Ели Попова
Абстракт: Комуникацията в областта на кариерното развитие е важна част от механизмите за управление на персонала в библиотеката и ключов елемент в организационната култура. В статията се маркират основни аспекти на темата в комуникационните процеси, които протичат в библиотеката, търсят се основания за последващото ù задълбочено и цялостно представяне. В изложението се прави съпоставка между становища в специализираната литература по организационна комуникация, теоретични източници по комуникационна психология и организационно поведение и тяхната възможна интерпретация в библиотечната организация. В статията се обосновава необходимостта от самостоятелно изследване на проблема; извеждане на предложения за подобряването му в настоящата ситуация и разработване на ефективни модели в перспектива.
Ключови думи: библиотека, комуникация, кариерно развитие, библиотечен персонал.
Abstract: Communication with regard to professional development is an important mechanism for human resource management in libraries and an essential element of organisational culture. The article highlights key aspects of the topic in the communication processes, which take place in the library; it also identifies reasons for its overall development and deeper analysis. The introduction compares views from the specialised literature on organisational communication, theoretical sources on communication psychology and organisational behaviour, and their relevance in the context of library organisations. The article also provides grounds for the need to examine the problem independently, to develop proposals for the improvement of the current situation, and to create effective models in the future.
Keywords: library, communication, career development, library staff.
Уводни думи
Целта на настоящото изложение е да се насочи вниманието към особености в комуникирането на темата за кариерното развитие на библиотечния персонал в процеси, които протичат в библиотеката, в рамките на сектора и в общественото пространство. Съобразно тях ще бъдат очертани характеристиките и ще се установи значението на деловото общуване в контекста на кариерното развитие на служителите в библиотеките у нас.
Теоретичен обзор и основни понятия
Въпросът не е разглеждан самостоятелно в контекста на комуникационните дисциплини, нито в българската специализирана библиотековедска наука. Налице е единствено чуждестранна научна разработка, посветена на комуникацията в библиотеката [1], преведена на български език. В нея се разглеждат процесът и взаимоотношенията „библиотекар – потребител“, както и общите особености на контактите в служебната зона на библиотеката. Ролята на комуникацията и уменията, свързани с кариерното развитие на персонала обаче, не се разглеждат.
Тук приемаме библиотеката като организационна структура, доколкото все още преобладаващият обем от библиотечно-информационни дейности се извършва в относително постоянни обществени институции с фиксирани – самостоятелни или мрежови, структури и състав на персонала. Комуникирането на темата за кариерното развитие на библиотечния персонал е съществена част от изграждането и ефективното управление на организационната култура, от която в много голяма степен зависи развитието на библиотеката и постигането на нейните цели. Кариерното развитие е част от управлението на човешките ресурси и е проблем на библиотечния мениджмънт, който е в основата на пълноценното използване на библиотечния персонал и мотивацията му за постигането на същите тези цели. Тъй като изграждането на взаимоотношенията между работещите в библиотеката е преди всичко резултат и непрекъснат процес на общуване между хората, контакти на хоризонтално и вертикално равнище, атмосферата в организацията се влияе от начините, по които протича това общуване, от създадените формални и неформални канали за движение на различната по съдържание информация, от съществуващите опасности за нейното изкривяване, филтриране и други въздействия. Това ни дава основание да поставим в центъра на нашите разсъждения тезата, изразена в специализираната литература, че „…комуникацията е далеч по-сложен социален процес, който дава живот на организационната структура и определя особеностите на индивидуалното и груповото поведение в организациите“ [2], и на това основание да потърсим едно възможно доказателство в библиотечната организация чрез комуникирането на кариерното развитие на библиотечния персонал.
Изложението в статията се базира на изследвания и литература, в която се разглеждат проблемите на организационната комуникация. Представени в този аспект, комуникационните процеси по кариерното развитие на персонала в библиотеката попадат в контекста на изследователските разработки за комуникиране в организационна структура, за формалните и неформалните комуникационни мрежи и комуникационните роли, за груповото поведение и груповата комуникация, за лидерството и комуникацията, за междугруповата комуникация и приобщаването на групите към организационната култура. В публикации през 80-те години на миналия век комуникациите в организацията се определят като „ключов елемент на организационния климат“ и „като свързваща сила, която позволява да се осъществява координация между хората и организация на тяхното поведение“ [3].
