безмилостно оголва слабостите – липсата на критично мислене, дефицита на етични ориентири и ниската дигитална осъзнатост. В училище често се говори за технологии, но рядко за рискове, манипулации и отговорност. Така образованието все по-трудно догонва реалността, в която децата вече живеят. Настоящата статия е опит да се на­зоват тези проблеми ясно и без заобикалки, защото пренебрегването им днес означава сериозни последици утре. Децата са нашето бъдеще, дори ка­зано така клиширано, но тази констатация е съществена с оглед фор­миране на дигитална грамотност у младите още в училище. В този контекст темата е актуална и значима от гледна точка и на педагогическата кому­никация, и на академичната комуникация.

Кратък теоретичен обзор – основни понятия

В тази част на статията са въведени основни понятия, защото целта не е теоретичен обзор, същевременно е важно да се представят накратко, тъй като те са част и от киберобученията. В терминологичната рамка влизат по­нятия като киберсигурност, киберпрестъпност, кибертормоз, кибер­прес­тъп­ления, кибератаки и др.; както и изкуствен интелект, поведение онлайн и др. Тъй като фокусът е върху киберобученията и техните особености от комуникационна гледна точка, са представени основните термини.

Екип от учени прави анализ на това какво са киберобученията и из­следователите достигат до изводите, че е необходим многостепенен, мулти­дис­циплинарен образователен подход, както и изграждане на модел за формално интегриране на киберпространството в цялата учебна програма на институцията, включително в ​​рамките на задължителната общо­обра­зователна програма, в предлагането на избираеми теми по киберпрост­ранство в множество области, във формулирането на кибертеми, в кибер­специализация и накрая в наличието на основни програми, чрез които да се предоставят основни знания, да се формират умения и способности, които са необходими за успешно поведение в киберпространството на 21. век. [1] Ние изказваме съгласие с тези изводи, като правим уточнението, че е важно да се проучи контекстът в дадена държава в социокултурен, правен, техни­чески, технологичен план, както и да се отчитат традициите и новостите в образованието, образователната система и образователния мениджмънт.

Люси Тсадо анализира в различен контекст необходимостта от такъв тип образование по киберсигурност; той говори за мултидисциплинарен подход, ориентиран към високо ниво на знания и умения и това обучение да обхваща учениците от различни училища. [2] Същият автор добавя, че образованието по киберсигурност включва технически и нетехнически дис­циплини; че в обученията трябва да се включват експерти по кибер­си­гур­ност, както и да се ангажират държавни и образователни институции, като се прилага мултидисциплинарен подход към образованието по кибер­си­гурност. [3] Изразявайки съгласие с автора, допълваме, че е необходимо ан­гажиране с тази социално значима за обществото тема, каквито са кибер­обученията не само от институциите, но и от училищата. Също така е не­обходимо да се осъзнае потребността от обучения по киберсигурност не са­мо като първа стъпка, а като цялостна програма с адаптирани варианти в учи­лищата в България.

Екип от учени от Института по киберсигурност, криптология, ком­пютърни и информационни технологии и от Университета „Уолонгонг“, Нов Южен Уелс, Австралия, анализират различни образователни модели, при които се използват виртуални класни стаи и онлайн платформи, като поставят акценти върху изготвянето на учебни програми, вземането на стра­тегически решения от институциите и осъществяването на обра­зова­телни услуги и в областта на киберсигурността. [4] Те говорят за умения в областта на киберсигурността, както и за различни нива на знания и опит; учените описват фазите: планиране, проучване, преглед и анализ; също така те извеждат потребността от ясно дефиниране на обема на понятията и от изясняване на критериите при обзора в контекста на образованието по ки­бер­сигурност. Авторите достигат до извода, че има нужда от по-хо­листичен подход, чрез който да се преодолее пропастта между акаде­мич­ните среди и индустрията, но и да се гарантира, че образователните прог­рами са в съ­ответствие с критериите, определени от уважавани органи­зации, анга­жи­рани с киберсигурността. Учените правят извода за необхо­димостта от из­гот­вя­не на пътна карта, която да е съобразена както с рамките и стандартите за образование по киберсигурност, така и с уникалните предизвикателства на разнообразните учебни контексти и с наличните технологии. [5]

Макар и кратък, прегледът показва:

– първо, трябва да има стратегически документи на равнище дър­жавни институции относно обученията по киберсигурност;

– второ, че е необходим холистичен подход и паралелно с това да се изготвят програми, които да са съобразени с различните нива на знания на учениците и учителите относно това какво представляват явленията ки­берзаплаха, кибертормоз;

– трето, че трябва да се прилага многостепенен и комплексен подход в обученията по киберсигурност;

– четвърто, да има подготвени специалисти по киберсигурност, които да водят обученията;

– пето, да има технологично оборудване и да се използват съвременни софтуери в тези обучения по киберсигурност в реална и виртуална среда.

