Публична комуникация

Public Communication

DOI 10.55206/RMNK6954

Мая Василева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: mdvasileva@uni-sofia.bg

Абстракт: Фокусът в изследването е върху възможностите на комуникационния мениджмънт да формира политика на данните по темата за въглеродния отпечатък. Обект на изследването е връзката между комуникационния мениджмънт на факти и данни и идентификацията на глобалния социален проблем за въглеродния отпечатък като политика на данните. Предмет на изследването е прилагането на педагогически модел за работа с факти и данни в академичното обучение на студенти в специалности по медии и комуникации. В статията се представя методическа рамка за обучение на комуникационни специалисти в изграждането на единици съдържание с фактологична наситеност, етапи и нива на грамотно информиране чрез публично достъпни данни в професионалните сфери на медийната комуникация, бизнес комуникацията, интернет комуникацията. Калибрираните резултати отразяват спецификите на прилагане на методология на работа с факти и данни от образователен модул в информационен поток и при реализиране на публична комуникация. Методите на изследване включват дескриптивен подход при селекция на маркери на наблюдение, многофакторен анализ на тематични аспекти и контент анализ на показатели в изработени комуникационни единици. Анализирани са възможностите на комуникационния мениджмънт да канализира факти и данни в среда на субект-субектни отношения; проучени са документи и данни за изработване на комуникационни материали с висока степен на обществена осведоменост, както и как това резонира в колективната отговорност относно политиката на данните. Статията е с методическа насоченост за вземането на колективни решения относно „зелените“ бизнеси и новия статус на потребителя в ежедневното му поведение.

Ключови думи: интернет комуникация, комуникационен мениджмънт, фак­ти, данни, политика на данни, въглероден отпечатък, зелени бизнеси.

Communication Management of Facts and Data. Methodological and Pedagogical Dimensions

Maya Vasileva

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: mdvasileva@uni-sofia.bg

 

Abstract: The article focuses on the affordances of communication management to develop effective data policies on the topic of carbon footprint. The object of the study is the relationship between the communication management of facts and data and the identification of the global social problem of carbon footprint as a data policy. The subject of the study is the application of a pedagogical model of a methodology for working with facts and data in an academic training course in media and communication specialties. The article presents a methodological frame­work for training communication specialists to crate content with factual saturation, stages, and levels of reference information through accessible public data in the professional spheres of media communication, business communica­tion, and Internet communication. The calibrated results reflect the specifics of applying a methodology of working with facts and data from an educational module in an information flow and public communication. Research methods include a descriptive approach in the selection of observation characteristics, multifactorial analysis of thematic aspects, and context-analysis of indicators in constructed communication units. The affordances of communication manage­ment to put forward facts and data in an environment of subject-subject relations are analyzed; documents and data are explored and communication units with a high degree of public awareness are developed, as well as how the above resonate with collective responsibility regarding data governance policy. The article has a methodological focus on making collective decisions about “green” businesses and the new status of the average consumer in everyday living.

Keywords: Internet communication, communication management, facts, data, da­ta policy, carbon footprint, green businesses.

 

Увод

Темата за въглеродния отпечатък и ангажимента на човечеството към бъдещия ефект на климатичните промени се определя като най-спешната мисия с обозрима цел за намаляване на вредните емисии до 2050 г., както това е оповестено от Антонио Гутереш на 11.12.2020 г. (Guterres, 2020). [1] Постигането на въглеродна неутралност е обединяваща цел за производствени сектори, обхваща процеси на преструктуриране на модерни „зелени“ бизнеси и обуславя нов статус на обикновения потребител в ежедневното поведение на живеене. Доколко намаляването на глобалното затопляне е възможна мисия посредством колективни решения и индивидуални усилия, това може да се преценява сега, когато във второто десетилетие на 21. век наблюдаваме нарастващото значение на данните, като новата бизнес суровина – безопасното използване на силата на данните като фундамент в индустриите; технологиите – така необходими и полезни в трансформацията към следвъглеродна икономика и нивата на критично осмисляне на този проблем в публичната комуникация на институции, организации и компании.

Идентифицирането на въглеродния отпечатък като политика на данните произлиза от пряката връзка с климатични промени и оцеляването на живи системи, в които глобални производства и региони се ангажират с икономически и фискални действия за намаляване на вредните емисии в отговор на прогнозна динамика от покачване на температурата с 2 °C през следващите десетилетия. Генерално, това е една глобално актуална тема, която буквално „гори“ в измерванията на научни и публични данни.

Политика на данни и комуникационен мениджмънт на факти и данни

Политика на данните възниква като необходимост в управлението на обществени системи при установени кризи, реформаторски дефицити и информационни ниши. Силата на „скритите числа“, като резултат на дълбочинни проучвания на данни и произлизащите от тях факти в компетенциите на отговорни институции, в практиката на изследователски звена, компании или журналистически разследвания, открива нови теми за дебат в публичната сфера и обновява с научно знание и изследователско разработване обществено значими проблеми. Политика на данните адресира съвкупност от комплексно свързани за обществото въпроси, чиито възможни разбирания и решения се намират в достъпни масиви данни. Компании, организации, институции въвеждат управителен съвет, ред и протокол на управление, съхранение, достъп, надеждност на данни, т.е. рамка на ефективно управление на данни, която да осигурява сигурност, добро структуриране, правила на анализ и прозрачност при формиране на решения и политики. Управлението на данни подлежи на национална и наднационална регулация в бизнеса и обществени системи по изисквания за отчетна прозрачност в демократичните общества. Част от спецификата на политика на данните е да извежда във фокуса на общественото внимание неразработени, неоткрити теми или нови теми с фактологични проверки, които се характеризират с това, че разместват или прекрояват пластовете на различни нива на комуникация.

Комуникацията е механизмът на мениджмънта в условия на интензивен информационен обмен, когато свързаният човек на 21. век (Асанс 2015) [2] развива умения да се справя сам в множество комуникационни процеси, да управлява и да бъде управляван в разбиране и приобщаване към общо­значим резултат в организацията или обществото. За целите на настоящото изследване се възприема следната известна концепция за ролята и значение­то на комуникационния мениджмънт, разгърната и защитена с български принос в съвременната наука за мениджмънта (Маринов 1999) [3], (Цветкова 2000) [4], (Филева 2013) [5], (Стойков 2016) [6], (Павлова 2020) [7], и обозначава функцията на комуникационния мениджър (Ангова, Николова, Вълчанов 2021). [8] Комуникационният мениджмънт създава подходящи условия за устойчиви във времето взаимоотношения във вътрешната и външ­ната среда на организациите, инициира се от вътрешни комуникационни структури и цели приобщаване на заинтересовани страни в цялостната система от функционални отношения. Комуникационният мениджмънт на фак­ти и данни не е нова теория в съвременната наука за мениджмънта, но е сравнително нов подход за управление на институции и организации с възможности да се откриват и съпоставят източници на сведения, събития, изявления, които детайлно и достоверно да формират фактологична действителност, надеждно проверима чрез рационален анализ на данни. Комуникационният мениджмънт на факти и данни реализира управленска ефективност в четири взаимосвързани области на комуникацията на институции/организации – вътрешни комуникации, маркетингови комуникации, комуникации в мрежи на организации и институции, връзки с обществеността с общозна­чима цел да управлява комуникационно общественото доверие и позициите на истината в публичния диалог. „Комуникационният мениджмънт на факти и данни цели да обхване обществени системи, процеси, процедури, стратегии за укрепване на фактологичната действителност в уязвимите връзки на демокрацията. Комуникационният мениджмънт на факти и данни, прилаган през методите на проверка на факти и систематизация на обработвани дан­ни, дава преимущества и прерогативи на организациите, които го разпознават, възприемат и прилагат в своите комуникации и управление (Василева 2022). [9]

Дизайн на изследването

В изследването се представя методическа рамка на обучителен модул за приложимост на комуникационен мениджмънт на факти и данни и се отличава с практическа насоченост. Основната цел на изследването е да проучи педагогическата ефективност на използвана методология за работа с факти и данни в обучението на студенти от трети курс в специалност „Комуникационен мениджмънт“ на Факултет по журналистика и масова комуникация“. Изборът на темата за въглеродния отпечатък е съобразен с възможностите за публично достъпни данни по актуален за човечеството проблем и генерирането на поколенчески интерес и ангажираност с практики на екологично живеене.

По задание обучаващите се упражняват роля на комуникационни специалисти, които инициират процеси, методи и подходи на комуникационен мениджмънт на факти и данни, поставяйки началото на насочена комуникация към аудитория от млади хора в България на възраст между 15 и 25 години с цел да привлекат вниманието на това поколение към отговорност и разбиране за „зелено живеене“ и нулев отпечатък. Основна задача е създаването на комуникационна единица за дигитално публикуване по зададен примерен дизайн, структура и стилистика на изложение на жанра на „проверката“.

