Медийна, предизборна и интернет комуникация

Media, Election and Internet Communication

DOI 10.55206/CJST4680

Катя Михайлова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: k.mihaylova@unwe.bg

Абстракт: Фокусът в статията е върху парламентарния телевизионен пред­изборен диспут/дебат като специфичен журналистически жанр и като поли­тическо събитие в предизборната кампания. Разглеждат се дефиниции и жан­­рови особености и се прави преглед на историята на предизборния дис­пут в България. Хипотезата е, че предизборният дебат–диспут има спе­ци­фич­ни особености от медийна, реторична и политическа гледна точка; той се реализира по сценарии и правила; участниците са опоненти, които из­полз­ват аргументи и защитават своите тези, концепции, програми и др.; диспутът допринася за разпознаваемост на кандидатите и за изграждане на полити­ческия имидж и повлиява върху общественото мнение. Методиката обхваща методите на кабинетното изследване, историческия преглед, сравнителния анализ, медийния анализ поради спецификата на обектите и необходимостта от интердисциплинарен подход. Жанрът „дебат/диспут“ се появява на екра­на на телевизията в България през 1992 г. в първата кампания за демокра­тични президентски избори у нас. Оттогава до днес, третото десетилетие на 21. век, телевизионни предизборни диспути се организират в кампаниите за всички видове избори – президентски, парламентарни, местни и европейски, и се продуцират и излъчват както от обществената, така и от търговските телевизии с национален или регионален обхват. Тук са разгледани парла­мен­­­тарните предизборни диспути в две техни разновидности – лидерски дис­пут и диспут между партийни и независими кандидати. Те имат своите особености и роля в предизборните кампании и се наблюдават промени в организацията, сценария, реториката, диалога, аргументацията и поведе­нието на дебатьорите в политически и комуникационен план. Анализиран е и феноменът „отказ от участие“ в лидерски диспут, който се проявява като тенденция от 2009 г. до днес.

Ключови думи: предизборен диспут, предизборен дебат, телевизия, пред­из­борна кампания, политическа комуникация, парламентарни избори.

 

Parliamentary Television Election Debate: Manifestations, Features, Trends

 Katya Mihailova

University of National and World Economy

E-mail: k.mihaylova@unwe.bg

Abstract: The paper focuses on parliamentary televised election debate as a specific journalistic genre and as a political event in the election campaign. Definitions and genre features are discussed, as well as an overview of the history of the televised debates in Bulgaria. The hypothesis is that the televised election debate has specific features from a media, rhetorical and political point of view; it is realized according to scenarios and rules; the participants are opponents who use arguments and defend their theses, concepts, programs, etc.; it contributes to the recognition of the candidates and to the building of the political image and influences public opinion. The methodology encompasses the methods of desk research, historical review, comparative analysis, media analysis due to the specificity of the objects and the need for an interdisciplinary approach. The genre appeared on the television screen in Bulgaria in 1992 in the first campaign for democratic presidential elections in the country. Since then, in the third decade of the 21st century, televised election debates have been staged in campaigns for all types of elections – presidential, parliamentary, local and European – and produced and broadcast by both public and commercial television with national or regional coverage. The paper analyses only parliamentary election debates in two of their varieties – leadership debate and debate between party and independent candidates. They have their own particularities and role in electoral campaigns, and there are changes in the organisation, script, rhetoric, dialogue, argumentation and behaviour of debaters in political and communication terms. The phenomenon of “refusal to participate” in a leadership debate, which has been manifesting itself as a trend from 2009 up to now, has also been analyzed.

Keywords: televised election debate, television, election campaign, political communication, general elections.

Уводни думи

„Уверено вървим към следващите предсрочни избори“ [1], „Вероят­ността за поредните предсрочни избори е голяма“ [2], „Осми предсрочни избори ще има, но с условие“ [3], „Опасността от предсрочни избори става все по-голяма“ [4] – това казват политолози, социолози, политици в края на 2024 г. Прави впечатление връзката, която политиците правят между „пред­срочни избори“ и „опасност“. Също и бройката на проведените в периода 2021 ‒ 2024 г. предсрочни избори – седем и се очакват осми според анали­затори. Предсрочните избори не са „опасност“, както внушават политиците в агоничното политическо време в последните четири години. Те са реал­ност в политическия и обществен живот, причинена от системната и дълго­вре­менна политическа и властова активност на наистина опасни за хората и обществото субекти, организации и дори институции. Предвижданите от социолози и политолози следващи предсрочни избори не са „осми“. В периода 2021‒2024 са проведени седем парламентарни избора, но първите са редовни (4.04.2021), следващите шест са предсрочни (11.07.2021, 14.11.2021, 2.10.2022, 2.04.2023, 9.06.2024, 27.10.2024).

Фактологията на политическия живот това казва и показва безпре­цедентно състояние на българското политическо поле в последните четири години, видимо характеризиращо се с нарастващ брой предсрочни парла­ментарни избори. Политолози определят състоянието като „политическа криза“. [5] Именно защото е безпрецедентно не би могло да е политическа криза – като политическа криза са били определяни и още редица състояния в партийния, властовия или държавния живот в десетилетията след 1989 г. до днес. Натрупването на кризи, повечето от тях с отложено решение, естествено води до политическа агония или агония в политическото поле. [6] Задачата тук не е да се дефинира състоянието на политическото като криза или агония, а по-скоро да се съсредоточи вниманието върху видимия симптом – а именно честите предсрочни парламентарни избори и предхож­дащите ги предсрочни предизборни кампании. От гледна точка на полити­чес­ката комуникация интерес представляват именно предизборните кам­пании като хронотоп [7] на интензивен комуникативен обмен.

Предизборните кампании се реализират в определена правнонор­ма­тивна рамка като организирана съвкупност от политически и финансови, комуникационни и маркетингови похвати, методи и инструменти. Фокус тук е предизборната комуникация между кандидатите за народни пред­ставители и избирателите чрез една от формите на осъществяване на пред­изборната кампания – предизборния телевизионен диспут. Статията пред­ставя изследване на проявленията, особеностите и тенденциите в разви­тието на телевизионния диспут в кампаниите за парламентарни избори у нас, така например парламентарен телевизионен предизборен диспут. Ак­цент във времевия период на изследването са годините на политическа аго­ния – 2021‒2024 г., но историческата проекция се разпростира и назад във времето до 1992 г., когато предизборният „дебат/диспут“ се появява на ек­рана на телевизията в България – в първата кампания за демократични пре­зидентски избори у нас. Оттогава до днес, третото десетилетие на 21. век, телевизионни предизборни диспути се организират в кампаниите за всички видове избори – президентски, парламентарни, местни и европейски, и се продуцират и излъчват както от обществената, така и от търговските те­левизии с национален или регионален обхват.

