Медийна комуникация

Media Communication

Катерина Войнова

Софийски университет ,,Св. Климент Охридски“

Имейл: ksmile@abv.bg

Абстракт: С развитието на технологиите се променят и източниците на информация за медиите. Социалните мрежи набират все по-голяма популярност както в България, така и по света. Целта на статията е да се проследи каква е ролята на социалните мрежи при изграждането на новини в българските онлайн медиите (включително сайтове на вестници и телевизии). В изследването са анализирани новини, в които има препратки към две от най-популярните социални мрежи – Фейсбук и Туитър. Примерите, които се анализират, са селектирани за периода от 2019‒2021 г. Целта е да се изследват актуалните тенденции при оформянето на новини в онлайн медиите, като се отчитат ролята и мястото на социалните медии и на профилите на известни личности във връзка с актуални събития в национален и международен план. Резултатите от направения анализ потвърждават в голяма степен хипотезата, че социалните мрежи заемат важно място в процеса на подготовката на новините. Променят се професионалните ангажименти и някои от задълженията на журналистите, които трябва да следят профилите на политиците и популярните личности във Фейсбук и Туитър. Журналистите трябва да се позовават на оповестената информация в социалните мрежи. Това от своя страна води до промени в медийната екосистема и в журналистическата професия.

Ключови думи: социални мрежи, новини, Фейсбук, Туитър, хипертекстуалност, онлайн медии

The Place of Social Networks in the News

Katerina Voynova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: ksmile@abv.bg

Abstract: Digital and online developments in technology have resulted in definite changes of the the media sources of information. Social networks are becoming increasingly popular in both Bulgaria and the world. The aim of the article is to trace the role of social networks in building news in the Bulgarian online media (including newspaper and television sites). The study analysed news that contains links to two of the most popular social networks – Facebook and Twitter. The selected examples are from the period of 2019 – 2021. The aim is to study the current trends in the formation of news in online media taking into account the role and place of social media and celebrities’ profiles in connection with current events from national and international spheres. The results of the analysis largely confirm the hypothesis that social networks occupy an important place in the news. This also requires a change in the obligations of journalists who should already monitor the profiles of politicians and popular people on Facebook and Twitter. This in turn leads to changes in the media ecosystem and in the journalistic profession.

Keywords: social networks, news, Facebook, Twitter, hypertextuality, online media.

Уводни думи

Един от феномените, който се появява с навлизането на интернет, са социалните мрежи. Те заемат важно място, тъй като имат много функции – общуване с приятели, споделяне на снимки, музика и статии, организиране на събития. Социалните мрежи се превръщат в част от живота на все повече хора. Влиянието им е толкова голямо, че често една публикация променя пазарите, отразява се на политическите отношения. Типичен пример са изказванията на Илън Мъск в Туитър, които имат пряка връзка с цените на акциите на Тесла и популярността на биткойна: Туит на Мъск изтри 14 млрд. долара от стойността на “Тесла“ (02.05.2020г., medialpool.bg) [1]; Инвестиция на „Тесла“ и туит на Мъск изстреляха биткойн до рекордна стойност (09.02.2021 г., dnevnik.bg). [2] Освен безплатна комуникация, социалните мрежи предлагат и достъп до информация. Според изследване на института Reuters, проведено през 2018 г., потребителите все по-често избират онлайн медии, за да се информират за събитията. 88% от аудиторията научава новините от онлайн източник (графика 1), като в този процент влизат сайтове на вестници и телевизии и социални мрежи. Тези резултати безспорно показват актуалността на разглежданата тема. За младите хора, които не гледат телевизия, а още по-малко четат вестници, онлайн пространството е логичната алтернатива за достъп до актуални новини.

Графика 1: Източници на новини; Устройства, на които се четат новините. [3]

Изследване и резултати

Целта на настоящото изследване е да се проследи каква е ролята на социалните мрежи при изграждането на новини в традиционните медии (вестници, радио, телевизия) и онлайн медиите (информационни сайтове). Тъй като по-голяма част от традиционните медии имат и онлайн присъствие, тук ще бъдат използвани примери от онлайн медии (включително сайтове на вестници и телевизии).

Популярността на социалните мрежи варира в различните държави. За целите на статията, ще бъде анализирано участието на две от мрежите (Фейсбук и Туитър) при изграждането на новини в българските медии. Хипотезата е, че поради голямата си популярност, социалните мрежи се превръщат във важен фактор при създаването на новини. От една страна, те предлагат безплатен достъп до информация за всички, включително за медиите. От друга страна, използването на публикации на популярни личности в новините се превръща в своеобразно цитиране, което може да бъде разглеждано като стремеж към достоверност.

Една от основните особености на онлайн медиите е хипертекстуалността. Поставянето на линкове в журналистическите текстове позволява на читателите да получават допълнителна информация по дадена тема. Препратките към социалните мрежи в новините са на практика линкове, тъй като отвеждат към страници във Фейсбук или Туитър. Изборът е оставен на потребителя – дали ще последва линка, или ще го игнорира. Така се създава своеобразна мрежа от информация, която предлага на потребителите различни пътища, по които да минат, за да достигнат до търсената публикация. Именно тази свобода на избора е причината Джим Хол да разглежда хипертекстуалността като вид интерактивност – потребителите сами решават какво да четат, в какъв ред и по кой път да достигнат до дадена информация. [4]

Социалните мрежи могат да бъдат определени като градивен елемент при създаването на една новина и това до голяма степен се дължи на тяхната популярност и достъпност. Иванка Мавродиева отбелязва, че освен ,,източници на информация, те са и канал, през който достига бързо информация от зрители, слушатели, читатели на публикации в онлайн среда“. [5] Мрежите бързо се превърнаха в безплатна трибуна, от която всеки свободно може да изрази мнението си. Вече не е необходимо да те поканят в телевизионно предаване или да дадеш интервю, за да изразиш мнение и да „влезеш“ в новините. Достатъчно е да имаш профил в социалните мрежи и голям брой последователи, които да споделят публикациите ти и по този начин да ги разпространяват. И все пак е безспорен факт, че профилите на политиците и популярните личности са сред най-често следваните и съответно отразяваните в новините.

Тази тенденция има и своята практична страна. За политиците, чиято дейност е основна част от новинарския поток, е много по-лесно да публикуват изказването си в социалните мрежи, отколкото да дават пресконференция за всяко събитие. Това спестява много време и ресурси, като информацията стига много по-бързо не само до медиите, но и до всички потребители, които следят профила на конкретния политик. Една публикация достига до хиляди, в някои случаи – милиони потребители за броени минути. И всичко това се случва с едно натискане на бутона за споделяне на информацията.

В България най-популярна е социалната мрежа Фейсбук. Повечето български политици имат профили във Фейсбук и най-често прибягват до социалната мрежа, когато искат да споделят важна информация или да коментират събитие или изказване. Логично, медиите следят и съответно отразяват по-често публикациите на управляващите политици: Премиерът Бойко Борисов отбеляза с публикация във Фейсбук годишнината от рождението на Гоце Делчев. (04.02.2021г., mediapool.bg). [6] Освен цитат от поста на премиера, в статията е добавен и линк към публикацията му. Бойко Борисов е сред политиците, които използват една от възможностите, които предоставят социалните мрежи, а именно излъчването на живо. Инспекциите, които той провежда, са придружени от видео, което се излъчва на живо в профила му във Фейсбук. Тези видеа се включват и в новините, които съобщават за дейността на премиера. Така освен снимков материал, все повече новини включват и видео от мястото на събитието.

Активността на политиците в мрежите е свързана най-често със съобщаване на информация, която е от обществено значение: ,,Десислава Иванчева се кандидатира за депутат“ (01.02.2021г., mediapool.bg). [7] Тази новина е изградена изцяло върху публикация на Иванчева във Фейсбук. Освен откъси от думите ѝ, е включена и препратка към социалната мрежа. По сходен начин изглежда и новината, която съобщава за партията на Васил Божков: ,,Укриващият се в Дубай бизнесмен Васил Божков обяви във Фейсбук, че неговата формация “Българско лято“ ще участва в парламентарните избори на 4 април….“Обещах ви, че въпреки опитите на #хунтата да ни спре, ние ще участваме в #Избори 2021. Вижте кой ще бъде мандатоносителят на @Българско лято в излъчване на живо“, написа той в социалната мрежа“ (21.02.2021г., mediapool.bg). [8] В статията има и линк към публикацията:

Не са редки обаче и случаите, в които политиците използват социалните мрежи, за да отвърнат на нападките на някой политически опонент: Сачева изригна във Facebook: Знам коя съм, къде съм и защо, и знам къде отивам (11.08.2020г., actualno.com). [9] Тази новина на практика включва цялата публикация на Деница Сачева, без да има журналистически текст. След като е цитиран целият пост, е поставен и линк, който отвежда към Фейсбук.

