Ростислав Давидов

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: rostislav.davidov@gmail.com

Абстракт: Фокусът в настоящата статия е да представи примерен изследователски подход за селектиране и последващо изследване на множество от организационни структури. Подробно се описват виждания и мнения на изследователи, теоретици и практици по отношение на поддържането и работата с уебплатформи във виртуална среда. Работи се на три равнища – функционалност, актуалност (динамичност) и навигация за уебпосетителя. Коментират се критерии и белези за избор на сайтове на организационни структури от определено множество. Направен е опит да се изведе концепция с критерии и белези за идентичност. Въз основа на тази концепция се определя броят на организационните структури, които попадат в изследваното множество.

Ключови думи: концепция, идентичност, критерий, организационна структура, уебпосетител, интернет сайт, интернет

Conception with Criteria and Examples of Identity Upon Selecting Multiple Organizational Structures

Rostislav Davidov

Abstract: The purpose of the following article is to show a sample research approach to the selection and subsequent research of multitude of organizational structures. There are detailed descriptions of views and opinions of researchers, theorists and practitioners in regard to supporting and working with web-based platforms in virtual communication. The current article encompasses three different levels of analysis – functionality, dynamics, and navigation of the web visitor. Criteria and features in regard to the selection of websites of organizational structures of a sample group are being discussed. An attempt to formulate a conception with criteria and distinctive signs of identity has also been made. On the basis of this conception, the number of organizational structures which fall within the researched sample is determined.

Keywords: conception, identity, criterion, organizational structure, web visitor, website, Internet

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. https://rhetoric.bg/ Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти  „Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“

Уводни думи

Моделът на изследваното явления, за което се прилага този изследователски подход, е насочен към установяване на виртуалната публична идентичност и представителност на организационни структури. Интернет сайтовете са основна единица във виртуалния свят, която е подходяща за формиране на така нареченото „онлайн присъствие”. Нещо повече, те играят ролята на изходни пунктове при осъществяване на комуникация, търсене на допълнителна информация и пр. Приемаме употребата и на съвременни проявления на виртуалната реторика в живота на обособени в групи „интернавти“, но в тази статия, ние нямаме претенции да коментираме тяхната разновидност, ниво на приложимост и т.н.

Идеята е да представим примерен изследователски подход за избор на организационни структури от дадено множество. Следва се мисловната линия – от множество към брой изследвани обекти. Приложението на този подход представлява дейност от предварителния етап на едно изследване, ако това е приложимо. При установяване на конкретен брой структури, отговарящи на определените критерии и белези, се преминава към етапа на същинското изследване. Например, тук могат да бъдат включени дейности по провеждане на структурно наблюдение и/или анкетно допитване чрез въпросник.

В хода на представяне на отделните стъпки на изследователския подход възприемаме примерни организационни структури. В конкретния случай те са част от неправителствения сектор, а именно юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружение и фондация (съгласно Закона за ЮЛНЦ). Изразяваме предпочитания към изследването на организациите в обществена полза, за което се обосноваваме в хода на изложението.

Обстойно коментираме виждания и мнения на изследователи, теоретици и практици, както и някои аспекти на структурата и елементите на платформите в онлайн среда. На тази база е основана и водещата ни задача – да се изведе примерна концепция с критерии и белези за идентичност, съобразно модела на изследваното явление. Тази концепция представлява опит да се установи множество от структури, които имат съществено общо помежду си. Работи се на три равнища: 1. Навигация за уебпосетителя; 2. Функционалност; 3. Актуалност и динамичност. Нещо повече, може да се разкрие броят на единиците, които попадат в търсеното множество, и да се премине към същинския етап на изследването.

Етапи на изследването

За по-голяма яснота в хода на представяне на отделните стъпки по прилагане на този примерен изследователски подход за обособяване на множество от изследвани субекти, уточняваме четирите изходни етапа: 1. Идентифициране на значимостта и онлайн присъствието; 2. Въвеждане на критерии и белези за идентичност; 3. Подготовка и провеждане на наблюдение; 4. Резултати от проведено структурно наблюдение. Ние се спираме на първите два етапа, като акцентираме основно на втория.