Представеното тук изследване не претендира за изчерпателност. Въз­можно е да са пропуснати отделни факти от телевизионното битие на парла­ментарния предизборен диспут у нас. Задачата е да се очертаят дефини­тивните особености на диспута като телевизионен жанр, като медийно съ­битие в предизборната кампания, като своеобразна форма на политическа комуникация, както и да се проследят тенденциите в развитието му.

Теоретични ракурси

Телевизионният предизборен диспут привлича широк изследо­вател­ски интерес. Той е обект на изследвания в обществените науки, представ­лява специален фокус за изследователите на политическата комуникация и маркетинг. Тук е представен кратък преглед на българския опит в изслед­ването и теоретизирането на този специфичен телевизионен жанр, форма на предизборна комуникация, медийно събитие.

Първият научен анализ на телевизионен предизборен диспут прави екип под ръководството на Маргарита Пешева още през 1992 г. Тогава БНТ подготвя и излъчва първия кандидатпрезидентски диспут, а изследо­ва­телите разработват и прилагат авторска методика за неговото изследване и анализ, предусещайки, че телевизията предстои да се превърне в „поли­ти­ческа машина“. [8] Изследването на кандидатпрезидентския телеви­зионен дебат у нас продължава и до днес и се развива от изследователи като Иванка Мавродиева за периода 1991 – 2006 г. [9], от Мариета Ботева за периода 1991–2006 г. [10] и отново от Иванка Мавродиева за кампанията от 2016 г. [11] И трите разглеждат предизборния диспут през реторическа лупа.

Мариета Ботева се спира и върху понятийните разлики между „дис­пут“, „дебат“ и „дискусия“. Диспут и дебат се употребяват като синоними, но се разграничават от дискусия. Изрично авторът подчертава, че диску­сията не е диспут. Дискусията може да бъде видяна като „разговор с еле­менти на спор“, докато диспутът предполага сблъсък на позиции и аргу­ментации. Иванка Мавродиева прави преглед и анализ на кандидат­прези­дентските диспути у нас до 2016 г. от реторическа и комуникационна глед­на точка, но и в призмата на политическия маркетинг. Маглена Гуркова [12] също влиза в полето на реторичния анализ на кандидатпрезидентските де­бати във Франция между Емануел Макрон и Марин льо Пен през 2017 г. Ма­ряна Златанова допълва щрихи към невербалната комуникация в пред­из­борните кандидатпрезидентски дебати у нас между Цецка Цачева и Ру­мен Радев през 2016 г. [13]

Правнонормативното регламентиране на телевизионния предизборен диспут като форма на политическа комуникация и реклама по време на пред­изборната кампания се въвежда от Лилия Райчева. Тя проследява по­явата и развитието на законодателната дефиниция и регламент на жанра от Споразумението за предизборната кампания по радиото и телевизията от 1990 г. до Изборния кодекс от 2011 г. [14]

Илия Вълков приема предизборните дебати „като важен кому­ник­ационен инструмент“ в процеса на формиране на обществено мнение и се спира на делегитимирането и деинституционализирането им днес. Ав­торът интерпретира все по-честия отказ на политиците да дебатират едни с други политическите си тези и тяхното самозатваряне в собствените им ко­муни­кационни, социални или електорални балони като индикатор за „изост­рена и конфликтна публична среда, в която публичните актьори предпочитат да използват език на омразата, враждебни реторически фигури, да омало­важават постиженията на своите противници и да ги подлагат на публично унижение“. [15] Отказът от разговор с елементи на спор, от политическа дискусия с опонент, от предизборен телевизионен диспут, който върви заедно с комуникационно затваряне в зоната на електоралния комфорт е феномен, който в научната литература е визиран като „липсващия друг в политическата комуникация“. [16] Другият постепенно изчезва или по-точ­но съзнателно бива изключен и тогава политиците започват да си го­ворят сами, да водят монолог без опоненти, а не равностоен политически ди­алог. Липсващият друг в политическата комуникация означава липсваща кри­тична рефлексия или саморефлексия, състояние, което се изразява чрез по­пулярната фраза „сам съм, други няма“. Тази самота обаче е деградивна за политиката и политическото. Тъй като те изискват колективно консен­сусно действие, принципът „сам съм, други няма“ постепенно води до по­ли­тическа криза, а след това и до агония, характерна с множество пред­срочни предизборни парламентарни кампании. Днес, на прага на поредните пред­срочни избори, вече ясно се вижда обществената и държавна необ­хо­димост от преоткриване на другия и обръщане към него като към рав­но­значен партньор. Очевидно е, че излизането от агонията е зависимо от парт­ньор­ството на другия. Отношението към другия в политиката, към по­ли­ти­чес­кия опонент се проявява най-добре в предизборния телевизионен дис­пут.

Представеният тук кратък преглед на изследванията на предизборния телевизионен диспут показва изследователска ориентация предимно към кандидатпрезидентските диспути както и поставяне на методически и мето­дологически изследователски фундамент. На този фон настоящата статия се опитва да предложи систематизиран поглед към диспута в парла­мен­тарна предизборна кампания, продуциран и излъчван на екрана на българ­ските телевизии в продължение на последните десетилетия след 1989 г.

Дефинитивни очертания

Предизборният диспут е форма на политическа комуникация, която предполага формулиране и аргументиране на политически тези по пред­варително зададени теми. За разлика от политическото интервю, диспутът изисква участие на няколко политици, които в едно и също пространство и време представят и защитават тезите си. Диспутът е професионално моде­рирано събитие и задачата на модератора е да осигури равно­поставеност на участниците. Посоката на комуникация в диспута не е само от водещия към всеки отделен участник и обратно от участника към водещия. Подобна ко­муникация води до усещане за няколко паралелно провеждани интервюта, което е различно от диспут. Диспутът предполага модерирана комуникация и между участниците, както и между участниците и присъстващата пуб­лика, когато има такава. Диспутът е колективен политически разговор, дис­кусия между равнопоставени, като всеки от тях има право да представи тезите си в най-добра реторическа и политическа формула, без да нарушава правата на другите, включително на публиката. Диспутът изисква поле­ми­ка, той е полемичен, а не информационен и не аналитичен жанр.