В настоящата статия използваме равнопоставено термините „комуникация“ и „общуване“, доколкото приемаме, че обменът на информация за кариерното развитие се проявява в „отношението на хората един към друг в процеса на съвместната дейност“ и че „комуникацията в организацията … е понятие, което се използва в управленската наука и практика за обозначаване на цялостната организация и процеса на професионалното общуване между субординационните нива и по хоризонтала в работните групи, съставящи организациите. Чрез комуникациите в организациите се създава интегритет на хората и групите и целенасоченост на усилията за постигане на организационните цели… От посоченото следва да заключим, че чрез понятието комуникация можем да обозначим процеса на професионално общуване в организацията“ [4].
Относно комуникационните процеси в библиотеката според нас такова разглеждане е непълно и не е оправдано ограничаването с професионалното общуване. Персоналът на библиотеката влиза в най-разнообразни отношения и комуникира позициите на един или друг служител в различни по вид мрежи. Вероятно не само в библиотечната организация, но ще се спрем на нея като обект на тази статия, мрежите за неформална комуникация наслагват определени нагласи, отношения и емоции върху създадените връзки в рамките на професионалната комуникация. По отношение на комуникацията, засягаща кариерното развитие, определено не е достатъчно да разглеждаме проблемите единствено в рамките на професионалното общуване. Създадените лични взаимоотношения в процесите на общата работа, на временното или постоянното изпълнение на общи задачи, информацията от неформалните канали за комуникация въздействат върху развитието на членовете на персонала по йерархията в библиотеката, а също и върху хоризонталното им прегрупиране.
„Кариерата е последователността от длъжности, които даден индивид е заемал в течение на целия си трудов живот“ [5]. В научната литература се отделя по-голямо внимание на възможността да се планира кариерата. Разработват се детайлите на този вариант, но вдействителност напълно реално е хаотичното ù протичане. В този смисъл разглеждаме комуникирането на темата при планиране на развитието в кариерата, което може да бъде: 1) резултат от индивидуални нагласи и потребности (индивидуално планиране на кариерата), но 2) водещо може да е управлението на персонала в организацията и да отразява нейните потребности (организационно планиране).
Темата за кариерното развитие на библиотечния персонал влиза в писмената и устната комуникация. Тя е част от съдържанието на документооборота в библиотеката, както и от съдържанието на редица видове документи, които се обменят между нея и външната среда. Комуникацията в библиотеката носи, разбира се, междуличностен аспект, доколкото процесите протичат между разнообразни индивиди и групи от хора, които имат своя представа за кариериерата си. Правилното комуникиране на кариерното развитие в рамките на организацията – яснотата на посланията, пълнотата на съдържанието и постигнатата еднозначност и разбиране са в основата на сближаването на двата плана за кариера. При добронамерена атмосфера (подходящ организационен климат) в библиотеката, зависеща от професионалните и личните отношения между хората, обявените лични планове могат да бъдат подпомогнати и съобразени с развитието на организацията.
Обективната оценка на способностите на всеки член на перонала и неговото правилно позициониране според неговия идентифициран потенциал, съобразно нуждите на библиотеката и в съгласие с личните очаквания и предпочитания са благодатната основа, върху която се гради организационният климат. Връзката е двупосочна. Комуникацията, насочена към формирането на подобна подкрепяща служителите среда, във висока степен гарантира възходящото развитие на организацията, добрия имидж на библиотеката, завоюван на основата на постигнати успехи и високи професионални резултати благодарение на пълното себеотдаване на хората и влагане на професионалните и личните им качества.
Комуникацията за кариерното развитие протича понякога изцяло във външна среда, като в различните канали за обществените комуникации присъства (или отсъства) информация относно кариерното развитие, предлагано в библиотечните организации. Това е движението на съобщения в рамките на общата информация за възможностите за трудово израстване и развитие в библитеките. Ако липсва такава, имаме прекъсване в комуникациите и невъзможност на потенциалните заинтересовани да получат нужните им съобщения или да се провокира отношение към темата. Косвено комуникирането на темата касае обществения престиж на професията и неговото отразяване със съвременните средства за комуникация. И ако в множеството на адресантите/подателите/комуникаторите/изпращачите има известен ред и предвидимост, то множеството на адресатите/реципиентите е напълно хаотично, зависимо от наличен, траен или провокиран интерес.
