Георги Налбантов
СУ„Св. Климент Охридски”.
Имейл: nalbantov99@gmail.com
Абстракт: Изследването е посветено на реторическите аспекти от медийното поведение на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, който е забележителен оратор и има мястото сред най-значимите фигури в съвременната бразилска и световна история. Публичното му поведение, и по-специално медийното му поведение, разкрива качествата на далновиден политик, идеолог на дълбоки обществени реформи и вдъхновител на икономически подем. Анализирани са медийните изяви на Лула и се представя в диахронен и съпоставителен план неговата стратегия в комуникацията с медиите в различните периоди на неговите кандидатури в продължение на десетилетия. Обобщават се реторическите и ПР подходи, средствата, приложени в изграждане на успешния политически имидж. Открояват се ролята на неговата амбиция, последователност и гъвкавост за постигане на целта и оформяне на пространствен публичен образ.
Ключови думи: Лула, президент, мандат, политик, оратор, медийна реторика, публичен образ, медии.
Abstract: The article is dedicated to the rhetorical aspects of the Brazilian presidents Luiz Inacio Lula da Silva – a remarkable orator with important place in the Brazilian and world history. Lula’s public and media behaviour shows a personal qualities of visionary politician, ideologist of deep social reforms and economical upturn. The analysis focuses on his media activities chronologically comparative aspect his campaigns as a presidential candidate during decades. The attention is drawn to the oratorical skills and PR techniques that are used to build a successful political image. Distinguished is the role of his personal ambition, his consequence and flexibility in the name of the goal and succeeding a public image.
Keywords: Lula, president, mandate, politician, orator, media rhetoric, public image, medias.
Уводни думи
Кандидатпрезидентската реторика и влиянието на медиите за изграждане на образа на кандидатите и на държавните глави провокира интереса на изследователи от различни научни области. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва е феномен от гледна точка на реториката като политически оратор в съвременната история на своята родина, в Латинска Америка, а и в световен мащаб. Основания за това са представени в множество документални филми, академични трудове за живота и политическата му кариера, както и в многобройните международни признания.
Обектът на анализа е комплексен – ораторско поведение на бившия президент за период повече от две десетилетия – от първите демократични избори през 1989 г. до преизбирането му през 2006 г. Фокусът е върху медийните изяви на кандидата, основно в полагаемото по закон време по телевизиите с национално покритие или „Безплатния изборен график“, HEG (Horario eleitoral gratuito). Подобен анализ предполага използването на няколко различни метода. Избраният подход на интегриране и преосмисляне на идеи обхваща различни страни на реторическата реалност, предполагащи специфичен поглед и метод на проучване. Съчетаването на взаимодопълващи се гледни точки и включването на повече интерпретативни идеи позволяват да се даде точна и подробна картина на явлението. Прилага се основно подходът на Теун ван Дайк, свързан с изследване на идеология и дискурс, като се приема позицията на учения, че идеологиите са в основата на политическия дискурс, а също така и че са налице предубеждения в конкретни реализации на този дискурс [1].
При анализа на формирането и усъвършенстването на медийното поведение на политическия оратор Лула Включват се използват основни постановки от книгата на Милко Петров „Персоналният имидж. Изграждане. Контрол. Рецепция” [2]. Емпиричното изследване е върху корпус, съставен след селекция от над 60 клипа от медийни, публични и ораторски изяви за период от 10 години, като те са анализирани именно с оглед изграждането на имидж, ролята на етоса за политическия лидер и представянето на основни идеологически постановки от президента Лула. Публичните отношения се разглеждани през призмата на реториката и в частност на това какви са особеностите на оратора, описани във втора глава на книгата „Реторика и пъблик рилейшънс“ на Иванка Мавродиева [3].
В настоящото изследване се цели чрез сравняване да се идентифицират реторическите техники и похвати, които Лула използва, а акцентът е върху извеждане на идеологеми, послания, фигури и аргументи, с които Лула привлича за съмишленици и гласоподавателите в предизборните надпревари от 1989 г. Изследването обхваща също кампаниите през 1994 г. и 1998 г., до ключовата кампания, в която той е избран за държавен глава и продължава по време на изборите през 2006 г., когато е преизбран на поста. Втората цел е да се установят ефектите, произведени в резултата по време на от телевизионните участия по време на безплатното полагаемото телевизионно време за предизборна пропаганда.
