Георги Стоянов

СУ „Св. Кимент Охридски“

Имейл: info@team-building.bg

Абстракт: Предмет на разглеждане в настоящата статия е медиацията в училище, която се осъществява от ученици и в която се разрешават спорове между ученици. Нарушената комуникация и проблемите във взаимоотношенията са предпоставка за появата на конфликтите в училище. Медиацията в училище е необходима не само за разрешаването на спорните ситуации, а чрез нея учениците се научават да общуват по-ефективно, да изразяват ясно своите интереси, да бъдат асертивни. Във връзка с това медиацията в училище се разглеждат като път за изграждане на нова култура на общуване между учениците.

Ключови думи: медиация в училище, педагогическо общуване, комуникативни умения.

Mediation as a way of developing a new communication culture at school

Georgi Stojanov

Abstract: The subject of study in the following report is mediation at school, which is delivered by students, and which resolves disputes between students. Bad communication and problems in relationships are preconditions for conflicts at school. Mediation at school is necessary not only to resolve conflict situations, but that way students learn to communicate more effectively, to articulate their interests, to be assertive. In connection to this school mediation is viewed as a way of developing a new communication culture in school environment.

Keywords: school mediation, pedagogical communication, communication skills.

Въведение

Субектите на общуването в училище – ученици, учители, родители, в процеса на своите взаимодействия често генерират проблемни и конфликтни ситуации. Сложен въпрос, който изисква обсъждане и разрешаване, трудност, неприятност или общо погледнато, проблемна ситуация е всяка среща с новото и непознатото. За да се намери изход от нея, преди трансформацията й в спор или конфликт, от съществено значение е човекът, попаднал в нея, да е наясно със ситуацията, да направи анализ и ако не може сам да вземе решение – да потърси помощ. За управление на конфликтите в училище и оптимизиране на общуването в училищна среда са необходими както умения за общуване, така и познания за типологията на конфликтните ситуации и различните подходи за тяхното разрешаване. Специално ще разгледаме медиацията в училище като път за изграждане на нова култура на общуване.

Медиацията като подход за подобряване на комуникацията при конфликти в училище

Общуването в училищна среда притежава характеристиките на социалната комуникация и се реализира едновременно както на междуличностно, така и на организационно равнище.

На междуличностно ниво общуването е детерминирано от индивидуалните особености на общуващите, от тяхната възраст, пол и субективност на възприятието между комуникативните партньори. Комуникативната компетентност и познавателното развитие на общуващите до голяма степен определят качеството и характера на контактите. Учениците общуват както с връстници, така и с възрастни, като наблюдават модели на поведение, които оказват влияние върху изграждането на техния индивидуален стил на общуване.

Комуникацията в училище улеснява приемането на правилата, които регулират човешките отношения в широк социален контекст и усвояването на специфичните умения за разбиране и справяне в различни социалните ситуации. Дори и случаите, когато тези ситуации са конфликтни, трудни или свързани с негативни преживявания, те могат да имат полезен ефект, защото ще стимулират учениците, които са попаднали в тях, да развият нови умения и да променят поведението си. По този начин междуличностното общуване в училище съдейства за усъвършенстването на емоционалната и междуличностната интелигентност на учениците – за развитие на способността им да разбират другите хора и да си сътрудничат с тях [1].

Медиацията е подход, при който специално обучени лица, които са неутрални към спорещите страни, помагат за изясняване на ситуацията чрез улесняване на комуникацията между участниците в конфликта. Ролята на медиатори могат да изпълняват и ученици, като в този случай те подпомагат свои съученици, които трудно намират решение на спорове, чрез насочване към взаимноизгодно и взаимно приемливо разрешение на конфликта.

Прилагането на този подход преминава през няколко етапа. В началото медиаторът създава рамката на процеса, като запознава страните с процедурата и изяснява основните принципи и правила, по които следва да протече медиацията. При следващата стъпка спорещите страни внимателно и ясно дефинират особеностите на възникналия конфликт и след като са изяснени спорните въпроси, едва тогава може да се пристъпи към тяхното обсъждане и търсене на изход от ситуацията.

