Академична и педагогическа комуникация

Academic and Pedagogical Communication

OI 10.55206/GZJH1932

 

Валерия Кардашевска

Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“

Имейл: vkardashevska@gmail.com

 

Абстракт: В статията се представят резултати от изследване относно използването и прилагането на нови подходи в обучението по сценична реч на студенти по актьорско майсторство в смесена форма на обучение (присъствено и онлайн) с фокус върху опита на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София и Националния университет по театър, кино и телевизия „И. К. Карпенко-Карий“ в Киев. Чрез сравнителен анализ на учебните програми, структурата на образователния процес и мотивацията на участниците, в изследването се извеждат както сходства, така и различия в педагогическите стратегии на двете академични и образователни институции. Методиката включва методите на сравнителния анализ, киберетнографското наблюдението и включеното наблюдение. Тезата е, че в двете образователни институции програмите целят изграждането на професионално подготвени и вдъхновяващи актьори. Хипотезата е, че спецификите са резултат както от традициите и националния контекст, така и от условията на криза (здравна или война), ролята на технологиите и новите софтуери, както и осъзнаването като мисия на преподавателите да подготвят актьори, които да са професионалисти и граждани с активна позиция. Въз основа на резултатите в изследването се достига до изводи в препоръчителна форма и до допускания, че е необходимо преструктуриране на учебния процес при преминаване към хибридно обучение.

Ключови думи: сценична реч, актьорски тренинг, дигитални технологии в обучението, военен конфликт.

 

New Approaches in Teaching Stage Speech to Acting Students in a Blended Learning Format  (In-Person and Online)

Valeria Kardashevska

National Academy for Theatre and Film Arts “Kr. Sarafov”, Sofia

E-mail: vkardashevska@gmail.com

Abstract: The article presents the findings of research into the adoption and im­plementation of innovative methods of teaching stage speech to acting students enrolled in a blended learning program (combining face-to-face and online instruction). Focusing on the practices at the National Academy for Theatre and Film Arts “Krastyo Sarafov” in Sofia and the I. K. Karpenko-Kary National Uni­versity of Theatre, Cinema and Television in Kyiv, the study employs comparative analysis of curricula, educational process structure, and learner motivation to elucidate both convergences and divergences in the pedagogical strategies of the two institutions. The research methodology integrates comparative analysis, cyber-ethnographic observation, and participant observation. The central thesis asserts that both academies strive to cultivate actors who are technically proficient and artistically convincing. The working hypothesis posits that the observed particularities stem not only from each institution’s traditions and national context but also from the exigencies of crisis conditions, the increasing role of digital technologies and new software, and an articulated mission among instructors to prepare actors as both professionals and civically engaged citizens. Drawing on the empirical results, the study formulates a series of recommendations and argues for a comprehensive restructuring of the instructional process in the transition to hybrid education.

Keywords: stage speech; actor training; digital technologies in education; mili­tary conflict.

Увод

В условията на глобални кризи като пандемия, социални трансформации и военни конфликти, висшето образование е изправено пред необходимостта от адаптация. Сценичната реч в обучението по актьорско майсторство – със своите ключови елементи като техника на говора, правоговор и словесно действие – е дисциплина с подчертана практическа насоченост. Тя е изправена пред сериозното предизвикателство да съхрани своята ефективност и специфичен характер в условията на дистанционно обучение. В настоящото изследване се разглежда този процес на трансформация, като се акцентира върху новите подходи в преподаването на сценична реч в смесена форма на обучение (присъствено и онлайн), в условията на кризи: пандемии, военни действия и други. В университети с подчертана практическа насоченост на обучението, в които досега се разчита изцяло на живото взаимодействие между преподавател и студент, се наложи преосмисляне на методиките, структурата на учебния процес и начините на комуникация. Интересът ми към изследването на тенденциите и търсенето на ресурси в подкрепа на обучителния процес бяха сред мотивите да започна да прилагам нови подходи в преподавателската си практика още през 2020 г., с настъпването на пандемията от COVID-19. На базата на личния опит и наблюдение проведох проучване относно въздействието на смесената форма на обучение върху студентите в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. В него анализирах онлайн формата на обучение по дисциплините „Правоговор“ и „Сценична реч“ като част от смесената форма на обучение, наложена в извънредната ситуация в България през 2020–2021 г.

За целите на изследването през 2021 г. използвах метода на киберетнографското наблюдение (киберетнография), което позволява изследване на дигиталната идентичност и онлайн поведението на участниците. Това даде възможност да анализирам необходимите промени в тренинговите модели по дисциплините „Сценична реч“ и „Правоговор“ в смесена форма на обучение за студентите по актьорско майсторство. В проучването изследвах как тези промени влияят на учебния процес и какви умения придобиват студентите. Резултатите потвърдиха, че в онлайн среда студентите се възползват максимално от индивидуалните срещи с преподавателя и предоставя възможност за персонализиране на процеса. Освен това, онлайн обучението изисква значително повече време за подготовка и провеждане, така и за обратна връзка от страна на преподавателя. И може би най-важният извод, че смесената форма на обучение осигурява необходимата приемственост в учебния процес, а тя допринася за поддържане ангажираността на студентите и създава усещане за целенасоченост, като същевременно гарантира непрекъснатостта на образователния процес.

За настоящото изследване изборът на двете институции не е случаен – и двете са национални театрални академии, които стъпват върху една обща методологична основа – системата на К. С. Станиславски. Познавам в дълбочина програмите и организацията на НАТФИЗ, а включването на Киевския театрален университет е продиктувано от критичната ситуация на война, в която се намират, което прави изследването особено актуално. За период от половин година бяха анкетирани преподаватели от двата университета – по равен брой, като основно бяха разглеждани и сравнени програмите по „Сценична реч“ и сродните дисциплини, свързани със словото, изучавани от студентите в целия курс на обучение.

Обстоятелства за промени във формата на обучение

Средата, в която живеем, се оказва твърде динамична и рискова. Не можем да подминем предупрежденията за различни възможни пандемии, както и задълбочаващите се конфликти в различни райони на света. В противовес на тази неустойчива среда развитието на технологиите ни дава все по-големи и добри възможности за комуникация. Благодарение на тях университетите могат да предложат на студентите варианти, с които да се гарантира сигурност и непрекъсване на учебния процес в ситуации като пандемия или война, когато студентите или преподавателите не могат да присъстват в залата, но могат да се включат онлайн.

Целта е да се проведат наблюдения върху промените и адаптирането на обучителните програми в условия на кризисна ситуация, каквато за съжаление се наблюдава в момента в Украйна. Въз основа на традиционните отношения между Националния университет по театър, кино и телевизия (НУТКиТ) „И.К. Карпенко-Каро“ в Киев и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София, дистанционно се анализира учебният процес в извънредните условия, създадени от военните действия. Извънредните мерки за сигурност не позволяват изследването и наблюденията на място в университета в Киев. В изследването проведох структурирани анкети с равен брой колеги преподаватели по наблюдаваните дисциплини от двата университета. За създаване на надеждна емпирична база приложих комбиниран подход – количест­вен (анкетиране) и качествен (контент-анализ на видеоматериали, научни статии и монографии). Допълнително беше извършен сравнителен анализ на основните 4 учебните програми – всяка обхваща 2 семестъра в НАТФИЗ и 1 учебна програма, обхващаща 8 семестъра от обучението по „Сценична реч“ в НУТКиТ.

Дизайн на изследването

Настоящото изследване си поставя за цел да анализира и развие подходите в обучението на актьори чрез интеграция на иновативни технологии и утвърдени театрални методи, с фокус върху българския и украинския опит. В този контекст се разглеждат няколко ключови направления.

От една страна, се провеждат сравнителни анализи, които допринасят както за разработването на нови концепции в обучението, така и за актуализирането на съществуващите практики. От друга – се изследват възможностите за стимулиране на студентите и преподавателския състав към активното включване в смесени форми на обучение, базирани на новите технологиите, без да се губи връзката с традиционните театрални методологии.

Изследователските задачи са:

• Да се направи анализ на учебните програми в сродните дисциплини по „Сценична реч“ в двата университета, в частта, която обхваща компетенциите на студентите, уменията и знанията, които те придобиват.
• Да се установят структурните особености на образователния процес в двете висши театрални училища.
• Да се представи мотивацията и ангажираността на студенти и преподаватели в процеса, при смесената форма на обучение по време на война.

В изследването на нови подходи в обучението по „Сценична реч“ за студенти по актьорско майсторство в условията на смесена форма (присъствено и онлайн) по време на война отново прилагам киберетнографския подход. Според Наталия Рибас и Радика Гаджала този метод е особено продуктивен при подобен тип изследвания, тъй като позволява задълбочено разбиране на социалните взаимодействия в киберпространството и предполага устойчиво присъствие на изследваните субекти в дигиталната среда. [1] Методът е представен в българския научен контекст от Тодор Симеонов, който го определя като писмено, аудио- или видеопредставяне (или тяхната комбинация) на дадена култура във виртуалното пространство, пречупено през субективната перспектива и преживяване на изследователя. Той подчертава, че киберетнографията се осъществява в мултифасетна социална среда. [2] Приложението на този метод в образователен контекст е демонст­рирано и в изследването на Иванка Мавродиева, посветено на комуникативното поведение на студентите във виртуална класна стая. В своята работа авторката анализира взаимодействието със студентите в условията на кризисната ситуация, породена от пандемията от COVID-19, и проследява настъпилите промени в дистанционния образователен процес. [3] Подобен опит имам и от предходното си изследване „Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“, представено в колективната монография „Реторика и комуникации през 21. век“, където за първи път приложих киберетнографския подход в образователен контекст. [4]

Емпиричните източници за настоящото изследване се базират на статии, учебни програми, видеоканали и аудио-визуални материали, както и личен опит в срещи, анкети и творчески ателиета с колеги от НУТКиТ, както и проведените присъствени  и онлайн часове със студенти в НАТФИЗ. Цялата налична информация е събрана в текстов корпус на изследването и анализирана спрямо целите на изследването.

Спрямо изследователските задачи, които си поставям, целият анализ е структуриран в три части. В първата част правя сравнителен анализ на учебните програми, като фокусът е поставен върху компетенциите, които придобиват студентите в края на обучението си. Втората е с фокус структурните особености на образователния процес в двете висши театрални училища и работата в присъствена форма и онлайн среда. Третата част е посветена на работата в онлайн среда във време на война – ролята и функциите, които има обучението върху студентите. Резултатите следва да се разглеждат с оглед на ограниченията – относително малкия обем на извад­ката и необходимостта от последваща валидация чрез по-широки емпирич­ни изследвания.

Педагогически подходи и методики – сравнителен анализ

Една от основните задачи в това изследване е да се открият допирните точки и да се направи сравнителен анализ в програмите за обучение на студентите в двете висши театрални училища. Необходимо е да направим уточнението, че обучението по „Сценична реч“ на актьорите във всяка страна се осъществява на официалния език на страната. В самото начало на анализа трябва да се отчете фактът, че системите за обучение на актьорите в двете държави – България и Украйна – имат общи корени. В исторически план, поради идеологическата близост на двете държави в близкото минало и силното влияние на руската театрална школа от средата и края на миналия век, в България и Украйна водеща роля в обучението по актьорско майсторство има системата на К. С. Станиславски.

Безспорно системата на Станиславски е единствената цялостна и завършена система за обучение на актьора, която обхваща всички етапи и аспекти на подготовката му – от физическото и емоционалното освобождаване до усъвършенстването на сценичното поведение и словесното изпълнение. Един от ключовите акценти в методологията на К. С. Станиславски е значението на словото като основен инструмент за въздействие и изграждане на сценичния образ. Този фокус върху словото е определящ за развитието на помощните дисциплини като „Сценична реч“, „Техника на говора“ и „Правоговор“, които стават неразделна част от актьорското обучение. Влиянието на системата на Станиславски върху тези дисциплини се изразява в специфични методики за работа с гласа, дикцията и артикулацията, които намират отражение както в българската, така и в украинската театрална педагогика. Въпреки различията между двата езика, основните принципи на сценичната реч остават сходни, тъй като те произтичат от единен методологичен фундамент. Акцентите върху естествеността на говора, огра­ничеността на изказа и връзката между вътрешното състояние на актьора и неговата речева изразителност са водещи и в двете школи. Следователно, когато корените на обучението са единни, е логично програмите по „Сценична реч“ в България и Украйна да имат общи елементи и акценти, независимо от езиковите различия. Тази теза се потвърждава от анализа на съвременните учебни програми в двете държави, които демонстрират сходен подход към изграждането на сценичното слово като неразделна част от актьорската подготовка.