С оглед провеждане на анализа е създаден корпус, който включва документални филми, десетки видеоклипове с негови участия, печатни и електронни издания от посочения период. В хода на изследването са изведени основни идеологеми, послания и аргументи, които използва ораторът, след това е направен анализ в контекста на публичното и медийното говорене.
В публичните отношения се използва инструменти, в това число и тези на реториката, за да легитимират отделни фигури, партии, идеи и идеологии в обществото. Древното изкуство на ораторството, свързано с постигане на ефект на убеждаване и с аргументацията, спомага на ефективността на комуникационния процес и в отношенията между различните членове на разнородно обществото от културна и езикова гледна точка.
Исторически контекст
Следвайки основни постановки от теорията на Теун ван Дайк, отчитаме, че е от особена важност да се представи политическият контекст относно изявите на Лула.
Изборите през 1989 година са първите след военната диктатура, продължила повече от две десетилетия – период, в който бразилското общество е лишено от възможност на изразяване, възможност да се организира в граждански движения, а държавният глава е избиран от Конгреса. След падането на режима започват да изникват нови партии, да се множат партиите между които „Партията на трудещите се“ (ПТ) – основите ù са поставени като синдикално движение с лидер Луис Инасио Лула да Силва.
В този период Бразилия преживява процес на икономическа, политическа и институционална реорганизация. В цялото общество има големи очаквания, особено по отношение на ново разпределението на благата, с които разполага страната, както и към слагането край на ширещата се корупция. В такъв обществен климат с очаквания за скъсване с миналото, президентските избори изглеждат като първи маркер за промени в бразилския политически живот, ориентир за процеса на нова демократизация.
Характеристиките на бразилската избирателна система подсилват значението на телевизионното представяне на кандидатите по време на кампанията. В рамките на безплатния изборен график (HEG-Horário eleitoral gratuito), времето е разпределено измежду различните кандидати и партии, то е постановено със закон и служи за излъчване на обръщения на кандидатите и предизборни клипове, а освен това те имат право на участие в организирани дебати преди всеки тур. При установяване на особена значимост на дебата, най-големите телевизии се обединяват в т.н. „пул“ (pool) и го излъчват едновременно. Проучване от 1989 г. показва, че 86 процента от хората са взели своето решение за избор на кандидат на база на политически послания, достигнали до тях през телевизионния екран.
Кандидатите имат право да използват време за пропаганда, което е съотносимо с представителността на партията, която ги е издигнала. Тези кандидати имат право също да се явяват в различни публицистични предавания и новинарски емисии. Третата форма, чрез която посланията им достигат до кандидатите, са телевизионните дебати. Според Машадо (1991) в тези избори именно дебатите са имали най-голям ефект върху аудиторията от трите метода за пропаганда [6].
Изборните клипове и телевизионни дебати в Бразилия са място, на които кандидатите получават възможност за обособят своето специфично място пред избирателите. В това телевизионно време се извършва, на първо място специфична символична обмяна на мнения между кандидати и избиратели и второ, размяна на мнения между различните кандидати. Целта е да бъде обрисувана картината на конкурентите в различни сфери на властта. Така че не е достатъчно един кандидат да бъде издигнат от партия или коалиция, нито е достатъчно да защити претенцията, че може да изпълни дадените политически обещания. Задължително е да покаже себе си различен и то в духа на пряка надпревара с конкурентите.
Дискурсът на изборната кампания е също сфера на сблъсъци на различни видове манипулации. Те си приличат по това, че са преди всичко на терена на доверието – онова, което излъчва кандидатът и доверието, което излъчват – какво в полза на кандидатите, така и в ущърб на техните опоненти.
1989
Първата президентска кандидатура на Лула през 1989 г. може да се разбира като момент за представяне на един кандидат и на една партия, които „прохождат“ в един мажоритарен изборен процес. В този период Лула не разполага с достатъчно разбиране относно съществения въпрос за въздействието върху сетивата на избирателите към проекта за общество, което партията на трудещите се предлага. През същата година в кампанията той се конкурира с още 20 кандидати. Основният му опонент е Фернандо Колор де Мело.
