Медийна и дигитална комуникация

Media and Digital Communication

DOI 10.55206/HMPB1772

 

Румен Скрински

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: rumen.skrinski@gmail.com

Абстракт: Предложеният анализ е посветен на проблематика, свързана с един от най-ярките примери на българската възрожденска периодика – вестник „Македония“ на Петко Рачов Славейков. Печатният орган, издаван в Цариград в периода 1866–1872 г., играе съществена роля върху форми­рането на общественото мнение по редица ключови въпроси от епохата, изграждащи дневния ред на българите в рамките на османското политическо тяло. Основната цел на анализа е да покаже как с добре изградена комуни­кационна стратегия издателят и главен редактор на вестника успява да на­сочи общественото внимание към фундаменталните за онзи момент въп­роси, свързани с формиращата се българска нация: образованието и просве­тата, борбата за независима екзархия, народното възпитание и не на пос­ледно място – ситуирането на очакванията и бляновете на балканските на­роди сред все нерешавания докрай от великите сили Източен въпрос. В този смисъл ще бъде проследено и анализирано чрез анализ на цитати от пър­вичния изворов материал посоките, по които Славейков води читателите си (по същество и абонати на „Македония“), за да не останат те далеч от инфор­мационния поток на времето.

Ключови думи: вестник, Възраждане, Османска империя, Славейков, Ма­кедония, комуникация, стратегия.

The Communication Strategy of Slaveikov’s Newspaper “Macedonia”  (1866-1872)

 Rumen Skrinski

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: rumen.skrinski@gmail.com

 

Abstract: The proposed analysis is devoted to issues related to one of the most outstanding examples of Bulgarian Renaissance periodicals – Petko Rachov Sla­veykov’s newspaper Macedonia. The printed organ, published in Constantinople in the period 1866-1872, played a significant role in shaping public opinion on a number of key issues of the era, shaping the agenda of Bulgarians within the Ottoman political body. The main purpose of this paper is to show how, with a well-established communication strategy, the publisher and editor-in-chief managed to focus public attention on the fundamental issues for the still-forming Bulgarian nation at that time: education and enlightenment, the struggle for an independent exarchate, popular education and, last but not least, the situating of the expectations and dreams of the Balkan peoples amidst the Eastern Question, still not fully resolved by the Great Powers. In this sense, we will trace, through an analysis of quotations from primary source material, the directions in which Slaveikov led his readers (essentially also subscribers of the Macedonia newspaper), so that they would not remain far from the information flow of the time.

Keywords: newspaper, Renaissance, Ottoman Empire, Slaveykov, Macedonia newspaper, communication, strategy.

Уводни думи

В настоящото изложение ще стане дума за едно от най-влиятелните вестникарски издания в периода на Късното възраждане – „Македония“ на Петко Славейков. Печатният орган излиза в Цариград в периода 1866–1872 г. и оставя съществена следа върху формирането на общественото мне­ние по редица въпроси, отнасящи се до ролята на българите в разви­тието и желаното окончателно решение на т.нар. Източен въпрос.

По страниците на своя най-сериозен публицистичен връх, българ­ският писател, журналист и общественик формулира ясно комуника­ци­онната си стратегия на макар излизащия с редица прекъсвания вестник: „…За да спомогнем според силите си умственото и нравственото пре­об­разуване на народа ни, […] ний предприехме издаването на в. „Маке­дония“. С издаването на този вестник за народа, желанието и намерението ни е не само новини да известяваме, но доколкото можем, да се мъчим да всейваме в народния дух начала нравствено-политически, да се грижим, за да го пред­пазваме от злонамерени внушения и гибелни за него чужди влияния и да гледаме да образуваме в него обществено мнение. При това още да за­щитаваме правдините на народа си и да отговаряме на клеветите и ухищренията на недоброжелателите му, за което сторихме да поместваме и някои статии и на гръцки език“. [1] В предложения текст са коментирани най-значимите публицистични материали на автора, излизали в периода 1866–1972 г., които разкриват в пълна степен мисията на влиятелния не само сред цариградските българи печатен орган. В този смисъл, чрез натруп­ването на аргументи, контент-анализ на конкретни цитати и съ­поставяне на исторически събития през призмата на журналистическия поглед, се постига, доколкото е възможно, пълнота в изложението, чийто фокус е разгръщането на ясна комуникационна стратегия в епоха, в която почти е невъзможно да открием друг вестник с толкова ясно фиксирани цели.

 

Резултати от анализа

Във в. „Македония“ Петко Рачов Славейков публикува очерци за не­прекъснатите дипломатически совалки на Великите сили, набляга под­робно на църковните дилеми и трудности на българите, разписва планове за националната просвета, образование и възпитание, активно отразява об­ществените работи и текущи проблеми на българския народ. В такъв сми­съл в. „Македония“ е може би най-яркият пример от възрожденската ни пуб­лицистика в периода преди Освободителната война, който с тогаваш­ните възможности за разпространение на информация улавя голяма част от аспектите, формиращи дневния ред на обществото.