В процедурата по медиация, за да се избегне доминантността на мисленето „печеля – губиш”, на спорещите страни се дава възможност да „се отделят” от другите, от ситуацията и от непосредствено извършените действия. Това става възможно след прилагане на комуникационни и медиаторски техники, които са важна част от професионалния репертоар на медиатора. В съвместната работа по време на медиацията се насърчава активното слушане на мнения, позиции, чувства и емоции, постоянния информационен обмен между участниците, оживеното обсъждане на спорните въпроси и активното участие в търсенето на решение [2].

Основен момент в процедурата по медиация е достигането до интересите на спорещите страни. Медиаторите насърчават страните по посока на откриването на общите моменти, които ще позволят и подпомогнат разрешаването на спора по взаимно изгоден начин.

В последните години нараства интересът към практиката на обучение на ученици в развиването на умения за използване на медиаторски техники, а също и към т.нар. училищно посредничество.

Изследователите посочват три обстоятелства, явяващи се важни аргументи в полза необходимостта от обучение на учениците в конструктивно управление на конфликтите [3]:

• интересът на училищата и техните ръководства за създаването на благоприятна и миролюбива атмосфера и училищна среда;

• възможността да се използва потенциалът на конфликта за социално учене – поддържане на интелектуално любопитство, опознаване на себе си и др.

• развитие на социални умения у учениците, като инвестиция в младото поколение – като бъдещи отговорни граждани учениците да управляват успешно конфликтите в своя живот, на работното си място, в обществото.

Развитие на идеята за училищна медиация в различни образователни системи

По-надолу в статията ще се представи поетапно идеята за училищната медиация в различни образователни системи в различни държави. Целта да е да се представят общите и специфичните особености, да се изведат и представят добри практики.

САЩ

„През 1984 г. хората, които се интересуваха от медиация между учениците, можеха да се да се поберат в една стая. Знам, защото аз имах късмета да бъда там сред тях.” [4] споделя през 2011 година в юнското издание на месечния бюлетин „Училищен медиатор” Ричард Коен, основател и директор на Асоциация за училищна медиация, базирана в Бостън, САЩ.

Първата официална среща на преподаватели и практици в областта на разрешаването на конфликти преминала под формата на конференция, организирана от тогавашната Национална асоциация за медиация в образованието (в момента Асоциация за разрешаване на конфликти).

Започнали да обучават млади хора да осъществяват медиации при конфликти и резултатите били впечатляващи и вдъхновяващи. Въпреки че количественото изследване в потвърждение на техните индивидуални наблюдения е било направено много по-късно, те вече са знаели, че са на прав път и че се случва нещо специално.

Ричард Коен е един от оптимистите, малко наивен – както той сам споделя в статията си. Той заедно с други съмишленици таили надеждата и са убедени, че техните експерименти и усилия, насочени към това, което по-късно ще бъде наречено „ученическа медиация”, ще се разпространи в различни държави. Терминът „ученическа медиация” на английски език е peer mediation и чрез него в научната литература се визира медиация между ученици/подрастващи/връстници, която се води от обучени ученици.

Интересът към ученическата медиацията постоянно нараства, както в САЩ, така и Канада. За по-малко от десет години след провеждането на първата конференция (в средата на 90-те на 20. век), очакваните „вълнички” при разпространение се превърнали в огромна вълна, която пренася ученическата медиация из целия свят. Тогава основателят на Асоциацията за училищна медиация работел и си кореспондирал с педагози/ обучители от цял свят – от Гана до Испания, от Киргистан до Аржентина, които обучавали подрастващите как да разрешават конфликтите на своите връстници с помощта на медиация.

Днес, 30 години по-късно, Асоциацията за училищна медиация е обучила, имплементирала или въвела „ученическата медиация” в 544 учебни заведения в САЩ, 45 – в чужбина (Австралия, Белгия, Германия, Испания, Канада, Намибия, Тайланд и други) и работи съвместно със 142 организации в областта на разрешаване на конфликти между ученици [5].

