Реторика, публична и медийна комуникация

Rhetoric, Public and Media Communication

DOI 10.55206/SYPF4028

Асения Димитрова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: aseniya.dimitrova@gmail.com

Абстракт: В статията се представят резултатите от прегледа на научна лите­ратура, свързана с медийното отразяване и комуникирането на политиката на сближаване на ЕС за последния приключил финансов период. Разгледани са англоезични публикации, както и публикации на български език, от на­учни списания или като част от изследователски проекти, касаещи периода 2014‒2020 г. Целта е да се откроят основните подходи, теми и недостигът в научното познание по темата до момента. Използвани са desk research, ана­лиз и синтез. Главната хипотеза е че количеството теоретично познание за начините на комуникиране на кохезионната политика е диспропорционално на нейната значимост за страните от Европейския съюз и особено на някои от икономиките в него. Допуска се, че по-обхватното и детайлно ана­лизиране на процесите и методите на комуникиране на тази политика може да подобри тяхната ефективност и да подпомогне евроинституциите и националните структури да артикулират по-разбираемо този съществен инструмент за ев­ропейска интеграция и потенциално да повишат чувствителността у граж­да­ните за нея.

 

Ключови думи: политика на сближаване, комуникационни стратегии, кому­ни­кационни политики, медийно отразяване, Европейски съюз, кохезионна по­литика.

 

Communicating the Cohesion policy:

A theoretical overview

 

Aseniya Dimitrova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: aseniya.dimitrova@gmail.com

 

Abstract: The article presents the results of a review of scientific literature on the media coverage and communication of the EU cohesion policy for the last completed programming period. Publications in English and in Bulgarian in scientific journals or as part of research projects concerning the period 2014-2020, were examined. The aim is to highlight the main approaches, topics and the insufficiency of scientific knowledge on the subject to date. Desk research, analy­sis and synthesis were used. The main hypothesis is that the amount of theoretical knowledge about the means of communication of the cohesion policy is dispro­portionate to its importance to the countries of the European Union and especially to some of its economies. It is assumed that a more comprehensive and detailed analysis of the processes and methods of communication of this policy can im­prove their effectiveness and help the European institutions and national structures to articulate this essential European integration tool more compre­hen­sibly and, potentially, to increase citizens’ sensitivity to the EU cohesion policy.

 

Keywords: cohesion policy, communication strategies, communication policies, media coverage, European Union.

 

Увод

Обект на настоящото изследване е политиката на сближаване на Евро­пейския съюз, също позната като кохезионна или регионална политика. Тя е основната инвестиционна политика на ЕС и цели да намали различията между европейските региони чрез различни финансови инструменти, на солидарен прин­цип. Акумулира огромен публичен финансов ресурс – за предходния приключил програмен период (2014‒2020 г.) той се равнява на около 1/3 от целия бюджет на Съюза ‒ и е изключително важна за раз­ви­тието на европейските икономики и общества.

Нейното познаване и представите за нея, но по-конкретно ‒ мнението на граж­даните, организациите и бизнеса, са много важни за ефективното ѝ изпъл­нение и са основна цел на Европейските институции. Нещо повече: Европейските институции, натоварени с изпълнението и комуникирането на тази политика, възприемат дейността си като съществено допринасяща изобщо за имиджа на Съюза. [1]

Въпреки това, обектът на изследването, в частност комуни­кацион­ните му аспекти, не са били достатъчно често анализирани в научната литература до момента. Един по-обхватен, детайлен анализ на тази ко­муникация хипотетично би могъл да подпомогне европейските инсти­туции (и националните, регионални и местни структури, занимаващи се с импле­ментирането на тази политика), да подобрят комуникацията и да я направят по-ефективна. Може да се допусне, че правилното комуникиране на поли­тиката на сближаване (илюстриращо нагледно ползите от членст­вото в ЕС, за сметка на злоупотребите с евросредства, корупцията, неспра­вянето с кризи и т.н.), особено при по-новите членки като ЕС, би могло да повиши об­ществената чувствителност към темата и да подобри нагласите на граж­даните към институцията като цяло.

Така настоящият теоретичен обзор цели да се определят опознатите аспекти на комуникирането на политиката на сближаване и наличните праз­нини, които биха могли да бъдат адресирани с бъдещи изследвания. Не­обходимо е да се уточни, че прегледът обхваща единствено научна лите­ра­тура, която касае предходния приключил финансов период – 2014‒2020 г., без оглед на мястото на провеждане на изследването. Разгледани са изслед­вания, които са правени по средата на периода, както и такива, които го обхващат в цялост, публикувани скоро след края му.

Европейски средства, идентичност и комуникация

Политиката на сближаване е особено ориентирана към страни с изоста­ващо икономическо развитие, тъй като цели да намали разликите в разви­тието между европейските региони. Като страна с шест от шест „слабораз­вити“ региона към момента на изследването (с брутен вътрешен продукт на глава от населението под 75% от средното за ЕС), България и начините, по които е представена тази политика у нас, би следвало да бъдат от особен ин­терес за научен анализ.