В тази кампания дискурсът на Лула има радикален характер, той отправя критики по въпросите на икономическата политика и на идеологията на управляващите, на политическите, икономическите и медийните сили. Той произнася речи, посветени на високата безработица, на приватизацията и навлизането на чужди капитали. Слоганът на кампанията му е „Работникът гласува за работник.“ В кампанията му се включват над 200 артисти – певци, актьори и др. Всички те участват в основния предизборен клип на кандидата, озаглавен „Лула, ето го.“
По време на първия тур от изборите са организирани 6 дебата като основният опонент на Лула – Фернандо Мело Колор не участва в нито е дин от тях. Години по-късно обяснява през списание „Вежа“ (Veja), че е отказал, защото проучванията са му давали чувствителна преднина пред останалите кандидати. На втория тур обаче Фернандо Мело Колор е принуден да се яви. Разликата между реториката на двамата по онова време е отражение на първите идейни сблъсъци на лявото и дясното в бразилското общество и прохождаща политическа система. Колор защитава тезата, че държавата трябва да бъде реформирана чрез приватизация и отваряне на пазарите. Лула гръмко критикува разпределението на парите в държавата и настоява, че тя трябва да се погрижи за тяхното благосъстояние. Така диаметрално противоположните позиции на двамата кандидати обяснява големия процент гласували изцяло по идеологични съображения.
Голямата манипулация.
Денят е 20 октомври 1989 г., улиците са празни сякаш Бразилия играе финал на Световното първенство. Четирите най-големи телевизионни канала – Глобо, Бандейрантес, Маншете и СБТ – предават на живо „последния решителен“ дебат между кандидатите за президент, който ще е първият демократично избран бразилски президент след падането на военната диктатура. Дни по-рано всички проучвания показват преднина за Лула. Аудиторията е няколко десетки милиони. Дебатът приключва късно вечерта, когато зрителите са намалели чувствително. А на следващия ден в своя праймтайм медийният гигант Глобо излъчва прави 7-минутна извадка от 3-часовия дебат:
https://www.youtube.com/watch?v=rJ3rudZ2odA
За този необичаен по дължина новинарски репортаж историята се е произнесла единодушно, че благодарение на монтаж и тенденциозен редакторски подбор са представени изключително повратно достойнствата на двамата кандидати по време на целия дебат. Този анализ е последван е от резултати от социологическо проучване, направено същата вечер, според което Лула губи с чувствителна разлика. Дебатът завършва с апел от страната на водещите за масово гласуване. Тези минути в най-гледаното телевизионно време успяват да внушат предпочитания в бразилското общество, което все още не е недостатъчно критично към медиите.
https://www.youtube.com/watch?v=PiV-i-fcxHw – “Beyond Citizen Kane” – филм на BBC за манипулацията на Глобо през 1989 г.
Дни по-късно става ясно, че Колор печели изборите с повече от 35 милиона гласа (53.04 %). Този сюжет от бразилската история е бил анализиран многократно. Лула има възможност сам да признае след десетилетия, че схващанията му към онзи момент не са били подходящи да бъде президент. Във филма на аржентинската държавна телевизия с автор Даниел Филмус, Луис Инасио Лула да Силва признава
„Ако бях спечелил изборите тогава… не знам, дали щях да се задържа в управлението повече от 6-7 месеца. Не само аз, цялата ни партия имаше един доста твърд тон по онова време.”, казва Лула.
https://www.youtube.com/watch?v=bxQ1kQ1APeI
В същия филм се разказва как едва загубил изборите през ноември, още през януари следващата година Лула започва отново да обикаля страната, за да подготвя следващите и „за да поддържа духа на своите симпатизанти“.
1994
През 90-те години на 20. в. Лиус Инасио Лула да Силва търпи идеологическа трансформация и постепенно неговият политически дискурс става по-умерен. Следващата отсечка от „изборния му маратон“ е през 1994 г.. „Партията на трудещите се” има амбиции не само да излъчи кандидат за президент, но и да посочи кандидати за сенатори, губернатори на щат и други избираеми места във властта на местно или национално равнище.