Външна за организациите е средата, в която се движи и официалната информация за регулиране на кариерното развитие в сектора, съдържа се в нормативните документи и се предава в официалните/формалните информационни канали. В базисни източници в областта на управлението на човешките ресурси мястото на тази информация се дефинира като регулативна за областта: „Управлението на човешките ресурси в организациите в голяма степен се предопределя от законите и другите поднормативни актове. Те определят сферата на автономност на организациите, както и значителна част от работата, свързана с осъществяването на различните функции и дейности по управление на персонала“ [6].
Библиотеката е отворена система със сложна разгърната и многопосочна паяжина от разнообразни видове комуникационни канали, които осъществяват много динамичен информационен обмен между външната и вътрешната за организацията среда. Това има пряко отношение към информацията и съответно изградената обществена и индивидуална нагласа за привлекателността на работата в библиотеката. Процесът на общуване съдържа освен улавяне на хаотично движеща се, също така и на професионално организирана целенасочена информация.
В рамките на организацията (вътрешната среда) тече постоянен информационен поток в хоризонтална и вертикална посока: за състоянието и промяната в структурата, за освобождавани по различни причини работни места и за вариантите за тяхното кадрово осигуряване. Тези потоци се пресичат в определени моменти във формалните и неформалните мрежи за комуникация и получават своите интерпретации, които оказват силно въздействие върху организационния климат. Степента на позитивните нагласи спрямо информацията за промени и размествания на персонала е в зависимост от изградените отношения в организацията и постигнатото съвпадение между индивидуалната мотивация сред членовете на персонала и организационните цели.
В библиотечната организация са налице множество неформални мрежи на комуникация, които носят важни послания. Те се наслагват върху създадените отношения във формалните комуникационни мрежи. Във взаимодействието при изпълнението на общи, свързани или зависещи една от друга задачи се формира оценката за всеки от членовете на библиотечния персонал. Тя се изгражда въз основа както на неговата професионална подготовка и демонстрирана компетентност, така и от проявата на личните му качества и недостатъци. Тази изграждана и постоянно допълвана и променяна в една или друга посока преценка оказва въздействие върху комуникациите, свързани с развитието в кариерата на всеки служител. Изразяваме съгласие с необходимостта от спазване на етиката на комуникацията – „сродна с общите морални норми…“ и определянето на нейния обхват, който, наред с всичко останало, „засяга начина на възприемане на другия човек с дължащото му се уважение и зачитане“… Етиката в отношенията на работното място според Конвенцията на МОТ „налага на работодателите и ръководителите задължението да се отнасят със служителите с дължимото им уважение и достойнство: предварително да ги информират за решенията, засягащи наемането им на работа и обема на задълженията им, поощрения/награди, да дискутират всички възникнали проблеми и да им осигуряват добри условия на труд“ [7] .
В процесите на комуникация особено важно е взаимното възприемане на партньорите и съответстващото на него разбиране в общуването [8]. Комуникирането на кариерното развитие се осъществява на няколко нива в рамките на библиотечната организация и от конкретната ситуация зависи степента на взаимно възприемане на партньорите в комуникационния процес. Кариерното развитие е тема, която изисква двустранно внимание и придържане към правилата на деловата комуникация. От една страна, изисква ясно предадени съобщения от служителите за техните индивидуални планове, нагласи, предпочитания за конкретна работа и длъжности. От друга страна, комуникирането на темата включва постъпване на богата информация от хоризонталните и диагоналните равнища за реалното трудово представяне на служителите. От трета страна, идват комуникационните действия на ръководството към висшестоящите органи по отношение на правилата и регулациите на кариерното развитие (ако има такива) и в тази част бихме добавили противоположната посока на комуникация – съответните действия на библиотечния мениджмънт, комуникирани по подходящ начин с персонала, съгласно постъпилата информация за очакванията. При всички случаи по-ефективно е съчетаването на възможностите на вербалната комуникация с интонационните и емоционалните допълнения на невербалната за постигане на максимална убедителност на поведението в рутинния ход на процесите или във възникналите непредвидени ситуации. В научните публикации се дават множество определения за свойствата на вербалната комуникация, като съдържателност, понятност, изразителност [9] и др. Познаването и прилагането на тези свойства по отношение на комуникирането на кариерното развитие има много голямо значение, защото определя по-нататъшното съответствие на индивидуалното поведение на организационното развитие и е важно условие за изграждането на добър организационен климат и успешен мениджмънт на библиотеката.