Въпреки това, теоретичният преглед откри основно чуждоезична ли­тература по темата, която предимно касае по-големи страни. Все пак, в еди­нични случаи и в чуждестранни публикации, обект на научен интерес е била и България. Макар и затрудняващо теоретичния преглед, това обстоя­телство не е пречка да се набележат основните подходи към анализа на медийното присъствие и колективните представи за тази политика.

Основна заслуга за знанието по темата за присъствието на политиката на сближаване в медиите и колективните възприятия за нея, що се отнася до последния приключил програмен период, има изследователският проект Cohesify [2], финансиран по програма „Хоризонт 2020“. Неговата цел е да „разбере дали и как политиката на сближаване на ЕС влияе върху евро­пейс­ката идентичност на гражданите в целия ЕС“. Проектът допуска, че подоб­ряването на изпълнението на политиката на сближаване и кому­ники­рането на постиженията ѝ могат да подобрят възприемането на ЕС и идентифицирането с ЕС от страна на европейските граждани – необ­хо­дими условия за легитимността на провеждането на европейски политики и разпределяне на публични средства.

За целта, в периода 2017‒2018 г. са публикувани 14 научни статии, изследващи различни аспекти на връзката кохезионна политика – евро­пейс­ка идентичност, като са изследвани 12 страни (сред тях не е България).

В първата от тях Карлос Мендес и Джон Бахтлер [3] от Център за из­следване на европейските политики в Глазгоу правят опит да оценят влия­нието на политиката върху формирането на европейската идентичност и правят преглед на научната литература, анализираща последния феномен и изобщо – изучаването на комуникацията за политиката на сближаване. На първо място авторите констатират, че изследванията на ролята на кохе­зи­онната политика за насърчаване на европейската идентичност са нера­зо­рана територия. Те отбелязват, че има по-голям брой изследвания на връз­ката между фондовете и подкрепата за Европейския съюз като цяло. Ка­чествените изследвания за влиянието ѝ върху усещането за евро­пейс­ка идентичност обаче са единични и понякога си противоречат, като освен това са правени твърде отдавна, за да бъдат релевантни към настоя­щия мо­мент.

Подобно на тях, количествените изследвания (като тук са цитирани проучванията на общественото мнение тип „Евробарометър“ от 2008 до 2015 година) също са нерезултатни за обяснението на връзката между по­литиката на сближаване и усещането за идентичност. Освен това, смятат авто­рите, те са национално представителни и не отчитат регионалните раз­личия, които са съществени за тази политика, както и не дават обяснение за причините, които могат да доведат до негативни представи за кохезион­ната политика.

По-ценно знание това изследване дава за изучаването на кому­ника­ционните стратегии за кохезионната политика. Така например, ци­тирай­ки национален преглед на програмните комуникационни планове за 2007‒2013 г., извършен от Тейлър и Рейнс [4], авторите установяват, че страте­гиите залагат основно на телевизия и радио, като основен не­достатък е отсъствието на адаптиране на комуникационните действия към целевите групи.

Друго цитирано изследване [5] пък установява, че комуникирането на тази политика е затруднено от сложността на регионалните особености, в съчетание с ниски нива на обществено познаване на темата, слаб медиен интерес и влошаване на общественото мнение за ЕС вследствие на финан­совата криза. Интересно е, че същото цитирано проучване установява, че основните органи за комуникация от страна на ЕК (тук е посочена само ед­ната институция, която се занимава с имплементирането на политиката на сближаване ‒ Главна дирекция по регионални въпроси, като по неясни при­чини Главната дирекция по работните места не е спомената) имат доста консервативен подход към комуникацията, ограничавайки се основно до екс­пертна публика, избягвайки риска и не засягайки проблемни въп­ро­си, които са важни за обществото.

По отношение на присъствието на политиката в медиите е отбелязана тенденция да се пише за негативни новини. Регионалните и местни медии съответно проявяват по-голям интерес да пишат за регионални истории, свързани с политиката, но рядко подчертават европейското им изме­ре­ние. Тук препоръката е да се подпомогнат управляващите органи – инсти­туциите на национално или регионално ниво, които управляват всяка от над 450 програми – да комуникират по-ефективно с публиката.

На последно място в статията се прави общ преглед на промените в изискванията към информиране на публиката за кохезионната политика – прави впечатление по-структуриран подход спрямо предходните периоди. Той включва седемгодишна комуникационна стратегия, придружена от го­дишни планове за действие, единен уебсайт за всички програми на на­цио­нално ниво; по-подробно и актуализирано на всеки шест месеца дефи­ни­ране на списъците на целевите групи. Всичко това трябва да се случва в до­пълнение към собствената комуникационна стратегия на Европейската комисия – логично от управленска гледна точка, поради мулти­степенното ниво на управление на кохезионната политика, но объркващо от гледна точ­ка на връзката с гражданите.

