Реторика, медии, семиотика

Rhetoric, Media, Semiotics

 DOI 10.55206/JMWZ9719

 

Елена Тарашева

Нов български университет

Имейл: etarasheva@nbu.bg

Абстракт: В статията се представят резултати от изследване на дискурса на парламентарните изказвания на Кирил Петков, съпредседател в оставка на политическата партия „Продължаваме промяната“. Корпусът е представителен за политика и изказванията му в Народното събрание, тъй като включва цялата езикова продукция, записана в протоколите на Народното събрание от декември 2021 до юли 2025 – общо 156 изказвания, 42 864 думи. Използван е новият метод за изчисляване на ключови думи: дисперсия в текста – в допълнение към логаритмичната вероятност, която съпоставя честотността с тази в балансиран корпус, се отчита също колко сегмента в корпуса съдържат ключовата дума. Проследяват се високочестотните повторения, колокациите, когнитивните метафори и реторичните средства за аргументация. Пра­вят се заключения за приоритетните понятия, концептуалните схеми и езиковите особености на речта на парламентариста.

Ключови думи: политическа реторика, критически анализ на дискурса, корпусни изследвания на дискурса.

‘Continuing and Change’ Features in Parliamentary Discourse in Bulgaria’s National Assembly

Elena Tarasheva

New Bulgarian University

E-mail: etarasheva@nbu.bg

Abstract: The paper presents findings from a corpus study of the discourse of the parliamentary speeches of the former co-chairman of the political party Produlja­va­me Promyanata (We Continue the Change) Kiril Petkov. The corpus is repre­sentative of the politician and his speeches in the National Assembly of Bulgaria, as it includes the entire speech production recorded in the Hansard of the National Assembly from December 2021 to July 2025 – a total of 156 speeches, 42,864 words. A newly launched method for calculating keywords, Text Dispersion, is employed: calculations of the logarithmic probability, which compares the fre­quency in the study corpus to that in a balanced corpus, are preceded by a count of the segments in the corpus that contain the keyword. High-frequency repeti­tions, collocations, cognitive metaphors, and rhetorical means of argumentation are tracked. Conclusions are drawn about salient concepts, topoi, and linguistic features of the parliamentarian’s speech.

Keywords: political rhetoric, critical discourse analysis, corpus assisted discourse studies.

Увод

Кирил Петков влезе в българската политика със силата на желанието си да се пребори с корупцията, да върне „нормалното функциониране“ на държавата, като се възползва от образованието си в престижния американски университет „Харвард“. Силната емоция и неопитността го вкараха в тежки ситуации, младият политик се оказа в реалност различна от теоретичните описания, изучавани в Америка. Един от източниците на когнитивен дисонанс се оказа именно езикът. Неприучен да се изразява на български, Петков стана известен с чуждици, изопачени български изрази и непознаване на граматичните норми за изграждане на текст на български език. След като приключи участието си в активния политически живот като депутат през юни 2025 г., събрах корпус от изказванията му в парламента и го подложих на многостранен анализ, за да установя особеностите на дискурса му. Реакциите на конкретни речи и изказвания често са преднамерени и обвързани с момента на говоренето. Очакванията са корпусът да обективира дискурса, за да може да се откроят наистина типични черти.

 

Теоретичен обзор

Понятието дискурс се употребява на първо място като структурна единица в езика над нивото на текста. Ако думите имат своята самостоятелна роля като част от речниковото богатство, комбинирането им във фрази и изречения представлява следващото стъпало от използването им. Надизреченските структури определят жанрови и стилистични особености, като юридически или поетични текстове, служат за надписи например, изискващи тишина, или изказват благодарност върху картички и т.н. Дискурсът, дефиниран от Фуко [1] е исторически обусловена социална система, която произвежда знание и смисъл. Един дискурс, върху които е работил Фуко, включва медицински документи, интервюта, радиопредавания, реклами и всяка езикова продукция, устна или писмена по темата за лудостта. Раз­глеждайки езика, Фуко е търсел очертанията на понятието за лудост в обществото. В съответствие със значението на думата в родния му френски, дискурс е това, което се говори и пише за дадено понятие.

Халидей [2] също започва от структурното ниво и определя дискурса като надизреченска единица, но добавя контекста като формиращ значението и смисъла на думите. В неговата системно-функционална граматика той представя модел, по който езикът моделира действителността според желанията на говорещия/пишещия. Глаголите ориентират действието по отношение на неговата реалност, време, съотношение с комуникантите, изреченската структура показва как комуникантът желае да представи агента на глаголното действие и другите участници, какъв вид качества подлежат на градиране при определенията и т.н. Важна е парадигматичната структура на езика, защото едно действие може да се представи по различен начин, на­пример страдателният залог изпраща агента далеч от началното място в изречението и добива по-висока информационна стойност в края на изречението. Познаването на езиковите структури и влиянието им върху слушателя дава възможност на опитния автор да подбере точната форма, която изразява желаното послание.

Халидей операционализира теоретичната рамка на Якобсон [3] със седемте функции на езика: референтна – кои обекти са назовани и с какви езикови фрази; емотивна – какви чувства се извикват с езиковия израз; конативна – каква реакция се предизвиква; фатична – към кого се обръща говорещият; метаезикова – сигналите, които се дават; поетична – какви естетически и художествени послания се отправят.  Такъв тип анализ прави възможно описанието на езика да отрази социалната същност на контекста, в който се случва говоренето. Дискурсът се анализира не единствено с оглед на граматически категории, като време, род, число и т.н., но и с начина, по който те участват в конкретна ситуация, например неравнопоставеността на участниците – единият говори на другия на ВИЕ (2 лице множествено чис­ло), прекратява диалога учтиво (Благодаря! – без да му се предоставя нищо), крие извършителя на действието с пасивна конструкция и т.н.

Езикът като скелет на комуникативните ситуации е известен още от Малиновски [4] и етнометодологията. Според него езикът има смисъл единствено в неговия специфичен социален и културен контекст. И обратно – езикът и символите дават информация за ценностната система  на едно общество. Терминът „контекст на ситуацията“ обяснява например защо „процедура“ означава едно нещо в парламента и съвсем различно – в съда. Значението произтича не само от езиковите структури, но и от ситуацията, в която се използва езикът.