Ето защо обект на изложението е печатният орган, издаван в Цариград между 1866 и 1872 г. Настоящият кратък коментар само ще маркира по-важното от съдържанието на печатното тяло като статии и дописки, за да подкрепи с аргументи възгледите, които редакторът на „Македония“ спо­деля по отношение на въпросите от национално значение. В това е зако­дирана и хипотезата, че големите теми за българското общество са фунда­ментална основа на комуникационната стратегия, с която Славейков си служи, за да консолидира обществено мнение.

Вестникът на ерудита Славейков улавя пулса на динамичните про­цеси сред българите, и то в контекста на реформаторските имперски по­литики. Темите, свързани с Източния въпрос, духовната пробуда, просве­щенският идеал и нелекия процес по формиране и утвърждаване по съ­щество на нацията, засегнати в печатния орган, са пречупени през журна­листическата гледна точка на Петко Славейков, а това, разбира се, очертава още един възможен подход при изследването на възрожденската пробле­матика извън механизмите на настоящата статия.

Методологията, с която ще си послужим, се отнася предимно до ра­бота с исторически изследвания, както и анализ на първични източници, каквото е и фототипното издание на „Македония“, съхранявано в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Целта на настоящото изложение е да внесе яснота относно комуникационната стратегия на из­дателя Славейков да превърне „Македония“ в толкова значим публи­цис­тичен връх за българското възрожденско израстване.

 

Вестник с ясен хоризонт

На първо място авторът очевидно е държал на това в. „Македония“ да задава пулса на събитията в Империята. Не само те да бъдат съобщавани като кратки новинарски дописки, но и подлагани на дисекция и задълбочен аналитичен коментар. Това много бързо превръща вестникът в институция, съдържаща висока публицистика, преводни материали, проверка на сиг­нали от читатели, търсене на отговорност чрез репортажите от силните на деня. Славейков действително е първият сред възрожденските българи, кой­то си позволява радикалното действие да издава печатен орган в сър­цето на Османската империя, който в много ситуации се явява практически аргументирано-критична опозиция на властта край Босфора. Именно в това е и сърцевината на комуникационната му стратегия: толкова сериозни са въпросите от дневния ред на българите, че няма време за губене. Пече­ленето на доверие, пробуждането на всеки читател, е трънлив път към ясната цел – подреждането на независима от султана и Високата порта дър­жава. „Чрез „Македония“ заговорва зрелият и далновиден политик, дип­ломат и организатор на борбата за обособяването и официалното приз­на­ване на българската националност в пределите на Османската империя“. [2]

Главният редактор осъзнава добре каква е успешната формула, с коя­то се печелят довереници за делото на вестника. Затова и го превръща в ма­щабна панорама на събитията, но в същото време с персонално отно­шение към читателските проблеми. В почти всеки брой Славейков прави преглед на западните, руските, гръцките и турските вестници, представя официални документи на Високата порта и Патриаршията. Нещо повече: журналистът се старае да отпечата всяко писмо, оплакване или похвала, дошли от различни краища в Българско. Това е един вероятно извънредно тежък труд за подборка на обзорни материали, които са съотносими към значимостите на момента, но така читателят получава пред себе си целия познат и непознат свят – с неговите проблеми, противоречия, сблъсъци.

Петко Славейков е на почти 40 години, когато започва заниманието му с „Македония“. Той е натрупал опит и като публицист, и като общест­веник, и като „борец за правда“ (с цялата витиеватост на това словосъ­четание). В този смисъл той заживява с веруюто, че вестниците трябва да бъдат „пълни с мисли и разум“, да бъдат и „ръководители на народното раз­витие и самопознаване“. Славейков е наясно с важното значение, което един информационно-аналитичен вестник може да има върху българското все още неуверено прохождащо общество, защото той работи като способ за формиране на колективно мнение. „Като разбира пропагандното зна­че­ние на вестника, Славейков му поставя задача да влияе и върху чужди сре­ди. Затова решава да дава най-важните статии по църковния въпрос и на гръцки език – за да знае гръцкият народ какво искат българите. Главната грижа на Славейков в „Македония“ е да разисква „народните работи“, да защитава правдините на народа, да върне националното съзнание на ония българи, които са го загубили под гръцко влияние“. [3]

Георги Боршуков в „История на българската журналистика“ отбе­лязва, че вестник „Македония“ в много отношения е „противоречив, ста­новищата му по някои въпроси – колебливи и неправилни“. [4] Налице са основания да се обобщи, че същината на тези твърдения е редно да бъде търсена в незавидното положение, в което се намирал Петко Славейков при издаването на своя печатен орган. Да критикуваш открито турското пра­ви­телство, да се противопоставяш остро на Гръцката патриаршия и да раз­об­личаваш всекидневните недъзи на различни по популярност, власт и зна­чение фигури, има своите рискове. Нека не забравяме отново и факта, че Славейков издава вестника си в столицата на Османската империя, а това е налагало със сигурност да бъде гъвкав, прозорлив и дълбоко съобразителен за всеки материал, който се появява по страниците.

