Медийна и интернет комуникация

Media and Internet Communication

DOI 10.55206/LHRC9411

Илияна Маринкова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: iliyanamarinkova@gmail.com

Абстракт: В статията се разглеждат съвременни разбирания за дезин­форма­цията в контекста на дигиталната комуникационна среда, като се поставя акцент върху нейните комуникационни техники и отличителни белези. В условията на ускорено разпространение на информация и алгоритмично ме­диирано съдържание, дезинформацията се утвърждава като системен фено­мен с потенциал да влияе върху общественото мнение, демократичните про­цеси и институционалното доверие. Използвани са методите на кабинетното проучване, анализа и синтеза. Хипотезата е, че дезинформацията функци­онира като стратегически механизъм за въздействие, използващ специ­фич­ни комуникационни техники, които могат да бъдат систематизирани чрез анализ на нейните отличителни белези. Теоретичният анализ се базира на съвременни научни и институционални източници, като целта е да се из­гради цялостна концептуална рамка за разбиране на дезинформацията като стратегически комуникационен механизъм за въздействие. В изследването се анализират различни теоретични подходи към дефинирането на дезин­фор­мацията, включително разграничението между дезинформация, мисин­фор­мация и малинформация. Специално внимание е отделено на комуни­кационните техники, чрез които се конструират и разпространяват дезин­фор­ма­ционни наративи, както и на техните структурни и езикови характе­ристики.

Ключови думи: дезинформация, комуникационни техники, медийна среда, институционална комуникация, социални мрежи.

Iliyana Marinkova – Communication Techniques and Distinctive Features

of Disinformation

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: iliyanamarinkova@gmail.com

Abstract: The article examines prevailing understandings of disinformation in the context of the digital communication environment, with a focus on its communication techniques and distinctive features. In conditions of accelerated information circulation and algorithmically mediated content, disinformation has emerged as a systemic phenomenon with the potential to influence public opinion, democratic processes and institutional trust. The study employs the methods of desk research, analysis and synthesis. The hypothesis is that disinformation functions as a strategic mechanism of influence that uses specific communication techniques which can be systematized through an analysis of its distinctive features. The theoretical analysis is based on contemporary academic and institutional sources and aims to develop a comprehensive conceptual framework for understanding disinformation as a strategic communication mechanism of influence. The study analyzes different theoretical approaches to defining disinformation, including the distinction between disinformation, misinformation and malinformation. Special attention is paid to the communication techniques through which disinformation narratives are constructed and disseminated, as well as to their structural and linguistic characteristics.

 

Keywords: misinformation, communication techniques, media environment, institutional communication, social media.

Увод

Дезинформацията е предизвикателство пред съвременната кому­ника­ционна среда, характеризираща се с дигитализация и ускорена циркулация на информация. Тя не може да бъде разглеждана единствено като разпрост­ранение на невярно съдържание, а като целенасочен комуникационен про­цес за въздействие върху обществените нагласи и поведението на аудито­риите. [1]

Съществуват и институционални и наднационални дефиниции за това какво е дезинформация, как тя функционира и какви резултати има от из­ползването ѝ.

В документи на НАТО тя се определя като инструмент за намеса в демократични процеси и дестабилизация на обществата. [2] В документи на Европейската комисия тя се дефинира като невярно или подвеждащо съ­държание, разпространявано с цел заблуда или постигане на политическа или икономическа изгода. [3] Видно е, че има различия в извеждане на спе­цификите на дезинформацията, използването ѝ и резултатите от нея: от ин­струмент до генериране на невярно съдържание, дестабилизация и намеса в демократичните процеси до заблуда и ползи на различни равнища.

Според Ковачева и Тулечки дезинформацията се проявява като зна­чим феномен, свързан с медийна уязвимост и разпространение на манипу­лативни наративи в дигиталната среда. Значителна част от аудиторията из­ползва социалните мрежи като основен източник на информация, което за­труд­нява разграничаването между достоверна и подвеждаща информация. [4]

Ключово е разграничението между дезинформация, мисинформация и малинформация. Дезинформацията предполага умишлено създаване и раз­­пространение на невярно съдържание, мисинформацията се характе­ри­зира с липса на намерение за заблуда, а малинформацията включва из­полз­ване на вярна информация в подвеждащ контекст. [5]

В дигиталната комуникационна среда алгоритмите усилват съдър­жание с висок емоционален заряд, което затвърждава предварително съ­щест­вуващи нагласи и ограничава достъпа до алтернативни гледни точки. [6]

Настоящото изследване анализира комуникационните техники и от­ли­чителните белези на дезинформацията в съвременната дигитална среда. За постигането на тази цел се поставят следните задачи: да се система­ти­зират основните теоретични подходи към дезинформацията; да се иден­ти­фицират ключовите комуникационни техники за разпространение; да се из­ведат основните характеристики, позволяващи разпознаването ѝ в съвре­мен­ната комуникационна среда.