1. Идентифициране на значимостта и онлайн присъствието

Водени от идеята за синтезирано и коректно представяне последователността на действие при първия и втория етап, ние извеждаме няколко конкретни стъпки. Първият етап включва три стъпки на приложение:

1.1. Проучване броя на организационните структури

Вниманието ни се насочва към съобщаване на данни за общия брой на организационните структури. Необходимо е да се опише ясно източникът на статистическите данни и датата, към която данните са взети предвид. От друга страна, може да бъде включена и кратка информационна справка за източника на данните, както и друга специфична характеристика или бележка, която има отношение към изследваните организационни структури или процедурата по избора им.

В конкретния случай ние приемаме ЮЛНЦ, съгласно разпоредбите на Закона за ЮЛНЦ (ДВ, бр. 42, 05.06.2009). Първо, Агенцията по вписванията води и поддържа Регистър „Булстат” като единен национален административен регистър. Данните, които се вписват в него, се използват от останалите административни регистри и информационни системи за единна идентификация на всички юридически и други единици, извършващи дейност в страната. Например: адвокатски дружества, детски градини, договорни фондове, културни институти, музеи, галерии, народни читалища, политически организации, религиозни организации, сдружения, сдружения на собственици, училища, фондации, юридически лица в сферата на държавната власт и т.н. Към 30 август 2015 г. броят на сдруженията и фондациите, регистрирани в Регистър „Булстат”, самоопределили се в частна и в обществена полза, сумарно е повече от 35 000.

1.2. Обособяване на изследваната група организационни структури

Съгласно приложените подходи за представяне на първоначалните статистически данни, общият брой на организационните структури, както и възможностите за тяхното класифициране по даден критерии, можем да зададем параметри на групата обекти, които възнамеряваме да изследваме. Разбира се, те трябва да отговарят на изходните цели и задачи.

В нашия случай водещ е принципът на защита интересите на обществените групи. Оценяваме факта, че през определен период неправителственият сектор е натрупал някои негативни конотации в тази посока. Насочваме нашето внимание към изследване на организационните структури от цялото множество, които са се самоопределили като „ЮЛНЦ в обществена полза”. Те осъществяват общественополезна дейност, като законодателят разбира такава, насочена към „развитие и утвърждаване на духовни ценности, гражданско общество, здравеопазване, образование, наука, култура, техника, технологии или физическа култура; подпомагане на социално слабите или лицата, нуждаещи се от грижи; подпомагане на социалната интеграция и личностната реализация; защита на човешките права или на околната среда” [1]. Тази група организации има определени предимства, които не са предмет на настоящата статия.

Броят на структурите към 30 август 2015 г., регистрирани в Регистъра на ЮЛНЦ в обществена полза към Министерството на правосъдието, е 12 691 бр. Същите се разпределят, както следва: 10 856 бр. сдружения и 1 742 бр. фондации. Числеността на клоновете на чуждестранни и клоновете на регистрирани в Република България ЮЛНЦ е общо 93 бр.

1.3. Проучване на виртуалната идентичност

В зависимост от обекта и предмета на изследване имаме възможност да разграничим по-малка група от организационни структури. Този подход трябва да бъде ясно обоснован и принципно определен, тоест при кои условия считаме, че една организация е част от множеството или няма да бъде отчетена. В този ред на мисли извършваме проучване за виртуалната идентичност на ЮЛНЦ, създавана чрез уебсайт. Формулираме твърдението, че неправителственият сектор в България се повлиява от развитието на информационните технологии. Разнообразието от начини за осъществяване на комуникация във виртуална среда е налице. Третият сектор е изправен пред предизвикателствата на деня, които поставят изисквания към присъствие и активно участие на структурите във виртуалната реалност и реалната виртуалност. Уебпосетители и заинтересовани групи – вътрешни и външни публики, поставят неписани условия за осигуряване на публичност на дейностите (постигнати резултати, реализирани проекти и т.н.) и обратна връзка в онлайн среда.

