Комуникация, библиотеки, бизнес
Communication, Libraries, Business
DOI 10.55206/MUIQ6537
Боряна Козарева
Селскостопанска академия, Дирекция „Библиотечна и издателска дейност“
Имейл: b_kozareva@abv.bg
Абстракт: Целта на статията е да проследи развитието на комуникацията потребител-информация в унисон с развитието на информационните и комуникационните технологии. Заобикалящата ни среда е фактор, който оказва въздействие върху моделите на поведение на потребителите в библиотеките. Скоростното навлизане на изкуствения интелект поставя нови предизвикателства пред потребителите и библиотеките, защото се променя моделът на комуникация и се преминава към нов вид услуги и ресурси. Адаптирането на моделите в съответствие с новите тенденции показва развитието на средата и на потребителя. Чрез проследяване на тези модели и прилагането им в практиката се постига по-добра комуникация на потребителя с информацията, опосредствана от услугите и ресурсите, които предлагат библиотеките. Новите условия на информационната среда, в която библиотеките трябва да работят, поставят редица предизвикателства, чието решение трябва да намерят и да предложат на своите потребители. В статията се прави анализ на промени в поведението в традиционни ситуации, както и в кризисни, каквато е пандемията с корона вируса. Изведени са обобщения с цел установяване на съвременни процеси и явления в поведението на потребителите в библиотеките при анализиране на Chat GPT, софтуери, алгоритми, изкуствен интелект.
Ключови думи: информация, потребител, библиотеки, комуникационен модел, модел на информационно поведение, Chat GPT.
User-information Communication in Libraries as a Model of Behavior: Traditions and New Manifestations
Boryana Kozareva
Agricultural Academy, Directorate Library and Publishing
E-mail: b_kozareva@abv.bg
Abstract: The purpose of the article is to trace the development of user-information communication in line with the development of information and communication technologies. Our environment is a factor that influences the behavior patterns of library users. The rapid introduction of artificial intelligence poses new challenges to both users and libraries, because the model of communication is changing and moving to a new type of services and resources. The adaptation of models in accordance with new trends shows the evolution of the environment and the user. By following these models and applying them in practice, a better communication of the user with the information mediated by the services and resources offered by the libraries is achieved. The new conditions of the information environment in which libraries must work pose a number of challenges, the solution of which they must find and offer to their users. The paper analyzes changes in behavior in traditional situations as well as in crisis situations such as the corona virus pandemic. Generalizations are drawn in order to identify contemporary processes and phenomena in the behavior of users in libraries when analyzing Chat GPT, software, algorithms, artificial intelligence.
Keywords: information, user, library, communication model, information behavior model, Chat GPT.
Въведение
Развитието на информационните и комуникационните технологии в края на миналия и началото на този век запазва една постоянна тенденция на динамика както по отношение на усъвършенстване на вече съществуващи технологии, така и на създаване на принципно нови. Тази динамика се отразява върху появата на нови информационни ресурси и нови канали за достъп до тях, което доведе до увеличаване на обема и бързо разпространение на информацията до крайния потребител.
Натискът от информация върху потребителя се увеличава, което води до нарастване на несигурността при нейния избор, обработка и използване. Това може да бъде преодоляно чрез придобиването на определени умения за работа с информация, които да спомогнат за създаването на критично мислене у потребителите спрямо всяка една появила се в пространството информация.
Библиотеките са една от институциите, които имат своето участие в културния, образователния, научния и обществения живот на обществото. Това е голямо предизвикателство пред тях за наблюдаване на тенденциите в развитието на технологиите и новите методи за комуникация. Следването на динамиката на процесите води до предлагането на потребителски ориентирани услуги и ресурси, което налага преосмисляне на методите за работа в библиотеките.
Промяната в комуникационните модели и използването на новите информационни технологии се налага не само в ежедневието, но и в научноизследователския и образователния процеси. Пример за адаптивността на тяхното прилагане се наблюдава по време на обявената пандемия от COVID-19 преди повече от три години. Въвеждането на извънредни мерки, включително затваряне на институции, преминаване в дистанционна форма на работа и обучение и други, се отрази и на библиотеките. Те трябваше да работят в изцяло нови условия, което им помогна да установят силните и слабите страни в дейността им и предприемането на конкретни стъпки за тяхното преодоляване. Традиционните услуги и ресурси се адаптираха към новите условия и се премина към онлайн обслужване на потребителите. Днес библиотеките се изправят пред ново предизвикателство, което вече е обект на изследователски интерес, поради бързото му навлизане в ежедневието ни – Chat GPT.