Нива в комуникацията
В специализираната литература по комуникации в организациите намираме определение, което може да представи в друга схема размислите по темата: „Полето на организационната комуникация е твърде разнообразно и фрагментарно. То обхваща комуникацията на микро-, мезо- и макрониво, формалната и неформалната комуникация, вътрешно- и външноориентираната комуникация, мениджмънта на конфликти и прилагането на комуникационните технологии в организациите“ [10].
Микронивото чертае „индивидуалното планиране на кариерата“ [11], съобразено е с индивидуалните ценности и потребности от изява и реализация. Комуникирането на индивидуалните потребности би следвало да стане в началото на приобщаването към състава на определена организация. Библиотечният мениджмънт има интерес от постоянното сверяване на нуждите на организацията от капацитет и индивидуалните планове за кариерно развитие на персонала в рамките на интерперсоналното общуване. Когато тези планове са подкрепени с компетентности и способности, ръководството на библиотечната организация е улеснено в оптималното разпределение на човешките ресурси. При недостиг на капацитет и несъответствие на плановете с необходимия набор от качества, знания и умения се очертават две възможности. Едната е допълване на капацитет чрез включване на членовете на персонала в системата за продължаваща професионална квалификация или в системата на образованието за получаване на по-висока образователна и квалификационна степен. Другата възможност е разместване на служителите в хоризонтална посока. В най-лошия случай приключват трудовите правоотношения. Изброените най-общо случаи изискват наличието на възможност за постоянна комуникация между членовете на библиотечния персонал и преките ръководители. В рамките на този диалог индивидуалните планове могат да претърпят промяна, но когато тази промяна е в посока на сближаване между личните намерения и нуждите на организацията, то вербалната и невербалната комуникация са проведени правилно. Ясно са споделени плановете, постигнато е взаимно разбиране на подадените съобщения и невербалната комуникация е способствала за сближаването на позициите.
На мезониво се намесват много разнопосочни, формални и неформални, мрежи на общуване в библиотечната организация. В по-големите библиотеки има повече стъпки в йерархията, повече елементи (отдели, направления, центрове) в структурата и по-голяма детайлизация в областта на комуникацията. Контактите с ръководители и колеги са вътрешната комуникация, хоризонтална и вертикална. Хоризонталното придвижване в кариерата има отношение към общуването с колеги от един и същ или от различни отдели от един и същ ранг в йерархията. То изисква проява на професионализъм, коректност, колегиалност, предаването на точна информация, внимателно отношение, проявяване на разбиране, отзивчивост и търпение. Проявите в общуването между колегите формират атмосферата в организацията, неформални приятелски мрежи на комуникация. Как се възприема кариерното развитие на един специалист в дадена конкретна библиотека зависи от историята на неговите комуникации и натрупаното впечатление от професионалните му изяви, от изграденото отношение с колегите.
Атестацията е част от официалната комуникация и отразява оценката на трудовото представяне, базирана на ясни критерии. В процеса на това оценяване е наложително комуникацията да отговаря максимално на посочените по-горе свойства на вербалната комуникация и на най-адекватно прилагани невербални сигнали в полза на постигане на максимална яснота и еднозначност в изразяването. Постигането на добра комуникация в етапите на атестация на служителите гарантира повишаването на тяхната мотивация за добро трудово представяне и работи за подобряването на организационния климат. Когато този процес се обвърже с организационно планиране на кариерата, когато „прекият началник – окуражава и води, а организацията осигурява ресурсите и структурата за осъществяване на замислите“ [12], очакванията за развитие на библиотечната организация са основателно високи.
Макронивото е свързано с масовата комуникация [13] и определя движението на информационните потоци, които формират обществения статус на една или друга професия, отношението и нагласата на обществото към дадена професионална област според съдържанието, формата, начините, честотата и редица други характеристики на комуникационните процеси. От друга страна, формираният статут на професията определя и подхода за комуникирането на нейния избор или упражняването ù в общественото пространство. Тази нагласа се създава и от положителното или негативното отношение към възможностите за разтеж и развитие, които тя дава. По отношение на комуникационния процес статусът на професията се вижда от присъствието ù в медиите, при котирането ù в университетските специалности, при откриване на мястото ù в обществени дискусии, както и при утвърдилите се впечатления и образи от невербалната комуникация, изграждащи визията за представителите на една или друга професия – „прилича на адвокат, на лекар, …на библиотекар“. В „Комуникации в библиотеката“ е обрисуван непривлекателен типизиран образ на външността на библиотекаря [14]. Едва ли такъв социален портрет работи за представата за добри възможности за кариера. В стълбицата на професиите, в редица социологически проучвания и ежедневно тиражирани скали и схеми: от официални и нормативни документи до рекламни брошури и листовки за професионална ориентация, професията или просто липсва, или е на последните места – по доходи, по привлекателност, по атрактивност… Докато в американското общество от десетилетия се изгражда положителна подкрепяща за библиотеките обществена среда, която се отразява и на цялостното позициониране, включително възможностите за кариерно развитие. Подобни заключения могат да се направят и за страните от Северна и Западна Европа. За страните от Централна и Източна Европа нещата не стоят така.