Методика и дизайн на изследване

Използвани са следните методи с оглед спецификата на пробле­ма­ти­ката: автоетнографско наблюдение, киберетнографско наблюдение и външ­но наблюдение. Автоетнографско наблюдение е използвано от Спас Ранге­лов, който представя резултати от анализ в статията му „Преподаване на предмети по регионални изследвания в международна среда: културни осо­бености и комуникационни предизвикателства“. [6] Този начин на пред­ставяне на резултатите е подходящ с оглед подготовката на статията, тъй като има богат емпиричен материал, събран от автора, който води кибер­обучения. Същият автор Спас Рангелов прави обзор на качествените и ко­личествените методи в главата „Автоетнографията като съвременен метод за изследване“ от колективната монография „Реторика и комуни­кации през 21. век: теории, методи, практики“ и представя класификация на коли­чест­вените и качествените методи и обосновка за използването им. [7] Методо­логически този текст служи като основа за изготвяне на методиката за това изследване, тъй като киберетнографията е съвременен метод, който е под­ходящ именно за подобни проучвания, свързани с киберобученията. Ки­бер­етнографсото наблюдение е метод, представен от авторите Наталия Ри­бас и Радика Гаджала още през 2007 г. и те представят аргументи относно уместността и резултатността от използването му, особено в контекста на проучване на социалните взаимодействия в киберпространството и при изучаване на поведението на субекти в дигиталната среда. [8] Този метод е уместен именно при анализ на киберобучения, когато те са водени от спе­циалисти, и особено в контекста на сложните социални взаимодействия на учениците и младите хора в киберпространството, което създава условия и за кибертормоз и киберзаплахи.

Методиката включва и метода на външно наблюдение, тъй като обуче­­нията са осъществени за период от повече от пет години и ем­пиричният материал позволява селекция на казуси, явления и процеси, свързани с киберпрестъпността, превенцията и формирането на дигитална компе­тент­ност у ученици и учители. Мотивацията за написването на настоящата ста­тия е дългогодишният практически и експертен опит на автора в об­ластта на националната сигурност, киберпрестъпността, киберсигурността и киберпревенцията. В периода от 2020 г. до декември 2025 г. е осъществена дейност, включваща обучения, както и работа пряко с над 16 000 ученици и повече от 5100 учители в различни населени места в България. Натру­паният в реална среда опит позволява да се говори не абстрактно, а на база конкретни наблюдения, случаи и повтарящи се модели. Допускането е, че се очертава тревожна картина за действителното ниво на дигитална подгот­веност в българската образователна система на учители и ученици. Хипоте­зата е, че за ефективната превенция на киберпрестъпността в България са необходими комплексни, целенасочени и устойчиви усилия на различни равнища в образователната система. Това предполага разработването и при­­лагането на програми с участието на експерти, както и организирането на обучителни курсове с практическа насоченост, в рамките на които да се представя актуална информация и да се формират практически умения още в училищна възраст.

 

Комуникативни трансформации в киберобученията

Класическата образователна комуникация се характеризира с линей­ност и ясно разграничени роли. В условията на киберобученията този модел е заменен от мрежова комуникация, в която информацията се движи в мно­жество посоки. Това изисква от учителите нов тип комуникативна компе­тентност – способност за управление на внимание, интерпретация и дове­рие. Учителят вече не е единственият източник на знание, а модератор в среда, която е наситена с паралелни гласове, с различно съдържание и с разнообразни влияния. В тази мрежова реалност авторитетът не се налага формално, а се изгражда чрез последователност, експертност и личен при­мер. Всяко пропускане, неясно послание или липса на реакция бързо се запълва от алтернативни източници, които често са със съмнителна досто­верност. Така педагогическата комуникация се превръща в поле на пос­тоянна конкуренция за доверие и смисъл. Ако тази динамика не бъде осъз­ната и управлявана, рискът от фрагментиране на знанието и загуба на фокус става реален и системен. Развитието на дигиталната среда ни изправя пред по-реални рискове за естественото и безопасно израстване на учениците.

