Реторика, медии, семиотика

Rhetoric, Media, Semiotics

DOI 10.55206/EEOA3769

 

Цветелина Узунова

Агенция за стратегически комуникации VIPART

Имейл: uzunova.tz@gmail.com

Абстракт: В статията се изследва процесът на дигитализация на публичната и медийната комуникация на европейските монархии с фокус върху Великобритания. Хипотезата е, че монархиите използват съвременни комуникационни канали за представяне на каузи, за персонален брандинг, за популярност, за оповестяване на кампании, за огласяване на решения в кризисни ситуация и др. Анализирана е трансформацията на традиционния кралски PR в дигитална среда чрез използване на социалните мрежи, официалните онлайн платформи и стратегиите за ангажиране на младежката аудитория. Селектирани са казуси, ситуации, примери от кампании и дейности на монарси, които са анализирани през призмата на PR и медиите. Представени са резултати от вторичен анализ на данни от статистики за дигитален ангажимент от монархии. Изведени са различни научни гледни точки относно съвременните канали на комуникация на монарси и членове на кралски семейства. Направен е сравнителен анализ относно дигиталния имидж между представители на монархии в Европа, сред които Великобритания, Испания, Швеция, Норвегия, Дания, Нидерландия и на кралица от неевропейска страна – Н. В. Рания от Кралство Йордания.

Ключови думи: PR, дигитален PR, монархии, социални мрежи, дигитализация, алгоритми.

Media and Digital Communication Strategies of Monarchies: Between Tradition and Algorithms

Tsvetelina Uzunova

Strategic Communications Agency VIPART

E-mail: uzunova.tz@gmail.com

Abstract: The article examines the process of digitalization in public and media communication within European monarchies, with a particular focus on the United Kingdom. The central hypothesis posits that monarchies employ contem­porary communication channels to promote causes, enhance personal branding, increase public visibility, announce campaigns, communicate decisions during crises, and pursue other related objectives. The study analyses the transformation of tradi­tional royal public relations into a digital environment through the utilisa­tion of social media platforms, official online channels, and targeted strategies aimed at engaging younger audiences. Selected case studies, situations, and examples from campaigns and activities of monarchs are assessed through the lens of public rela­tions and media studies. The article presents findings from a sec­ondary analysis of statistical data on digital engagement across monarchies. Vari­ous scholarly perspectives on the modern communication channels used by monarchs and members of royal families are outlined. A comparative analysis is conducted re­garding the construction of digital image among representatives of European monarchies, including those of the United Kingdom, Spain, Sweden, Denmark, and the Netherlands, as well as a non-European example: Her Majesty Queen Rania of the Hashemite Kingdom of Jordan.

Keywords: PR, digital PR, monarchies, social networks, digitization, algorithms.

 

Уводни думи

Висшите институции във всяка държава, освен главни управляващи органи, са и ключов източник на информация. Институционалната информация се отнася до стандарта на живот, ежедневието на гражданите, настоя­щето и бъдещето развитие на страните във всички сфери – икономика, финанси, здравеопазване, образование, култура, спорт и туризъм, екология, външна политика, отбрана и сигурност, вътрешен ред, енергетика и т.н.

За да изпълняват ефективно ролята си на генератор на новини, институциите трябва да планират и ръководят по най-добрия начин своите публични комуникации. От една страна, тази дейност дава плодове в много посоки: информираност на гражданите и развитие на гражданското общество, съпричастие на гражданите към взимането на управленски решения. От друга страна, укрепва авторитетът на самата институция и се увеличава общественото доверие към нея. Утвърждава се и авторитетът на личностите, които я олицетворяват. Това води до стабилна и дългосрочна власт. Иначе, образно казано, спиралата е следната: институция – добра публична комуникация – по-висок рейтинг – стабилна власт или нов мандат, ако говорим за институции с мандатно управление, т.е. републикански. При монархиите обаче има някои нюанси.

Теоретичен обзор

Монархиите са обект на изследвания от философска, социологическа, политологическа, комуникационна гледна точка. В проучването се споменават няколко изследвания.

Барбара Джоан Андерсън в своята дисертация анализира кралските особи и техни речи през призмата на визуалната реторика; тя формулира своето изследване така: „В тази дисертация се анализира как три британски дами от кралското семейство, кралица Елизабет II, Даяна, принцеса на Уелс, и Катрин, херцогиня на Кеймбридж, използват визуална реторика, за да спечелят и поддържат власт в свят, където рядко им е позволено да използват истинските си гласове“. [1] Това изследване индиректно реферира и към публичната комуникация и персоналния брандинг през PR, имайки предвид ролята на реториката, дрескода, неезиковите средства, използвани от представителки на кралската фамилия.

Йенс Хелдсен сравнява Дания, Норвегия и Швеция през призмата на кралската реторика и в частност и индиректно и през PR и обяснява мотива за своя избор: „…защото тези страни споделят доминиращи черти и обстоятелства като религия, институционални и политически системи, обща история, партийно господство, размер и други“. Той формулира изследователските си цели така: Как кралските речи използват различни теми и как чрез тях се допринася за конституиране на националността и как се представят от ораторите въпроси, свързани с имигрантите; как речите влияят в посока постигане на яснота относно ценностите и моралните основи; как ораторското изкуство в различните държави формира нагласи относно статута, законите, регулациите и др. [2] Авторът оценява реториката като задължителен елемент от медийно поведение на представители на монархии­те, публичните им изяви като свързани с PR, както и необходимостта от опо­вестяване на решения в различни ситуации в специфичен национален контекст.

Ирене Уинтър пише за реториката на монархиите или т.нар. royal rhetoric; тя изследва кралската реторика и развитието на историческия наратив от столетия назад и достига до извода, че кралската реторика е важна и може да бъде изследвана на различни нива: жанрове, аргументи, невербална комуникация, визуални елементи, функции и роля в управлението, политиката и историята на монархията и др. [3] Отново индиректно PR на монархиите се осъществява и чрез ораторски изяви в зависимост от специ­фичното държавно устройство, политическата ситуация и от културния контекст.

Речта на кралица Елизабет е изследвана от Иванка Мавродиева в статията A Comparative Rhetorical Analysis of the Speeches of Queen Elizabeth II and King George VI и тя установява, че радиото като медия е използвано от Крал Джордж VI в сложна международна ситуация на война; а речта на Кралица Елизабет II по повод кризата с COVID-19 е на видеозапис и тя е разпространени и през медии и социални мрежи. Изводът на автора е, че монархията използва актуалните за времето медии и комуникационни канали и в ситуации на войни и криза, каквато е пандемията. [4]

Иглика Касабова проучва речи на кралица Елизабет II, в това число и тази по повод смъртта на принцеса Даяна и установява нови елементи на комуникационни канали и начините на изпращане на послания. [5]

От краткия преглед става ясно, че реторика, PR, публична и медийна комуникация се изследват през различни гледни точки. В статията фокусът е върху дигиталния PR на монархиите, една интересна и недостатъчно изследвана тематика.

Методика и резултати от изследването

Поради специфика на обектите на изследване: монархии и представители на кралски фамилии от различни държави (Великобритания, Испания, Швеция, Норвегия, Дания, Нидерландия, Йордания), както поради това, че проучването е през призмата на публичната, медийната комуникация и дигиталния PR, е използван интердисциплинарен подход. Методите са вторичен анализ на данни, сравнителен анализ, анализ на примери от комуникационни кампании и дейности.

Резултати

Европейските монархии дълго време са главно символ на традиция и протокол. Но дигиталната ера налага нови правила, в които дори най-консервативните са принудени да адаптират своите комуникационни стратегии. Как една институция, чиято сила е именно в устойчивостта на времето, при това с векове, се справя с динамичните и непредсказуеми алгоритми на социалните мрежи?

В началото на 21. век монархиите в Европа, олицетворение на сдържаност и дискретност, са изправени пред новото предизвикателство – да осъвременят своята консервативна публична комуникация и да влязат в социалните мрежи, да станат много по-достъпни, при това за огромна аудитория от цял свят. Тази дигитализация в PR или използването на дигитални инструменти и техники в PR неизбежно формира друг подход в кралския PR, който представлява съвсем нов комуникационен микс от традиции и дистанция с опит за прозрачност и достъпност.

Водещо в това отношение е кралското семейство на Великобритания, което първо направи крачката от официалните дворцови бюлетини към активното дигитално присъствие. От непозната и на пръв поглед несъвместима с правилата в двореца територия, екипът от PR  експерти на Бъкингам използва интернет като нов шанс за популяризиране на монархията и то сред младите хора – основните ползватели на мрежите. Главната роля за това изиграха престолонаследникът принц Уилям и брат му принц Хари. Може да се каже, че чрез тях кралските публични комуникации бяха въведени в 21 в. – и с положителен, и понякога с отрицателен ефект. И това е логично, поколението, от което са Уилям и Хари, е едно от първите, което отделя голяма част от ежедневието си за споделяне в социалните мрежи и за информиране от интернет. Имайки предвид новите комуникационни обстоятелства, през 2010 г. беше създаден официален профил на Бъкингам във Facebook; след това канал в YouTube, Instagram, TikTok, X.

Всъщност идеята за модерност в публичните комуникации на двореца не е нова. Тя е заложена в цялото управление на кралица Елизабет II, която още през 1953 г. успява да убеди министър-председателя Уинстън Чърчил, че коронацията ѝ трябва да се излъчва пряко по телевизията – нещо невиждано дотогава. [6] Според различни източници приблизително 27 милиона зрители във Великобритания са наблюдавали възкачването ѝ на престола. Пряко предаване е осъществено и в други държави, включително САЩ и Канада. Така общият брой зрители достига до 300 милиона. Завесата наистина пада окончателно и хората, не само избран елит, както е било векове наред, за първи път стават свидетели на тази уникална церемония, изпълнена със светски и религиозни ритуали. Събитието е съпътствано от рекорд при продажбата на телевизори, но по-важното е, че бележи нова ера в развитието на тази медия, която до края на 20 в. играе основна роля за информиране на масите.

До бума на социалните мрежи каналите за публична комуникация на кралското семейство са традиционните: разпространение на официални снимки, отразяване на участието на кралицата и  членове на фамилията в официални събития, коледни обръщения на кралицата по радиото и телевизията, речи при откриване на сесиите на парламента, съобщения на кралската пресслужба, книги от официални биографи, производство и продажба на кралски сувенири, държавни приеми и аудиенции, удостояване на заслужили личности с рицарска титла, срещи с поданици, особено след църковни служби, участия в благотворителни инициативи, снимки от връчване на акредитивните писма на чуждестранни посланици и др., отразяване на посещения в чужбина.

След появата на социалните мрежи старите похвати вече се съобразяват с дигиталната реалност и са вплетени в един мултиплатформен подход: официален сайт royal.uk, Instagram профил @theroyalfamily (с над 13 млн. последователи към 2025 г.), YouTube канал с 900 000 абонати и TikTok експерименти на по-млади членове като принцеса Шарлот – дъщерята на принц Уилям и принцеса Кейт. Кралското семейство се превръща в основен източник на информация и „собственик“ на дигитални медии.

Официална статистика (Statista, 2024) [7] сочи, че 62% от британците под 30 г. са научили за последно кралско събитие от социалните мрежи, а само 18% ‒ от телевизията. Дигиталната аудитория на @theroyalfamily нараства с 9% годишно между 2020 и 2024 г., докато доверието в традиционните медии пада с 15% за същия период (Reuters Institute, 2024). [8]

Популярността в социалните мрежи има две страни. Те осигуряват бързо и широко разпространение на информация, но същевременно представляват благодатна почва за слухове и фалшиви новини. Пред съвременните експерти по публични комуникации стои предизвикателството да се справят с това чрез възпитаване на критично мислене в потребителите на интернет и усъвършенстване на комуникационните стратегии. В този контекст ще подчертая, че за първи път в своята история кралското семейство предприе необичайна проактивна стъпка, обявявайки публично здравословните проблеми на крал Чарлз III и принцеса Кейт Мидълтън. Авторите на книгата Crisis Communications: A Casebook Approach Катлийн Фърн-Банкс и Кевин Кавамото смятат, че това не е новаторско само по себе си – навременната и прозрачна комуникация като превенция срещу спекулации и дезинформация е утвърдена практика в кризисния мениджмънт. [9] Въпреки това, в дигиталната епоха тази стратегия придобива особена значимост, тъй като забавянето или липсата на официална информация често води до експоненциално разрастване на слухове и недостоверни твърдения. При това вече за минути.

През 2024 г. крал Чарлз III официално обяви диагнозата си, последва съобщението и на принцеса Кейт. Този ход спомогна за структуриране на общественото възприятие и за ограничаване на дезинформацията около тяхното здравословно състояние. Необичайната стъпка бе наложителна най-вече, за да предотврати всякакви спекулации и слухове, които биха избуели онлайн, предвид временното прекъсване на публичните им задължения.

У. Тимъти Кумбс, който прави изследвания в областта на публичната комуникация в книгата Ongoing Crisis Communication: Planning, Managing, and Responding, подчертава, че откритостта и последователната комуникация са ключови за изграждане на доверие и минимизиране на риска от дезинформация в условията на дигитални медии. [10] Решението за такава публичност на кралското семейство показва готовността за адаптация на класическите модели на кризисна комуникация към динамичната и често непредвидима среда на социалните мрежи.

Кралските публични комуникации във Великобритания претърпяват съществени промени през последните десетилетия, като ключов момент бе трагичната смърт на принцеса Даяна през 1997 г. [11] Този инцидент извади наяве тежките проблеми, свързани с натиска от страна на папараците и агресивното отразяване от медиите, което в крайна сметка допринесе за трагичния изход. Този случай разкри уязвимостта на кралското семейство пред достигналото опасни размери медийно внимание и постави под въпрос традиционния им публичен мениджмънт. С развитието на дигиталните медии и социалните мрежи динамиката на комуникация се променя коренно. Дигиталните платформи позволяват на Бъкингам да изпреварва интереса на аудиторията и така публиката да получава информация почти мигновено. Това намалява силно значимостта на традиционните папараци и дава възможност за контрол на информационния поток. Важното условие тук е проактивността, тъй като същите тези възможности имат и всички медии. Така че новите реалности без съмнение поставят Бъкингам пред изпитанието да управлява каналите си за комуникация по съвсем нов начин.

Показателен е и случаят с принц Хари и Меган Маркъл (отказът им от задълженията като членове на кралското семейство и напускането на страната), както и свързаните с тях скандали. [12] Лавината от постове, коментари, мемета, видеа, много от тях на абсолютно неприемливо за монархическия протокол ниво или с невярно съдържание, рискуваха не само имиджа на двамата, но и на Короната. Още повече че част от тях идваха от самата двойка. Публичната им комуникация в социалните мрежи, активно тиражирана и в традиционните медии, превърна Бъкингам в сцена на непрекъснато и неконтролируемо медийно внимание, от древна властова конструкция – в нелеп сапунен сериал. За преодоляването на тези щети върху институционалната и семейна репутация немалко усилия бяха положени чрез официалните профили на останалите членове на фамилията.

Големият плюс на социалните мрежи и дигиталните платформи е, че позволяват директна комуникация с обществеността, но от друга страна, ускоряват разпространението на некоректна и понякога противоречива информация. Ето защо дигиталната ера изисква активна и адаптивна комуникационна стратегия, която включва постоянен мониторинг на социалните медии, проактивно поведение  и много бърза реакция при евентуални опити за имиджови щети. В този контекст кралското семейство трябва да балансира между традициите на монархията и необходимостта от прозрачност и бързина, за да поддържа доверието на обществеността в една все по-динамична медийна среда.

Задачата пред Короната е ясна: да се запази многовековната енигма около монархията, но в същото време тя да изглежда модерно и по-близка до хората. Зад тази комуникационна цел стои чисто властовият стремеж за запазване на силата и влиянието в дългосрочна перспектива. В този процес участват основните членове на кралската фамилия, като поведението им в социалните мрежи е съобразено с позицията, възрастта и най-вече с аудиторията им. Принц Уилям и принцеса Кейт например често използват Instagram Stories за послания, заснети дори и в домашна обстановка, докато крал Чарлз III държи на класическия подход.

След примера на британското кралско семейство, което активно влезе в социалните мрежи още в началото на 2010 г., останалите европейски монархии също бързо възприеха дигиталните платформи като ключов канал за комуникация с потребителите.

Испанската кралска фамилия започна да развива социално присъствие около 2015 г., използвайки Instagram и Twitter/X  (@casareal), като остана вярна на по-официалния стил. Профилите на кралете на Швеция (@kungahuset) [13] и Норвегия (@kongehuset) също са ограничени до институционални постове.

Дворът на Нидерландия по свой начин полага усилия да изгражда близост и доверие сред поданиците. Профилите в социалните мрежи (@koninklijkhuis) [14] са сред най-активните сред аристокрацията в Европа и се използват не само за официални събития, но и за не толкова протоколни публикации. Кралица Максима е популярна със своя непринуден и топъл характер и това неминуемо се отразява в пиар подхода в дигиталната среда.

Интересен пример можем да откроим в Дания. На 14 януари 2024 г. кралица Маргрете II абдикира в полза на сина си Фредерик. [15] Видео от двореца, в което са вижда как подписват документите, след което тя си тръгва от залата и символично затваря вратата след себе си, беше разпространено почти веднага в социалните мрежи. Тази знакова за държавата, но доста скромна церемония, не беше предавана пряко. Такъв подход отразява по-скоро тенденцията за контролирано и внимателно представяне на важни събития в дигиталната епоха –  без директни излъчвания, но с бързо и широко разпространение на видеоматериали онлайн, които за секунди достигат до милиони зрители.

Нюансите в дигиталното поведение на отделните монархии в Европа са значими: британският двор е най-отворен и експериментира с дигиталните формати, докато скандинавските и испанската монархии остават по-сдържани. Явно в Испания това се харесва, защото последователите са между 1 и 3 милиона. [16] Тези стратегии отразяват различния културен и исторически контекст на династиите, но всички демонстрират ясна тенденция към бърза и ефективна адаптация в дигиталната ера. Защото в нея Короната не тежи само от злато и диаманти, а и от лайкове и споделяния.

След като разгледахме накратко как европейските монархии развиват своето присъствие в социалните мрежи, балансирайки между традиция и модерност, интересно е да погледнем и към показателен пример извън Европа. Един от най-впечатляващите и успешни дигитални лидери в монархи­ческия свят е йорданската кралица Рания. [17] Нейното присъствие в социалните мрежи не само осъвременява образа на монархията по тези ширини, но и служи като платформа за социални и образователни кампании с глобално въздействие. Тя използва интернет, за да подкрепя най-вече развитието на жените и възпитанието на подрастващите, както и да популяризира йорданската история и култура. Може да се каже, че нейното дигитално поведение представлява повече пропаганда на каузи, отколкото реклама на живота на кралицата.

Защо се налага точно този пример? Защото кралица Рания живее в изключително консервативен регион, където традициите и обществените нор­ми често ограничават свободата на изразяване, особено на жените. Така че нейното активно присъствие в социалните мрежи е смел и новаторски подход, който успява да съчетае уважение към културните особености на страната с елегантна и премерена модерна комуникация. Това онлайн поведение ѝ позволява да промотира важни социални каузи и да води диалог с глобална аудитория, като същевременно предизвиква стереотипите в един сложен регион на света. Категорично нейният пиар подход носи висока обществена полза, а не само рисува клиширан приказен образ. Кралица Рания не просто се адаптира към дигиталната среда. Тя я използва много активно като мащабна платформа за влияние. С над 18 млн. последователи във всичките ѝ социални канали, с видеа на английски, арабски и френски език, кралицата се превръща в глобален лидер. За разлика от европейските монархии, пиарът ѝ не се ограничава само в национален контекст – той е част от т.нар. soft power стратегия на Йордания. И в този смисъл носи добавена стойност на управлението на съпруга ѝ – крал Абдулла II. [18]

В заключение можем да кажем, че дигитализацията на кралския пиар представлява стратегически мост между консерватизма и съвременната комуникационна реалност. Изправени пред все по-взискателната дигитално ангажирана аудитория, съвременните монархии са принудени да прилагат комуникационен модел, който донякъде да удовлетвори новото разбиране за достъпност, но все пак поддържайки традиционната сдържаност, символизираща престиж, стабилност и дълговечност на Короната. Дали този баланс ще просъществува в годините занапред? Това е въпрос не само на алгоритми, но и на адекватна комуникационна политика. Като имаме предвид ускореното навлизане в социалните медии и на изкуствения интелект, задачата става още по-сложна и отговорна.

Цитати и бележки

[1] Anderson, B. A. (2016). The Visual rhetoric of royalty. A Masters Thesis Submitted to the Graduate College of Missouri State University In Partial Fulfillment of the Requirements For the Degree of Master of Arts.

[2] Winter, I. J. (1981). Royal Rhetoric and the Development of Historical Narrative in Neo-Assyrian Reliefs. 7 (2): 2–38. Spring 1981. Scholarly Commons. https:// repository.upenn.edu/svc/vol7/iss2/2, Retrieved om 10.08.2025.

[3] Kjeldsen, J. (2019). Royal Interventions in the Public Discourse on Immigration: Rhetorical Topoi on Immigration in the New Year’s Speeches of the Scandinavian Monarchs, Javnost / The Public, Routledge, April 2019: 1–6. DOI: 10.1080/13183222.2019.1587702.

[4 Mavrodieva, I. (2020). A Comparative Rhetorical Analysis of the Speeches of Queen Elizabeth II and King George VI. Rhetoric and Communications Journal, issue 43, 39–47, http://rhetoric.bg/. Retrieved on 10.06.2025.

[5] Kasabova, I. (2020). A comparative rhetorical analysis of the speeches of Queen Elizabeth II after Princess Diana’s death and about the coronavirus crisis, Rhetoric and Communications, issue 44, 76–93. https://rhetoric.bg/a-comparative-rhetorical-analysis-of-the-speeches-of-queen-elizabeth-ii-after-princess-dianas-death-and-about-the-coronavirus-crisis. Retrieved on 11.08.2025.

[6] Coronation Day. https://www.youtube.com/watch?v=JJEUtX2_GwI&ab_channel= BritishMovietone. Retrieved on 11.08.2025.

[7] Statista (2024). https://www.statista.com/. Retrieved on 10.08.2025.

[8] Routers Digital New Report. https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/digital-news-report/2024. Retrieved on 10.08.2025.

[9] Fearn-Banks, K., & Kawamoto, K. (2016). Crisis Communications: A Casebook Approach. (6th Edition). Routledge Taylor & Fransis Groupe.