Финландия

През юни 2010 година във Финландия чествали 10-годишен юбилей от въвеждането на програма „ученическа медиация” в техни училища [6].

Във Финландия медиацията в училище се осъществява по два начина. Единият – това е процедура по медиация за разрешаване на конфликти между ученици, водена от възрастни медиатори. А другият начин е т.нар. ученическа медиация, в който модел се обучават ученици-медиатори да помогнат на по-малките си съученици да намерят решение на своя конфликт. По време на медиация спорещите страни се подканват да изкажат своята версия за конфликтната ситуация, да опишат чувствата си и съвместно да обмислят различни варианти за разрешаване на конфликта. Методът на училищна медиация се използва при разрешаване на конфликтни ситуации, породени от обидни думи, крещене, коментари по нечий външен вид, коментари по нечии изказвания в клас, говорене зад нечий гръб, разпространяване на слухове, удряне на шамар, блъскане, препречване на пътя/задържане, сбивания или (не)волни побутвания, сбутвания, заплашвания, принуждавания, потискания, нарушаване правото на собственост или вземане на заем или скриване на лични предмети, вещи без разрешение от техния собственик [7].

Проектът „Медиация в училище” във Финландия започва през 2000 г., финансиран първоначално от Министерството на образованието (през 2006 и 2007 г.) и от 2008 г. – от RAY (Финландска слот машини асоциация). За тези десет години проектът има петима служители на пълно работно време – ръководител на проекта (Мая Гелин), мениджър по връзки с обществеността, мениджър обучения, обучител и секретар на проекта. Материалите по проекта са разработени от мултипрофесионална група от представители с различен научен и практически опит, с основна цел създаване на метод за използване на медиация, който да работи в училищното ежедневие. Всички членове на тази развиваща група работели също като обучители по проекта [8].

Както споделя Мая Гелин на интернет страницата на проекта, неговата цел е да даде на училищата инструмент за реално участие и възстановително ранна интервенция, с който инструмент спорещите страни самостоятелно да вземат решение за изход от конфликтната ситуация. Участието в проекта дава възможност на учениците да научат повече за управлението на конфликти, да променят поведението си по положителен начин, както и да поемат отговорност за собствения си живот. Използването на медиация в училищата свързва училищната общност с използвани в останалата част от обществото практики на медиацията, като медиация „жертва-извършител” (Този вид медиация засяга наказателното право и приложното поле в България все още не е напълно разработено.) и социална медиация. По този начин медиацията се използва в училища за превенция на насилието и престъпленията и става част от медиаторските практики, които се използват в обществото като цяло и засилват участието на обществото в превенцията на престъпността.

Имплементирането на метода на медиацията в училище започва от обучения, първото от който е предназначено за целия персонал на училището, за да могат служителите напълно да разберат този нов инструмент като метод за намеса от тяхна страна. След това персоналът избира учениците, които да бъдат обучени като училищни медиатори, както и възрастните, които ще действат като техните поддръжници. Обучението се състои в преподаването и изясняване на ролята на училищните медиатори в процеса на медиация и начина, по който поддържащи възрастните да подпомагат активностите в училище.

Създадена е национална мрежа на обучители по училищна медиация, треньорите в тази мрежа са специално обучени и могат да организират обучение по медиация в зависимост от интересите на отделните училища в цялата страна. Повечето от тези преподаватели са учители и чрез тях информация за проекта достига до учителите и учениците от техните училища. По проекта са предвидени и допълнителни обучения както за треньорите, така и за училищата, както на национално ниво, така и организиране и провеждане на местни семинари.