В програмата за обучение на актьорите в специалностите „Актьорство за драматичен театър“ и „Актьорство за куклен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в техния четиригодишен курс на обучение са включени четири програми с фокус върху техниката на говора и словесното майстор­ство. Те са: „Техника на говора“, „Сценична реч“, „Словесно действие в театрален спектакъл“ и „Словесно действие в реализиран спектакъл“. Сред авторите на програмите за обучение в тези дисциплини за студентите от  специалност „Актьорство за драматичен театър“ е проф. д-р В. Раева, педагог с над 20-годишен опит в обучението по „Правоговор“, „Техника на говора“ и „Сценична реч“, ръководител на магистърската програма по „Публична реч“. Автори на програмите за специалност „Актьорство за куклен театър“ са проф. Ек. Илкова и доц. д-р В. Кардашевска също с дългогодишен опит като преподаватели и действащи актьори. Всяка от тези програми е насочена към точно определен етап от обучението на студентите и е съобразена с основната програма по актьорско майсторство. Към всяка от учебните теми са предвидени часове за упражнения и тренинги, с които да се подобрят и развият гласово-говорните умения на бъдещите професионални актьори. В отделна учебна програма по „Правоговор“ са изведени спецификите и овладяването на правоговорните норми и отклонения, както и правилната постановка на звуковете в българския език. Така студентите по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ имат натовареност от 1,5 индивидуални учебни часа на седмица плюс 2 лекции през първата година и по 0,5 индивидуален час и 1 лекция на седмица в следващите три години.

Студентите по актьорско майсторство за театър и кино в НУТКиТ изучават дисциплината „Сценична реч“ през целия етап от обучението си.  Натовареността на студентите в Киевския университет е два пъти по-голяма от натовареността на българските студенти. Всеки студент има по един индивидуален час на седмица и 4 часа групови занимания през целия курс на обучение. Спецификите на книжовния украински език са част от темите по дисциплината „Сценична реч“ като подраздел – орфоепия. Правоговорната нормативна база е изведена в лекционен курс – „Култура на украинския език“. Наличието на отделен задължителен предмет като „Гласово-говорен тренинг“, който се изучава един семестър от студентите в НУТКиТ, допринася за професионалната подготовка на бъдещите актьори. В тези допълнителни часове те осмислят и осъзнават потребността от професионално поддържане на основния инструмент, с който боравят – своето тяло и своя глас. Студентите развиват стремеж към овладяването на специфичните умения и навици за правилно звукоизвличане и лекота в процеса на говорния акт. Програмата по „Сценична реч“ за студентите в специалността „Актьорско майсторство за театър и кино“ е изготвена от доц. Олександр  Завальський, педагог с дългогодишен опит, заслужил артист на Украйна и ст. преподавател д-р Карина Сухорукова, млад преподавател с много добра професионална подготовка. Ръководител на катедра „Сценична реч“ в НУТКиТ е проф. Любов Пидлисна, педагог с дългогодишен опит и научни изследвания в областта на обучението по сценична реч.

На базата на актуалните обучителни програми по дисциплините „Сценична реч“ в НУТКиТ и „Техника на говора“, „Сценична реч“ и „Словесно действие в театрален спектакъл“ в НАТФИЗ, както и проведените анкети и срещата с преподаватели и студенти на НУТКиТ, проведена в Скопие, информацията беше обобщена и анализирана. Така се оформиха следващите изводи и заключения.

Обучението по „Сценична реч“ в двете театрални академии – Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София и Националния университет по театър, кино и телевизия „И. К. Карпенко-Карий“ в Киев– демонстрира обща стратегическа цел, а именно: формиране на актьори, които владеят своя гласово-говорен апарат с техническа прецизност и артистична убедителност. Въпреки това, двете системи на обучение се отличават по своите акценти, методологични подходи и приоритети.

И двете системи поради своята концептуална близост се характеризират с висока степен на методическа строгост и интегралност. Обучението по „Сценична реч“ неизменно следва концептуално изграден модел, в който фонетичната, дихателната, интонационната и художествената подготовка на студента се разглеждат като взаимносвързани аспекти на една цялостна творческа парадигма. И в България, и в Украйна специално внимание се отделя на формирането на ясен и пробивен звук, усвояване на коремно-диафрагмално дишане и развитие на артикулационна култура в рамките на ортоепичните норми на съвременния език на всяка от двете държави. В този контекст дисциплината не се възприема само като технически курс, а като интегриран процес на артистично самоосъзнаване и сценична интерпретация. Студентите и в София, и в Киев се изграждат като създатели на словесно-художествени образи, като се насърчава умението им да работят в раз­лични стилове и жанрове – с разбиране за тяхната стилистична специфика, ритмика и семантика.

Българската програма по „Сценична реч“ поставя акцент върху изграждането на стабилна и ефективна гласово-говорна техника, чрез която студентът да постига висока степен на яснота, звучност и изразителност. Методиката се основава на упражнения за овладяване на дишането, дикцията и интонационната логика на изказа, с приоритет върху фонетичната коректност и художественото въздействие на словото. Особено място заемат елементите на невербалното изразяване – словесно и физическо действие, разположение на тялото в пространството, които се третират като органична част от вербалната интерпретация. Обучението следва традицията на точна и отговорна работа с драматургичния текст, като се насърчава вниманието към логическите паузи, смисловите и емоционалните ударения, интонацията и подтекста. От своя страна украинската програма поставя акцент върху стремежа към развиване на самоконтрол чрез слухов контрольор – изграж­дане на т.нар. „слухов анализатор“, който позволява на студента сам да коригира речевите си отклонения. В допълнение, обучението включва както индивидуална, така и колективна работа с цел развиване на ансамблово мислене и речева синхронност. Подходът е силно ориентиран към артистичното въображение, като преподавателите стимулират креативното мислене на студентите и способността им да реализират сценични решения в съответствие с режисьорската концепция.

