Особености на президентската реторика на Георги Първанов

Докторантски и студентски дебюти

Student Debuts

 

Атанас Радев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: atanas.g.radev@abv.bg

Абстракт: Статията е опит да се анализират особеностите на прези­дент­ската реторика и в частност на политическото говорене на пре­зидента Георги Първанов. Президентската институция е представена в контекста на гражданското общество в България, както и във връзка с регламентирането ѝ от Българската конституция. Изхожда се от пред­положението, че президентската реторика има роля в национален и международен план. Методологията включва анализ на дискурса, на жанровете и отношенията между реторика и общество, личност и роли в съответствие с правните норми и институционалните изисквания. Хипотезата е, че реториката на всеки отделен президент има индиви­дуални особености, специфичен език и подход за обявяване на идеи, концепции и предложения. Реторическите инструменти са предста­вени в статии, анализиращи речи от два мандата на президента Пър­ванов. Заключението е, че президентската реторика има връзка с ха­рактера и опита на президента.

 

Ключови думи: президентство, президент, президентска реторика, об­щество, фактори, правила.

 

Features Georgi Parvanov’s

Presidential Rhetoric

 

Atanas Radev

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: atanas.g.radev@abv.bg

Abstract: The article is an attempt to analyse the features of Georgi Parvanov’s presidential rhetoric. The presidential institution is presented in the context of civil society in Bulgaria as well as in connection with its regulation by the Bulgarian Constitution. The assumption is that the presidential rhetoric has a role on national and international levels. The metho­dology includes discourse analysis, genres analysis and relations between rhetoric and society, person and roles in accordance with juridical norms and institutional requirements. The hypothesis is that every single presidents’ rhetoric has individualistic features, specific language and approach to present ideas, concepts and proposals. The rhetorical tools have been presented in speeches delivered during President Parvanov’s two man­dates. The conclusion is that the presidential rhetoric has a connection with the character and experience of the President.

 

Keywords: presidency, president, presidential rhetoric, society, factors, rules.

Уводни думи

В статията е направен опит да се изведат особеностите на прези­дент­ската реторика.  Президентската институция позволява на личността, която я оглавява, да покаже своята индивидуалност не само чрез заемането на позиции по конкретни политически теми, а и чрез начина, по който ги пред­ставя и заявява. Фокусът е върху конституционно заложената институ­ци­онална комуникация на президента на републиката и по-конкретно рето­риката на държавния глава Георги Първанов. Политическото слово на пре­зидента Първанов заема важно място при изпълнение на задълженията му. В края на втория му мандат са издадени три тома [1] с негови речи и слова. В книгата „Пътуване към паметта“ има отделно обособена глава „За поли­тическото слово“. [2] По своята същност президентската институция е натоварена с моралната и авторитетна отговорност да отъждествява единст­вото на нацията, заложено ѝ в конституционните текстове. Към настоящия момент историята на президентската институция у нас е сравнително крат­ка, но се открояват личностните качества и специфики на отделните пре­зиденти. От началото на демократичните процеси след 1990 г. до януари 2022 г. държавните глави са д-р Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Пър­ванов, Росен Плевнелиев и сега действащият президент Румен Радев. Тряб­ва се отбележи, че словото на българския държавен глава няма единст­вено и само протоколен характер, президентската реторика съдържа ясни поли­тически послания, които предизвикват обществен отзвук. В тълкува­нията на Конституцията се посочва, че президентът няма пречки да упраж­ни из­вънконституционна намеса при определени политически ситуации чрез пис­мени или устни изявления. Авторитетната намеса на президента може да има съществено политическо значение. [3]

Поради тази причина трябва да се обърне внимание на президентската реторика и въздействието ѝ върху общественото мнение и вследствие – на доверието към президентската институция. Предвид особеностите на лич­ността и подходите в комуникацията на държавните глави се виждат съ­щест­вени различия и специфики, които спомагат за формирането на образа на институцията в зависимост от техния мандат. Представена е ролята на политическото слово на държавния глава, президентската институция и кон­кретната личност. Обект на изследване е президентът Георги Пър­ва­нов (2002–2012), избран в два последователни мандата до 21 ноември 2012 г . [4]

Дизайн на изследването

Обектът на изследване предполага интердисциплинарен подход. Той включва диахронен анализ, извеждане на факторите на базата на дискур­сивния анализ, установяване на жанровите специфики на президентската реторика и представяне на резултати от анализа на връзката президентска реторика ‒ общество.