Като полемичен жанр той е директно свързан с демокрацията, има пре­­ки функции по отношение на политическия диалог и демократичното развитие. Именно демокрацията настоява за диалогични, полемични форми на комуникация, чрез които кристализират различните гледни точки в по­литиката и се дава възможност за достигане на прозрачен и равнопоставен политически консенсус. Ако има нещо основно, което липсва в агоничното политическо поле, то е именно политическият диалог. Политиците рядко си говорят по същество. Другият почти изчезва в политическата комуникация. Бягството от диалог, от дискусия, от диспут, както и феноменът „липс­ващият друг в политическата комуникация“ ясно се вижда в развитието на предизборния парламентарен диспут у нас – формата е все по-непред­по­читана от кандидатите, медиите предоставят възможност за диспут, из­пра­щат покани, но често диспути не се състоят поради отказ на кандидатите да участват. Тази тенденция на отказ от участие ще бъде разгледана тук.

Предизборен диспут може да се организира от медии, но и от други обществени организации. Така например Националният младежки форум, Студентската асоциация за изследване на международните отношения и Студентският клуб на политолога организират в клуб „Яйцето“ на Со­фийс­ки университет серия от предизборни дебати между млади лидери и канди­дати за народни представители в периода на предсрочните парла­ментарни избори 2021‒2024 г. [17] Настоящото изследване е ограничено в обхвата на предизборните дебати, организирани от медии и по-точно – от телевизии. Това са т.нар. телевизионни предизборни диспути.

Тук е необходимо да се направи терминологично уточнение, тъй като се използват два термина за едно и също понятие – диспут и дебат. Из­бор­ното законодателство използва „диспут“. В политическата, медийна и граж­данска реторика се употребява по-често „дебат“. И двете езикови форми са допустими в българския език като „диспут“ е „публичен спор на научна тема, обикновено с предварително подготвени изказвания“ [18], а „дебат“ е „продължително обсъждане и разискване на даден въпрос с един или пове­че събеседници“. [19] (Тук е направено уточнение, че цитираният автор остава под номер и по-долу в текста и уточнението е изнесено в „Ци­тати и бележки“ също. [19].) По време на предизборна кампания, а и извън нея, непрекъснато върви политически дебат. За да се отграничи спе­цифичния жанр в предизборната кампания от този общ фон на политическо дебати­ране, тук се използва термина „диспут“.

Всички типове медии могат да организират предизборни диспути. Не е задължително диспутът да се осъществява като разговор на живо. Може да е и в писмена форма, т.е. медиите на словото и пространството – печат, онлайн медии без аудиовизия, също могат да реализират предизборен дис­пут. Важното са политическите тези и сблъсъка на аргументи и контра­аргу­менти по тях. Практиката показва, че най-често у нас жанрът се разработва като част от радио и телевизионните предизборни програми.

Предизборният диспут се случва в хронотопа на предизборна кам­па­ния. В зависимост от типа избори и съответната им кампания, се раз­личават и следните разновидности на предизборен диспут:

• Президентски предизборен диспут – участниците са кандидати за президент или вицепрезидент, кампанията логично предхожда пре­зидентски избори. Първият проведен предизборен телевизионен диспут в света е именно президентски – диспутът между Ричард Никсън и Джон Кенеди от 1960 г. И у нас също първият проведен телевизионен диспут е президентски – между двамата кандидат-президенти Жельо Желев (СДС) и Велко Вълканов, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП. Водещ е Димитри Ива­нов, излъчва се в ефира на БНТ на 17 януари 1992 г.
• Парламентарен предизборен диспут – участват лидери на по­ли­тически партии, кандидати за народни представители от регист­рирани партийни листи или регистрирани независими кандидати. Именно парламентарният предизборен диспут е във фокуса на из­следователското внимание тук. Предизборните парламентарни дис­­пути могат да се разделят на две разновидности: лидерски дис­пути, в които се срещат лидерите на партиите, и нелидерски – диспути с участието на представители на партиите, кандидати, кои­то не заемат лидерски позиции. Очаквано е, че лидерските пред­изборни диспути привличат значително по-голям интерес и вни­мание в срав­нение с кандидатските. Практиката, особено в аго­нично със­тояние на политическото поле, показва, че те са и по-трудни за ор­ганизация от страна на медиите – партийните лидери често са заети с други предизборни ангажименти или директно отказват участие. Парламентарните предизборни телевизионни диспути се наричат още „лидерски диспут“ или „лидерски дебат“, особено когато участ­ници в тях са лидери на партии с дълго­го­дишно парламентарно пред­ставителство или министър-председа­тели.
• Европейски предизборни диспути, предшестващи изборите за чле­нове на Европейски парламент и представящи кандидатите за пред­седател на Европейската комисия или други регистрирани канди­дати за евродепутати. По същество това се отново парламентарни предизборни диспути, но участниците им са кандидати за членове на Европейски, а не на национален парламент.
• Диспути в предизборна кампания за местни избори – участват кан­дидати за кметове и общински съветници.
• Диспути в кампании за национални референдуми с участници, кои­то защитават различните гледни точки по въпроса на референдума. В България са проведени три национални референдума през 2013, 2015, 2016 г.