Както е посочено и в третата статия от проекта Cohesify [6], съ­щест­вуващата литература, изследваща ефекта на финансирането от кохе­зионната политика върху усещането за европейска идентичност, не дава знание за това как гражданите разбират за проектите, как тълкуват за себе си та­зи информация и как тя формира тяхната идентификация с ЕС. Това допълнително подчертава важността да се изследва комуни­кирането на тази политика – от институциите и медиите ‒ и на какво се дължат размина­ванията между политическите очаквания и колективните представи.

Политиката на сближаване и медиите

Василики Трига и Константинос Вадрацикас преглеждат научната литература върху влиянието на задаването на дневния ред от медиите върху обществените нагласи – т.нар. agenda setting. Цитирайки Кандила и Де Вриз [7], те обобщават, че ЕС като цяло привлича особен медиен ин­терес по време на избори, срещи на върха или други ключови събития, но остава почти невидим през останалото време. Констатира се и слаб ин­терес от страна на журналистите към европейските новини, както и кому­никационен проблем, поради сложния и непрозрачен начин на вземане на решения.

В допълнение, изследванията говорят и за слабата новинарска стой­ност на историите, свързани с ЕС, които също така включват твърде много технически детайли и са с неясен ефект върху националните политики. Това наблюдение е повече от отрезвително за очакванията към отделните по­литики, а още повече – конкретни програми или проекти. Вероятно може да обясни съществени разминавания между политическите очаквания за об­раза на кохезионната политика и представите на обществото, поне докол­кото те са изградени чрез медиите, а не чрез личен опит или наблюдения.

Интересен анализ на медийното рамкиране [8] на кохезионната по­литика прави деветата статия от проекта Cohesify. [9] Василики Трига и Кон­стантинос Вадрацикас анализират над 2700 статии по темата в евро­пейски, национални и местни издания в периода 2007‒2017 г. и откриват наличието на осем основни рамки. Пет от тях се фокусират върху по­ло­жителни аспекти, докато три – върху негативни аспекти на политиката:

Икономически ефекти – в статиите, в които присъства тази рамка, проектите са представени през рамката на икономическите ползи (съз­да­ване на работни места, икономическо развитие, модернизация и т.н.) или вреди (вноските към бюджета като загуба за националните финанси);

Качество на живот ‒ описва как политиката на сближаване повишава жизнения стандарт чрез опазване на околната среда, намаляване на нера­венствата, подобряване на обществените услуги и създаване на инфраструк­тура;

Култура – ползите от политиката за опазване на културното наслед­ство и за културното развитие;

Некомпетентност на местната власт – в опозиция с европейската по­­­литика, националните и местни органи са разглеждани като неспособни или неефективни в прилагането ѝ, като например лошото управление на средствата, поради некомпетентност, което често води до спирането на фон­дове от страна на ЕС;

Власт – чрез тази политика, всеки политически актьор се стреми да увеличи влиянието си и потенциала си да въздейства на процесите на взе­мане на решения;

Национални интереси – тази рамка въвежда националистически еле­мент в дискурса, свързан с политиката на сближаване, фокусирайки се на това колко печелят и колко губят отделните нации, за сметка на со­ли­дар­ността – във финансови измерения, но и в човешки капитал, поради из­тича­нето на мозъци;

Сближаване – тази рамка поставя акцент върху укрепване на граж­данското участие, повишаване на доверието в евроинституциите, повиша­ване на чувствителността към социалното изключване, солидарност – тази рамка напълно съответства с целите на кохезионната политика;

Злоупотреба със средства – кохезионната политика е възприемана ка­то създаваща възможности за злоупотреби и корупция, а самият ЕС е пред­­ставян като жертва на незаконните интереси на местни актьори.

В почти всички анализирани статии присъства поне по една рам­ка, като най-често разпространената е тази за икономическите после­дици (34,2%), следвана от тази за качеството на живот (27,3%). Рамката за неком­петентността на властта е присъствала в 9% от случаите, а останалите рам­ки – в 4 или по-малко процента. Най-често акцентираните подтеми са били развитие, инфраструктура (като подобряваща качеството на живот), в по-малка степен работните места.

Това положение до голяма степен съответства на фокуса на самата по­литика – върху икономическия просперитет, както и подобряването на ка­чеството на живот на европейските граждани. Тоест, поне в разглеж­даните страни, медийният образ на кохезионната политика до голяма степен е съот­ветствал на това, което европейските политици са искали да представ­лява.

Това обаче не е непременно добра новина за самата политика: може да се отбележи, че новинарските единици по-скоро са акцентирали върху ефектите от политиката, а не върху европейската ѝ същност. Авторите отбелязват, че като цяло присъствието на европейски ценности в новинар­ското отразяване е било слабо, а дискурсът не се характеризира с европеиза­ция – 56% от статиите интерпретират новините през национална призма, докато едва 11,8% подхождат към темата от европейска перспектива и го­ворят за значението на политиката за ЕС. [10]

Единадесетата статия от проекта Cohesify [11] си струва да се спомене със сравнителния анализ на ефективността на комуникационните стра­­тегии на 17-те изследвани региона. Чрез набор от кабинетно проуч­ва­не, ка­чествени интервюта, проучвания сред заинтересовани страни, се уста­но­вява, че стратегиите за комуникация поставят фокуса извън ежедне­вието на гражданите и не се диференцират на местно ниво, наред с други не­достатъци.