Въвеждане на основни понятия

В българската научна традиция президентската реторика е била обект на анализ от различни научни гледни точки. По-долу се представят де­финиции за президентската реторика. Иванка Мавродиева проучва рето­риката, жанровете и дава следната дефиниция: „Терминът президентска ре­торика вече се използва при назоваване на ораторски изяви при изпълнение на правомощията и задълженията на държавния глава, а също така и по време на участие в предизборни кампании. В него се влагат следните зна­чения: от една страна, се назовава ораторът на институционално равнище (или статусът му на кандидат за президент), а от друга, реториката се из­ползва в смисъл на практика“. [5] Иванка Мавродиева обновява дефи­ницията и казва, че „Президентската реторика включва ораторски изяви на президента и вицепрезидента при изпълнение на задълженията им по време на мандата, а когато се провеждат избори терминът е президентска предиз­борна или президентска изборна реторика. Тогава когато президентът про­изнася речи, слова и обръщения в Народното събрание, реториката съ­четава особеностите и на парламентарната, и на президентската реторика, тъй като произнасянето е персонално от държавния глава, а мястото на реализация е законодателната институция“. [6]

Иванка Мавродиева проучва кандидатпрезидентските дебати, вклю­чи­телно и тези с участието на Георги Първанов и определя тази реторика като кандидатпрезидентска. [7]

Аргументите от реторична гледна точка са представени в наръчника „Онлайн курс по реторика“, като тук само посочваме някои от тях: аргумент по същество, аргумент на авторитета, аргумент срещу авторитета, попу­листки аргумент, аргумент от личния опит, аргумент към невежеството, аргумент по аналогия и др. [8]

 

Фактори за функционирането на президентската институция

Президентската институция в България е сравнително млада. Tя е в резултат на демократичните промени след 10 ноември 1989 г. Преро­гативите нa държавния глава са дадени в Конституцията от 1991 г., още при из­работването на основния закон се появяват дебатите за по-силната роля на държавния глава. „Държавният глава не е деполитизиран държавен орган, а напротив той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо зна­чение.“ [9]

В книгата „Полупрезидентският режим“ Морис Дюверже извежда следната постановка: „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията…“. [10] Според Морис Дюверже прекият избор дава на държавния глава двусмислена легитимност, тъй като отговаря на сложни колективни представи, „в които се преплитат различни образи на дър­жавния глава, едновременно символ и политически лидер, национален ар­би­тър…“. [11] Възможните интерпретации са, че президентската инсти­туция има морална отговорност и че тя трябва да бъде гарант на стабилност и арбитър при разрешаването на политически кризи.

Реторичен анализ на президентската реторика на Георги Пър­ванов

Обект на изследване са речите на президента. В Конституцията на Република България, според чл. 98, т. 2 [12] президентът има правото да отправя обръщения към народа и Народното събрание, което гарантира ин­струментите за комуникация.

Следователно налице е ясно фиксираната конституционна норма на институционална комуникация на президента. Конституционните текстове регламентират реториката на общо равнище, което не ограничава възмож­ностите за проява на индивидуалните особености на президента, тъй като всеки един от тях има свой подход. До 2022 г. петима са държавните глави ‒ Желю Желев (1992‒1997), Петър Стоянов (1997‒2002), Георги Първанов (2002‒2012), Росен Плевнелиев (2012‒2017), Румен Радев (2017‒2022 ‒ първи мандат, от 2022 ‒ втори), които заемат различни роли и съответно градят различни образи на институцията в общественото пространство. Всеки президент има своите успехи, принципи, убеждения и каузи. Ак­центът е върху реториката на държавния глава. Тя до известна степен има протоколен характер, същевременно се отличава с висока легитимност.

