Симеон Василев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: sivasilev@uni-sofia.bg

Абстракт: Фокусът в проучването е поставен върху извеждане на различни научни подходи към дефинирането на понятието „медийна култура“ и неговото значение за медийното, социалното и културното развитие. В теоретичния обзор са представени релевантни теории, концепции, подходи и важни теми в областта на медийната култура и се застъпва тезата за необходимост от последователна теория за медийната трансформация и медийната култура. Формулирана е хипотезата, че модерните технологии нс изкуствен интелект не са равностойни на възможностите на човека, но интензивно навлизат в най-човешката територия – езика, религията, изкуството, политиката и т.н. Изводите от теоретичния обзор и критичния прочит са в няколко научни полета. Медийната трансформация включва конфликти и е съпътствана от кризи. В този смисъл медийната трансформация е процес на преход от старото към новото. Тя е израз на нов опит във времето, съпровождан от кризи, възникнали поради промени в техническите, социалните и политическите структури. Те водят до дълбока трансформация в медийната система и са повратен момент за феномена медийна култура като социална практика, изграждана от медиите и чрез която се създава смисъл чрез различни форми на комуникация.

Ключови думи: трансформация, медии, медийна култура, медийна компетентност, култура, технологии.

Media, Media Culture, Communications:  Processes and Transformations

 

Simeon Vassilev

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: sivasilev@uni-sofia.bg

 

Abstract: This study aims to explore various scholarly perspectives on defining the concept of media culture and its significance for media, social, and cultural development. The theoretical review presents relevant theories, concepts, ap­proaches, and important themes in the field of media culture. It argues for the necessity of a coherent theory of media transformation and media culture. The hypothesis posits that modern technologies utilizing artificial intelligence are not equivalent to human capabilities but are increasingly encroaching upon tradi­tio­n­ally human domains such as language, religion, art, and politics. The conclusions drawn from the theoretical review and critical reading are applicable to several scientific fields. Media transformation often involves conflicts and is accom­panied by crises. Therefore, media transformation can be seen as a process of transitioning from the old to the new. It expresses a new experience over time, accompanied by crises that arise from changes in technical, social, and political structures. These crises lead to a profound transformation in the media system and represent a turning point for the phenomenon of media culture as a social practice constructed by the media, through which meaning is created via different forms of communication.

Keywords: transformation, media, media culture, media competence, culture, technology.

Уводни думи

Първите свидетелства за размишления върху комуникацията могат да бъдат открити далеч назад във времето, в „Реторика“ на Аристотел (384–322 г. пр.Хр.). Още там може да се открие основата на комуникационното мислене в триединството на комуникатор (оратор), комуникация (реч) и реципиент (аудитория). [1] От тогава насам това триединство представя основните елементи на всяко определение на понятието за комуникация. Техноеволюцията и динамиката на комуникационната и медийната системи усложниха това разбиране за комуникация, така че съвременната комуни­кационна наука постоянно се конфронтира с отговора на въпросите коя е най-ясната дефиниция за комуникация и медия, и коя е най-значимата тео­рия по отношение на комуникацията и медиите. От 60-те години на 20. век има постоянство в твърдението, че „комуникацията е обмен на значения между живи същества. [2] В нестабилно състояние поради същите причини е и медийната наука и нейните теории, в чиито обсег на внимание след появата на интернет са новите медии и които също се превърнаха в интер­дисциплинарно научно приключение, което търси новото понятие за медия. Това е от огромно значение, защото медиите са централно място за създа­ването на културна идентичност. Медиите и свързаната с тях комуникация не само тематизират културата, но я правят тяхно съдържание. Културата се базира на комуникация, което означава, че медийната култура се ос­новава на медийната комуникация. С други думи казано, медиите са не само част от културата, но и създават култура.

Изследователски въпроси, теза и хипотеза

В статията се търсят отговори на изследователски въпроси: Какво е значението на медиите за всички аспекти на културата, за взаимодействие­то между различни култури? До каква степен медиите са в основата на нашите културни отношения? Какво е медийното влияние върху соци­алните и културните практики? Това са важни въпроси за медийните из­след­вания, за културологията и социалните науки, особено в момент, ко­гато дигиталните медии създават пред очите ни нови културни условия и нови културни възможности, в които с невероятна скорост се включва и изкуственият интелект. В статията се застъпва тезата за необходимост от последователна теория за медийната трансформация и медийната култура. Хипотезата е, че модерните технологии с изкуствен интелект не са рав­ностойни на въз­можностите на човека, но интензивно навлизат в най-чо­вешката територия – езика, религията, изкуството, политиката и т.н.

Теории, концепции и подходи относно медиите

Според Лев Манович, който изследва тенденциите в културата, под­ложена на компютъризация, трябва да се примирим с факта, че културното развитие се определя от взаимодействието на милиони производители, а съдържанието, генерирано от потребителите [3], е един от най-бързо раз­виващите се сегменти на тази разширяваща се информационна вселена. Спо­ред теоретика на новите медии Лев Манович създаването и обменът на културно съдържание от непрофесионалисти преосмисля културата. „Екс­по­ненциалното нарастване на броя на непрофесионалните медийни про­дуценти от 2000 г. насам създаде принципно нова културна ситуация“. [4] Манович въвежда понятия като „културен софтуер“ и „информационна естетика“. Според него живеем в софтуерна култура, т.е. в култура, в която повечето съдържание се осъществява с помощта на софтуер. „Твърдя, че систематичното изучаване на глобалните медийните култури днес и на медийната теория трябва да се насочат към науката за данните. Всъщност изчислителните методите са необходими не само за да се анализират и теоретизират глобалните култури, но дори и просто да ги видим“. [5]

Вилем Флусер описва културите с кодовете, които преобладават в тях. Според него кодовете са начин за изразяване на културни идеи, а обменът на информация зависи от референтния контекст на знака. Флусер е силно повлиян от Фердинанд дьо Сосюр и споделя прозрението му, че знаците придобиват значението си само в система с други знаци. За Флусер „пост­текстуалните кодове“ в техническите изображения оспорват мисленето, основано на текстове, което води до нов тип съзнание.

Очакванията на Манович и Флусер са оправдани, защото става все по-очевидно, че дигитализацията и социалните мрежи променят не само ме­дийната култура, но и културата на публичния дебат. Тяхната инфор­ма­ционна сила е взаимосвързаността на потребителите, а споделянето на съ­държание се превръща в синоним на информиране. Тази цена на ме­дийното съдържание се определя не само от комуникационната сила на социалните мрежи и информационната сила на традиционните медии, но и от стой­ността им за културата.