Целта на публикацията е да очертае основните етапи, през които преминава развитието на информационните и комуникационните модели в библиотеките. Разгледаните тенденции имат значение за създаване на модел за действие в сегашната ситуация с настъпването на изкуствения интелект и неговото отражение при използване на информационните ресурси от потребителите. Този модел ще позволи на библиотеките по-бързо да адаптират дейността си към новите условия, в които вече работят.
Теория на информацията – комуникационен модел
През 50-те години на 20. в. понятието „информация” става предмет на изследване, като началото се поставя от Клод Шенън с математическата теория на информацията (известна още и като статистическа), която разглежда техническите аспекти за предаване на съобщенията. [1] Тази теория не разглежда смисъла на самото съобщение, тъй като той няма отношение към техническото средство за разпространение.
Фиг. 1. Схематична диаграма на обща комуникационна система.
Източник: Shannon, C.E. A Mathematical Theory of Information.
The Bell System Technical Journal. Vol. 27, pp. 379–423, 623–656, July, October 1948
Схемата на комуникационния модел, който описва Шенън, включва пет елемента:
- източник на информация;
- предавател – авторът има предвид техническо средство за предаване на информацията;
- канал за предаване на информация;
- получател на информацията е друго техническо средство, което може да получи и декодира сигнала;
- предназначение – доставянето на информацията до нейния потребител.
Теорията на Шенън не е насочена към съдържанието на съобщението, но разглежда информацията като средство за намаляване на неопределеността. Схемата на модела показва основите участници в процеса на търсене и придобиване на информация – потребител, информация, посредник, канал за достъп до информация. Описан е комуникационен процес, който не наблюдава първоначалното възникване на информационната потребност, а само начинът, по който информацията достига до потребителя чрез технически средства. Този комуникационен модел се застъпва десетилетия по-късно в моделите за информационно поведение, които съчетават част от неговите съставни елементи, но добавят и други, свързани с потребителите. Това се дължи на промяната в парадигмата при развитието на науката за информацията, която се обръща към потребителя в опит да удовлетвори неговите потребности.
Информационно поведение: развитие на моделите
Възникването на информационна потребност, търсенето, намирането, използването и предаването по-нататък на тази информация е в основата на информационното поведение на всеки един потребител. Важно за библиотечните и информационните специалисти е да познават добре своите потребители, техните потребности, предпочитания по отношения на търсената информация и методи за търсене. Не трябва да се забравят и проблемите, които потребителите срещат в процес на работа с информация и които могат да имат различен произход – поради незнание на потребителя или недостатъчно добра организация на ресурсите и услугите на библиотеката. Моделите за изследване на информационно поведение го представят от гледна точка на перспективата и времето, в които техните автори разглеждат понятието и се основават на емпирични изследвания и анализ на теоретични постановки от предишни разработки в областта.
Началото на изследванията на информационното поведение е поставено през 1948 г. на Конференцията по научна информация на Кралското общество, където са представени няколко доклада за информационното поведение на учени и технолози. Това се случва седем години преди Крис Хансън да въведе термина „информационна наука“ и десет години преди създаването на Института на информационните учени в Обединеното Кралство, което е първото професионално общество в това поле. [2] От значение е да се отбележи, че на този ранен етап изследванията по-скоро са насочени към използването на документи и библиотеки и едва в началото на 80-те години на 20. в. започва да се обръща внимание на самия потребител, а не на системата, която обслужва потребителя, т.е. наблюдава се преминаване от количествени към качествени методи на изследване.
Информационното поведение е концепция, която се появява в изследователското поле на учени, които се интересуват от поведението на индивида при възникването на потребност от информация. Тази потребност може да бъде свързана с ежедневието на индивида, с работната му среда, с конкретна цел или да бъде породена от любопитство. Естеството на потребността и личностните характеристики на индивида определят неговото поведение в процеса на търсене на информация. „Редица психолози, социолози, информационни специалисти и библиотекари започват да изследват информационното поведение на потребителите на научна и техническа информация“ [3], което води до създаването на различни модели на това поведение.