На база предоставените по-горе данни за организациите в обществена полза, следва да проведем проучване за виртуалната им идентичност в интернет пространството. Целта е да се установи наличие или отсъствие на уебсайт. Необходимо е да се опише периодът, в който се провежда проучването, както и определени специфики, ако са налични такива. Например проучването се осъществява с помощта на база данни, която съдържа: 1. Наименование на структурата; 2. Организационна форма; 3. Седалище; 4. Адрес; 5. Контакти; 6. Друга информация – цели, сфери на дейност, поименен управителен орган и т.н. Тази информация се използва в процеса на търсене и идентифициране на уебсайта с изходните данни.

В настоящия текст нямаме претенциите да се спираме на самата реализация и подходите, които прилагаме в процеса на търсене и идентификация. След обобщаване на събраната информация се разкриват и резултатите.

2. Въвеждане на критерии и белези за идентичност

Вторият етап от изследователския подход включва две стъпки – 1. Въвеждане на концепция с критерии и белези за идентичност на попадащи в множеството организационни структури; 2. Представяне на броя структури, които имат съществено общо.

Настоящата концепция с критерии и белези за идентичност е основана на някои виждания и мнения на изследователи, теоретици и практици. Задачата е да се обособят примерни критерии за селектиране на сайтове на организационни структури, съобразно обекта и предмета на изследването. Тази концепция представлява опит да се изведе множество от структури, които отговарят едновременно и на трите заложени критерия. Работи се на три равнища: 1. Навигация за уебпосетителя; 2. Функционалност; 3. Актуалност и динамичност.

2.1. Навигация за уебпосетителя

Популярният теоретик и практик, представител на Руската школа, Роберт Басьйров, работи по въпроси, обхващащи области като интернет, бази данни, програмиране, маркетинг, реклама и управление. Неговите книги „Изградете професионален сайт сами!” (2009), „Корпоративен портал: Подобряване на ефективността на компанията” (2010, 2012), „Изграждане на професионален сайт и интернет магазин” (2011) представляват пътят, който ежедневно се „начертава” от настъпилата интернет и мобилна революция. Ясно могат да се проследят промените, пред които е изправен виртуалният човек в две направления – развитие на информационните технологии и възможностите за провеждане на виртуална комуникация, в това число и виртуалната реторика. Първото направление, от гледна точка на технологичната достижимост на интернет сайтовете и другите онлайн платформи, а второто – създаването и утвърждаването на нови реторични жанрове във виртуална среда.

Роберт Басьйров (2009) напомня за важността от правилно проектиране на всеки интернет сайт, съобразно първоначалните цели, които трябва да изпълнява. Специализираната студия „Изградете професионален сайт сами!” (2009) е насочена към широк кръг лица – служители в малки и средни фирми, служители на бюджетни организации, професионалисти на свободна практика, представители на организационни структури, частни лица и т.н. Представени са всички стъпки при изграждането на личен, организационен и корпоративен интернет сайт – интерфейс, дизайн, структура – секции и рубрики, съдържание – текст, изображения, видео, съобщения и др. Далеч по-задълбочено са представени въпросите за правилната селекция на основните компоненти на интернет сайта в книгата „Изграждане на професионален сайт и интернет магазин” (2011), които го правят лесен за работа и навигиране. В Глава 7 „Създаване, промени и структура на сайта. Изпълване на съдържанието” изследователят извежда и доказва същността на всяка част от интернет сайта в определена последователност – свойства на страниците и разделите, структура на сайта, формулирани са примерни шаблони, стилово оформление, създаване на статии и допълнителни (вторични) менюта, работа с медийно съдържание, създаване на карта на сайта и др. По-големият брой страници определя наличието на повече рубрики и секции (вторични менюта) в йерархията на сайта, което е основа за една сложна по рода си структура. От друга страна, страниците и разделите се подреждат в смислова логичност и последователност. На база на тези компоненти и констатации, възприемаме нуждата от наличие на навигация в съдържанието на организационния интернет сайт, в това число и за сайт на ЮЛНЦ. За необходимостта от навигация за потребителя и нейните предимства пишат и други изследователи – Катлийн Крейвър (2002), Онриет Мартъл-Уолсън (2004), Алекс Майкъл и Бен Солтър (2006), Джон Скот (2011), Елиът Ръбинович и Тимоти Ласитър (2013).