Макар в условия на постоянна и на моменти драматична несигурност, публицистът разгръща своята информационна стратегия в няколко отделни направления – църковните сблъсъци, образованието и просветата, полити­ческите борби за свобода и независимост и решенията на великите сили, които засягат българите, в рамките на Източния въпрос: тема, явяваща се връхна точка на Славейковите усилия. Тази стратегия цели сериозна об­щест­вена осведоменост по ключовата проблематика на времето, настоява и за опознаване на характера на обществено-политическите процеси с доста­тъчен контекст, който да споява отделните елементи. Такъв тип стратегия увлича привърженици, моделира критичен поглед и формира нетърпимост към изразителите на порочния публичен натиск върху безспорни авто­ритети за времето си като зрелия публицист. В допълнение издателят си дава сметка, че „Македония“ трябва да достига до колкото се може повече абонати в различни отдалечени краища на Империята и затова често пъти се налага да преглъща нередовните плащания на абонамента. Това от своя страна предизвиква трусове – кредиторите не чакат, а имперската полиция наблюдава зорко всеки брой и търси поводи да навреди на журналиста.

Как обаче подобен феномен като „Македония“ успява откровено да воюва за доверието на читателя от сърцето на Цариград? Защо се чете? Кои са темите, развълнували по това време българите, в границите на Импе­рията? Всички тези въпроси засягат и обясняват комуникационната стра­тегия на Славейков: строго фиксирана в няколко ключови направления и следваща неотлъчно максимата: „Лошо нещо е да се помести някой от на­чалата си, когато са прави“.

 

Източният въпрос – измерения отвъд дипломацията

Вестник от ранга на „Македония“ е нямало как да подмине цент­рал­ния наратив, който вълнува европейските държави, а именно – ангажи­ментът към интересите им около проливите, както и влиянието върху Ос­ман­ската империя и подчинените ѝ етноси. Така „великите“ непрекъснато прегрупирали тактиката си в региона, което поставяло регулярно на дневен ред темата за свободата и независимостта на отделните народи, попаднали волю-неволю под юрисдикцията на полумесеца. Макар в действителност различните разклонения на Източния въпрос да били трудно разбирани от широката аудитория на вестника, читателите си давали сметка, че текат сериозни външни процеси, които по неведоми за тях пътища влияят върху битието им. Точно в това била и силата на комуникационната стратегия на печатния орган – непрекъснато да предоставя актуални сведения в развитие за случващото на европейския политически театър, за да могат абонатите да провидят нуждата от ясна ангажираност с обществено-политическите процеси отвъд собствения си малък свят. Петко Славейков е отчитал динамиката на процесите около себе си и затова стратегически се залавя да ги обяснява.

Така например в статията „Здравият егоизъм“ от 1867 г. редакторът изтъква, че „Най-добра и най-хубава политика държи тази държава, която има здрав егоизъм, която наистина своите интереси зема за цел, но не до­хожда до там, щото да докара тези си интереси в противословие с нравст­веността, правдата и свободата“. [5] Очевидно идеята е свързана с това, че на геополитическата сцена няма място за колебания и нерешителност. Трябва да се действа със замах, като преди всичко се защитават собствените възгледи. В продължение на коментара за състоянието на международните теми, Славейков публикува материала „Къде отива политиката?“, в който по типичен начин и с талантлив, разбираем изказ редакторът обяснява как повечето от страните в Западна Европа искат мир, а руските и пруските вест­ници пък пишат, че трябва война. Славейков дава някои обяснения за евентуалния ход на политическите събития, като цветущо заключва, че по­соката, в която ще се развие т.нар. Източен въпрос, я знае само Бог!

