Курсовите проекти като средство за изграждане на оценъчна и самооценъчна култура у студентите от педагогическите специалности

Георги Иванов

Тракийски университет – Стара Загора

Имейл: georgiiv@mail.bg

Ангелина Калинова

Тракийски университет – Стара Загора

Имейл: angi_80@abv.bg

Абстракт: Една от формите за текущо оценяване подготовката на студентите от педагогическите специалности са курсовите проекти. На базата на осъществена експериментална дейност, предлагаме варианти на работа с курсовите проекти, чрез които става възможно по-цялостно и задълбочено усвояване на академичното съдържание, формиране на умения за самоценяване, оценяване, критичен анализ, готовност и способности за генериране на нови идеи и за практическата им проверка. Тези варианти се основават на подхода за взаимно рецензиране на курсовите проекти от студентите.

Ключови думи: академична подготовка, курсов проект, взаимно рецензиране, оценяване, самооценяване, генериране на нови идеи.

Academic projects as a tool to build culture for assessment and self-assessment of students with a major in pedagogy

Georgi Ivanov, Angelina Kalinova

Abstract: One of the forms of continuous assessment of the students’ educational majors is course projects. Based on the experimental work carried out, we offer options to work with exchange projects through which it is possible more comprehensive and thorough utilization of academic content, skills for self-assessment, evaluation, critical analysis, willingness and ability to generate new ideas and their practical examination. These options are based on the approach of mutual exchange of reviewing projects by students.

Keywords: academic preparation, course design, each peer review, evaluation, self-assessment, generation of new ideas.

Въведение

Една от формите за текущо оценяване подготовката на студентите от педагогическите специалности са курсовите проекти. В практиката на обучението се е наложила традицията преподавателят да проверява и да оценява тези проекти. Това е ефективна форма той да получи обратна връзка за равнището на академичната подготовка, от една страна, и от друга – възможност на студента да провери доколко подготовката му е в съответствие с изискванията.

Много често курсовите проекти са на тематика, която предполага студентът да прояви креативност, изобретателство, творчество. Интересните идеи, новаторските хрумвания или творческите решения остават заключени в страниците на курсовия проект. За тях научава само преподавателят.

С оглед осигуряването на възможност за популяризиране на добрите идеи, на новите решения на съществуващите проблеми, отразени в проектите за текущо оценяване – от една страна, а от друга – да създаването на условия за възпитаване на оценъчна и самооценъчна култура у студентите, си поставяме задача да оптимизираме проектната работа.

Методи

Обект на изследователската ни работа е проектната работа в академичната подготовка на студентите от педагогическите специалности, а предмет – включването на взаимното рецензиране като форма за взаимен контрол и за популяризиране на интересните идеи, новаторските хрумвания или творческите решения в курсовите проекти.

В хода на изследователската работа се ръководим от убеждението, че при взаимното рецензиране на курсовите проекти, студентите:

– формират умения за анализ и критично отношение към разработваната проблематика;

– постигат по-дълбоко вникване в проблематиката (възприемане, осмисляне, анализиране, обобщаване, систематизиране, оценяване);

– формират и усъвършенстват умения за генериране на идеи и решения;

– изграждат способности за публичната изява и за защита на своите идеи и решения;

– възпитават оценъчна и самооценъчна култура.

За да установим валидността на направеното научно допускане, провеждаме експеримент.

Експериментална част

На студентите се дава възможност взаимно да рецензират проектите си. Взаимното рецензиране е следствие от предварителна работа, в която се включва:

– Даване на указания за разработване на конкретен курсов проект;

– Даване на указания за написване на рецензия, включително и на критерии и показатели, на базата на които се дава оценка за съдържателната и структурната страна на проекта;

– Организиране на дейността на студентите по курсовия проект така, че той да е част от процеса на подготовка – времево и съдържателно;

– Осигуряване възможност на рецензента да презентира своите констатации и оценки, включително и за добрите идеи или творчески решения в рецензирания проект.

Даването на указания за разработване на курсов проект е свързано със спецификата на разработваната проблематика. При едни теми от студентите се изисква да направят критичен анализ на съществуващи теории и да изразят своя позиция – да предложат своя оценка. При други теми се изкисква да се анализира съвременната практика на обучението в контекста на разглежданите теории. При трети теми се изисква студентите да предложат технологични решения на установени противоречия в практиката. Както може да се забележи, специфичното в задачата при разработването на различните курсовите проекти е студентите да изразят своя позиция, да дадат своя оценка и да предложат свое практическо решение. Точно тази специфика е обект на взаимното рецензиране на курсовите проекти. За целта на студентите се дава възможност да се групират по двама. Групирането е за всеки проект, т.е. студентите могат да сменят своя „партньор“ и по този начин се избягва стереотипа в подхода към рецензирането.