Българските телевизии (обществена и търговски) продуцират и излъч­ват телевизионни диспути от всички посочени тук видове в множеството предизборни кампании, проведени в последните тридесет и пет години. [19]

Доколкото провеждането на предизборна кампания е регламентирано от националното законодателство – до 2011 г. в съответните закони за про­веждане на различните видове избори, а след това до днес в Изборен кодекс, то може да се очаква, че и предизборният телевизионен диспут има своята правнонормативна дефиниция и регламент. Диспутът е една от формите на предизборна кампания наред с клиповете и предизборните хро­ники според изборното законодателство. Диспутите са вид медийна услуга, която дос­тавчиците на медийно съдържание доставят на клиентите си – политически партии, кандидати, безплатно или срещу заплащане. Общест­вените медии – БНР, БНТ, имат задължение да провеждат безплатни пред­изборни диспути, за да се осигури равнопоставеност на кандидатите и плу­рализъм на глед­ните точки по време на предизборната кампания. Търгов­ските медии из­бират платено или безплатно да предоставят възможност за участие на из­борните кандидати в диспут. Ако участието в диспут е пла­тено, то теле­визията е длъжна според Изборния кодекс, да го сигнализира по подходящ начин. При всички случаи темите на диспута и регламентът за участие – водещ и екип, време за изказване, реплика, поредност на изказ­ващите се, участие или не на публиката, място на провеждане на диспута, форма на отразяване – на живо или на запис, се договарят предварително между те­левизията като продуцент и доставчик на услугата, и участниците.

През призмата на политическата комуникация предизборният теле­визионен диспут, включително парламентарният, може да се дефинира като специално медийно събитие. Основанията за това дава жанровата му осо­беност, функциите на диспута като форма в предизборната кампания. Теле­визионният диспут е кулминационна точка в развитието на политическия разказ на всеки от кандидатите в рамките на кампанията. Обикновено се организират няколко диспута в обхвата на една кампания, като всеки след­ващ увеличава напрежението на предизборната надпревара. Диспутът е своеобразен синтез на политическите послания и призив за политическа под­крепа към избирателите. Колкото по-високорейтингови са излъчващата го телевизия и водещ, толкова по-голямо е значението на диспута в ка­лен­дара на предизборната кампания.

Телевизионният предизборен диспут може да бъде видян и като по­ли­тическото риалити шоу на кампанията. Подбрани и подготвени участ­ни­ци, възможност за проследяване на естествените им реакции чрез излъч­ва­нето на живо, модериране, известно драматургично развитие на дейст­вие­то – в диспутите става дума преди всичко за словесно действие, въпреки че вече има примери и за друг тип действие – замерване с яйца и порце­ла­нова чаша в диспут между кандидати за народни представители в сту­диото на TV7 с водещ Николай Бареков през 2013 [20], бой между участници в телеви­зи­онен диспут в Молдова през 2021 г. [21]

Зрителска перспектива

Сред другите форми на политическа предизборна комуникация – изявления, обръщения, интервюта, клипове, срещи с избиратели, плакати, билбордове, телевизионният предизборен диспут е най-очакваната, гледана и обсъждана форма. Същото се чете в националните представителни из­след­вания на медийното потребление по време на предизборните кампании през 2021‒2024, проведени от „Екзакта Рисърч Груп“ по поръчка на Съвета за електронни медии. Противно на говоренето – популярно, а и сред на­учните среди, че телевизията отстъпва призовото си място в надпреварата за вниманието на зрителите в полза на новите медии, резултатите от со­цио­логически емпирични изследвания показват обратното. Именно по време на предизборни кампании, телевизията е водещият информационен канал за българската аудитория, според резултатите от горецитирания изследо­вателски панел на „Екзакта Рисърч Груп“, реализиран в периода на върво­лицата от предсрочни парламентарни кампании. [22] (Тук е направено и едно уточнение, изведено и накрая в „Цитати и бележки“: Тъй като цити­раните по-долу данни в този раздел са от този източник, да се разбира, че те са под номер. [22]) Тя е основен източник на информация за 75% до 63% от аудиторията по време на кампаниите през 2021–2024 г. След нея са со­циалните медии – 40% до 28% и интернет медиите (сайтове и ме­дийни пор­тали) – 38% до 32%. Радиото е посочено като информационен източник – 29% до 16%, а печатните медии (вестници) – 20% до 12%. Ре­зултатите по­казват и между 8% и 3%, които се информират от съобщения, разпрост­ранявани чрез приложения като Viber, What’s up, Telegram.

Зрителите дават по-голям кредит на доверие на търговските телевизии в сравнение с обществената БНТ – 41% до 30% твърдят, че имат по-голямо доверие в частните телевизии, срещу 27% до 24% – в обществената. И още един важен нюанс – декларираното доверие към традиционните медии (пе­чат, радио и телевизия) значително надвишава доверието към новите ин­тернет и социални медии. Съотношението е 75% до  64% срещу 37% до 25% в полза на медиите на индустриалното общество (традиционните медии) спря­мо медиите на информационното (новите интернет и социални медии).

Резултатите показват висок зрителски интерес към предизборния те­левизионен диспут. Той като форма на предизборна кампания, полемичен телевизионен жанр, специално медийно събитие, политическото шоу се следи от 71% до 66% от респондентите предизборните кампании от 2021‒2024 г. За сравнение предизборните скандали и компромати, разпрост­раня­вани чрез медиите привличат вниманието на 66% до 53% от респондентите; телевизионните материали, огласяващи резултати от електорални проуч­вания, са във фокуса на 64% – 58%. Политическата реклама (клипове, спо­то­ве) задържа вниманието на 41% до 26%, предизборни хроники и интер­вюта – 62% до 57%, разяснителна кампания на ЦИК – 62% до 57%.

Първенството на парламентарния телевизионен диспут спрямо други форми на медийно отразяване на предизборни кампании в състояние на по­литическа агония може да провокира хипотезата, че в агонично поли­ти­ческо време зрителите или избирателите търсят автентичния или най-близ­кия до него образ на кандидатите за народни представители. Предиз­бор­ните хроники дават информация за събитийния ход на кампанията, по­казват кандидатите като участници в редица предизборни събития като сре­щи с избиратели, посещения на големи предприятия или народни съ­бори, благотворителни инициативи, каузи в името на обществото, държа­вата, хо­рата. Важна сама по себе си първична информация, която може да насочи избирателите към акценти в политическата програма и приоритети на пар­тията и интелектуалния и аксиологичен капацитет на кандидатите. Теле­визионните интервюта като жанр не само позволяват, но дори изискват дъл­боко вникване в проблемността, за която е интервюто или портретът на лич­ността, която отговаря на въпросите. В условия на платено медийно отра­зяване, журналистите по-скоро изпълняват политически предизборни ин­тервюта с цел достигане на по-добър, по-съвършен политически образ на кандидата, а не толкова разкриващи пластове от неговата личност, капа­ци­тет и характер. Феноменът „липсващият друг в политическата комуни­ка­ция“ е наблюдаван най-напред в телевизионните предизборни интер­вюта, в които сякаш отсъства дори и интервюиращия, и интервюираният разговаря публично със себе си, в опит да реализира най-добра форма на самопред­ставяне. Всичко това катализира в политическа агония, когато кан­­­дидатите търсят не толкова самопредставяне, колкото самоспасяване в следващия парламент.

Освен това телевизията на живо има своята магия, в която участ­ни­ците попадат и ѝ се отдават дори без да съзнават това. Накратко казано, светлините, камерите, вниманието на водещия в студиото провокират чо­вешката суета – на участниците им става приятно да усещат себе си като център на внимание и несъзнателно се подхлъзват на суетната пързалка, показвайки истинското си лице. Победата над суетата чрез смирение е висш християнски пилотаж, на който малцина от нас са научени.

От гледна точка на зрителите подобно непланирано саморазкриване е истинско шоу, което си заслужава да бъде видяно. Не само в търсене на автентичност, но и заради самото забавление и удовлетворение, което биха могли да изпитат. Забавлението, доброто чувство за хумор, смехът са ис­тин­ски отдушници на натрупано социално напрежение в дългопродължава­щото агонично състояние на политическото поле у нас.

Вероятно това са щрихи от платното с причини, поради които 53% до 60% твърдят, че очакват с интерес провеждането на пряк дебат в медиите между лидерите на партиите в кампаниите за предсрочни парламентарни избори в периода 2021‒2024 г. Заслужаващ изследователско, гражданско и политическо внимание е и фактът, че 75% до 80% определят преките пред­изборни лидерски дебати в медиите като „важни“ (много важни и донякъде важни) за политическия избор.

Тук под „преки дебати в медиите“ се визират предизборни диспути, излъчвани на живо. И остава въпросът състоя ли се лидерски предизборен дебат в кампаниите за парламентарни избори през 2021‒2024 г.? Отговорът е отрицателен. Не защото медиите не пожелаха да го продуцират и излъчат. Телевизиите и обществената, и търговските направиха каквото е възможно за тях, за да отговорят на очакването на избирателите. Лидерите обаче не се съгласиха да участват. По време на кампаниите имаше телевизионни предизборни диспути, но в тях участници бяха регистрирани за участие в изборите кандидати.

Лидерски диспут

Нарича се още и лидерски дебат и означава парламентарен пред­из­борен диспут между лидерите на партии, участващи в предизборна кампа­ния. Всички видове медии могат да продуцират и излъчват такъв лидерски диспут, но тук фокусът е върху телевизията – обществена и търговска.

Лидерски диспут или дебат е форма на парламентарен предизборен диспут. Същата има проявление и в кампаниите за избори на членове на Европейски парламент, когато в диспута участват кандидати за председател на Европейската комисия. Такъв дебат беше продуциран от Евровизия през 2014 г. и излъчен на живо от обществените телевизионни оператори в стра­ните ‒ членки на Европейски съюз. Практиката продължи и в следващите предизборни кампании през 2019 г. и 2024 г.

В годините на политическа агония у нас 2021‒2024 г. лидерски диспут не се състоя нито в една от седемте проведени предизборни кампании за парламентарни избори. Лидерите не се срещнаха директно и на живо едни с други и с телевизионната или радио аудитория. Обществената и частните телевизии предложиха условия за лидерски дебат. Такъв не се състоя по­ради отказ на политическите лидери. Причините могат да са най-разно­об­разни. Нямаме специализирано емпирично научно изследване, което да ги очертае и систематизира, но имаме достатъчно експертни анализи. Ето ня­кои от тях.

(Тук е направено следното уточнение, изнесено и в „Цитати и бе­леж­­ки“: Иванка Мавродиева и Симеон Василев дават интервю пред Бъл­гар­ската телеграфна агенция по повод дебатите и затова цитатите по-долу са под една и съща номерация [23].) Според Иванка Мавродиева ли­дерски дебат не се провежда, поради факта, че изисква специализирана и координирана подготовка в партийните щабове, която за партиите е по-скоро непостижима. От друга страна, участието в лидерски дебат налага много силна концентрация, подготовка и експертиза на участниците, а не компромати и черен пиар. Мавродиева поставя въпроса дали лидерите като потенциални участници в диспут осъзнават разликата между консенсус на база експертиза, отчитане на правни норми, политики и добри практики и изказване на мнение в сблъсък на интереси. [23] Симеон Василев обръща внимание освен на субективната интелектуална и политическа подготовка на участниците, също и на особености на медийната среда, които може и да оказват влияние върху отказа от участие в телевизионен диспут. Василев подчертава, че отказът от лидерски дебат е отказ от „способността не само да въздействаш върху общественото мнение, но и от възможността да те възприема като лидер, който демонстрира пред опонента интелект, култура, стил, поведение, качества, и който в крайна сметка умее да мотивира с решения на важни проблеми“. [23] Аргументирайки необходимостта от ли­дерски дебат именно в агонични предизборни кампании, Любомир Сте­фанов казва: „тези хора, които всъщност твърдят, че са лидери на своите по­литически формати да започнат да се държат като такива“. [24] Това изяв­ление насочва вниманието директно към качествата на политическото лидерство в момента като причина за липса на предизборен лидерски дебат. Ако няма лидери, то как да се случи лидерски дебат?

Огромно усилие за лидерски дебат прави Корнелия Нинова през 2017 г., когато тя в качеството си на председател на БСП настойчиво кани Бойко Борисов – министър-председател и председател на ГЕРБ, на лидер­ски дебат, едновременно излъчван от националните телевизии. Неговият отказ е причина диспутът между тях да не се състои.

Ретроспективният поглед се връща до парламентарната предизборна кампания през 1994 г. Тя е предсрочна, също както и последните шест. За разлика от днешните в тогавашната предсрочна парламентарна кампания лидерски диспут има. Той е между Филип Димитров – председател на Съюз на демократичните сили, Жан Виденов – председател на Българската соци­алистическа партия, и Ахмед Доган – основател и председател на Движение за права и свободи, излъчен е от БНТ. Иво Инджов – политически анали­затор, телевизионен журналист и водещ на първия президентски дебат, продуциран и излъчен от bTV на 6.11.2001 г., казва, че в БНТ се е състоял „спор“ между тримата. [25] Лидерските телевизионни диспути предполагат спор, т.е. аргументирано противопоставяне на различни гледни точки. То то­ва е разликата между групово интервю в телевизионно студио и телеви­зионен диспут.