Политика на сближаване: комуникиране на социални и иконо­ми­чески ползи

Интересно е да се отбележи, че проучването сред заинтересованите страни установява разминаване между най-често използваните източници на информация за европейско финансиране (като такива са сочени плакети с логото на ЕС и програмен уебсайт; и двата елемента – задължителни за всеки проект), и най-ефективните според респондентите канали. За най-ефективни респондентите сочат събитията, местните и регионалните вест­ници, телевизията. Статията разглежда и комуникационните усилия на европейските институции – главна дирекция „Регионално развитие“ и глав­на дирекция „Заетост“.

Изключително интересен поглед към възприятията на гражданите за кохезионната политика дава тринайсетата статия от проекта Cohesify. [12] Чрез фокус групи с участието на 240 души, изследователите откриват до каква степен тази политика е позната и с какво се асоциира тя. Общите им наблюдения потвърждават резултатите от количествените проучвания: като цяло гражданите не знаят какво означава „политика на сбли­жаване“, имат неясна представа или я осмислят през конкретен фонд. Но докато разбирането за политиката е мъгляво, то се забелязват високи нива на познание за конкретни проекти и области на въздействие (най-често посочвани са пътна инфраструктура, по-рядко – човешки капитал/ социално включване и устойчиво развитие). Може би най-точно обобщение на ситуацията прави словенски участник: Хората не ги интересува откъде идва финансирането. Въпросът е дали има средства или не.

Интересно е да се спомене, че и тук най-често срещаният източник на знание за проекти са информационните знаци – табели, плакати, бил­бор­дове (В детската стая на дъщеря ми има голям билборд. Билбордът е гро­зен, но детската е много хубава, казва унгарски участник, цитиран в из­следването). Медиите се оказват едва вторият най-цитиран източник на информация – и то основно чрез преса, телевизия и радио и почти никога – социални мрежи. Самите граждани посочват и недостиг на комуникация: прекалено слабо медийно отразяване на проекти и необходимост актив­но да се търси информация, за да се информират по въпроси, свързани с по­литиката на сближаване. Също така те смятат, че обикновеният граж­да­нин не може да се свърже с европейските институции, което до­пълни­телно занижава интереса им към ЕС.

Гореописаните резултати са потвърдени и надградени и от последната статия от изследователския проект Cohesify. В нея Габриела Борз, Хайнц Бранденбург и Карлос Мендес [13] изследват връзката между ко­хезион­ната политика и идентифицирането с Европа чрез представи­телно коли­чест­вено проучване сред 8500 граждани в 17 региона. В допъл­нение към значимото присъствие на кохезионния, за сметка на Фонда за регионално развитие и Европейския социален фонд, те откриват, че познаването на ко­хезионната политика има значение за развитието на европейска иден­тичност. В статията също така се твърди, че излагането на публичност за европейски проекти увеличава шансовете за развитие на европейска иден­тич­ност.

Говорейки за ролята на кохезионната политика в процеса на създаване на европейска идентичност, си струва да се спомене още едно последно из­следване. Висенте Роюела и Енрике Лопес-Базо [14] се позовават на резул­тати от интервюта с повече от 17 хиляди души от 15 страни, като част от проекта PERCEIVE. Техните резултати показват, че не просто кохе­зионната политика има значение при процеса на изграждане на европейска иден­тичност, но и че този феномен е по-ясно изразен в регионите с по-слабо икономическо развитие, на които тя помага с повече средства, т.е. е и по-видима. Освен това, твърдят авторите, гражданите мислят за Европа пре­димно от местна гледна точка, което означава, че последиците от евро­пейс­ката интеграция зависят не само от политиките на Блока, но и от това как те са управлявани от националните, регионалните и местни орга­ни.

Като част от същия проект и базирайки се на същия панел от граж­дани, Никълъс Чарън и Моника Баур [15] адресират недостатъците в редов­ните изследвания на ЕК тип евробарометър, но също потвърждават тезата, че политиката на сближаване се радва на доста висока популярност в Бъл­гария и в частност заради редистрибутивния си характер.

До заключението, че европейските пари могат да купят любов, сти­га и Марчин Домбровски [16]: той наблюдава по-малко негативен образ на ЕС в региони, където размерът на отделените структурни и инвести­ционни фондове е по-голям. Според автора може да се говори и за по-малко нега­тивен образ на ЕС в региони с по-ниски образователни и икономически ни­ва.

Важен щрих в знанието за образа на кохезионната политика за настоя­щото изследване внася Агнес Батори, а именно ‒ за ролята на корупцията в посткомунистическите страни членки. [17] Чрез фокус групи в Ун­га­рия, Румъния и Словения авторът се фокусира върху популярни разкази за корупция и злоупотреба със средства от фондовете. Обобщените данни по­казват, че гражданите в изследваните страни възприемат прилагането на по­литиката на сближаване като неразривно свързано с голяма корупция. Те обвиняват основно националните политически елити, но разглеждат и евро­институциите като не изпълняващи добре задълженията си на контрол.