Целта на изследването е да представи обективно измерване на управленска ефективност на комуникационен мениджмънт на факти и данни и качествена приложимост на методология за работа с факти и данни в обучителна среда.

Задачите на изследването обхващат проучване на корпус от изработе­ни комуникационни единици, създадени от специалисти, инициатори на интернет комуникация за читатели, реципиенти на подобна на тяхната възраст.

Изследователските задачи са свързани с ефективното прилагане на педагогически модел за работа с факти и данни, който обхваща три подзадачи за наблюдение:

• Обучение в научно диференциране при поднасянето на разбиране на темата за въглеродния отпечатък към определена публика и измерва­не.
• Обучение в комуникационни и технически умения за създаване на информация на факти и данни и високоскоростно информиране в дигитална среда чрез изработка на инфографики и авторски фигури на базата на професионално мотивирана селекция на факти и данни.
• Самостоятелна перцепция на дизайн на комуникационната единица, който да включва композиционна рамка на убеждаваща комуникация с терминологичен апарат по темата, реторични аргументи за избор на поведение и личен пример спрямо предизвикателствата на въглеродния отпечатък и приложимост на методология за работа с факти и дан­ни в ограничен обем на съдържанието от 1–2 стр.
• Жанрова идентификация на „проверката“ – изработване на комуникационна единица в строго ограничен обем с медийно- журналистическо стилово изразяване и степен на фактологичност; оформяне на архитектура на дигитална статия – с хипервръзки към документи, бази данни, секции на редактора, етапи на проверка на факти, обработване и илюстрация на данни; критерии според методологията за достъпно и атрактивно високоскоростно информиране.

Хипотезата е, че комуникационните специалисти са в професионална привилегирована позиция да демонстрират холистичен поведенчески модел на отговорно „зелено живеене“, упражнявайки знания, компетентности и умения за разширяване на обществената запознатост и ангажираност по темата за въглеродния отпечатък сред своето поколение. Комуникационната ефективност на управляваната от тях информация се измерва и преценява в точни изисквания за обем, методологичен инструментариум, стилистика и архитектура на комуникационната единица. Методологията за работа с факти и данни се отличава с това, че пишещият „хваща за ръка“ четящия и извървяват заедно „цифров път“ на познанието по темата що е то въглероден отпечатък и как повлиява живота на всеки един от нас.

Методи на изследването

Педагогическият модел на обучение за работа с факти и данни се интегрира в разработен академичен курс с характеристики на конвенционално обучение в зала и паралелен достъп до обучителни материали в онлайн сре­да, където студентите самостоятелно наблюдават пряко спецификите на методологията за работа с факти и данни, получават инструкции, илюстратив­ни материали и съответно предоставят изработените комуникационни единици. В дискусиите в зала се прилагат дескриптивен подход при просле­дяване на организации, документи, авторитетни и легитимни източници при оформяне на теоретична рамка по темата за въглеродния отпечатък, многофакторен анализ при селекция на маркери и тематични аспекти. Обучението в електронна среда се осъществява в платформата „Мудъл“ при организирано и представено учебно съдържание за онлайн обучение. Предимствата на платформата „Мудъл“ за дистанционно обучение в най-голямото българско висше училище – СУ „Климент Охридски“ носи характеристиките и предимствата на различни функционалности, които развиват педагогическа комуникация между лектор и обучаващи се. От гледна точка на обстоятел­ството, че „Мудъл“ е комплексно уеббазирано приложение, т.нар. система за управление на обучението (LMS) и следва парадигма на отворено и дистанционно обучение, хипермедийна система с дизайнерски модел на интерфейс и навигация, дава възможности на обучаващите се да получат подготвен достъп до конкретни, качествени и обемни ресурси, които да ползват за изпълнение на заданието.