През 2005 г. Сергей Станишев като председател на Българската соци­алистическа партия кани Симеон Сакскобургготски – министър-предсе­дател и председател на Национално движение Симеон Втори, да дебатират във формат телевизионен диспут „Приоритетите за развитието на Бъл­га­рия“. Поканата среща отказ и лидерски диспут в тази редовна предизборна кампания за парламентарни избори не се състои.

Вторият и последен засега лидерски диспут е между председателите на БСП и Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) – Сергей Станишев и Бойко Борисов. Те се срещат в директен телевизионен диспут на 24 март 2009, в зала 2 на НДК, продуциран и излъчен от БНТ в пре­да­ването „Референдум“. Съгласно регламента лидерите не са сами, а са прид­ружавани от техните експерти екипи, които имат активно участие в диспута съответно на компетентността им по дебатираните теми.

ГЕРБ печели изборите през 2009 г. с 39,7%, Бойко Борисов става ми­нистър-председател и за дълго остава във властта. Оттогава започват не­го­вите откази от участие в диспут в следващите парламентарни предизборни кампании. През 2014 г. той отказва покана на Сергей Станишев (БСП), през 2017 г. на Корнелия Нинова (БСП), през 2022 г. на Кирил Петков и Асен Ва­силев („Продължаваме промяната“), през 2024 г. на Николай Денков („Продължаваме промяната“ и „Демократична България“).

Тази фактология и българска, и унгарска подсказва още една причина за липса на лидерски телевизионен диспут в предизборните кампании за пар­ламентарни избори. Тя е от различно естество спрямо посочените по-горе: субективни причини, свързани с интелектуалното и аксиологично ни­во на лидерите и в по-широк смисъл – кандидатите; партийни причини от организационен, експертен и политико-идеологически характер; причини, изведени от структурата, особеностите, както и ниската автономност на медийното поле; лидерски причини, които разкриват деформацията и кри­зата на политическото лидерство у нас. Новата причина има по-скоро ста­тусен и властови характер. Изглежда, че след като повишат социалния си статус и от кандидати за властови позиции заемат реални властови статуси, политиците или още лидерите започват да отказват участие в диспути с други кандидати, които не заемат съответно на тяхното или същото влас­тово положение. Защо? Възможно ли е да не желаят да разговарят с по-нискостоящи от тях, за да запазят нивото си? Или се страхуват да не им бъ­­дат задавани въпроси, или да бъдат поставяни в психологически си­туа­ции, които биха могли да ги дискредитират? А може би считат, че вед­нъж избрани, ще си останат избрани и трябва да се дистанцират от по­лемични предизборни форми, докато не видят обективна заплаха за властта си?

Интересно наблюдение е, че поканите за лидерски предизборен дис­пут са или от медиите към политическите лидери, или от лидерите на опо­зиционни или извънпарламентарни партии към управляващите или пар­ламентарно представените им колеги. Посоката на поканата е от долу на­горе – от по-ниско статусните към по-високо статусните. Следователно по-високо статусните нямат нужда от диспут и затова отказват.

Възникват редица въпроси като например какви са личните и поли­тическите причини за отказ от участие в телевизионен предизборен диспут, имат ли връзка предизборните телевизионни диспути с развитието и транс­формациите на публичността и демокрацията в дадено общество?

Кандидатски диспут

Отказите са характерни и за кандидатските парламентарни предиз­борни диспути. Това са диспути, в които участват регистрирани кандидати от партийните листи, партийни експерти или независими кандидати. В пе­риода от 1991 г., когато се провеждат първите редовни парламентарни из­бори за Обикновено народно събрание, до 2024 г., когато се провеждат пос­ледните предсрочни парламентарни избори, са проведени общо 16 пред­изборни кампании. Във всички тях формата предизборен диспут има при­ложение като най-често участници са партийни или независими кан­дидати.

Реализирането на диспути между кандидати изглежда с по-малка степен на риск от отказ. Парламентарно непредставените партии, новите пар­тии имат право на безплатно участие в медии, включително и безплатни телевизионни участия. Сред тях са и участия в диспути. Нерядко в пред­изборните кампании в ефира на обществените медии БНТ и БНР се виждат и чуват телевизионни диспути между представители на нови или парла­ментарно непредставени партии. Подобни форми на участие се тълкуват като гаранти за плурализма на гледните точки, равнопоставеност на кан­дидатите в предизборната кампания и възможност за осигуряване на ин­формиран избор на избирателите.

Друг тип кандидатски диспути са между кандидатите на парламен­тарно представени партии, които вече активно участват във властта. Имен­но тук по-често се проявява феноменът отказ от участие в диспут. Отказите зачестяват с напредване на времето. Най-високо ниво на отказите се дости­га през 2024 г. в кампанията за петите поредни предсрочни парламентарни избори на 9 юни 2024 г. БНТ планира и рекламира диспут на 04.06.2024 г., взема съгласието на участниците, но един по един те се отказва в наве­че­рието на диспута. Диспутът пада от програмата и на негово място се из­лъч­ва филм за актьора Георги Парцалев. Две години по-рано БНТ събира ре­кордно висок брой участници в телевизионен диспут. На 13.09.2022 в сту­диото се срещат 11 кандидати за народни представители.

Парламентарните телевизионни диспути между партийни или неза­висими кандидати са феномен, за който много се говори, но все още научно не е изследван. Емпиричният материал е богат и неговото събиране може да бъде първа изследователска задача. При наличие на систематизирана ем­пирична база са възможни комуникационни, семантични, полито­ло­гич­ни, психологически, антропологични, социологически, исторически из­след­ва­ния на телевизионния парламентарен предизборен диспут.

Заключителни думи

Българската телевизия има добър опит в продуцирането на пар­ла­ментарни предизборни диспути. Телевизиите – национални и регионални, продуцират и излъчват парламентарни диспути с политически пред­ста­ви­тели, кандидати за народни представители във всички парламентарни кам­пании като съдържателно организират отделните диспути по отделни теми и политики. Задача за бъдещи изследвания може да бъде събирането и систематизирането на база емпирични данни за проведените в последните три десетилетия телевизионни парламентарни диспути. Тя би отразила както журналистическия и политически, така и социалния и културния опит на времето.