В модела на Феърклъф [5] дискурсът е начинът, по който изказванията представят света чрез езика. Текстът „Нови лейбъристи – нов език“ показва как изборът на думи, реторични средства и презентация конструират едно ново течение в политиката, наречено Третият път. Подобно на Фуко, Феърклъф събира политически речи и интервюта, предимно на Тони Блеър. За изследването говоренето на новото крило на лейбъристката партия във Великобритания е определящата сила, която я оформя като реалност и впоследствие я довежда на власт. От събрания корпус се извеждат ключови думи за дискурса на Новите лейбъристи: в съпоставка с общ балансиран корпус на английския език, с корпуса на вестник „Гардиан“ и с предишни корпуси на изказвания на лейбъристите. На практика това е едно от първите изследвания на политически дискурс със средствата на корпусната лингвистика. Следват множество изследвания на политически и медиен дискурс: Ван Дайк [6] обвързва ситуацията на говоренето с общественото положение на власт или опозиция, Рут Водак [7] прибавя елементи от логиката, като търси с какви аргументативни схеми говорещият търси одобрението на слушателя. Нашето проучване пренася методите на корпусните изследвания на политически дискурс на българска почва. В предходни изследвания показахме как дискурсът на Волен Сидеров е доминиран от израза колониално робство заради монопола на чужди вериги у нас [8], как Петър Волгин с дискурса си утвърждава пейоративните названия „жълтопаветници“, „умнокрасивитет“ [9] и т.н. По-надолу в текста фокусът е върху дискурса на Кирил Петков.

Изследва се само един вид дискурс: парламентарните му речи, регист­рирани в протоколите на Народното събрание. Изказвания извън парламен­та подсилват значението на конкретни поводи, по които се правят, а организирането на такива изказвания не винаги е пропорционално на значимостта им. Сравнение на казаното по една тема в парламента и извън него би било интересно, но отразяването на значимостта на отделни понятия може да стане единствено в линейната последователност на парламентарните речи.

Комуникативността на парламентарната реч е безусловна, тъй като Петков говори пред колегите си, обръща се към конкретни представители, както и към цялото събрание. Протоколите включват бележки за реакции от залата – ръкопляскане, забележки, прекъсвания и т.н. Те са част от корпуса и подлежат на анализ наред с другите особености.

Честотността на повтаряне на думи отразява значимостта на съответните понятия. Колкото по-често се повтаря едно понятие, толкова по-голяма значимост се придава на съответното понятие. Понякога повторенията показват маниерност в речта, но това също е показателно за изразните средст­ва на политика. Повторяемостта е търсена на ниво ключови думи. Според корпусната лингвистика най-висока е честотността на служебните думи. По законите на Зипф [10], колкото по-неясно, „по-мъгливо“ е лексикалното значение, толкова по-висока е честотността на една дума. Поради тази причина балансираните корпуси на всички езици се оглавяват от предлози, частици и членни форми. Затова в корпусните изследвания на дискурса, например Грийс [11],  не се работи с абсолютни честоти. Специален софтуер изчислява честотността чрез съпоставяне на проявите в изследвания корпус и в референтен корпус. За ключови се смятат думите, чиято честотност в из­следвания корпус надвишава честотността в референтния корпус.

Колокациите от своя страна изясняват понятията – като определения към имена, агенти или потърпевши от действието, подсилващи наречия и т.н. Те се изследват чрез извикване на всички употреби на думата в контекст с по няколко думи отляво и отдясно, наречено конкорданс и по специална формула се изчислява вероятността две думи да се срещат заедно. Значимостта на тази процедура се изяснява при съпоставката на ДЪРВЕН СТОЛ и електрически стол. В единия случай ‚стол‘ е метафорична употреба на понятието от другия вид, затова колокациите трябва да се разглеждат разделно една от друга. За такива цели се ползва и списъкът от повтарящи се словосъчетания, наречени клъстери. [12]

Свързването на думите с назовавани обекти или понятия е пряко, или с прехвърляне на свойства от друг обект, метафора. Според Лейкоф [13] понятийните връзки разкриват много за начина, по който говорещият концептуализира действителността. Някои от тези преноси са универсални – на­пример любовта като пътуване; други характеризират определен светоглед – за републиканците държавата е строг родител, който наказва провинения и възнаграждава послушание, за либералите държавата е грижовен родител, който предпазва от провали и подпомага в трудности. [14] Контекстуализираните дискурси имат предимството да насочват към същността на връзката езиков израз – обект от действителността/понятие, наречена референтна. Това издава начина, по който говорещият мисли за съответните обекти/понятия.

Методика

Корпусът за това изследване е съставен от парламентарните протоколи, публично достъпни от сайта на Народното събрание. Събрани са всич­ки изказвания на Кирил Петков, без редакция. Включени са вметнатите бележки за ръкопляскане, шум, провиквания и т.н., които са характерни за парламентарните протоколи във вида, в който се публикуват на официалния сайт на парламента. Пропуснати са елиптични изказвания от място, с които се иска почивка, аргументиране на вот и други процедурни детайли.

Тъй като Кирил Петков напусна Народното събрание, корпусът е представителен за парламентарните му изказвания. Той е бил член на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ за сесиите от 11.11.2024 до 3.07.2025, 19.06.2024 до 10.11.2024, от 12.04.2023 до 20.06.2023 – народен представител от 23 МИР София, от 19.10.2022 до 2.02.2023 от 24 МИР София, от 3.12.2021 до 13.12.2021от 16 МИР Пловдив град. От 21.06.2023 до 18.06.2024 е бил съпредседател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“. От 12 май до 16.09.2021 е бил министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев и от 13.12.2021 до 2.08.2022 е бил министър-председател на Република България. Затова в корпуса има отговори на въпроси от парламентарния контрол. Внесъл е 15 законопроекта, участвал е в 61 законодателни инициативи. Бил е председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната и член на Комисията по външна политика, както и член на групите за приятелство България – Австрия и България – Гърция. Не са му налагани дисциплинарни наказания, според сайта на Народното събрание.

Корпусът съдържа 42 864 думи, без лематизация. Изказванията са 156. Съотношението думи/словоформи е 49,60%. На практика това представлява лесен за четене текст, където се повтарят почти половината думи преди „изговарянето“ им. Това е нормална дължина за текстове, които ще бъдат слушани, а не четени. Използвани са сравнително кратки думи – средно по 5 букви. Изреченията са по-скоро дълги – средно от по 15 думи. Това смятам за показател, че няма строга синтактична организация на изказването. Параграфите съдържат средно по 54 думи.

За референтен корпус избрах този от протоколите от едно от последните народни събрания, които са изкарали почти пълен мандат – 43-то, от  27/10/2014 до 26/01/2017. В предходни изследвания Тарашева [15] установи, че при ползване на балансиран корпус на българския език, Симов и Осенова [16] ключовите думи включват 5 групи лексика: свързани с парламентарната процедура (Господин председател, Заповядайте, Благодаря, Вземам думата….), свързани с тематиката на обсъжданите теми (пенсионно осигурителни дружества и т.н.), лични имена (Волен Сидеров и т.н.), гео­графски названия и имена на парламентарни групи (Лява България). Затова в това изследване предпочетох като референтен корпус този от парламен­тарни протоколи, за да се избегне лексика, свързана с жанра и да се изтъкне персоналният стил на изследвания. Кирил Петков не е участвал в този състав на Народното събрание, така че различията се дължат на особеностите на дискурса му и на темите, които е повдигнал с изказванията си.

Ключовостта на думите се изчислява в съпоставка на честотността в изследвания и в референтния корпус. Изследователи на дискурса обаче установяват, че формулите за изчисление често дават висока ключовост на думи, които са налични в един или два от текстовете на корпуса Габриелатос. [17] Когато корпусът не е единен текст, а включва различни завършени части – като изказвания например, е важно да се знае дали повтарящите се думи са локализирани в една от частите, или присъстват в повечето елемен­ти. Тъй като всяко изказване на К.П. е отделна единица в корпуса, изчислението на ключовостта отчита първо дали думата е равномерно разпространена в повечето от изказванията. Това става чрез т.нар. текстова дисперсия (D-diff). Методът е новаторски, разработен от Егберт и Байбър [18], и добавен към обичайните статистически данни на WordSmith.

Софтуерният продукт, използван за това изследване, WordSmith 8.0, Скот [19], изчислява честотността по 4 различни метода. Тук представям само текстовата дисперсия (D-Diff) – методът, съобразен с разпространението на думите в изказванията.

Ако една дума е повтаряна често и повече от нормализираната честотност в референтния корпус, значи има значимост за дискурса на говорещия. Анализът на такива думи, заедно с техните колокати, изолираните комплекс­ни повторения (клъстери) показват понятийните схеми на говорещите, доминанти в тяхното съзнание. Метафоричните или преки употреби показват как мислят за дадени обекти и понятия. Организацията на изказванията – кое е избрано за подлог в изречението, какъв вид връзка с действителността показват глаголните форми и т.н., разкриват как иска да моделира света говорещият. Дискурсът показва дори това, което човекът крие или не осъзнава за себе си. Анализът на корпуса от парламентарните изказвания на Кирил Петков ще даде ясна картина на начина, по който той осмисля обществената си дейност – кои понятия доминират, какви асоциативни връзки прави, по какъв начин мотивира мненията си.

 

Резултати 

Най-висока ключовост в корпуса имат следните думи:

Таблица 1. Ключови думи,

изчислени по метода Дисперсия в текстовете от корпуса

Според изследователите, значимост имат думите с дисперсия над 0,3. Само тези са представени в таблицата.

Дискусия

Най-висок индекс на ключовост имат термини от търговско-финансовата сфера, което отразява профила на образованието и професията на Петков. Инвестиции е с най-висока ключовост. Клъстерите, в които се среща думата, са:

Да харесвате мястото за инвестиции

За привличане на чужди инвестиции

За иновации и инвестиции

България за привличане на чужди инвестиции

Потенциал за развитието на чуждите инвестиции

Вземете # намерения за инвестиции

Огромно ниво на инвестиции в България, но

Намерения за инвестиции е нещо много

Ниво на инвестиции

Очевидно Петков говори за един от начините за развиване на икономиката, като използва характерни термини за тази сфера. Прави впечатление, че думата се среща в неопределена форма, като обект, който не съществува в действителността, но се разглеждат начини за изграждането му. От гледна точка на референцията,  имената попадат в една абстрактна, отдалечена в бъдещето сфера. Координирана фраза свързва инвестициите с иновации – една още по-желана форма на икономическа активност, идентифицирана от един модерен икономист. В тази пожелателна и до голяма степен имагинерна картина обаче се регистрира и доза реализъм:

„През 2020 г. е нямало нито едно писмо за намерение за директна инвестиция от търговските представители, които, да, така е, защото те са се занимавали с други задачи. Но мога да ги похваля, че наистина имаме над 600 писма за намерения само за 50 дни. …Би трябвало да привличаме огромно ниво на инвестиции в България, но не ги привличаме. … Защо? Има няколко причини. Причина номер едно е високото ниво на корупция. … Второто нещо – липсата на инфраструктура. Ако сте инвеститор във Видин, а нямате дори път, по който да стигнете нормално дотам, дори да харесвате мястото за инвестиции, пак няма да успеете да го направите.“ Януари 2022.

Втората ключова дума от финансовия регистър е пазар.

Фигура 1. Конкорданс на ключовата дума ПАЗАР,

подравнен към първата дума вляво

Вижда се, че се набляга на европейския общ пазар, подчертава се колко голям е и какви възможности предоставя на България – дискурс, характерен за една проевропейска партия. Фразите се явяват в пожелателни изречения, участието в този пазар още няма съотносими с реалната сфера действия. Същевременно става въпрос за сигурността и цените на българ­ския пазар, за които личи загриженост при присъединяването в големия и богат европейски пазар. В този смисъл Петков очевидно агитира в полза на пазара. Пазарът също е едно от основополагащите понятия в дясната идеология, както и стожер на либерализма. Повечето схеми за политическата ориентация, например Пейс[20], съчетават две оси: на икономиката и на личната свобода. Дясното определя икономическата свобода в зависимост от развитието на пазара, за разлика от лявото, което намира икономическа свобода в правителствена регулация. Така че ключовостта на пазар поставя дискурса недвусмислено в дясната сфера на политическото пространство.

Третият финансов термин е цената. За разлика от неопределената форма на вече обсъдените термини, този се явява в определена форма, като ясно оформено понятие в действителността, разпознаваемо за участниците в дискурса. Това е така, заради пост-позитивните допълнения, представени с предлога „на“.

Фигура 2. Конкорданс на ключова дума ЦЕНА,

подравнен по първата позиция вдясно

От една страна се говори за цената на месото, фуражите, тока, газта – като стремежът е цената да остане ниска, но от друга страна, е метафоричната употреба цената на корупцията и цената на пренебрегване на специфични български интереси. Корупцията е определена като нещо, за което трябва да се плати. В дискурса на Петков метафоричният пренос е точно изчислен:

„Това, което чухме от господин Борисов, би било много конструктивно, ако беше излязъл и беше казал: наистина се покайвам и искам прошка, че всичките тези години съдебната реформа никога не влезе реално в сила. … Покайвам се, защото все­ки един пункт в индекса за корупция е равен на 700 лв. средна работна заплата на всеки българин. Това е цената на корупцията в България!“ 3.07.2024

На практика, в това изказване Петков се разграничава от бившия си партньор в управлението ГЕРБ. Цената на корупцията според Петков се плаща от работещите, които получават ниски заплати, заради отношението към България като корумпирана държава. Петков концептуализира отношението си към корупцията през познатата му сфера на заплащане на труда. Това говори за понятийна система на финансово образован човек, с разбиране за функционирането на финансовата система в държавата.