Според изискванията на обучението методическата рамка на комуникационната единица задава педагогически модел на израз на критична рефлексия от страна на студента по темата за въглеродния отпечатък – споделя се опит, виждания, изследователска позиция, примерен поведенчески модел, ориентиран към намаляващи показатели и убеждения за добри практики на живеене вследствие на проучени документи (доклади на ЕК, ООН, СЗО), фактология, данни от легитимни източници (Международна енергийна агенция, Евростат, Pew Research Center, Statista), включително позоваване на авторитетни имена в областта и анализ на политики на компании, които изповядват мисия за въглероден отпечатък. Дискусията по заданието започва на 05.06.2023 г. – Световен ден на околната среда с илюстративни видеоматериали на разпознаваеми компании, бизнеси и конкретни бран­дове, които предлагат „умни“ решения за устойчиво живеене. Методическата рамка обхваща обсъдени от обучаващите се опции с ангажимент към въглеродния отпечатък от личното им ежедневие – консуматорска култура (ориентиране към зелени продукти, бизнеси, марки, ограничаване на обеми консумирани стоки), практики на рециклиране, хранене, натурална козметика, засаждане и отглеждане на растения, пестене на природни ресурси като вода, енергия, начин на придвижване – обществен транспорт и физическо движение.

 

Педагогически модел на „проверка“ на тема въглероден отпечатък

Изображение № 1: Педагогическият модел на „проверка“ представлява

матрица от елементи, които обучаващият следва при разработването

на тема по методология за работа с факти и данни

Важно уточнение е, че комуникационните специалисти се обучават на добрите практики на проверка на факти и работа с данни, прилагани от организации за работа с факти и данни, нюзрум отдели и изследователски зве­на. В случая, интегрирането на академични модули с акцент върху изграждането на информация и съдържание с факти и данни обозримо осигурява в интернет комуникацията, бизнес комуникацията и публичната сфера професионално качество на комуникирани послания, което да надгражда основната функция на информиране с ангажиране и активизъм. Технологията на писане на публикации в жанра на „проверката“ предполага, че комуникатор и реципиент споделят и заимстват критично мислене и грамотност.

Методологията за работа с факти и данни изисква задълбочено проучване на факти и данни от документи на организации, институции, компании, ползване на легитимни източници – информация, данни, комуникирани в медийни източници, публично достъпни данни от изследователски звена, представителни организации, официални съобщения, позовавания на авторитетни изследвания и експертни позиции по темата за въглеродния отпечатък. Комуникационните специалисти открояват конкретни тематични аспекти, по които са открили достъпни данни. Спецификата на методологията предполага критично осмисляне на фактология и данни и тяхното актуално, точно, полезно и атрактивно представяне. Комуникационните специалисти предлагат свои креативни решения, които отговорят на изисквания за достоверност, надеждност и се доближават до същността на високоскоростното информиране – в една илюстрация е заложен наратив, базиран на факти и данни, и в нередки случаи елементите на визуална комуникация са развивани като аудио-визуални разкази в интернет комуникация.

Резултати и обобщения въз основа на проучването

В хода на обучението комуникационните специалисти изработват като индивидуално задание 37 комуникационни единици по инструкция на педагогически модел на „проверка“. Обобщението на крайните резултати на проучването показват висок процент на приложимост на методологията за работа с факти и данни. В 27 комуникационни единици се регистрира стрикт­но придържане към матрицата на педагогически модел на проверка, наблюдава се научно диференциране на понятията въглероден отпечатък, екологичен отпечатък, въглероден неутралитет, климатична сянка, парников ефект, климатичен отпечатък и т.н. В същите разработки е приложено общо изискване за методология за работа с факти и данни – проследени са документи, източници, изработени са инфографики на данни и е представена фактология по темата. В голяма част от единиците комуникационните специалисти разчитат на готови изображения на обработване на данни от легитимни източници или правят опит да илюстрират данни в своя инфографика. И двата подхода валидизират компетенции в текста от страна на пишещия и от страна на четящия публикацията. В седем комуникационни единици се констатира пълно и комплексно прилагане на методологията за работа с факти и данни –  структуриране на текст с хипервръзки, отделни секции, редакционни бележки, обработване на данни, сегмент на проверка на факти, авторска илюстрация на факти и данни по темата, инфографики, фигури, визуални елементи, които илюстрират ефективно и атрактивно знание за въглеродния отпечатък.

Изображение № 2. Обобщение на резултати от проучване за ефективност

на обучението в дисциплината „Работа с факти и данни в цифрова среда“

Извършената проверка на факти осъществява преценка на комуникирани в медийни публикации твърдения и се идентифицират неточности при формиране на нагласи по темата, като например доказано грешното твърдение, че 100 компании са отговорни за 71% от въглеродните емисии в света. Изтъкват се факти как голям технологичен гигант влага 20% рециклирани материали в нови продукти и усилията на спортен бранд да изработи устойчив плат за произвеждани артикули. Във фактологията, в която има положителни примери от бизнеса, впечатлява констатацията на начинаещ комуникационен специалист, че в сферата на конкурентните бизнеси въглеродният отпечатък е незаобиколим глобален факт.