Първанов обръща внимание на политическото слово в книгата си ‒ по-конкретно в главата „За политическото слово“, където цитира Симеон Радев: „Един оратор не говори, за да бъдат неговите речи четени“ и продължава „И все пак едно слово трябва да бъде подготвено и произнесено така, че да не се губи ефектът и когато се чете след години“.  [13] Първанов нееднократно заявява позиция за авторство на своите речи и слова. Накрат­ко е направен преглед на неговата биография и политически опит, за да може да се обяснят неговият подход и действия. Той идва от академичните среди като историк,  впоследствие старши научен сътрудник, което му дава солидна основа, която впоследствие ще бъде надградена с писането и че­тенето на партиен активист и лидер на Българската социалистическа пар­тия (1996 – 2001). Първите крачки в политиката на Първанов са свър­зани с това, което е научил от д-р Петър Дертлиев, Александър Лилов и Андрей Лука­нов. „Аз съм имал удоволствието да премина през една школа на забе­лежителни оратори“, споделя Първанов в публична лекция пред сту­денти. [14] Има разлика между ораторския стил на Първанов като партиен лидер и като държавен глава.  „Който има желание, може да открие раз­ликите, доколкото част от словата ми са публикувани в Първанов, Г. „Пре­ди и след Десети, както и в „Първия мандат на Георги Първанов“, „Втория мандат на Георги Първанов“.“ [15]

При полагането на клетва пред Народното събрание – 19 януари 2002 г., президентът Георги Първанов прави стратегически ход, като посочва ясната концепция и визия за президентската институция. В на­чалото при встъпителните си думи, Първанов загатва принципа на при­емствеността и последователността в действията за доброто на страната. Ораторът извежда начина на управленския си подход и ролята си в поли­тическата система. „Управление чрез максимално съгласие е формулата…“ – търсенето на диалог с всички заинтересовани страни за постигане на стратегическите цели, които си е поставила България. „Президентската институция … – ще бъде фактор на стабилността.“, „ … аз ще търся реално, разумно и делово партньорство с изпълнителната власт, с парламента, със съдебната власт.“ [16]

Очертана е ролята на консенсуса. Президентът е поставен в ролята на арбитър и архитект на мостове между държавите, между Изтока и Запада, а не като източник на противопоставяне и фактор за дестабилизация.  Важен аспект заема темата за националното помирение и съгласие в името на бъдещето на страната –  пълноправното членство в ЕС и НАТО. При при­емането на поста държавен глава – 22 януари 2002 г., Първанов заявява: „Аз поемам функциите на държавен глава в името на необходимостта от един нов консенсус, в името на националните значими цели и приоритети“. [17] Първанов се представя в образа на балансьор, арбитър и стратег.

Президентът има успехи в областта на външната политика, но фо­кусът на вниманието ни пада върху вътрешната политика на страната. В първото си слово като държавен глава Първанов загатва за един от еле­мен­тите на неговия образ, а именно търсенето на „активна социална позиция на президентската институция“, или казано с други думи от него „единство на икономическа и социална политика“. [18]

На базата на анализ и на други речи може да се направи изводът, че речите от 19 и 22 януари 2002 г. са ориентирани към представяне на кон­цепцията за развитие на президентската институция. Има последователност и градация в посланията, когато се споменават исторически факти и съби­тия, те се поставят в центъра и на базата на тях се надграждат идеите. При­мер за това е приветственото слово [20] към Негово Светейшество папа Йоан Павел II от 23 май 2002 г., в което се прави хронологически преглед на християнската ни история, ролята на вярата и духовността предвид уда­рите на историята ни. Посочва действията и позицията на България между двете европейски традиции на Изтока и Запада, България  като свързващо звено, по-точно застъпва националната ни гордост с 24 май – ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура. [20]

В първата годишнина по повод от встъпването на президента в длъж­ност, Първанов прави изявление, в което се отчита за своята дейност. Инте­ресното тук е надграждането на посланието за ролята на прези­дентската институция като „фактор на стабилността и спокойствието“. [21] Наб­лю­дава се честа употреба на думите „морал“, „консенсус“, „диалог“, „со­ци­ално“ и техните производни. Затвърждава тезата си, че ще бъде пре­зидент на всички българи и отстояването на надпартийния характер на ин­сти­ту­цията.

Президентът прави своето обръщение относно войната в Ирак през март 2003 г. в Народното събрание, възползвайки се от конституционните си правомощия.  Това е акт на уважение към парламента, предвид осъз­на­тото разбиране за парламентарния характер на републиката, както и осъз­натата необходимост за сътрудничество и диалог между институциите. От самото въведение на речта е прокаран моралният мотив за неоправдаването на военните действия: „Аз не приемам тази война, защото споделям мо­ралното разбиране, че всяка война е тежко изпитание за народите“. [22] Той задава тон на дискусията в друга посока, минавайки през държавническата позиция и отговорност в тези времена и достигайки до стратегическите цели на страната. Превес вземат отговорността и грижата към последст­вията и бъдещето на страната в посока на европейската интеграция, както той казва: „Става дума за държавническото ни самочувстивие и самосъз­наване“ [23], призив за ясна осъзнатост, че „българският национален ин­терес е свързан със стабилността на европейските и евроатлантическите организации“. Посланията от по-общи за войната преминават към по-кон­кретни за последствията от нея за Европа и България.