В началото на 90-те години влиянието на телевизията значително се увеличава. Според изследването на Фаусто Нето (1990) по онова време 64 % от домакинствата на страната (35 милиона) имат телевизор в дома си и телевизионната аудитория продължава да расте [7]. Поради тази причина, а и заради манипулацията от предходните избори, влиза в сила нов закон 8.713/93, с който се въвеждат редица ограничения за телевизионните изяви на кандидатите. Видеоматериалите не могат да бъдат записани на друго място, освен телевизионното студио, не могат на бъдат монтирани допълнително. Това значително ощетява „Партията на трудещите се” и техния кандидат, които не могат да използват материалите от обиколките на Лула от вътрешността на страната или т.н. „Caravanas da Cidadania“.
1998
По време на тези избори и двете коалиции от партии – на Кардосо и на Лула – не правят особени промени в стратегията в сравнение с 1994 г. Всъщност изборите от 1998 г. не предоставят много възможности за кандидата на ПТ, обект на настоящото изследване. Президентът Кардосо е въвел успешно плана „Реал“, с който хиперинфлацията е овладяна; проучванията му дават значителна преднина пред останалите кандидати. Управлението му е считано за успешно и политиката следва своята логика – Кардосо е избран още на първия тур с 53.06 %. В края на 90-те се утвърждава тенденцията населението да се информира чрез медии, процентите са над 95 % и водещо място продължава да има телевизията, въпреки че печатните медии връщат позиции на бразилския медиен пазар. Заради липсата на интрига за президентския пост, телевизионни дебати не са организирани – правото на победа за Кардосо е признато априори. С някои малки изключения като това, че Глобо дава трибуна на Лула, който на 10 август 1998 г. обвинява от ефира им правителството и президента, че са притиснали медиите да отразяват по-малко данните за безработицата в страната.
2002
През 2002 г. Лула вече е формирал обществен образ, в който е привлякъл на страната на своята кандидатура представители на различни социални сегменти. Това безспорно е най-важната година за ПТ и техния кандидат – към онзи момент президентът Кардосо приключва втория си мандат, ПТ са преживели един устойчив растеж в опозиция, имат организирани структури в цялата страна, кандидати от техните листи са избрани в двете камари на Бразилския парламент, натрупали са административен опит в управлението на щатско и национално ниво. Годините на демокрация са преминали в устойчив растеж, а основателят на партията неуморно се кандидатира за пореден път.
За разлика от първата кандидатпрезидентска кампания през 1989 г., където акцентът е върху социалната и партийната принадлежност („Работникът гласува за работник.“), тук той е кандидатът на опозицията с неолиберални политически разбирания. Лула се противопоставя на Жозе Серра, който тогава е избраник на предходния президент Кардосо. Серра е икономист по образование, преминал няколко висши длъжности в администрацията на щатско и национално ниво, последно министър на здравеопазването. В тези обстоятелства огромен проблем за Лула се оказва необходимостта да парира упреците, че няма нужната квалификация, компетенции и опит да управлява държава. От гледна точка на ПР (пъблик рилейшънс) по отношение на политически държавнически опит Лула е неравностоен спрямо Жозе Сера. Тези съмнения се подсилват от дискурса на неговите опоненти, които повдигат етичния въпрос за връзките, които Лула и „Партията на трудещите се” е имат с крайнолеви движения в близкото минало.
https://www.youtube.com/watch?v=CZGv6L7Cyjg
На снимката: Знамето на „Партията на трудещите се” (ПТ) в Бразилия. Източник: imagempolitica.com.br
Този акцент върху петолъчката и червения цвят на партийното знаме се превръщат във важен актив за конкурентите от Социалдемократическата партия (ПСДБ/PSDB), които популяризират схващането, че ПТ е радикална партия. До степен, в която основният им рекламен клип започва с думите на кандидата Жозе Сера „Да променим нашата Бразилия, но нека не променяме знамето й. То е зелено-жълто, не е червено“.
https://www.youtube.com/watch?v=-gt7KJ04jnE
За да смекчи негативния ефект от връзки между себе си и подобни идейни и партийни крайности, Лула възприема един по-умерен стил и включва в своята предизборна кампания представители на сектори от обществото, които не са толкова обвързвани с партията му. В неговите предизборни програми започват да участват не само синдикалисти и артисти, както е в предходните кампании. До него вече са представители на бизнеса и известни личности. Но не прави рязък завой – не престава да използва отличителните цветове и символи на партията. През 2002 г. червената петолъчка е върху лентата за надпис с неговото име, а по-късно се примесва с бразилското знаме – символ за обединение на нацията.
https://www.youtube.com/watch?v=5GAh6NLSMro – предизборен клип на Лула от 2002 г.