Независимо от някои различия и двете системи целят да изградят театрални професионалисти, способни да боравят умело с широк спектър от словесни изразни средства. Сходствата между програмите се открояват в интегрирания подход към текстовия анализ, психофизическата подготовка и артикулационната култура, а различията – в начина, по който всяка система подрежда и интерпретира тези елементи в рамките на своята национална театрална традиция. Така българската и украинската школа очертават две валидни и същевременно допълващи се педагогически парадигми в съвременното обучение по „Сценична реч“.

Структурни особености и адаптивност на образователния процес

Допускането на възможност за обучение в практически дисциплини като „Техника на говора“, „Сценична реч“, „Гласово-говорен тренинг“, „Правоговор“ и др. в онлайн среда или в смесена форма на обучение поставя реализацията в пряка зависимост от технологичната инфраструктура и обезпеченост. Кризите, пред които сме изправени само през последните 5 години, ни принудиха и научиха много бързо да се адаптираме и да използваме максимално съвременните средства за комуникация и обмен на информация. Още с появата на технологичните възможности много изследователи и учени насочиха своите усилия към обобщения, анализиране и техники за развитие на уменията и създаване на ресурси за онлайн или смесени форми на обучение. Пример в тази посока е канадският учен и изследовател д-р Д. Ранди Гарисън. Разбира се, той прави своите наблюдения и изследвания в областта на обучението по математика, но дори в тази на пръв поглед чисто технологична сфера той набляга на интеграцията на когнитивни, социални и предагогически умения. Моделът, който Д. Ранди Гарисън Community of Inquiry създава, е резултат от мултидисциплинарни изследвания, които интегрират педагогически, когнитивни и социални аспекти. В една от най-цитираните му книги той представя своето разбиране за необходимостта от развитието на познавателните разбирания и когнитивните умения и на двете страни в обучителния процес – обучител и обучаван. Според него това позволява на участниците да изграждат знание съвместно, като се фокусират както върху процеса на учене, така и върху начина, по който се възприема и конструира знанието. [5] В България също бяха направени редица изследвания в тази посока като това на Иванка Мавродиева „Виртуалната ака­демична комуникация: теоретични и практически измерения в контекста на електронното и дистанционното обучение“. [6] Авторът на това изследване също допринесе към базата от научна информация със статия на тема „Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“. [7] Целта при всички тях е на базата на натрупания опит и овладяната техника, през призмата на новите реалности да бъдат успешно адаптирани учебните програмите. Включително и по практическите дисциплини да се запазят основната цел и темите, да се надграждат уменията на студентите, и да не се прекъсва учебният процес дори и в кризисни ситуации (здравни пандемии, природни катаклизми, война и др.). Благодарение на така натрупания опит и споделено знание във време на световната ковид пандемия и сега, по време на военната ситуация в Украйна, имаме възможност да черпим информация от наличните ресурси.

При онлайн обучение или смесена форма на обучение ключова роля има интеграцията на онлайн и офлайн компоненти. Най-често използваните платформи за управление на учебния процес (Learning Management Systems – LMS) и видеоконферентните системи (Zoom, Microsoft Teams, Google classroom и др.) позволяват синхронно и асинхронно обучение, което е от ключово значение за практическите дисциплини. [8] Това включва възможността за водене на интерактивни сесии, симулации и демонстрации на практически умения. Разбира се, ситуацията, която се разглежда тук, не трябва да забравяме, че основно изискване за осъществяване на дигитална връзка е наличието на  електрическо захранване. За съжаление в най-тежките и критични за цяла Украйна моменти, когато електропреносната инфраструктура беше атакувана и целенасочено разрушавана от агресора, провеждането на занятия дори онлайн е невъзможно. Трябва да подчертаем, че качествената и стабилна интернет връзка е критична за осигуряването на безпроблемна комуникация и достъп до дигиталните ресурси. Особено при практическите занятия, където времето и точността на комуникацията могат да бъдат определящи.

Все пак тези аспекти на процеса са извън нашите възможности за контрол и влияние, затова насочваме вниманието си към адаптирането на програмите и подготовката на преподаватели и студенти за преминаване към смесена или онлайн форма на обучение.

Това, което прави впечатление е, че в програмите на НУТКиТ е записано, че обучението се провежда чрез: лекции, мултимедийни лекции, интерактивни лекции, семинари, практически занятия, индивидуални занятия, самоподготовка по методически указания, учебници и конспекти, консултации с преподаватели и др. А в съответния раздел относно необходими материали за провеждане на часовете буквално се посочва: „Инструменти, оборудване и софтуер (ако е необходимо). При овладяване на учебния материал, извършване на самостоятелна работа се използват: лична работна тетрадка (тетрадка), набор от учебни и методически материали, … както и обикновени персонални компютри с операционна система Windows-XP и по-висока версия и Microsoft Office. При организиране на дистанционно обучение се използват системи Google Classroom“. Това на практика залага в учебната програма възможността занятията да се провеждат в смесена форма на обучение. Нещо, което колегите от университета практикуват не само по време на пандемията през 2020–2021 г. но за съжаление през последните три години с началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Преподавателите от НУТКиТ трупат ценен опит по време на здравната криза с провеждането не само на регулярните часове, но и дори на изпитите. Много ценни за тях, а и за изследването и за споделянето на опит, са видеоматериалите достъпни в онлайн пространството. [9]

В онлайн пространството както и в самата програма по „Сценична реч“ са посочени електронни ресурси, където могат да се наблюдават изпити на студентите в специалност „Актьорство за театър и кино“ от НУТКиТ по „Сценична реч“. Много полезни материали, в които се вижда процесът на провеждане на занятия в различните фази на работата – загрявка, упражнения, анализ и работа върху текст, изпълнения на монолози и всич­ко това с напълно свободен достъп. Този опит, който тогава колегите натрупват, дава възможност няколко месеца след началото на военните действия учебните занятия да се възобновят отново първо в онлайн среда. През 2025 г., три години след началото на пълномащабната военна агресия, започнала през 2022 г., обучението е възобновено и се провежда успешно в смесена форма на обучение – когато няма въздушни атаки и обявена тревога, занятията се провеждат присъствено, когато има въздушни атаки и има електричество, занятията се провеждат онлайн. Тази смесена форма се оказва ключова и в първата година на войната, когато много студенти и преподаватели напускат Украйна. Тогава единствената възможност преподаватели и студенти да продължат работа и да вземат участие в часовете е да се използва точно тази дистанционна форма на обучение.