[10] Coombs, W. T. (2014). Ongoing Crisis Communication: Planning, Managing, and Responding (4th Edition). Sage Publication.

[11 BBC. Diana, Princess of Wales, Killed in Car Crash. https://www.bbc.co.uk/news/ special/politics97/diana/accident.html. Retrieved on 10.08.2025.

[12] BBC. (2025). What are Harry and Meghan’s UK security arrangements and where do they get their money? Jennifer Clarke. BBC News. 8 April 2025. https://www. bbc.com/news/explainers-51047186. Retrieved on 10.08.2025.

[13 Monarchy of Sweden. https://www.kungahuset.se/. Retrieved on 10.08.2025.

[14] Het Koninkljik Huis. https://www.koninklijkhuis.nl/. Retrieved on 11.08.2025.

[15] Датската кралица Маргрете II официално абдикира, на престола застава Фредерик X. https://www.youtube.com/watch?v=388oxxTjVjM&ab_channel=%D0%9 D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0NOVA. Retrieved on 11.08.2025.

[16] What do Spanish People Think About the Monarchy? https:// www. youtube.com/ watch?v=viWk5LvEdDA&ab_channel=SensationalSpain. Re­trieved on 12.08.2025.

[17] Queen Rania Al Abdullah. https://www.queenrania.jo/en. Retrieved on 11.08.2025.

[18] King Abdullah II ibn Al Hussein. https://kingabdullah.jo/en. Retrieved on 11.08.2025.

Библиография

Anderson, B. A. (2016). The Visual rhetoric of royalty. A Masters Thesis Submitted to the Graduate College of Missouri State University In Partial Fulfillment of the Requirements For the Degree of Master of Arts, Coombs, W. T. (2014). Ongoing Crisis Communication: Planning, Managing, and Responding (4th Edition). Sage Publication.

Fearn-Banks, K., & Kawamoto, K. (2016). Crisis Communications: A Casebook Approach. (6th Edition). Routledge Taylor & Fransis Groupe.

Kjeldsen, J. (2019). Royal Interventions in the Public Discourse on Immigration: Rhetorical Topoi on Immigration in the New Year’s Speeches of the Scandinavian Monarchs, Javnost / The Public, Routledge, April 2019: 1–6. DOI: 10.1080/ 13183222.2019.1587702.

Kasabova, I. (2020). A comparative rhetorical analysis of the speeches of Queen Elizabeth II after Princess Diana’s death and about the coronavirus crisis, Rhetoric and Communications, issue 44, 76–93. https://rhetoric.bg/a-comparative-rhetorical-analysis-of-the-speeches-of-queen-elizabeth-ii-after-princess-dianas-death-and-about-the-coronavirus-crisis. Retrieved on 11.08.2025.

Mavrodieva, I. (2020). A Comparative Rhetorical Analysis of the Speeches of Queen Elizabeth II and King George VI. Rhetoric and Communications Journal, issue 43, 39–47. http://rhetoric.bg/. Retrieved on 10.06.2025.

Winter, I. J. (1981). Royal Rhetoric and the Development of Historical Narrative in Neo-Assyrian Reliefs. 7(2): 2–38. Spring 1981. Scholarly Commons. https:// repository.upenn.edu/svc/vol7/iss2/2, Retrieved om 10.08.2025.

Цветелина Узунова е журналист и PR експерт, преподавател в Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Управител на агенцията за стратегически комуникации VIPART, собственник и главен редактор на www.BWoman.bg. Автор на книгата „Отвъд PR-а“(2021).

Ръкописът е изпратен на 20.08.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 21.08.2025 до 22.09.2025 г.

Приемане за публикуване: 23.09.2025 г.

Manuscript was submitted: 20.08.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 21.05.2025 till 22.09.2025.

Accepted: 23.09.2025.

Брой 65 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 65 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.