Донка Петрова

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: donkapetrova@yahoo.com

Абстракт: Настоящият материал цели да представи интензивното развитие на реториката като академична дисциплина с изследователска насоченост в скандинавските страни през последните десетилетия, през които се наблюдава разширяване на обхвата на изследванията и засилване на тяхната интердисциплинарна насоченост. Разгледана е характерна изследователска традиция с норвежки произход е изучаването на тематично ориентирани текстове (sakprosa) – нехудожествени текстове, посветени на определена тема, с подлежащото допускане, че общественото развитие може да бъде разбрано чрез комуникационните модели на това общество, а анализът на подобни текстове, особено на научни и образователни такива и тяхното въздействие върху масовото съзнание, е възможност за разбиране на тези модели и начините, по които са се формирали модерното общество и модерното мислене. Коментирани са взаимовръзките на този подход с реториката на науката. Последната част от статията е посветена на кратък обзор на концепциите на двама водещи скандинавски експерти в сферата на реториката – Йорген Фафнер и Кристиян Кок. Представени са идеите на Фафнер за реториката като „философия на комуникацията“: неговият подход е хуманистичен с интерес към влиянието на реториката върху формирането на културата и индивида, описван като вербално възприемащо и действащо същество. Кристиян Кок се стреми да дефинира реториката като нормативна и емпирична наука, фокусирана върху конкретни човешки изказвания. Предлагайки различни дефиниции и подходи към изучаването на реториката, те очертават и различни възможности за изследователска работа.

Ключови думи: скандинавска реторика, изследвания, тематично ориентирани текстове

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. https://rhetoric.bg/ Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти  „Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“

Donka Petrova

Modern Scandinavian Rhetoric: the Development of Rhetoric as an Academic Discipline and of Rhetorical Research in the Scandinavian Countries

Abstarct: The current material has the goal of presenting the intense development of rhetoric as an academic discipline with a research focus on the Scandinavian countries, which over the last few decades have marked an increasing scope of research and intensification of their interdisciplinary approach. What is also presented is a characteristic research tradition with Norwegian roots or the study of “subject-oriented prose” (“sakprosa”) i.e. non-fictional texts dedicated to a specific subject with the underlying premise that societal development can be understood through the communication patters of this society and the analysis of such texts, especially scientific ones and their effects on the public thinking providing the possibility for understanding the very ways through which modern society and modern thought came into being. This approach has much in common with the rhetoric of science. The last part of the material is dedicated to the short resume of the concept of two key figures in Scandinavian rhetoric – Jorgen Fafner and Christian Kock. According to Fafner rhetoric can be viewed as “philosophy of communication”. His approach is humanistic with particular interest in the influence of rhetoric in the development of culture and the individual, described by him as a verbally perceiving and acting being. Christian Kock, on the other hand, aims at defining rhetoric as a normative and empiric science focused on particular utterances. Together with their different definitions and approaches towards rhetorical studies, they also lay out new research possibilities.

Key words: Scandinavian rhetoric, research, subject-oriented prose.

Възникване и актуално развитие на скандинавската реторика: кратък обзор

Корените на системното изучаване на реториката в скандинавските страни са положени сравнително скоро, но настоящето е характеризирано от бурно и интересно развитие – както на реториката като академична дисциплина, така и на реторическите изследвания, като фокусът на настоящия материал е най-вече върху това развитие в Дания, Швеция и Норвегия.

Първите стъпки на скандинавската реторика са положени в Дания, където през 1958 г. е създадена Лаборатория по измервания и публична реч към катедрата по Нордска филология на университета в Копенхаген. По-късно, през 70-те години на 20. век, се появява двугодишна програма по реторика под ръководството на Йорген Фафнер. Именно с неговите усилия е в голяма степен свързано развитието на реториката в Дания. Негови са и някои от фундаменталните скандинавски реторически трудове – теоретичното му въведение „Реториката – класическа и модерна” и анализът му на реторическите традиции на Западна Европа „Мисъл и реч”[1].

В Швеция изучаването на реторика започва през 60-те години на 20. век, в тясна взаимовръзка с изучаването на литературознаниe). В този период младият шведски учен Биргит Столт създава един от първите трудове в световен мащаб, посветени на протестантската реторика. През 70-те години реториката в Швеция е по-скоро възприемана като подход към изучаването на шведската литература от 16. до 18. век. Ключов застъпник на тази тенденция е Курт Йоханесон, който прави реторически в същността си анализ на политическата пропаганда в Швеция през 16. век. По-късно, през 80-те години, той първи започва да води курсове по реторика към катедрата по литература на университета в Упсала, а през 90-те той публикува своя фундаментален труд „Реториката – изкуството на убеждаването” ”[2].

В Норвегия изучаването на реторика започва най-късно [3]. Макар някои трудове, например от Квинтилиан, да се появяват в превод на норвежки през 20. век, едва в началото на 80-те години там е издадена книга, която въобще съдържа думата „реторика” в заглавието си – „За норвежкия начин на писане – примери и контра-примери, които осветляват новата норвежка реторика” – с автор поета и учен Георг Йоханесен. Тя е своеобразно продължение на предишна негова книга – „За норвежкия начин на мислене”, – но този път със специфичен акцент върху реториката в нехудожествената проза. Постепенно интересът към реториката в Норвегия нараства, като преводите на класически реторически трудове на другите скандинавски езици дават допълнителен тласък в това отношение.

Така постепенно развитието на реториката и реторическите изследвания набира скорост в скандинавските страни: през 1986 г. в Дания е разкрита катедра по реторика в университета в Копенхаген. В Швеция се появява обучителна програма по реторика в университетите в Упсала.

Във Финландия се развива най-вече обучението по публична реч. Нейният език е много различен от тези на нейните скандинавски съседи, но дълго историческо развитие, обвързано с Швеция, е предпоставило широкото владеене на шведски сред финландците, така че много материали и източници са свободно достъпни за тях. През последните десетилетия там се появяват някои изследвания, посветени на патриотичната реторика в историята на страната и нейното влияние върху процесите на утвърждаване на независимост.

През 90-те години на 20. век скандинавската реторика навлиза в етапа на най-бурното си развитие – с едни от може би най-бързите наблюдавани темпове в световен мащаб [4]. Езиците на Дания, Норвегия и Швеция са близки, което дава възможността изследователите да четат текстовете на другите си скандинавски колеги. През втората половина на 90-те години започва да излиза списанието „Скандинавска реторика“ (Rhetorica Scandinavica), с чиято поява в голяма степен е свързано последвалото много по-интензивно развитие на реторическите изследвания в скандинавските страни. Списанието създава едно споделено информационно пространство, позволява развиването на общ академичен език на пишещите за него и читателите му. През последвалите две десетилетия скандинавската реторика много разширява своя обхват, засилва се и стремежът към прилагане на интердисциплинарен подход.

Новото хилядолетие носи тенденциите към национално консолидиране, но и към международна ориентация. Нараства броят дисертации на реторически теми [5]. Може да се каже, че скандинавската реторика все още търси да утвърди свои „чисти” реторически традиции, като в хода на това ползва чуждестранни изследователски методи и подходи, например заимствани от социалните изследвания на пола, културологията, медийните науки. Една специфично скандинавска традиция, която вече се е наложила, е изследването на така наречената sakprosa – или „тематично ориентирана проза” [6]. На нея ще бъдат посветени следващите няколко абзаца от настоящия материал.

Sakprosa или изучаването на тематично ориентирани текстове

Sakprosa e уникален скандинавски термин, който може да се дефинира по различни начини – например като „текстове, чието съдържание не е плод на въображението“ [7]. Прието е на този етап при преводи да се ползва термина „тематично ориентирани текстове/проза“. Това е „текст, който реципиентът – заради своите очаквания – възприема като директни изказвания за реалността. Тези очаквания са създадени не на последно място от контекста, в който текстът е открит“ [8]. Според тези дефиниции може да става дума за наръчник, биография, научен текст, дори инструкции за употреба върху опаковка. Изследователите обособяват две категории на тематично ориентираните текстове: литературни такива (статии, книги, които имат автор) и функционална тематично ориентирана проза, която се изготвя и издава обичайно от институции като министерства, агенции – различни инструкции, справочници и подобни. Ключовото е изучаването на текста в неговия максимално широк контекст.

