Цвета Младенова, Мирена Георгиева 

Резюме: По време на мисия българските военнослужещи се срещат ежедневно както с представители на другите националности от контингента, така и с местното население. Настоящото изследване има за цел да проучи отношението на българските военнослужещи към колегите им от другите контингенти. Груповата работа след завръщане и интервюта, извършени в Центъра за психическо здраве и превенция (ВМА, София) с военнослужещи, завърнали се от Афганистан, очертават следните теми: подценяване на риска за живота; помощ на местното население; трудно взаимодействие с преставителните на някои националности от контингента и по-лесно с другите. През периода 2009/2010 г. са анкетирани 761 български военнослужещи (въросник, 14 въпроса). Културните различия в многонационалните контингенти, както и с местното население, влияят върху адаптивните възможности и потенциала на военнослужещите. Резултатите от изследването показват необходимост от насочване на вниманието при следващи обучения на военнослужещи от БА към повишаване на професионалната ефективност и намаляване на стреса, към развитие на умения за междукултурна комуникация.

Ключови думи: мироопазващи операции на НАТО, културни различия, адаптивен потенциал, стрес.

Abstract: During a military mission the soldiers meet other soldiers and local population. The present study examines the attitude of the members of the Bulgarian armed forces towards the representatives of other cultures. The group therapy and interviews, performed in the Center for Psychological Health and Prevention (The Military Medical Academy, Sofia), with military, who had returned from missions in Afghanistan, outline the following issues for the Bulgarian military: underestimation of the risk for life; help to local population; difficult interaction with some contingents and easy with others. The investigation was carried out with 761 Bulgarian soldiers. The data are presented as a questionnaire with 14 items. The cultural differences in multinational contingents and between the contingent and the local population lead to over-strain of the adaptive capabilities and the potential of the military. The findings are useful in programs aiming to increase the professional efficiency and reduce the stress-factor.

Key words: NATO peacekeeping operations; cultural differences, adaptivity potential, stress factor.

Въведение. Темата за културните различия все още не е широко изследвана в психологичната литература. През последните години популярност добиват: социокултурната регулаторна скала (Колийн Уард) [1], междукултурният въпросник за адаптивност (Кели и Майерс) [2], социално-ситуативният въпросник (Фурхам и Бокнер) [3],  чрез които се изследва предимно социалния ѝ аспект.

Поведенческият аспект на културната адаптация е разделен на 3 подкатегории:

• Инструментална адаптивност: способността на индивида да се ориентира в новата обстановка. Пример: „Знам откъде да напазарувам”.
• Интерактивна адаптивност: отнася се до ежедневните взаимодействия с местното население. Пример: „Не изпитвам никакво затруднение да попитам непознат за посоката”.
• Социална адаптивност: способност за създаване и поддържане на социални и лични контакти с хора от страната-домакин. Пример: „Лесно се сприятелявам с хора от други етнически принадлежности”.

В рамките на поведенческия аспект на културната адаптация се изследва също така  нивото на владеене на езика, използван в страната-домакин. Авторите смятат, че този индекс е особено важен за успешната адаптация.

Когнитивният аспект също е разделен на 3 подкатегории:

• Интерес към други култури („Когато срещна хора от друга култура, искам да науча повече за тях”);
• Толерантност към културните различия („Когато срещна хора от друга култура, не ги съдя за различията им”);
• Положителна нагласа към новата културна среда („Мисля, че мога да живея пълноценно и в друга култура”).

Емоционалният (афективен) аспект обикновено се измерва с помощта на адаптирани средни скали от клиничната сфера, чрез които се измерва нивото на стреса, както и физически и психически заболявания на индивида по време на престоя в чужда страна. От положителна гледна точка – степента на емоционално удовлетворение от пребиваването в чужбина. Тези скали измерват явления като тревожност, дезориентация, ниска самооценка, носталгия, чувство на безпомощност. Включена е и субективната оценка на общото здравно състояние на участниците – използват се стандартни въпросници.

Цели и задачи. По време на мисия българските военнослужещи се срещат ежедневно с представители на други култури, както по време на изпълнение на професионалните си задачи, така и в свободното си време. Настоящото изследване има за цел да проучи отношението на българските военнослужещи към колегите им от другите контингенти, както и към представителите на местното население. Това би помогнало както за по-висока професионална ефективност, така и за намаляване на стреса от срещата с Другия, различен от мен.