Теоретични постановки относно културата

Безспорно е, че през последните десетилетия се наблюдава дълбока промяна в нашите културни ориентири. Тази технологично предизвикана медийна и културна трансформация се ускори неимоверно с индустриа­лизираното влияние на социалните мрежи и изкуствения интелект, но ней­ните корени са назад във времето. Дебатът за масовата култура става ин­тензивен през 20-те и 30-те години на 20. век. Теорията за масовата кул­тура твърди, че обществото се е трансформирало под влияние на ин­дуст­риа­лизацията, а масовата култура възниква благодарение на индуст­ри­алните процеси, кои­то превръщат културата в „почти безкрайно възпро­изводима“. Масовата култура определено е култура, която се появява едва след ин­дустриализацията и урбанизацията. [6] Според теоретика на ма­совата кул­тура Доминик Стринати масовата култура се отнася до по­пу­лярната кул­тура, която се произвежда с индустриалните техники на ма­со­вото произ­водство и се продава с цел печалба на масова публика от пот­ребители. „Ней­ното разрастване озна­чава, че остава по-малко място за всяка култура, която не може да печели пари и която не може да бъде масово произвеждана за масовия пазар, като например изкуството и фолк­лора.“ [7]

Ако Валтер Бенямин насочва вниманието към интеграцията на медиите в системата на изкуството [8], то Теодор Адорно разглежда медиите като причина за възникване­то на културната индустрия, която се подчинява на законите на монополизма. Адорно, заедно с Макс Хоркхаймер, друг пред­ставител на Франкфуртската школа, подлагат телевизията на системна кри­тика. Те разглеждат влиянието на културната индустрия върху обществото и индивидите, и поставят тезата, че прославянето на разу­ма от мислителите на Просвещението от 18. век е довело до развитието на технологично слож­ни, но потиснически и нехуманни начини на управление като фашизма и тоталитаризма. [9] Адорно e автор на фразата „диалектика на просве­ще­нието“. Според него културната индустрия утвърждава превъзходството на физическото над интелектуалното. Адорно и Хоркхаймер вменяват вина на медиите за упадъка на изкуството.

Вижданията на Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер, от една страна, и на Валтер Бенямин от друга, са различни. За Адорно и Хоркхаймер, които въвеждат термините „масова култура“ и „културна индустрия“, медиите са масовизирали обществото за сметка на критичното внимание на по­тисна­тите, докато за Бенямин, който също е свързан с Франкфуртската школа, медия като филма е създала в обществото критично мислене. Срещу тезата на  Адорно и Хоркхаймер и изобщо срещу анализа на Франкфуртската шко­ла за масово произвежданата култура силно възразява философът семиотик Умберто Еко. Според него Франкфуртската школа отхвърля масовата култура като цяло, вместо да я анализира по-внимателно. „Масовата култура има не само отрицателни ефекти, но също така е допринесла много за демократизацията и ограмотяването“ [10], твърди новаторът в прилагането на семиотиката към масовата комуникация Умберто Еко. Той предлага ана­литичен подход към медиите като алтернатива на критическата теория на Франкфуртската школа, която оставя голямо наследство във филосо­фията на културата, основана на диалектическата критика и осмисля културата като стока.

Въпреки критиката за едностранчив подход голямата заслуга на Франк­фуртската школа е, че тя поставя началото на критическите изследвания на масовата комуникация и масовата култура много преди интернет и соци­алните мрежи да превърнат комуникацията в квазифизическа връзка без бариерите на времето и пространството. Тя разработва ранния модел на кул­турните изследвания. Много интересни са възгледите на един от основа­телите на Франкфуртската школа, италианският журналист и неомарк­систки теоретик Антонио Грамши за културната хегемония и за превъз­ходството на една социална група над друга. Грамши се фокусира върху понятието „хегемония“ и върху комбинацията от сила и съгласие като кул­турна сила, коя­то засяга не само политиката, но и обичаите, езика, тра­дициите, ценностите. Той защитава тезата, че сред факторите на култур­ното съгласие е медийната индустрия. „Нормалното“ упражняване на хе­гемония на станалия вече класически терен на парламентарния режим се характеризира с комбинацията от сила и съгласие, които се балансират взаимно, без силата да има прекомерен превес над съгласието. Всъщност винаги се прави опит да се гарантира, че силата ще изглежда основана на съгласието на мнозинството, изразено чрез т.нар. органи на общественото мнение – вестници и организации, които поради това в определени си­ту­ации са изкуствено мултиплицирани.“ [11] Теорията за културната хеге­мония на Грамши се родее с много от феномените на нашето време като културата на отхвърлянето (Cancel Culture). Грамши създава съвременното понятие за гражданско общество, което за него e пространството за пости­гане на консенсус.

Според американския философ Дъглас Келнър, определян като пред­ставител на третото поколение на Франкфуртската школа, като исторически феномен медийната култура е сравнително нов. За него медийната култура до голяма степен е комерсиална форма на култура, създавана с цел печалба и разпространявана под формата на стоки. Келнър е един от първите, които описват медийната култура като индустриална култура. „Докато новите културни индустрии, описани от Хоркхаймер и Адорно (1972) през 40-те години на ХХ в. –  филми, радио, списания, комикси, реклама и преса – за­почват да колонизират свободното време и застават в центъра на сис­те­мата на културата и комуникацията в Съединените щати и други капи­та­листически демокрации, едва с появата на телевизията в периода след Вто­рата световна война медийната култура се превръща в доминираща сила в културата, социализацията, политиката и социалния живот“. [12] Според Келнър разграничението между „култура“ и „комуникации“ е произволно и трябва да бъде деконструирано, защото цялата култура е комуникационна по своята същност. „Терминът „медийна култура“ има и предимството да означава, че нашата култура е медийна култура, че медиите са колонизирали културата, че те са основното средство за разпространяване и популя­ризиране на културата, че средствата за масова комуникация са изместили предишните начини на култура като книгата или словото, че живеем в свят, в който медиите доминират в свободното време и културата. По този начин медийната култура е доминиращата форма и място на културата в съвре­менните общест­ва.“ [13]

 

Теоретични постановки относно медийната култура

Медийната трансформация е непрекъснат, изключително динамичен и изпълнен с катаклизми социален и културен процес в обществените отношения, който  изисква много научни подходи и методи, за да се създаде убедителна представа за медийната култура с нейните зависимости от технологии, политика и социално развитие. Медийната култура е опре­делен начин на живот в медийната реалност. Тя е медийна проява на ценности и дейности в медийна среда и израз на отношение към действи­телността, в която медиите формират култура и самите те са формирани от култура. Медии и култура са в сложно взаимодействие, което е част от противоречивите и динамични процеси на медийна трансформация. Затова изследването на медийната култура изисква интердисциплинарен подход, който отчита както технологичното развитие, така и социалния контекст. Този подход дава възможност за всестранна представа за медийната кул­тура на фона на динамичната медийна трансформация.

Медийната култура е неразривно свързана с комуникационните про­цеси. Тя е част от сложна система от колективни знания и човешки възприя­тия, предавани чрез медиите в конструираната от тях медийна реалност. Следователно предметът на медийната култура далеч надхвърля това, което обикновено разбираме под „медии“. Той включва всички исторически, социални, културни и политически събития и процеси, свързани с тер­мините „медии“ и „култура“. Една теория за медийната култура неизбежно е реакция на други теории и на рефлексия от много парадигми и дискурси за феномена медия. Следователно ключът към теория за медийната кул­тура се крие в адаптирането на съществуващи теоретични подходи и тяхното преосмисляне.

Най-последни примери за културен хаос, предизвикан от технологии­те, са т.нар. метавселена и изкуствения интелект.

Подобно състояние на изключително динамична технологична транс­формация засяга културния фундамент от знания, ценности, обичаи, твор­чество и т.н. Споровете за технологичния детерминизъм са и дискусия за медийната култура. Не е алтернативен или еднозначен отговорът на въп­роса дали технологичният напредък автоматично води до социални и културни промени. Търсенето на този отговор обяснява и защо изслед­ванията на медийната култура са съсредоточени повече върху анализа на медийно-културните факти в технологичните условия на съвремието, които наричат постмедиалност.

Мнозинството от изследователите определят медийната култура като култура, в която медиите са много важен ресурс за производство на смисъл. „За разлика от по-старото понятие за културна индустрия, което се основава на качествено противопоставяне между културата и средствата за масова информация. и се отнася критично към идеологическите предпоставки за създаването на култура, медийната култура се използва от 90-те години на 20. век за обозначаване на тясната връзка между културата и медиите, като във всеки случай се използват различни подходи.“ [14]

Джонатан Бигнел, който обвързва постмодерните медийни култури със съвременните теории на постмодернизма, определя медийната култура като „терен, на който се осъществява комуникацията между хората в конкретна историко-икономическа ситуация“. [15] За да се постигне яснота и точност на определението, е необходимо освен понятията за медия и култура да бъде включено и понятията за масова култура и комуникация, която е социален и културен феномен. Културата се основава на кому­никацията. „Ефектът от общуването се разбира по различен начин в съот­ветните култури – комуникацията е рожба на определена култура и от своя страна участва в изграждането на бъдещи културни характеристики, пише Жан-Луи льо Моан. Култура и комуникация са явления, произлезли от най-„художественото“ произведение на човешката мисъл – символите и систе­мата от символи. Така първично, благодарение на невеществени символи – думи, музика, математически формули и парадигми (изключвам рисунките по пещерите), комуникацията между живите същества и между отделните култури става възможна… макар и да изглежда невероятна (…).“ [16]

Идеята, че медийната култура е продукт на масовите медии, води изследователите и към сравнение с други термини. За Андре Янсон медий­ната култура е „културата на образа“ [17], която е социокултурно със­тоя­ние, при което медийните образи се използват като източници и изразители на културна идентичност.

Според медийния теоретик Джеймс Кери комуникацията не е просто акт на предаване на информация, но и споделени вярвания и общи прежи­вявания. Известен е неговият ритуален модел на комуникацията, според който важен е не актът на предаване на информация, а върху представянето на споделени вярвания. Примери за ритуален модел на комуникация са ре­ли­гиозните церемонии, политическите митинги, церемониите по дипло­миране и дори ежедневните поздрави и малки разговори. Тези примери под­чертават ролята на комуникацията в изграждането и укрепването на со­циалните връзки и споделените вярвания в общността. Кери поставя и тър­си отговорите на много важни въпроси. „Ние създаваме, изразяваме и пре­даваме нашето познание и отношение към действителността чрез из­граж­дането на различни системи от символи: изкуство, наука, журна­лис­тика, религия, здрав разум, митология. Как правим това? Какви са разли­ките между тези форми? Какви са историческите и сравнителните вариации в тях? Как промените в комуникационните технологии влияят върху това, което можем конкретно да създаваме и възприемаме? Как групите в об­ществото се борят за дефинирането на това, което е реално?“ [18] Това са все въпроси за медийния modus vivendi, в чиито отговори е описанието на социалните и културните контексти на отношенията между хората и техния начин на живот в медийна среда. Ритуалите, традициите, митовете, симво­лите, или всичко, което се обединява в една културна система, се променя с времето поради много фактори, но един от тях и безсъмнено много важен, е медийната среда. Медийният modus vivendi изисква постоянно търсене на отговорите на въпроса за диалектическата зависимост между култура и медии, за синтеза на техните противоречия. Културата формира медиите, но и медии­те формират културата. Културата безсъмнено предопределя ме­дий­­ното съ­държание, а различните нейни аспекти като изкуство и традиции го вдъхновяват, но също така медиите са пространството за ценностите и културните норми в обществото. За един от големите изследователи на кул­турата, антропологът Клифърд Гиърц, културата е „исторически предаден модел от значения, въплътени в символи, система от наследени концепции, изразени в символични форми, чрез които хората общуват, увековечават и развиват знанията си и отношението си към живота“. [19]

В съвременната медийна реалност има нови носители на културно значение, нови възможности за комуникация в мрежовото общество и нови културни ориентири. Освен това технологиите така преобразяват комуни­кационните и медийните процеси, че създават безброй нови връзки между културното, социалното, политическото, икономическото и медийното раз­витие. Медийната култура е технологична и комерсиална култура, докол­кото в основата ѝ стоят икономически отношения. Тази теза е подложена на остър дебат заради влиянието на корпорациите върху медийната култура и демокрацията. „Теория, която се опитва да обясни ролята на медиите в демократичното общество, трябва да се занимава с всички значими фак­тори, които характеризират медиите. Икономическите аспекти на медий­ната култура […] заслужават изрично и подробно внимание.“ Факт е, че технологичните компании, които са недържавни участници, упражняват фор­ма на суверенитет върху дигиталното пространство и този факт помра­чава в силна степен космополитната утопия за мрежово общество, обеди­нено не само от демократичен, но и културен ред в условията на глоба­лизацията.

Съществува широко съгласие, че академичната дискусия за култу­рата днес винаги трябва да бъде дискусия за развитието на медиите, особено в момент, когато се налага семиотичната концепцията за кул­турата като цялостен комплекс от идеи, ценности и значения, които намират своята материализация в системи от символи. Концепцията за културата е преди всичко интердисциплинарно начинание, което естест­вено води до анализ на съвкупността от идеи, ценности и значения, които в семиотичен смисъл са материализирани в системи от символи. Така на живот е извикана семиотичната концепция за културата, към която „при­числяват не само материалните (например художествени) форми на изразя­ване, но и социалните институции и умствените нагласи, които правят възможно създаването на такива артефакти“. [21] Много автори описват медийната култура както като научно понятие, така и като социална практика. „Медийната култура е приемливо описание на настоящата ни социална ситуация, т.е. продукт на историческото обществено развитие […].“ [22]

Медийният modus vivendi

Едно от най-големите предизвикателства за изследователите са мо­делите на трансформация и предизвиканото от нея разширяване на по­нятието за медия. Още през 1913 г. Волфганг Рийпъл формулира основен закон на медийната промяна. Според него простите средства, форми и методи, след като веднъж са въведени и признати за полезни, никога не могат да бъдат напълно и трайно изместени и извадени от употреба, дори и от […] най-развитите, а остават наред с тях, само че са принудени да търсят други задачи и области на използване“. Според Рийпъл техническите постижения не премахват утвърдилите се медии. Те се променят, прежи­вяват трансформация и продължават своя живот. Примерите са с телеви­зията, която не отменя киното. Осемдесет години по-късно Нийл Постман ще предложи оригинална теза за логиката на конкуренцията между новите и старите технологии. Според него те се конкурират за време, за внимание, за пари, за престиж, но най-вече за господство в техния мироглед. „Тази конкуренция се подразбира, щом признаем, че една медия съдържа идео­логически пристрастия. И това е ожесточена конкуренция, тъй като  може да бъде само идеологическа конкуренция. Това не е просто въпрос на ин­струмент срещу инструмент – азбуката атакува идеографската писме­ност, печатарската преса атакува илюстрования ръкопис, фотографията – из­куството на живописта, телевизията атакува печатното слово. Когато ме­диите водят война помежду си, става въпрос за сблъсък на светогледи“. [23] В този смисъл са разсъжденията и на един от най-значимите немски ме­дийни теоретици, основател на „Берлинската школа“ в медийните из­след­вания Фридрих Китлер. Според него старите медии просто получават други системни места. [24] Това, кое­то е особено важно в мисленето на Китлер, е твърдението, че историята на културата може да се разчете като история на медиите. Той разсъждава дали реалността е резултат на знакови процеси, форматирани от медийните технологии.

Тезите на Нийл Постман и Фридрих Китлер кореспондират със съвре­мието, в което имаме разменени системни места на медиите, нова логика на технологичната конкуренция, нови процеси и ново състояние на знанието. „Вграждането на знанието в инструменти не е нещо ново. То винаги е било решаващ фактор, подпомагащ растежа на произво­дител­ността, резултат от господството ни над физическия свят. И неизбежно води до промени в обществото“ [25], казва създателят на термина Web 2.0. Тим О’Райли в опит да надникне в бъдещето. Според „оракула на Силициевата долина“ из­куственият интелект ще проникне в цялото общество и ще го промени по същия начин, по който масовото производство е преобразило 19. и 20. век. [26]

Тезите на Рийпъл, Постман, Китлер и установените теоретични ка­тегории за постиндустриалното общество [27] и компютърната епоха през втората половина на 20. век, по същество и в основната си част се доказват във времето. Те кореспондират със съвременните изследвания на дигита­лизацията и нейните медии, в които се подчертава преплитането на раз­лични медии и размяната на техните системни места независимо от кон­текстуалните напрежения на трансформацията.

 

Медийна култура – медийна трансформация

Ако социалната промяна най-общо означава промяна в социалните структури, то това би следвало да е валидно и за медийната трансформация, т.е. промяна в медийните модели, в медийните структури, подложени на технологичен и конвергентен натиск, в медийния ред и в отношенията на медийната система с другите обществени системи. В момента на промяна е трудно да се обобщи самата промяна. [28] Не само обобщение, но и анализ със сериозна доказателствена стойност, са непосилни в момент на не­за­помнена по своята динамика медийна трансформация. Уилбър Шрам уста­новява още във времената на традиционните медии, че нито психо­ло­ги­ческият, нито социалният модел на комуникационния процес са дос­татъчни сами по себе си. Те трябва да бъдат съчетани и разбирани заедно. [29] Той разбира комуникацията като основен социален процес и предлага интерак­тивен модел на комуникация, който е потвърден с информационната ин­вазия на социалните мрежи в медийната среда. Комуникацията, която про­тича в платформите, е точно както предлага Шрам, тя е интерактивна и взаи­модействието се осъществява в кръг. Неговата констатация за ролята на интерпретацията като най-опасния шум в т.нар. зона на опита, е особено ценна. Интерпретацията на аудиторията е способна да промени семантика на опре­делено съобщение и дори цялостната инфраструктура на публичната информация. „Съобщението съществува като знак или като сбор от знаци, кои­то нямат свое собствено значение, освен това, което културното позна­ние (наследство) дава възможност на реципиента да прочете в тях.“ [30]

Като всяка друга трансформация и медийната може да протича спо­койно и еволюционно, но и бурно заради дигиталната революция. Медий­ната трансформация е кризисна промяна с реални и много често неочаквани последици. Медийната трансформация в смисъла на Бенямин се случва в епохата на медийна техническа възпроизводимост. Тя е свързана с кризи. В този смисъл медийната трансформация е процес на преход от старото към новото. Тя е израз на нов опит във времето, породена и съпровождана е от кри­зи, възникнали поради промени в техническите, социалните и полити­ческите структури. Те водят до дълбоки промени в медийната система и са повратен момент за медийната култура.

Настоящето се характеризира с епохална медийна трансформация и промяна в медийната култура. Това несъмнено затруднява тяхното описание и принуждава медийната наука да се отнася със скептицизъм и известна предпазливост. Съществуващите концепции за моделите на медийната трансформация се опитват да търсят закономерностите в нея и да я обхванат от различни гледни точки. Например от гледна точка на медийната история, технологиите, социалното развитие, медийни формати, медийните продук­ти и организации и др. Тези модели се основават на различна оценка за важността на отделни етапи в медийната еволюция и радикалните моменти в комуникационния процес. „По принцип всички медийно-исторически мо­дели работят в напрежението между данни и моделиране.“ [31] Това се от­нася до модели, които се опитват да представят историята на медиите възможно най-близо до данните под формата на хроники; модели, които раз­глеждат историята на медиите като последователна еволюция на човека; модели, които издигат „обществото“ до решаващ фактор; модели, които се фокусират върху техническата експанзия; модели, които приписват реша­ваща роля на дискурсите за медиите и такива, които се опитват да посред­ничат между различните модели.