Емпиричните наблюдения показват, че значителна част от учениците изпитват сериозни затруднения да разграничават достоверна информация от манипулация и внушение. В дигиталната среда фалшивото съдържание често изглежда по-убедително от истината, което допълнително усложнява процеса на ориентация. Учителите нерядко подценяват този проблем, на­сочвайки усилията си основно към техническите аспекти на обучението. Та­ка комуникационните дефицити остават на заден план, въпреки че имен­но те формират нагласите и поведението на учениците онлайн.

Липсата на целенасочена и системна комуникация по темата за кибер­рисковете създава усещане за привидна сигурност. В резултат обучаемите навлизат в дигиталното пространство без адекватни защитни механизми и критични филтри. Това ги прави лесна мишена за дезинформация, онлайн манипулации и кибертормоз. Проблемът не е технологичен, а дълбоко ко­муникационен и културен, а това от своя страна изисква спешна промяна в подхода.

В рамките на обученията по киберсигурност се установява, че над две трети от учениците са ставали обект на опит за онлайн измама или мани­пулация. При учителите се откроява несигурност при разпознаване на со­циално инженерство, което ясно показва необходимостта от целенасочени киберобучения. Често тези заплахи се подценяват, тъй като не водят до незабавни видими последици. На практика обаче те формират трайни мо­дели на уязвимо онлайн поведение. Липсата на увереност и знания води до забавени или неадекватни реакции при реални инциденти. Това превръ­ща образователната среда в лесна цел за все по-сложни и агресивни кибер­зап­лахи.

 

Изкуственият интелект като комуникационен фактор

В тази част на статията няма да се прави обзор на това какво е из­куствен интелект (ИИ), а ще се представи ролята му в киберобученията. Екип от автори осъществява систематичен преглед на научни публикации в литературата и прави подробен анализ на случаите на употреба на ИИ за осигуряване на киберсигурност. Те изготвят класифициране на иденти­фи­цираните случаи на употреба на ИИ за киберсигурността, като е използван тематичен анализ. Изводът е, че успешното обучение по киберсигурност е базирано и на ИИ. [9] Съгласието на автора с този извод е на базата на про­ведените обучения и изводите са въз основа на резултатите от тях. Необхо­димостта от използване на ИИ в обучението по киберсигурност се проучва от учени в различни ракурси, тъй като се отчита, че киберпрестъпленията стават все по-сложни, а това налага мерките за киберсигурност да станат по-стабилни и по-усъвършенствани, от една страна, а от друга страна, тряб­ва да се усвояват техники за машинно обучение, за наблюдение на мрежо­вите среди и активна борба с киберзаплахите. [10] В това проучване се из­следват различните техники на ИИ и как те се прилагат в киберсигурността; авторите правят извода, че трябва да се изследват нововъзникващите тен­ден­ции при използването на изкуствен интелект за целите на киберси­гур­ността, в това число и в обученията по киберсигурност. [11]

Използването на изкуствен интелект от учениците вече осезаемо про­меня мотивацията за учене и начина на усвояване на знания. Все по-често се наблюдава стремеж към бързи и лесни решения за сметка на задълбо­ченото разбиране, на анализа и на личното усилие от учениците. Това пос­тавя под сериозно съмнение устойчивостта на придобитите знания и спо­соб­ността им да бъдат прилагани в реални ситуации. Образованието рис­кува да се превърне в процес на автоматизирано възпроизвеждане, а не на формиране на мислещи и отговорни личности.

В същото време някои учители възприемат изкуствения интелект единствено като технически инструмент, без да отчитат неговото силно комуникационно и възпитателно въздействие. Подобен подход води до про­­пуски в изграждането на ценности, критично мислене и дигитална ети­ка. ИИ не само подпомага обучението, но и влияе върху нагласите, мо­де­лите на поведение и начина, по който учениците вземат решения. Пре­неб­регването на този факт създава дългосрочни рискове, които остават из­вън полезрението на формалните учебни програми.