Фокусът в книгата на Джон Скот „Как да създадем собствен печеливш интернет сайт за членство в интернет обществото” (2011) е отново върху компонентите, които трябва да бъдат внедрявани. Насочва се вниманието към основната функция на навигацията: „да позволи на потребителите да достигнат до съдържанието, което им е необходимо” [2]. Според Елиът Ръбинович и Тимоти Ласитър (2013) навигацията се характеризира с „инструменти, които се предоставят в един сайт за направляване на потребителите през неговата йерархична структура” [3]. Отправят се препоръки за добра организирана структура – лесна за разбиране. Поставя се акцент върху възможностите за „укрепване на навигацията” чрез допълнителни функции за търсене – търсачка (обща, чрез въвеждане на думи и изрази; по зададени критерии; избор на категории и т.н.). Това показва различието между навигиране (ориентиране) на потребителя и възможността му да търси (търсене чрез търсачка). В практиката някои потребители бъркат значенията на тези две действия – използват ги неправилно или напълно ги припокриват, което е необосновано и неточно.

Основните въпроси, на които трябва да може потребителят да си отговори във всеки един момент, докато работи с интернет сайт, са следните: „Къде се намирам в момента?” и „Как да достигна до друга информация (рубрика)?”. В резултат на анализ, Джон Скот (2011) дефинира два първични навигационни компонента – „индикатори за локация” и „навигационни контроли” [4]. Първите позволяват на потребителя да се ориентира за местонахождението си:

1. Показване на стъпки, които дават информация за „изминатия” път от потребителя в общата структура на сайта („пътека”).

2. Визуално запазване на първичните рубрики и секции, като тук се залага на визуалната памет на потребителя.

3. Други начини за определяне на моментното местонахождение, спрямо общото съдържание на интернет сайта (цветово оформление на заглавия, подзаглавия, общ цветови фон на първични и вторични структурни категории).

Всичко това ни дава основание да заключим, че индикаторите за локация имат основна задача да задават контекста на страницата, която разглеждаме, и нейното положение спрямо другите рубрики и секции на сайта.

По отношение на втория навигационен компонент или навигационните контроли това са основните навигационни линкове, които позволяват на потребителя да се „движи” по сайта. Те се появяват на всяка страница на сайта, като позицията и дизайнът им, спрямо общия облик, трябва да са предсказуеми. С други думи – виртуално идентични, структурно и визуално непроменени за уебпосетителя. Онриет Мартъл-Уолсън (2004) обръща внимание на софтуерни продукти, които предлагат до 19 проби или както ние ги наричаме „компоненти”. Същите могат да се внедряват при изграждането на интернет сайт. Основната им цел е една – „навигиране на потребителя, за да намери онова, което търси”. Авторът публикува резултати от проведено проучване (2002), като на въпроса: „Какво искат потребителите от един интернет сайт?”, 80% от общо 1500 респонденти поставят на първо място лесната навигация [5].

Ето някои от изведените проби – интернет линкове, менюта, индекс (лист от ключови думи), търсачка, виртуален тур (обиколка), новости, лого – с функция на навигация. Оценяваме важността на всеки един от тези компоненти, които в един или друг смисъл се припокриват със заключенията на Джон Скот, но намираме броя на елементите – 19, за твърде голям. Интересно би било да се проучат присъствието или отсъствието на тези елементи, от гледна точка на онлайн комуникациите и виртуалната реторика, в интернет сайтовете на организационните структури, които вече сме избрали.

