Представяне на книга
Book Review
DOI 10.55206/VCMT3586
Симеон Василев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Имейл: sivasilev@uni-sofia.bg
Книгата „Тореадор. Кеворк Кеворкян – воля да побеждаваш“ [1] на проф. д-р Маргарита Пешева е научно изследване, което смайва със своята мащабност. То е посветено на Кеворк Кеворкян и предаването „Всяка неделя“, но всъщност е книга за медийното време и творческото пространство на телевизионната журналистика. Както сама проф. Пешева пише, това е разказ за нелеката съдба на истинската телевизионна журналистика „въпреки всички неизбежни ограничения на времето, епохата, хората, историческите обстоятелства“. Този „разказ“ се чете бавно и се осмисля още по-бавно. Не само защото е създаван в продължение на седем години, логически е събран в девет глави и е разположен на близо 700 страници.
Той създава първоначално впечатление за медийна историография и за важна част от историята на Българската национална телевизия – БНТ, погледната през творческия живот на Кеворк Кеворкян и легендарното му предаване „Всяка неделя“. За внимателния и подготвения читател това впечатление ще се окаже в известна степен подвеждащо, защото в този теоретичен, исторически и философски разказ е събрана цялата интердисциплинарност в научния подход към медиите и в осмислянето на телевизионната журналистика преди всичко като творчество. В него са теоретичните модели за медии и журналистика, съчетани с прецизен анализ на телевизията като медия и обществена среда. Безсъмнено телевизионното интервю, запазената марка на Кеворкян, заема в книгата централно място, не просто като най-силният журналистически жанр, а преди всичко като духовна среща с личностите на времето и с нейно величество аудиторията. С тази сложност е пропита цялата книга. Тя много деликатно, без натрапчивост, но убедително преминава границите между личностните характеристики и стила на журналиста, и медийните и културните стереотипи, с които сме свикнали. Книгата много компетентно насочва вниманието към смисъла на журналистиката, от който в голямата медийна трансформация и заради информационния потоп за съжаление сме отвикнали.
Проф. Пешева определя „Всяка неделя“ като „съвсем нов модел на телевизионно предаване, основано върху културата и разума, които телевизията (по принцип) носи в себе си“ и като „медиен прозорец“ към различни национални култури, които постоянно разширяват техния поглед, предлагат им идеи, виждания и доктрини в повече“. С много убедителния си анализ книгата носи в себе си особена културологична ценност с поставянето на голямата тема за тематизирането на културата чрез медийната система и журналистиката. Нещо повече тя оставя на читателя достатъчно възможности за сравнение с журналистическото съвремие и неговите културни дефицити.
Във всеки случай изводът, който идва още в първа глава е, че журналистика и телевизия се правят от личности, от своеобразни екранни матадори, едновременно възхвалявани и разкъсвани от собствените си страсти и от тези на най-важната част от телевизионната корида – аудиторията. Проф. Пешева много ясно изразява това състояние чрез големия испански социолог и есеист Ортега-и-Гасет: „Да си различен, е неприлично. Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен“. Тук е и ролята на детайла в намирането на доказателства, независимо дали те имат философски, психологически или просто медиен характер. Съчетанието от мнението на испанския философ и усещането за испанската корида е само един пример за многото невидими, но оставащи в съзнанието на читателя на тази книга, силно въздействащи детайли. Те създават емоционалната атмосфера в разказа за телевизия, за психологията на разговора в едно интервю, за способността на журналиста „да раз-го-ва-ря“. Да, смисълът е в отговорите, но той е и във въпросите. И в случая с журналистиката на Кеворк Кеворкян може да се каже спокойно, че отговорът е във въпросите. Точно те дават възможност интервюто да се чете, гледа или слуша като разказ или даже новела. Този извод се налага от научните факти, които произлизат от двете емпирични изследвания в книгата. Те са не само първи по рода си в историческия прочит на „Всяка неделя“, но и в теорията на телевизионното интервю. Голямата принадена научна стойност дават морфологичният анализ на 180 въпроса на Кеворкян и коментарът на тяхната семантика и на ролята на невербалната комуникация. Това изследване е учебник за всеки, който се опитва с научни аргументи и факти да теоретизира интервюто като жанр, който създава магията и силата на телевизията. И не само. Изследването на проф. Пешева е полезно за журналисти от всички медии, без значение дали са традиционни или нови. То е особено ценно в медийните условия на социалните мрежи, в които аудиторията е пълноценен автор и съавтор на медийно съдържание. Нещо повече, тези условия някак размиват категоричната определеност в отговора на въпроса кой е журналист и кой не. Особено когато все повече в медийното пространство и журналистическото време се очертава студеният компютърен силует на изкуствения интелект.
Книгата на проф. Пешева показва това, което слага границите и което дава историческата перспектива на журналистиката и по-голяма увереност за нейното бъдеще. Да си поданик на книгите, какъвто несъмнено е Кеворкян, очевидно е условие за журналистика, чиито интервюта могат да се четат като литература. Да си поданик на книгите означава да знаеш „творческата мяра“ на събеседника и аудиторията. Симеон Радев между впрочем преди 120 години утвърждава интервюто като жанр в българския печат. Неговият американски духовен събрат Ърнест Хемингуей го е казал блестящо: „Няма по-верен приятел от книгата“. В този смисъл научната телевизионна корида на проф. Пешева е верен приятел, научен ориентир и силен повод за сравнение на минали и настоящи медийни времена по отношение на „изкуството на разговора“ и „живото общуване“ на Кеворкян. Тя е оригинален и почтен диалог с умния читател за културно-историческите взаимовръзки и медийното съдържание, за медийното лидерство, за смисъла на интерпретацията и журналистическия анализ. Това е книга за медийната култура, без която просто не може да има нито разказ, нито разговор за журналистика.
[1] Пешева, М. (2023). Тореадор. Кеворк Кеворкян – воля да побеждаваш. Велико Търново: Фабер.
Проф. д-р Симеон Василев е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Световният гамбит“, „Глобализираният абсурд“, „Версия „Международна политика“, „Десетилетието. В сянката на лидери, кризи, избори и войни“, „Лидерство и медии“, „В спиралата на споделянето. Медийно съдържание и социални мрежи“.
Ръкописът е изпратен на 23.09.2023 г.
Приемане за публикуване: 25.09.2023 г.
Manuscript was submitted: 23.09.2023
Accepted: 25.09.2023.
Брой 57 на сп. „Реторика и комуникации“, октомври 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.
Issue 57 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.