Според Доналд Кейс основното разграничение между отделните модели е „дали моделът е предназначен да бъде всеобщ или специфичен за конкретни условия“ [4] и ги разделя в няколко групи. Първата класификация на моделите е свързана с акцента, който те поставят, а именно дали информацията е получена „наготово“, т.е. предлагана (напр. от медии, интернет и други), или се наблюдава мотивирано информационно търсене, породено от възникнала ситуация или потребност. Степента, в която моделите посочват действия и канали или ресурси, които могат да се използват при информационното търсене, както и резултатите от това търсене (или избягване на търсенето), е друг признак за тяхното делене. Съществуват и други модели, при които се оценява резултатът от търсенето на информация чрез физическото и психологическото състояние на индивида. Възможността за проверка чрез количествени измерители или статистически корелационни техники е друг разграничителен фактор, който Кейс определя.
В класификацията на Амитабха Чатърджи [5], която разделя моделите на три групи, се обособяват и модели за онлайн информационно търсене, което отразява развитието на информационната среда и вида на предлаганите на потребителя ресурси: информационно-търсещи модели, модел на информационния процес и онлайн информационно търсене.
Друг метод за обяснение на информационното поведение е възможен чрез теориите, акцентиращи върху субективното възприятие на индивида при неговото взаимодействие с информацията. Пример за това е Sense-Making теорията на Бренда Дъруин [6], която залага на създаването на определена методология по отношение на взаимодействието на индивида с информацията, а не на модел.
Развитието на моделите за информационно поведение може да се проследи при надграждането и добавянето на нови фактори, които оказват влияние върху това поведение. Първият модел на Томас Уилсън за информационно поведение не се позовава на документа като източник на информация, докато във втория идентифицира не само възможните човешки променливи и начини на търсене, но също така предлага и свързани теории за мотивирането на търсещото поведение. При този модел Уилсън [7] прави анализ на интердисциплинарното изследване на информационното поведение и в него вече се различават три основни фактора:
- контекст на информационната среда, който се определя от индивида с неговото физиологично, емоционално и познавателно състояние, социалната роля на индивида и средата;
- препятствия (бариери) – лични, свързани с ролята на индивида и от средата;
- информационно-търсещо поведение, в който фактор Уилсън включва всички действия на информационното търсене от модела на Дейвид Елис [8] – начало, създаване на верига (взаимовръзки, връзка между цитатите), сърфиране, разграничаване, наблюдение, извличане, проверка, край.
В него се акцентира върху контекста в информационното търсене и генерира връзката между моментното състояние на индивида и взимането на решение за търсене на информация. Тази връзка се нарича „запълване на празнина/липса“ (fill the gap), която използва теорията за стреса/справянето (stress/copying theory) като активиращ механизъм за започване на търсенето или за запълване на липсата в знанията.
Изводът, до който се стига, е, че липсата на знания у индивида по конкретен въпрос води до несигурност, до увеличаване на стреса, което от своя страна се явява мотивиращ или активиращ фактор за започване на търсене с цел намаляване на несигурността, на стреса. Активирането на търсенето на информация може да бъде съпроводено с редица променливи, които оказват влияние върху процеса на формулиране на потребността. Тези променливи са: психологически, демографски, вътрешни или социални, средата и характеристиката на източниците. Те могат да създадат пречки пред информационно-търсещото поведение или обработката на информацията и също така се явяват фактор за последващите активиращи механизми.
Пандемията от коронавируса показа на обществото силата на информацията и нуждата от качествена и релевантна информация. Това постави библиотеките пред нови предизвикателства, които те поеха, и след трудното начало успяха да се адаптират към новите условия за работа. Преминаването към онлайн обслужване и предлагането на повече онлайн ресурси се оказа по-лесно за научните библиотеки, при които по редица причини този начин на работа се въведе отдавна. Предимствата и възможностите, които осигуряват електронните ресурси, са познати от години. Научната работа премина в онлайн режим на работа преди десетилетие с оглед на създаването на различни електронни ресурси: различни по обем на информацията и тематичен обхват онлайн бази данни; насърчаване на свободния достъп до научни публикации и създаване на електронни платформи за споделяне на това знание; преминаване на онлайн електронни платформи за предлагане на съдържанието на научни издания и др. Това се отрази и върху развитието на образователния процес в университетите, които започнаха да предлагат онлайн варианти за обучение и различни електронни платформи, които да бъдат в помощ на образователния процес. Съчетанието на тези фактори се отрази на поведението на потребители на библиотеките и на техните служители.