В осем от комуникационните единици се наблюдава частично прилагане на спецификата на методологията за работа с факти и данни, в две напълно отсъства, но са развити позиции и техники на въздействие и убеждаване във форма на интернет комуникация. Част от затрудненията в прилагането на методология за работа с факти и данни произлизат от недостатъчно посветено време за проучване на темата, употребата на готови трактовки и данни и необходимост обучаващият се комуникационен специалист да развива професионални технически умения да работи с програми, приложения, модели на изображения, в които да включва факти и данни от документи и източници. Оптималното изпълнение на заданието и формиране на професионално отношение към методологии за работа с факти и данни в работни проекти на комуникационния специалист е проекция на продължаващо обучение по дигитална и медийна грамотност.

Изборът на тема оказва благоприятен ефект върху подготовката и готовността на обучаващите се комуникационни специалисти да развиват своята професионална роля във форми на насочена комуникация от бизнес среда към обществена отговорност. Задълбочаването в спецификата на методологията за работа с факти и данни постига сондаж за степента на осъзнаване на влиянието на въглеродния отпечатък сред едно конкретно поколение и сверява съвременни концепции на устойчиво развитие и климатично съобразено живеене. Разработването и комуникирането на креативни идеи на комуникационните специалисти показва, че са индивиди, които израстват в епоха на изменение на климата и имат съзнание да възпитават себе си и другите в избори на екосъобразна отговорност и действия на загриженост с конкретни стъпки в ежедневието, които директно изброяват в разработките си – отказ от личен автомобил, от количества храна, умна консумация на вода и електроенергия, рециклиране на пластмаса, метал, хартия, стъкло, дрехи, пазаруване на екопродукти и употреба на чанти от плат в над десетгодишен период на въвеждане на зелени практики в дом и начин на живеене. Комуникационният мениджмънт на факти и данни за въглеродния отпечатък спрямо това поколение управлява баланс между индивидуалните нужди и тези на планетата. Изразени са изследователски позиции за устойчиво развитие на основата на сътрудничество между държавите, споделяне на знание и отговорност. Едно от ключовите послания в комуникацията би могло да се формулира така: Ако се занимаваме с нашия въглероден отпечатък, ние демонстрираме нашия ангажимент за устойчиво развитие и допринасяме за глобалните усилия за смекчаване изменението на климата и защита на бъдещите поколения. Едно от заключенията по темата за въглеродния отпечатък накратко би могло да се изведе на констативно равнище по следния начин: големите промени започват на личностно ниво на развитие и осмисляне.

Заключение

Критичното осмисляне на факти и данни по темата за въглеродния отпечатък чрез методология за работа с факти и данни следва да води до решителни действия на индивида. Разгледаната фактология и самостоятелно издирени данни показват, че индивидуалната отговорност да се предотврати напускане на мястото, където живеем, насочва принос към колективната отговорност на обществото да прилага политики на данните за превенция на климатични кризи и задълбочаващи се процеси на климатична миграция. В компресията на информационно пренасищане комуникационният мениджмънт на факти и данни, иницииран от комуникационни специалисти на компании, институции, организации, обозначава проблема с въглеродния отпеча­тък на глобално ниво с насочващо внимание към определяне на количест­вено въздействие на индивид и държава.

Прилагането на методология за факти и данни по темата за въглеродния отпечатък генерира нива на информираност и компетенции в обучение­то на комуникационните специалисти, които посредством бъдещата им професионална реализация да развиват комуникационен мениджмънт на факти и данни с потенциал да канализира резонираща комуникация за различни публики. Макар и с известна условност, би могло да се каже, че хипотезата в проучването се потвърждава. Педагогическият модел за работа с факти и данни изгражда професионална подготовка и увереност на комуникационните специалисти, които ще работят в дигитална бизнес среда и които ще реализират публична комуникация в посока да изведат грижата за въглеродния отпечатък като обществена норма на поведение и ценност.

Бележка: Публикацията се реализира с подкрепата на ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“ по изпълнение на проект „Пет години специалност „Комуникационен мениджмънт“ – образователни, професионални и научноизследователски перспективи в XXI век“ с договор № 80-10-157/12.05.2023 г.

Цитирания и бележки

[1] Guterres, A. (2020). Carbon Neutrality by 2050: The World’s Most Urgent Mission. United Nation. General Secretary. 11.12.2020. https://www.un.org/sg/en/content/sg/ articles/2020-12-11/carbon-neutrality-2050-the-world%E2%80%99s-most-urgent-mission. Retrieved on 24.09.20203.