Втората метафорична употреба обяснява отношението на България към присъединяването на Северна Македония към ЕС – един от проблемите, които още не са преодолени:

„Крайната цел каква е на България, това също е много важно да се каже, кое е най-доброто за България? Най-доброто за България е българският интерес – да имаме добросъседство, да имаме отворени граници, правата на българите в Северна Македония да са защитени, Република Северна Македония да е демократична страна, да си е махнала корупцията, да има достъп до еврофондовете, да нямаме граници помежду си. Така че това е дългосрочната стратегия, за която се борим, но това не трябва да стане на цената на пренебрегване на специфични български интереси, съгласен съм.“ Януари 2022.

Тук цената олицетворява компромиси, които трябва да се направят в името на присъединяването на Македония към ЕС. Политиката като трансакция – това е една от особеностите на консервативната политика, Лейкоф. [21] В концептуалната система на икономиста Петков, трябва да има равностойност на пожертваното и постигнатите резултати. В рамките на дясната идеология, цената трябва да е приемлива за този, който я плаща. Здравият разум и традициите го изискват. Така е и когато изразът осъществява метафоричен пренос в сферата на обществените отношения.

На трето място употребите изясняват как работят цените в европейския пазар – нов и непознат за нас. Затова Петков влага компетентността от университетското си образование, за да внесе необходимите пояснения и да развенчае заблуждения. Неизбежно личи и убеждаващата комуникация в пол­за на присъединяването към общия европейски пазар: „Абсолютно греш­но е да се казва, че тези дъмпингови цени ще смажат  цената  в България, за­що­то България е част от Европейския съюз“, септември 2023.

С това се утвърждава позицията на Петков да води, обяснява и мотивира участието на България на общия европейски пазар като политик със знания в икономическата сфера.

С висока ключовост са съществителните шанс и опасност. По характерния за Петков емоционално хиперболичен и прагматичен начин, Петков мотивира свои предложения с опасности, които той представя с определения, като огромната и голяма. За подсилване на ефекта ползва синтактична структура: няма по-голяма опасност от това …Опасността от неремонтирана язовирна стена в Монтана е назована като огромна в две изказвания, на язовирни стени в други градове – голяма, а особеното темо-ремно или „именуващо-характеризиращо“ изместване визира преизбирането на Сарафов за главен прокурор, на Главчев – за премиер и подмяната на изборни гласове. Имагинерните заплахи описва без определения: „опасно близо до периферията – там, където има   опасност  в момента да ни разпределят на салфетка“ – във връзка с влизането на България в еврозоната и затварянето на електроцентрали във връзка със Зелената сделка.

С именната фраза наш шанс Петков назовава мандата на партията  му „Продължаваме промяната“, получен след избори. Названието се употребява в извинение към избирателите на партията. Така демократичният избор е представен в концептуалната система на Петков като възможност, дадена на него и съмишлениците му от избирателите. В това изказване той се извинява, че даденият шанс не е бил използван по най-добрия начин, с което дава да се разбере, че изпитва отговорност пред тези, които са му дали възможност да участва в управлението – една много демократична нагласа.

В останалите случаи шанс участва в словосъчетание има* шанс. В минало време – имахте шанс – служи като обвинение, отправено към Корнелия Нинова по повод въвеждането на хартиената бюлетина, в смисъл че с ретроградните си предложения лидерката на БСП от 2022 заглушава гласовете на много прогресивно мислещи членове на нейната група. Това е един неконфронтативен подход към политическия опонент, с отчитане на народни представители с добри и прогресивни идеи и далеч от езика на омразата.

В бъдещето е отправен призивът Имате шанс да си поправите грешките. В най-големия брой случаи референтността на израза е условна – може да имаме шанс по отношение на изкупуването на електрическа енергия от ТЕЦ Марица 1, 2 и 3. Още по-малко свързано с реалната връзка време – назоваване е изразът ако искаме да имаме шанс, по отношение на споразумението за електрическа енергия с Гърция. По темата за вотовете на недоверие Петков дава перспектива във времето кога може да подкрепят вот на недоверие срещу правителството: „След три месеца реално ще имаме шанс да покажем реалната критика по корупционните…“. Не на последно място, Петков отправя призив към депутатите: „дайте шанс да ги разгледаме тези решения заедно“, отново по отношение на вноса на енергийни източници от Гърция.

Други имена сред ключовите думи са разлика и разликата. Не всички упоребени ключови думи представляват лема на една и съща лексема, тъй като неопределената форма се явява в колокацията за разлика от вас, както и в калката от английски „Ние знаем каква разлика правят тези пет милиона“. Същата калка се явява много по-неорганично за българския език „разликата от дефицит от 2,5% от БВП прави цялата разлика на финансовата стабилност“. (makes all the difference)  В тези случаи разбирането на фразата зависи от превод на английски. За да звучи изразът още по-нелепо, „разлика“ се повтаря в две различни значения – пример за неподходящата употреба на българския език.

В случаите, когато става въпрос за прякото значение на думата РАЗЛИКА, се представят цифрови данни, например:

„Магистралата, за която се говори, че най-накрая ще свърже Русе – и знам, че имате колеги от Русе тук, тя е за 50 милиона на километър. По време на нашето управление беше по-малко от 25, близо 20 милиона на километър – разликата е двойна….“ (19.03.2025)

Има и пропагандни съпоставки между управлението на различни политически сили:

„Качественият критерий е критерият, по който пишеш едно есе, ако си строителна фирма, и те оценяват по точки и по качест­во. Това е корупционна врата, на която лично аз казах твърдо не, когато бях премиер и затова падна моето правителство. Това е разликата между нашия начин на управление и това, което виждаме днес!“ (19.03.2025)

Когато Петков говори за фалшифициране на изборните резултати, той избягва укорителния термин, а говори като обективен преброител, за разлика: „Имаме ли близо 50% от секциите, които бяха преброени от Конституционния съд, да се покаже, че има разлика във вота?“ (27.02.2025)

Ключовостта на разлика показва стремеж към фактология, съпоставка по измерими показатели, а не чисто политическо говорене и упреци към опонентите.

В предходно изследване Тарашева [22] показахме, че при свързаност­та на членните морфеми с именните форми в българския език, наличието на членувани и нечленувани форми често е индикатор за особена значимост на имената. Това изследване беше направено при изчисляване на ключовостта по метода логаритмична вероятност (Log Likelihood). В настоящото изследване прилагаме новия метод, описан по-горе като дисперсия в текста, където логаритмичната вероятност се прилага след установяване на ключовите думи, които присъстват в голям брой файлове от корпуса. Но ето че наличието на членувана и нечленувана форма насочват вниманието към ключовостта на разлика/разликата. Може да се каже, че семантиката на думата отразява професионалната компетентност на говорещия – изчислимата същност на обектите, както и желанието му да бъде фактологически коректен и да представя измерими данни, а не емотивни квалификации. Терминът не принадлежи на нито една от обсъжданите теми – пътно строителство, бюджет, избори и т.н., а на начина, по който те се представят и коментират. Така че може да се сметне, че разлика е методологично ключова дума, чрез която се описват и оценяват действия.

Ключовата дума очакват се явява като реторично средство в изказвания по два повода: промените в НПК и планираната оставка на академик Денков. И в двата случая глаголът се повтаря като припомняне на очакванията на избирателите и поетите от парламентаристите ангажименти. Агент на очакването са българските граждани. Повторението включва конкретните очаквания на отделни групи: учители, пенсионери, кметове. Очаква­нията са допълнени чрез инфинитивни фрази: Да имат премиер, който е образован, проевропейски, балансиран/ да имат равен достъп до финансиране/ да не са под линията на бедност и т.н. Повторенията са типична част от политическата реторика. В корпуса те наслагват изисквания на българ­ските граждани, пред които Петков изпитва задължение. В това личи разбирането на държавата като грижовен родител, Лейкоф [23], а не на строг баща, който упреква слабите за неуспехите им и ги наказва. Това издава либералната нагласа на Петков.

Ключовата дума очите е част от метафората „затварям си очите за“. Тази клиширана метафора се използва с най-често с корупция/та, и едно­кратно с престъпления и контрабанда. Агентите на действието са прокурори, полицаи, полицейски началници, които карат подчинените си да затварят очи. Мотивът за призив да не се затварят очите е назован – еврозоната, където това е недопустимо според Петков. По повод ковид пандемията, еднократно е отправен призив да не си затваряме очите за науката. По повод узаконяването на хартиената бюлетина се ползва друга метафора – това стана пред очите на всички българи. За позицията относно приемането на Северна Македония е употребена същата метафора: абсолютно ясна обща позиция, която е съгласувана пред  очите  на целия български народ. В този случай публичният процес на вземане на решения не би трябвало да подменя факта, че решенията трябва да са в полза на целия народ, но очевидно тревогата за задкулисие надхвърля другите аргументи.

Вторият глагол, употребен с очите, е замазваме, като метафората е „замазваме очите на българските граждани“. Става въпрос за пренасяне на едно странно действие – закриване на очите с някакво покритие, за да се създаде привидност за различна дейност. Този пренос на значението „прикривам“ принадлежи към разговорен и неформален стил, затова пренасянето му в парламента във връзка с начина на контролиране на изборите е малко странно, макар да се разпространява сред много говорители, които желаят да представят държавната администрация като достъпна и позната сфера.

Метафората за очите като прозрачност на политическите действия на партии и политици е силна и нужна в българския политически живот. Очевидно това е важно и в изследвания корпус.

Една от малкото ключови думи с негативно значение е срам. Най-често се среща като елиптично изречение с удивителен знак. Функцията ѝ е на неодобрително възклицание. По случай проекта на решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Иво Прокопиев, Кирил Петков назовава персонално Тошко Йорданов като обект на възклицанието, поради обидните квалификации, изречени от него. В по-голямата част от случаите Петков отправя възклицанието към българския парламент. В един от случаите причината е ограничаване на минималната работна заплата на 750 лв. (2022 г.), в друг случай е отказано правото да се обсъжда законопроект параграф по параграф, в трети случай министри на ГЕРБ приемат заповеди от наказания по закона „Магнитски“ Пеевски, на четвърто място – невъзможността да се избере председател на Народното събрание, срам по повод невъзможността да се гласува решение за насилието над жени, по повод заливането на представителството на Европейската комисия с червена боя и т.н. Срам се явява в реторичния въпрос Не ви ли е срам?, отправен към здравния министър от ГЕРБ Ангелов по повод на високата смъртност от ковид, причинена от неадекватната политика на правителството. Тази ключова дума разкрива емоционално отношение към моралната страна на парламентарната дейност. При това наситено неодобрение към парламента и неговите действия, внезапното оттегляне на Кирил Петков изглежда нормално и очаквано.

В списъка с ключови думи има голям брой глаголни форми. Това е необичайно за парламентарната реторика. С понятието „глаголна температура“ се означава процентът на лични глаголни форми, употребени в даден текст или текстови отрязък. Терминът е въведен от Мирослав Янакиев. [24] По-късно се изследват медийни текстове за наситеността на глаголните форми в тях. Такава особеност се забелязва на първите страници на вестниците, при представяне на репортажна образност.

Мирослав Янакиев казва в своя лекция [25]:

„Това не означава, че глаголната температура на текста е показател, който в предисторията си се свързва с богатството на израза, пряко. Не. ….Един израз, казват учителите, че е жив, и литературните критици също казват, че някакъв текст е разнообразен в този смисъл, жив, когато неговата глаголна температура е висока…. Свързани са, както виждате, тези две оценки даже и интуитивно и оттам ние можем да кажем, че глаголната температура е перспективна. Живият израз ни прави впечатление на разнообразен израз, на богат израз.“

Пет от думите с висока степен на ключовост в корпуса са глаголи: радвам, успеем, очакват, постигнем, борим. Голямата част от тях са в приобщаващата форма за първо лице множествено число. Една е в първо лице единствено число и въвежда с личното отношение на говорещия теми в изказването, а другата говори за очакванията на трети лица в комуникацията.

Радвам се въвежда докладването на успехи в преговорите за възстановяема енергия в Брюксел, съвместната комисия с Македония, придобиването на военна техника, коалиционните преговори за съставяне на правителство с ГЕРБ. Също така Петков отбелязва радостта си от добрия тон на парламентарната дискусия – която не веднъж е критикувал. В два от случаите обаче употребата е иронична:

„Много се радвам, че Вие така хвалите Вашия господар евроатлантик, който днес вече е най-големият враг на Сорос.

А Вие сте просто жалки, смешни и най-голямата щета за българската държава, която някога се е случвала в българската политика. Благодаря Ви.“ 30.01.2025.

Трети по  ключовост е глаголът УСПЕЕМ. Явява се като нереално действие в бъдещето: „.. и тогава ще видите как във времето ще успеем да променим Българското Черноморие ….“. Формата за първо лице множествено число включва общността на новите управляващи, които предвид семантиката на глагола осъзнават трудността на задачата и пречките по пътя, но желаят да постигнат успех в начинанието си. В един от случаите, перформативната функция е пожелание, но в останалите случаи се очертават условията, при които желан резултат може да бъде постигнат, например: „и се надявам, че когато успеем и с Ваша помощ да сменим Закона за КПКОНПИ, да намалим корупцията, да успеем да направим инфраструктурните инвестиции, които се надяваме, България ще стане едно от най добрите места в Европа за правене на инвестиции“. Надеждите за успех за привличане на инвестиции чрез ограничаване на корупцията обединява причините за високата честотност на инвестиции и успеем.

Втората тема, по която Петков желае да се преодолеят негативите е конструктивният парламентарен диалог:

„Аз съм идвал в тази сграда като министър-председател и бях тук на не едно и две заседания, на не едно и две събрания. За пръв път, за пръв път виждам едно нормално говорене, една култура на изслушване и това, ако успеем да го направим, да го задържим, мисля, че ще бъде един от големите успехи на това Народно събрание.“ 20.10.2022.

Първото лице множествено число често дава възможност на популистите да ангажират слушателите си като се идентифицират с тях. Дори перформативът пожелание в този корпус успява да остане далеч от популисткото говорене:

„Пожелавам на всички здраве и успехи, но най-вече успехи за гражданите, които са излъчили всички нас тук.

Като техни представители пожелавам да успеем да решим реални техни проблеми, да променим живота им за по-добро, да продължим в посока така, че наистина България да стане една нормална европейска държава.“ 11.01.2024.

Подобна е употребата на другия ключов глагол постигнем. Той се свързва с преки допълнения с конкретно значение: четири пъти със свръх­приоритет за България – еврозоната, веднъж целта за нулева толерантност към корупцията, веднъж целите на стратегията за отбраната. С по-абстрактно значение са националните интереси (по повод отношенията със Северна Македония), тази мечта (качествен живот на всеки граж­да­нин) и напълно неясното съчетание добруването на всички български граждани.

Прагматичната функция на изразите е излагане на начини, по които те могат да бъдат постигнати. Затова колокатите на глагола постигнем са начин и единствен.

Съществена част от ключовите думи в корпуса са прилагателни. Три описват характеристики на обектите: антикорупционната, европейска и работна. Първото прилагателно не присъства в референтния корпус, поради това че е нововъзникнало понятие в действителността, във връзка с препоръките към България да се бори срещу корупцията. Явява се в определена форма, тъй като назовава парламентарна комисия, създадена в Народното събрание. Едното от изказванията на Петков е по повод нарочен закон за дейността на тази комисия. В другите случаи се изразява критика към членове и председателя на комисията, които насочват работата ѝ избирателно. Второто име, което се определя от прилагателното е политика, която се свързва с проевропейската.

Европейска е в неопределена форма, тъй като се явява в генерични фрази, като една нормална европейска държава и една справедлива европейска страна. Допълва се с предложна фрази без корупция и подчинено изречение, за да бъде добре  управлявана. Глаголите са с пожелателен характер – не може да се случва, (България) да стане, да прилича на, не може да се случва в …. Така разбираме, че европейска държава се ползва като стандарт за сравнение с това, което се случва с България.

Другите прилагателни с ключова роля са с оценъчен характер: нормална и огромен. Първото е свързано с европейска.

Фигура 3. Конкорданс на „нормална“, подравнен към позиция 1 вдясно

Без да са ясни параметрите на нормалността, прилагателното е с емотивно и оценъчно съдържание. Единствените случаи, в които не се извиква идеализираният образ на нормална европейска държава, става въпрос за нормална магистрала (липсата и) и нормална комуникация (откровена). Ключовостта на това прилагателно издава оценка, че държавата у нас не е като „европейските“, които формират понятието за нормалност на Кирил Петков.

Огромен е оценъчно прилагателно, в стила на емоционалния Кирил Петков. В корпуса от изказванията му то означава размер във връзка с фразите обществен ресурс (разхитен от държавни служители), заем (взет от сенчест бизнесмен с прякор Вълка) и бизнес (желаещ да инвестира в България). В останалите случаи се свързва с проблеми – с цените на горивата и безводието в някои български градове, или с приоритети в дейността на правителството (отношенията с Македония, бюджетът и изграждането на инфраструктура). Като огромен риск за самите тях се определя поведението на корумпирани служители при функциониране на антикорупционното законо­дателство. Изисква се огромен фокус – вероятно в смисъл на силен натиск – за нулева корупция в армията. Метафората от физиката предполага пресичане на линии, което изключва голям размер и това е едно от неблагополучията в изразяването на български език на Петков – неосъзнаване на назоваващите процеси.

Другото прилагателно с екстремно значение е единственият, в определена форма и с пълен член. Най-често се комбинира с начин: прозрачността в действията на прокуратурата, създаване на организации на малки зеленчукопроизводители, забрана за обидни квалификации в парламента, обсъждане на законите параграф по параграф, прозрачни обществени поръчки, открито договаряне за енергийни източници. Петков влага такава емоция в работата си, че мотивира тези стъпки като единствен начин за постигане на добри резултати. Постигането на националите интереси се определя като единствен приоритет за правителството. Метафорично се сочи единственият път напред в ковид кризата. Дали наистина няма алтернативи, остава въпрос за внимателния слушател, за когото мотивирането на решения като единствено възможни се дължи по-скоро на емоция.

Прилагателното работна ще включа в групата на професионална лексика от областта на икономиката, тъй като употребата ѝ е изцяло в израза работна заплата. От клъстерите личи, че най-често се говори за увеличаване на минималната работна заплата, с което се потвърждават обвиненията в лява политика, провеждана от ПП.

Работна заплата

Минималната работна

Минималната работна заплата

Средната работна

Увеличим минималната работна заплата

Да увеличим минималната работна заплата.

Ключовото наречие максимално най-често подсилва наречието бързо. Осъществяването на гръцката връзка на електропровода трябва да стане максимално бързо, сигнали за корупция трябва да се подават максимално бързо и т.н. В един случай се подсилва наречието добре – икономиката да се движи максимално добре,  както и НАЙ-ДОБРОТО (за хората). Срещат се и обикновени форми на наречие – да защитим здравето максимално, да експлоатираме термалните ресурси максимално (друга калка от английски), самолетите проследяват максимално 10 цели. Това хиперболично наречие е друго доказателство за максимализма, амбицията и емоцията, вложена от Кирил Петков в парламентарното говорене.