Резултатите от проучване, проведено с участници от Австрия, Германия и Швейцария през април и май 2020 г., показват, че по време на криза се увеличава търсенето на надеждна информация и по-голяма част от потребителите използват надеждни източници на информация. Последният извод, направен от авторите, е свързан с информационното претоварване, което са получили потребителите по време на пика на кризата, което от своя страна е довело до намаляване на търсенето на информация и ползването на медиите. [9]
В друго проучване се прави изследване на уеббазираното информационно търсещо поведение и дигиталната здравна компетентност на студенти в началото на пандемията [10]. Резултатите показват определени трудности при оценяване на получената информация по отношение на нейната надеждност, както и затруднения при разграничаване на тази информация дали е създадена с комерсиална цел.
В публикувано в края на 2020 г. изследване се проучва самооценката на информационните компетентности на студенти, което изследване потвърждава факта, че повишаването на знанията за боравене с информация, предоставянето на онлайн услуги и ресурси се превърна в основна задача за библиотеките. Информационната грамотност в академичния свят има ключова роля за успеха на студентите [11].
Резултатите показват големи промени в информационното поведение на потребителите на библиотеките. Поради невъзможността те да бъдат посещавани, потребителите започват да използват много повече електронни документи, отколкото печатни. Трудностите, пред които се изправят потребителите при търсене на информация, са свързани най-вече с проблеми с мрежовата връзка, недостига на знания за наличието на различни информационни източници, невъзможността да посещават библиотеката, липсата на достъп до необходимата информация, липса на устройства за електронно търсене, както и недостъпност на електронни ресурси. Това води до нарастване на потребността от подходящи обучения и изготвянето на подходящи библиотечно-информационни инструменти в помощ на търсенето на информация.
Проблемите, с които потребителите се сблъскаха при използване на библиотеките, осигуриха необходимият тласък за въвеждане на повече електронни услуги и ресурси. Преминаха в режим на работа онлайн, която тенденция се запазва и до днес, макар че вече работният процес се завърна към нормалното си провеждане.
Chat GPT и библиотеките
Бързото навлизане на изкуствения интелект в ежедневието се случи внезапно, но с размерите на взрив. Започна да подчинява живота ни в края на 2022 г., но се превръща в основен източник на информация и инструмент за създаване на нова такава. Поставя нови предизвикателства пред библиотеките и поставя на изпитание техните възможности за адаптация много скоро след преживяната трансформация в начина им на работа, наложен по време на пандемията.
Chat GPT (Chat Generative Pre-Training Transformer) е софтуер, който позволява на потребителя да му задава въпроси, използвайки разговорен или естествен език. Пуснат е за ползване на 30 ноември 2022 г. от американската компания OpenAI и почти веднага повдигна редица въпроси сред учени, журналисти и други, поради опасения, че е невъзможно да се разграничи написаното от хора от генерираното от него. Основната му цел „е да генерира човешки текст, който може да се използва за различни приложения, като чатботове, автоматизирано създаване на съдържание и езиков превод“. Към настоящия момент основен недостатък е, че Chat GPT понякога може да „халюцинира“, т.е. да отговарят с неточна или подвеждаща информация. [12]
Макар и сравнително скоро да се е появил като инструмент за предоставяне на информация на потребителите, започват да се появяват редица изследвания, в чийто обсег попадат възможностите на Chat GPT да предлага информационни ресурси и услуги и неговото влияние върху различни аспекти от дейността на научните библиотеки. Кристофър Кокс и Елиъс Цок [13] формулират набор от фактори, които имат отношение към работата на библиотеките. Правят опит да очертаят въздействието на изкуствения интелект върху тези фактори с оглед подобряване на услугите и ресурсите на библиотеките за задоволяване на потребностите на своите потребители.