Авторът представя ситуацията с неизчерпаемия казус по страниците на „Македония“, доколкото стигат силите му. Буквално. Тъй като е било необходимо да прави преглед на големите западни печатни издания, които пишат по темата, а това е доста трудоемък процес, редакторът се старае да извлича същината на мненията  и идеите, идващи от чуждия печат. Така например отбелязва, че „безпокойствието на „Таймс“ е верен барометър за състоянието на Европа“. [6] А в друг материал от 1869 г. под заглавие „По­литическо обозрение“ акцентира върху разрешаването на общите конфлик­ти през тезата, че всеки народ трябва да има собствена воля за своите дела. Комуникационната стратегия на издателя е Източният въпрос да присъства като контекст в дневния ред на българското общество. Славейков е пред­усе­щал, че измеренията на дипломацията няма да бъдат достатъчни в раз­решаването на фундаменталните политически различия на Стария кон­тинент, ето защо намира инструмент, с който да подготви своя читател за предстоящите трудни обществени решения. Впрочем свързани и с друга мно­го съществена тема: борбата за независима българска църква.

 

Духовните вълнения по страниците на „Македония“

Вестникът е свидетел на две от големите събития, имащи отношение към църковния въпрос на българите: Ферманът за учредяването на бъл­гарската екзархия, издаден от султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г., и ръкополагането на първия български духовен водач Антим от 16 февруари 1872 г. Разбира се, много преди тези важни дати за българската история, „Македония“ следи активно различните ракурси към църковната борба. Спо­ред редица изследователи изданието изразява най-ярко възгледите по духовните работи на по-голямата част от народа от който и да е друг вест­ник или притурка за времето си. То представя убежденията на т.нар. „мла­ди“ или лявото течение. Това са предимно селяни, търговци, дребните за­наятчии и известна част от народната интелигенция. „Схващайки добре, че само народното действие е в състояние да подтикне работите напред, Сла­вейков непрестанно подбужда българите към активност. Според него на­родът обаче не действува достатъчно смело и енергично, затова „въп­росът“ стои на едно и също място“. [7] Във всяка своя статия Славейков настоява за работа по отделянето и обособяването на Българска екзархия, която да е независима от Гръцката патриаршия: с назначени свещеници от българите и с проповядване на вярата на църковнославянски език. „Маке­дония“ не се поддава на провокациите, интригите и сплетните на фенер­ското духовен­ство дори когато гърците заплашват със схизма българския народ, а напро­тив – още по-активно работи в полето на българското ду­ховно свестяване. Тази комуникационна стратегия има ясна цел – в мътното време на остро преплитане на тенденции да се извлече полза за про­буждано на национал­ното самочувствие, стъпвайки върху фундамен­тал­ния крепител на народ­ния дух – православието.

В статията „Вариации по черковният въпрос“ от 1868 г. например Славейков конкретно формулира и систематизира исканията на българите по темата. „Да управляваме черквите си сами, да нареждаме училищата си сами, да употребяваме язикът си свободно и да развиваме книжевността си. На тези наши желания и стремления може ли да ся припише нещо нечисто, нещо недозволено?“. [8] Материалът е от съществено значение за вестник „Македония“, защото поставя духовните работи в контекста на развитието на българската народност и обособяването на самостоятелен език, форми­рането на светски училища и достъпа до образование в българското об­щество. Славейков разсъждава, че църковният въпрос не може да бъде разглеждан като нещо отделно от големите проекти, които формират днев­ния ред на нацията. Наред с просветата, духовното обособяване е другият възможен път според Славейков, който моделира същината на българската народност.

Редакторът си дава сметка колко важни са отправените искания и затова призовава властта, от която зависи изпълнението им, да съдейства за това. В противен случай предупреждава: много по-трудно би се отблъснало едно бъдещо недоволство срещу потъпкването на изконните права на бъл­гарите. Статията, както и други подобни на нея, е написана с примери от ис­торията, за да се подсилят основанията на духовните тежнения. Всяка дума е на мястото си, а всяко по-сложно събитие или ситуация – опростено и лесно обяснено. Целта на подобен изказ е четящите да припознаят съ­държанието на материала, да се идентифицират с валидните аргументи и да защитават интересите на припозналите православието като своя религия и път. Интереси, свързани и с другия голям разказ, разгърнат по страниците на изданието – този за образованието, просветата и възпитанието.

 

Знания за всички

„Една от най-големите заслуги на Петко Славейков като обществен деец е успешната борба, която той води във в. „Македония“ през 1867 г. срещу проекта на русенския валия Мидхат паша за сливане на българските училища с турските. Тази реформа е имала като своя крайна цел да притъпи и унищожи българското национално съзнание.“ [9] Чрез множество статии редакторът се старае да обяснява гибелната политика на реформатора, която щяла с лека ръка да жертва усилията на поколения българи, работили на полето на народната просвета у нас. Нещо повече, използвайки нараст­ващия авторитет, който печелел вестник „Македония“, Славейков работи по създаването на обществено недоволство срещу идеите на турския чинов­ник, който в крайна сметка има и огромна заслуга за прекратяването на печатния орган.