Карерното развитие влиза в комуникациите, които създават, оценяват и промотират една професия. То трябва да е част от нормативната база, за да внушава сигурност, обществена тежест и признание; от програмите за развитие на библиотеката и управлението на човешките ресурси/човешкия капитал; част от всяка трансформация и преструктуриране в отделните библиотечни организации.
Външната среда включва комуникацията между библиотеката и висшестоящите органи. По отношение на комуникационните процеси, които протичат между тези нива, е особено важно да се постигне внимателно взаимно изслушване. По отношение на кариерното развитие в библиотеките висшестоящите органи следва да осигурят нормативна база, която да създаде стабилност в комуникирането на темата в по-нискостоящите равнища. Това е част от официалната комуникация.
В общественото пространство, най-общо, както и в равнопоставените институции – потребители, партньори и други възможни взаимоотношения съдържателното ниво на комуникация, поведението, външният вид на участниците в комуникационните процеси от страна на представителите на библиотечната професия и на другите професии, съставляващи библиотечния персонал, следва да са насочени към това да се предизвика т. нар. „емпатично слушане“ [15]. Това означава уважение и респект към нивата в кариерата, формирани в библиотеката; промотиране на професията с възможностите за кариерно развитие в различни обществени сфери и при позитивно съдържание, постигане на постепенна промяна в обществените нагласи към професията и възможностите за личностно и кариерно израстване в библиотечните институции.
Новите технологии носят промяна във визията на библиотечната институция, променят представите за характера и съдържанието на дейностите в библиотеката. Има предпоставки да настъпи промяна във възприемането на професията – в комуникирането ù по различни поводи, на различни обществени нива, в разнородни обществени групи. Съдържанието на библиотечните дейности се усложнява и се доближава до характеристиките на модерната организация.
Видове комуникация в библиотеката
Делението на комуникацията на формална и неформална, приложено към общуването на персонала в библиотеката, наслагва разнообразни нюанси и очертава на тази база различно възприемане на кариерната тематика. В рамките на формалната комуникация протича информацията за потенциалните възможности за кариерно развитие: изисквания за заемане на длъжностите, допълнителни условия, предпоставки за израстване и причини за ход надолу или застой. В контекста на информационното общество следва да се обърне внимание на един съществен аспект: „Една съвременна гледна точка по този въпрос е, че компютърноопосредстваната комуникация не е нито формална, нито неформална и нейното използване намалява противопоставянето между двата типа комуникация“ [16]. В осъществената по този начин комуникация основно се разчита на вербалната комуникация, в която не могат да се уловят толкова съществените понякога нюанси. Като се има предвид многозначността на езика, за съжаление, често могат да възникнат моменти на неправилно разбиране, оценяване и неадекватна реакция. По отношение на кариерното развитие не е препоръчително официалната комуникация да протича опосредствано. Съобщенията за промяна в позициите, било то с добър или с лош знак, информацията за награди и наказания трябва да се поднасят лице в лице. Останалата част от комуникационния процес за координация и съгласуване на позиции, на оценки, на проучвания и форми за мотивация може успешно да протича и в пряко общуване, но и чрез съвременните начини за комуникация, ако това е наложително или се прецени като по-удобно.
Най-тривиалната асоциация във връзка с кариерното развитие е с движението на комуникацията във вертикална посока. Този вид комуникация зависи от големината на библиотеката, от приетата технология на работа, която определя съответно по-уедрена или по-разгърната структура. Стъпките в комуникирането имат значение за проблематиката, включена в кариерното развитие на персонала. От тях се определя доколко директно или опосредствано от междинни звена на управлението е участието на директора на библиотеката в комуникирането на кариерното развитие на служителите. За служителите на различните нива е различно. Контактуването на директора на библиотеката със служителите по повод тяхното кариерно развитие е много положителен жест и има мотивиращо въздействие. Той говори за подобаващо отношение към хората, които ръководи, с грижа и уважение към тях, с оценка на техния принос към представянето на библиотеката. Дори когато информацията е с негативно съдържание, има подходящ начин да се съобщи с нужната аргументация, с невербални знаци, чрез които потърпевшият да не загуби човешкото си достойнство.