Табл. 1. Влияние на изкуствения интелект върху основни елементи
от образователния и научния процес. Адаптирано по: Cox, Christopher &
Tzoc, Elias. (2023). Chat GPT: Implications for academic libraries. College &
Research Libraries News, 84, № 3: 99–102. DOI:https://doi.org/10.5860/crln.84.3.99
| Фактор | Влияние на ИИ върху фактора |
| Откриване и търсене | Chat GPT е алтернатива на традиционните търсачки. Научава информационните нужди и предпочитания и предоставя персонализирани, релевантни резултати на потребителите. Може да се предлага като допълнителен инструмент за търсене или да замени настоящите методи за търсене. |
| Изследване | Chat GPT може да бъде свързан с инструменти за откриване на различни ресурси, може също да създава библиография от подходящи ресурси по зададена тема. Този инструмент може да се използва като асистент при изследвания, за провеждане на виртуални експерименти, анализиране на данни, писане и редактиране на текст и генериране на цитати. |
| Справка | AI chatbots се използват от библиотеките, за да отговорят на основни справочни въпроси и да насочат към по-трудните към библиотекари. Chat GPT е просто разширение на тази текуща услуга. Библиотекарите могат да помогнат на изследователите, като предоставят съвети за задаване на правилните въпроси, за да получите най-добри резултати. Неограниченият времеви достъп до този справочен инструмент е друго негово предимство. |
| Обучение | Лекотата, с която Chat GPT може да отговаря на изследователски въпроси, може да промени начина, по който преподаваме. Научните библиотеки вече предоставят услуги и възможности за такъв вид обучения. Библиотекарите могат да помогнат на преподавателите при създаването на такива задачи. Chat GPT може също така да създава учебни програми, примерни планове за уроци и текст. |
| Учебници | Научните библиотеки са партньори в подкрепа на преподавателите в създаването на отворени образователни ресурси. Учебниците днес могат да бъдат написани от Chat GPT за часове. Полученият текст се преглежда и редактира, за да се гарантира качеството на информацията. |
| Информационна и дигитална грамотност | Инструменти като Chat GPT ще направят информационната грамотност и цифровата грамотност по-важна от всякога. Библиотекарите могат да помогнат на преподавателите да обучават студентите на умения за критично мислене – да потвърждават фактите и оценяват качеството на получените отговори, да направят обосновани предположения чрез критичен анализ на представеното. |
| Писане и създаване | Може да създава чернова на текст, нови произведения на изкуството, текстове и музика, които могат да бъдат обработени и да послужат за разработване на оригинални творби. |
| Плагиатство | Дискусиите са по отношение на авторското право при Chat GPT като съавтор на представените произведения и дефинирането на плагиатство на създадения от него труд. Инструментът сам не може да поеме отговорност за съдържанието, което създава, или да даде съгласие за публикуване според условията на списанията. Библиотекарите могат да работят с учители, изследователи и издатели, за да улеснят тези разговори и да се застъпят за насоки, които гарантират прозрачност и признаване на авторството. |
| Авторско право | Дебатът е насочен към определяне на притежателя на авторските права върху продукт, създаден от AI. Основен фактор за присъждане на авторското право върху дадено произведение е то да бъде резултат от творческа дейност, която все още е присъща само на човека. Библиотекарите, като експерти по авторско право, могат да предоставят на преподавателите най-нова информация и насоки в тази бързоразвиваща се материя. |
| Производителност | AI инструментите могат да помогнат на библиотекарите да увеличат максимално своята производителност чрез възможностите, които предлагат – събиране на информация, подаване на отговори, създаване на съдържание. |
| Справедливост и включване | AI инструментите могат да бъдат предубедени въз основа на предубежденията на своите създатели или точността на техните източници на данни. Библиотекарите могат да насърчават своите потребители да са наясно с пристрастията, които могат да се появят в отговорите на Chat GPT. |
Chat GPT може да се използва за автоматизиране на определени задачи, което може да осигури възможност библиотечният персонал да се съсредоточи върху персонализирано взаимодействие с потребителите, за да им предоставя по-бързо и по-ефективно обслужване. Мали и Дешмук [14] очертават кръга от тези задачи: виртуални справочни услуги; търсене в каталог; персонализирани препоръки за четене; разработване на колекция; езиков превод; препоръки за книги; интерактивни уроци; Chatbot за често задавани въпроси; съвети за читателя; осигуряване на достъпност на потребители с увреждания; езиково обучение; системи за препоръчване; популяризиране на библиотечни програми; обхват и ангажираност в социалните медии.