Хипотезата е, че дезинформацията функционира като стратегически механизъм за въздействие, използващ специфични комуникационни тех­ники, които могат да бъдат систематизирани чрез анализ на нейните от­ли­чителни белези.

 

Теоретична рамка за дезинформацията

Дезинформацията в съвременния комуникационен контекст се раз­глежда като комплексно явление, което се утвърждава като фактор за об­ществена нестабилност. Тя функционира не само като форма на невярна ин­формация, а като стратегически инструмент за влияние, насочен към ма­нипулиране на обществените възприятия. [7]

С развитието на дигиталната комуникационна среда дезинфор­ма­цията придобива нови измерения, свързани със скоростта на разпростра­нение, обхвата и въздействието си. Според Алкот и Джентскоу тя играе съ­ществена роля при формирането на обществено мнение, особено в кон­текста на политическите комуникации и изборните кампании. [8]

Съвременните теоретични подходи разглеждат дезинформацията като част от по-широки информационни процеси, свързани с т.нар. „информа­ционно безредие“ (information disorder). [9] В концепцията се подчертава, че различни форми на подвеждащо съдържание взаимодействат и взаимно се усилват.

Особено внимание се обръща на ролята на дезинформацията като еле­мент от хибридните заплахи. [10] В стратегическите анализи тя се раз­глеж­да като средство за дестабилизация чрез подкопаване на доверието в инсти­туциите, медиите и експертното знание.

Ковачева и Тулечки подчертават системният характер на дезинфор­мацията. Анализите показват, че тя функционира като част от по-широки ко­муникационни стратегии за манипулиране на обществените нагласи и съз­даване на социално напрежение. [11]

Изследванията върху информационните операции разглеждат дезин­формацията и като част от т.нар. „операции за влияние“, целящи създаване на объркване и ерозия на доверието в публичните институции. [12] Тези процеси се усилват от ниските бариери за създаване и разпространение на съдържание в дигиталната среда.

Съществен елемент в разбирането на дезинформацията е способ­ност­та ѝ да се адаптира към различни комуникационни контексти – от текстови публикации и новинарски материали до визуално съдържание и социални медии. [13]

В обобщение, дезинформацията функционира като стратегически ме­ханизъм за въздействие в сложна информационна среда. Нейният ефект се изразява не само в разпространението на невярна информация, но и в спо­собността ѝ да влияе върху обществените нагласи и доверието в инсти­ту­циите.

Дефиниции и концептуални разграничения

От научна гледна точка с оглед постигане на академична коректност е необходимо разграничаване на понятия, които често се използват като взаимозаменяеми в публичния дискурс. В научната литература се ут­вър­ж­дава прецизно дефиниране на термините „дезинформация“, „мисин­фор­ма­ция“ и „малинформация“, които формират основата на т.нар. „ин­фор­ма­ционно безредие“ (information disorder). [14] Дезинформацията се оп­ре­деля като невярно или подвеждащо съдържание, разпространявано с умиш­лена цел за заблуда.

Институциите на международно равнище също дават дефиниции за то­ва какво е дезинформация. Според Европейската комисия дезинформа­цията се използва за постигане на политическа или икономическа изгода и има потенциал да причини обществена вреда. [15]

Мисинформацията в разбиранията на Дон Фалис се характеризира с липса на умишленост и включва разпространение на невярна или неточна информация в резултат на грешка, непълнота или неправилно тълкуване на факти. Въпреки липсата на намерение за манипулация, нейните ефекти мо­гат да бъдат сходни с тези на дезинформацията. [16]

Малинформацията в изследванията на Аристидес Махайрас и Михаил Двилянски се отнася до използването на вярна информация в подвеждащ контекст чрез изваждане на факти от първоначалната им среда или се­лек­тивното им представяне с цел манипулация. Този тип съдържание е труд­но разпознаваем, тъй като се основава на реални данни, но води до изкривени интерпретации. [17]

Видно е, че учените правят разграничение между дезинформация, мис­­ин­формация и малинформация, което от теоретична гледна точка е важ­но за разбирането на съвременните комуникационни процеси и механиз­ми­те на информационно въздействие.

Изследванията на Дарин Бейнс и Робърт Дж. Р. Елиът за дизин­фор­мацията в контекста на пандемията показват, че тези понятия често се при­покриват в публичния дискурс, което създава концептуална неяснота и зат­руднява анализа на комуникационните процеси. [18] Това налага по-ясно разграничаване между различните форми на информационно въздействие.