„Затова ли сме изкарали училищата от ония мрачни времена? Затова ли сме отбивали от хапката си и сме крепили училищата си, за да ги видим един ден вън от ръцете си?“ [10] Славейков съзира дългосрочната опасност и скритите намерения на Мидхат паша ето защо разгръща трибуна на просве­щенските въпроси, пропили с духа си времето в цяла Западна Европа. Освен че те намират прием по страниците на вестника, редакторът се опитва да пречупи сложните възгледи на чуждите авторитети на разбираем и достъ­пен език за читателите. Че знанията и доброто възпитание са основопо­ла­гащи за човешкото развитие, е ключово убеждение на Славейков, и то личи ярко в множеството статии и анализи. Както църковният въпрос не може да се реши без насреща да стои критична маса от грамотни люде, които раз­бират и адекватно реагират на непредвидимото утре, така и националната просвета се превръща в значим фактор на Българското възраждане.

„Подобно на Каравелов и Ботев, Славейков вярва в силата на разума, гледа на овладяването и развитието на съвременните знания като на главен залог за напредъка на човешкото общество и конкретно на българите. Схва­щането, че „просвещението е могъщество, сила“, е между най-важните ръ­ко­водни начала на цялата му обществено-политическа дейност“. [11] Сла­вейков успява да прокара тънката разлика между начетеността и грамот­ността, от една страна, и морала и духовните качества на човека, от друга. Това е съществено уточнение, защото, използвано дори само в контекста на българските дела, е видно, че когато липсват нравствени устои у хората, никакво образование не е в състояние да ги замени. Редакторът е убеден, че просветата не трябва да е за избрани, а е нужно да достигне до всеки един човек. Така той на практика споделя същината на западноевропейските мо­дерни ценности по това време и търси начини да пречупи съдържанията им през контекста на българските национални въпроси. Това е комуника­ционна стратегия, дълбоко пропита от чувство за дълг и жертвоготовност в името на адекватното, лишено от пропагандни и официозни клишета об­щест­вено мнение.

Издателят осъзнава, че това никак не е лека задача предвид факта, че българите имат зад гърба си векове, в които различните модели на мислене и възприятие, развити от Запада, остават недостъпни за цели етнически групи на Балканите. И въпреки това са предложени пътища, по които да се случи просвещенският процес и в Българско, като разпространяване на полезни книги сред народа и продаването им на достъпна цена. Макар тези аргументи да стоят малко встрани от грандиозността на просвещенските идеи, те в действителност са много добър пример как на практика образо­ванието би могло да стигне до населението. В това Славейков вижда и сигурен гарант за ограмотяването на българското общество. Образованието трябва да е достъпно, а то може да е достъпно, ако е евтино.

Образователният въпрос по страниците на вестник „Македония“ съ­четава в себе си настроенията и нагласите на западната традиция, препли­та национално-исторически тенденции, както и насочва вниманието към все­ки­дневните теми и проблеми на Българското просвещение, които трябва час по-скоро да бъдат решени. С много майсторство и усет, Петко Сла­вей­ков посочва недъзите на родното обществено ограмотяване, дава предло­жения за реформи и набляга върху добрите примери, а това внася допъл­нителни нюанси, които ни помагат да разберем духа на националния про­ект, посветен на знанието. Още веднъж е редно да отбележим, че вестник „Македония“ е може би най-значимият печатен орган, издаван в Цариград, който наред с църковните, обръща сериозно внимание на просвещенските въпроси. А те са неимоверно свързани с другата голяма задача, която из­данието си поставя – да бъде трибуна на темите, свързани с българската народност, обособяването на човека като свободен гражданин и дневния ред на общите дела.

 

Българската народност, гражданският статут и общественото раз­витие

Петко Славейков си дава ясна сметка, че вестник „Македония“ не мо­же да остане безучастен към структуроопределящите тенденции, модели­ращи представата за българската народност, ето защо посвещава немалка част от страниците на своя печатен орган именно на тези проблеми. „Идеи­те преобладават над человеците и да щат те и да не щат.“ [12] Така започва статията „Идеята за народност“ от 1867 г., в която редакторът описва своите убеждения за смисъла на това понятие, изиграло ключова роля за обо­собяването на националните държави в Европа. Наред с натрупаните чужди конотации върху него, Славейков отново го вплита в българската ситуация, за да обясни с прости думи на читателите, че както австрийците, италиан­ците и гърците си имат собствен език, образование, държава и т.н., така и българите трябва да работят, за да си извоюват подобни права. Голямата идея за народността е всъщност голямата идея за политическа и духовна свобода, за която мечтае толкова Славейков. Тя е неизменно свързана с целите и задачите на комуникационната му стратегия: да подготви чрез сло­во българите за борба в отвоюване на полагащия им се дан от историята. Без просвещение, без духовност, без интелигенция, без цел няма израст­ва­не, няма реализация на висшите идеали, които остават само кухи идеи. А че всичко това зависи от желанието на българското общество, става кате­го­рично ясно и от материала „Как отиваме“ от 1868 г., в който Славейков нас­тоява за колективни усилия, когато става дума за решаване на неотлож­ните общи дела. Нещо повече, идеята за народност по страниците на из­данието е тясно свързана с просветата. Неколкократно редакторът нарича образова­нието панацея за народите и това е резонно твърдение особено в рамките, в които просветата се схваща като всенародна, като сигурен път за консоли­дацията на българския етнос и възпитаването на отделните индивиди в граж­дани.

Ето защо неизменно до посочените отправни точки на Славейковата стратегия се появяват и тези за свободата като висше благо за отделния човек. Издателят успява да обвърже нравственото и моралното израстване на народа с неговото толерантно и почтително отношение към всеки, който заявява открито своята неподправена индивидуалност. „И там, дето всяка личност в свободата си и в правата си ся почита от страна на всякой съчлен на обществото, там е само гарантирана свободата, там само могат всичките свободности да ся настанят, да ся придворят и вкоренят в живот.“ [13]

Отвъд безспорното усещане, което остава у читателя, за просве­щенския характер на подобно изказване, трябва да уточним, че Славейков съзнава фундаменталната роля на пресата в национално-консолидиращите процеси, които текат с динамика, ето защо не пропуска да отбележи, че зас­лу­­ги за това един народ да започне да се усеща като общество имат и пе­чатните органи. Благодарение и на обобщаващия характер към проб­лемите, който носи публицистиката, подобни въпроси могат да бъдат ре­шавани на бойното поле на общественото мнение. Така е и изречена ролята на жур­налиста, повторена неколкократно и в други материали – той не само трябва да посочва недъзите на цели публични структури, а да ги предвижда и да предлага решения за справянето с проблемите.

 

Заключение

Виждаме как дори само с накратко споменатите статии, дописки и материали, посветени на българската народност, гражданското развитие и общите дела по страниците на вестник „Македония“, се построява пред очите ни една подредена по теми комуникационна стратегия, която превръ­ща печатния орган във влиятелен и притегателен център на дневния ред на една съществена част от българското възрожденско общество. Виждаме как с майсторство и умелост на журналист Славейков посочва проблемните страни на българското обществено развитие, но не остава безучастен, а дава предложения, идеи и планове за решаване на въпросите, които касаят всеки един, посветил себе си на публичните дела.

Вестник „Македония“ прави разрез на обществено-политическите процеси, представя характерологията на българския манталитет, порицава недъзите и търси добрите примери, които да послужат като стимул за раз­решаване на върволица от проблеми, формиращи дневния ред на на­цията. Заради това комплексно отразяване на живота, печатният орган има наис­тина значим принос в оформянето на адекватно отношение към въпро­сите, които касаят Българското възраждане въобще. Чрез неподправения талант на Славейков като редактор, читателят достига до есенцията на епо­хата и днес, разбирайки вълненията, тегобите, радостите и неволите на бъл­гарите, в годините непосредствено преди решителните освободителни бор­би. И всичко това, разбира се, е възможно през ситуацията на реформи и пос­те­пенен разпад в османското политическо тяло – своеобразен исто­рически шанс, уловен и разгърнат от Славейков в печатния орган чрез доб­ре орга­низирана комуникационна стратегия за разбуждане на националната свяст.

Българското възраждане не би било това, което познаваме, без споме­натия структуроопределящ процес. Смяната на султани, сложното поло­же­ние на империята в международната сцена, вътрешните противоречия, но­вите икономически предизвикателства пред Високата порта, честата намеса на западната дипломация по въпросите на Балканите, тромавите реформи в армията, положението на покорените народи и гръмките поста­новления, за­писани в Гюлханския хатишериф и Хатихумаюна, са само ню­анс на дейст­вителната обстановка, в която полумесецът осъществява ре­форми, но в етап на фактически разпад.

Тази динамична ситуация очевидно е усетена сред голяма част от буд­ните членове на българското общество, които започват да чертаят мащабни проекти за национално възраждане на българския народ в контекста на за­падните примери за буржоазно-либерални, републикански, и дори анти­ко­ло­ниални въстания, определящи до голяма степен характера на це­лия „дъ­лъг XIX век“ [14] в Европа. А тук на Балканите, сред покорените на­роди от Османската империя, вълна от въоръжени бунтове проблема­тизира неимо­верно бъдещото влияние на султанското политическо тяло.