Основна хипотеза. Културните различия в мултинационалния контингент и с местното население водят до намаляване на адаптивните възможности и потенциал на военнослужещите в мисия извън страната.

Методология. От груповата работа и интервютата, провеждани в Центъра по психично здраве и превенция към Военномедицинска академия – София (ЦПЗП-ВМА) с военнослужещи, участвали в мисии и операции извън страната, се откроиха следните въпроси:

• Защо българските военнослужещи понякога подценяват риска за живота си?
• Защо българските военнослужещи помагат на местното население?
• Защо българските военнослужещи работят трудно с полските и италианските си колеги и по-лесно с американските и германските си колеги?

Тези тенденции, както и гореспоменатите теоретични модели, ни  помогнаха при създаването на въпросник – състои се от 14 въпроса, които могат да бъдат обобщени в следните категории:

• местно население – 4 въпроса;
• представителите на другите контингенти – 4 въпроса;
• митове – 3 въпроса;
• комуникация – 2 въпроса.
• храна – 1 въпрос.

Възможните отговори са от 1 до 5 със следното значение: 1 = изобщо не съм съгласен/на; 2 = не съм съгласен; 3 = не знам / нямам мнение; 4 = съгласен съм; 5 = напълно съм съгласен [4].

Изследвани лица. През периода 2009/2010 година са изследвани 761 лица. От тях – 110 са военнослужещи, завърнали се от Кабул; 651 – от Кандахар. На този етап броят на изследваните лица в двата контингента не позволява да се направи значимо сравнение.

Резултати. Описателна статистика.

Най-високи средни стойности са получени при следните променливи:

• Трудно ми беше да свикна с храната, която се предлагаше в базата, тъй като тя беше различна от обичайната българска кухня (М = 3.63; S.D. = 1.15);
• Имало е моменти, в които представители на другите контингенти са се държали по-различно с мен, само защото съм българин (М = 3.50; S.D. = 1.03)
• Начинът на живот и обичаите на местното население бяха неразбираеми за мен (М=3.13; S.D.=1.14)

Със средно равнище на средните стойности са следните променливи:

• Според мен, нападенията към българския контингент бяха по-редки, отколкото към другите контингенти в базата (М=2.90; S.D.=1.27)
• Според мен, българските военнослужещи сме най-добрите във всяко едно отношение (М=2.89; S.D.=1.15)
• Нашият контингент беше по-натоварен с работа, отколкото другите контингенти (М=2.85; S.D.=1.07)

Участниците показват най-ниско ниво на съгласие със следните твърдения:

• Мисля, че по-доброто владеене на английски език, би ми било полезно (M=1.44; S.D.=0.68);
• Представителите на другите контингенти се отнасяха с уважение към мен. (М=1.66; S.D.=0.75);
• Според мен, представителите на другите контингенти ни смятат за добри професионалисти (М=1.85; S.D.=0.76).

Факторен анализ. Резултатите от факторния анализ разпределят променливите в 4 факторни групи; те обясняват 47% от общата вариация.

• Фактор 1 обхваща променливи 1, 2 и 4. Общото в смисъла им е „Какво мислят за мен местните хора?“ Изследва се начинът, по който българските военнослужещи се чувстват възприемани от местното население.
• Фактор 2 включва променливи 3, 8, 9, 11. Той може да бъде наречен „Какви стереотипи използвам, за да се адаптирам към “различното”?“ Тук се отразяват възможни трудности при адаптацията, които са свързани с използването на защитни механизми и неприемане на “Другия”.
• Фактор 3 включва променливи 5, 6, 10. Той може да бъде наречен „Как си мисля, че ме възприемат колегите от другите контингенти?“ Измерва чувството за значимост и професионална удовлетвореност, независимо от идеята, “че съм различен”.
• Фактор 4 включва променливи 12, 13, 14. Той може да се нарече „Как мога да стана по-добър с този опит?“ Изследва се нагласата за личностно развитие и самоусъвършенстване и отвореността към други култури.

            Анализ на променлива 7а. Интерес представляват резултатите, получени от анализа на тази променлива – тя е единствената, представена чрез отворен въпрос.  Изследва се афективното съотнасяне на българските военнослужещи към другите нации. От всички (761) изследвани лица, отговори на този въпрос са дали 225. Посочени са 23 нации (общо за двата контингента). Разпределението е следното: като най-близки се възприемат американците – 145 посочвания; следват французите – 24 посочвания; англичаните – 22; румънци и холандци – 16; македонци – 14; канадци – 11 посочвания [5].