Формата за изразяване на рецензията е свободна, но съдържателно трябва да отразява постиженията на другия студент. Обикновено рецензията се прикрепва в края на рецензирания проект. Като задължителни атрибути на рецензията се включват:

– Информация за курсовия проект – тема, автор, обем, формални характеристики;

– Анализ на проекта в контекста на предварително приети изискванията към него;

– Постижения в проекта;

– Недостатъци на проекта;

– Въпроси към проекта;

– Насоки за подобряване на проекта;

– Категорична оценка за проекта – „проектът се приема“, „проектът не се приема“;

Разновидност на взаимно рецензиране на курсовите проекти е възможността всички студенти да разработят проект по един и същ проблем и да демонстрират в учебни условия своя подход за неговото решаване. Всички студенти са в еднаква позиция и готовност на практика да осъществят своите виждания и решения. На основата на жребий един студент осъществява дейност, в която са включени неговите виждания и решения. Останалите студенти наблюдават работата му и по предварително зададени критерии и показатели, изготвят рецензия. В нея отразяват своите констатации в три аспекта:

– забелязани положителни страни;

– забелязани отклонения, грешки, пропуски;

– указания (препоръки) за ефективна практика.

Указанията не са на императивно равнище – „трябва да се…“, а са аргументирани в контекста на „Аз –позицията“: „При тази ситуация, аз бих постъпил така…, защото…“

Накрая в рецензията се изразява категорична оценка по отношение на приетата система от критерии и показатели за оценяване.

Оценката не е „присъда“ и студентът, който е осъществил практическата дейност, има възможност аргументирано да защити своята позиция. Главната цел на рецензирането от всички студенти на една и съща практическа дейност е възможността да се направи сравнение между забелязаните проявления в нея и да се формира усет към същностните й страни. По такъв начин считаме, че се създават условия за изграждане на оценъчна и самооценъчна култура не на базата на противопоставяне или безпредметно критикарство, а на базата на умения за позитивно мислене – откриване на рационални решения, за които не сме се досетили самите ние, на базата на умения за критичен анализ и на умения за предлагане на конструктивни предложения – „При същите условия предлагам друго решение…, което е ефективно по отношение на…, защото…“

Рeзултати

При първия вариант на взаимно рецензиране, преди да изпрати своя проект на рецензента, всеки студент на базата на приетите критерии и показатели се самооценява и записва своята оценка на титулната страница. В случаите, когато независимо от високата самооценка, проектът не се приема от рецензента, задължително се обсъждат и уточняват насоките и възможностите за неговото доработване и за повторното му рецензиране.

Независимо дали рецензентът приема или отхвърля проекта, след неговата преработка, той го изпраща по ел. поща на преподавателя с прикрепена рецензия. От своя страна преподавателят проверява курсовия проект и рецензията и изпраща до рецензента своето становище за рецензията. Всъщност оценяването на работата на рецензента е ключовият момент за повишаването на качеството на академичната подготовка и за формиране на чувствителност у студентите към новото, нестандартното, творческото. Възможно е студентът, който прави рецензия, да не се е досетил за определено решение на даден проблем, но ако открие такова решение, той го подлага на анализ и аргументирано доказва или отхвърля неговата състоятелност. Според нас, точно процесът на аргументирано окачествяване на предложените от партньора решения в курсовия проект, е важен за академичната подготовка на студентите.

При такъв подход е логично да възникне въпросът защо преподавателят не оценява проекта на студента, а оценява рецензията за проекта, направена от друг студент. Така не се ли подменя обектът на оценяването – постижението на студента, който е разработил проекта, със субективната позиция на друг студент, изразена в рецензията му?

Въпросите са много уместни и на тях трябва да се отговори по-обстойно, за да не се стигне до деформации във взаимодействието преподавател – студент.

Част от основанията преподавателят да дава оценка за рецензията се заключават в разбирането, че рецензентът е отговорен при оценяването не само на недостатъците, но и за достойнствата на проекта. Рецензията се окачествява от преподавателя дали е пълна, аналитична, обективна, точна, насочваща и подкрепяща. Не се допуска формална – непълна, неточна и необективна рецензия.

Друга част от основанията да се дава оценка на проекта, според направената рецензия, се заключават в спецификата на взаимодействието студент-студент. Не рядко в академичната практика може да се срещне плагиатство в работите на студентите – преписване на готови проекти от интернет или преписване на проект от друг студент. При приетия от нас подход, плагиатство и заимстване не може да има, защото се оценяват личните приноси на партньора при разработването на проблематиката и при намирането на решения на установените противоречия. В този смисъл, независимо от еднаквостта на даваните указания, не могат да се срещнат два еднакви проекта. При представянето на своята рецензия, всеки студент се старае, на базата на критичен анализ, да докаже или да опровергае установените хрумвания, новости, възгледи и решения на автора на курсовия проект. От това представяне зависи оценката за проекта и оценката за рецензента.

Интересна страна в процеса на представяне на рецензията е осигуряването на възможност, авторът на проекта да изрази своята позиция, да отговори на поставените му въпроси и да аргументира отношението си към бъдещото състояние на разглежданата проблематика. Единствено ограничение в тези случаи е невъзможността авторът на проекта да изразява неуважение към рецензента.

Заключение и изводи

Вярно е, че предложеният от нас подход е свързан със загуба на повече време и на интелектуална енергия, както от стана на студентите, така и от страна на преподавателя. Считаме, че ако в академичната подготовка се осигурят условия всеки студент да види себе си в конкурентна среда, ако формира умение да оценява работата на другите и да се самооценява, неговата професионална позиция ще бъде по-ярко изразена в образователната практика.

Литература

Иванов, Г. (2012). Педагогическото взаимодействие в технологичното обучение. Стара Загора: ИК „Кота“.

Плачков, С. (2014). Оценяване качеството на образователния пакет за технологично обучение в първи клас. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Цанев, Н. (2003). Конструиране на технологичното обучение в началното училище. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *