Реторика и педагогическа комуникация

Rhetoric and Pedagogical Communication

DOI 10.55206/IAFK9895

 

Светла Цанкова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: s.tzankova@unwe.bg

Абстракт:  Медийната грамотност е една от ключовите компетенции в съвременния свят и необходимостта тя да бъде развивана от ранна детска възраст вече е безспорна. В началния етап на обучение учениците стават все по-активни потребители на съдържание в интернет и това поражда изследователския интерес към тази възрастова група. Статията представя резултатите от проведено анкетно проучване с ученици от 3. клас, което показва степента на тяхната медийна грамотност, като насочва вниманието към поведението им в дигитална среда, в това число използването на различни приложения, платформи, социални мрежи, познаването на правилата за безопасно ползване на интернет, очертава интересите им и към традиционни медии като детски списания и телевизия. Представени са и добри практики от обучението по медийна грамотност във Финландия, които дават възможност за сравнителен анализ и за генериране на идеи, които да са приложими и в българската образователна среда. Методологията включва интердисциплинарен подход, като са използвани количествени методи и методът на сравнителния анализ. Едната хипотезата е, че учениците формират медийна грамотност през различни комуникационни канали предимно чрез самообучение и споделяне на неформален принцип. Втората хипотеза е, че училищата следва да включват часове за обучение по медийна грамотност, осъществявайки ролята си на образователна институция в една динамично развиваща се медийна среда и медийна екосистема и бързо навлизане на дигитализацията, софтуерните приложения, чатботовете и изкуствения интелект.

Ключови думи: медийна грамотност, ученици, основно образование, педагогическа комуникация.

 

Students’ Media Literacy in the Early Stages of Primary Education

 

Svetla Tsankova

University of National and World Economy

E-mail: s.tzankova@unwe.bg

Abstract: Media literacy is a key competence in the modern world and the necessity to develop it is now beyond doubt. Students at the early stages of their primary schooling are ever more avid consumers of internet content, which draws researchers´ attention to this age group. The article presents the results of a survey carried out among third-grade students which assesses the level of their media literacy by focusing on the students’ behaviour in a digital environment including the use of various applications, platforms, social networks, awareness of internet safety rules, while simultaneously foregrounding their interests in traditional me­dia such as children´s magazines and television. The article also presents good practices in media literacy instruction from Finland which allow for comparative analysis and generating ideas that might be applicable to the Bulgarian educational environment. The methodology includes an interdisciplinary approach using the methods of comparative analysis and quantitative methods. One hypothesis is that school students develop their media literacy through different communication channels through self-learning and informal sharing. The second hypothesis is that schools should incorporate media literacy classes, fulfilling their role as an educational institution in a dynamic media environment and media ecosystem and the rapid penetration of digitization, software applications, chatbots, and artificial intelligence.

Keywords: media literacy, students, primary education, pedagogical communica­tion.

Увод

Медийната грамотност е една от ключовите компетенции в съвременния свят, която трябва да бъде развивана през целия живот на човека. Усилия в тази посока трябва да се полагат както във формалното, така и в неформалното образование, тъй като информационната и комуникационната среда, в която живеем, непрекъснато се променя и става все по-сложна. Изграждането на умения за употреба и анализ на информационни източници, познаването на медийната среда, развиването на критично мислене, изграждането на критерии за качество на предлаганото съдържание, формирането на модели за комуникация вече е наложително да започва още в детска възраст, да бъде развивано и надграждано в рамките на средното и висшето образование, за да могат младите хора да пристъпят към своята реализация достатъчно подготвени и уверени в своите знания и възможности.

Обзор на научни публикации и предходни изследвания за медийна грамотност

В научната литература и в международните документи, свързани с проблематиката, липсва универсална дефиниция за медийна грамотност. На базата на множеството дефиниции за медийна грамотност, които е представил и анализирал в свои публикации през 2004 и 2010 г., Потър посочва теоретична схема, базирана на набор от седем специфични умения, необходими за формирането на медийна грамотност – това са анализ, оценка, групиране, индукция, дедукция, синтез и абстракция, а също и пет набора структури на знания – медийни ефекти, медийно съдържание, медийни индустрии, реален свят и себе си. Авторът посочва, че медийната грамотност е необходима, защото тя може да даде на хората възможност да контролират влиянието на медийните съобщения върху тях, да се предпазят от възможните негативни ефекти. Потър е категоричен, че медийната грамотност е многоизмерна, защото медиите оказват въздействие върху хората по много начини и на различни нива – когнитивно, емоционално, физиологично, поведенческо, морално, естетическо и т.н., и всички те са важни. [1]

В монографията „Медийна грамотност“ [2] е представен изчерпателен обзор на дефинициите за медийна грамотност на редица авторитетни из­сле­дователи и неправителствени организации. Анализът на дефинициите показва, че различните автори акцентират вниманието върху необходимостта от изграждане на умения за достъп, анализ, оценка и създаване на медийно съдържание, но и че всеки от тях допълва разбирането на понятието „медийна грамотност“ с още редица съществени характеристики. Сред тях са умение за критично мислене, за ефективно и безопасно използване на медиите, за прилагане на новите технологии, способност за комуникация във всички медийни форми, разбиране за медийните ефекти върху аудиторията, за ролята на медиите в демократичното общество и други. Изследователите са категорични, че медийната грамотност е интердисциплинарна по своята природа и че тя дава възможност на хората да бъдат овластени чрез образование.

Един от най-авторитетните изследователи на темата за медийната грамотност –  професор по социална психология в катедрата по медии и комуникации на London Scool of Economic Соня Ливингстън, също определя медийната грамотност като комплексна компетентност за достъп, анализ, оцен­ка, създаване и разпространяване на медийно съдържание. В рамките на Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност, ор­ганизирана от ЮНЕСКО през 2018 г., тя представя доклад, в който отделя особено внимание на предизвикателствата, свързани с подобряването на медийната грамотност и възможните решения в тази посока. Авторката посочва, че медиите все повече се превръщат в посредници за всички важни процеси и тенденции в обществото и поради тази причина медийната грамотност означава не само хората да се ангажират с медиите, но и да се ангажират с обществото чрез медиите. Тя е категорична, че липсата на съгласувани мерки води до краткосрочни резултати, но не и до дългосрочни подобрения и че от особено важно значение е да има политика на медийната грамотност. Според нея не бива да се възлага само на отделните индивиди задачата да се справят с медийните предизвикателства в дигиталното общество – задължително е правителствата и международните организации да работят активно за подобряване на медийната грамотност и образование, защото те са част от решението на най-новите социално-технологични проб­леми. [3]

Именно в тази посока трябва да бъдат насочени усилията на институциите и организациите в България – наложително е да бъде подготвена и приета национална стратегия за развитие на медийната грамотност и особено важно е темата да бъде включена в образователните програми във всич­ки етапи на обучение на учениците, като се започне още от началния. Проведените през последните години проучвания доказват, че децата използват интернет все по-активно и на все по-ранна възраст. Национално пред­ставително проучване на Националния център за безопасен интернет и агенцията за маркетингови и социални изследвания „Маркет Линкс“ [4], проведено през 2016 г. показва следното: ако през 2010 г. децата са започвали да влизат в интернет на около 10 години, то през 2016 г. това вече се е случвало на 7-годишна възраст, а за 10 процента от децата – дори на 4 или 5 години. През 2010 г. 54% от децата са използвали социални мрежи, докато през 2016 г. те вече са около 87%. Конкретно при децата между 9 и 11 години има двоен ръст на използването на социални мрежи, а една трета от тях са с общодостъпни публични профили. Данните от проведено през 2023 г. проучване на Агенцията за пазарни изследвания „Арбитраж“ по поръчка на „Йеттел България“ [5] сочат, че повече от 80% от тийнейджърите и всяко второ дете на възраст между 7 и 12 години у нас прекарва онлайн повече от 3 часа на ден.

Посочените данни за активното присъствие в интернет пространството на децата във възрастовата група между 7- и 12-годишна възраст провокира идеята за провеждането на анкетно проучване сред ученици от трети клас, резултатите от което ще бъдат представени в настоящата статия.

Резултати от анкетно проучване с ученици в начален етап на обучение

Дизайнът на изследването включва интердисциплинарен подход поради спецификата на проблематиката: образование и обучение в училище и формиране на медийна грамотност, като се очертават два конструкта. Използваните методи са анкетно проучване чрез използване на анкетна карта при спазване на научните и етичните стандарти и сравнителен анализ по индиректен начин за формиране на медийна грамотност между България и Финландия. Резултатите са обособени в две части, като в първата проучването е ориентирано към първата хипотеза, а именно, че учениците в начален етап на основно образование в България се насочват към развиване на медийна грамотност чрез самообучение и споделяне на информация на неформален принцип със съученици и родители, но и благодарение на включените в някои предмети теми, свързани с проблематиката. Те постепенно осъзнават потребността от придобиване на  знания и умения, необходими за формирането на тяхната медийна грамотност. Втората част е посветена на представяне на добри практики във Финландия и с нея е свързана втората хипотеза – училищата трябва да направят промени в програмите и начините на обучение, за да отговарят на потребностите от формиране на медийна грамотност в институционална среда от професионални педагози, като отчитат динамиката на развитие на медиите, навлизането на изкуствения интелект и използването от учениците на софтуерните приложения, чатботовете, социалните мрежи още в началната образователна степен.

Проведеното анкетно проучване [6] сред ученици от 3. клас през учебната 2024/2025 година включва 16 ученици, 12 от които са момичета и 4 – момчета, и е проведено през месец октомври 2024 г. Към момента на провеждане на анкетата двама от учениците са на възраст 8 години, а четиринайсет – на 9 години. Анкетата съдържа общо 19 въпроса: 8 затворени въпроса, 2 въпроса с множествен избор и 9 въпроса от отворен тип.

Първият и особено важен въпрос към учениците бе колко време на ден прекарват с телефон, таблет или компютър. Нито един от участниците не е посочил, че не използва подобни устройства. Прави впечатление фактът, че по-голямата част от третокласниците (9 от анкетираните) използват такива устройства повече от 2 часа дневно, което показва, че те могат да бъдат определени като активни дигитални потребители. Двама ученици са посочили, че използват устройствата до 2 часа на ден, а петима – до 1 час.

На въпроса „Какво най-често правиш в интернет?“ учениците имаха възможност свободно да дадат отговор и резултатите показват, че те имат разнообразни интереси в дигитална среда. Половината от тях са посочили по един отговор, останалите – по два и повече. Седем ученици са посочили, че гледат YouTube, докато  други 4 ученици са отговорили конкретно, че гледат видеоклипове в интернет. Петима ученици прекарват времето си в интернет, за да играят електронни игри, един гледа образователни игри, един слуша музика, един гледа клипчета за игри като LEGO. Само един от участниците в анкетата е написал, че следи инфлуенсъри, но на практика голяма част от тях гледат именно техни клипове в интернет, както показват отговорите на един от следващите въпроси – вероятно не всички могат да определят това като следене на инфлуенсъри. Един от учениците е посочил, че използва сайта „Уча.се“, и един – че търси информация за неща, които не разбира. Посочените отговори показват, че децата на тази възраст по-скоро гледат на интернет като на място за развлечение, а не като на източник на полезна информация и на образователни възможности.

Следващият въпрос е свързан с конкретни приложения за съобщения и обаждания, които децата използват, за да общуват, като например Viber, WhatsApp и Snapchat. Тук също прави впечатление фактът, че 7 от учениците са посочили повече от едно от изброените приложения, 5 общуват само в едно, двама са отговорили, че не използват нито едно от приложенията и двама не са посочили отговор. Най-много ученици – 12 на брой, са посочили Viber, трима – Snapchat и двама – WhatsApp. Третокласниците очевидно активно използват този тип приложения, като някои от тях са добре запознати с възможностите, които те предоставят на потребителите. Прави впечатление, че те активно контактуват в група със съученици от класа си, като обсъждат възложени задачи, оказват си взаимопомощ, коментират възникнали проблеми в отношенията, споделят интересни събития от живота си, обменят любими видеоклипове и снимки, разменят си поздравления по случай различни празници и т.н. Част от учениците са включени и в групи със свои приятели и близки, с които също общуват активно в онлайн среда.

Въпросът за това какви социални мрежи използват показва, че на 8–9-го­дишна възраст не всички са чували това понятие, поради което няколко ученици са посочили платформи като YouTube и Likee, а един е отговорил, че не знае какво е това. В социалните мрежи не влизат 6 от учениците, двама влизат във Facebook, трима – в Instagram (едно от децата е уточнило, че влиза в профила на мама) и един – в Tik Tok. Следващият въпрос към учениците беше дали имат собствени профили в някоя от мрежите, като 12 са посочили отговор „не“ и четирима – отговор „да“, но тук трябва да отчетем факта, че на предишния въпрос те са посочили не само мрежи, а и платформи и приложения за съобщения, поради което можем да поставим под съмнение наличието на такива профили.

Трима от учениците в отговор на следващия въпрос са посочили, че имат свой канал в YouTube, а останалите 13 нямат такъв, което показва, че те все още предпочитат да бъдат потребители, а не създатели на съдържание, тъй като им липсват необходимите умения за това.

В отговор на въпросите кого следват в интернет и имат ли любим инфлуенсър третокласниците са посочили популярни български влогъри и чуждестранни певци и спортисти. Сред най-популярните за анкетираните ученици са братята Анди и Дани, които имат собствен канал в YouTube – „Анди студио“, Лили Аначкова, Линшо, Ева Георгиева, Ванката от „Светът на Ванката“ и Слави Панайтов – Клашър, които също имат канали в YouTube. Петима са отговорили, че не следват никого. Влиянието на инфлуенсърите върху децата крие особени рискове при липса на контрол върху съдържанието, което те следят, тъй като известните лица в интернет налагат модели на поведение и насочват вниманието към теми, които не винаги са подходящи за деца на 8–9-годишна възраст. Третокласниците  търсят клипове, истории и онлайн сериали основно с развлекателен характер. Някои от тях проявяват интерес към инфлуенсъри, които представят интересна информация по различни теми (за съжаление те не са много). Има и опити за хумористични или пародийни сюжети – не винаги успешни, но те очевидно импонират на децата в тази възрастова група.

В предлаганото от предпочитаните от третокласниците инфлуенсъри съдържание има много наивитет, дори известна степен на инфантилност, еднообразни сюжети и истории, много от които са копирани от чуждестранни инфлуенсъри, много клишета, беден речник, реклама – явна и скрита, представяне на различни продукти с марката на инфлуенсъра и призиви те да бъдат купени от потребителите. Впечатление прави акцентът именно върху потреблението, върху консуматорското поведение като основен смисъл, върху външния вид. Основателно възниква въпросът дали популярните лица в интернет осъзнават влиянието си върху аудитория от деца (дори не тийнейджъри) – в своите видеа те често споменават, че ги следват именно потребители на възраст 7–8 години, но въпреки това използват нецензурен език и проявяват вербална агресия спрямо свои конкуренти. В определени сюжети и сериали демонстрират и пошлост, и вулгарно поведение, не липсва и сексуален подтекст. Децата в тази възраст са особено податливи на влияние поради липсата на изградени критерии за качество на съдържанието, поради което е особено важно и учителите, и родителите да следят тяхното поведение в интернет, да предлагат други модели на поведение, да изграждат ценностната им система, да привличат вниманието им към интересна и полезна за тях информация.

Логично беше да попитаме третокласниците и дали вярват на това, което виждат в интернет. Един от тях категорично е отговорил „да“, двама са посочили отговор „не“ и 13 – „донякъде“. Този резултат е обнадеждаващ, тъй като показва известна предпазливост от тяхна страна, която вероятно е резултат от разговори по темата в училище или вкъщи, а не толкова на критично осмисляне на видяното в интернет пространството.

На въпроса дали се интересуват от новини 4 ученици са отговорили утвърдително, а 12 са посочили отговор „не“. В повечето случаи децата проявяват интерес към информационните емисии на телевизиите, когато техните родители следят новините. Интересни са обаче резултатите при следващия въпрос – дали знаят какво е фалшива новина. Тук 11 от учениците са отговорили положително и само 5 са посочили, че нямат представа. До голяма степен това също е резултат от разговори по тази тема в рамките на формалното образование и от коментари в семейната им среда.

Въпреки ранната възраст на анкетираните ученици в анкетата присъст­ва и въпросът дали знаят какво е Chat GPT. Само двама от 16-те третокласници имат представа от този чатбот с изкуствен интелект и дори го използват понякога, за да търсят информация за неща, които ги интересуват или които не знаят.

От особено важно значение е до каква степен децата са запознати с правилата за общуване в интернет, което провокира и въпроса знаят ли как­во не трябва да споделят за себе си. Само един ученик е отговорил, че не знае, останалите са посочили конкретно, че не трябва да споделят свои снимки, лични данни като адрес и телефон, а също и твърде лични неща за себе си. Логично бе да зададем и въпроса с кого обсъждат правилата за безопасно използване на интернет, като учениците можеха да посочат повече от един отговор. Резултатите показват, че темата е важна както за образователната система, така и за родителите – 12 от анкетираните са посочили, че обсъждат това с учителите и имат уроци, а 14 са отбелязали, че говорят по тези проблеми с родителите си. Само един от учениците е посочил отговора „със съучениците и приятелите“ и един – отговора „с никого“. Това показва, че проблемите, свързани с дигиталната грамотност на учащите се, са част от програмите за обучение още в началния етап, а също и че има родители, които активно участват в процеса на нейното изграждане у децата.

Попитахме учениците и колко книги са прочели през изминалата година и установихме, че 10 от тях са прочели между 1 и 4 книги, трима – между 6 и 8 книги и също трима – 10–11 книги. Децата на 8–9-годишна възраст вече са достатъчно големи, за да четат самостоятелно книги, но все пак е необходимо да бъдат насочвани и интересът им да бъде провокиран към произведения и автори, които могат да бъдат интересни за тях.

По отношение на традиционните медии предпочитанията на третокласниците са в полза на телевизията. Само 5-има от тях четат детски списания, а 15 от общо 16 анкетирани гледат телевизия, като следят предимно детски филми и анимация, не липсват почитатели на футбола, на сериали и на риалити формати.

Резултатите от проведеното анкетно проучване сред ученици от 3. клас показват, че те са активни интернет потребители и че медийната грамотност на този етап от обучението им е повече от необходима. Тя трябва да присъства не само като една от темите в часовете на класния ръководител и по компютърно моделиране, а и като отделен предмет, който да постави основите на по-нататъшната им медийна култура.

 

Добри практики във формалното образование по медийна грамотност във Финландия

През 2017 г. за пръв път е измерен индексът на медийната грамотност в 35 европейски държави и на първо място е класирана Финландия. Тя продължава да бъде лидер през всичките години до 2023 г., когато проучването вече обхваща 41 страни. [7] Това постижение е резултат от факта, че още през 70-те години на 20. век във формалното образование в страната са въведени теми, свързани с медийната грамотност. През 2019 г. във Финландия със съвместните усилия на много участници е приета национална политика за медийна грамотност, в която са залегнали няколко основни цели: медийното образование да бъде цялостно по отношение на неговото съдържание, перспективи, целеви групи и географско разпространение; медийното образование да бъде качествено, смислено и недискриминационно, като се базира върху изследвания; медийното образование да бъде систематично и последователно във всички части на Финландия. [8]

Няколко са институциите и организациите, които имат задължението да провеждат приетата политика по медийна грамотност. На първо място това е Министерството на образованието и културата, което има задачата да разпределя ресурси, да разпространява подходяща информация по темата и да разработва законодателни актове в тази насока. Националният аудио-визуален институт, който е подчинен на Министерството, отговаря за разработване и координиране на медийното образование в страната, като работи съвместно с всички заинтересовани страни в тази област. Формалната образователна система е в основата на обучението по медийна грамотност във Финландия, като темата е интегрирана в учебните програми на всички нива и ежедневно се включва в процеса на обучение в цялата страна. Неформалното образование също играе изключително важна роля, като с него са ангажирани  неправителствени организации, библиотеки, медии, музеи и други. Според анализаторите именно този междусекторен подход е в основата на успеха на страната, защото благодарение на него на всички граждани на Финландия са предоставени възможности да развиват медийната си грамотност във всяка възраст.

С особено внимание е разработена най-новата програма за развитие на медийното образование във Финландия, която е приета през 2020 г. Впечатление прави фактът, че обучението започва още във възрастовата група 0–4 години, като е съобразена с това, че децата по-лесно възприемат информация и знания под формата на любопитни експерименти и игра. На този етап те се запознават с различните видове медии,  устройства и съдържание, с интересни и подходящи за възрастта им информации и се учат да работят в екип.

В етапа на предучилищно образование (5–6 години) децата са насърчавани да бъдат по-активни като медийни потребители и създатели на съдържание. Още в тази възрастова група започват да се учат да различават верните факти от измислиците чрез различни интересни примери, които обсъждат.

В началния етап на основното училище във Финландия, когато децата са на възраст между 7 и 10 години, обучението по медийна грамотност включва изграждането на умения за критичен анализ на медиите, а също и знания за функционирането и ролята на медиите в обществото. Тук вече още по-активно се говори за безопасното използване на медиите и най-вече на интернет. В тази възрастова група учениците са насърчавани да използват своята креативност, за да създават истории с помощта на мобилните си устройства – както самостоятелно, така и в група. По този начин те се научават да изразяват собствените си мисли и мнения, да предлагат и обсъждат различни идеи.

Във втория етап на основното образование (възраст между 11 и 15 години) финландските ученици все повече развиват техническите си умения за работа с устройства и творческите си умения за разказване на истории, като използват различни методи, чрез които да окажат влияние върху другите. Това им помага да осъзнаят какви могат да бъдат ефектите от медиите и медийното съдържание, учат се да ги разглеждат  критично на различни нива – индивид, социална група, общество. Особено сериозно внимание се обръща на темите за надеждността на съдържанието в социалните медии и социалните мрежи, защитата на данните и поверителността на информация­та в интернет.

В етапа на общо средно или професионално гимназиално образование (възраст между 15 и 17 години) учениците във Финландия вече усвояват знания на ниво  мултиграмотност, която им дава възможност да анализират и оценяват различни медии, да произвеждат съдържание за разнообразни медии, да разбират връзките между темите за медиите, технологиите и обществото. Поради тази причина медийната грамотност на този етап на обучение присъства във всички подходящи предмети – в училищата, които предлагат професионално гимназиално образование, медийната и инфор­ма­ционната грамотност е включена в хуманитарните предмети, информационните технологии, математиката, природните науки. Акцент се поставя и върху уменията и компетенциите, които ще бъдат необходими на младите хора в бъдещата им работа.

Независимо от наличието на национална програма по медийна грамотност учителите в различните етапи на обучение във Финландия не следват единни за страната стандарти, а имат свобода да избират темите и подходите за преподаването ѝ съобразно интересите и нуждите на своите ученици. Те разполагат с много ресурси благодарение на сайта „Училище за медийна грамотност“, който се поддържа от Националния аудио-визуален институт и им дава възможност не само да използват разнообразни материали, но и да обсъждат и споделят теми и идеи за работа с учениците.

Представената накратко национална програма на обучението по медийна грамотност във Финландия в различните образователни степени показва, че отличните резултати на страната в тази област са плод на добре премислена политика и качествена образователна система. Подготовката на учениците в отделните етапи е съобразена с тяхната възраст и с техните интереси, използват се различни методи и подходи, които да развиват уменията на обучаваните да работят както самостоятелно, така и в екип. Те се учат да бъдат здравословно критични към медийното съдържание, да оценяват ефектите на медиите, да се справят с проблеми като фалшиви новини и дезинформация, да бъдат креативни и сами да създават медийно съдържание. Особено интересен е подходът в последния етап на обучение, в който медийната грамотност присъства в почти всички предмети, тъй като целта на образователната система е да изгради у младите хора мултиграмотност. Това още веднъж потвърждава мненията на изследователите и екс­пертите, че медийната грамотност е ключов фактор за развитието както на отделните хора, така и на обществото като цяло.

 

Изводи относно добри практики

Добрите практики във формалното образование по медийна грамотност във Финландия – категоричен лидер в тази сфера през последните години, показват важността от наличието на национална политика и ясна стратегия. Във Финландия обучението по медийна грамотност започва още през 70-те години на 20. век, а към днешна дата с общите усилия на редица правителствени институции и неправителствени организации, на формалното и неформалното образование на всички граждани на Финландия са предоставени възможности да развиват медийната си грамотност във всяка възраст. Обучението започва още във възрастовата група 0–4 години, става все по-активно в предучилищния, началния и основния етап на образование, за да стигне до нивото на гимназиалното образование, където учени­ците усвояват знания и умения, които да ги изградят като мултиграмотни личности.

Постигнатите резултати от образованието по медийна грамотност във Финландия доказват необходимостта от приемане и качествена реализация на национална стратегия за нейното развитие и в България. У нас също има немалко институции и организации, които са ангажирани с проблемите на медийното образование и активно работят в тази посока, но техните усилия трябва да бъдат подкрепяни и оценени. Особено внимание трябва да се обър­не на възможностите, които дава формалното образование от най-ран­на възраст, защото инвестицията в образованието по медийна грамотност е инвестиция в бъдещето на младите хора в България.

 

Заключение

Представените резултати от анкетното проучване за медийната грамотност на ученици от 3. клас потвърждават констатациите от провежданите през последните години национални проучвания – децата в тази възрастова група вече са активни интернет потребители и това налага обучението по медийна грамотност да бъде важна част от образователните програми за начален етап на обучение. Очевидни са няколко основни извода: 8–9-годишните имат разнообразни интереси в дигитална среда, но търсят предимно развлекателно, а не образователно съдържание; ежедневно използват приложения, които им дават възможност да общуват със свои съученици, приятели и близки; част от тях влизат и в социалните мрежи, а някои имат и собствени профили въпреки ограниченията за възраст; предпочитат да са потребители, а не създатели на съдържание; повечето следват популярни български инфлуенсъри – предимно такива, които предлагат забавни видеа и онлайн сериали; нямат пълно доверие на всичко, което виждат в интернет; повечето от анкетираните не се интересуват от новини, но са наясно с това какво е фалшива новина; знаят каква информация не бива да споделят за себе си в интернет; обсъждат темите за безопасно поведение в онлайн среда както с учителите, така и с родителите си.

В заключение може да се каже, че двете хипотези на изследването се потвърдиха. Учениците започват да формират медийна грамотност още в началния етап на основното си образование, като използват различни комуникационни канали. Някои се самообучават, други търсят неформален начин да получат информация чрез споделяне в групи, като се откроява необходимостта от повече критичност относно медийните източници. Макар и индиректно, се потвърди до голяма степен и втората хипотеза, че има потребност от промени в учебните програми. В училищата следва да организират системни обучения както на преподавателите, така и на учениците, като се отчитат промените в дигитализацията, динамиката в медийната екосистема и нагласите в общество относно потребността от повишаване на медийната грамотност на институционален принцип в училище.

Цитати и бележки

[1] Potter, W. J. (2020). The State of Media Literacy, https://www.semanticscholar.org/ paper/The-State-of-Media-Literacy-Potter/1086d0f6f096c8eca871fec2a4e6c7c251f6ce0c, 680. Retrieved on 19.02.2025.

[2] Цанкова, С., Ангова, С., Николова, М., Вълчанов, И., Вълков, И., Минев, Г., & Осиковски, М. (2022). София: ИК – УНСС, Mediyna gramotnost (2022). Sofia: IK – UNSS. [Tsankova, S., Angova, S., Nikolova, M., Valchanov, I., Valkov, I., Minev, G., & Osikovski, M. (2022). Sofia: IK – UNSS, Mediyna gramotnost (2022). Sofia: IK – UNSS.]

[3] Livingstone, S. (2018). Media literacy: what are the challenges and how can we move towards a solution?

“Professor Sonia Livingstone, chair of the LSE Commission on Truth, Trust and Technology, stresses the complexity of the challenges involved in improving media literacy, and the first steps that policy makers should take. This post is based on her presentation at a UNESCO event for Global Media and Information Literacy Week 2018.” https://blogs.lse.ac.uk/parenting4digitalfuture/2019/03/13/media-literacy-what-are-the-challenges/. Retrieved on 19.02.2025.

[4] Национално представително проучване „онлайн поведение на децата в България. Национален център за безопасен интернет и „Маркет Линкс“, 2016 г. https://www.safenet.bg/wp-content/uploads/2015/05/bulgariannationaresearch2016_ summary_bg_final.pdf. последно посещение на 11.10.2024. [Natsionalno pred­stavitelno prouchvane „onlayn povedenie na detsata v Bulgaria. Natsionalen tsentar za bezopasen internet i „Market Links“, 2016 g. https://www.safenet.bg/wp-content/ uploads/2015/05/bulgariannationaresearch2016_summary_bg_final.pdf. posledno po­­seshtenie na 11.10.2024.]

[5] Проучване „Дигиталният живот на децата и техните родители“, Агенция за пазарни изследвания „Арбитраж“ по поръчка на „Йеттел България“, октомври 2023 г. https://www.yettel.bg/press/edva-48-ot-roditelite-na-tiyneydzhari-kontrolirat- digitalniya-zhivot-na-detsata-si. последно посещение на 11.10.2024. [Prouchvane „Digitalniyat zhivot na detsata i tehnite roditeli“, Agentsia za pazarni izsledvania „Arbitrazh“ po porachka na „Yettel Bulgaria“, oktomvri 2023 g. https://www. yettel.bg/press/edva-48-ot-roditelite-na-tiyneydzhari-kontrolirat-digitalniya-zhivot-na-detsata-si. posledno poseshtenie na 11.10.2024.]

[6] Анкетното проучване е проведено със съгласието на родителите на учениците.

[7] Индекс за медийна грамотност 2023. https://osis.bg/wp-content/uploads/2023/ 06/MLI-report-in-Bulgarian-29.06.pdf. последно посещение на 12.11.2024. [In­deks za mediyna gramotnost 2023. https://osis.bg/wp-content/uploads/2023/ 06/MLI-report-in-Bulgarian-29.06.pdf. posledno poseshtenie na 12.11.2024.]

[8] Finland: teaching media literacy for the future. https://toolbox.finland.fi/themes/ education-and-know-how/finland-teaching-media-literacy-for-the-future/. Retrieved on 14.11.2024.

 

Библиография

Цанкова, С., Ангова, С., Николова, М., Вълчанов, И., Вълков, И., Минев, Г., & Осиковски, М. (2022). София: ИК – УНСС, Mediyna gramotnost (2022). Sofia: IK – UNSS. [Tsankova, S., Angova, S., Nikolova, M., Valchanov, I., Valkov, I., Minev, G., & Osikovski, M. (2022). Sofia: IK – UNSS, Mediyna gramotnost (2022). Sofia: IK – UNSS.]

Potter, W. J. (2020). The State of Media Literacy, https://www.semanticscholar.org/ paper/The-State-of-Media-Literacy-Potter/1086d0f6f096c8eca871fec2a4e6c7c2 51f6ce0c. Retrieved on 19.02.2025.

Livingstone S. (2018). Media literacy: what are the challenges and how can we move towards a solution?

https://blogs.lse.ac.uk/parenting4digitalfuture/2019/03/13/media-literacy-what-are-the-challenges/. Retrieved on 19.02.2025.

 

Източници

Индекс за медийна грамотност 2023. https://osis.bg/wp-content/uploads/2023/06/ MLI-report-in-Bulgarian-29.06.pdf. последно посещение на 12.11.2024. [In­deks za mediyna gramotnost 2023. https://osis.bg/wp-content/uploads/2023/06/ MLI-report-in-Bulgarian-29.06.pdf. posledno poseshtenie na 12.11.2024.]

Национално представително проучване „онлайн поведение на децата в България. Национален център за безопасен интернет и „Маркет Линкс“, 2016 г. https:// www.safenet.bg/wp-content/uploads/2015/05/bulgariannationaresearch2016_ summary_bg_final.pdf. последно посещение на 11.10.2024. [Natsionalno pred­stavitelno prouchvane „onlayn povedenie na detsata v Bulgaria. Natsionalen tsen­tar za bezopasen internet i „Market Links“, 2016 g. https://www.safenet.bg/ wp-content/uploads/2015/05/bulgariannationaresearch2016_summary_bg_final.pdf. posledno poseshtenie na 11.10.2024.]

Проучване „Дигиталният живот на децата и техните родители“, Агенция за пазарни изследвания „Арбитраж“ по поръчка на „Йеттел България“, октомври 2023 г. https://www.yettel.bg/press/edva-48-ot-roditelite-na-tiyneydzhari-kontrolirat- digitalniya-zhivot-na-detsata-si. последно посещение на 11.10.2024. [Prouch­vane „Digitalniyat zhivot na detsata i tehnite roditeli“, Agentsia za pazarni izsledvania „Arbitrazh“ po porachka na „Yettel Bulgaria“, oktomvri 2023 g. https://www.yettel.bg/press/edva-48-ot-roditelite-na-tiyneydzhari-kontrolirat-digitalniya-zhivot-na-detsata-si. posledno poseshtenie na 11.10.2024.]

Finland: teaching media literacy for the future. https://toolbox.finland.fi/themes/ education-and-know-how/finland-teaching-media-literacy-for-the-future/. Retrieved on 14.11.2024.

 

Доц. д-р Светла Цанкова е преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Води дисциплините „Медийна култура“, „Теория и практика на текста“, „Жанрове в медиите“, „Пресжурналистика“. Нейните научни интереси са в областта на медиазнанието, пресжурналистиката, медийните жан­рове и медийната грамотност.

 

Ръкописът е изпратен на 22.02.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 29.02.2025 до 30.03.2025 г.

Приемане за публикуване: 31.03.2025 г.

Manuscript was submitted: 22.02.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 29.02.2025 till 30.03.2025.

Accepted: 31.03.2025.

Брой 63 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 63 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.