[2] Асанс, К. (2015). Управление на мрежи. София: НБУ, 15–16. [Asans, K. (2015). Upravlenie na mrezhi. Sofia: NBU, 15–16.]

[3] Маринов, Р. (1999). Комуникационен мениджмънт – новата парадигма. Общест­вена комуникация, № 1, 3. [Marinov, R. (1999). Komunikatsionen menidzhmant –novata paradigma. Obshtestvena komunikatsia, № 1, 3]

[4] Цветкова, М. (2000). Комуникационен мениджмънт. Велико Търново: Gaberoff, 11. [Tsvetkova, M. (2000). Komunikatsionen menidzhmant. Veliko Tarnovo: Ga­beroff, 11.]

[5] Филева, П. (2013). Медиен мениджмънт. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 191. [Fileva, P. (2013). Medien menidzhmant. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 191.]

[6] Стойков, Л. (2016). Управление на връзките с обществеността. София: Алма комуникация, 44. [Stoykov, L. (2016). Upravlenie na vrazkite s obshtestvenostta. Sofia: Alma komunikatsia, 44.]

[7] Павлова, И. (2020). Комуникационен мениджмънт в социалните мрежи. Велико Търново: Фабер, 10. [Pavlova, I. (2020). Komunikatsionen menidzhmant v sotsialnite mrezhi. Veliko Tarnovo: Faber, 10.]

[8] Ангова, С., Николова, М., & Вълчанов, И. (2021). Новите комуникационни професии. Пътеводител в създаването на дигитално съдържание. София: Авангард Прима. [Angova, S., Nikolova, M., & Valchanov, I. (2021). Novite komuni­ka­tsionni profesii. Patevoditel v sazdavaneto na digitalno sadarzhanie. Sofia: Avangard Prima.]

[9] Василева, М. (2022). Работа с факти и данни в цифрова среда. София: БМГК Комерс, 185. [Vasileva, M. (2022). Rabota s fakti i danni v tsifrova sreda. Sofia: BMGK Komers, 185.]

Библиография

Ангова, С., Николова, М., & Вълчанов, И. (2021). Новите комуникационни професии. Пътеводител в създаването на дигитално съдържание. София: Авангард Прима. [Angova, S., Nikolova, M., & Valchanov, I. (2021). Novite komu­nikatsionni profesii. Patevoditel v sazdavaneto na digitalno sadarzhanie. Sofia: Avangard Prima.]

Асанс, К. (2015). Управление на мрежи. София: НБУ. [Asans, K. (2015). Upravlenie na mrezhi. Sofia: NBU.]

Василева, М. (2022). Работа с факти и данни в цифрова среда. София: БМГК Комерс. [Vasileva, M. (2022). Rabota s fakti i danni v tsifrova sreda. Sofia: BMGK Komers.]

Павлова, И. (2020). Комуникационен мениджмънт в социалните мрежи. Велико Търново: Фабер. [Pavlova, I. (2020). Komunikatsionen menidzhmant v sotsial­nite mrezhi. Veliko Tarnovo: Faber.]

Стойков, Л. (2016). Управление на връзките с обществеността. София: Алма комуникация. [Stoykov, L. (2016). Upravlenie na vrazkite s obshtestvenostta. Sofia: Alma komunikatsia.]

Филева, П. (2013). Медиен мениджмънт. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Fi­leva, P. (2013). Medien menidzhmant. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Цветкова, М. (2000). Комуникационен мениджмънт. Велико Търново: Gaberoff. [Tsvetkova, M. (2000). Komunikatsionen menidzhmant. Veliko Tarnovo: Gabe­roff.]

 

Доц. д-р Мая Василева. Тя води лекционни курсове по телевизионно новинарство, работи с факти и данни в цифрова среда и управление на продуцентски проекти. Изследователските ѝ интереси са свързани с журналистическата теория, телевизионното производство и практика, съдържанието на телевизионни­те новини, управление и комуникация на факти и данни и точната журналистика.

 

Ръкописът е изпратен на 23.09.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 23.09.2023 до 28.09.2023 г.

Приемане за публикуване: 30.09.2023 г.

Manuscript was submitted: 23.09.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 23.09.2023 till 28.09.2023.

Accepted: 30.09.2023.

Брой 57 на сп. „Реторика и комуникации“, октомври 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 57 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.