Изучаването на тематично ориентираните текстове има своите корени в Норвегия, където от самото си зараждане реториката се развива във взаимодействие с дискурсивния анализ и други форми на текстови анализ, базиран на задълбочен прочит и разкриване на социополитическия контекст. В тази връзка в периода 1994–1998 г. се реализира мащабен норвежки изследователски проект, който води до издаването на труда „Съкровището на литературата – теория и реторика на тематично ориентираната проза” [9]. Подлежащото допускане на тoзи изследователски проект е, че едно общество може да бъде разбрано в голяма степен и чрез анализа на неговите модели на комуникация. Изучаването на текстовете се превръща в начин на изучаване на самото развитие и утвърждаване на модерността в съответните страни – най-вече Норвегия и Швеция. Така например специфичен акцент е поставен върху изучаването на 18. век като времето, когато принципът на свободата на словото започва да бъде обект на обсъждане в скандинавските кралства. Тогава започват да излизат много печатни издания, създават се издателски къщи и научни академии, като всички те функционират в обществото като застъпници на свободното слово и свободното мислене. В същото време се повишават и нивата на грамотност на населението, установяват се демократични традиции и дух на предприемачество. Тези развития не идват от само себе си и появата им може да бъде обяснена поне отчасти с развитието, разпространението на тематично ориентираните текстове, както и тяхната широка достъпност. Самото понятие sakprosa е въведено от финския лингвист Ролф Пипинг през 30-те години на 20. век като рефериращо към обективен, прецизен изказ – в противовес на субективния и емоционален език на политическия дискурс, например [10]. Стремежът към анализ на подобни текстове е свързан с гледището, че съществуват връзки между ползването на тези текстове и нормите за създаването им, от една страна, и разпределението на властта, характерно за модерното общество, от друга. В този смисъл, този анализ има връзка с реториката на науката, която се занимава с изучаване на връзката между основната цел на науката – търсенето на обективна истина – и как тази истина се разпространява чрез различни форми на „семиотична медиация“ [11], като текстове, учебници, илюстрации, презентации, филми, статии. Също така как научни открития или теории се разпространяват в самите научни среди и се налагат в тях като състоятелни (и привличат сподвижници в случая на нови теории, например). Разгледано в този план, изучаването на реториката на науката е тясно свързано с убеждаването, убеждаващата комуникация. Власт в научната сфера означава способност да можеш да убедиш научната общност – а след това и по-широката общественост – в правотата или вероятността на собствените теории, резултати, прогнози. Развитието на науката е една от водещите характеристики на модерността. Изучаването на начина, по който са се конструирали и разпространявали научните текстове и как са добивали популярност и влияние върху умовете на масите, позволява изучаване на развитието на модерното общество.

Реториката на науката е спорна територия – според някои автори ползването на реторически похвати отклонява научните текстове от основната им задача – да се търси и показва обективната истина. Реторически анализ на тематично ориентираните текстове е следователно ключов и ценен, доколкото самите текстове могат да се разглеждат и като убеждаваща комуникация. Такива текстове, ползвайки реторически похвати, могат да превърнат специализираното познание достъпно за хора, които не са в тази степен запознати с научното познание или резултатите от даден експеримент. В този смисъл, основно за реторическата традиция е изследването на доказателствата и самите теми, върху които се акцентира. Науката не следва това, което се говори или мисли в обществото, а се стреми да открива и следва категорични доказателствa, дори това да е в противовес на масови убеждения в даден исторически момент. След това си поставя за задача да променя такива убеждения, ако са погрешни. Научната аргументация е базирана на такива допускания. Научните общности не са ориентирани към традициите, а към новаторството. Всяка научна област освен това създава свои собствени текстови норми, свързани с езика, стила, композицията, определящи как е прието и дори допустимо да се пише, за да се приеме текстът за достатъчно сериозен и истински научен. Така едно норвежко изследване на текстовите норми [12] показва, че те съществуват най-вече на нивото на темите, които се смятат за приемливи, и на лингвистичния стил и обхват. Текстови норми относно композицията не са добре развити, според същото изследване. Рискът е това, което е представено като звучащо научно, да бъде прието наистина като такова.

В случая на скандинавските тематично ориентирани текстове специфичен акцент е поставен върху изучаването на съответния културен контекст на създаването им, на взаимодействието между текстовите норми и нормите на този контекст. Текстовете са концептуализирани не само като проявления на даден културен и исторически контекст, а и като градивни единици на този развиващ се контекст [13].

Някои сфери на познанието и научни полета са по-добре развити – съответно, по-добре са развити и съответните текстове. И обратното – някои са нови и все още не разполагат със свой терминологичен апарат и свои текстови образци и норми. Но много добре развитите научни области често ползват изключително сложен и специфичен терминологичен апарат, което прави много от текстовете реално достъпни само за малки групи хора. Други текстове са развити от интердисциплинарна позиция и са достъпни за много повече хора.

Ключови фигури и техният принос: Йорген Фафнер и Кристиян Кок

Йорген Фафнер е датски професор, който дълги години, до смъртта си, остава една от най-значимите фигури в скандинавската реторика. Той се стреми да дефинира реториката и я описва като „интенционална оралност“ [14]. Интенционалността е според него ключова за реторическата ситуация. Според него също така: „Реторическа тема не съществува сама по себе си; тя трябва да премине през човешко същество, през реторическа персона.“ [15].Това той нарича „трансформиране на темата“: тази трансформация се случва, когато темата е обагрена от личността, нейните намерения и желание да комуникира. Но според него, когато става дума за преднамерени изказвания, които обаче не идват oт възприемащ и говорещ Аз, това не е реторическо въздействие. Според Фафнер езикът не е просто инструмент, чрез който опознаваме съществуваща извън него реалност, а по-скоро разбираме и опознаваме като човешки същества явленията в нашата реалност като ползваме езика и говорим за тях. Езикът е креативна, съзидателна сила. Същевременно оралността, за която той говори, не се отнася само до това, което се казва, изрича, а и до това, което се пише от индивида. Според него писменото слово е друга форма на човешко изразяване, огледална на говорната реч, съответно също притежава оралност. Той не засяга в голяма степен темите за визуалната реторика и въздействието на образите, макар че признава, че живеем във все по-визуален свят [16].

Позициите на Фафнер са хуманистични, поставящи в центъра индивида, източника на посланието, оратора. Той се обявява в разработките си против „технологично ориентираните изследвания на комуникацията“, които целят да установят закономерности и принципи относно това как тя въздейства върху реципиентите на тази комуникация и търсят измерими и предвидими резултати. Той определя реториката като „философия на общуването“ (fremstillings-filosofi). Според Фафнер също така реториката трябва да установи свои методи. За съжаление той самият не предлага система от такива, но подчертава, че докато изследванията на общуването ползват емпирично-аналитичен метод, реториката следва да ползва херменевтично-исторически метод, при който различни гледни точки, перспективи, теории се възприемат като възможни обяснителни модели на даден феномен. Основните теми, които според него трябва да застанат в центъра на анализ, са: възгледите за човешката природа, възгледите за езика и неговите характеристики, достоверността на оратора, уменията на оратора и оралността.

Друга водеща фигура за развитието на реториката в скандинавските страни е Кристиян Кок, който наследява академичната позиция на Фафнер в университета в Копенхаген. Възгледите му обаче в много отношения са различни – най-вече, той се обръща към „технологичната“, емпирично-аналитичната позиция, която Фафнер отрича. Според Кок реториката не може да бъде цялостна „философия на общуването“, той я определя като дисциплина, наука за комуникацията и всяка наука според него се дефинира чрез полето си на интерес, не чрез своите теории. Неговата дефиниция гласи, че реториката е разглеждането на специфични човешки изказвания във връзка с техния цялостен ситуационен контекст. Той застава на позицията на емпиричния и нормативен подход. „В реторическата ситуация, където правенето на изказване се налага, реториката ще ни даде съвет какво е необходимото“ [17].