Според представените данни на международна конференцията в Билбао през 2010 г., във Финландия за период от 10 години има обучени над 8000 училищни медиатори и над 2000 подкрепящи работата им възрастни, които работят като експерти в областта на медиацията в 400 финландски начални, средищни и професионални училища, гимназии и детски градини. Медиацията, водена от възрастни медиатори, се използва и в по-трудни случаи, като например употреба на по-сериозно насилие над личността. Във всички случаи се търсят споразумения чрез задълбочен творчески диалог, който се концентрира върху собствените преживявания и чувства на засегнатите страни. В медиацията е от съществено значение страните сами да достигнат и намерят решение на конфликтната ситуация. Ролята на медиатора е да направлява разговорите между страните.

Проектът „Медиация в училище” е реализиран и в други страни. През 2010 г. в Милано е въведена училищната медиация по финландския модел. Осем руски училища също са преминали обучения по проекта. Обменът на опит на международно ниво (всички скандинавски страни, Испания, Португалия, Великобритания, Латвия, Германия, Италия, Русия и т.н.) е подпомаган значително от развитието на проекта, който е получил широка популярност и предизвикал интерес в областта на европейската медиация. Изнесени са презентации на конференция на Северния форум за медиация (Nordic Forum for Mediation) в Хелзинки и Рейкявик, на конференция на Европейския форум за възстановително правосъдие (Euforumrj) във Верона, по време на лятно училище в Рига, на конференция в университета в Милано, както и презентации в различни национални мероприятия. През 2010 година са осъществени работни срещи в Париж (Конференцията на European Mediation Network Initiative), Осло (семинар на Северния форум за медиация) и Билбао (заключителна, отчетна конференция) [9].

Германия

В Германия през 2008 година е разработен модел за разрешаване на конфликти между деца от детската градина и ученици от началното училище, а моделът е наречен „сговорчива палатка” (Palaverzelt) (Преводът на термина е на автора на статията). В своя статия в специализираното списание за детски градини KiTa aktuell проф. Ансгар Маркс споделя информация за концепцията, особеностите и внедряване на разработения от него модел [10].

Целта на концепцията е възпитателите и учителите да разполагат с лесен и бързо усвояващ се метод, с помощта на който да могат да реагират педагогически конструктивно на конфликтните ситуации между децата.

Възпитателните цели на модела се състоят в това, че той допринася допълнително за възпитаване у децата на умения за разрешаване на конфликти още от детската градина. Децата се учат на този ритуал, както Ансгар Маркс нарича инструмента, който ще им помага и в бъдеще за разрешаването на трудни ситуации в отношенията с другите хора и да се интегрират в групи и екипи. Уменията да се справяш с конфликти и да работиш в екип са незаменими както в училище, така и на работното място.

Чрез натрупания опит от децата, че конфликтите са преходни и решими, могат да се отстраняват бариерите в общуването, основани на липсата на признание, дискриминация или изключване. Ритуалът на разрешаване на конфликти, които се научават да използват децата, се основава на взаимно уважение, повишава самочувствието, подобрява техните социални и емоционални умения. По този начин се развива позитивна култура на водене на спорове, както в детската градина и началното училище, така и в семейството [11].

Същността на ритуала „сговорчива палатка” преминава през пет фази, илюстративно приложена във формата на кръг. През първата фаза всяко от участващите деца разказва своята гледна точка за това какво се е случило и какъв е конфликтът между тях. След като се изяснят спорните въпроси, участващите посредством специално направени карти споделят за емоциите, които изживяват в момента. През третата фаза от ритуала децата избират „вълшебни камъчета” и изказват своите желания в насока как биха искали да се чувстват и какво биха да им се случи. След това всеки един от участниците споделя своите идеи за изход от конфликтната ситуация и дава своите предложения. В последната фаза се търсят тези идеи и предложения, за чието осъществяване и реализиране са съгласни всички участници в конфликта. В случай, че се стигне до споразумение, като завършек на ритуала, децата оцветяват свой общ гълъб на мира.

Нагласите в България

За анализиране на представата на учениците за конфликтните ситуации в училище, проучване на причините за възникването им и на начините за тяхното преодоляване, както и за нагласата им да използват медиация, се проведе анкетно проучване сред ученици от 14 до 19 години, обучаващи се в четири столични училища. Изследването е осъществено в периода февруари – март 2014 г. В изследването участват 250 ученика от горен курс на обучение (8. – 12. клас) от четири столични училища.