В контекста на тази сложна обстановка българският народ има да ре­шава общественозначими въпроси, които ще зададат посоката за бъ­де­щото му включване в европейската политическа карта като независим и свобо­ден. Проектът за национална просвета, църковните дела, установя­ва­нето на новобългарския език и консолидиращите етапи по формирането на българ­ската нация се превръщат в гръбначния стълб на промените, през които трябва да премине обществото, изживявайки паралелно всички труд­ности от своето неравнопоставено положение сред останалите поданици.

Имайки предвид всичко това, Петко Славейков и вестник „Маке­дония“ се превръщат в изразители на общонародните теми и проблеми. Просветителските, политическите и духовните идеи, засегнати в печатния орган, стават живо отражение на времето си, а желанието на редактора да промени манталитета и незавидната обществена грамотност на читателите си – в първи принцип на „Македония“. Така в действителност насреща си имаме вестник, който е безспорен ръководител на народно развитие. Вест­ник, който пречупва сложните геополитически, икономически и социални въпроси, които вълнуват Стария континент, и ги поднася на своята ауди­тория, за да ѝ покаже пътя на националното развитие. Вестник, който раз­исква динамичните процеси в Османската империя, като илюстрира въз­мож­ните ползи за българите от всеки от тях. И най после – вестник, отдаден на големите проекти, които народът трябва да поеме в ръцете си, ако иска да заяви своята политическа и духовна самостоятелност.

Последният удар на вестника нанася Мидхат паша, а Славейков пише с огорчение: „Мидхат паша прекрати с „Македония“ едва ли не и моето съществуване. Аз останах жив, но ударът, който ми се нанесе, беше тъй силен, щото с него не можах вече да се дигна и се принудих пак за старото си занятие – учителството, за прехрана“. [15] Така, без да може повече да продължи с печатането на изданието, Славейков поема по други пътища.

Цитати и бележки

[1] Славейков, П. (1867). Македония, бр. 7, г. II, 04.01., архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia, br. 7, g. II, 04.01., arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[2] Леков, Д. (1993). Българска възрожденска литература. Славейков – трибун на волното публицистично слово. София: Университетско издателство на СУ „Св. Климент Охридски“, 189. [Lekov, D. (1993). Balgarska vazrozhdenska literatura. Slaveykov – tribun na volnoto publitsistichno slovo. Sofia: Universitetsko izdatelstvo na SU „Sv. Kliment Ohridski“, 189.]

[3] Боршуков, Г. (1976). История на българската журналистика. София:  ИК „На­ука и изкуство“. София, 219. [Borshukov, G. (1976). Istoria na balgarskata zhurnalistika. Sofia:  IK „Nauka i izkustvo“. Sofia, 219.]

[4] Боршуков, Г. (1976). История на българската журналистика. София: ИК „Наука и изкуство“, 228. [Borshukov, G. (1976). Istoria na balgarskata zhurnalistika. Sofia: IK „Nauka i izkustvo“, 228. ]

[5] Славейков, П. (1867). Македония, г. II, бр. 3, 16. XII, архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia, g. II, br. 3, 16. XII, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[6] Славейков, П. (1868). Македония, г. II, бр. 41–49, 4. XI, архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1868). Makedonia, g. II, br. 41–49, 4. XI, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[7] Косев, Д. (1986). Петко Рачев Славейков. Обществена и политическа дейност. София: Изд. БАН, 127. [Kosev, D. (1986). Petko Rachev Slaveykov. Obshtestvena i politicheska deynost. Sofia: Izd. BAN, 127.]

[8] Славейков, П. (1868). Македония, г. II, бр. 40, 31. VIII, архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1868). Makedonia, g. II, br. 40, 31. VIII, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[9] Гълъбов, К. (1970). П. Славейков: Живот, дейност, творчество. София: ИК „Наука и изкуство“, София, 38. [Galabov, K. (1970). P. Slaveykov: Zhivot, deynost, tvorchestvo. Sofia: IK „Nauka i izkustvo“, Sofia, 38.]

[10] Славейков, П. (1867). Македония, г. II, бр. 47, 21. X, архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia, g. II, br. 47, 21. X, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[11] Топалов, К. (1999). Възрожденци. София: Университетско издателство на СУ „Св. Климент Охридски“, 290–291. [Topalov, K. (1999). Vazrozhdentsi. Sofia: Universitetsko izdatelstvo na SU „Sv. Kliment Ohridski“, 290–291.]

[12] Славейков, П. (1867). Македония“, г. II, бр. 1, 2. XII, архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia“, g. II, br. 1, 2. XII, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[13] Славейков, П. (1868). Македония, г. II, бр. 41 – 49, 4. XI, архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1868). Makedonia, g. II, br. 41 – 49, 4. XI, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

[14] Твърдение на британския историк Ерик Хобсбом. [Tvardenie na britanskia istorik Erik Hobsbom.]