Информационното въздействие се свързва с термина „фалшиви но­вини“, който обозначава дезинформационно съдържание, имитиращо жур­налистически формат с цел създаване на впечатление за достоверност. Из­следванията на Едсън С. Тандок-младши, Джън Уей Лим и Ричард Линг по­­казват, че понятието „фалшиви новини“ често се използва без ясно де­фи­нирано съдържание, което затруднява неговото научно приложение. [19]

Важен аспект е и връзката между дезинформацията и пропагандата. Макар пропагандата да има по-дълга историческа традиция, тя също пред­ставлява форма на целенасочено въздействие върху аудиторията. Основ­ната разлика е, че пропагандата може да използва както вярна, така и не­вярна информация, докато дезинформацията се характеризира предимно с подвеждащо съдържание. [20]

Учените проучват историческият произход на термина „дезин­фор­ма­ция“, а целта е да се подчертаят неговият стратегически характер и връз­ката му с практики на информационно влияние и манипулиране на обществе­ното мнение. [21]

Разграничението между дезинформация, мисинформация и малин­фор­­мация показва, че съвременните форми на информационно въздействие не могат да бъдат анализирани единствено чрез противопоставянето между вярна и невярна информация. Съществено значение имат намерението, контекстът и начинът на разпространение на съдържанието.

Именно тези елементи определят дали дадено послание функционира като инструмент за манипулация и стратегическо влияние върху аудито­рията. В дигиталната среда различните форми на информационно въздейст­вие често използват сходни комуникационни техники, което затруднява тяхното ясно разграничаване в публичния дискурс.

Това показва, че дезинформацията следва да се разглежда не само ка­то невярно съдържание, а като целенасочен комуникационен процес, адап­тиран към логиката на дигиталните платформи и механизмите за он­лайн разпространение на информация. Нейната ефективност се основава не само на съдържанието на посланията, но и на способността им да пред­извикват емоционални реакции, да създават усещане за достоверност и да се вписват в съществуващи обществени нагласи и убеждения.

Дезинформацията в дигиталната комуникационна среда

Дигиталната комуникационна среда променя начина, по който се съз­дава, разпространява и възприема информацията, като същевременно съз­дава условия за разпространение на дезинформация. Характеристики ка­то висока скорост на циркулация, ниски бариери за публикуване и глобален об­хват позволяват дезинформационните наративи бързо да достигат до широки аудитории. [22]

Един от ключовите фактори за това е ролята на алгоритмите. Со­ци­алните платформи използват алгоритмични системи, които приорити­зират съдържание с висок ангажимент и често усилват емоционално на­то­варени и поляризиращи послания. Изследванията показват, че именно та­къв тип съдържание се разпространява по-бързо и достига до по-широки аудитории в сравнение с проверена информация. [23]

Особено значение има концепцията за „филтърните балони“, според която потребителите получават съдържание, съобразено с техните пред­почитания и поведение. Това ограничава достъпа до различни гледни точки и затвърждава съществуващи убеждения. [24] Подобен ефект имат и „ехо камерите“, при които комуникацията се осъществява в затворени групи със сходни възгледи. [25]

Социалните мрежи играят ключова роля, тъй като позволяват на пот­ребителите не само да консумират, но и да създават и разпространяват съдържание. Според изследването на Восуги, Рой и Арал невярната инфор­мация се разпространява по-бързо и достига до по-широки аудитории от достоверната информация, особено когато предизвиква силни емо­ционал­ни реакции. [26]

Съществен фактор е и ролята на визуалното съдържание. С разви­тие­то на технологии за обработка на изображения и видео, включително deepfake, дезинформацията придобива форми, които са по-трудни за раз­позна­ване и често се възприемат като по-достоверни. [27]

В дигиталната среда нараства и ролята на автоматизирани акаунти и ботове, които усилват определени наративи и влияят върху видимостта на информацията. [28] Тези механизми са част от по-широки стратегии за ин­формационно влияние.

В българския контекст социалните мрежи и онлайн медиите също съз­дават условия за разпространение на дезинформация. Ограничената медий­на грамотност и ниското доверие в институциите допълнително усил­ват въз­действието на подобно съдържание.

Дигиталната комуникационна среда не само улеснява разпрост­ране­нието на дезинформация, но и трансформира нейните форми и механизми на въздействие. Алгоритмите, социалните мрежи и новите технологични инструменти създават условия, в които дезинформацията се превръща в ус­тойчив и трудно контролируем феномен.

 

Комуникационни техники, използвани за дезинформацията

Според У. Ланс Бенет Стивън Ливингстън дезинформацията функ­ци­онира като стратегически комуникационен процес, при който се използ­ват специфични техники за въздействие върху аудиториите. Тези техники са насочени не само към разпространение на съдържание, но и към фор­миране на интерпретационни рамки, чрез които аудиторията възприема ре­алност­та. В дигиталната среда те се комбинират с алгоритмични механизми и со­циални практики на споделяне, което увеличава тяхната ефективност и об­хват. [29]

Комуникационните техники на дезинформацията следва да се раз­глеж­­дат като част от по-широки стратегии за информационно влияние, кои­то интегрират когнитивни, емоционални и технологични елементи. Те се основават на експлоатиране на когнитивни пристрастия и на склонността на аудиторията да търси опростени и емоционално наситени обяснения на сложни явления. [30]

 

Емоционализане (използват се и термините „емоционализъм“ или „емо­­ционализация“) и апелиране към страх и гняв

