Реторика и аргументация

Rhetoric and Argumentation

DOI 10.55206/YTAT3958

 

Маряна Златанова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: mariana_tsegrilovska@yahoo.com

 

Абстракт: Реализирането на успешна невербална комуникация в поли­ти­чес­ки и комуникационни кампании е необходимо. Дейностите в предизборните кампании и в частност в телевизионните дебати се реализират в няколко пла­на: в макроплан езикът на тялото и невербалната комуникация е процес на изграждане на успешен образ за нуждите на политика, бизнес и обществен живот и може да бъде подобрен; в микроплан – чрез невербална комуникация като нова форма на социално разпределение и неравенство. Обект на ана­лиз са телевизионни кандидатпрезидентски дебати през 2016 г. Целта е да се изведат невербални комуникационни кодове, използвани в телевизионния дебат, а задачата е да се установи убеждаващо въздействие на невербалните знаци в предизборната президентска кампания. Методите са теоретичен обзор, медиен мониторинг, анализ на случаи през призмата на вербалните и невербалните средства.

Ключови думи: комуникационна кампания, невербална комуникация, прези­­дентски избори, дебат, език на тялото.

 

Features of Non-verbal Communication in Presidential Election Debates in Bulgaria  in 2016

 

Mariana Zlatanova

University of National and World Economy

E-mail: mariana_tsegrilovska@yahoo.com

Abstract: The performance of successful non-verbal communication in political and communication campaigns is necessary. The activities in election campaigns and in the television debates in particular are to be performed in several aspects: in macro-aspect the body language and the non-verbal communication is a process of creating a successful image for the needs of politics, business and social life, and it can be improved; in micro-aspect – through non-verbal communication as a new form of social distribution and inequality. The object of analysis is a television presidential candidates’ debates which took place in 2016. The goal is non-verbal communication codes used in the television debate to be outlined. The task is to identify the convincing impact of the non-verbal signs in the presidential election campaign. The hypothesis is that non-verbal communication combines with verbal communication and is an integral part of the preparation and imple­men­ta­­tion of the televised debates, of the pre-election rhetoric and contributes to persuading the television audience and to building the image and reputation of the presidential candidates. The methods applied are: theoretical review, media moni­toring, case analysis through the perspective of verbal and non-verbal means.

Keywords: communication campaign, nonverbal behavior, presidential election, debat, body language.

Уводни думи

Предмeт на анализа е невербалната комуникация в телевизионна ме­дийна среда по време на телевизионния дебат между Румен Радев и Цецка Цачева, заключителна част от предизборната президентска кампания прeз 2016 г. в България. Обект на изследването е финалният телевизионен дебат, излъчен в национален ефир. Целта е да се очертаят невербалните комуникационни кодове, използвани в телевизионна среда, да се проследят методите на тяхното изграждане. Задачата е да се установи убеждаващо въздействие на вербалните и невербалните знаци в предизборната президентска кампания. Използваните методи са теоретичен обзор, медиен мониторинг, анализ на случай, през призмата на вербалните и невербалните средства. Хипотезата е, че убеждаващо въздействие в телевизионна среда се реализира чрез използване на невербална комуникация и чрез използване на езика на тялото в частност за изразяване на доминираща позиция, като се търси отговор на въпроса относно владеенето на езика на тялото и дали има превес при въздействието в цялостното поведение на участника в телевизионния дебат.

Невербална комуникация

Проучването на невербалната комуникация датира от древността Един от авторите, работили в тази област, е Марк Фабий Квинтилиан, който осъществява обучението на бъдещи политици и ретори в Древен Рим; той създава първото държавно училище и усъвършенства уменията на уче­ниците. В книгата си „Обучението на оратора“ той отделя място и за невербалната комуникация. [1]

Проучванията на невербалната комуникация се активират през 20. и 21. век.

В областта на невербалната семиотика работи Григорий Крейдлин, който дефинира като предмет на изследване невербалната комуникация, с фо­кус към невербалното поведение и взаимодействие между хората. Авто­рът определя научната област с тясно свързани отделни направления като па­­ралингвистика (звуковите кодове при общуване), кинесика (жестове), оку­лесика (езикът на очите), хастика (знакови и комуникативни функции на храна и напитки), хаптика (тактилната комуникация), проксемика (пространст­­веното разположение), аускултация (слухово възприемане), олфакция (ролята на миризмите, смисловите различия и роли), системология (функцията и смисълът на система от обекти в комуникацията) и хронемика (времето на комуникацията, структурни, семиотични и културни функции). [2] Към всичко това следва да се отнесат и група комуникативни актове/код, елементи от психологията на общуване.

Най-разпространена е класификация на Старки Дънкън, структурира­на в шест модалности, които той определя като цивилизационна модалност (дрехи, аксесоари към облеклото, накити), обонятелна модалност (въздейст­вие чрез аромати), двигателна модалност (кинесика – мимика, пантомима), пространствена модалност (проксемика – отстояние и подреждане в прост­ранството), параезикова модалност (интонация, паузи, междуметия). [3]

През средата на 20. век Пол Екман, психолог, посветил се на изуча­ването на връзката между емоциите и изражението на лицето, анализира об­щуването и определя израженията, които могат да се разпознаят чрез ли­цеви сигнали и идентични за всяка от основните емоции за гняв, страх, тъга, отвращение, покруса, радост, задоволство, възбуда, изненада и презре­­ние. Екман заимства от Дарвин емоционалните типове, които биологът еволюционист предлага и въвежда методиката FAST за лицевото изражение – Facial – лицево, Affect – чувство, Scoring – резултат, Technique – метод, като разделя лицето на три части: горна – чело и вежди; средна – очи и долна – уста, нос и брада. [4]

През 1970 г. антропологът Рей Бърдуисъл работи върху поведенчески анализ. [5] Той дава оценка, че около 70–80% от общуването е невербално и препоръчва да се наблюдава комплексно общуването.

Тук трябва да се допълни, че в статията се използва и терминът „не­вербални кодове“ за комуникация, заимствани от специални групи, като езикът на тайните общества, езикът на кукловодите, неподправеният език на децата, елементи от жестомимичния език на глухонемите.

От краткия обзор на цитираните по-горе автори може да се отчете, че реториката, комуникацията и невербалната комуникация играят важна роля в обществото и че ораторът трябва да е подготвен.

Политически мениджмънт и политически ПР

Филип Котлър като маркетолог пренася опита си към политическата сцена и твърди, че „политическата партия е задължена „да продаде“ кандидата на избирателите“. [6] Маркетинговата цел на организацията, твърди той, е да определи нуждите, исканията и интересите на целевите пазари, за да постигне желаните резултати по-ефективно от конкурентите си. Така изградената строга система от търговско-ориентирани правила се налага и на политическата сцена, а предизборните реклами изпълват в тази си търговска част отношението към електората.

Питър Дракър също е маркетолог, който успешно работи, и по кам­па­нии на политическа сцена вярва в силата на електората, а в стратеги­ческата си работа – в менажирането на предизборни кампании. Той предлага бизнес подход в три ключови стъпки: изграждане на позитивен имидж, акцент към резултат, внимание към ефективност и функционално общуване. [7]

Политическият ПР, политическият маркетинг и политическата рек­лама са свързани в кандидатпрезидентските кампании и те се проучват и в България. Един от акцентите е изграждане на политически имидж. Поня­тието „имидж“ се анализира от много изследователи, но тук се споменава Татяна Буруджиева, според която то е свързано с „всички положителни и от­рицателни впечатления за политическите партии и техните лидери“. [8]

В България има изследвания на кандидатпрезидентските кампании, в това число и от комуникативна и реторична гледна точка. Особеностите на кандидатпрезидентската кампания анализира и Иванка Мавродиева, с фо­кус върху политическата реторика в България. [9]

Кандидатпрезидентска кампания

В Република България за президентските избори, проведени през 2016 г., според електронния регистър на Централната избирателна комисия (ЦИК) се отчита участието на 12 политически партии, 5 коалиции и 15 инициативни комитета, от които 21 кандидатури са одобрени за вота, а 11 отпадат на различни етапи от процедурата. Акцентът на внимание е насочен към претендентите за фаворити – Цецка Цачева и ген. Румен Радев. Ос­новните задачи, произлизащи от така формулираната изследователска цел, са да се покажат възможностите на овладяване на езика на тялото от страна на опонентите. Изборите за петия президент на България през 2016 г. се реализират в два тура – първоначален, насрочен за 06.11.2016 г.  и послед­ващ балотаж на 13.11.2016 г.

Медии, заключителни участия в телевизионен ефир

Първият сблъсък в хода на кампанията на двамата опоненти е на 16.10.2016 г. в сутрешния информационен блок на бТВ. [10]

В хода на кампанията има още два телевизионни диспута между два­мата претенденти, които отразяват съревнованието в изборите за президент. Финалният сблъсък е президентският дебат в обществената телевизия, излъ­чен на 10.11.2016 г., проведен преди балотажа. [11] Заключителният дебат в бТВ е излъчен в предаването  „Петият президент – силата да из­бираш“, който е предмет на анализ тук. [12] Водещ на телевизионния сблъ­сък между двамата кандидати е Антон Хекимян, журналист, лице на пуб­лицистични предавания в телевизионния ефир с 15 години новинарски опит. В този контекст поведението му пред камера е обрано, професио­нално, още повече че се контролира и от редакторски екип, ангажиран с излъчване на живото предаване.

Емпирична част. Анализ на случай

Медийното отразяване на предизборната кампания в национален ефир включва освен предизборна медийна реклама и реален диспут „на живо“, съгласно условията и реда за провеждане на предизборна кампания за пре­зидент и вицепрезидент в България. Според решение на ЦИК № 3565-ПРВ/21.09.2016 г. „се определят специални правила за отразяване на пред­изборната кампания от обществените и търговски електронни медии “, като те могат да бъдат „под формата на обръщения, клипове, диспути и други форми в определено за тази цел време“. [13] Демократичните избори са предшествани от предварителна, опознавателната предизборна кампания с тридесетдневна времева рамка, като всички участници са поставени при равни условия, по регламент.

Президентските избори са мажоритарни, те са избор на личност, ето за­що трябва да е отчетено персоналното впечатление; също така има и много­пластово въздействие, което съчетава вербални и невербални еле­мен­ти. В телевизионна медийна среда и в реално време се осъществява срещата на идеите на опонентите в надпреварата за петия президент. Важно е да се подчертае, че и двамата претенденти за най-важния пост в Република Бъл­гария са опитни оратори. От една страна, Цецка Цачева, представител на ГЕРБ, има дълга юридическа практика и административен и ораторски опит и като председател на Народното събрание. От друга страна, генерал майор Румен Радев, независим кандидат, с богата армейска история като военен пилот и висш офицер, командващ българските военновъздушни сили, с опит в НАТО, притежаващ умения за добра аргументация както пред редови военнослужещи, така и пред висши офицери у нас и в междуна­родната во­енна организация.

Всичко това означава, че еквилибристиката на думите не са непознати за двамата претенденти за най-престижния пост в държавата ни, а също и че имат дългогодишна успешна практика като оратори при среща с разно­родни публики. Спорът в ефир е политически сблъсък на две опозиции, на управленски посоки, но е и спор между два пола. Като зрители сме сви­детели на противопоставяне на различни политически лидери, противо­пос­тавяне на политики или сблъсък на полове? Няма успешен отговор на тази дилема.

Пространствена модалност, проксемика

Смисълът на проксемиката от тренираните оратори има за цел допъл­ване или затвърждаване на позиция. Водещият противопоставя гостите си в студиото на отстояние един от друг, изправени пред постамент. Четирите зони на отстояние, приемани за валидни при общуване, са интимна зона от 15 до 46 см, лична зона от 46 до 120 см, социална зона от 120 до 360 см и публична зона над 360 см. [14] В ситуацията на настоящия коментар, участ­ниците в диспута попадат в проксемичното отстояние на личната зона. Така режисьорското решение за личен разговор приканва към близък кон­такт със зрителя, каквато е и целта на телевизионния формат.

Снимка 1. (00:38) Отстояние между участниците в телевизионното студио

Цивилизационната модалност определя значението на дрехите, на­китите и аксесоарите в комуникацията. В деловата практика, политиката и бизнеса съществува категория представително облекло. За подходящия из­бор на облекло в административното и публично пространство прото­колът определя правилата. Експертът по държавен протокол Йордан Кожухаров определя за уместен изборът на тъмносин цвят за облеклото, тъй като „се свързва със спокойствието, далечината, концентрацията. Отговаря на хора със затворен характер, с напрегната и отговорна работа“. [15] Опре­делянето на емоционалното въздействие на цветовете върху поведението ни заклю­чава, че синият цвят носи усещане за отговорно отношение, доверие и про­вокира склонност към съгласие И двамата опоненти в ефир са избрали тъмносин цвят за облеклото си. Това е и причината за избор на син цвят за декорите в телевизионните студио за новини и публицистични предавания, както и често цветово решение за облеклото на водещите, а и на гостите в ефир.

Целта на всеки дебат е, че публиката трябва да припознае един от два­мата претенденти. Очакваният ефект от представения телевизионен фор­мат е по-убедително представяне на участниците.

И двамата гости в студиото са се съобразили с протоколното облекло. Любомир Стойков съветва публичните личности да се обличат добре, да имат усещане за мода, да се носят елегантно и практично модерно. [16] В разглежданото телевизионно участие генерал Радев е предпочел представи­телно мъжко облекло в тъмносиня цветова гама, който кореспондира цве­тово с подбора на риза и вратовръзка. Светлосинята памучна риза, чиито дължини на ръкавите, отговарят на изискването да се показват не по-вече от 1 см от тези на сакото, а изборът на тъмносиня вратовръзка с геометрични еле­менти допълнително привнася консерватизъм. Обувките модел „Окс­форд“, добре лъснати, са завършек на облеклото на Радев – стилистичен еле­мент, подсилват усещането за доверие. Прическата е къса, съгласно во­ен­ния протокол. Това е убедително основание да получи одобрението на зри­телите по показател „цивилизационна модалност“. За разлика от мъж­кото облекло, дамите имат по-големи възможности за избор. Цецка Цачева също е предпочела протоколен вариант за гостуването си в теле­визионното студио. Тя е заложила на класически тъмносин костюм с „италианска“ дължина – до средата на коляното, с бяла шемизета. [17] Изборът на бяла риза с яка носи усещане за подреденост и чистота. Посланието, което из­лъчва деловият дамски костюм, вдъхва увереност, акуратност, предизвиква уваже­ние.

В изправен стоеж, каквато е позицията на тялото на водещия и гостите в студиото, за неприемливо се счита наличието на разкопчано сако. Горната част на костюма както у Цачева, така и у водещия е закопчана до финала на телевизионния формат, при Радев остава отворена. Специалистите по про­токол съветват закопчаването на най-горното копче на сакото, което е спа­зено при първото участие и на двамата опоненти в сутрешното пре­да­ване на същия телевизионен канал. Мое мнение, че това вероятно е или търсене на приемственост от страна на зрителската аудитория, или поради раз­се­яност и стрес.

Като принадлежност към невербалните знаци по показател „цивили­зационна модалност“ се отчита и наличието на накити – пръстени, обеци, ръкавели, часовник, очила. Наличието на брачна халка е декларация, че Румен Радев е привърженик на християнските ценности, а ръкавелите за­върш­ват високия стил на деловото му представяне в ефир. Липсата на игла или щипка към вратовръзката подават сигнал към зрителите за осво­боденост.

Цецка Цачева също отбелязва привързаност към семейните ценности с наличието на брачна халка на ръката си. В допълнение към това трябва да се отчете и присъствието на златни верижка с една перла и перлени обеци, които дават информация за стил и постоянство, присъщи на възрастта и ста­туса ѝ. Изборът на очила, а не на лещи дава знак, че търсеното впе­чат­ление е за начетеност, сигурност и доверие. Очилата на Цачева са орди­нарни, решени в тон с избраните бижута, целят припознаване с ауди­торията. Цачева е избрала обувки с нисък ток, протоколно решени в черен цвят. Избраният цвят на косата е светъл, рус, а прическата „каре“ е съобразена с формата на лицето и наличието на очила носи чувство на доверие, консерватизъм.

Снимка 2. (13:17) Бижутата

 

Двигателна модалност

Към този показател трябва да отчетем кинесика, мимика и пантомима. В кинестатично отношение жестовете с ръце имат за цел отбранителна по­зиция, защитавайки торакса, което означава, че колкото по-високо са поста­вени дланите пред тялото, толкова по-голяма е опасността. И двамата опо­ненти прибягват до жестове с ръце, които дават сигнали за силно психично напрежение. Радев жестикулира с успоредни длани.

Снимка 3. (11:16) Жестове за посока

В хода на анализа при Румен Радев се наблюдава следното: склю­чените пръсти на ръцете, като „къщичка“ и у водещия, и при ораторските речи на двамата опоненти в ефир.

Снимка 4. (22:08) Позицията на дланите като елемент на сигурност

Дебатът е реторичен жанр, а в настоящето изследване частично се ана­лизират реторичните умения на гостите в телевизионното студио; те не са предмет на вербален анализ, акцентът е върху невербалните средства.

Снимка 5. (14:07) Движението на ръцете в подкрепа на думите, целеустременост

По-надолу се анализират някои от жестовете, използвани от участни­ците в телевизионните дебати.

Снимка 6. (11:46) Указването на посока подкрепя думите

Когато водещият Антон Хекимян задава въпрос към гостите в сту­диото, ръцете са с успоредни длани, отворени пръсти – журналистът „хвър­ля“ въпрос, като бърза топка към двамата си опоненти.

Снимка 7. (20:03) Жестовете на водещия дебата

Желанието за запазване на територия може да се отчете с описателно заграждане с длани, като бариерна реакция при вербален сблъсък. Този жест се наблюдава при Цецка Цачева.

Снимка 8. (17:49) Бариерна реакция при вербален сблъсък

Ръкостискането в края на диалога на двамата опоненти показва отго­ворно отношение, в знак на задоволство пръв подава ръка на своя опонент Радев. Обикновено поведението при среща, каквато е тази в студиото на телевизията, опонентите подават ръка, често ритуалът на ръкостискането впечатлява повече, отколкото обикновено се споделя. При ръкостискането Радев декларира надмощие в спора, придържайки с лявата си ръка тази на опонента си.

 

Снимка 9. (44:54) Подаването на ръка е проява на добро отношение

 

Пестеливото използване на движения, както и скромната проява на жес­­то­мимично поведение се компенсира с невербални знаци, които са нево­леви при Румен Радев. В търсене на отговор на неудобен въпрос наб­лю­даваме от страна на Цецка Цачева често мигане с очи, накланяне на глава и свиване на устни. Изводите са, че при политическа комуникация и в част­ност при кандидатпрезидентските дебати е недопустимо подценя­ването на несло­весните сигнали, целта е наличие на интегритет между слово и не­вербални знаци.

Параезикова модалност

И двамата опоненти Румен Радев и Цецка Цачева по време на теле­визионните дебати декларират с поведението и речта си добро владеене на интонация, модулация на гласа, както и смисловите паузи в отговорите си. Залагат на неутрална интонация, изказват личното си мнение, като аргу­ментирана предизборна позиция и обещания, в подкрепа на ораторската си практика като така привличат на своя страна публиката.

Заключение

От анализа на невербалната комуникация на Румен Радев и Цецка Цач­ева като участници в трите телевизионни дебата по време на кандидат­президентската кампания през 2016 г. могат да се направят следните изводи. Двамата не декларират неувереност, те показват контрол на емоционално ниво, а също и добре управляват невербалната комуникация. Не са отчетени паразитни жестове, които кандидатите за президент да използват по време на телевизионните дебати. Потвърди се хипотезата, че владеенето на невер­балната комуникация дава превес на доминиращата позиция за убеждаващо въздействие.

 

Цитати и бележки

[1] Квинтилиан, М. Ф. (1982). Обучението на оратора. София: Наука и изкуство, 647. [Kvintilian, M. F. (1982). Obuchenieto na oratora. Sofia: Nauka i izkustvo, 647.]

[2] Крайделин, Г. (2002). Невербальная семиотика. Москва: Новое литуратурное обозрение. [Kraydelin, G. (2002). Neverbalynaya semiotika. Moskva: Novoe lituraturnoe obozrenie.]

[3] Duncan, S., Jr. (1969). Nonverbal communication. Psychological Bulletin, 72(2), 118–137. https://doi.org/10.1037/h0027795.

[4] Екман, П. (2011). Излъжи ме, ако можеш. София: Жануа ’98, 83. [Ekman, P. (2011). Izlazhi me ako mozhesh. Sofia: Zhanua ’98, 83.]

[5] Birdwhistell, R. (1970). Kinesics and Context. Essays on Body Motion Communica­tion. USA, Philadelphia: University of Pennsylvania Press.

[6] Котлър, Ф. (1998). Маркетинг, мениджмънт. Москва: Питер, 51. [Kotlar, F. (1998). Marketing, menidzhmant. Moskva: Piter, 51.]

[7] Дракър, П. (2000). Посткапиталистическото общество. София: ЛиК, 172. [Drakar, P. (2000). Postkapitalisticheskoto obshtestvo. Sofia: LiK, 172.]

[8] Буруджиева, Т. (2001). Политически имидж – парадокси по български. Сборник от Лятна школа, София: НБУ, 19. [Burudzhieva, T. (2001). Politicheski imidzh – paradoksi po balgarski. Sbornik ot Lyatna shkola, Sofia: NBU, 19.]

[9] Мавродиева, И. (2012). Политическа реторика в България. От митингите до Web 2.0 (1989-2012). София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 138–158. [Mavrodieva, I. (2012). Politicheska retorika v Bulgaria. Ot mitingite do Web 2.0 (1989-2012). Sofia: UI „Sv. Kl. Ohridski“, 138–158.]

Мавродиева, И. (2017). ПР и комуникативни особености на кандидатпрези­дентската кампания през 2016 година. Сборник от Кръгла маса „Полити­ческата комуникация: Президентски избори 2016 година“. София: НБУ. https:// ebox.nbu.bg/elections2016/view_lesson.php?id=5. последно посещение на 12.12.2023. [Mavrodieva, I. (2017). PR i komunikativni osobenosti na kandi­datprezidentskata kampania prez 2016 godina. Sbornik ot Kragla masa „Po­liticheskata komunikatsia: Prezidentski izbori 2016 godina“. Sofia: NBU. https:// ebox.nbu.bg/elections2016/view_lesson.php?id=5. posledno poseshtenie na 12.12.2023.]

[10] Дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, бТВ, Сутрешен блок, 16.10.2016 г. https://www.youtube.com/watch?v=3mIlX35XfV4. последно посещение на 14.11.2023. [Debat mezhdu Tsetska Tsacheva i Rumen Radev, bTV, Sutreshen blok, 16.10.2016 g.: https://www.youtube.com/watch?v=3mIlX35XfV4. posledno po­seshte­nie 14.11.2023.]

[11] Дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, БНТ, 10.11.2016 г.: https://bnt.bg/ bg/a/prezidentskiyat-debat-rumen-radev-tsetska-tsacheva. последно посеще­ние на 14.11.2023. [Debat mezhdu Tsetska Tsacheva i Rumen Radev, BNT, 10.11.2016 g.: https://bnt.bg/bg/a/prezidentskiyat-debat-rumen-radev-tsetska-tsacheva. posledno po­seshtenie 14.11.2023.]

[12] Дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, „Петият президент – силата да избираш“: бТВ, 20.10.2016 г. https://btvnovinite.bg/bulgaria/golemijat-sblasak-nakratko-cecka-cacheva-sreshtu-gen-rumen-radev-obzor.html. последно посеще­ние на 14.11.2023. [Debat mezhdu Tsetska Tsacheva i Rumen Radev, „Petiyat prezident – silata da izbirash“: bTV, 20.10.2016 g. https://btvnovinite.bg/bulgaria/        golemijat-sblasak-nakratko-cecka-cacheva-sreshtu-gen-rumen-radev-obzor.html. pos­ledno poseshtenie na 14.11.2023.]

[13] Централна избирателна комисия, Решение 3525-ПРК/21.09.2016 г. относно условията и реда за про­веждане на предизборна кампания в изборите за пре­зи­дент и вицепрезидент на Републиката на 6 ноември 2016 г. https://www.cik.bg/bg/ decisions/3565/2016-09-21. последно посещение на 14.11.2023. [Tsentralna iz­briratelna komisia, Reshenie № 3525-PRK/21.09.2016 g. otnosno usloviyata i reda za provezhdane na predizborna kampania v izborite za prezident i vitseprezident na Republikata na 6 noemvri 2016 g. https://www.cik.bg/bg/decisions/3565/2016-09-21. posledno poseshtenie na 14.11.2023.]

[14] Hall, E. T. (1966). Proxemic Theory. CSISS Classics. https://escholarship.org/ uc/item/4774h1rm. Retrieved on 03.11.2023.

[15] Кожухаров, Й. (2002). Етикет и протокол. София: Труд, 100. [Kozhuharov, Y. (2002). Etiket i protokol. Sofia: Trud, 100.]

[16] Стойков, Л. (2004). Облеклото като невербална публична комуникация. Из­борни технологии. Местни избори 2003. София: Народна култура, 59. [Stoykov, L. (2004). Oblekloto kato neverbalna publichna komunikatsia. Izborni tehnologii. Mestni izbori 2003. Sofia: Narodna kultura, 59.]

[17] Кожухаров, Й. (2002). Етикет и протокол. София: Труд, 134. [Kozhuharov, Y. (2002). Etiket i protokol. Sofia: Trud, 134.]

 

 

 

Библиография

Буруджиева, Т. (2001). Политически имидж – парадокси по български. Сборник от Лятна школа, София: НБУ. [Burudzhieva, T. (2001). Politicheski imidzh – paradoksi po balgarski. Sbornik ot Lyatna shkola, Sofia: NBU.]

Дракър, П. (2000). Посткапиталистическото общество. София: ЛиК. [Drakar, P. (2000). Postkapitalisticheskoto obshtestvo. Sofia: LiK.]

Екман, П. (2011). Излъжи ме ако можеш. София: Жануа ’98. [Ekman, P. (2011). Izlazhi me ako mozhesh. Sofia: Zhanua ’98.]

Квинтилиан, М. Ф. (1982). Обучението на оратора. София: Наука и изкуство, 647. [Kvintilian, M. F. (1982). Obuchenieto na oratora. Sofia: Nauka i izkustvo.]

Кожухаров, Й. (2002). Етикет и протокол. София: Труд. [Kozhuharov, Y. (2002). Etiket i protokol. Sofia: Trud.]

Котлър, Ф. (1998). Маркетинг, мениджмънт. Москва: Питер. [Kotlar, F. (1998). Marketing, menidzhmant. Moskva: Piter.]

Крайделин, Г. (2002). Невербальная семиотика. Москва: Новое литуратурное обозре­ние. [Kraydelin, G. (2002). Neverbalynaya semiotika. Moskva: Novoe lituraturnoe obozrenie.]

Мавродиева, И. (2012). Политическа реторика в България. От митингите до Web 2.0 (1989-2012). София: УИ „Св. Кл. Охридски“. [Mavrodieva, I. (2012). Po­liticheska retorika v Bulgaria. Ot mitingite do Web 2.0 (1989-2012). Sofia: UI „Sv. Kl. Ohridski“.]

Мавродиева, И. (2017). ПР и комуникативни особености на кандидат­президент­ската кампания през 2016 година. Сборник от Кръгла маса „Политическата комуникация: Президентски избори 2016 година“. София: НБУ. https:// ebox.nbu.bg/elections2016/view_lesson.php?id=5. последно посещение на 12.12.2023. [Mavrodieva, I. (2017). PR i komunikativni osobenosti na kan­didatprezidentskata kampania prez 2016 godina. Sbornik ot Kragla masa „Politicheskata komunikatsia: Prezidentski izbori 2016 godina“. Sofia: NBU. https://ebox.nbu.bg/elections2016/view_lesson.php?id=5. posledno poseshtenie na 12.12.2023.]

Стойков, Л. (2004). Облеклото като невербална публична комуникация. Изборни технологии. Местни избори 2003. София: Народна култура, 59. [Stoykov, L. (2004). Oblekloto kato neverbalna publichna komunikatsia. Izborni tehnologii. Mestni izbori 2003. Sofia: Narodna kultura, 59.]

Birdwhistell, R. (1970). Kinesics and Context. Essays on Body Motion Communication. USA, Philadelphia: University of Pennsylvania Press.

Duncan, S., Jr. (1969). Nonverbal communication. Psychological Bulletin, 72(2), 118–137. https://doi.org/10.1037/h0027795.

Hall, E. T. (1966). Proxemic Theory. CSISS Classics. https://escholarship.org/uc/item/ 4774h1rm. Retrieved on 03.11.2023.

Правни, държавни и административни документи

Централна избирателна комисия, Решение 3525-ПРК/21.09.2016 г. относно условията и реда за провеждане на предизборна кампания в изборите за президент и вицепрезидент на Ре­публиката на 6 ноември 2016 г.

https://www.cik.bg/bg/decisions/3565/2016-09-21. последно посещение на 14.11.2023. [Tsentralna izbriratelna komisia, Reshenie № 3525-PRK/21.09.2016 g. otnosno usloviyata i reda za provezhdane na predizborna kampania v izborite za prezident i vitseprezident na Republikata na 6 noemvri 2016 g. https:// www.cik.bg/bg/decisions/3565/2016-09-21 posledno poseshtenie na 14.11.2023.]

 

Изследвани дебати

Дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, бТВ, Сутрешен блок, 16.10.2016 г. https://www.youtube.com/watch?v=3mIlX35XfV4. последно посещение на 14.11.2023. [Debat mezhdu Tsetska Tsacheva i Rumen Radev, bTV, Sutreshen blok, 16.10.2016 g.: https://www.youtube.com/watch?v=3mIlX35XfV4. Posled­no poseshtenie na14.11.2023.]

Дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, БНТ, 10.11.2016 г.: https://bnt.bg/bg/a/ prezidentskiyat-debat-rumen-radev-tsetska-tsacheva. последно посещение на 14.11.2023) [Debat mezhdu Tsetska Tsacheva i Rumen Radev, BNT, 10.11.2016 g.: https://bnt.bg/bg/a/prezidentskiyat-debat-rumen-radev-tsetska-tsacheva. posled­no poseshtenie na 14.11.2023].

Дебат между Цецка Цачева и Румен Радев, „Петият президент – силата да из­бираш“: бТВ, 20.10.2016 г. https://btvnovinite.bg/bulgaria/golemijat-sblasak-nakratko-cecka-cacheva-sreshtu-gen-rumen-radev-obzor.html. последно посе­щение на 14.11.2023. [Debat mezhdu Tsetska Tsacheva i Rumen Radev, „Petiyat prezident – silata da izbirash“: bTV, 20.10.2016 g. https://btvnovinite.bg/            bulgaria/golemijat-sblasak-nakratko-cecka-cacheva-sreshtu-gen-rumen-radev-obzor.html. posledno poseshtenie na 14.11.2023.]

Маряна Златанова е докторант към катедра „Икономическа социология“, Университет за национално и световно стопанство. Научни интереси: кому­ни­кация, невербална комуникация, политическа комуникация.

Ръкописът е изпратен на 10.11.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 12.11.2023 до 30.12.2023 г.

Приемане за публикуване: 02.01.2024 г.

Manuscript was submitted: 10.11.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 12.11.2023 till 30.12.2023.

Accepted: 02.01.2024.

Брой 58 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2024 г. се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 58 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.