Тъй като за социалните мрежи е характерно неформалното общуване, е любопитно да се проследи дали политиците спазват книжовните норми, дали се съобразяват с това, че са публични личности. Според Диана Димитрова ,,социалните мрежи и интернет пространството, особено коментарите към  онлайн публикациите, осигуряват анонимност, която освобождава от каквито и да било задръжки”. [10] Прави впечатление, че профилите на управляващите политици в България имат строго официален характер, като публикациите имат сходен вид. Това навежда на мисълта, че те се поддържат от ПР специалисти. Редки са случаите, в които могат да бъдат открити емоционални политически изказвания.

И ако профилите на българските политици във Фейсбук имат по-официален характер, то ситуацията в социалната мрежа Туитър е по-различна. В България тя не е толкова популярна, но в Западна Европа и Америка се радва на голям интерес. Повечето европейски лидери имат профили, а бившият американски президент Доналд Тръмп бе сред най-активните ѝ потребители. Той ежедневно се обръщаше към обществеността чрез профила си в социалната мрежа Туитър. Публикациите на бившия американски президент Тръмп се отличават с високо конотативен език и бързо се превръщат в ,,горещи“ новини: Доналд Тръмп заяви в “Туитър“, че ще използва сила, ако демонстранти опитат да установят “автономна зона“ във Вашингтон, а социалната мрежа скри неговия туит. (24.06.2020г., mediapool.bg) [11]; За Нова година – Тръмп заплаши Иран в Twitter (31.12.2019г., actualno.com). [12]

Европейските лидери също използват социалните мрежи, за да съобщят важна информация: Джонсън и Юнкер обявиха в Twitter: Има сделка за Brexit, дали обаче няма нова бариера? (17.10.2019г., actualno.com). [13]

В тази новина са включени и линкове към публикациите на Юнкер и Джонсън. Кратката форма, характерна за Туитър, позволява на журналистите да добават целите изказвания, без съкращения. А както е добре известно новините също трябва да бъдат кратки, за да се възприемат по-лесно от потребителите. Тони Харкъп говори за това как трябва да бъде написана една новина: ,,При писането на повечето новинарски истории се прилага формулата KISS. KISS е съкращение от фразата “keep it short and simple” (т.е. ,,да бъде кратка и проста”) или “keep it simple, stupid” (т.е. ,,да бъде проста, непретенциозна”).” [14]

Освен за политически новини, социалните мрежи се използват като източник на информация за това какво се случва в живота на популярните личности – къде почиват, с кого и т.н. Грета Дерменджиева отбелязва, че се наблюдава тенденция социалните мрежи да преливат в социални медии: ,,В мрежите все по-често се споделят, коментират, оценяват и създават новини от участниците в тях, а все по-често и от обществени фигури, което превръща тази информация в ценен източник за медиите”. [15] Развитието на технологиите и новите пътища за разпространение на информация водят до промени в длъжностната характеристика на хората, които работят в медиите. Появява се необходимостта журналистите да развиват своите умения, като задачите им се увеличават. Вече не е достатъчно да следят традиционните канали за получаване на информация, като информационни агенции и прессъобщения, необходимо е да се следят и социалните мрежи. Присъствието на Фейсбук и Туитър в медиите се увеличава, като в някои телевизионни предавания има отделни рубрики, посветени на това какво се случва в профилите на популярните личности (,,На кафе“).

Медиите използват социалните мрежи и за отразяването на събития, които се организират в онлайн пространството. Типичен пример за подобни събития са протестите, които през последните години се организират главно в социалните мрежи, в случая с протестите в България – във Фейсбук: ГЕРБ организират контрапротест тази вечер в защита на кабинета (10.07.2020г., btvnovinite.bg). [16] Освен цитиране на изказвания в социалната мрежа, в новината са включени и хипервръзки, които отвеждат към публикациите във Фейсбук.

Дискусионни въпроси и теми

Дотук бяха разгледани случаите, в които журналистите използват профилите на популярните личности в социалните мрежи, за да изградят или допълнят новините си. Съществуват обаче немалко примери, в които профилите на обикновени потребители се превръщат в ценен източник на информация за медиите. Това се случва най-често при извънредни събития, когато снимките и видеоматериалите на очевидци се превръщат в основа за една новина. Скоростта при отразяването на новините винаги е била ключов фактор за успеха на една медия. Затова е много по-лесно да бъдат качени т.нар. любителски материали, които да дадат представа какво се е случило. Едва когато журналистически екип пристигне на мястото на събитието, могат да бъдат добавени и професионални кадри. През лятото на изминалата година, Фейсбук бе изпълнен с кадри от антиправителствените протести. Това е и причината редица медии да използват снимки и видеа от профилите на протестиращите, за да илюстрират новините си: Очевидци заснеха полицейското насилие на снощния протест в София (11.07.2020г., dnevnik.bg). [17] В новината са добавени два видеоклипа на очевидци, които са качени във Фейсбук:

Илюстрирането на новините със снимки и видеа добавя стойност на информацията, тъй като потребителите могат да добият по-ясна представа какво се е случило. Разбира се, могат да бъдат изтъкнати и редица примери за манипулирани изображения. Но дори и когато няма самоцелно изкривяване на фактите, наличието на човек, който сам избира какво и кога за заснеме вече ни доближава по-скоро до субективната гледна точка. Както отбелязва Уолтър Липман: ,,Днес снимките притежават същата власт върху въображението, каквато вчера е имало печатното слово, а преди това изреченото. Те изглеждат съвършено реални. Ние си въобразяваме, че достигат до нас директно без посредничеството на човека и са възможно най-лесно усвоимата храна за ума”. [18]

Заключителни думи

С напредването на технологиите се появява и нов източник на информация за медиите. Журналистите все по-често използват социалните мрежи, за да изградят или да допълнят новините си. Редица популярни личности и политици използват Фейсбук и Туитър, за да съобщят своята позиция по даден въпрос пред широка аудитория. Част от новите задължения на медиите са да следят профилите на личности и институции в социалните мрежи, за да могат да реагират своевременно в отразяването на новините.

Цитати и бележки

[1] ,,Туит на Мъск изтри 14 млрд. долара от стойността на “Тесла“ (02.05.2020 г., medialpool.bg) – https://www.mediapool.bg/tuit-na-mask-iztri-14-mlrd-dolara-ot-stoinostta-na-tesla-news306887.html

[2] ,,Инвестиция на „Тесла“ и туит на Мъск изстреляха биткойн до рекордна стойност“ (09.02.2021 г., dnevnik.bg) – https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/02/09/4172667_investiciia_na_tesla_i_tuit_na_musk_izstreliaha/

[3] http://www.digitalnewsreport.org/survey/2018/bulgaria-2018/

[4] Hall, J (2001). Online Journalism. A Critical Primer. London. Pluto Press, 2001, 68.

[5] Мавродиева, И. (2012). Предизвикателства и перспективи пред медиите и социалните мрежи. Електронно научно списание Реторика и комуникации, бр. 9, 2012, https://rhetoric.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5 Retrieved on 06.03.2021.

[Mavrodieva, I. (2012). Predizvikatelstva i perspektivi pred mediite i sotsialnite mrezhi. Elektronno nauchno spisanie Retorika i komunikatsii, br. 9, 2012]

[6] ,,Премиерът Бойко Борисов отбеляза с публикация във Фейсбук годишнината от рождението на Гоце Делчев“ (04.02.2021г., https://www.mediapool.bg/borisov-i-zaev-za-gotse-delchev-news317786.html)

[7] ,,Десислава Иванчева се кандидатира за депутат“ (01.02.2021 г., https://www.mediapool.bg/desislava-ivancheva-se-kandidatira-za-deputat-news317584.html)

[8] ,,Укриващият се в Дубай бизнесмен Васил Божков обяви във Фейсбук, че неговата формация “Българско лято“ ще участва в парламентарните избори на 4 април….“Обещах ви, че въпреки опитите на #хунтата да ни спре, ние ще участваме в #Избори 2021. Вижте кой ще бъде мандатоносителят на @Българско лято в излъчване на живо“, написа той в социалната мрежа“ (21.02.2021 г., https://www.mediapool.bg/vasil-bozhkov-namerih-mandatonositel-balgarsko-lyato-shte-uchastva-v-izborite-news318540.html)

[9] ,,Сачева изригна във Facebook: Знам коя съм, къде съм и защо, и знам къде отивам” (11.08.2020 г., actualno.com) – https://www.actualno.com/politics/sacheva-izrigna-vyv-facebook-znam-koja-sym-kyde-sym-i-zashto-i-znam-kyde-otivam-news_1489775.html

[10] Димитрова, Д. (2016). Eзикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание. Електронно научно списание Реторика и комуникации, бр.23, 2016, http://rhetoric.bg/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-e%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0 Retrieved on 06.03.2021.