Движението на информацията в тази посока изпълнението на задачите и удовлетвореността в очакванията на служителите, обвързани с кариерното им придвижване, крие редица опасности и възможности за видоизменяне на първоначалните съобщения. Тя зависи от авторитета на служителя, от нагласите към него от страна на междинните ръководители, от методите на управление и лидерските подходи към управлението на организацията и на персонала. Невинаги главните мениджъри имат физическата възможност да получат информацията пряко от изпълнителите, от една страна, поради заетост, но от друга страна, поради съществуващата нагласа на подчинените към висшестоящите. Ако в тези отношения, наред с респекта и възприетите невербални характеристики на общуването, се намеси като водещ фактор уважението към професионализма, комуникирането на въпросите по кариерното движение на персонала биха намерили своето оптимално решение.
Всъщност комуникирането на това съдържание се определя от споделените съображения по отношение на комуникацията във втората част. Но натрупванията на впечатления, от които могат да се формират оценките за изпълнението, включва и въздействието на комуникацията от неформалните канали. Колкото по-малка е библиотеката, толкова по-лесно е засичането на двата потока. Всъщност управленските качества и избраните подходи в управлението на библиотечния лидер също определят степента и механизмите, чрез които ще се контролира достоверността на комуникацията.
Кариерното развитие зависи и пряко се определя от трудовото представяне на членовете на библиотечния персонал. Затова движението на информацията от горе надолу има базово значение. От яснотата на поставените задачи, от използваните похвати за мотивация зависи изпълнението. Осъзнаването на смисъла на преките задължения в трудовия процес, добре изработената и приета с разбиране и съпричастност трудова характеристика допринасят за положителното отношение към справянето със задачите и за активен интерес от постигането на по-добри резултати. В разглежданата посока на движение се намесват редица фактори, които намират отражение в съвременната литература и изучаването на управлението на човешкия капитал и широко се прилагат в модерната организационна психология.
В големите библиотеки изпълнението на задачите в един сектор определя качеството на изпълнението им в останалите. Като цяло в библиотечната организация се подготвят продукти и услуги, които са взаимозависими. Ето защо е важно правилното комуникиране на кариерното развитие. Поради тази взаимна зависимост между структурите има една обща заинтересованост от поощряването на способните професионалисти, които дават качествено изпълнение на задачите. Откритото обявяване на критериите за израстване, поощряване или висока оценка на трудовото представяне носят резултат за постигането на качествени изходни продукти и услуги. Те от своя страна работят за имиджа на професията извън библиотеката.
Наблюденията на практиката върху този интересен феномен се потвърждават и от други източници: „Съществуват редица доказателства за това, че с увеличаването на властта на преките ръководители се увеличава удовлетворението и се подобрява представянето на изпълнителите“. Това е оповестено първо от Пелц и се нарича „Пелц ефект“ [17].
Хоризонталните потоци за комуникация в библиотеката имат основно координационни функции, защото много от процесите се започват в един отдел, преминават на следващ етап към друг отдел и така до получаването на готовия продукт – обработена книга, направена справка и т.н. Тази координация може да се извършва на ниво ръководители на съответните структури, протича в много от случаите и примерите между самите изпълнители или в рамките на общуване между ръководители на един отдел с изпълнители от друг, т.нар. „диагонална комуникация“. „Диагоналната комуникация е призвана да отговори на новите комуникационни предизвикателства, а именно прилагане на нови организационни форми – матрична организационна структура и проектно-базирана организация“ [18]. Библиотеката, която в своето технологично обновяване върви и към модернизиране на структурата си, може да се посочи като организация с широко приложение на диагоналната комуникация. Какво отношение имат хоризонталните и диагоналните комуникационни канали към кариерното развитие? Характеристиката на служителите, а оттук и тяхното оценяване влизат в комуникациите на хоризонтално и диагонално равнище, защото качеството в изпълнението на дейностите е пряко свързано и зависимо. Най-точната оценка за извършената работа могат да дадат специалистите. В оценяването на представянето на служителя съществена част от оценката е мнението на неговите колеги. Тази информация се превръща в част от професионалното общуване, влиза в съдържанието на неформалните канали, защото там съобщенията са по-достъпни. От формираната обща преценка за способностите и възможностите на служителя на разглежданото ниво зависят нагласите – положителни или отрицателни, към неговото кариерно развитие. Влиянието на тази оценка също е сред мотивиращите фактори за трудовото представяне на специалистите и част от подкрепящата го среда.