Наборът от услуги и ресурси ще се увеличава с подобряване качеството на предлаганата от този инструмент информация. Внедряването му в библиотеките тепърва ще осигурява обратна връзка как изкуственият интелект може да се имплементира и пригоди за работа с потребители. Основната функция на библиотеките в този етап на преход към новия модел на обслужване, ще бъде насочена към обучение на потребителите за създаване на критично мислене, предпазливост по отношение на предоставяната информация, както и насърчаване на личния интелектуален труд.
Заключение
Комуникацията потребител-информация изминава дълъг път в своето развитие. В исторически план се наблюдава първоначално залагане на описанието на този процес при предаване на информацията и достигането ѝ до потребителя през каналите за информация, без да се обръща внимание на самото съдържание на текстовото съобщение.
Обект на изследване в тази комуникационна двойка се поставя през 80-те години на 20. век, когато значение придобива съдържанието на документа, съдържанието на информацията, която се предава. Следващият етап от тази еволюционна стъпка е обръщането към потребителя и определянето на неговото взаимодействие с информацията. Това взаимодействие се определя от редица фактори, които го съпътстват като среда на потребителя, знания на потребителя за работа в информационната среда, работа с информационни източници, проблеми и бариери при обработването на получената информация. Изследванията са насочени към поведението на потребителя при работата му в библиотеката – с нейните ресурси и услуги. Изграждат се модели за информационно поведение, които до подпомогнат потребителите в тяхната комуникация с информацията, като се отделя съществено внимание на целта на конкретната задача.
Днес библиотеките се учат да работят в напълно нова за тях среда, която е нова за всички, тъй като навлизането на изкуствения интелект успя да завладее света за няколко месеца. Свидетели сме на информационна революция, която ги поставя пред нови предизвикателства и към която трябва да адаптират своите ресурси и услуги. Библиотеките са институцията, която притежава необходимите инструменти, които да използва при обучението на потребителите за работа в тази нова среда.
За един сравнително кратък период от около 70 години комуникацията потребител-информация преминава през периодите на техническото опосредстване, на поведенческите модели, за да навлезе в етапа на работа в изцяло нова информационна среда.
Цитирани източници
[1] Shannon, C.E. (July, October 1948). A Mathematical Theory of Information. The Bell System Technical Journal, 27, 379–423, 623–656.
[2] Wilson, T. D. (1999). Models in information behaviour research. Journal of Documentation, 55, № 3: 249–270.
[3] Койчева, Е. (2013). Ролята на информационния посредник в научна библиотека при осъществяване на иновативните функции на онлайн справочно-информационното обслужване. Библиотека, № 2–3: 43. [Kojcheva, E. (2013). Roljata na informacionnija posrednik v nauchna biblioteka pri osashtestvjavane na inovativnite funkcii na onlajn spravochno-informacionnoto obsluzhvane. Biblioteka, № 2–3: 43.]
[4] Case, D. O. (2012). Looking for Information: A Survey of Research on Information Seeking, Needs and Behavior. (3rd ed.). UK: Emerald Group Publishing.
[5] Chatterdjee, A. (2017). Elements of Information Organization and Dissemination. Oxford: Chandos Publishing.
[6] Dervin, B. (1991). Comparative Theory Reconceptualized: from entities and states to processes and dynamics. Communication Theory, 1, № 1: 59–92.
[7] Wilson, T. D. (1999). Models in information behaviour research. Journal of Documentation, 55, № 3: 249–270.
[8] Ellis, D. (1989). A Behavioural Model for Information Retrieval System Design. Journal of Information Science, 15, №4/5: 237–247.
[9] Dreisiebner, S., März, S. & Mandl, T. (2022). Information behavior during the Covid-19 crisis in German-speaking countries, Journal of Documentation, 78, No. 7: 160–175. DOI: https://doi.org/10.1108/JD-12-2020-0217.
[10] Dadaczynski, K., Okan, O., Messer, M., Leung, A. Y. M., Rosario, R., Darlington, E., & Rathmann, K. (2021). Digital Health Literacy and Web-Based Information-Seeking Bahaviors of University Students in Germany During the COVID-19 Pandemic: Cross-sectional Survey Study. Journal of Medical Internet Research, 23, Issue 1: 1–17. https://hal.archives-ouvertes.fr/hal-03114300/document. Retrieved on 18.06.2023.