На въпроса „Как е най-добре да се разрешават конфликтите, които възникват в училище?”, 40% от анкетираните (100 ученика) са посочили „като оставим хората, които са в конфликт, сами да се справят и да намерят начин да подобрят отношенията си”, докато 18% са отбелязали „като потърсим за помощ педагогическия съветник (психолога) в училище и той да проведе разговори със спорещите страни”, а 11% – „като се намеси учител и той да реши кой е прав”. Едва 18 ученика са предпочели да потърсят помощ от страничен човек, който не е въвлечен в конфликта.

Интересен аспект на проучването е анализът на това, в каква степен учениците, попаднали в проблемни и/или конфликтни ситуации, търсят съдействие или помощ от трето лице за намиране на изход от ситуацията. Трима от десет анкетирани посочват, че биха използвали посредник при разрешаването на спорен въпрос.

На предложената хипотеза „ако във вашето училище се създаде специален център от обучени ученици, които да помагат при разрешаването на конфликти”, всеки пети анкетиран ученик споделя, че би се обърнал към тях. 31% биха направили тази стъпка „само ако познават учениците (в този център) и им имат доверие. Най-висок процент от анкетираните ученици – 35% имат отрицателно отношение към подобен център и не биха се обръщали в конфликтни ситуации към него. 15% от учениците „не могат да преценят” отговора си по този въпрос.

От гледна точка на медиацията като подход за разрешаване на конфликти, интерес представляват данните, представени във Фиг. 1 и Фиг. 2. В случай, че конфликтна страна желае „да запази името и авторитета си” (24%), „да докаже, че е права” (34%), „да запази приятелските си взаимоотношения” (28,80%), „да разреши конфликта бързо” (17,60%) и „да разреши спора сама, вместо друг да налага решение” (36%), то процедурата по медиация отговаря на всички избрани критерии. За съжаление този алтернативен метод за разрешаване на спорове все още е непознат.

Фигура 1. Мотивация при разрешаването на конфликти

Уговорката „как ще действаме и общуваме оттук нататък”, поемането на ангажименти за бъдещо общуване, отношение и поведение, както и споразумението между спорещите страни, също са обект на разглеждане в една процедура по медиация.

Фигура 2. Изход от конфликтна ситуация

Едва 35 от общо 250 анкетирани лица (14% от учениците) са запознати с възможността споровете да се разрешават чрез медиация. От преките наблюдения и разговорите по време на анкетирането стана ясно, че единици са тези подрастващи, които знаят значението на термина „медиация” и много малка част от тях стигнаха до извода какво е това чрез логичен размисъл за етимологията на думата. Най-често учениците възприемат термина като „медиТация”, като техника за самообладание при конфликт; постигане на спокойствие и балансиране на поведението. Някои от учениците имат по-реалистична представа за медиацията и я определят като „лесен начин за разрешаване на конфликт, при който няма ощетена страна” или „трето лице, което е безпристрастно и работи за разрешаването на спора”.

Национален проект „Медиация в училище”

От септември 2015 г. започва двугодишен проект „Медиация в училище”, в които могат да се включат всички желаещи училища от цялата страна. Целева група на проекта са ученици от 3. до 6. клас. Заниманията ще се провеждат от класните ръководители или друг обучен персонал, два пъти месечно в „Час на класа”. Проектът обхваща 4 модула (по два за всяка учебна година – 2015/2016, 2016/2017):

• Модул 1 – Развиване на умения за ефективно общуване;

• Модул 2 – Надграждане на комуникативните умения с медиаторски техники;

• Модул 3 – Основи на училищната медиация/ обучения на училищни медиатори;

• Модул 4 – Създаване и управление на центрове за училищна медиация.

Първите занимания с ученици са насочени към развиване на умения за общуване, като задаване на въпроси, активно слушане, правилно изразяване в писмена и устна комуникация. Днешните подрастващи носят в себе си отличителните характеристики на своето поколение, което естествено се отразява и в начина на общуването помежду им, а също така и при общуването със своите родители, учители и други. Например, повечето ученици предпочитат да напишат лично съобщение или да си комуникират през социалните мрежи посредством модерните мобилни телефони, вместо да общуват „лице в лице” с връстника до себе си. Учениците не са обучени, нямат развити умения за ефективно общуване и полагат определени усилия да се изразят по начин, по който биха били разбрани от околните.

Последните тренинги, които проведох както с ученици от 5 клас, така и с учители, потвърдиха отново тези мои наблюдения. Една от индивидуалните задачи беше всеки да напише писмени инструкции, по които да се начертае дадена схема/ графика/ картинка. Не може да се каже, че резултатите са задоволителни. Единственото, което се получи в резултат на изпълнението на тази задача, е много смях (съвсем основателен) върху начина на изразяване, на даване на инструкциите. Това обикновено на пръв поглед упражнение – да напишеш писмени инструкции как да се начертае схема/ картинка, съставена от основните геометрични фигури (квадрат, кръг, триъгълник и др.), ясно показва, че е необходима целенасочена работа с учениците, а и не само с тях, за развиване и усъвършенстване на техните умения за общуване.

В програмата, която започваме тази есен, първият модул е посветен именно на уменията за ефективно общуване. Защо започваме с общуването, а не директно с това „Що е кнфликт?” и „Как да го разрешим?”? Защото именно поради липсата или необходимостта от допълнително развиване на уменията за общуване се появяват конфликтите. Разрешаването им също се осъществява чрез общуване между страните.

Предимства (очаквани резултати) в края на първата учебна година – след преминати модул 1 и 2 от програмата:

• учениците общуват по-ефективно;

• намаляване на конфликтите, породени от неефективно общуване или липса на комуникация;

• учениците проявяват повече асертивност, отстояват правата си, без това да нарушава правата на другите и да провокира конфликт;

• учениците познават и използват схемата „печеля-печелиш”;

• учениците познават основните медиаторски техники; други.

В последните години са осъществени няколко проекта в училища от страната. Досегашния опит за внедряване и използване на медиация в училище не е много богат, а и трудно могат да се намерят данни за постигнати ефективни резултати или устойчивост на осъществените дейности и активности по тези проекти.

Медиация – нова култура на общуване

Конфликтите са част от интерсерсоналното общуване, включително и учениците ги приемат като нормална и неразделна част от училищния живот. Проблемът не е в конфликтите, а в начина на тяхното разрешаване.

Конфликтните ситуации в училище възникват най-често поради неумения за ефективно общуване или въобще липса на комуникация между спорещите страни: породени от обиди или клевети, от лошо поведение и/или дразнене.

Общуването също е и в основата на предпочитаните подходи за разрешаване на конфликтите в училищна среда: с разговори и убеждаване.

От споделеното дотук може да се направи изводът, че за да разрешават умело и ефективно конфликти, подрастващите трябва да боравят много добре с вербалната и невербална комуникация. Бивайки въвлечени в конфликт от учениците се очаква да проявяват подходящи социални нагласи и поведение, които много лесно могат да придобият и развият чрез използване на медиацията в училище като подход за разрешаване на споровете между учениците.

Защо определяме медиацията като нова култура на общуване? Защото учениците:

• научават смисъла, приложението и значението на различни умения за ефективно общуване и медиаторски техники в училище;

• се научават да се изразяват правилно и разбираемо в своята устна и писмена комуникация;

• се научават да слушат активно, да задават подходящи въпроси на правилното място и време, на правилните хора;

• научат ли се още в тийнейджърските години да гледат на конфликта като на нещо нормално съществуващо и проявяващо се в личните и обществени отношения, а не като на нещо непременно лошо);

• развиват умения да мислят креативно и да търсят всички елементи от пъзела на спорната ситуация, към чието подреждане се стремят всички участници в медиацията;

• се научават да мислят „извън кутията”, като разглеждат конфликта отгоре, отстрани, като едно цяло, съставено от отделни детайли, елементи;

• се научават да търсят решение на конфликтната ситуация и извън нея;

• разбират, че в медиацията всички са победители.

Когато усвоят тези комуникативни умения и медиаторски техники учениците, освен, че ще могат да разрешават конфликтите помежду си и между своите връстници, ще могат още да развития умения си за ефективно общуване, които да им бъдат полезни в бъдещото си личностно и професионално развитие в обществото.

Заключение

Въз основа на направения анализ на добри практики и на анализа на резултатите от анкетното проучване са основания да се направят следните изводи.

Конфликтните ситуации между субектите на педагогическото общуване не са нищо ново нито за учителите, нито за учениците. Те се приемат като нормална и неразделна част от училищния живот.

Една от причините за възникване на конфликтните ситуации между ученици е неумението им да общуват ефективно. От друга страна, ефективното общуване е предпоставка за удовлетворяващото разрешаване на спорове между ученици.

Запознавайки се с възможностите и предимствата на медиацията като подход за разрешаване на спорове в училищна среда, учениците ще могат да се научат на една нова култура на общуване, ще могат да „спорят културно” и да си разрешават споровете по мирен начин при пълно зачитане на правата и интересите на всички засегнати страни. Тези им нови социални умения са важни за бъдещото им развитие в личен и професионален план, както и за изграждане на едно съвременно гражданско общество.

Цитати:

[1] Цветанска, С. (2006). Предизвикателства в педагогическото общуване. София: Просвета.

[2] Янкулова, Й. (2012). Педагогическа психология. София: Парадигма.

[3] Гришина, Н. В. (2009). Психология конфликта. Санкт Петербург: Питер.

[4] Choen, R. (2011). The State of Peer Mediation 2011 Survey. In: The School Mediator, June issue. http://www.schoolmediation.com/newsletters/2011/06_11.html, достъпно на 13.03.15.

[5] http://schoolmediation.com/aboutus/workedwith.html#organizations, достъпно на 17.03.2015.

[6] http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/assets/files/Bilbao_School%20mediation%20in%20Finland_2010.pdf, достъпно на 17.03.2015.

[7] Gellin, M. (2011). „Even a child can mediate.” What kind of learning are restorative practices in school producing. An article on survey results, page 10, http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/assets/files/Learning%20in%20mediation%20MGELLIN%202011.pdf, достъпно на 17.03.2015.

[8] http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/index.php?id=98, достъпно на 17.03.2015.

[9] http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/assets/files/Bilbao_School%20mediation%20in%20Finland_2010.pdf, достъпно на 21.03.2015.

[10] http://www.palaverzelt.de/downloads/Kita_Recht_4_12_Marx_Konfliktkultur_Palaverzelt.pdf, достъпно на 25.03.2015.

[11] http://www.palaverzelt.de/downloads/Kita_Recht_4_12_Marx_Konfliktkultur_Palaverzelt.pdf, достъпно на 25.03.2015.

Използвана литература:

Choen, R. (2011). The State of Peer Mediation 2011 Survey. In: The School Mediator, June issue. http://www.schoolmediation.com/newsletters/2011/06_11.html, достъпно на 13.03.2015.

Gellin, M. (2011). „Even a child can mediate.” What kind of learning are restorative practices in school producing. An article on survey results, http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/assets/files/Learning%20in%20mediation%20MGELLIN%202011.pdf, достъпно на 17.03.2015.

http://schoolmediation.com/aboutus/workedwith.html#international, достъпно на 17.03.15.

http://www.palaverzelt.de/downloads/Kita_Recht_4_12_Marx_Konfliktkultur_Palaverzelt.pdf, достъпно на 25.03.2015.

http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/index.php?id=98, достъпно на 17.03.2015.

http://www.ssf-ffm.com/vertaissovittelu/assets/files/Bilbao_School%20mediation%20in%20Finland_2010.pdf, достъпно на 17.03.2015.