В учебните планове и програми на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ се посочва, че занятията се провеждат в залите на Академията. Във всички останали практически дисциплини занятията също се предвижда да се провеждат в залите на Академията. Това изключва възможността за провеждане на занятия дистанционно или в смесена форма. Практиката показва, че по време на световната пандемична обстановка и извънредните кризисни мерки, които бяха наложени, беше прието временно решение всеки преподавател, съгласувано с художествените ръководители на класовете по „Актьорство за драматичен театър“ и „Актьорство за куклен театър“ да прецени дали и как да продължи обучението на студентите по практическите дисциплина. Това наложи приемането на самостоятелни решения на всеки от преподавателите как и по какъв начин да провежда часовете, както и до каква степен да се покрият методичните единици, заложени в програмата на всяка дисциплина. Това на практика доведе до следните изводи за обучението в смесена форма по „Сценична реч“ в България, които бяха изведени в изследването „Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“, а именно: в онлайн средата студентите максимално се възползват от  индивидуалните срещи с преподавател, чувстват се уверени и са много по-смели. Склонни са бързо да включват в употреба нови речеви умения. При тази форма на обучение има много повече време за самостоятелна работа и подготовка. Онлайн обучението създава така необходимата приемственост в ученето, поддържайки последователност в процеса, както и чувство за свързаност и цел. От страна на студентите е необходима работна дисциплина и добро управление на времето. [10]

Съпоставяйки програмите в двата университета, ясно се откроява по-високата адаптивност на НУТКиТ към смесената форма на обучение. Техните учебни програми включват разнообразни методи и дигитални платформи, което им позволява бърза и ефективна трансформация в условията на кризи – пандемия и война. Систематичното използване на онлайн инструменти, както и създадените видеоматериали, показват устойчив и структуриран подход към дистанционното и хибридно преподаване. От друга страна, програмите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ са силно обвързани с присъствената форма на обучение и не предвиждат смесени или дистанционни форми. До този момент се разчита основно на индивидуалните решения на преподавателите, без институционализирана рамка за смесено обучение. Това ограничава адаптивността на Академията при извънредни об­стоятелства. В този контекст, опитът на НУТКиТ се оказва ценен пример за устойчива образователна стратегия в практически дисциплини като „Сценична реч“.

Мотивация и ангажираност

С началото на пълномащабната руска военна агресия настъпват съществени промени в организацията на обучението в университетите в Украйна. В условията на военен конфликт дистанционното висше образование или това със смесена форма на обучение става не само наложително, но и се превръща в средство за съхранение на знанието, идентичността и бъдещето на младите хора. Научни изследвания проследяват процеса на преминаване към дистанционна и смесена форма на обучение във висшите учебни заведения в Украйна след началото на конфликта през 2014 г., а още по-отчетливо – след 24 февруари 2022 г. Основната цел е да бъдат описани и систематизирани наличните законови и нормативни актове, моделите на организиране на образователната дейност, както и структурата и логистиката на онлайн обучението в Украйна по време на война. В по-голямата си част те са фокусирани към изследване на преминаването на теоретични специалности към изцяло дистанционна форма на обучение. Има изследвания като това на Юлия Евстюнина, Филип Кристоф Шмадеке и Тетяна Фолхина, озаглавено „Кратък преглед на състоянието на висшето образование и наука в Украйна по време на война“, в което се анализират предприетите мерки от страна на украинското правителство, академичната администрация, преподавателските екипи, както и проявената устойчивост и мотивация от страна на студентите да продължат обучението си. Авторите констатират отчетливо повишаване на интереса към висшето образование, въпреки нанесените мащабни щети върху материалната база на университетите и загубите на човешки животи, което се отразява както на преподавателския и административен персонал, така и върху студентите: „Въпреки тези широко разпространени щети и разрушения, според Единната държавна база данни за образованието на Украйна, към 1 януари 2023 г. е имало 1 077 685 кандидати за висше образование (обхващащи всички нива, от бакалавърска и магистърска до докторска степен)“. [11] На основата на събраните и анализирани емпирични данни, изследването достига до заключението, че натрупаният по време на пандемията от COVID-19 опит в организирането на дистанционно обучение и провеждането на научно-педагогически дейности в онлайн среда се е оказал от съществено значение в условията на пълномащабна война. Като особено положителна се отчита способността на университетите за бърза реорганизация с цел осигуряване на безопасна образователна среда и възстановяване на учебния процес. Представените данни и допълнителни анкетни проучвания показват, че това е постигнато не само чрез институционалната подкрепа на административните структури, но и в значителна степен благодарение на високата степен на ангажираност, гъвкавост и професионална отговорност от страна на преподавателския състав. Независимо от предизвикателствата на социално-битовата и професионална среда – включително работа в окупирани територии, зад граница или при ограничен достъп до ресурси – академичните кадри успяват да гарантират продължаването на образователния процес.

Много точно дефиниране на ролята на тези изследвания се посочва от авторите на Relevant aspects of the Ukrainian higher education system in the context of war: „Учените станаха посланици на отразяването на реални събития в Украйна пред научната общност с цел създаване на правдиво информационно поле, привличащо вниманието към военните действия не само на политическия елит, но и на интелигенцията“. [12] Разбира се, ценното за нас във връзка с изследването на възможността практически дисциплини да бъдат преподавани в смесена форма на обучение е изводът, който се прави от авторите на същото изследване, че: „За да се гарантира ситуацията със сигурността във висшите учебни заведения, бяха въведени кратки ваканции и временно беше преустановен учебният процес. Впоследствие обучението продължи с използване на всички налични онлайн платформи за обучение, използващи ИТ технологии, отдалечен достъп в райони в близост до бойни места, офлайн в райони, отдалечени от бойни места, и в смесен формат. В условията на предизвикателствата на военното време активно се използват алтернативни форми на образователни дейности под формата на дистанционно обучение“. [13] Както и обобщението в изследването на К. Левчук, Ов. Левчук и Л. Хюсак: „Смесеното обучение се е превърнало в оптималната форма на обучение за висши учебни заведения, които не се намират в зоните на активни военни действия или в непосредствена близост до тях. За да се осигури непрекъснато обучение, висшите учебни заведения следва да предлагат на студентите гъвкави възможности за образование; установяване на комуникация между учениците и опитни и квалифицирани учители; гарантиране на достъп до съответните образователни материали; създаване на онлайн платформи за обучение – продължават със заключението: ‒ Достъпът до висококачествени образователни възможности във висшите учебни заведения в условията на война в Украйна изисква въвеждането на гъвкави форми на обучение. Смесеното обучение ще бъде ефективно в определени региони на страната при приемливи условия за безопасност“. [14]

Промените в университетите по изкуства са представени в няколко научни статии и материали, публикувани в сборника от IV Украинска научно-практическа конференция. В изследвания на колеги от Тернополски национален педагогически университет „Вл. Гнатюк“ са посочени основни промени, настъпили в учебните планове и програми. [15] На първо място се посочва преминаването към дистанционна форма на обучение – като тази форма на обучение има сериозно преимущество. Отчита се увеличаване на теоретичните за сметка на практическите часове, което е напълно разбираемо, особено в първите месеци от нахлуването на руските окупатори и началото на военните действия. Тези изводи бяха потвърдени и от колеги от НУТКиТ, които посочват в проведената за целите на това изследване анкета, че само два месеца след началото на войната са организирани онлайн часове. Естествено е на първите срещи да присъстват само по няколко човека, но много скоро студентите и преподавателите влизат в работен режим и след първоначалния шок от войната всички те се включват с огромно желание в учебния процес, като виждат в него надежда и стимул да продължат своя живот, макар и в тези извънредни обстоятелства. В научния труд на д-р Виктория Янишена, публикуван в същия сборник, се посочва, че: „Промените, които са настъпили с преминаването към дистанционна форма на обучение са положителни, защото водят до развитие и запазване на украинската култура, както и предоставят възможност за придобиване на висококвалифицирано обучение, с възможност то да бъде продължено дори в условията на безредици и въоръжен конфликт“. [16] Авторката отчита ключовата роля за това младите хора да бъдат мотивирани не само да продължат своето обучение, но и да запазят своя жизнен тонус и енергия, като превенция срещу депресивни състояния и загуба на смисъл за живот и перспектива.

Въз основа на направените проучвания върху наличната научна литература, аналитични текстове и изследвания, както и на проведени анкети с преподаватели от НУТКиТ и личен емпиричен опит от работа в смесена среда (присъствено и онлайн) по време на пандемията от COVID-19, могат да бъдат формулирани няколко основни заключения. Преминаването към смесена форма на обучение при практически дисциплини като „Сценична реч“ изисква промяна в организацията и подреждането на учебните теми и материали. По време на онлайн занятията акцентът се поставя върху теоретичната подготовка и самостоятелната работа, докато в присъствена среда се въвеждат основните упражнения и новите задачи. През последните три учебни години, в условията на постоянни въздушни атаки над Киев, смесената форма на обучение – присъствено и онлайн – доказва своята приложимост дори в практически насочени дисциплини като „Сценична реч“. Тя се утвърждава като устойчива и ефективна алтернатива, осигуряваща непрекъснатост на учебния процес. В този контекст е важно да се отчете, че ангажираността и адаптивността на преподавателите са ключови фактори за успешното преминаване към хибридно обучение и за поддържането на високо ниво на академичната дейност в условия на криза. Не на последно място, мотивацията и стремежът на младите хора да продължат образованието си, да бъдат приети в НУТКиТ и да се реализират като професионалисти в театъра, киното и телевизията, заслужават особено внимание. Това може да се тълкува като форма на творческа съпротива срещу разрушителните сили на войната – активен избор за изграждане на бъдеще чрез образование и култура. Целият процес на адаптация към дистанционна, а впоследствие и смесена форма на обучение в НУТКиТ преминава през фази на първоначален шок, временна демотивация, затруднена комуникация и обмен на информация, до постигане на относителен ритъм и стабилност в учебния процес.

Заключение

Настоящото изследване очерта основните тенденции и предизвикателства в обучението по „Сценична реч“ на студенти по актьорско майсторство в смесена форма на обучение в условия на война. Фокусът е върху опита на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и НУТКиТ „И. К. Карпенко-Карий“. Анализът на учебните програми разкри съществени сходства в целите и методите на преподаване. Бяха отчетени и характерни различия, продиктувани от националните театрални традиции и организационната структура на образователния процес. Въпреки културните и методологични особености, и двете висши училища се стремят към изграждането на актьори с висока езикова култура и усъвършенствани гласово-говорни умения. Забележителна е устойчивостта на НУТКиТ при преминаването към смесена форма на обучение в условията на война. Системното използване на дигитални инструменти и създаването на видеоматериали позволяват запазването на високо качество на образованието по време на криза. В същото време опитът на НАТФИЗ, със своята силна ориентация към присъствено обучение, подчертава необходимостта от по-широка адаптация към новите образователни реалности.

Изследването потвърди, че преминаването към смесена форма на обучение в практически дисциплини като „Сценична реч“ изисква промяна в организацията на учебния процес, преразпределение на съдържанието между онлайн и присъствени занимания, както и висока степен на преподавателска ангажираност и иновативност. Освен това, мотивацията на студентите и стремежът им да продължат обучението си, въпреки тежките условия на война, се явяват мощен израз на творческа съпротива и социална ангажираност чрез образованието.

Важен аспект на изследването е изграждането на професионални мрежи и създаването на работни контакти, които насърчават сътрудничеството между преподаватели, студенти и артистични общности. Чрез обмен на опит и добри практики се създава предпоставка за повишаване на компетенциите в сферата на театралното образование, както и стимулиране на иновативни форми на професионална подготовка и творческо взаимодействие.

Новаторският принос на изследването се изразява в разработването на образователна платформа и методологична рамка, които могат да бъдат прилагани както в академичния контекст, така и в неформалното образование. Внедряването на тези методики ще допринесе за дигитализацията на обучението по актьорско майсторство, разширявайки възможностите за интердисциплинарен диалог и колаборативност между театрални академии в Бъл­гария и Украйна.

Така изследването не само обогатява методологията на обучение в областта на сценичните изкуства, но и утвърждава ролята на НАТФИЗ като водеща институция в подготовката на актьори, адаптираща се към динамиката на съвременното театрално образование.

В заключение, изследването подчертава важността на интегрирания подход между традиционните театрални методи и новите технологии като ключ към устойчивото развитие на образованието в сценичните изкуства в условия на глобални предизвикателства. И не на последно място това из­следване предлага систематично прилагане на сравнителен анализ на гласово-говорните параметри в смесена среда на обучение (присъствено и он­лайн), което досега не е било обект на цялостно изследване в българската академична практика.

Бележка: Изследването се реализира с финансовата подкрепа на програма „Културата движи Европа“ (Culture Moves Europe) за индивидуална мобилност на творци и професионалисти в областта на културата, сектор „Култура и творчество на Европейската комисия“. Програмата е финансирана от Европейския съюз и се изпълнява от Гьоте институт.

Цитати и бележки

[1] Rybas, N., & Gajjala, R. (2007). Developing Cyberethnographic Research Methods for Understanding Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research 8, № 3.

http://www.qualitative-research.net/fqs/. Retrieved on 06.03.2025.

[2] Симеонов, Т. (2018). Киберетнографията като метод за изследване на виртуалното пространство. Реторика и комуникации, бр. 36, 1–7.

http://rhetoric.bg. последно посещение на 16.09.2024. [Simeonov, T. (2018). Kiberetnografiyata kato metod za izsledvane na virtualnoto prostranstvo. Retorika i komunikatsii, br. 36, 1–7].

http://rhetoric.bg. posledno poseshtenie na 16.09.2024]

[3] Мавродиева И. (2020). Коммуникативное поведение студентов в виртуальном классе.  Психология человека в образовании, 2020, т. 2, No 3, С. 247–256. Psy­chology in Education, vol. 2, no. 3, 247–256. www.psychinedu.ru. последно посещение на 16.09.2024. [Mavrodieva I. (2020). Kommunikativnoe povedenie stu­dentov v virtualynom klasse.  Psihologia cheloveka v obrazovanii, 2020, t. 2, No 3, S. 247–256. Psychology in Education, vol. 2, no. 3, 247–256. www.psychinedu.ru. posledno poseshtenie na 16.09.2024.]

[4] Кардашевска, В. (2021). Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“.

Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Институт по реторика и комуникации, 238–256. [Kardashevska, V. (2021). Osobenosti na smesenata forma na obuchenie (prisastvena i onlayn) po prakticheskite distsiplini „Pravogovor“ i „Stsenichna rech“. Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, praktiki. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii, 238–256.]

[5] Garrison, D. R., & Anderson, T. (2004). framework for research and practice. Journal of Distance Learning, 8(1).

[6] Мавродиева, И. (2011). Виртуалната академична комуникация: теоретични и практически измерения в контекста на електронното и дистанционното обучение, Списание на Софийския университет за електронно обучение. София.

http://journal.ecenter.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%202/I.Mavrodieva.pdf. последно посещение на 16.09.2024. [Mavrodieva, I. (2011). Virtualnata akade­michna komunikatsia: teoretichni i prakticheski izmerenia v konteksta na elektron­noto i distantsionnoto obuchenie, Spisanie na Sofiyskia universitet za elektronno obu­chenie. Sofia.

http://journal.ecenter.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%202/I.Mavrodieva.pdf.]

[7] Кардашевска, В. (2021). Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“.

Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Институт по реторика и комуникации, 238–256. [Kardashevska, V. (2021). Osobenosti na smesenata forma na obuchenie (prisastvena i onlayn) po prakticheskite distsiplini „Pravogovor“ i „Stsenichna rech“. Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, me­todi, praktiki. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii, 238–256.]

[8] Omelchenko, M., Ordatii, N., Ordatii, A., Anhelska, V., & Gumeniuk, N. (2024). Relevant aspects of the Ukrainian higher education system in the context of war. European Hunanities Studies: State and Society, (1), 28. https://ehs.eeipsy. org/index.php/ehs/article/view/401. Retrieved on 24.04.2025. DOI: https://doi.org/ 10.38014/ehs-ss.2024.1.02.

[9] Іспит зі сценічної мови 1-А акторського курсу. Майстерня Ю.П. Висоцького https://www.youtube.com/watch?v=KfJ20yFDdKw&t=18s и https://www. youtube.com/ @vstsk./videos. Retrieved on 24.04.2025. [Іspit zі stsenіchnoї movi 1-A aktorsykogo kursu. Maysternya Yu.P. Visotsykogo

https://www.youtube.com/watch?v=KfJ20yFDdKw&t=18s

https://www.youtube.com/@vstsk./videos. Retrieved on 24.04.2025.]

[10] Кардашевска, В. (2021). Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“.

Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Институт по реторика и комуникации, 252. [Kardashevska, V. (2021). Osobenosti na smesenata forma na obuchenie (prisastvena i onlayn) po prakticheskite distsiplini „Pravogovor“ i „Stsenichna rech“. Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, praktiki. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii,252.]

[11] Yevstiunina, Y., Schmädeke, C., & Folhina, T. (2023). Brief Overview of the State of Ukraine’s Higher Education and Science in Times of War. Ukrainian Analytical Digest, (2), https://www.ssoar.info/ssoar/bitstream/handle/document/90036/ssoar-ukrainad-2023-2-yevstiunina_et_al-Brief_Overview_of_the_State.pdf. Retrieved on 24.04.2025.

[12] Omelchenko, M., Ordatii, N., Ordatii, A., Anhelska, V., & Gumeniuk, N. (2024). Relevant aspects of the Ukrainian higher education system in the context of war. European Hunanities Studies: State and Society, (1), 23. https://ehs.eeipsy.org/ index.php/ehs/article/view/401. Retrieved on 24.04.2025.

DOI: https://doi.org/10.38014/ehs-ss.2024.1.02.

[13] Omelchenko, M., Ordatii, N., Ordatii, A., Anhelska, V., & Gumeniuk, N. (2024). Relevant aspects of the Ukrainian higher education system in the context of war. European Hunanities Studies: State and Society, (1), 27. https://ehs.eeipsy.org/ index.php/ehs/article/view/401. Retrieved on 24.04.2025.

DOI: https://doi.org/10.38014/ehs-ss.2024.1.02.

[14] Levchuk, K. I., Levchuk, O. V., Husak, L. P., Havryliuk, N. M., & Lozovskyi, O. M. (2024). Regional features of Ukrainian higher education in wartime condi­tions. Naukovyi Visnyk Natsionalnoho Hirnychoho Universytetu, 1, 185–190. https:// doi. org/10.33271/nvngu/2024-1/185.

[15] Зборник матерiалiб. (2024).  Професiйна мистецка освiта – методичнi аспекти, 07.02.20224, Киев, Академперiодика. [Zbornik materialib. (2024). Profesiyna mistetska osvita – metodichni aspekti, 07.02.20224, Kiev, Akademperiodika.]

[16] Янишена, В. (2024). Мистецька освiта в умовах збройного конфлiкту. Професiйна мистецка освiта – методичнi аспекти, Зборник матерiалiб, 07.02.20224, Киев, Академперiодика-302. [Yanishena, V. (2024). Mistetsyka osvita v umovah zbroynogo konfliktu. Profesiyna mistetska osvita – metodichni aspekti, Zbornik materialib, 07.02.20224, Kiev, Akademperiodika.]

Библиография

Кардашевска, В. (2021). Особености на смесената форма на обучение (присъствена и онлайн) по практическите дисциплини „Правоговор“ и „Сценична реч“.

Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Институт по реторика и комуникации, 238–256. [Kardashevska, V. (2021). Osobe­nosti na smesenata forma na obuchenie (prisastvena i onlayn) po prakticheskite distsiplini „Pravogovor“ i „Stsenichna rech“. Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, praktiki. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii, 238–256.]

Мавродиева И. (2020). Коммуникативное поведение студентов в виртуальном классе.  Психология человека в образовании, 2020, т. 2, No 3, С. 247–256. Psychology in Education, vol. 2, no. 3, 247–256. www.psychinedu.ru. последно посещение на 16.09.2024. [Mavrodieva I. (2020). Kommunikativnoe povedenie studentov v virtualynom klasse.  Psihologia cheloveka v obrazovanii, 2020, t. 2, No 3, S. 247–256. Psychology in Education, vol. 2, no. 3, 247–256. www. psychinedu.ru. posledno poseshtenie na 16.09.2024.]

Симеонов, Т. (2018). Киберетнографията като метод за изследване на виртуалното пространство. Реторика и комуникации, бр. 36, 1–7. http://rhetoric.bg. последно посещение на 16.09.2024. [Simeonov, T. (2018). Kiberetnografiyata kato metod za izsledvane na virtualnoto prostranstvo. Retorika i komunikatsii, br. 36, 1–7.]

Янишена, В. (2024). Мистецька освiта в умовах збройного конфлiкту. Професiйна мистецка освiта – методичнi аспекти, Зборник матерiалiб, 07.02.20224, Киев, Академперiодика. [Yanishena, V. (2024). Mistetsyka osvita v umovah zbroynogo konfliktu. Profesiyna mistetska osvita – metodichni aspekti, Zbornik materialib, 07.02.20224, Kiev, Akademperiodika.]

Levchuk, K. I., Levchuk, O. V., Husak, L. P., Havryliuk, N. M., & Lozovskyi, O. M. (2024). Regional features of Ukrainian higher education in wartime condi­tions. Naukovyi Visnyk Natsionalnoho Hirnychoho Universytetu, 1, 185–190.

Omelchenko, M., Ordatii, N., Ordatii, A., Anhelska, V., & Gumeniuk, N. (2024). Relevant aspects of the Ukrainian higher education system in the context of war. European Hunanities Studies: State and Society, (1), 23–41.

DOI: https://doi.org/10.38014/ehs-ss.2024.1.02. https://ehs.eeipsy.org/index.php/ehs/article/view/401. Retrieved on 24.04.2025.

Rybas N. & Gajjala R. (2007). Developing Cyberethnographic Research Methods for Understanding Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research 8, № 3.

 http://www.qualitative-research.net/fqs/. Retrieved on 06.03.2025.

Yevstiunina, Y., Schmädeke, C., & Folhina, T. (2023). Brief Overview of the State of Ukraine’s Higher Education and Science in Times of War. Ukrainian Analytical Digest, (2), https://www.ssoar.info/ssoar/bitstream/handle/document/90036/ ssoar-ukrainad-2023-2-yevstiunina_et_al-Brief_Overview_of_the_State.pdf. Retrieved on 24.04.2025.

Източници

Іспит зі сценічної мови 1-А акторського курсу. Майстерня Ю.П. Висоцького:

https://www.youtube.com/watch?v=KfJ20yFDdKw&t=18s. Retrieved on 24.04.2025.

https://www.youtube.com/@vstsk./videos. Retrieved on 24.04.2025. [Іspit zі stsenіch­noї movi 1-A aktorsykogo kursu. Maysternya Yu.P. Visotsykogo.]

https://www.youtube.com/watch?v=KfJ20yFDdKw&t=18s. Retrieved on 24.04.2025

https://www.youtube.com/@vstsk./videos. Retrieved on 24.04.2025.]

Доц. д-р Валерия Кардашевска e преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Са­рафов“. Во­ди курсове по невербална комуникация, правоговор, ораторско изкуст­во и реторика. Има опит в областта на институционалния ПР и като обучител в бизнес организации по пуб­лично и делово говорене. Автор на книги и публикации, посве­тени на формиране и усъвър­шен­стване на говорни, ораторски, презентационни и медийни умения. Научни интереси и ек­спер­тиза: публична реч и сценична реч.

 

Ръкописът е изпратен на 02.08.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 03.08.2025 до 04.09.2025 г.

Приемане за публикуване: 05.09.2025 г.

Manuscript was submitted: 02.08.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 03.08.2025 till 04.09.2025.

Accepted: 05.09.2025.

Брой 65 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 65 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.