Понятието за култура има дълъг път в човешката история – от кон­цепцията на Цицерон за  cultura animi („култивиране на духа“) [32] през Хердеровата [33] историчност в разбирането за култура и комплексното цяло в еволюционната теория за развитието ѝ на Едуард Бърнет Тайлър [34], през културата като почит към Бог през Средновековието до философската система на Френсис Бейкън и културата като „паяжина от смисли“ на Макс Вебер [35], през много други умове в антропологията, философията и социологията, до съвременните медийни интерпретации, подвластни на го­лямата трансформация на комуникационния процес, технологиите и ме­диите. Това са само малки спирки в еволюцията на разбирането за кул­тура като знания, ценности, вярвания, закон, морал, обичаи и всякакви други дарби на човека като член на обществото.

Медийната култура като социална програма

Теориите за културата и масовата комуникация от гледна точка на медиите са важни за разбирането на сложното взаимодействие между култура, комуникация и медии, както и за осмислянето на  комуника­цион­ното влияние върху начините, по които обществата предават и създават значение и смисъл. Предмет на нескончаема академична дискусия е по­тенциалният отговор на въпроса дали нашите култури се превръщат в медийни култури и дали културата въобще може да бъде мислена без медии. Много изследователи стигат до извода, че медийната култура е теоретична концепция в медийните и комуникационните изследвания,  со­циална практика и продукт на историческото обществено развитие. „Ме­дий­ната култура представлява концепция, която, от една страна, тема­тизира аспектите, чрез които се формира културата в медиите, а от друга страна, разбира културата като създавана от медиите и подчертава преди всичко нейните медийни измерения“. [36] Различните теории показват, че е трудно и почти невъзможно да се постигне съгласие за понятието медия, още повече за това, което да отразява напълно медийната култура. Това затруднение идва преди всичко от самото естество на медиите, както и от разбирането за културата като най-универсалния от всички социални фе­номени. Чрез медиите светът реагира на своите проблеми, те са възприя­тието на културния и социалния ред, те създават реалност и влияят върху публичната комуникация. Това е голямото предизвикателство в търсенето на същността на медийната култура и нейната историческа промяна, неза­ви­симо от това дали под медийна култура се разбира културата, създавана от медиите, или вниманието се фокусира изключително върху медийните измерения на културата, или най-общо тя се разглежда като социална и морална практика. В този смисъл е необходим реализъм, независимо от факта, че медиите са в тъканта на всички обществени системи и се ползват от тяхното влияние. Преувеличено е да се твърди, че културата трябва да се разглежда предимно като медийна култура или само от гледна точка на развитието на медиите и на радикалните промени в комуникацията, предизвикани от културната сила на дигитализацията. Както е пресилено компютърът да се възприема като универсална естетическа машина и като „естетическо-културно „царство на свободата“, в което са преодолени ма­териалните и пространствените ограничения на старите медии, бяха премахнати границите между изкуствата и културите, бяха създадени нови форми на познание и беше пречупена властта на масмедиите“. [37] Голяма част от критиката на медийната култура е близка до тази на Платоновата критика на подражанието. Още древногръцкият философ предупреждава за опасността истинското познание на реалността да се замени с фалшиво познание за нещата. [38] По същество тази опасност от фалшивото позна­ние на реалността, забелязана още от Платон, е много видима в съвремието. Фалшивите новини са най-прекият път към неистинската представа за кул­турния ред и ценностите в „царството на компютъра и мрежата“. От една страна са преодолени пространствените ограничения на традицион­ните медии, но от друга – е отворена дигиталната кутия на Пандора – диги­талното разделение.

Техническата основа на интернет е способна да създава култура по правилата на данните, което крие голяма опасност от прекомерна комер­сиализация, изкривена представа за глобалната култура и разнообразието от контексти, както и от контрол върху достъпа до култура. За Сюзън Зонтаг [39] сериозната култура е израз на човешкото достойнство. Това съждение е важно и за осмислянето на медийната култура, защото тя също се отнася до достойнството като една от най-важните категории на морала. Ме­дий­ната култура трябва да се поддържа от моралния ред, доколкото той, разбира се, се подкрепя от медийния ред. Според Зонтаг медийното пред­ставяне е основен обект на вниманието, а самият факт на медийно отра­зяване понякога се превръща в основната история. „Каквото и да се каже за онова, което човек прави, независимо от намеренията ви, се превръща във форма на някаква самореклама. Но пък точно това е и нещото, което съ­временната медийна култура очаква“. [40] Сюзан Зонтаг приема, че най-разбираемите и убедителни ценности са извлечени от развлекателните индустрии и това е довело до „подкопаване на стандартите за сериозност“. [41]

Медийните култури могат да се разглеждат като транслокални явле­ния, пише Андреас Хеп. Той развива транскултурна перспектива за изслед­ване на медийните култури. Това означава, че поставя в центъра на науч­ното внимание сравнителни изследвания на (териториални) национални медийни култури и други (нетериториални) форми на съвременни медийни култури, като в центъра на анализа се поставя процесът на културно кон­струиране и артикулиране. „По дефиниция медийните култури, основани на процесите на медийна комуникация, надхвърлят локалното и се изра­зяват в транслокален хоризонт. На този етап изразът транслокален или транс­локалност следва да се разбират като аналитична концепция за разглеждане на комуникационната свързаност на медиите.“ [42]

Антъни Гидънс вероятно е първият учен, който в дискусията за гло­бализацията изтъква централната роля на медиите. Той определя глоба­лизацията като „интензификация на световните социални връзки, които свързват отдалечените населени места по такъв начин, че местните съ­бития са оформени от събития, случили се на голямо разстояние и об­ратно“. [43] Антъни Гидънс казва, че е пропуснал един фундаментален аспект на глобализацията – комуникационните технологии. [44] Впоследст­вие изследванията на медийната култура в контекста на глобализацията силно се фокусират върху комуникацията. Голям принос има Роланд Ро­бъртсън, който концептуализира глобализацията като ново качество на сложността на взаимовръзката на различни процеси на различни нива. Според него тя е свиване на света и засилването на световното съзнание като цяло. [45] Заради глобализацията медийните култури отдавна не могат да се разглеждат само като национални култури или да бъдат рамкирани по териториален признак. Много важен извод по отношение на глобализацията и медиите прави Георги Фотев. Според него постмодерното развитие и гло­бализацията не трябва да се отъждествяват. „Постмодерното развитие и гло­бализацията, два преплитащи се, но не тъждествени един на друг про­цеса и състояния на съвременното човечество, рефлектират върху огром­ното многообразие от типове всекидневен живот. Ключова роля в това от­но­шение играят глобалните медии, глобалните икономически мрежи, дви­же­нията на стоки, хора, ценности. Процесите на глобализация са свързани с глокализация, която е преобразуване на локалните типове всекидневен жи­вот.“

Вместо заключение

Медийната култура е свобода в изразяването на личното мнение като част от индивидуалните нагласи по определена тема, но и гаранция срещу деформирането и манипулирането на общественото мнение. Още Георг Хегел предупреждава, че оня, който не умее да презира общественото мне­ние, каквото го възприема и знае, никога не би постигнал нищо велико. [47] Медийната трансформация е време, в което ако съвременният човек няма медийна култура, за да презира дезинформацията, фалшивите новини и пропагандата, никога няма да направи нещо велико.