[Dimitrova, D. Ezikat na omrazata – instrument za promyana na obshtestvenoto saznanie. Elektronno nauchno spisanie Retorika i komunikatsii, br.23, 2016]

[11] ,,Доналд Тръмп заяви в “Туитър“, че ще използва сила, ако демонстранти опитат да установят “автономна зона“ във Вашингтон, а социалната мрежа скри неговия туит.“ (24.06.2020г., https://www.mediapool.bg/tramp-kaza-che-shte-izpolzva-sila-ako-demonstranti-opitat-da-okupirat-chast-ot-vashington-news309013.html)

[12] ,,За Нова година – Тръмп заплаши Иран в Twitter” (31.12.2019 г., actualno.com) – https://www.actualno.com/asia/za-nova-godina–trymp-zaplashi-iran-v-twitter-news_1419932.html

[13] ,,Джонсън и Юнкер обявиха в Twitter: Има сделка за Brexit, дали обаче няма нова бариера?” (17.10.2019 г., actualno.com) – https://www.actualno.com/europe/djonsyn-i-unker-objaviha-v-twitter-ima-sdelka-za-brexit-dali-obache-njama-nova-bariera-news_1385818.html

[14] Харкъп, Т. (2009). Журналистиката. Принципи и практика. София. Изд. Слънце, 2009, 313. [Harkap, T. (2009). Zhurnalistikata. Printsipi i praktika. Sofia. Izd. Slantse, 2009, 313.]

[15] Дерменджиева, Г. (2012). Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. София. Университетско издателство ,,Св. Климент Охридски”, 2012, 450. [Dermendzhieva, G. Onlayn zhurnalistika. Mediite v digitalnia svyat. Sofia. Universitetsko izdatelstvo ,,Sv. Kliment Ohridski”, 2012, 450.]

[16] ,,ГЕРБ организират контрапротест тази вечер в защита на кабинета“ (10.07.2020г., btvnovinite.bg) – https://btvnovinite.bg/bulgaria/gerb-organizirat-kontraprotest-tazi-vecher-v-zashtita-na-kabineta.html

[17] ,,Очевидци заснеха полицейското насилие на снощния протест в София“ (11.07.2020 г., dnevnik.bg) – https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/07/11/4089902_advokat_zasne_policeisko_nasilie_na_snoshtniia_protest/

[18] Липман, У. (2001). Общественото мнение. София. Издателство Лик, 2001, 79. [Lipman, U. (2001). Obshtestvenoto mnenie. Sofia. Izdatelstvo Lik, 2001, 79.]

Библиография

Дерменджиева, Г. (2012). Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. София. Университетско издателство ,,Св. Климент Охридски”, 2012. [Dermendzhieva, G. Onlayn zhurnalistika. Mediite v digitalnia svyat. Sofia. Universitetsko izdatelstvo ,,Sv. Kliment Ohridski”, 2012.]

Димитрова, Д. (2016). Eзикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание. Електронно научно списание Реторика и комуникации, бр.23, 2016, http://rhetoric.bg/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-e%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0 [Dimitrova, D. Ezikat na omrazata – instrument za promyana na obshtestvenoto saznanie. Elektronno nauchno spisanie Retorika i komunikatsii, br.23, 2016]

Липман, У. (2001). Общественото мнение. София. Издателство Лик, 2001. [Lipman, U. (2001). Obshtestvenoto mnenie. Sofia. Izdatelstvo Lik, 2001.]

Мавродиева, И. (2012). Предизвикателства и перспективи пред медиите и социалните мрежи. Електронно научно списание Реторика и комуникации, бр.9, 2012, https://rhetoric.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5 [Mavrodieva, I. (2012). Predizvikatelstva i perspektivi pred mediite i sotsialnite mrezhi. Elektronno nauchno spisanie Retorika i komunikatsii, br.9, 2012]

Харкъп, Т. (2009). Журналистиката. Принципи и практика. София. Изд. Слънце, 2009, 313. [Harkap, T. (2009). Zhurnalistikata. Printsipi i praktika. Sofia. Izd. Slantse, 2009.]

Hall, J. (2001). Online Journalism. A Critical Primer. London. Pluto Press, 2001.

Ръкописът е изпратен на 10.03.2021 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 11.03.2021 до 20.03.2021.

Приемане за публикуване: 25.03.2021.

Manuscript was submitted: 10.03.2021.

Double Blind Peer Reviews: from 11.03.2021 till 20.03.2021.

Accepted: 25.03.2021

Брой 47 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2021 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП2/41 от 07 декември 2020 г.

Issue 47 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2021) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP2/41 of December 07, 2020.