Една от детинските склонности е да се правят широки обобщения, като се ползват местоименни замени на специализирана лексика. Това личи в конкорданса на всякакви:

Фигура 4. Конкорданс на местоимението ВСЯКАКВИ,

подравнен към позиция 1 вдясно

Присъствието на названията на парламентарни групи е обичайна особеност на парламентарния дискурс. Обикновено това се дължи на бележките в протоколите за ръкопляскания, шум, скандирания и реплики. Това е причината за присъствието сред ключовите думи в корпуса на ПП и ИТН. „Продължаваме промяната“ са регистрирани с ръкопляскания, докато ИТН – с шум и оживление. Има такъв народ често присъстват в съединителна фраза с партия „Възраждане“. Към ИТН обаче има и пряко обръщение от Кирил Петков:

„И за съжаление, не мисля, че българският народ би направил тази грешка два пъти, което остава, за Вашата група от ИТН, да правите едни маргинални шоута с нецензурни думи, да опорочавате и тази институция.“

Изказването е изградено с български думи, които изпълват една премерена (hedged) английска структура. Най-добро разбиране се постига, ако се преведе на английски език. Това е перфектно дистанцирано и не-кон­фрон­тативно предупреждение, че неподходящото поведение на парламентар­ната група може да я остави извън парламента при следващи избори. Но на български звучи непонятно и странно.

Заключение

Резултатите показват, че ораторът Кирил Петков е силно емоционален и целеустремен човек, за когото нормалната европейска държава е цел и стремеж, както и включването към европейския пазар. За него политиката е шанс за реализация и изпитва отчетност пред избирателите си. Някои от възгледите му са десни, други леви, или установяваме по-скоро баланс, а не крайности. Прозрачността и честността е негов идеал. Реагира емоционално на несправедливостите, една от които е функционирането на парламента. Речта му е организирана върху комуникативни модели от английски, не винаги органични в изказвания на български език.

От корпуса личи позитивност, тъй като повечето ключови думи са с по­ложително значение. Вижда се също и стремеж към фактологична коректност, без епитети. Емотивността идва от подсилващи наречия, като максимално, или прилагателни като единственият. Но тя е средство за мотивиране на действия и се обяснява по-скоро със силни желания, отколкото с намерение да се подведе слушателят с впечатляващ език.

Специализираната лексика е в тематичното поле на бизнеса. Прагматиката на говоренето е насърчаване на присъединяването към еврозоната – което не беше факт по време на дискурсите от този корпус. Технически обяснения, успокояване на страховете, подчертаване на ползите се сливат в проевропейски дискурс. От друга страна, отчетливо личи вярването, че пазарът определя цените и общественото развитие, което поставя Петков в политическото дясно. Същевременно повишаването на минималната заплата и задържането на ниски цени се явява в значима част от изказванията, което е характерно за противоположния политически спектър – лявото. Популярната критика за стремеж към постигане на леви цели с десни средства има своите основания в събрания тук корпус. От една страна, се признава определящата роля на пазара, от друга страна, се търси начин да се защитят хората с малки доходи.  От гледна точка на общественото управление личи нагласа публичната дейност да бъде прозрачна и отчетна пред избирателите. Политическите постове се приемат като шанс да се осъществят предимно икономически инициативи. Трансакционното разбиране за политиката – плащане на цената също е ориентирано към описуемата, измерима и обяснима картина на света.

Наличието на много глаголи сред ключовите думи е свидетелство за желанието да се говори динамично, да се обхващат процеси, да се адресират хора. Изборът на хиперболични прилагателни всъщност е функция на отдаденост на целта. А целта определено е формулирана като нормална евро­пейска държава, пазарна икономика, с високи заплати и стандарт на хората. Макар да личи желание за ясен изказ, се установи, че има изрази, които могат да бъдат разбрани само през превод на английски. Предвид образованието в Америка, нормално е да се очаква, че Петков мисли на английски, особено в сферата на квалификацията му – бизнеса. Една от причините би била липсата на думи за основни понятия от обществения живот в българския. На преден план е пред очите на всички/затварям си очите за, с която се назовава откритост на политиката.

Цитати и бележки

[1] Foucault, M. (1972).The archaeology of knowledge and the dicourse on language. New York : Pantheon Books.

[2] Halliday, M.A.K., & Matthiessen, C. (2006). Construing experience through meaning: a language-based approach to cognition. London: Continium.

[3] Jacobson, R.  (1985[1972]). Verbal communication. Selected Writings VII. Contri­butions to Comparative Mythology. Studies in Linguistics and Philology, 1972–1982. The Hague: Mouton Publishers, 81–92.

[4] Malinowski, Bronislaw. (1939).The Group and the Individual in Functional Analysis. American Journal of Sociology, 44, (6), 938–964.

[5] Fairclough, N. (2002). New Labour, New Language? VitalSource Bookshelf : Taylor & Francis.

[6] van Dijk, Teun. (2015). Critical Discourse Analysis. Heidi E. Hamilton, and Deborah Schiffrin, and Deborah Tannen. (2015). The Handbook of Discourse Analysis, second edition. Chichester, UK : John Wiley & Sons, Inc. P, 466–485.

[7] Wodak, R., & Meyer, M. (2009). Methods of Critical Discourse Analysis. London: Sage.

[8] Тарашева, Е. (2015). Изследване на дискурса на Волен Сидеров в 42. Народно събрание. Реторика и комуникации,19. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 10.08.2025. [Tarasheva, E. (2015). Izsledvane na diskursa na Volen Siderov v 42. Narodno sabranie. Retorika i komunikatsii,19. https://rhetoric.bg/. posledno pose­shtenie na 10.08.2025. ]

[9] Тарашева, Е. (2019). Корпусно изследване на езика на коментарни журналис­тически рубрики. Медии и език, 6, 53–65. [Tarasheva, E. (2019). Korpusno iz­sled­vane na ezika na komentarni zhurnalisticheski rubriki. Medii i ezik, 6, 53–65.]

[10] Zipf, G. K. (1935). The Psychology of Language.Boston: Houghton-Mifflin.

[11] Gries, S. (2021). A new approach to (key) keywords analysis: Using frequency, and now also dispersion. Research in Corpus Linguistics. 9(2), 1–33.

[12] Conrad, S. and D. Biber. (2005). The frequency and use of lexical bundles in conversation and academic prose. Lexicographica. 10(1), 56–71.

[13] Lakoff, G., & M. Johnson.([1980] 2024). Metaphors we live by. Chicago: University of Chicago Press.

[14] Lakoff, G. Moral Politics. ([1997] 2002). Chicago: University of Chicago Press.

[15] Тарашева, Е. (2019). Корпусно изследване на езика на коментарни журналис­тически рубрики. Медии и език, 6, 53–65. [Tarasheva, E. (2019). Kor­pusno iz­sledvane na ezika na komentarni zhurnalisticheski rubriki. Medii i ezik, 6, 53–65.]