[11] Prihandoko, L. A. (2020) Self-Assessment on Information Literacy Competency of Students in Indonesia-Papua New Guinea Border Area During the COVID-19 Epidemic. ICOPE 2020. https://eprints.eudl.eu/id/eprint/2626/1/eai.16-10-2020. 2305235.pdf. Retrieved on 16.06.2023.
[12] Gregersen, E. (2023, June 10). ChatGPT. Encyclopedia Britannica. https://www. britannica.com/technology/ChatGPT. Retrieved on 18.06.2023.
[13] Cox, Ch., & Tzoc, E. (2023 March). ChatGPT: Implications for academic libraries. College & Research Libraries News, 84, № 3: 99–102. DOI: https:// doi.org/10.5860/crln.84.3.99.
[14] Mali, Tanaij S. & Deshmukh, Rahul K. (2023). Use of Chat GPT in library services. International Journal of Creative Research Thoughts (IJCRT). 11, № 4: 264–266. DOI: http://doi.one/10.1729/Journal.33816.
Библиография
Койчева, Е. (2013). Ролята на информационния посредник в научна библиотека при осъществяване на иновативните функции на онлайн справочно-информационното обслужване. Библиотека, № 2–3: 39–50. [Kojcheva, E. (2013). Roljata na informacionnija posrednik v nauchna biblioteka pri osashtestvjavane na inovativnite funkcii na onlajn spravochno-informacionnoto obsluzhvane. Biblioteka, № 2–3: 39–50.]
Case, D. O. (2012). Looking for Information: A Survey of Research on Information Seeking, Needs and Behavior. (3rd ed.). UK: Emerald Group Publishing.
Chatterdjee, A. (2017). Elements of Information Organization and Dissemination. Oxford: Chandos Publishing.
Cox, Ch., & Tzoc, E. (2023 March). ChatGPT: Implications for academic libraries. College & Research Libraries News, 84, № 3: 99–102. DOI: https://doi.org/10.5860/ crln.84.3.99.
Dadaczynski, K., Okan, O., Messer, M., Leung, A. Y. M., Rosario, R., Darlington, E., & Rathmann, K. (2021). Digital Health Literacy and Web-Based Information-Seeking Bahaviors of University Students in Germany During the COVID-19 Pandemic: Cross-sectional Survey Study. Journal of Medical Internet Research, 23, Issue 1: 1–17. https://hal.archives-ouvertes.fr/hal-03114300/document. Retrieved on 16.06.2023.
Dervin, B. (1991). Comparative Theory Reconceptualized: from entities and states to processes and dynamics. Communication Theory, 1, № 1: 59–92.
Dreisiebner, S., März, S. & Mandl, T. (2022). Information behavior during the Covid-19 crisis in German-speaking countries, Journal of Documentation, 78, No. 7: 160–175. DOI: https://doi.org/10.1108/JD-12-2020-0217.
Ellis, D. (1989). A Behavioural Model for Information Retrieval System Design. Journal of Information Science, 15, №4/5: 237–247.
Gregersen, E. (2023, June 10). ChatGPT. Encyclopedia Britannica. https://www. britannica.com/technology/ChatGPT. Retrieved on 16.06.2023.
Mali, Tanaij S. & Deshmukh, Rahul K. (2023). Use of Chat GPT in library services. International Journal of Creative Research Thoughts (IJCRT). 11, № 4: 264–266. DOI: http://doi.one/10.1729/Journal.33816.
Prihandoko, L. A. (2020) Self-Assessment on Information Literacy Competency of Students in Indonesia-Papua New Guinea Border Area During the COVID-19 Epidemic. ICOPE 2020. https://eprints.eudl.eu/id/eprint/2626/1/eai.16-10-2020. 2305235.pdf. Retrieved on 16.06.2023.
Shannon, C.E. (July, October 1948). A Mathematical Theory of Information. The Bell System Technical Journal, 27, 379–423, 623–656.
Wilson, T. D. (1999). Models in information behaviour research. Journal of Documentation, 55, № 3: 249–270.
Ръкописът е изпратен на 18.06.2023 г.
Рецензиране от двама независими рецензенти: от 19.06.2023 до 25.06.2023 г.
Приемане за публикуване: 26.06.2023 г.
Manuscript was submitted: 18.06.2023.
Double Blind Peer Reviews: from 19.06.2023 till 25.06.2023.
Accepted: 26.06.2023.
Брой 56 на сп. „Реторика и комуникации“, юли 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.
Issue 56 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.