При избора на белези за идентичност за селектиране на множество от структури, ние възприемаме следния подход. Това е търсенето на признаци за навигация на потребителя в интернет сайта на организацията, чрез очертаване на „пътеката”, по която преминава, както и визуални инструменти и линкване. С други думи – двукомпонентният модел на Джон Скот (2011) с индикатори за локация и навигационни контроли, които подробно описахме по-горе.

2.2. Актуалност и динамичност

Изследователи като Луис Кан (1996), Джийни Ноувак и Пит Маркиевич (1998), Тия Гийст (2001), Крис Уелс (2015) изразяват предпочитания не само към процеса на проектиране и техническо изпълнение на един сайт, но и към поддържането и актуализирането му. Други автори като Сара Гилбърт (2008), Линда Фелдър (2011), Петко Димов (2011), Сандра Кампаниа и Джулиана Гаарзоун (2012) говорят за различни видове текст за уебтекстове за сайт, уебстатия, ревю в блог, оферти, съобщения, постинг във форум, блог и микроблог. Независимо че белезите за идентичност се формулират за провеждане на наблюдение на съдържанието и функционалността на интернет сайтове на ЮЛНЦ, с основание маркираме и другите видове текст, предназначени за виртуална среда. В уебсайтовете е необходимо да присъстват и линкове към подобни онлайн платформи или самите те да са внедрени в структурата и съдържанието им. Тези възможности създават ниво на виртуална идентичност и представителност на организациите във виртуалното общество.

Тия Гийст (2001) подчертава разликите между възможностите за информиране на обществените групи за дадена събитийна дейност или практика, чрез отпечатани материали и онлайн. Публикуването във виртуалното пространство позволява намирането на информация, която може да е неактуална към момента на посещение, но необходима за някого, тоест онлайн пространството създава своеобразен архив на организационната дейност. От друга страна, то играе роля на бюлетин за предстоящи инициативи. Основателно изследователката заключва, че интернет сайтовете са подходящ способ за разпространяване на съобщения и материали, особено за организации, където „информацията се променя бързо, а актуализирането й е съществен процес, който задължително се планира”. Нещо повече, препоръчително е „дизайнът и структурата на сайта да се съобразяват с новите публикации” [6].

Приемаме тези постановки като основателни и приложими. Те могат да бъдат съотнесени към работата на организационните структури, откъдето насочваме вниманието си към формулиране на признаци (белези) за актуализация на интернет сайтовете:

1. Публикуване на актуални съобщения и материали (текст, изображение, видео, онлайн ресурси и т.н.).

2. Наличие на календар или информация за предстоящи срещи, дискусии, проекти, дейности и т.н.

3. Включване на рубрика „Новини”, „Предстоящо” или друго наименование в този контекст, от което да се проследи хронология на дейността на организационната структура – минали и/или предстоящи събития.

Всичко това е основа за един динамичен сайт, но не и за статичен. При динамичния сайт информацията се актуализира често; статиите не са основани само на текст – използват се визуални инструменти и техники. В някои случаи се търси възможност за мултиплициране на информацията, тоест тя да достигне до широк кръг от хора. Последното се свързва по-скоро с функционалността на уебсайта, за която ще стане на дума малко по-късно. Ричард Вагнер, Ричард Мансфийлд (2007) и Хардик Моулиа (2014) разкриват характеристики на динамичен сайт и дейности, които могат да се извършват чрез него, без помощта на специалист по програмиране или информационни технологии: 1. Да се качват актуални снимки и други онлайн ресурси. 2. Да се публикуват коментари по съдържанието на сайта. 3. Да се показва уникално съдържание на различни групи потребители, например: базирано на техния отговор при попълване на уебформуляр. 4. Да се внедри система от типа „лог-ин” (Log in, вписване), с което да се даде възможност на членовете да взаимодействат помежду си по уникален начин. 5. Да се включват интерактивни елементи, например: падащи менюта, колички за пазаруване, попълване на формуляри, анкети и проучвания.