С имената на Кристиян Кок и Лиса Виладсен е свързано понятието за „реторическото гражданство“ или идеята, че реториката, която често през вековете е била критикувана като средство за манипулация на индивида и обществото, реално има своето място и голямо значение за утвърждаването на демократичните обществени практики, тъй като може да овласти гражданите чрез реторически похвати и упражнения да участват повече и по-ефективно в дискутирането на общественозначими теми [18]. В своите разработки Кок посвещава централно внимание и на темата за реторическата аргументация, като за него ключовите въпроси не са свързани с това дали даден аргумент е истинен, или погрешен. Според Кок реториката е по-скоро дебат върху предложение за действия, възможни сценарии за действие, най-вече в обществен план [19]. Така предложенията за действие не могат да бъдат истинни или неистинни и двама политически противници могат да предлагат съвсем различни курсове на действие и имат правото да се опитат да убедят аудиторията в предпочитания от тях курс. Всяка страна може да се опитва да убеди в своя полза с различен успех, но на който и избор да се спре слушателят, например това не елиминира другия избор, той не спира да съществува или да бъде валиден за някого. Самото въвеждане в полето на дискусия на различни гледни точки, предложения, техните ползи и недостатъци може да носи обществена полза. Така за него реторическата аргументация не е базирана в сферата на предпоставките и истинността, а в това на предложенията и действията и реторическите ситуации следва да бъдат анализирани в такъв аспект.

Цитати и бележи:

[1] Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010. pp. 7–37.

[2] Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010. pp. 7–37.

[3] Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010. pp. 7–37.

[4] Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010. pp. 7–37.

[5] Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010. pp. 7–37.

[6] Една специфично скандинавска традиция, която вече се е наложила, е изследването на така наречената sakprosa – или „тематично-ориентирана проза” – Subject-oriented prose.

[7] Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures. На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.201.

[8] (Klaus Detlef, цит. по Berge, 2009), Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures. На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.201.

[9] Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997–2010. pp. 7–37.

[10] Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures. На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.201.

[11] Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures. На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.201.

[12] Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures. На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.201.

[13] Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures. На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.201.

[14] Kjeldsen, J. Е. (2012). Scandinavian Research in Rhetoric: Challenges of the Media Society to Two Demarcation of the Study of Rhetoric. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.). Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010, pp. 106–124.

[15] (цит. по Kjeldsen, 2012). Kjeldsen, J. Е. (2012). Scandinavian Research in Rhetoric: Challenges of the Media Society to Two Demarcation of the Study of Rhetoric. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.), Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010, pp. 106–124.

[16] Kjeldsen, J. Е. (2012). Scandinavian Research in Rhetoric: Challenges of the Media Society to Two Demarcation of the Study of Rhetoric. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.), Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997–2010, pp. 106–124.

[17] (цит. по Kjeldsen, 2012). Kjeldsen, J. Е. (2012). Scandinavian Research in Rhetoric: Challenges of the Media Society to Two Demarcation of the Study of Rhetoric. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.), Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997–2010, pp. 106–124.

[18] Himmelroos, St. (2013. Christian Kock & Lisa Viladsen (eds.). Rhetoric Citizenship and Public Deliberation (review). Cogency, Vol. 5, No. 2, 185–192.

[19] Kock, Ch. E. J. (2009). Choice Is Not True Or False: The Domain of Rhetorical Argumentation. Argumentation: an International Journal on Reasoning, 23(1), 61–80.

Ползвана литература:

1. Berge, K. L. (2009). The Rhetoric of Science in Practice – Experience from Nordic research on Subject-oriented Texts and Text Cultures.На: <http://folk.uio.no/kjellbe/RhetoricofScience.pdf>, последно посещение на 31.10.2015.

2. Harsting, P., Viklund, J. (eds.).(2008). Rhetoric and Literature in Finland and Sweden, 1600–1900. Copenhagen. pp. 1-–8.

3. Himmelroos, St. (2013). Christian Kock & Lisa Viladsen (eds.). Rhetoric Citizenship and Public Deliberation (review). Cogency, Vol. 5, No. 2, 185–192.

4. Kjeldsen, J. Е. (2012). Scandinavian Research in Rhetoric: Challenges of the Media Society to Two Demarcation of the Study of Rhetoric. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.), Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997–2010. pp. 106–124.

5. Kjeldsen, J. Е., Grue, J. (2012). The Study of Rhetoric in Scandinavia. In J. E. Kjeldsen, & J. Grue (eds.), Scandinavian Studies in Rhetoric: Rhetorica Scandinavica 1997-2010. pp. 7–37.

6. Kock, Ch. E. J. (2009). Choice Is Not True Or False: The Domain of Rhetorical Argumentation. Argumentation:an International Journal on Reasoning, 23(1), 61–80.