Цитати и бележки

[1] Аристотел. (1986). Реторика. София: Наука и изкуство. [Aristotel. (1986). Re­torika. Sofia: Nauka i izkustvo.]

[2] Maletzke, G. (1963). Psychologie der Massenkommunikation. Theorie und Syste­matik. Hamburg: Verlag Hans-Bredow-Institut, 18.

[3] Към октомври 2023 г. има 5,3 милиарда интернет потребители по света, което представлява 65,7 процента от световното население. От тях 4,95 милиарда, или 61,4 процента от световното население, са били потребители на социални ме­дии. https://www.statista.com/statistics/617136/digital-population-worldwide/.

[4] Manovich, L. (08. 04 2011). Auf den Spuren der globalen digitalen Kulturen. www.bpb.de: https://www.bpb.de/themen/digitalisierung/politik-des-suchens/75921/ auf-den-spuren-der-globalen-digitalen-kulturen/ abgerufen. Retrieved on 01.03.2024.

[5] Manovich, L. (2020). Cultural Analytics. Cambridge, Massachusetts: MIT Press, 17.

[6] Storey, J. (2009). Cultural Theory and Popular Culture An Introduction (5 Ausg.). Harlow: Pearson Longman, 12.

[7] Strinati, D. (2004). An Introduction to Theories of Popular Culture (2 Ausg.). London: Routledge, 10.

[8] Бенямин, Е. (2009). Произведението на изкуството в епохата на неговата тех­ническа възпроизводимост. Немски есета и студии от XX век (В. Кон­стан­ти­нов, Übers., S. 49). Варна: LiterNet. [Benyamin, E. (2009). Proizvedenieto na iz­kustvoto v epohata na negovata tehnicheska vazproizvodimost. Nemski eseta i stu­dii ot XX vek (V. Konstantinov, Übers., S. 49). Varna: LiterNet.]

[9] Хоркхаймер, М., & Теодор, А. (1999). Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико. [Horkhaymer, M., & Teodor, A. (1999). Dialektika na Prosveshtenieto. Sofia: Gal-Iko.]

[10] Eco, U. (1989). Apokalyptiker und Integrierte. Zur kritischen Kritik der Massen­kultur. Frankfurt am Main: Fischer Тaschenbuch Verlag, 20.

[11] Gramsci, A. (1999). Selections from the Prison Notebooks of Antonio Gramsci. London: ElecBook, 248.

[12] Kellner, D. (1995). Media Culture. Cultural studies, identity and politics between the modern and the postmodern. London and New York: Routledge, 16.

[13] Kellner, D. (1995). Media Culture. Cultural studies, identity and politics between the modern and the postmodern. London and New York: Routledge, 35.

[14] Burdorf, D., Fasbender, C., & and Mönninghoff, B. (eds.). (2007). Metzler Lexikon Literatur. Begriffe und Definitionen. Berlin, Heidelberg: Springer Verlag, 482.

[15] Bignell, J. (2000). Postmodern media cultures. Edinburgh: Edinburgh University Press, 5.

[16] Моан, Ж.-Л. (2009). Комуникация и култура. Литературата. 2009. бр. 5, 64. [Moan, Zh.-L. (2009). Komunikatsia i kultura. Literaturata. br. 5, 64.]

[17] Jansson, A. (2002). The Mediatization of Consumption. Towards an analytical framework of image culture. Journal of Consumer Culture, 2(1), 5–31. doi:10.1177 /146954050200200101.

[18] Carey, J. (2006). A Cultural Approach to Communication, In: Communication as Culture: Essays on Media and Society. (2nd ed.) New York: Taylor & Francis, 24.

[19] Geert, C. (1973). The Interpretation of Cultures. Selected Essays. New York: Basic Books, 89.

[20] Hoenisch, S. (2020). An Analysis of Kellner’s Theory of Media Culture. www. Criticism.Com.: https://www.criticism.com/md/kellner.html abgerufen. Re­trieved on 01.03.2024.

[21] Nünning, A. (2009). Vielfalt der Kulturbegriffe – Dossier Kulturelle Bildung. bpb.de. https://www.bpb.de/lernen/kulturelle-bildung/59917/vielfalt-der-kulturbegriffe/ abgerufen. Retrieved on 01.03.2024.

[22] Adolf, M. (2006). Die unverstandene Kultur. Perspektiven einer Kritischen Theorie der Mediengesellschaft. Bielefeld: transcript. doi:10.14361/9783839405253.

[23] Postman, N. (1993). Technopoly: The Surrender of Culture to Technology. New York: Vintage Books, 16.

[24] Kittler, F. (1993). Geschichte der Kommunikationsmedien. In A. u. Assmann, Raum und Verfahren. Interventionen2 (S. 178). Basel/Frankfurt am Main: Stroemfeld/Roter Stern, 178.

[25] О’Райли, Т. (2018). Бъдещето. Какво ни носи то и защо това зависи от нас. София: Изток-Запад, 317. [O’Rayli, T. (2018). Badeshteto. Kakvo ni nosi to i zashto tova zavisi ot nas. Sofia: Iztok-Zapad, 317.]

[26] О’Райли, Т. (2018). Бъдещето. Какво ни носи то и защо това зависи от нас. София: Изток-Запад, 317. [O’Rayli, T. (2018). Badeshteto. Kakvo ni nosi to i zashto tova zavisi ot nas. Sofia: Iztok-Zapad, 317.]

[27] Daniel, B. (1973). The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting. New York: Basic Books.

[28] Шрам, У. (1992). Характер на комуникацията между хората. Комуникацията. София: ФЖМК, 25. [Shram, U. (1992). Harakter na komunikatsiyata mezhdu horata. Komunikatsiyata. Sofia: FZhMK, 25.]

[29] Шрам, У. (1992). Характер на комуникацията между хората. Комуникацията. София: ФЖМК, 25. [Shram, U. (1992). Harakter na komunikatsiyata mezh­du horata. Komunikatsiyata. Sofia: FZhMK, 25.]