Обособяването на тази концепция и отчетливите понятия спомагат за дефинирането на образа на държавния глава като мост между властите. В обръщението си към народните представители и нацията по повод чет­въртата годишнина от встъпването на президента в длъжност – 20 януари 2006 г., Първанов отстоява тезата си, че „Президентът е един възможен и необходим посредник в решаването на проблемите в социалния и поли­тически живот на страната. Образно казано – президентът не е управник, но при необходимост може да бъде политически арбитър и коректив“. [24] В подкрепа на това, можем да изтъкнем водещата роля, която той приема по време на учителската стачка през 2006 г., момент в който президентът е посредник между изпълнителната власт, синдикалните организации и учи­телите. Има възможност да затвърди позициите и мнението си по темата образование и култура, тъй като тези теми заемат голям част от времето му като президент и той участва в конференции и дискусии. Като общи ха­рактеристики за речите му можем да изведем на преден план умереният дух и баланс, дори в моментите, когато отправя критика. Тук трябва да от­бележа, че освен дебатите в публичното пространство президентът ги  из­мества и в полето на академичните среди, тъй като неговите предложения и инициативи са подкрепени с различни по форма публикации със съав­торст­вото на най-добрите експерти в конкретните области. Това допринася за нивото на дебата, влизайки в дълбочина по конкретните проблеми и тър­сенето на ефективни решения.

В тази статия е направен опит да се представят особеностите на пре­зидентската реторика по теми, свързани с ролята на президентската инсти­туция в българското общество. Анализът показва, че в реториката на Пър­ванов има подчертано използване на думите патриотично, национално, отечество и родина, подкрепени с исторически примери и метафори.

Посочвайки моралната отговорност на президентската институция, Първанов говори по темите за принципността и морала в политиката. Той навлиза в полето на дебата, като се включва в няколко конференции, които той открива и задава тон на дискусията за „Морала в българската по­литика“. [25] В речите си той подчертава ролята на политическото слово и важността му в демократичните процеси.

През втория мандат държавният глава е по-свободен да действа, ве­роятно защото няма да му се налага да участва отново в избори. В обръ­щението си, след полагането на клетва за втори път като президент на ре­публиката в Народното събрание, Първанов казва: „Днешният ритуал обаче се провежда в една нова, качествено нова ситуация, съвпада с началото на нов период в развитието на България. Това налага необходимостта да осмис­лим не само традиционните послания, но и да потърсим параметрите на новия дневен ред на нацията“. [26] В тази своя реч той препотвърждава част от основната теза и образ, който гради още през изминалия мандат на арбитър и гарант на стабилност, но освен това задава и по-свободния тон на институцията. Инициативата „Българските дебати“ утвърждава образа и позициите, които заема спрямо политическия диалог и консенсус. Липсата на идеен сблъсък го мотивира да организира поредица от дебати в различни области на обществения живот. По отношение на това, което казва, и на­чина, по който отправя посланията проличава подготовката и вниманието, което обръща на основните въпроси, които имат значение за избирателите. Той самият казва, че набелязва опорни точки, по които се води. Из­рече­ния­та са кратки и са свързани с ключово съобщение, подбира изразните средст­ва, без да употребява сложни и трудно разбираеми термини.

Възможно е да се направи изводът, че има развитие в реториката на президента Първанов, пример за това е словото му от Ботевските тържества на 2 юни 2010 г. В изпълнителната власт е ГЕРБ и Първанов като историк прави препратки в историята: „Да се попитаме – възкликва Ботев – в със­тояние ли е, което и да е правителство да ограничи мисълта и да ѝ тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се разпространява по-лесно и бързо“. [27] Първанов споделя, че е изчел томовете с публицистиката на Ботев. Именно предварителната подготовка, запознаване в детайли с проб­лема и представянето му, са гаранция за въздействие върху слуша­телите.

Заключение

На базата на направения анализ могат да се направят следните изводи. Фиксираната конституционна норма на институционалната комуникация играе водеща роля във формирането на образа на държавния глава в за­висимост от неговата личност.  Президентът Георги Първанов успява чрез реториката си да се утвърди като оратор, който говори за стратегическите приоритети на България.

Цитати и бележки

[1] Първанов, Г. (2011). Първият мандат на Георги Първанов. София: Изда­телство „Захарий Стоянов“. [Parvanov, G. (2011). Parviyat mandat na Georgi Par­vanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“.]

[2] Първанов, Г. (2011). Първият мандат на Георги Първанов. София: Изда­телство „Захарий Стоянов“, 517‒528. [Parvanov, G. (2011). Parviyat mandat na Ge­orgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“, 517‒528]

[3] Решение №25 от 21 декември 1995 г. по к.д. №27/1995 г. за тълкуване на чл.92, ал.1 от Конституцията – изразът „президентът олицетворява единството на нацията“ (Обн., ДВ, бр. 6 от 19 януари 1996 г.) [Reshenie №25 ot 21 dekemvri 1995g. po k.d. №27/1995 g. za talkuvane na chl.92, al.1 ot Konstitutsiyata – izrazat „prezidentat olitsetvoryava edinstvoto na natsiyata“ (Obn., DV, br. 6 ot 19 yanuari 1996 g.)]

[4] Решение № 1015 – ПВР/ 23.11.2021г. на ЦИК обявява Румен Георгиев Радев и Илияна Малинова Йотова за президент и вицепрезидент на Република Бъл­гария, което слага началото на втория им мандат. [Reshenie № 1015 – PVR/ 23.11.2021g. na TsIK obyavyava Rumen Georgiev Radev i Iliyana Malinova Yotova za prezident i vitseprezident na Republika Bulgaria, koeto slaga nachaloto na vtoria im mandat.]

[5] Мавродиева, И. (2004). Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 69. [Mav­ro­dieva, I. (2004). Evropeykata i atlanticheskata integratsia na Bulgaria. Retoricheski aspekti. Sofia:  UI „Sv. Kl. Ohridski“, 69.]

[6] Мавродиева, И. (2013).  Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012). София: Парадигма, 100. [Mavrodieva, I. (2013).  Po­liticheskata retorika v Bulgaria: ot mitingite do Web 2.0 (1989-2012). Sofia: Para­digma, 100.]

[7] Mavrodieva, I. (2012). Rhetorical, Political, and Public Relations Aspects of Can­didate debates during Prudential Election Campaigns in Bulgaria (1991-2006), Controversia, an international journal of debate and democratic renewal, Vol. 8, Issue 1, 36-57.

[8] Видовете аргументи са представени от Мавродиева, И., Тишева, Й, Серезлиев, С., Петков, Г., Касабова, И., Симеонов, Т. (2021). Онлайн курс по реторика. София: Институт по реторика и комуникации, 114‒125. [Mavrodieva, I., Tisheva, Y, Serezliev, S., Petkov, G., Kasabova, I., Simeonov, T. (2021).  Onlayn kurs po retorika. Sofia: Institut po retorika i komunikatsii, 114‒125.]

[9] Решение №25 от 21 декември 1995 г. по к.д. №27/1995 г. за тълкуване на чл.92, ал.1 от Конституцията – израза „президентът олицетворява единството на нацията“ (Обн., ДВ, бр. 6 от 19 януари 1996 г.) [Reshenie №25 ot 21 dekemvri 1995 g. po k.d. №27/1995 g. za talkuvane na chl.92, al.1 ot Konstitutsiyata – izraza „prezidentat olitsetvoryava edinstvoto na natsiyata“ (Obn., DV, br. 6 ot 19 yanuari 1996 g.)]

[10] Дюверже, М. (1995). Полупрезидентският режим. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 53. [Dyuverzhe, M. (1995). Poluprezidentskiyat rezhim.  Sofia: UI „Sv. Kl. Ohridski“, 53.]

[11] Дюверже, М. (1995). Полупрезидентският режим.  София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 53. [Dyuverzhe, M. (1995). Poluprezidentskiyat rezhim.  Sofia: UI „Sv. Kl. Ohridski“, 53.]

[12] Конституция на Република България. Чл. 98 Президентът на републиката:  т. 2. Отправя обръщения към народа и Народното събрание. [Konstitutia na Repub­lika Bulgaria. Chl. 98 Prezidentat na republikata:  t. 2. Otpravya obrashtenia kam naroda i Narodnoto sabranie.]