Доста по-късно се извежда на преден план националното знаме и се прави препратка към национализма. През месеците на тази кампания излизат наяве промените в идеологическото му позициониране и тежката работа на политическия маркетинг. Характеристиките на тази кампания създават убеждението, че в нея има силна персонализация върху личността на Лула. В създадения медиен образ той олицетворява очаквания, той е лидер, който успява да превъзмогне собствените си ограничения и тези на историческата реалност. Превръща се в символ на „предстоящите по-добри времена”.
Така на 20 октомври 2002 г. той казва (къде):
„Това са най-важните избори в нашата история. Имаме ясното съзнание и не искаме повече да грешим. Защото за всяка грешка на избирателя, плаща пак той, само че като гражданин, защото е най-беззащитен. Подготвени сме, защото имаме екип, план и смирение. Големи работодатели и синдикалисти, които никога не са били чути, работят в нашия екип. И тъй като държавата е на всички, всички са поканени.“
За да изгради различие между своята кандидатура и тази на Жозе Серра, той концентрира публичния си дискурс в окачествяването на Бразилия като страна, белязана от неравенство, като дава стойност на своите предложения то да бъде преодоляно преди всичко с предложените алтернативи за производството на блага и тяхното разпределение в обществото.
Под знака на „промяната“, която присъства повсеместно в предизборните материали на партията, неговата кандидатура е еуфористично асоциирана с едно по-добро бъдеще.
Въпреки че говоренето на партията и Лула в тази период определено е опозиционно, държанието и тонът на Лула определено са сдържани. Той изглежда способен да преодолява конфликти и да хармонизира интереси. Тази стратегия му донася и прякора по онова време – „Лулиня мир и любов / “Lulinha paz e amor“. Това публично поведение му позволява през 2002 г. да бъде разпознат във фигурата на „герой-медиатор“, според категориите на Ерик Ландовски за публични личности, постигнали известност [8].
Основният клип на кампанията му през 2002 година под заглавието „Сега е ред на Лула“ поддържа същата линия на прочит, предлагайки да голяма част от избирателите да се асоциират с кандидата. „Лула е тук, Лула е там. Дойде часът животът ни да се промени. Един човек от народа ще управлява.“ И въпреки че дискурсът на основния опонент Жозе Серра се старае да асоциира тази промяна с думата „риск“, това няма да даде желания резултат. „За една различна Бразилия, ела в нашата флотилия“ – в своите директни обръщения към избирателите Лула използва единствено лице множествено число – кандидатът и избирателят взети заедно. Целта, понятно, е да се подсили чувството за близост с ценностите и предложенията.
Тази стратегия е поддържана до последната телевизионна предизборна изява на 27 октомври 2002 г.: „Знаете, че ще срещнем много трудности. Но тази страна е по-голяма от своите проблеми. „Ще изградим една различна Бразилия – по-справедлива, по-силна и изпълнена с повече щастие”. Също така поддържа апелът към една промяна, като внушава отговорността на избирателя за неговия избор: “Аз вече направих своя избор. Направете и вие своя, за да можете да разказвате на синовете и внуците си, че сте променили историята на Бразилия“. В тази своя реч по време на клипа пред многомилионната аудитория Лула благодари на онези, които му симпатизират и използва момента да се обърне към онези, които още не са решили – интересно е, как се обръща към тези гласоподаватели – казва им „квази-Лула“ или „почти Лула“: „Приятелю мой „Квази Лула“, по същия начин, по който искаш да бъдеш щастлив, а не квази щастлив, Бразилия има нужда от промяна, а не от „квази-промяна“. В страна на страстни католици „Ако Господ реши, този ден ще влезе в историята на страната ни като деня, в който надеждата е победила“.