Емоционализането представлява една от най-ефективните комуни­кационни техники в дезинформацията. Тя се изразява в структуриране на съдържание, което предизвиква силни емоционални реакции, като страх, гняв или възмущение. Подобни реакции намаляват степента на критично възприемане на информацията и увеличават вероятността за нейното спо­деляне. [32]

Апелирането към страх функционира като механизъм за активиране на защитни реакции, при които аудиторията възприема информацията като непосредствено значима и заплашителна. От своя страна посланията, които провокират гняв, стимулират ангажираност и засилват поляризацията, като същевременно улесняват разпространението на съдържание в социалните мрежи. [32]

 

Манипулативно рамкиране (framing) и селективност на информа­цията

Манипулативното рамкиране представлява техника, при която дадена информация се представя в контекст, който насочва интерпретацията ѝ в определена посока. Чрез селективен подбор на факти и акцентиране върху конкретни аспекти се конструира изкривена представа за реалността. [33]

Селективността на информацията се изразява в пропускане на същест­вени данни или в изваждане на факти от контекста им. Това поз­волява съз­даването на наративи, които изглеждат логически последователни, но водят до подвеждащи заключения. Тази техника е особено ефективна в условията на информационно пренасищане, при което аудиторията разчита на опрос­тени когнитивни схеми за обработка на информацията. [34]

 

Използване на фалшиви експерти и авторитети

Използването на фалшиви експерти представлява техника, при която се създава привидност за експертност с цел легитимиране на дезинфор­мационно съдържание. Тази стратегия се основава на социалната склонност към доверие в авторитети и експертни източници. [35]

В редица случаи се използват реални експерти, чиито изказвания се изваждат от контекста или се интерпретират селективно. Това създава хиб­ридни форми на дезинформация, които съчетават реални факти с под­веж­дащи интерпретации и по този начин затрудняват разпознаването на мани­пулацията. [36]

 

Повторяемост и усилване на посланията

Повторяемостта е ключов механизъм в дезинформацията, свързан с т.нар. „ефект на илюзорната истина“. Според него многократното излагане на дадено твърдение увеличава вероятността то да бъде възприето като достоверно, независимо от неговата фактическа точност. [37]

В дигиталната среда този ефект се усилва чрез координирани мрежи за разпространение на съдържание, включително автоматизирани акаунти и ботове. Те създават усещане за масовост и обществено съгласие, което допълнително увеличава въздействието на дезинформацията.

 

Визуални манипулации и мултимедийни техники

Визуалните елементи играят все по-значима роля в дезинформацията, тъй като се възприемат като по-достоверни от текстовото съдържание. Из­об­раженията и видеоматериалите създават непосредствено възприятие за реалност, което намалява склонността към критичен анализ. [38]

Развитието на технологии като deepfake позволява създаването на ви­сокореалистични манипулирани видеа, които могат да бъдат използвани за създаване на убедителни, но напълно фалшиви наративи. Това поставя нови предизвикателства пред идентифицирането на дезинформацията и изисква развитие на нови механизми за проверка на съдържанието.

Наративни и конспиративни теории

Според Тьон ван Дайк дезинформацията често се структурира под формата на наративи, които предлагат опростени и последователни обяс­нения на сложни процеси. Тези наративи създават когнитивна рамка, която улеснява възприемането на информацията и намалява вероятността за кри­тично осмисляне. [39]

Конспиративните теории според екипа от учени Карън М. Дъглас, Роби М. Сътън и Александра Чичока представляват специфичен тип на­ративи, които обясняват събитията чрез скрити действия на влиятелни гру­пи. Те засилват недоверието към институциите и експертното знание и чес­то функционират като устойчиви комуникационни конструкции, които труд­но могат да бъдат опровергани. [40]

Ефективността на комуникационните техники на дезинформацията не се основава единствено на съдържанието на посланията, а на способността им да активират емоционални реакции, когнитивни нагласи и механизми на доверие. Независимо дали става въпрос за емоционализация, манипу­ла­тив­но рамкиране или повторяемост на посланията, общият им ефект е насочен към ограничаване на критичното възприемане и създаване на опростени интерпретации на реалността.

Съществена особеност на тези техники е, че те функционират в ком­бинация и взаимно усилват своето въздействие в дигиталната среда. Авто­ровото становище в настоящото изследване е, че именно съчетаването на емоционално въздействие, селективност на информацията и привидна дос­товерност превръща дезинформацията в устойчив механизъм за влияние върху обществените нагласи и възприятия.

Отличителни белези на дезинформацията

Дезинформацията може да бъде идентифицирана чрез набор от пов­тарящи се признаци, които се проявяват на различни равнища – езиково, струк­­турно и комуникационно. Тези белези не функционират изолирано, а в съвкупност формират разпознаваем модел на комуникационно въз­дейст­вие.

 

Сензационност и емоционализиране

Дезинформационното съдържание се характеризира със сензационен и емоционализиран изказ, използван за привличане на внимание и нама­ляване на критичното възприемане. Чрез преувеличения, категорични твър­де­ния и драматични формулировки се създава усещане за спешност, което стимулира бърза реакция от страна на аудиторията. [41]

Емоционалната натовареност увеличава вероятността съдържанието да бъде възприето некритично и разпространено в дигиталната среда.

