Нора Голешевска

Абстракт: Студията разглежда франкофонската парадигма в изследванията на визуалната комуникация, формулирана през втората половина на миналия век като „реторика на образа” и/или „визуална реторика” в текстовете на Ролан Барт, Жан Дюран, Жан-Мари Флош, Сен-Мартен и Групата μ. Предложеният анализ има за цел да изясни начина, по който Лиежката теория за „визуална реторика” осигурява общ методологически ракурс за интердисциплинарни изследвания, извършвани на границата между теорията за визуалната комуникация, семиотиката и естетиката, поставяйки специален акцент върху културно антропологичното значение на семиотичния анализ на визуалното. Специфичният фокус в изследването попада върху генезиса на модела за визуалната комуникация, предложен от Парижката семиотична школа (“rhétoriquedel‘image”) и неговото трансформиране във „визуална семиотика” (“semiotiquevisuelle”) от представителите на Лиежката неореторическа школа. Диференцирайки „неореториката на аргументацията” (lanéo–rhétoriquedel‘argumentation) от „неореториката на фигурите” (lanéo–rhétoriquedesfigures), в статията се систематизира Лиежката теория за „визуалния знак”, който е основно понятие в белгийския структуралистки проект за нова визуална семиотика, формулирана през последните няколко десетилетия. Целта на изследването е да се демонстрира как в рамките на предложението на Лиежката школасемиотиката и реториката се позиционират като допълващи се стратегии в съвременната теория за изследване на комуникацията, които влияят пряко върху процесите както на самата визуална комуникация, така и върху социални процеси, конструирани чрез визуалното.

Ключови думи: визуална реторика, визуален знак, неореторика на фигурите и визуална семиотика и комуникация.

Nora Goloeshevska – (New) Visual Rhetoric, New-Rhetoric and Visual Semiotic

Abstract: The article examines the Francophone paradigm in the visual communication studies, formulated in the second half of the last century in texts of Roland Barthes, Jacques Durand, Jean -Marie Flush, Saint – Martin and the Group μ, defined as the “rhetoric of the image” and /or “visual rhetoric”. The proposed analysis aims to clarify the ways in which Liege’s theory of visual rhetoric provides a common methodological resource for interdisciplinary research carried out at the border between the theory of visual communication, semiotics and aesthetics, focusing on exclusive cultural anthropological relevance of the semiotic analysis of visual. The paper is particularly focused on the genesis of visual communication model proposed from the Paris semiotic school (“rhétorique de l’image”) and its transformation into the “visual semiotic” (“semiotique visuelle”) theory of the Liege School of neorhetoric. Differentiating the Neorhetoric of argumentation (la néo-rhétorique de l’argumentation) from the Neorhetoric of the figures (la néo-rhétorique des figures) the article exposes systematically the Liege theory of ‘visual sign’ – a core concept of the Belgian structuralist project for a new visual semiotics formulated over the past few decades.The paper’s objectivity is to demonstrate how within the Liege proposal semiotics and rhetoric are defined as a complementary key for the modern theory of communication research that directly affect processes of visual communication itself, as well as the social processes constructed through the visual.

Key words: visual rhetoric, visual sign, Neorhetoric of the figures, visual communication.