[13] Първанов, Г. (2021). Пътуване към паметта. Разкази за политиката. София:  УИ „Св. Кл. Охридски“, 517‒518. [Parvanov, G. (2021). Patuvane kam pametta. Razkazi za politikata. Sofia:  UI „Sv. Kl. Ohridski“,  517‒518.]

[14] Цитат от публична лекция „Ролята на политическото слово на държавния глава“, организирана от Студентския клуб на политолога към Софийския уни­верситет „Св. Климент Охридски“ – 20.01.2022 г. [Tsitat ot publichna lektsia „Ro­lyata na politicheskoto slovo na darzhavnia glava“, organizirana ot Studentski klub na politologa kam Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski“ – 20.01.2022 g.]

[15] Първанов, Г. (2021). Пътуване към паметта. Разкази за политиката. София:  УИ „Св. Кл. Охридски“, 519. [Parvanov, G. (2021). Patuvane kam pametta. Razkazi za politikata. Sofia:  UI „Sv. Kl. Ohridski“,  519].

[16] „Ще работя за България, обърната към бъдещето и към света“ – слово при полагането на клетва в Народното събрание. 19 януари 2002 г. [„Shte rabotya za Bulgaria, obarnata kam badeshteto i kam sveta“ – slovo pri polaganeto na kletva v Narodnoto sabranie. 19 yanuari 2002 g.]

[17] „Поемам функциите на държавен глава в името на национално значимите цели и приоритети“ – слово на церемонията по случай стъпването на пре­зи­дента в длъжност. 22 януари 2002 г. [„Poemam funktsiite na darzhaven glava v imeto na natsionalno znachimite tseli i prioriteti“ – slovo na tseremoniyata po sluchay stapvaneto na prezidenta v dlazhnost. 22 yanuari 2002 g.]

[18] Първанов, Г. (2011). Първият мандат на Георги Първанов. София: Изда­телство „Захарий Стоянов“, 21. [Parvanov, G. (2011). Parviyat mandat na Georgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“, 21.]

[19] „Вярата и духовността преведоха България през морето от вековни изпитания“ – приветсвие към Негово Светейшество папа Йоан Павел II.  Пл. „Александър Невски“, 23 май 2002 г., 44‒46. [„Vyarata i duhovnostta prevedoha Bulgaria prez moreto ot vekovni izpitania“ – privetsvie kam Negovo Sveteyshestvo papa Yoan Pavel II.  Pl. „Aleksandar Nevski“, 23 may 2002 g., 44‒46)]

[20] „Вярата и духовността преведоха България през морето от вековни из­питания“ – приветствие към Негово Светейшество папа Йоан Павел II.  Пл. „Алек­сандър Невски“, 23 май 2002 г. [„Vyarata i duhovnostta prevedoha Bulgaria prez moreto ot vekovni izpitania“ – privetstvie kam Negovo Sveteyshestvo papa Yoan Pavel II.  Pl. „Aleksandar Nevski“, 23 may 2002 g.]

[21] „Президентската институция е и ще бъде фактор на стабилността“ – изявление на пресконфренция по повод годишнината от встъпването на президента в длъж­ност.  „Дондуков“ 2, 23 януари 2003 г., 65. [„Prezidentskata institutsia e i shte bade faktor na stabilnostta“ – izyavlenie na preskonfrentsia po povod go­dish­ninata ot vstapvaneto na prezidenta v dlazhnost.  „Dondukov“ 2, 23 yanuari 2003 g., 65,]

[22] „Не приемам войната в Ирак“ – обръщение към нацията и народните пред­ставители. Народно събрание, 20 март 2003 г. (с. 298) [„Ne priemam voynata v Irak“ – obrashtenie kam natsiyata i narodnite predstaviteli. Narodno sabranie, 20 mart 2003 g. (s. 298)]

[23] „Не приемам войната в Ирак“ – обръщение към нацията и народните пред­ставители. Народно събрание, 20 март 2003 г., 298, [„Ne priemam voynata v Irak“ – obrashtenie kam natsiyata i narodnite predstaviteli. Narodno sabranie, 20 mart 2003 g., 298,]

[24] Първанов, Г. (2011). Вторият мандат на Георги Първанов. София: Изда­телство „Захарий Стоянов“, 164. [Parvanov, G. (2011). Vtoriyat mandat na Georgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“, 164.]