Тук е направен опит за дефинитивно очертание на предизборния пар­ламентарен диспут като специфичен телевизионен жанр, като форма на пред­­изборна кампания, като медийна услуга, предоставяна безплатно или срещу заплащане на кандидатите за властта. Разграничени са лидерски от кандидатски диспут, като акцент е поставен върху лидерския.

Анализът на данни от панелни социологически изследвания на Ек­закта Рисърч Груп позволява поглед към диспута от страна на зрителите или избирателите, защото в предизборната политическа комуникация важ­ни са не само комуникаторите, т.е. кандидатите за властта, не само медиите, чрез които те предават съобщенията си в различни форми – новини, хро­ники, интервюта, клипове, диспути, но и зрителите или избирателите. Ясно се вижда високият интерес на избирателите именно към предизборния диспут между кандидатите. Те сякаш очакват директен диспут между поли­тическите лидери, но очакването остава незадоволено, тъй като една от устойчивите тенденции в развитието именно на лидерския диспут е отказът на лидерите да се изправят словесно един срещу или до друг.

Какво мотивира отказа? Редица фактори от субективно лично, през партийно и медийно, до обществено, политическо и властово ниво. Има ли подобна тенденция и извън България? Да, и може би е подплатена със сход­ни мотиви. Следващи изследвания и анализи на тенденциите в развитието на телевизионния предизборен парламентарен диспут биха проверили хи­по­тезата за диспута като огледало не само на отделните кандидати, но и ка­то огледало на политическото, социално и културно време.

Цитати и бележки

[1] БНТ. Румяна Бъчварова: Уверено вървим към следващите предсрочни избори

БНТ, Още от деня, 26.11.2024. https://bnt.bg/news/rumyana-bachvarova-uvereno-varvim-kam-sledvashtite-predsrochni-izbori-v378901-334528news.html?page=16. последно посещение на: 30.11.2024. [BNT. Rumyana Bаchvarova: Uvereno vаr­vim kаm sledvashtite predsrochni izbori. BNT, Oshte ot denya, 26.11.2024. https:// bnt.bg/news/rumyana-bachvarova-uvereno-varvim-kam-sledvashtite-predsrochni-izbori-v378901-334528news.html?page=16. posledno poseshtenie na: 30.11.2024.]

[2] БНР. Вероятността за поредните предсрочни избори е голяма. Интервю на Еле­на на: https://bnr.bg/plovdiv/post/102081818/slavkova. последно посещение на: 30.11.2024. [BNR. Veroyatnostta za porednite predsrochni izbori e golyama. Inter­vyu na Elena Krushkova s Evelina Slavkova, 29.11.24. https://bnr.bg/plovdiv/post/ 102081818/slavkova. posledno poseshtenie na: 30.11.2024.]

[3] NOVA NEWS. Георги Киряков: Осми предсрочни избори ще има, само че с условие. „Твоят ден”, 27.11.2024. https://shorturl.at/xrBr0. последно посещение на: 30.11.2024л [NOVA NEWS. Georgi Kiryakov: Osmi predsrochni izbori shte ima, samo che s uslovie. „Tvoyat den”, 27.11.2024 g. https://shorturl.at/xrBr0. pos­ledno poseshtenie na: 30.11.2024.]

[4] БНР. Надежда Йорданова: Опасността от предсрочни избори става все по-голяма, 24.11.2024. https://bnr.bg/post/102079312/nadejda-iordanova. последно посещение на 30.11.2024. [BNR. Nadezhda Yordanova: Opasnostta ot predsrochni izbori stava vse po-golyama, 24.11.2024. https://bnr.bg/post/102079312/nadejda-iordanova. posledno poseshtenie na 30.11.2024.]

[5] Винаров, И. (2023). Политическата криза в България 2021‒2023 г. Избори, изборни системи и структура на парламентарното управление. Пловдив: ИК ВУСИ. [Vinarov, I. (2023). Politicheskata kriza v Balgariya 2021-2023 g. Izbori, izborni sistemi i struktura na parlamentarnoto upravlenie. Plovdiv: IK VUSI.]

[6] Михайлова, К. (2023). Изходът от политическата агония. Сборник с доклади от юбилейната международна научна конференция „Рискове пред етноре­ли­ги­озния мир в контекста на националната и международната сигурност в Юго­източна и Централна Европа“. Том І, с. 114–121. [Mihailova, K. (2023) Izkhodat ot politicheskata agoniya. Sbornik s dokladi ot yubileiinata mezhdunarodna nauchna konferentsiya „Riskove predetnoreligiozniya mir v konteksta na natsionalnata i mezh­dunarodnata sigurnost v Yugoiztochna i Tsentralna Evropa“. Tom Í, s. 114–121.]

[7] Михайлова, К. (2022). Реторични и дискурсивни особености на кампаниите за предсрочни парламентарни избори в България през 2021 г. Реторика и ко­му­никации, 53, 9–27. DOI: 10.55206/NDXH8776. [Mihaiilova, K. (2022). Reto­richni i diskursivni osobenosti na kampaniite za predsrochni parlamentarni izbori v Bal­gariya prez 2021 g.  Retorika i komunikatsii, 53, 9–27. DOI: 10.55206/ NDXH8776.]

[8] Пешева, М. (1993). Телевизията – политическа машина. София: Еркюл. [Pe­sheva, M. (1993). Televiziyata – politicheska mashina. Sofia: Erkyul.]

[9] Mavrodieva, I. (2012). Rhetorical, Political, and Public Relations Aspects of Candidate Debates during Presidential Election Campaigns in Bulgaria (1991-2006). Controversia, 8 (1), 36–57.

[10] Ботева, М. (2013). Щрих върху темата „за” и „против” предизборните диспути. Реторика и комуникации, 7. https://rhetoric.bg/. последно посещение на: 30.11.2024. [Boteva, M. (2013). Shtrikh vŭrkhu temata „za” i „protiv” predizbornite disputi. Retorika i komunikatsii, 7. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na: 30.11.2024.]