[16] Simov, K., & Osenova, P. (2004). BTB-TR02 Bultreebank Text Corpus of Bul­garian: Content, Segmentation, Tokenization. Sofia: Linguistic Modelling Labora­tory, Bulgarian Academy of Science.

[17] Gabrielatos, C. (2018). Keyness Analysis: nature, metrics and techniques. in C. Taylor and A. Marchi (eds.). Corpus Approaches to Discourse: A critical review. Oxford : Routledge. 11–34.

[18] Egbert, J., & Biber, D. (2019). Incorporating text dispersion into key word analyses. Corpora, 14 (1), 77–104.

[19] Scott, M. WordSmith Tools version 8 (64 bit version) Stroud: Lexical Analysis Software. 2022.

[20] Pace News Ltd . The political compas. [Online] August 20, 2001–2025. https:// www.politicalcompass.org/about. Retrieved on 10.08.2025.

[21] Lakoff, G. Moral Politics. (2002). Chicago : University of Chicago Press.

[22] Tarasheva, E. (2015). An Alternative Proposal For Eliciting Key Words.English Studies at NBU. 1(2): 5–26.

[23] Lakoff, G. (2002). Moral Politics. Chicago: University of Chicago Press.

[24] Янакиев, М. (1977). Стилистиката и езиковото обучение. София: Народна просвета. [Yanakiev, M. (1977). Stilistikata i ezikovoto obuchenie. Sofia: Narodna prosveta.]

[25] Янакиев, М. (1974) Възможности на езиковото и литературното обучение за развиване речта на учениците. miryan.org. [Online]. https://miryan.org/download/ yanakiev_seminar.pdf. последно посещение на 10.08.2025. [Yanakiev, M. (1974) Vazmozhnosti na ezikovoto i literaturnoto obuchenie za razvivane rechta na ucheni­tsite. miryan.org. [Online]. https://miryan.org/download/yanakiev_seminar.pdf. posledno poseshtenie na 10.08.2025.]

Библиография

Тарашева, Е. (2015). Изследване на дискурса на Волен Сидеров в 42. Народно събрание. Реторика и комуникации,19. https://rhetoric.bg/. последно посе­щение на 10.08.2025. [Tarasheva, E. (2015). Izsledvane na diskursa na Volen Siderov v 42. Narodno sabranie. Retorika i komunikatsii,19. https:// rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 10.08.2025.]

Тарашева, Е. (2019). Корпусно изследване на езика на коментарни журналис­тически рубрики. Медии и език, 6, 53–65. [Tarasheva, E. (2019). Korpusno izsledvane na ezika na komentarni zhurnalisticheski rubriki. Medii i ezik, 6, 53–65.]

Янакиев, М. (1977). Стилистиката и езиковото обучение. София: Народна прос­вета. [Yanakiev, M. (1977). Stilistikata i ezikovoto obuchenie. Sofia: Narodna prosveta.]

Янакиев, М. (1974) Възможности на езиковото и литературното обучение за раз­виване речта на учениците. miryan.org. [Online]. https://miryan.org/download/ yanakiev_seminar.pdf.

Conrad, S., & Bibe, D. (2005). The frequency and use of lexical bundles in conversation and academic prose. Lexicographica. 10(1), 56–71.

Egbert, J., & Biber, D. (2019). Incorporating text dispersion into key word analyses. Corpora, 14 (1), 77–104.

Gabrielatos, C. (2018). Keyness Analysis: nature, metrics and techniques. in C. Taylor and A. Marchi (eds.). Corpus Approaches to Discourse: A critical review. Oxford : Routledge. 11–34.

Gries, S. (2021). A new approach to (key) keywords analysis: Using frequency, and now also dispersion. Research in Corpus Linguistics. 9(2), 1–33.

Foucault, M. (1972). The archaeology of knowledge and the dicourse on language . New York: Pantheon Books.

Fairclough, N. (2002). New Labour, New Language? VitalSource Bookshelf : Taylor & Francis.

Halliday, M.A.K., & Matthiessen, C. (2006). Construing experience through meaning : a language-based approach to cognition. London : Continium.

Jacobson, R.  (1985[1972]). Verbal communication. Selected Writings VII. Contribu­tions to Comparative Mythology. Studies in Linguistics and Philology, 1972–1982. The Hague: Mouton Publishers, 81–92.

Malinowski, B. (1939).The Group and the Individual in Functional Analysis. American Journal of Sociology, 44, (6), 938–964.

Lakoff, G., & M. Johnson.([1980] 2024). Metaphors we live by. Chicago: University of Chicago Press.

Lakoff, G. ([1997] 2002). Moral Politics. Chicago: University of Chicago Press.

Lakoff, G. (2002). Moral Politics. Chicago: University of Chicago Press.

Simov, K., & Osenova, P. (2004). BTB-TR02 Bultreebank Text Corpus of Bulgarian: Content, Segmentation, Tokenization. Sofia: Linguistic Modelling Laboratory, Bulgarian Academy of Science.

Scott, M. WordSmith Tools version 8 (64 bit version) Stroud: Lexical Analysis Software. 2022.

Pace News Ltd . The political compas. [Online] August 20, 2001–2025.

Tarasheva, E. (2015). An Alternative Proposal For Eliciting Key Words. English Studies at NBU. 1(2): 5–26.

van Dijk, Teun. (2015). Critical Discourse Analysis. Heidi E. Hamilton, and Deborah Schiffrin, and  Deborah. (2015). The Handbook of Discourse Analysis, second edition. Chichester, UK: John Wiley & Sons, Inc. P, 466–485.

Wodak, R., & Meyer, M. (2009). Methods of Critical Discourse Analysis. London: Sage.

Zipf, G. K. (1935). The Psychology of Language.Boston: Houghton-Mifflin.

 

Елена Тарашева е бакалавър по Английска филология от Великотърновския университет, магистър по изследвания на медии и култура от Университета „Страдклайд“, Глазгоу, Великобритания, доктор по математическа и корпусна лингвистика от Българската академия на науките и доцент по „Анализ на дискурса“. Специализирала е в британски, ирландски и нидерландски университети. Има публикации с анализ на медиен и политически дискурс, британска култура и преподаването корпусна лингвистика у нас и в чужбина.

Ръкописът е изпратен на 29.08.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 30.08.2025 до 30.09.2025 г.

Приемане за публикуване: 20.09.2025 г.

Manuscript was submitted: 29.08.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 30.05.2025 till 30.09.2025.

Accepted: 30.09.2025.

Брой 65 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 65 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.