Изкуственият интелект поражда и нови заплахи, свързани с дезин­формация, зависимост от автоматизирани решения и манипулация на съ­дър­жание. В този контекст киберобученията следва да надхвърлят чисто технологичната рамка и да адресират тези рискове чрез открита, аргумен­тирана и последователна комуникация. Анализът на комуникативните про­цеси ясно показва, че основният дефицит не е в липсата на технологии, а в липсата на подготвени хора. Дигиталната неграмотност постепенно се превръ­ща в системен риск, който засяга не само образованието, но и устой­чивостта на обществото и националната сигурност.

Еднократните обучения, кампании и проектни инициативи имат огра­ничен и краткотраен ефект. Необходим е системен и дългосрочен подход, който да ангажира ученици, учители, ръководства и институции в обща стратегия за дигитална устойчивост. Само чрез последователност и ясни стан­дарти може да се изгради среда, в която технологиите служат на об­ра­зованието, а не го подменят.

 

Препоръки за образователната система:

1. Въвеждане на задължителни киберобучения за ученици и учители на всички образователни нива. Обученията да се извършват от доказани екс­перти с дългогодишен опит в службите за сигурност и Министерство на вътрешните работи.
2. Разработване и прилагане на национални стандарти за използване на изкуствен интелект в образованието.
3. Интегриране на дигитална етика, критично мислене и кибер­си­гур­ност в учебните програми.
4. Провеждане на регулярна оценка на дигиталната и комуни­каци­онната готовност на образователната система.

 

Вместо заключение и дискусионни въпроси

Комуникативните особености на киберобученията и използването на изкуствен интелект очертават необходимостта от нова образователна фило­софия. Само чрез осъзната комуникация, системна подготовка и стратеги­ческо мислене може да се изгради устойчива и сигурна дигитална образо­вателна среда. Възможно е да се създадат различни педагогически модели, да се формират знания за киберсигурност. Същевременно е важно и нало­жително да се мисли в посока подготовка на кадри, които да правят не само кариера в областта на киберсигурността, но и да обучават колеги. Серти­фицирането на специалисти по киберсигурност и на обучителите по кибер­сигурност, които да провеждат киберобучения също е важна задача. Прак­тическите обучения показват, че ефектът е по-голям, тъй като се формират умения именно от експерти с умения да обучават. Доброто технологично оборудване и геймификацията се очертават като възможни опции в кибер­обученията.

Цитати и бележки

[1] Sobiesk, E., Blair, J., Conti, G., Lanham, M., & Taylor. H. (2015). Cyber Education: A Multi-Level, Multi-Discipline Approach. SIGITE ‘14: Proceedings of the 15th Annual Conference on Information technology education, 109–114. https://doi.org/ 10.1145/2656450.2656478.

[2] Tsado, L. (2019). Cybersecurity Education: The need for a top-driven, multidisciplinary, school-wide approach. Journal of Cybersecurity Education, Research and Practice, Number 1, Article 4. DOI: https://doi.org/10.62915/2472-2707.1050. https:// digitalcommons.kennesaw.edu/jcerp/vol2019/iss1/4/. Retrieved on 10.12.2025.

[3] Tsado, L. (2019). Cybersecurity Education: The need for a top-driven, multidisciplinary, school-wide approach. Journal of Cybersecurity Education, Research and Practice, Number 1, Article 4. DOI: https://doi.org/10.62915/2472-2707.1050. https://digitalcommons.kennesaw.edu/jcerp/vol2019/iss1/4/. Retrieved on 10.12.2025.

[4] Mukherjee, M., Le, N. T., Chow, Y-W., & Susilo, W. (2024). Strategic Approaches to Cybersecurity Learning: A Study of Educational Models and Outcomes. Information, 15, 117–140. https://doi.org/10.3390/info15020117.

[5] Mukherjee, M., Le, N. T., Chow, Y-W., & Susilo, W. (2024).  Strategic Approaches to Cybersecurity Learning: A Study of Educational Models and Outcomes. Information, 15, 117–140. https://doi.org/10.3390/info15020117.

[6] Рангелов, С. (2025). Преподаване на предмети по регионални изследвания в меж­дународна среда: културни особености и комуникационни предизви­ка­телства. Реторика и комуникации, бр. 65, 217–230. DOI: 10.55206/OZDD1498. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 10.12.2025. [Rangelov, S. (2025). Prepodavane na predmeti po regionalni izsledvania v mezhdunarodna sreda: kulturni osobenosti i komunikatsionni predizvikatelstva. Retorika i komunikatsii, br. 65, 217–230. DOI 10.55206/OZDD1498. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 10.12. 2025.]