[15] Гълъбов, К. (1970). П. Славейков: Живот, дейност, творчество. София: ИК „Наука и изкуство“, 35. [Galabov, K. (1970). P. Slaveykov: Zhivot, deynost, tvorchestvo. Sofia: IK „Nauka i izkustvo“, 35.]

Библиография

Баева, И. (1968). С. Петко Славейков – живот и творчество (1827-1870). София: БАН. [Baeva, I. (1968). S. Petko Slaveykov – zhivot i tvorchestvo (1827-1870). Sofia: BAN.]

Бакърджиева, Т. (2009). На крачка пред времето: държавникът реформатор Мидхат паша (1822 –1884). Русе: Авангард принт. [Bakardzhieva, T. (2009). Na krachka pred vremeto: darzhavnikat reformator Midhat pasha (1822 –1884). Ruse: Avangard print.]

Боршуков, Г. (1976). История на българската журналистика. София: „Наука и изкуство“. [Borshukov, G. (1976). Istoria na balgarskata zhurnalistika. Sofia: „Nauka i izkustvo“.]

Бонева, В. (2010). Българското църковнонационално движение (1856 – 1870). В. Търново: „За буквите – О писменехь“.

Бобчев, С. (1894). Юбилеен сборник за петдесетгодишнината на българската журналистика. София: Придворна печатница. [Bobchev, S. (1894). Yubileen sbornik za petdesetgodishninata na balgarskata zhurnalistika. Sofia: Pridvorna pechatnitsa.]

Гълъбов, К. (1970). П. Славейков: Живот, дейност, творчество. София: „Наука и изкуство“. [Galabov, K. (1970). P. Slaveykov: Zhivot, deynost, tvorchestvo. Sofia: „Nauka i izkustvo“.]

Косев, Д. (1986). Петко Рачев Славейков. Обществена и политическа дейност. София: БАН. [Kosev, D. (1986). Petko Rachev Slaveykov. Obshtestvena i po­liticheska deynost. Sofia: BAN.]

Леков, Д. (1993). Българска възрожденска литература. Славейков – трибун на волното публицистично слово. София: Университетско издателство на СУ „Св. Климент Охридски“. [Lekov, D. (1993). Balgarska vazrozhdenska literatura. Slaveykov – tribun na volnoto publitsistichno slovo. Sofia: Universitetsko izdatelstvo na SU „Sv. Kliment Ohridski“.]

Славейкова, Св. (1959). Петко Р. Славейков. Биографичен очерк. София: „Бъл­гарски писател“. [Slaveykova, Sv. (1959). Petko R. Slaveykov. Biografichen ocherk. Sofia: „Balgarski pisatel“.]

Славейков, Р. (1927). Петко Рачев Славейков, София. [Slaveykov, R. (1927). Petko Rachev Slaveykov, Sofia.]

Славейков, П. Македония, Цариград, 1866 – 1872, архив на Националната биб­лиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. Makedonia, Tsarigrad, 1866 – 1872, arhiv na Natsionalnata biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

Топалов, К. (1999). Възрожденци. София: Университетско издателство на СУ „Св. Климент Охридски“. [Topalov, K. (1999). Vazrozhdentsi. Sofia: Universitetsko izdatelstvo na SU „Sv. Kliment Ohridski“.]

Изворов материал и корпус

Славейков, П. (1867). Македония, бр. 7, г. II, 04.01., архив на Национална биб­лиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia, br. 7, g. II, 04.01., arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

Славейков, П. Македония, Цариград, 1866 – 1872, архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. Makedonia, Tsarigrad, 1866 – 1872, arhiv na Natsionalnata biblioteka “Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

Славейков, П. (1867). Македония, г. II, бр. 3, 16. XII, архив на Национална биб­лиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia, g. II, br. 3, 16. XII, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

Славейков, П. (1868). Македония, г. II, бр. 41–49, 4. XI, архив на Национална биб­лиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1868). Makedonia, g. II, br. 41–49, 4. XI, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

Славейков, П. (1867). Македония, г. II, бр. 47, 21. X, архив на Национална биб­лиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [Slaveykov, P. (1867). Makedonia, g. II, br. 47, 21. X, arhiv na Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.]

Румен Скрински. Доктор в професионално направление 3.1 Социология, ант­ропология и науки за културата, асистент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Научни интереси в об­ластта на културната история на Българското възраждане, регионалната па­мет и идентичност, както и проблемите, свързани със съвременните комуника­ци­онни стратегии.

 

Ръкописът е изпратен на 25.04.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 26.04.2025 до 26.05.2025 г.

Приемане за публикуване: 27.05.2025 г.

Manuscript was submitted: 25.04.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 25.04.2025 till 26.05.2025.

Accepted: 27.05.2025.

Брой 64 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 64 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.