Интересен прочит на част от фокус групите показва, че според участ­ниците европейските кохезионни средства са ничии пари, съответно се прие­мат за „безплатен обяд“ и не се харчат ефективно като собст­вените. Често финансират безсмислени проекти, а корупцията е системен проблем.

Често изразявано мнение сред респондентите е било, че средствата не се отпускат в името на солидарността, както твърди ЕС, а като компен­сация за това, че бизнесите в по-богатата Западна Европа получават достъп до пазара на по-бедните страни в Централна и Източна Европа или като ком­пенсация за „изтичането на мозъци“ от Изток към Запад. Освен това битува схващането, че средствата, отпуснати за развитие на Източна Евро­па, са всъщност с цел да се създаде повече икономическа активност и съот­вет­но – повишено търсене на западни стоки.

Комуникиране на кохезионната политика: българският случай

Накрая на теоретичния обзор следва да се отдели внимание и на бъл­гарските изследвания, на местната ситуация по отношение на поли­тиката на сближаване. Към началото на третия програмен период, в който страната е член на ЕС и получател на средства от кохезионната политика, е писано доста за кохезионната политика и нейните социални и иконо­мически ефекти, както и проблематичните моменти при приложението ѝ. Не та­ка стои обаче въпросът с комуникационните аспекти, както видяхме и в анг­ло­езичните източници. Търсенето в обединени бази данни с научна лите­ратура за последния приключил програмен период не показа статии, свър­зани с медийния образ на кохезионната политика или нейните ко­муни­кационни аспекти.

Темата е засегната непряко от Цанко Стефанов от Великотърновския университет, който разглежда въпроса като част от маркетинговия комплекс в сферата на еврофинансирането [18]. Той обръща внимание на продукта, който се предлага чрез еврофинансирането (седемте оперативни програми), цената му (съфинансиране, консултантски, корекции и др.), каналите, чрез които достига до потребителите и средствата за комуникация с тях.

Авторът констатира повишено използване на маркетингови подходи при еврофинансирането, като заключва, че управляващите органи на опе­ра­тивните програми постоянно комуникират и подават информация към по­тенциални бенефициенти. Това се случва чрез информационни дни и кон­сул­тации с експерти, видеа и информационни материали за изпълнени про­екти. Не е обърнато внимание обаче на това как управляващите органи ко­муникират с широката публика, която не е непременно потенциален кан­ди­дат за евросредства, но чието одобрение е важно за провеждането на поли­тиките по места. В допълнение, статията е по-скоро описателна, без изсле­дователски елемент и повече маркира засегнатите въпроси, без да ги раз­глежда в дълбочина.

Възможно обяснение на липсата на научна литература, която се зани­мава с комуникационните аспекти на кохезионната политика в Бъл­гария, е че в страната все още се наблюдават високи нива на одобрение към Ев­ро­пейския съюз [19], а както беше нееднократно показано в горния обзор, българските граждани имат по-високи от средните нива на позна­ване на тази политика и проектите ѝ. Това прави изследването на този аспект от прилагането на политиката по-малко интересен, в сравнение с други страни.

Причина за слабия научен интерес към комуникиране на политиката на сближаване изобщо (за сметка на интереса към социалните и ико­номи­ческите ѝ ефекти) може да бъде и че самата Европейска комисия пери­одич­но назначава външни одити за ефективността на кохезионната поли­тика, които да подпомогнат подобряването на процеса за следващи периоди.

Друго възможно обяснение за липсата на литература е високата проб­лематичност на политиката, така както тя присъства в страната: високи нива на злоупотреба със средства, корупционни практики, проб­лематичност при районирането и други, които съвсем естествено насочват изследо­ва­телския интерес в други посоки. [20]

От направения преглед установихме, че научната литература до мо­мента е оставила съществена празнина по отношение на медийния образ и колективните представи за политиката на сближаване в Европейския съюз. Изразени са хипотези, че фондовете допринасят за по-положителен имидж на ЕС, за усещането за европейска идентичност и че това е по-силно изразен феномен при по-облагодетелстваните от политиката региони. В науката до­сега е изразявано схващането, че развитията, свързани с кохе­зионната поли­тика, се разглеждат в медиите предимно като вътрешни, без да се подчер­тава тяхното европейско измерение и че сами по себе си те рядко представ­ляват новинарски интерес, поради което получават и слабо отразяване.

Недостатъчното изследване на проблема е причинено, от една страна, от сложността на задачата от логистична гледна точка – кохезионната поли­тика, макар и европейска, в смисъл, че е финансирана от ЕС, по съ­щество е регионална. От това следва, че за да бъде ефективно анализирана, тя трябва да бъде разглеждана на регионално и местно ниво, което е зна­чително по-трудоемко и скъпо занимание спрямо националните проучва­ния. Положи­телно развитие в тази посока са проектите Cohesify и Perceive, но те също не обхващат цялата територия на Съюза.