2006
През 2006 г. Лула посвещава немалка част от своето предизборно телевизионно време, за да говори за своята доказана компетентност да управлява, но и продължава да поддържа имиджа на силен държавен човек, който не е загубил връзката с народа. В голяма част от предизборните му клипове той се обръща лично към избирателите като към „приятели“ и говори за продължаване на проектите,чиято реализация „са започнали заедно“ време на неговия първи мандат. Когато говори конкретно, говори за проекти, които вече са в реализация и „Семейна стипендия“ и „Университет за всички“ като по този начин отново поема ангажимент да редуцира социалните различия и несправедливости. В кампанията от 2006-а се върти основен клип с думите „É lula de novo, com a força do povo”/ „Отново е ред на Лула, със силата на народа“. Излъчва се редовно песента, изпълнен от Жоао Сантана и Капенга със следните думи: “É o primeiro presidente que tem a alma do povo e a cara da gente/ São milhões de Lulas povoando este Brasil/ Homens e mulheres noite e dia a lutar por um país mais justo e independentе, onde o presidente é povo e o povo é presidente” / „Това е първият президент, който носи душата на народа и е неговото лице. Милиони като Лула населяват тази държава! Мъже и жени, ден и нощ се борят за живот по-справедлив, по-независим, където народът и президентът са едно цяло.“.
Първият президентски мандат му дава основания чрез телевизионните клипове да говори за себе си като за сигурния и предвидим кандидат: „Не заменяй сигурния за съмнителния, аз искам Лула отново!“
Заключение
В заключение можем да обобщим, че в продължение на повече от две десетилетия кандидатът за бразилски държавен глава Лула прави значителна еволюция в комуникационната си стратегия по време на своите телевизионни изяви. Той успява да сведе до минимум негативите, които носи миналото му на радикален синдикалист и успява да изгради медиен образ на държавник, който умее да сплотява нацията и да обединява интелектуалния потенциал около себе си. За да се разберат по-добре промените в неговата кандидатура, важна част е промяната на идеологията в „Партията на трудещите се”, каквито моменти са отбелязани в тази статия, както и да се отбележи историческият контекст.
Според мнозина от авторите, които изследват Луис Инасио Лула да Силва, той е феноменален, ненадминат оратор. Лула не е първият, нито ще бъде последният, който смесва средства за въздействие и върху емоциите, и върху разума в своята реторическа същност. Чрез това смесване и интегриране на различни реторични похвати се създава емпатия и харизматичен образ за оратора у публиката, а едно от основанията да се направи този извод е, че тези реторични средства са неразделна част от неговия персонален политически дискурс. Като феномен в съвременната политическа реторика Лула представя различен модел на политическо и медийно говорене, неговите обещания звучат автентично за по-голямата част от народа на Бразилия. Доказателствата, които са етотически, те се коренят в редица факти от живота му: произходът му от бедния Североизток, както и житейската му история на работник от промишлеността на щата Сао Пауло. Гаранция за това са неговият биотоп, неговата структура, които той умело усъвършенства в училището на живота.
Цитати и бележки:
[1] Van Dijk, Teun A. (1985). Handbook of Discourse Analysis. 4 Vols. – London: Academic Press.
Van Dijk, Teun A. (2006). Idelology and Discourse Analysis. Journal of Political Ideology. Special Issue: Special Anniversary Issue& The Meaning of Ideology: Cross-Disciplinary Perspectives, Vol. 11, №2, pp. 115–140.
[2] Петров, М. (2005). Персоналният имидж: Изграждане. Контрол. Рецепция. София: Фак. по журналистика и масова комуникация: Атлантис-Медиа, 303.
[3] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
[4] AS CAPAS DA REVISTA VEJA (2010). 20.09.2010, <http://butecodoedu.blogspot.com/2010/09/as-capas-da-revista-veja.html>, последно посещение на 10.01.2015.
[5] Especial: 25 anos das eleições de 1989, Pragmatismo Político, <http://pragmatismo.jusbrasil.com.br/artigos/142294127/especial-25-anos-das-eleicoes-de-1989>, последно посещение на 10.01.2015.