[30] Шрам, У. (1992). Характер на комуникацията между хората. Комуникацията. София: ФЖМК, 32. [Shram, U. (1992). Harakter na komunikatsiyata mezh­du horata. Komunikatsiyata. Sofia: FZhMK, 32.]

[31] Schröter, J. (2014). Handbuch Medienwissenschaft. Stuttgart, Weimar: Verlag J. B. Metzler, 80.

[32] Цицерон, М. Т. (2008). Избрани произведения. За задълженията. Тускулански беседи. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Tsitseron, M. T. (2008). Izbrani proizvedenia. Za zadalzheniyata. Tuskulanski besedi. Sofia: UI „Sv. Kliment Oh­ridski“.]

[33] Хердер, Й. Г. (1985). Естетически студии и статии. София: Наука и изкуство. [Herder, Y. G. (1985). Esteticheski studii i statii. Sofia: Nauka i izkustvo.]

[34] Едуард Тайлър e автор на книгата „Примитивната култура“, публикувана през 1871 г. Той се приема като един от основоположниците на антропологията; член е на Британското кралско научно дружество.

[35] Вебер, М. (2005). Протестантската етика и духът на капитализма. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Veber, M. (2005). Protestantskata etika i duhat na kapitalizma. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

[36] Hickethier, K. (1999). Medienkultur und Medienwissenschaft. In C. (. Pias, [me’dien]i Dreizehn Vorträge zur Medienkultur (S. 206). Weimar: Verlag und Daten­bank für Geisteswissenschaften, 455.

[37] Hellige, H. D. (2015). Von Der Hypermedia-Culture zur Cloud-Media-Culture. Der Medieninformatische Diskurs Im Wandel дer Digitalen Medienlandschaft. Bremen: artec Forschungszentrum Nachhaltigkeit, 5.

[38] Платон. (2014). Държавата. (А. Милев, Übers.) София: Изток-Запад. [Platon. (2014). Darzhavata. (A. Milev, Übers.) Sofia: Iztok-Zapad.]

[39] Сюзън Зонтаг (1933–2004) е американска писателка, литературен критик, културолог и политически активист.

[40] Sontag, S. (1994). Waiting for Godot in Sarajevo. Performing Arts Journal, 6(2), 87–106. doi:10.2307/3245764.

[41] Sontag, S. (2002). Where the Stress Falls. Essays. New York: Farrar, Straus and Giroux.

[42] Hepp, A. (2009). Transkulturalität als Perspektive: Überlegungen zu einer vergleichen­den empirischen Erforschung von Medienkulturen. In: Forum Qualita­tive Sozialforschung, 10(1), Art. 26. http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:0114-fqs090 1267. Retrieved on 01.03.2024.

[43] Giddens, A. (1990). The Consequences of Modernity. Cambridge: Polity Press, 64.

[44] Giddens, A. (1995). Politics, sociology and social theory: encounters with classical and contemporary social thought. Cambridge: Polity, 100.

[45] Robertson, R. (1992). Globalization: social theory and global culture. London: Sage.

[46] Фотев, Г. (2012). Сфери на ценности. София: Нов български университет, 50. [Fotev, G. (2012). Sferi na tsennosti. Sofia: Nov balgarski universitet, 50.]

[47] Хегел, Г. В. (2001). Философия на правото. София: ГАЛ-ИКО, 398. [Hegel, G. V. (2001). Filosofia na pravoto. Sofia: GAL-IKO, 398.]

Библиография

Аристотел. (1986). Реторика. София: Наука и изкуство. [Aristotel. (1986). Retorika. Sofia: Nauka i izkustvo.]

Бенямин, Е. (2009). Произведението на изкуството в епохата на неговата тех­ническа възпроизводимост. Немски есета и студии от XX век (В. Кон­стантинов, Übers., S. 49). Варна: LiterNet. [Benyamin, E. (2009). Proizvede­nieto na izkustvoto v epohata na negovata tehnicheska vazproizvodimost. Nem­ski eseta i studii ot XX vek (V. Konstantinov, Übers., S. 49). Varna: LiterNet.]

Вебер, М. (2005). Протестантската етика и духът на капитализма. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Veber, M. (2005). Protestantskata etika i duhat na kapitalizma. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Луман, Н. (2008). Въведение в системната теория. София: Критика и Хуманизъм. [Luman, N. (2008). Vavedenie v sistemnata teoria. Sofia: Kritika i Humanizam.]

Моан, Ж.-Л. (2009). Комуникация и култура. Литературата. 2009. бр. 5, 64. [Moan, Zh.-L. (2009). Komunikatsia i kultura. Literaturata. br. 5, 64.]

О’Райли, Т. (2018). Бъдещето. Какво ни носи то и защо това зависи от нас. София: Изток-Запад. [O’Rayli, T. (2018). Badeshteto. Kakvo ni nosi to i zashto tova zavisi ot nas. Sofia: Iztok-Zapad.]

Платон. (2014). Държавата. (А. Милев, Übers.) София: Изток-Запад. [Platon. (2014). Darzhavata. (A. Milev, Übers.) Sofia: Iztok-Zapad.]

Фотев, Г. (2012). Сфери на ценности. София: Нов български университет. [Fotev, G. (2012). Sferi na tsennosti. Sofia: Nov balgarski universitet.]

Хегел, Г. В. (2001). Философия на правото. София: ГАЛ-ИКО. [Hegel, G. V. (2001). Filosofia na pravoto. Sofia: GAL-IKO.]

Хердер, Й. Г. (1985). Естетически студии и статии. София: Наука и изкуство. [Herder, Y. G. (1985). Esteticheski studii i statii. Sofia: Nauka i izkustvo.]

Цицерон, М. Т. (2008). Избрани произведения. За задълженията. Тускулански беседи. София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Tsitseron, M. T. (2008). Izbrani proizvedenia. Za zadalzheniyata. Tuskulanski besedi. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Хоркхаймер, М., & Теодор, А. (1999). Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико. [Horkhaymer, M., & Teodor, A. (1999). Dialektika na Prosveshtenieto. So­fia: Gal-Iko.]

Шрам, У. (1992). Характер на комуникацията между хората. Комуникацията (S. 25). София: ФЖМК. [Shram, U. (1992). Harakter na komunikatsiyata mezhdu horata. Komunikatsiyata (S. 25). Sofia: FZhMK.]

Adolf, M. (2006). Die unverstandene Kultur. Perspektiven einer Kritischen Theorie der Mediengesellschaft. Bielefeld: transcript. doi:10.14361/9783839405253.

Arendt, H. (1961). Between Past and Future. Six Exercises in Political Thought. New York: Viking Press. https://archive.org/details/BetweenPastAndFuture Hannah Arendt/Between%20Past%20and%20Future%20-%20Hannah%20 Arendt/page/n5/mode/2up abgerufen. Retrieved on 02.02.2024.