Втората трудност е от гледна точка на изпълнението – изследването на общественото мнение е сложно в условия на ниска информираност на граж­даните по въпроса на изследване. Накрая, кохезионната политика се управ­лява на различни нива, от стотици отделни програми, всяка от които има по няколко основни източника на комуникация, в допълнение към нацио­нал­ните и европейските такива. Не е по силите на никой изследо­вателски екип да направи детайлен преглед на всички тях.

Допълнителна слабост на съществуващата литература е, че цитира­ните източници обхващат само няколко аспекта на кохезионната политика: влиянието ѝ (в частност – на финансовите средства) върху мнението за ЕС и върху усещането за европейска идентичност; медийното рамкиране и осо­беностите при медийното отразяване.

Няма достатъчно налични научни трудове, които да се фокусират вър­ху комуникационния подход на европейските институции към тази поли­тика или такива, които да изследват ефективността им. Липсва и литера­тура, която да съпоставя образа, който евроинституциите целят да из­гра­дят за политиката на сближаване, с образа, който медиите ѝ съз­да­ват, а още по-малко – публично научно познание за това доколко ефективни са комуникационните усилия на институциите. Това следва да бъде предмет на допълнително изследване.

Дискусионни въпроси

Въз основа на теоретичния обзор могат да се формулират няколко дискусионни въпроса.

На всички тези въпроси в някакъв момент и в някакъв аспект (се­ри­озно ограничен от географския фактор), научният свят е правил опити да отговори. Ситуацията в българската медийна сфера обаче е значително по-слабо проучена, като почти липсват релевантни научни публикации. Ве­роятна причина за тази липса е традиционно високият рейтинг на ЕС в стра­ната ‒ сравнен със средното за ЕС, както и в сравнение с националните ин­сти­туции. Това вероятно довежда до слаб интерес на изследователите да про­учват нещо, което не е в голяма степен проблематично. Въпреки това не бива да се пренебрегва и твърде вероятното обяснение тази политика да е твърде сложна и многопластова за обяснение, поради което тя естествено да се редуцира от медиите до конкретни програми, личности, размер на сред­ства и т.н.

Което и обяснение да е доминиращо, е от съществено значение да зна­ем как се комуникира политиката на сближаване в страната, защото Бъл­гария, като най-бедната страна от ЕС, е изключително заинтересована от действието ѝ. Отделят се огромни средства за изпълнение на проекти и зна­чителни ‒ за тяхното комуникиране.

Освен това научният преглед доказва, че има основания да се смята, че отношението към европейските средства и определени политики могат да способстват за подобрения образ на Европейския съюз и усещането за ев­ропейска идентичност. На теоретично ниво стана ясно, че кому­ники­ра­нето на политиката на сближаване е силно затруднено от регионалните осо­бе­ности, общите ниски нива на познаване на темата сред европейските об­щества, слабия медиен интерес.

Комуникационният подход на европейските институции, отговорни за комуникиране на политиката, а именно – избягващ риска и проблемните теми, използвайки сложен и абстрактен език, само задълбочава това затруд­нение (наблюдение за предходния финансов период, което изглежда не е адресирано през 2014‒2020).

Още едно наблюдение от теоретичния преглед е, че има обща тен­денция да се пише за негативни новини, като се набляга на регионалните и националните аспекти, за сметка на отсъстващото европейско измерение. Основно е било акцентирано върху ефектите от политиката, а не евро­пейс­кото ѝ измерение.

Беше доказано в научните публикации, че ЕС предимно предизвиква интерес в ключови моменти (европейски избори, срещи на върха), но остава слабо видим през останалото време. Изтъкнати в теорията са и сложният стил, наситеният с технологични понятия речник, който прави комуни­ка­ция­та на новини твърде сложна за неспециализираната публика и съот­вет­но – неинтересна за медиите.

Струва си в допълнително изследване да се анализира и присъствието на медийни рамки в отразяването на политиката на сближаване – да се уста­нови дали тези, срещани в българската медийна среда са паралелни на от­критите от изследванията, цитирани по-горе (пр. икономически ефекти, ка­чество на живот, култура, некомпетентност на местната власт, властови от­ношения, национални интереси, сближаване, злоупотреба със средства); да­ли има специфични рамки, характерни за националния контекст.

Заключение

На първо място, от направения теоретичен преглед се установи малък обем от състоятелни медийни изследвания върху комуникирането на евро­пейските проекти – в частност на кохезионната политика и особено такива, вземащи предвид регионалните различия. Все пак няколко ключови такива дават основна представа за изследователския интерес в изучаването на кохе­зионната политика: те се концентрират главно върху степента на познание на тази политика, начина, по който тя се комуникира на нацио­нално и реги­онално ниво, влиянието на тази политика върху привлека­телността на Ев­ропейския съюз и в по-общ план – върху усещането за европейска иден­тич­ност.