 

Липса на проверими източници

Съществен белег на дезинформацията е отсъствието на ясно иденти­фицирани и проверими източници. Често се използват формулировки като „експерти твърдят“ или „според източници“, които създават привидност за достоверност без реална възможност за проверка. [42]

Подобен тип неопределеност улеснява разпространението на дезин­фор­мационни послания, тъй като фокусът се измества от проверимостта на информацията към нейното емоционално и внушително въздействие. По то­­зи начин привидната авторитетност започва да функционира като замес­тител на фактологичната достоверност.

 

Изкривяване на контекста

Изкривяването на контекста представлява механизъм, при който ре­ални факти се използват по начин, който променя тяхното значение чрез се­лективно цитиране или изваждане от първоначалната им среда.

Този тип манипулация е особено ефективен, тъй като се основава на реални елементи, които засилват доверието към съдържанието.

Имитиране на журналистически формат

Дезинформацията често възпроизвежда структурните и стилис­тич­ните характеристики на журналистическите текстове чрез използване на заг­лавия, визуални елементи и форматиране, създаващи впечатление за легитимност.

Тази стратегия увеличава вероятността аудиторията да възприеме ин­формацията като надеждна, особено при ограничена медийна грамотност.

Повторяеми наративи и опростени обяснения

Дезинформацията често използва повтарящи се наративи, които пред­лагат опростени обяснения на сложни социални и политически процеси.

Опростяването на реалността намалява вероятността за критичен ана­лиз и улеснява приемането на подвеждащи интерпретации.

Поляризация и разделение на аудиторията

Поляризацията се проявява чрез създаване и усилване на противо­поставяния между различни социални групи посредством крайни позиции и конфликтни наративи.

Този процес затвърждава съществуващи нагласи, ограничава достъпа до алтернативни гледни точки и създава условия за устойчиво разпрост­ранение на дезинформация.

Въз основа на разгледаните отличителни белези може да се направи изводът, че дезинформацията изгражда своята убедителност чрез създаване на привидна логичност, авторитетност и емоционална значимост на съдър­жанието. Сензационността, липсата на проверими източници и опростените наративи функционират като взаимосвързани елементи, които улесняват възприемането на посланията без задълбочена критична оценка.

Анализът показва също, че отличителните белези на дезин­форма­ция­та са пряко свързани със спецификите на дигиталната среда, в която крат­ките, емоционални и конфликтни послания получават по-висока видимост и ангажираност. Това превръща дезинформацията не само в проблем на не­вярното съдържание, а в комуникационен модел, който използва структур­ните характеристики на онлайн средата за усилване на своето въздействие.

Разпознаването на тези характеристики има важно значение за раз­витието на медийната грамотност и способността на аудиторията да оце­нява критично информацията в дигиталната среда. В този смисъл иден­ти­фицирането на комуникационните и структурните белези на дезинфор­ма­цията може да се разглежда като необходима стъпка за ограничаване на ней­ното въздействие и за изграждане на по-устойчиви механизми за проти­во­действие.

 

Заключение

Въз основа на направения теоретичен обзор има основания да се на­прави изводът, че дезинформацията е комплексен феномен в съвре­мен­ната комуникационна среда, както и че тя функционира чрез съвкупност от ко­муникационни техники и отличителни белези. Дезинформацията не се из­черпва с разпространението на невярно съдържание, допускането е, че тя може да бъде използвана като стратегически механизъм за въздействие вър­ху обществените нагласи и интерпретации.

Потвърждава се хипотезата, че дезинформацията използва механизми за влияние, които могат да бъдат разпознати чрез нейните отличителни бе­лези:

– Функционирането на дезинформацията се основава на техники като емоционализиране, селективност на информацията, повторяемост и визу­ални манипулации.

– Ефективността на дезинформацията се усилва от взаимодействието между емоционалното съдържание, склонността на аудиторията към опрос­тени интерпретации и алгоритмите на платформите, които насърчават раз­пространението на съдържание с висока ангажираност.

– Дезинформацията допринася за поляризацията на аудиториите и под­копаването на доверието в институциите и експертното знание.

– Ограничаването на въздействието ѝ изисква развитие на механизми за противодействие и повишаване на медийната грамотност.

С оглед промените в медийната среда и дигитализацията се налага адаптиране на механизмите за противодействие срещу дезинформацията/ като се отчита и динамиката на процесите в комуникацията.

 

Цитирания и бележки

[1] Wardle, C., & Derakhshan, H. (2017). Information disorder: Toward an interdisciplinary framework for research and policy making. Council of Europe. https:// rm.coe.int/information-disorder-report/1680764666. Retrieved on 27.04.2026.

[2] NATO. (2022). NATO 2022 strategic concept. https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/strategic-concepts/nato-2022-strategic-concept. Retrieved on 27.04.2026.

[3] European Commission. (2024). Tackling online disinformation. https://digital-strategy. ec.europa.eu/en/policies/online-disinformation. Retrieved on 27.04.2026.

[4] Ковачева, Р., & Тулечки, Н. (2023). Под прикритие: използване на Facebook страници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинформация. Критика и хуманизъм, 58(1), 77–78. [Kovache­va, R., & Tulechki, N. (2023). Pod prikritie: izpolzvane na Facebook stra­nitsi s razvlekatelno sadarzhanie za razprostranenie na dezinformatsia. Kritika i humanizam, 58(1), 77–78].

[5] Wardle, C., & Derakhshan, H. (2017). Information disorder: Toward an interdisciplinary framework for research and policy making. Council of Europe. https:// rm.coe.int/information-disorder-report/1680764666. Retrieved on 27.04.2026.

[6] Pariser, E. (2011). The filter bubble: What the Internet is hiding from you. Penguin Press.

[7] Fallis, D. (2015). What is disinformation? Library Trends, 63(3), 401–426. https:// doi.org/10.1353/lib.2015.0014.

[8] Allcott, H., & Gentzkow, M. (2017). Social media and fake news in the 2016 election. Journal of Economic Perspectives, 31(2), 211–236. https://doi.org/10.1257/jep.31.2. 211.

[9] Wardle, C., & Derakhshan, H. (2017). Information disorder: Toward an interdisciplinary framework for research and policy making. Council of Europe. https:// rm.coe.int/information-disorder-report/1680764666. Retrieved on 27.04.2026.

[10] NATO. (2022). NATO 2022 strategic concept. https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/strategic-concepts/nato-2022-strategic-concept. Retrieved on 27.04.2026.

[11] Ковачева, Р., & Тулечки, Н. (2023). Под прикритие: използване на Facebook страници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинформация. Критика и хуманизъм, 58(1), 77–95. [Kovacheva, R., & Tulechki, N. (2023). Pod prikritie: izpolzvane na Facebook stranitsi s razvlekatelno sadarzhanie za razprost­ranenie na dezinformatsia. Kritika i humanizam, 58(1), 77–95.]

[12] Mahairas, A., & Dvilyanski, M. (2018). Disinformation–Dezinformatsiya. The Cyber Defense Review, 3(3), 21–28. https://ccdcoe.org/library/publications/ disinformation-dezinformatsiya/. Retrieved on 27.04.2026.

[13] Tandoc, E. C., Lim, Z. W., & Ling, R. (2018). Defining “fake news”. Digital Journalism, 6(2), 137–153. https://doi.org/10.1080/21670811.2017.1360143.

[14] Wardle, C., & Derakhshan, H. (2017). Information disorder: Toward an interdisciplinary framework for research and policy making. Council of Europe. https://rm. coe.int/information-disorder-report/1680764666. Retrieved on 27.04.2026.

[15] European Commission. (2024). Tackling online disinformation. https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/online-disinformation. Retrieved on 27.04.2026.

[16] Fallis, D. (2015). What is disinformation? Library Trends, 63(3), 401–426. https:// doi.org/10.1353/lib.2015.0014.

[17] Mahairas, A., & Dvilyanski, M. (2018). Disinformation–Dezinformatsiya. The Cyber Defense Review, 3(3), 21–28.

[18] Baines, D., & Elliott, R. J. R. (2020). Defining misinformation, disinformation and malinformation: An urgent need for clarity during the COVID-19 infodemic. Discussion Papers 20-06, Department of Economics, University of Birmingham. https:// repec.cal.bham.ac.uk/pdf/20-06.pdf. Retrieved on 27.04.2026.

[19] Tandoc, E. C., Lim, Z. W., & Ling, R. (2018). Defining “fake news”. Digital Journalism, 6(2), 137–153. https://doi.org/10.1080/21670811.2017.1360143.

[20] Jowett, G. S., & O’Donnell, V. (2019). Propaganda and persuasion. (7th ed.). Sage.

[21] Mahairas, A., & Dvilyanski, M. (2018). Disinformation–Dezinformatsiya. The Cyber Defense Review, 3(3), 21–28. https://ccdcoe.org/library/publications/ disinformation-dezinformatsiya/. Retrieved on 27.04.2026.

[22] Castells, M. (2010). The rise of the network society (2nd ed.). Wiley-Blackwell.

[23] Tufekci, Z. (2015). Algorithmic harms beyond Facebook and Google. Colorado Technology Law Journal, 13, 203–218. https://ctlj.colorado.edu/wp-content/uploads/ 2015/08/Tufekci-final.pdf. Retrieved on 27.04.2026.

[24] Pariser, E. (2011). The filter bubble: What the Internet is hiding from you. Penguin Press.

[25] Sunstein, C. R. (2017). #Republic: Divided democracy in the age of social media. Princeton University Press.

[26] Vosoughi, S., Roy, D., & Aral, S. (2018). The spread of true and false news online. Science, 359(6380), 1146–1151. https://doi.org/10.1126/science.aap9559.

[27] Chesney, R., & Citron, D. K. (2019). Deep fakes: A looming challenge for privacy, democracy, and national security. California Law Review, 107(6), 1753–1820. https://doi.org/10.2139/ssrn.3213954.

[28] Bradshaw, S., & Howard, P. N. (2018). The global organization of social media disinformation campaigns. Oxford Internet Institute. https://ora.ox.ac.uk/objects/ uuid:67cd8a98-8b3c-45c0-b07f-5e25b25ea67a/files/madb637c676fc7e1c0d8bd552 a32751bc. Retrieved on 27.04.2026.

[29] Bennett, W. L., & Livingston, S. (2018). The disinformation order: Disruptive communication and the decline of democratic institutions. European Journal of Communication, 33(2), 122–139. https://doi.org/10.1177/0267323118760317.

[30] Kahneman, D. (2011). Thinking, fast and slow. Farrar, Straus and Giroux.

[31] Brady, W. J., Wills, J. A., Jost, J. T., Tucker, J. A., & Van Bavel, J. J. (2017). Emotion shapes the diffusion of moralized content in social networks. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 114(28), 7313–7318. https://doi.org/10.1073/pnas.1618923114.

[32] Weeks, B. E. (2015). Emotions, partisanship, and misperceptions: How anger and anxiety moderate the effect of partisan bias on susceptibility to political misinformation. Journal of Communication, 65(4), 699–719. https://doi.org/10.1111/jcom. 12164.

[33] Entman, R. M. (1993). Framing: Toward clarification of a fractured paradigm. Journal of Communication, 43(4), 51–58. https://doi.org/10.1111/j.1460-2466.1993. tb01304.x.

[34] Iyengar, S. (1991). Is anyone responsible? How television frames political issues. University of Chicago Press.

[35] Nichols, T. (2017). The death of expertise: The Campaign against Established Knowledge and Why it Matters. Oxford University Press.

[36] Lewandowsky, S., Ecker, U. K. H., & Cook, J. (2017). Beyond misinformation. Journal of Applied Research in Memory and Cognition, 6(4), 353–369. https:// doi.org/10.1016/j.jarmac.2017.07.008.

[37] Pennycook, G., & Rand, D. G. (2019). Lazy, not biased: Susceptibility to partisan fake news is better explained by lack of reasoning than by motivated reasoning. Cognition, 188, 39–50. https://doi.org/10.1016/j.cognition.2018.06.011.

[38] Messaris, P. (1997). Visual persuasion. Sage.

[39] Van Dijk, T. A. (1998). Ideology: A multidisciplinary approach. Sage.

[40] Douglas, K. M., Sutton, R. M., & Cichocka, A. (2017). The psychology of conspiracy theories. Current Directions in Psychological Science, 26(6), 538–542. https:// doi.org/10.1177/0963721417718261.

[41] Harcup, T., & O’Neill, D. (2017). What is News? Journalism Studies, 18(12), 1470–1488. https://doi.org/10.1080/1461670X.2016.1150193.

[42] Metzger, M. J., & Flanagin, A. J. (2013). Credibility and trust of information in online environments: The use of cognitive heuristics. Journal of Pragmatics, 59, 210–220. https://doi.org/10.1016/j.pragma.2013.07.012.

Библиография

Ковачева, Р., & Тулечки, Н. (2023). Под прикритие: използване на Facebook стра­ници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинфор­мация. Критика и хуманизъм, 58(1), 77–95. [Kovacheva, R., & Tulechki, N. (2023). Pod prikritie: izpolzvane na Facebook stranitsi s razvlekatelno sadarzhanie za razprostranenie na dezinformatsia. Kritika i humanizam, 58(1), 77–95].

Allcott, H., & Gentzkow, M. (2017). Social media and fake news in the 2016 election. Journal of Economic Perspectives, 31(2), 211–236. https://doi.org/10.1257/jep. 31.2.211.

Baines, D., & Elliott, R. J. R. (2020). Defining misinformation, disinformation and malinformation: An urgent need for clarity during the COVID-19 infodemic. Discussion Papers 20-06, Department of Economics, University of Birmingham. https:// repec.cal.bham.ac.uk/pdf/20-06.pdf. Retrieved on 27.04.2026.

Bennett, W. L., & Livingston, S. (2018). The disinformation order: Disruptive communication and the decline of democratic institutions. European Journal of Communication, 33(2), 122–139. https://doi.org/10.1177/0267323118760317.

Bradshaw, S., & Howard, P. N. (2018). The global organization of social media disinformation campaigns. Oxford Internet Institute. https://ora.ox.ac.uk/objects/uuid: 67cd8a98-8b3c-45c0-b07f-5e25b25ea67a/files/madb637c676fc7e1c0d8bd552a3 2751bc. Retrieved on 27.04.2026.

Brady, W. J., Wills, J. A., Jost, J. T., Tucker, J. A., & Van Bavel, J. J. (2017). Emotion shapes the diffusion of moralized content in social networks. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 114(28), 7313–7318. https://doi.org/10.1073/pnas.1618923114.