Изследователите изтъкват в значителна степен необходимостта от актуализация на информацията и някои предпоставки за определяне на един сайт като „динамичен”. За да отговорим на въпросите: „Какво трябва да е налице, за да сме сигурни, че един сайт се актуализира?” или „Притежава ли сайтът определено ниво на динамичност?”, е необходимо да се очертаят рамки за честотата на публикуване. Нещо повече, оценка за честотата на публикуване на материали не може да бъде идентифицирана точно и конкретно. Това зависи от редица фактори, сред които специфични цели на сайта: аудитория, която обслужва; дейности на организацията и пр.

Петко Димов (2011) в „Копирайтинг за уеб” накратко коментира тази тема при воденето на блогове, като заключва, че „честотата на публикуване на статии е веднъж на 2–3 дена” [7]. Експерти по комуникации съветват това да става най-малко веднъж седмично, като посочват параметри за „продължителността на живот” на една статия в блог – от 2 до 3 години, за пост в социална мрежа – от 2 до 3 часа [8]. Блогърът Ради Пенчев – <http://radidesign.net/>, цитира изследване и коментира следните честоти на публикуване – от 3 до 10 поста на седмица за социални мрежи; за Twitter – минимум 5 поста на ден.

Отчитайки спецификата на работа на ЮЛНЦ и позициите на учените, експертите и практиците, приемаме описаните по-долу признаци (белези) и/или предпоставки за актуализация и динамичност на сайт. Важно е да се отбележи, че първата от петте характеристики за динамичност – „да се качват актуални снимки и други онлайн ресурси” се припокрива с изведените по Тия Гийст (2001), виж по-горе, три признака за актуализация на интернет сайт. Това ни позволява да определим покриване на поне 2 характеристики за динамичен сайт по Ричард Вагнер (2007) и Хардик Моулиа (2014), за да причислим уебсайта към множеството за структурно наблюдение и/или анкетно допитване. Приемаме следните:

– Наличие на публикувани актуални съобщения и/или онлайн ресурси (новини, хронология на дейности в работата на организацията и т.н.), най-малко от последния месец.

– Покриване на поне две от характеристиките за динамичен сайт по Ричард Вагнер, Ричард Мансфийлд (2007) и Хардик Моулиа (2014), които вече коментирахме.

2.3. Функционалност

Както вече стана дума, функционалността на един сайт се задава още при неговото проектиране. Принципите и техниките за обособяване на началната страница са предмет на изследване от Кийт Дарлингтън (2005) в монографията „Ефективно развитие на уебсайт: инструменти и техники”. Други изследователи като Надине Бол, Кристин Шолц и колектив в статията „Потребителите онлайн: Какви функции трябва да притежава един потребителски уебсайт?”, съобщават за функционалността на интернет сайтовете и значимостта на началната страница в това направление. Авторите отбелязват функции (включително конкретни операции) и нужди на уебпосетителите, които трябва да се вземат предвид при определяне и/или развитие на функционалността на онлайн платформите.

Таблица: Функционалност на сайтовете според нуждите на уебпосетителите

 

Нужди	Събиране на информация	Обмен на информация	Самоуправление
Функция	Предоставяне на информация	Възможност за обмен на информация	Насърчаване на самоуправлението
Операция	Начин за предоставяне на информация	Начин за повишаване обмена на информация	Начин за насърчаване на самоуправлението

 

Източник: Надине Бол, Кристин Шолц и други (2013, с. 34)

Приемаме представените нужди на уебпосетителите и прилежащите им функции. Налице е припокриване на потребителските сайтове с тези на ЮЛНЦ, защото дейността им е насочена главно към различни обществени групи. При селектирането на сайтовете чрез въвеждане на белези за идентичност, възприемаме отчитането само на първите две функции по Надине Бол, Кристин Шолц и колектив (2005). Това са: „предоставяне на информация” и „възможност за обмен на информация”. Посоката, при отчитане на комуникативните процеси, трябва да е: „НПО – уебпосетител”, като въвеждаме условия, свързани с дейностите и идентичността на организацията: 1. Предоставя ли структурата информация на уебпосетителите за цели, дейности и проекти, които реализира? – чрез текст, изображения, видео и т.н. 2. Дава ли възможност интернет сайтът за обмен на информация? – поне по един от моделите: „организация – уебпосетител”, „уебпосетител – организация” и „уебпосетител – уебпосетител”.