Видимо е, че изследванията на комуникирането на тази политика мо­гат да дадат ценно знание за връзката между европейските средства и одоб­рението към ЕС и цялостното усещане за европейска идентичност. В тази връзка може да се допусне, че по-обхватното и детайлно анализиране на процесите и методите на комуникиране на тази политика може да по­добри тяхната ефективност. Последното би могло да подпомогне евроин­ститу­циите и националните структури (като управляващите органи, общи­ните бенефициенти) да артикулират по-разбираемо този съществен инстру­мент за европейска интеграция и потенциално – да повишат чувстви­телността у гражданите за нея.

Цитати и бележки

[1] European Commission (2014). DG Regio. Information & Communication Plan 2014.

[2] Cohesify. (2018). Cohesify: The Impact of EU Cohesion Policy on European Iden­tification. https://web.archive.org/web/20230110221128/. https://www.cohesify.eu/.  Retrieved on 12.03.2023.

Comparative European Politics, 9(1), 52–75, 2011.

[3] Mendez, C., & Bachtler, B. (2017). European Identity and Citizen Attitudes to Co­hesion Policy: What do we know, Cohesify research paper 1.

[4] Taylor, S., & Raines, P. (2003). Getting the Message? Structural Fund Publicity and Communication, IQ-Net Thematic Paper 12(2), European Policies Research Centre, University of Strathclyde, Glasgow.

[5] Coffey. (2013). Evaluation study on good practices in EU Regional Policy communication, 2007-2013 and beyond, Report to the European Commission (DG Regio), Coffey International.

[6] Triga, V., & Vadratsikas. K. (2017).  The Impact of Media Representations of the EU and its Policies on European Identity, Cohesify Research Paper 3.

[7] Kandyla, A., & de Vreese, C. (2011). News media representations of a common EU foreign and security policy. A cross-national content analysis of CFSP coverage in national quality newspapers, Comparative European Politics 9(1): 52–75. DOI: 10.1057/cep.2009.10.

[8] Процесът най-общо означава избиране, организиране и поставяне на акцента върху определен аспект на даден въпрос, за сметка на друг при новинарското отразяване.

[9] Triga, V., & Vadratsikas, K. (2018). Framing of Cohesion Policy. Cohesify Research Paper. https://web.archive.org/web/20230110221128/https://www.cohesify.eu/. Re­trieved on 12.3.2023.

[10] European Commission. (2014). European Commission. An Introduction to EU Co­hesion Policy 2014-2020. June 2014.

[11] Забелязват се и значителни разлики на национално ниво – така например при­съствието на рамката, свързана с икономическото развитие е доста по-често в страни, тежко ударени от криза и безработица като Италия и Гърция, но и в нет­ни платци като Великобритания и Нидерландия. В по-нови членки и пост­социалистически страни като Румъния, Унгария и Полша, темите за неком­пе­тентността на местните власти и за злоупотребата с фондове са били по-застъ­пени, отколкото в други.

[12] Cohesify. (2018). Cohesify: The Impact of EU Cohesion Policy on European Identification. https://web.archive.org/web/20230110221128/. https://www. cohesify.eu/. Retrieved on 11.03.2023.

[13] Corchado, L. et al. (2018). A comparative analysis of Cohesion Policy commu­nication strategies, Cohesify research paper 11.

[14] Royuela, V., & López-Bazo, E. (2020). Understanding the process of creation of European identity – the role of Cohesion Policy, Investigaciones Regionales, Journal of Regional Research, 2020/1 (46), 51–70.

[15] Charron, N., & Bauhr, B. (2020). Do Citizens Support EU Cohesion Policy? Measuring European support for redistribution within the EU and its correlates, Investigaciones Regionales, Journal of Regional Research, 2020/1 (46), 11–26.

[16] Dąbrowski, M. (2019). EU Cohesion Policy can’t buy me love? Exploring the regional determinants of EU image, Reg Sci Policy Pract;11: 695–711.

[17] Batory, A. (2021). A free lunch from the EU? Public perceptions of corruption in cohesion policy expenditure in post-communist EU member states, Journal of European Integration. 651–666, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/07 036337.2020.180068. Retrieved on 10.03.2023. https://doi.org/10.1080/07036337. 2020.1800681.

[18] Стефанов, Ц. (2019). Специфичният маркетингов комплекс в сферата на ев­рофинансирането в България. Knowledge, Vol.30.6, Март 2019. [Stefanov, Ts. (2019). Spetsifichniyat marketingov kompleks v sferata na evrofinansiraneto v Bul­garia. Knowledge, Vol.30.6, Mart 2019.]

[19] Gallup International Bolkan. (2017). Политическият процес и общественото мнение в България през 2016 г. София: Годишен обзор. Gallup International Bol­kan.

[20] Гълъбинова, Ю. (2016).  Резултати от прилагането на кохезионната политика на ЕС за периода 2007‒2012 г. Годишник на Център по публична адми­нистра­ция, VII. Център по публична администрация, Нов български университет. Со­фия: НБУ. https://eprints.nbu.bg/id/eprint/2883/. Retrieved on 12.3.2023. [Galabi­nova, Yu. (2016).  Rezultati ot prilaganeto na kohezionnata politika na ES za perioda 2007-2012 g. Godishnik na Tsentar po publichna administratsia, VII. Tsentar po pub­lich­na administratsia, Nov balgarski universitet. Sofia: NBU. https://eprints.nbu.bg/ id/eprint/2883/. Retrieved on 12.3.2023.]