Разбира се, редица фактори пречат на комуникацията за кариерното развитие. Те са свързани с изградения светоглед, възпитание, адаптивност и редица други личностни качества. Изградената в организацията система от канали, по които се предава тази информация определят и нейното възприемане, правилното ù насочване и разбиране. Съответствието между вербалните и невербалните послания подпомагат предаването на съобщенията без изкривяване на информацията, но при разминаването на знаците се получават недоразумения с по-малки или по-големи последици. Несъвпадения на интересите на организацията и целите на личността; явната некомпетентност на една от страните слагат ясен отрицателен знак и водят до негативно протичане на контактите.
Заключение
Съгласно подхода, обявен в началото на статията и приложен след това в нея, се налага изводът, че няма основания библиотечната организация да не се разглежда в контекста на съвременните постановки за развитие на организациите, а оттук – в съответствие със съвременните възгледи за управление на човешкия персонал в модерната организация, сред които кариерното развитие е важен и определящ фактор. Постановките в съвременните изследвания на комуникационните процеси трябва да бъдат предмет на обстойно изучаване и подготовка на библиотечните специалисти за успешно участие в организационната комуникация в библиотеката, в полза на тяхното развитие в кариерата, съчетано с постигането на организационните интереси. Особено добре трябва да познават материята библиотечните лидери, защото именно тяхна е водещата роля за приобщаването на библиотечната организация към модерните такива, със съвременно отношение към персонала и осъзнаване на взаимозависимостта между индивидуалните потребности за професионално развитие и постигането на организационните цели. Добрата и ефективна комуникация е важен лост на управлението за постигането на това единство и, както казахме в началото, за пълнокръвен живот на библиотечната организация.
Цитати:
[1] Кишиловска, М. (2006). Комуникации в библиотеката. (прев. от полски език Мариана Тончева). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 133.
[2] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенски университет, 2.
[3] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенския университет, 2.
[4] Стоянов, В. Общуване и комуникация. <http://techs-mobile.blogspot.com/2010/12/blog-post_22.html; 22.12.2010>, последно посещение на 10.07.2012.
[5] Ведър, О. (2011). Кариера на кадрите в организацията: [Учебен материал в лекционен курс на автора]. СУ „Св. Климент Охридски”.
[6] Владимирова, К. и др. (1998). Управление на човешките ресурси: Орг. развитие: [Учебник за студентите от УНСС – София]: Ч. 1 / Катя Иванова Владимирова, Кирил Спасов Йорданов, Нако Райнов Стефанов. София: Унив. изд. „Стопанство“, 303.
[7] Кишиловска, М. (2006). Комуникации в библиотеката. (прев. от полски език Мариана Тончева). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 48–49.
[8] Стоянов, В. Общуване и комуникация. <http://techs-mobile.blogspot.com/2010/12/blog-post_22.html; 22.12.2010>, последно посещение на 14.07.2012.
[9] Стоянов, В. Общуване и комуникация. <http://techs-mobile.blogspot.com/2010/12/blog-post_22.html; 22.12.2010>, последно посещение на 12.07.2012.
[10] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенския университет, 2.
[11] Ведър, О. (2011). Кариера на кадрите в организацията: [Учебен материал в лекционен курс на автора]. СУ„Св. Климент Охридски“.
[12] Ведър, О. (2011). Кариера на кадрите в организацията: [Учебен материал в лекционен курс на автора]. СУ „Св. Климент Охридски“.
[13] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенския университет, 3
[14] Кишиловска, М. (2006). Комуникации в библиотеката. (прев. от полски език Мариана Тончева). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 73.
[15] Кишиловска, М. (2006). Комуникации в библиотеката. (прев. от полски език Мариана Тончева). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 54.
[16] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенския университет, 4.
[17] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенския университет, 5.
[18] Попова, Ю. (2005). Ръководство по организационна комуникация. Русе: Печатна база на Русенския университет, 6.