[25] Първанов, Г. (2011). Вторият мандат на Георги Първанов. София: Изда­телство „Захарий Стоянов“, 164. [Parvanov, G. (2011). Vtoriyat mandat na Georgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov, 164.]

[26] Първанов, Г. (2011). Вторият мандат на Георги Първанов. София: Изда­телство „Захарий Стоянов“, 144. [Parvanov, G. (2011). Vtoriyat mandat na Georgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“, 144.]

[27]   Слово по повод честването на 2 юни 2010 ‒ Ден на Ботев и загиналите за свободата на България. [Slovo po povod chestvaneto na 2 yuni 2010 ‒ Den na Botev i zaginalite za svobodata na Bulgaria.]

Библиография

Дюверже, М. (1995). Полупрезидентският режим. София: УИ „Св. Кл. Охрид­ски“. [Dyuverzhe, M. (1995). Poluprezidentskiyat rezhim. Sofia: UI „Sv. Kl. Ohridski“.]

Мавродиева, И. (2004). Европейката и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти. София:  УИ „Св. Кл. Охридски“. [Mavrodieva, I. (2004). Evropeykata i atlanticheskata integratsia na Bulgaria. Retoricheski as­pekti. Sofia:   UI „Sv. Kl. Ohridski“.]

Мавродиева, И. (2013). Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989‒2012). София: Парадигма. [Mavrodieva, I. (2013). Politi­cheskata retorika v Bulgaria: ot mitingite do Web 2.0 (1989‒2012). Sofia: Para­digma.]

Мавродиева, И., Тишева, Й, Серезлиев, С., Петков, Г., Касабова, И., Симеонов, Т. (2021).  Онлайн курс по реторика. София: Институт по рето­рика и комуни­кации. [Mavrodieva, I., Tisheva, Y, Serezliev, S., Petkov, G., Ka­sabova, I., Si­meonov, T. (2021).  Onlayn kurs po retorika. Sofia: Institut po re­to­rika i komu­ni­katsii.]

Първанов, Г. (2011). Първият мандат на Георги Първанов. София: Издателство „Захарий Стоянов“. [Parvanov, G. (2011). Parviyat mandat na Georgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“.]

Първанов, Г. (2011). Вторият мандат на Георги Първанов. София: Издателство „Захарий Стоянов“. [Parvanov, G. (2011). Vtoriyat mandat na Georgi Parvanov. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“.]

Първанов, Г. (2011). Отчетът на Президента. София: Издателство „Захарий Стоя­нов“. [Parvanov, G. (2011). Otchetat na Prezidenta. Sofia: Izdatelstvo „Za­hariy Stoyanov“.]

Първанов, Г. (2021). Пътуване към паметта. Разкази за политиката. София:  УИ „Св. Кл. Охридски“, 517‒518. [Parvanov, G. (2021). Patuvane kam pametta. Razkazi za politikata. Sofia:  UI „Sv. Kl. Ohridski“,  517‒518.]

Mavrodieva, I. (2012). Rhetorical, Political, and Public Relations Aspects of Candidate debates during Prudential Election Campaigns in Bulgaria (1991‒2006), Contro­versia, an international journal of debate and democratic renewal, Vol. 8, Issue 1, 36‒57.

Други източници

Конституция на Република България (1991). [Konstitutsia na Republika Bulgaria (1991).]

Решение №25 от 21 декември 1995 г. по к.д. №27/1995 г. за тълкуване на чл.92, ал.1 от Конституцията – изразът „ президентът олицетворява единството на нацията“ (Обн., ДВ, бр. 6 от 19 януари 1996 г.) [Reshenie №25 ot 21 dekemvri 1995g. po k.d. №27/1995 g. za talkuvane na chl.92, al.1 ot Konstitutsiyata – izrazat „ prezidentat olitsetvoryava edinstvoto na natsiyata“ (Obn., DV, br. 6 ot 19 yanuari 1996 g.)]

Решение № 1015 – ПВР/ 23.11.2021г. на ЦИК обявява Румен Георгиев Радев и Или­я­на Малинова Йотова за президент и вицепрезидент на Република Бъл­гария, което слага началото на втория им мандат. [Reshenie № 1015 – PVR/ 23.11.2021g. na TsIK obyavyava Rumen Georgiev Radev i Iliyana Malinova Yotova za prezident i vitseprezident na Republika Bulgaria, koeto slaga nachaloto na vtoria im mandat]

Брой 51 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2022 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.

Issue 51 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.