Изводи. От анализа на резултатите може да се направи заключението, че хипотезата на изследването беше потвърдена. Могат да бъдат направени следните изводи:

• налице е известна ригидност на нагласите към приемане на различното;
• възприятието на отношението на другите към нас остава стигматизирано;
• при досег с различното за запазване на идентичността и интегритета се използват предимно базисни защитни механизми.

Резултатите от изследването показват, че при следващи обучения на военнослужещи от Българската армия, подготвящи се за участие в мисии/операции извън страната, вниманието трябва да се насочи към:

• изграждане на адекватна професионална идентичност на базата на предишен опит;
• утвърждаване на необходимостта от междукултурна комуникация;
• утвърждаване използването на адаптивни стратегии не на базата на защитни механизми, а на професионални качества и умения.

 

Цитати и бележки:

[1] Ward C. (1996). Acculturation. Landis, Handbook of intercultural training (2nd ed.)., (pp. 124-147). Thousand Oaks, CA, US: Sage Publications; Ward C., Berno, T. and Main A. (2000, July).  ‘Can the Cross-cultural Adaptability Inventory (CCAI) predict cross-cultural adjustment?’  Paper presented at the XV International Congress of the International Association for Cross-cultural Psychology, Pultusk, Poland.

[2] Kelly C, Meyers J. (1992). Cross-cultural adaptability inventory manual. Minneapolis, MN: NCS Pearson, Inc., pp. 1-82.

[3] Furnham A., Bochner S. (1986). Culture shock. Psychological reactions to unfamiliar environments. London: Methuen.

[4] Тази скала предполага, че колкото по-висока е средната стойност на една променлива, толкова по-високо е равнището на съгласие със съответното твърдение.

[5] От 1 до 10 избора получават турци (10), словенци (6), гърци (4), руснаци и австралийци (3), босненци, белгийци, хървати и словаци (2) и индийци, финландци, египтяни, германци и италианци (1).

Библиография

1. Connaughton S.L., Shuffler M. (2007). Multinational and multicultural distributed teams. Small Group Research, 38, 387–412.
2. Furnham A., Bochner S. (1986). Culture shock. Psychological reactions to unfamiliar environments. London: Methuen.
3. Kelly C, Meyers J. (1992). Cross-cultural adaptability inventory manual.Minneapolis, MN: NCS Pearson, Inc., pp. 1–82.
4. Klein H.A., Pongonis I. and G. Klein (2000). Cultural Barriers to Multinational C2 Decision Making, presented to the 2000 Command and Control Research and Technology Symposium, Monterey, CA.
5. Krulak, Charles C. (1999). The Strategic Corporal: Leadership in the Three Block War„ Marines Magazine, on Air University.
6. LePine J. A., Colquitt J. A. and Erez A. (2000).  Adaptability to changing task contexts: Effects of general cognitive ability, conscientiousness, and openness to experience.  Personnel Psychology, 53, 563–593.
7. Matsumoto D. (2007). Culture, context, and behavior. Journal of Personality, 75, 1285–1319.
8. Pierce L. G. (2002). Barriers to adaptability in a multinational team, Proceedings of the 45^th Human Factors and Ergonomics Society Annual Meeting, pp. 225–229, Baltimore.
9. Storr J. (2004). Structural and Cultural Aspects of Military Effectiveness. Paper presented at the NEC – The Human Dimension: ‘Culture, Trust, Awareness and Understanding’, November 17–18, at The Defence Academy, in Shrivenham, UK.
10. Sorensen N. N., Olwig K.F. (2002). Work and Migration. Life and Livelihoods in a Globalizing world, London, NY, Routledge
11. Ward C. (1996). Acculturation. Landis, Handbook of intercultural training (2nd ed.)., (pp. 124-147). Thousand Oaks, CA, US: Sage Publications
12. Ward C., Berno, T. and Main A. (2000, July).  ‘Can the Cross-cultural Adaptability Inventory (CCAI) predict cross-cultural adjustment?’  Paper presented at the XV International Congress of the International Association for Cross-cultural Psychology, Pultusk, Poland.