[7] Рангелов, С. (2021). Автоетнографията като съвременен метод за изследване. Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Ин­ститут по реторика и комуникации, 100–112. [Rangelov, S. (2021). Avtoetnografiyata kato savremenen metod za izsledvane. Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, praktiki. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii, 100–112.]

[8] Rybas N. & Gajjala R. (2007). Developing Cyberethnographic Research Methods for Understandin Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research 8, № 3.

[9] Kaur, R., Gabrijelčič, D., & Klobuča, T. (2023). Artificial intelligence for cyber­se­curity: Literature review and future research directions. Infromation Fusion, Vol. 97, https://doi.org/10.1016/j.inffus.2023.101804.

[10] Ofusori, L. O., Tebogo Makaba, T., & Mhlongo, S. (2024). Artificial Intelligence in Cybersecurity: A Comprehensive Review and Future Direction, Applied Artificial Intelligence, 38(1). DOI:10.1080/08839514.2024.2439609.

[11] Ofusori, L. O., Tebogo Makaba, T., & Mhlongo, S. (2024). Artificial Intelligence in Cybersecurity: A Comprehensive Review and Future Direction, Applied Artificial Intelligence, 38(1). DOI:10.1080/08839514.2024.2439609.

Библиография

Рангелов, С. (2021). Автоетнографията като съвременен метод за изследване. Ре­торика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Ин­ститут по реторика и комуникации, 100–112. [Rangelov, S. (2021). Avto­etnografiyata kato savremenen metod za izsledvane. Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, praktiki. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii, 100–112.]

Рангелов, С. (2025). Преподаване на предмети по регионални изследвания в меж­дународна среда: културни особености и комуникационни предизвика­телства. Реторика и комуникации, бр. 65, 217–230. DOI: 10.55206/ OZDD1498. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 10.12.2025. [Rangelov, S. (2025). Prepodavane na predmeti po regionalni izsledvania v mezhdunarodna sreda: kulturni osobenosti i komunikatsionni predizvikatelstva. Retorika i komunikatsii, br. 65, 217–230. DOI 10.55206/OZDD1498. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 10.12.2025.]

Kaur, R., Gabrijelčič, D., & Klobuča, T. (2023). Artificial intelligence for cybersecurity: Literature review and future research directions. Infromation Fusion, Vol. 97, https://doi.org/10.1016/j.inffus.2023.101804.

Ofusori, L. O., Tebogo Makaba, T., & Mhlongo, S. (2024). Artificial Intelligence in Cybersecurity: A Comprehensive Review and Future Direction, Applied Artificial Intelligence, 38(1).DOI:10.1080/08839514.2024.2439609.

Rybas, N., & Gajjala, R. (2007). Developing Cyberethnographic Research Methods for Understandin Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research 8, № 3.

Sobiesk, E., Blair, J., Conti, G., Lanham, M., & Taylor. H. (2015). Cyber Education: A Multi-Level, Multi-Discipline Approach. SIGITE ‘14: Proceedings of the 15th Annual Conference on Information technology education, 109–114. https:// doi.org/10.1145/2656450.2656478.

Tsado, L. (2019). Cybersecurity Education: The need for a top-driven, multidisciplinary, school-wide approach. Journal of Cybersecurity Education, Research and Practice, Number 1, Article 4. DOI: https://doi.org/10.62915/2472-2707.1050. https:// digitalcommons.kennesaw.edu/jcerp/vol2019/iss1/4/. Retrieved on 10.12.2025.

Mukherjee, M., Le, N. T., Chow, Y-W., & Susilo, W. (2024). Strategic Approaches to Cybersecurity Learning: A Study of Educational Models and Outcomes. Information, 15, 117–140. https://doi.org/10.3390/info15020117.

Проф. д-р Илин Савов, д.н. е международен експерт по киберсигурност, киберпревенция и защита от злонамерено използване на изкуствен интелект. Проф. Савов притежава над 25 години професионален оперативен и ръководен опит в службите за сигурност и МВР. Член е на Международната полицейска асо­циация (IPA).

Ръкописът е изпратен на 10.12.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 11.12.2025 до 12.01.2026 г.

Приемане за публикуване: 13.01.2026 г.

Manuscript was submitted: 10.12.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 11.12.2025 till 12.01.2026.

Accepted: 13.01.2026.

Брой 66 на сп. „Реторика и комуникации“ (януари 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 66 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.