[6] Marrone, Gianfranco. (2001). Da Opinião pública ao corpo político. IN: Galáxia: Revista
Transdisciplinar de Comunicação, Semiótica e Cultura. Programa Pós-Graduado em
Comunicação e Semiótica da PUC/SP. São Paulo:EDUC, pp. 57-98.
[7] Neto, Fausto, A. (1990). O presidente da televisão: a construção do sujeito e do dicurso
político no guia eleitoral.In: Comunicação e Política. Rio de Janeiro:Cebela, pp. 7–27.
[8] Landowski. Eric. (2002). Presenças do Outro. São Paulo: Perspectiva.
Библиография:
Петров, М. (2005). Персоналният имидж: Изграждане. Контрол. Рецепция. София: ФЖМК: Атлантис-Медиа, 303 с.
Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Journal of Political Ideologies (June 2006), Routledge
Landowski. Eric. (2002). Presenças do Outro. São Paulo: Perspectiva.
Marrone, Gianfranco. Da Opinião pública ao corpo político. IN: Galáxia: Revista Transdisciplinar de Comunicação, Semiótica e Cultura. Programa Pós-Graduado em Comunicação e Semiótica da PUC/SP. São Paulo:EDUC, p. 57-98, 2001.
Neto, Fausto, A. (1990). O presidente da televisão: a construção do sujeito e do dicurso
político no guia eleitoral.In: Comunicação e Política. Rio de Janeiro:Cebela, pp. 7-
27
Rubim. A. A. Canelas. (2000). Comunicação e Política. São Paulo: Hacker, (Coleção Comunicação) Van Dijk, Teun A. (1985). Handbook of Discourse Analysis. 4 Vols. – London: Academic Press.
Van Dijk, Teun A. (2006). Idelology and Discourse Analysis. Journal of Political Ideology. Special Issue: Special Anniversary Issue& The Meaning of Ideology: Cross-Disciplinary Perspectives, Vol. 11, №2, pp. 115–140.
Zaleska, Maria. (2012). Rhetorical Patterns of Constructing the Politician’s Ethos. Chapter two. // Rhetoric and Politics: Central/Estern European Perspectives. Ed. by M. Zaleska. Cambridge: Cambridge Scholars Publisishng, pp. 29–50.
Zanardo, Bruna Helfenstein (2013). A imagem publica do candidato Lula na eleições presidenciais de 1989 e 2002. Porto Alegre: Universidade Federal do Rio Grande do Sul. Faculdade de Biblioteconomia e Comunicação. Curso de Comunicação Social: Habilitação em Relações Públicas.
Цитирани източници при анализа в статията:
AS CAPAS DA REVISTA VEJA, 20.09.2010, <http://butecodoedu.blogspot.com/2010/09/as-capas-da-revista-veja.html>, последно посещение на 10.01.2015.
Beyond Citizen Kane (1993). – британски документален филм, реж. Саймън Хартог, продуцент Джон Елис; “Beyond Citizen Kane” – филм на BBC за манипулацията на Глобо през 1989 г. <https://www.youtube.com/watch?v=PiV-i-fcxHw>, последно посещение на 10.01.2015.
Eduardo Yoshio Nunomura, „30 years of Lula’s speeches: consistencies and contradictions
of a political project“ Universidade de Sгo Paulo – Brasil.
Edição Polêmica do JN – Último debate 89
<https://www.youtube.com/watch?v=rJ3rudZ2odA>, последно посещение на 10.01.2015.
Paulo Alexandre, Documentário argentino sobre Lula, <https://www.youtube.com/watch?v=bxQ1kQ1APeI>. последно посещение на 10.01.2015.
Ricardo Noblat, (2002). Meu nome é João – Campanha de Lula para presidente, <https://www.youtube.com/watch?v=CZGv6L7Cyjg>, последно посещение на 10.01.2015.
JuarezJuniorFFP, (2002). Campanha 2002 José Serra Jingle bandeira, <https://www.youtube.com/watch?v=-gt7KJ04jnE>, последно посещение на 10.01.2015.
Duda Mendonça (2002). Campanha Lula 2002 – A Luta pelos Indecisos e Resultado, <https://www.youtube.com/watch?v=5GAh6NLSMro>, последно посещение на 10.01.2015.