Причините, поради които не включваме функцията „насърчаване
на самоуправлението” в белезите за идентичност на множеството, са породени от идеята за включване на по-голям брой единици. Отчитайки състоянието на неправителствения сектор днес, възможностите за финансиране и самоуправление на структурите, нивото на комуникативна достъпност и други фактори, приемаме това ограничение. Считаме, че включването и на тази функция, може да повлияе значително на броя на единиците, които ще обхванем.

Практиката показва, че възможността за мултиплициране на дадена информация, тоест нейното споделяне през социални мрежи и социални медии, чрез инструменти, внедрени в сайта, също се констатира като ниво на функционалност. При подбора на сайтовете ние няма да отчитаме тези елементи, водени отново от идеята за обхващане на по-голям брой единици със сходни белези за идентичност.

Следващата стъпка при провеждане на изследването е насочена към представянето на броя уебсайтове на ЮЛНЦ, които имат съществено общо или отговарят на заложените критерии и белези в концепцията. За по-голяма яснота данните могат да се разкрият последователно при прилагането на всеки критерий поотделно – навигация за уебпосетителя (К1); актуалност и динамичност (К2); функционалност (К3). Нещо повече, извличането на тези данни поставя началото на подготовката и провеждането на същинските дейности по изследването. В самото начало приехме структурно наблюдение и/или анкетно допитване чрез въпросник, които не са предмет на настоящата статия.

Заключение

Можем да обобщим, че поставената водеща задача в уводните думи, а именно – да се изведе примерна концепция с критерии и белези за идентичност, съобразно модела на изследваното явление, е изпълнена. Нещо повече, значимостта на въведените три критерия на концепцията е обоснована – теоретично и практически, на база виждания и мнение на водещи автори и изследователи като Роберт Басыров, Катлийн Крейвър, Бен Солтър, Джон Скот, Сара Гилбърт, Хардик Моулиа, Константин Стефанидис и др.

Всеки критерий от концепцията – навигация за уебпосетителя, функционалност и актуалност (динамичност), се разгледа поетапно. Изведените белези (принципи) спомагат за обособяването на множество структури, притежаващи същественото общо между тях. При първия критерий – покриване на индикатори за локация и навигационни контроли. Вторият – публикуване на актуална информация и планирана събитийна дейност, показване на уникално съдържание на различните групи потребители, взаимодействие чрез вписване във вътрешна организационна мрежа (интранет), както и присъствие на интерактивни елементи. Докато последният критерий разкрива белези, отнасящи се до начина на предоставяне и обмен на информация.

Независимо дали говорим за установяване на виртуалната публична идентичност на организационни структури или онлайн представителност, ние изказваме твърдението, че този изследователски подход е приложим и при други явления и/или процеси. Разбира се, въведените критерии и белези на концепцията следва да бъдат различни, обусловени от целите и задачите на конкретното изследване, както и от вида организационни структури, за които се отнася.

Цитати и бележки:

[1] Чл. 38, ал. 1 от Законa за юридическите лица с нестопанска цел. – ДВ, бр. 42, 05.06.2009.

[2] Scotts, J. (2011). How to Start Your Own Highly Profitable Internet Membership Web Site. Nook ebook, 79–81.

[3] Laseter, T., E. Rabinovich. (2013). Internet Retail Operations: Integrating Theory and Practice for Managers. Boca Raton: CRC Press, 45–47.

[4] Scotts, J. (2011). How to Start Your Own Highly Profitable Internet Membership Web Site. Nook ebook, 79.

[5] Martel-Lawson, H. (2004). 200 Marketing Ideas for Your Website. Karrinyup: Marketing Cues, 185.