 

Библиография

Галъп (Gallup International Bolkan). (2017). Политическият процес и общественото мнение в България през 2016 г. София: Годишен обзор. Gallup International Bolkan. [Galap (Gallup International Bolkan). (2017). Politicheskiyat protses i obshtestvenoto mnenie v Bulgaria prez 2016 g. Sofia: Godishen obzor. Gallup International Bolkan.]

Гълъбинова, Ю. (2016). Резултати от прилагането на кохезионната политика на ЕС за периода 2007‒2012 г. Годишник на Център по публична админист­рация, VII. Център по публична администрация, Нов български университет. Со­фия: НБУ. https://eprints.nbu.bg/id/eprint/2883/. Retrieved on 12.3.2023. [Gala­bi­nova, Yu. (2016). Rezultati ot prilaganeto na kohezionnata politika na ES za pe­rioda 2007-2012 g. Godishnik na Tsentar po publichna administratsia, VII. Tsen­tar po publichna administratsia, Nov balgarski universitet. Sofia: NBU. https://eprints.nbu.bg/id/eprint/2883/. Retrieved on 12.3.2023.]

Стефанов, Ц. (2019). Специфичният маркетингов комплекс в сферата на евро­финан­сирането в България. Knowledge, Vol.30.6, Март 2019. [Stefanov, Ts. (2019). Spetsifichniyat marketingov kompleks v sferata na evrofinansiraneto v Bulgaria. Knowledge, Vol.30.6, Mart 2019.]

Batory, A. (2021). A free lunch from the EU? Public perceptions of corruption in cohesion policy expenditure in post-communist EU member states, Journal of European Integration. 651-666, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/ 07036337.2020.180068. Retrieved on 10.03.2023. https://doi.org/10.1080/ 07036337.2020.1800681.

Charron, N., & Bauhr, B. (2020). Do Citizens Support EU Cohesion Policy? Measuring European support for redistribution within the EU and its correlates, Inves­tigaciones Regionales, Journal of Regional Research, 2020/1 (46), 11–26

Coffey. (2013). Evaluation study on good practices in EU Regional Policy commu­nication, 2007-2013 and beyond, Report to the European Commission (DG Regio), Coffey International.

Cohesify. (2018). Cohesify: The Impact of EU Cohesion Policy on European Iden­tification. https://web.archive.org/web/20230110221128/. https://www.cohesify.eu/. Retrieved on 11.03.2023.

Cohesify. (2018). Cohesify: The Impact of EU Cohesion Policy on European Iden­tification. https://web.archive.org/web/20230110221128/. https://www.cohesify.eu/. Retrieved on 12.03.2023.

Comparative European Politics, 9(1), 52–75, 2011.

Corchado, L. et al. (2018). A comparative analysis of Cohesion Policy communication strategies, Cohesify research paper 11.

Dąbrowski, M. (2019). EU Cohesion Policy can’t buy me love? Exploring the regional determinants of EU image, Reg Sci Policy Pract;11: 695–711.

European Commission. (2014). DG Regio. Information and Communication Plan.

European Commission. (2014). An Introduction to EU Cohesion Policy 2014-2020. June 2014.

Kandyla, A., & de Vreese, C. (2011). News media representations of a common EU foreign and security policy. A cross-national content analysis of CFSP coverage in national quality newspapers, Comparative European Politics 9(1): 52–75. DOI:10.1057/cep.2009.10.

Mendez, C., & Bachtler, B. (2017). European Identity and Citizen Attitudes to Cohesion Policy: What do we know, Cohesify research paper 1.

Pegan, A., Mendez, C., & Triga, V. (2018). What do citizens think of Cohesion Policy and does it matter for European identity? A comparative focus group analysis, Cohesify Research Paper 13.

Royuela, V., & López-Bazo, E. (2020). Understanding the process of creation of Euro­pean identity – the role of Cohesion Policy, Investigaciones Regionales, Journal of Regional Research, 2020/1 (46), 51–70.

Taylor, S., & Raines, P. (2003). Getting the Message? Structural Fund Publicity and Communication, IQ-Net Thematic Paper 12(2), European Policies Research Centre, University of Strathclyde, Glasgow.

Triga, V., & Vadratsikas. K. (2017).  The Impact of Media Representations of the EU and its Policies on European Identity, Cohesify Research Paper 3.

Triga, V., & Vadratsikas, K. (2018). Framing of Cohesion Policy. Cohesify Research Paper. https://web.archive.org/web/20230110221128/https://www.cohesify.eu/. Retrieved on 12.3.2023.

Ръкописът е изпратен на 07.03.2023 г.

Рецензиран е от двама независими рецензенти: от 10.03.2023 до 19.03.2023 г.

Приемане за публикуване: 25.03.2023 г.

Manuscript was submitted: 07.03.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 10.03.2023 till 19.03.2023.

Accepted: 25.03.2023.

Брой 55 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 55 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.