Bell, D. (1979). The Social Framework of the Information Society. In Computer Age: A 20 Year View (S. 515). Cambridge: MIT Press.

Daniel, B. (1973). The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Fore­casting. New York: Basic Books.

Bignell, J. (2000). Postmodern media cultures. Edinburgh: Edinburgh University Press.

Burdorf, D., Fasbender, C., & and Mönninghoff, B. (eds.). (2007). Metzler Lexikon Literatur. Begriffe und Definitionen. Berlin, Heidelberg: Springer Verlag.

Carey, J. (2006). A Cultural Approach to Communication. In Communication as Culture: Essays on Media and Society (2 Ausg., S. 24). New York: Taylor & Francis.

Eco, U. (1989). Apokalyptiker und Integrierte. Zur kritischen Kritik der Massenkultur. Frankfurt am Main: Fischer Тaschenbuch Verlag.

Geert, C. (1973). The Interpretation of Cultures. Selected Essays. New York: Basic Books.

Gere, C. (2002). Digital Culture. London: Reaktion Books.

Giddens, A. (1990). The Consequences of Modernity. Cambridge: Polity Press.

Giddens, A. (1995). Politics, sociology and social theory : encounters with classical and contemporary social thought. Cambridge: Polity.

Gramsci, A. (1999). Selections from the Prison Notebooks of Antonio Gramsci. London: ElecBook.

Hellige, H. D. (2015). Von Der Hypermedia-Culture zur Cloud-Media-Culture. Der Medieninformatische Diskurs Im Wandel дer Digitalen Medienlandschaft. Bre­men: artec Forschungszentrum Nachhaltigkeit.

Hepp, A. (2009). Transkulturalität als Perspektive: Überlegungen zu einer vergleichen­den empirischen Erforschung von Medienkulturen. In: Forum Qualita­tive Sozial­forschung, 10(1), Art. 26,  http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de: 0114-fqs0901267. Retrieved on 01.03.2024.

Hepp, A. (2011). Medienkultur. Wiesbaden: VS Verlag.

Hepp, A. (2020). Deep Mediatization. Abingdon Oxon: Routledge.

Hepp, Andreas, Höhn, Marco and Wimmer, Jeffrey. (2010). Medienkultur im Wandel. Konstanz: UVK.

Hickethier, K. (1999). Medienkultur und Medienwissenschaft. In C. (. Pias, [me’dien]i Dreizehn Vorträge zur Medienkultur (S. 206). Weimar: Verlag und Datenbank für Geisteswissenschaften.

Hickethier, K. (2003). Medienkultur. In G. Beutele, & e. al., Öffentliche Kommunikation (S. 455). Wiesbaden: Westdeutscher Verlag.

Hickethier, K. (2010). Einführung in die Medienwissenschaft. Stuttgart: J.B. Metzler. doi:10.1007/978-3-476-00514-4.

Hoenisch, S. (2020). An Analysis of Kellner’s Theory of Media Culture. www. Criticism.Com.: https://www.criticism.com/md/kellner.html abgerufen. Retrieved on 01.03.2024.

Jansson, A. (2002). The Mediatization of Consumption. Towards an analytical frame­work of image culture. Journal of Consumer Culture, 2(1), 5–31. doi:10.1177/ 146954050200200101.

Kellner, D. (1995). Media Culture. Cultural studies, identity and politics between the modern and the postmodern. London and New York: Routledge.

Kittler, F. (1993). Geschichte der Kommunikationsmedien. In A. u. Assmann, Raum und Verfahren. Interventionen2 (S. 178). Basel/Frankfurt am Main: Stroemfeld/Roter Stern.

Maletzke, G. (1963). Psychologie der Massenkommunikation. Theorie und Systematik. Hamburg: Verlag Hans-Bredow-Institut.

Maletzke, G. (1966). Interkulturelle Kommunikation und Publizistikwissenschaft. Publizistik(11), 319.

Manovich, L. (2001). The Language of New Media. Cambridge, Massachusetts: MIT Press.

Manovich, L. (08. 04. 2011). Auf den Spuren der globalen digitalen Kulturen. www.bpb.de: https://www.bpb.de/themen/digitalisierung/politik-des-suchens/ 75921/auf-den-spuren-der-globalen-digitalen-kulturen/ abgerufen. Retrieved on 01.03.2024.

Manovich, L. (2020). Cultural Analytics. Cambridge, Massachusetts: MIT Press.

Nünning, A. (2009). Vielfalt der Kulturbegriffe – Dossier Kulturelle Bildung. bpb.de. https://www.bpb.de/lernen/kulturelle-bildung/59917/vielfalt-der-kulturbegriffe/ abgerufen. Retrieved on 01.03.2024.

Postman, N. (1993). Technopoly: The Surrender of Culture to Technology. New York: Vintage Books.

Postman, N. (11. 10. 1999). Informing Ourselves to Death. Von Meeting of the German Informatics Society (Gesellschaft für Informatik): www.wheelersburg.net/ Downloads/PostmanInforming.pdf abgerufen.

Robertson, R. (1992). Globalization: social theory and global culture. London: Sage.

Schröter, J. (2014). Handbuch Medienwissenschaft. Stuttgart, Weimar: Verlag J. B. Metzler.

Sontag, S. (1994). Waiting for Godot in Sarajevo. Performing Arts Journal, 6(2), 87–106. doi:10.2307/3245764.

Sontag, S. (2002). Where the Stress Falls. Essays. New York: Farrar, Straus and Giroux.

Storey, J. (2009). Cultural Theory and Popular Culture An Introduction (5 Ausg.). Harlow: Pearson Longman.

Strinati, D. (2004). An Introduction to Theories of Popular Culture (2 Ausg.). London: Routledge.

Проф. д-р Симеон Василев е преподавател във Факултета по журна­лис­тика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Ох­ридски“. Автор е на книгите „Световният гамбит“, „Глобализираният абсурд“, „Версия „Международна политика“, „Десетилетието. В сянката на лидери, кри­зи, избо­ри и войни“, „Лидерство и медии“, „В спиралата на споделянето. Ме­дийно съдър­жание и социални мрежи“, „Медийна екосистема. Предизви­ка­телст­ва на транс­формацията“.

 

Ръкописът е изпратен на 21.02.024 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 23.02.2023 до 25.03.2024 г.

Приемане за публикуване: 26.03.2024 г.

Manuscript was submitted: 21.02.024.

Double Blind Peer Reviews: from 23.02.2023 till 25.03.2024.

Accepted: 26.03.2024.

Брой 59 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2024 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 59 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.