[6] Geest, T. (2001). Web Site Design is Communication Design. Philadelphia: John Benjamins Publishing, 43–44.

[7] Димов, П. (2011). Копирайтинг за уеб – <http://petko-dimov.izdavam.com/>, последно посещение на 11.10.2015.

[8] Skey, A. (2013). The Complete Guide Of How Often To Post – <http://www.getspokal.com/the-complete-guide-to-how-often-to-post-tweet-facebook-for-your-small-business/>, последно посещение на 14.10.2015.

Библиография:

Басыров, Р. (2009). Постройте профессиональный сайт сами!. Санкт Петербург: Питер, 34–190.

Басыров, Р. (2010). Корпоративный портал. Повышение эффективности компании. Санкт Петербург: Питер, 6–9.  

Басыров, Р. (2011). Строим профессиональный сайт и интернет-магазин. Санкт Петербург: Питер, 7–211.

Басыров, Р. (2012). Корпоративный портал. Повышение эффективности компании. Санкт Петербург: Питер, 7–11.  

Димов, П. (2011). Копирайтинг за уеб – <http://petko-dimov.izdavam.com/>, последно посещение на 11.10.2015.

Закон за юридическите лица с нестопанска цел. – ДВ, бр. 42, 05.06.2009.

Ради Пенчев, блог – <http://radidesign.net/>, последно посещение на 07.10.2015.

Bol, N., C. Scholz et al. (2013). Senior Patients Online: Which Functions Should a Good Patient Website Offer? Universal Access in Human-Computer Interaction: User and Context Diversity – UAHCI 2013, 7th International Conference (C. Stephanidis, M. Antona). Heraklion: Springer, 33–34.

Campagna, S., G. Garzone. (2012). Evolving Genres in Web-mediated Communication. Bern: Peter Lang, 301–314.

Craver, K. (2002). Creating Cyber Libraries: An Instructional Guide for School Library Media Specialists. Greenwood: Libraries Unlimited, 26.

Darlington, K. (2005). Effective Website Development: Tools and Techniques. Canada: Pearson Education, 40–41.

Felder, L. (2011). Writing for the Web: Creating Compelling Web Content Using Words, Pictures, and Sound. Berkeley: Que Publishing, 141–152.

Geest, T. (2001). Web Site Design is Communication Design. Philadelphia: John Benjamins Publishing, 43–44.

Gilbert, S. (2008). Write Your Own Article: Newspaper, Magazine, Online. Mankato: Capstone, 32–37.

Kahn, L. (1996). Build Your Own Web Site. Redmond: Microsoft Press, 5–20.

Laseter, T., E. Rabinovich. (2013). Internet Retail Operations: Integrating Theory and Practice for Managers. Boca Raton: CRC Press, 45–47.

Martel-Lawson, H. (2004). 200 Marketing Ideas for Your Website. Karrinyup: Marketing Cues, 185–192.

Michael, A., B. Salter. (2006). Mobile Marketing. Burlington: Routledge, 166.

Molia, H. (2014). Dynamic Web Development. Raleigh: Lulu – International Publishing, 19–20.

Novak, J., P. Markiewicz. (1998). Internet World Guide to Maintaining and Updating Dynamic Web Sites. Michigan: Wiley, 14–35.

Scotts, J. (2011). How to Start Your Own Highly Profitable Internet Membership Web Site. Nook ebook, 79–81.

Skey, A. (2013). The Complete Guide Of How Often To Post – <http://www.getspokal.com/the-complete-guide-to-how-often-to-post-tweet-facebook-for-your-small-business/>, последно посещение на 14.10.2015.

Wagner, R., R. Mansfield. (2007). Creating Web Pages All-in-One Desk Reference For Dummies. Hoboken: John Wiley & Sons, 167–174.

Wells, C. (2015). The Civic Organization and the Digital Citizen: Communicating Engagement in a Networked Age. Oxford: Oxford University Press, 58–90.