Castells, M. (2010). The rise of the network society (2nd ed.). Wiley-Blackwell.

Chesney, R., & Citron, D. K. (2019). Deep fakes: A looming challenge for privacy, democracy, and national security. California Law Review, 107(6), 1753–1820. https://doi.org/10.2139/ssrn.3213954.

Douglas, K. M., Sutton, R. M., & Cichocka, A. (2017). The psychology of conspiracy theories. Current Directions in Psychological Science, 26(6), 538–542. https:// doi.org/10.1177/0963721417718261.

Entman, R. M. (1993). Framing: Toward clarification of a fractured paradigm. Journal of Communication, 43(4), 51–58. https://doi.org/10.1111/j.1460-2466.1993.tb 01304.x.

European Commission. (2024). Tackling online disinformation. https://digital-strategy. ec.europa.eu/en/policies/online-disinformation. Retrieved on 27.04.2026.

Fallis, D. (2015). What is disinformation? Library Trends, 63(3), 401–426. https://doi. org/10.1353/lib.2015.0014.

Harcup, T., & O’Neill, D. (2017). What is News? Journalism Studies, 18(12), 1470–1488. https://doi.org/10.1080/1461670X.2016.1150193.

Iyengar, S. (1991). Is anyone responsible? How television frames political issues. University of Chicago Press.

Jowett, G. S., & O’Donnell, V. (2019). Propaganda and persuasion. (7th ed.). Sage.

Kahneman, D. (2011). Thinking, fast and slow. Farrar, Straus and Giroux.

European Commission Lewandowsky, S., Ecker, U. K. H., & Cook, J. (2017). Beyond misinformation: Understanding and coping with the “post-truth” era. Journal of Applied Research in Memory and Cognition, 6(4), 353–369. https://doi.org/10. 1016/j.jarmac.2017.07.008.

Mahairas, A., & Dvilyanski, M. (2018). Disinformation–Dezinformatsiya. The Cyber Defense Review, 3(3), 21–28. https://ccdcoe.org/library/publications/disinformation-dezinformatsiya/. Retrieved on 27.04.2026.

Messaris, P. (1997). Visual persuasion: The role of images in advertising. Sage.

Metzger, M. J., & Flanagin, A. J. (2013). Credibility and trust of information in online environments: The use of cognitive heuristics. Journal of Pragmatics, 59, 210–220. https://doi.org/10.1016/j.pragma.2013.07.012.

NATO. (2022). NATO 2022 strategic concept. https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/strategic-concepts/nato-2022-strategic-concept. Retrieved on 27.04.2026.

Nichols, T. (2017). The death of expertise: The campaign against established knowledge and why it matters. Oxford University Press.

Pariser, E. (2011). The filter bubble: What the Internet is hiding from you. Penguin Press.

Pennycook, G., & Rand, D. G. (2019). Lazy, not biased: Susceptibility to partisan fake news is better explained by lack of reasoning than by motivated reasoning. Cognition, 188, 39–50. https://doi.org/10.1016/j.cognition.2018.06.011.

Sunstein, C. R. (2017). #Republic: Divided democracy in the age of social media. Princeton University Press.

Tandoc, E. C., Lim, Z. W., & Ling, R. (2018). Defining “fake news”. Digital Journalism, 6(2), 137–153. https://doi.org/10.1080/21670811.2017.1360143.

Tufekci, Z. (2015). Algorithmic harms beyond Facebook and Google. Colorado Technology Law Journal, 13, 203–218. https://ctlj.colorado.edu/wp-content/uploads/ 2015/08/Tufekci-final.pdf. Retrieved on 27.04.2026.

Van Dijk, T. A. (1998). Ideology: A multidisciplinary approach. Sage.

Vosoughi, S., Roy, D., & Aral, S. (2018). The spread of true and false news online. Science, 359(6380), 1146–1151. https://doi.org/10.1126/science.aap9559.

Wardle, C., & Derakhshan, H. (2017). Information disorder: Toward an interdisciplinary framework for research and policy making. Council of Europe. https:// rm.coe.int/information-disorder-report/1680764666. Retrieved on 27.04.2026.

Weeks, B. E. (2015). Emotions, partisanship, and misperceptions: How anger and anxiety moderate the effect of partisan bias on susceptibility to political misinformation. Journal of Communication, 65(4), 699–719. https://doi.org/10.1111/ jcom.12164.

Илияна Маринкова е докторант във Факултета по журналистика и ма­сова комуникация. Темата на дисертацията ѝ е посветена на дезинформацията. Научните ѝ интереси са в областите на медиите и публичната комуникация.

Ръкописът е изпратен на 14.05.2026 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 15.05.2026 до 16.06.2026 г.

Приемане за публикуване: 17.06.2026 г.

Manuscript was submitted: 14.05.2026.

Double Blind Peer Reviews: from 15.05.2026 till 16.06.2026.

Accepted: 17.06.2026.

Брой 68 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 68 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.