[11] Мавродиева, И. (2016). ПР и комуникативни особености на кандидат-пре­зи­дент­ската кампания през 2016 година. Сборник от кръгла маса „Полити­чес­ката комуникация. Президентски избори 2016. София: НБУ. https://ebox.nbu.bg/ elections2016/view_lesson.php?id=5. последно посещение на 20.08.2024. [Mavrodieva, I. (2016). PR i komunikativni osobenosti na kandidat-prezidentskata kampania prez 2016 godina. Sbornik ot kragla masa „Politicheskata komunikatsia. Prezidentski izbori 2016. Sofia: NBU. https://ebox.nbu.bg/elections2016/view_lesson.php?id=5. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

[12] Гуркова, М. (2024). Реторичен анализ на предизборния дебат между Еманюел Макрон и Марин льо Пен (3 май 2017 г.). Реторика и комуникации, 58, 52‒68.  https://rhetoric.bg/. последно посещение на 20.08.2024. [Gurkova, M. (2024). Retorichen analiz na predizborniya debat mezhdu Emanyuel Makron i Marin L’o Pen (3 maĭ 2017 g.). Retorika i komunikatsii, 58, 52‒68.  https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

[13] Златанова, М. (2024). Особености на невербалната комуникация в канди­дат­президентски дебати в България през 2016 г. Реторика и комуникации, 58, 69–83. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 20.08.2024. [Zlatanova, M. (2024). Osobenosti na neverbalnata komunikatsiya v kandidatprezident·skite debati v Bŭlgariya prez 2016 g. Retorika i komunikatsii, 58, 69–83. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

[14] Райчева, Л. (2013). Телевизионната предизборна реклама между политиза­цията на медиите и медиатизацията на политиката (1990‒2013). Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 01 юни 2013. https://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/ televizionnata-predizborna-reklama-mezhdu-politizatsiyata-na-mediite-i-mediatizatsiyata-na-politikata-1990-2013/. последно посещение на 20.08.2024. [Rai­cheva, L. (2013). Televizionnata predizborna reklama mezhdu politizatsiyata na mediite i mediatizatsiyata na politikata (1990-2013). Newmedia21.eu. Mediite na 21 vek: Onlaĭn izdanie za iz­sledvaniya, analizi, kritika [onlaĭn], 01 yuni 2013. https://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/ televizionnata-predizborna-reklama-mezhdu-politizatsiyata-na-mediite-i-mediatizatsiyata-na-politikata-1990-2013/. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

https://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/televizionnata-predizborna-reklama-mezhdu-politizatsiyata-na-mediite-i-mediatizatsiyata-na-politikata-1990-2013/]

[15] Вълков, И. (2021). Процеси на делегитимиране на дебатите: традиции в САЩ и проекции в България.  (Тишева, Йовка ред.) Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Институт по реторика, 69‒88. [Valkov, I. (2021). Protsesi na delegitimirane na debatite: traditsii v SASht i proektsii v Bulgaria. (Tisheva, Yovka red.) Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, prak­tiki. Sofia: Institut po retorika, 69‒88.]

[16] Михайлова, К. (2015). „Липсващият” друг в публичната политическа кому­никация.  Проблеми на обществената комуникация (сборник с доклади от дис­кусия). София: УНИБТ. [Mihailova, K. (2015). „Lipsvashtiyat” drug v publichnata politicheska komunikatsiya. Problemi na obshtestvenata komunikatsiya (sbornik s dok­ladi ot diskusiya). UNIBT, 2015.]

[17] Actualno.com. „Национален фронт за младежта“: Предизборен дебат сблъсква млади лидери и кандидатите за властта. 9.10.2024. https://www.actualno.com/ politics/nacionalen-front-za-mladejta-predizboren-debat-sblyskva-mladi-lideri-i-kandidatite-za-vlastta-snimki-news_2316029.html#google_vignette. последно по­се­щение на 30.11.2024. [Actualno.com. „Natsionalen front za mladezhta“: Predizboren debat sblaskva mladi lideri i kandidatite za vlastta. 9.10.2024. https://www. actualno.com/politics/nacionalen-front-za-mladejta-predizboren-debat-sblyskva-mladi-lideri-i-kandidatite-za-vlastta-snimki-news_2316029.html#google_vignette. posledno poseshtenie na 30.11.2024.]

[18] Речник на чуждите думи в българския език. (1948). София: Хемус. [Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskia ezik. (1948). Sofia: Hemus.]

Речник на българския език (онлайн). София: Институт за български език, БАН.  https://ibl.bas.bg/rbe/. последно посещение на 10.09.2024. [Rechnik na balgarskia ezik (onlayn). Sofia: Institut za balgarski ezik, BAN.  https://ibl.bas.bg/rbe/. posledno poseshtenie na 10.09.2024.]

[19] Тук в „Цитати и бележки“ е направено уточнение от текста по-горе, че ци­­ти­раният автор остава под номер и по-долу в текста [19]. Михайлова, К. (2024). Телевизионният предизборен диспут. Пешева, М., & Михайлова, K. (съст.) Те­­левизията в България 1954‒2024. Том. 2 Телевизията в България 1991 – 2000. Велико Търново: Фабер, 2024, с. 143–171. [Mihailova, K. (2024). Televizionniyat predizboren disput. Pesheva, M., K. Mihailova (sast.) Televiziyata v Balgariya 1954‒2024. Tom. 2 Televiziyata v Balgariya 1991 – 2000, Veliko Tarnovo: Faber, 2024, s. 143‒171.]

[20] Novinite.bg. Яйца и чаши полетяха в предизборен дебат. 7.05.2013. https:// www.novinite.bg/articles/36932/Yajca-i-chashi-poletyaha-v-predizboren-debat. последно посещение на 10.09.2024. [Novinite.bg. Yaitsa i chashi poletyakha v predizboren debat. 7.05.2013 g. https://www.novinite.bg/articles/36932/Yajca-i-chashi-poletyaha-v-predizboren-debat. posledno poseshtenie na 10.09.2024.]

[21] Бой между политици по време на телевизионен дебат в Молдова 21.07.2021. https://dariknews.bg/novini/sviat/boj-mezhdu-politici-po-vreme-na-televizionen-debat-v-moldova-video-2277927. последно посещение на 10.09.2024. [Boi mezh­du politikite po vreme na televizionen debat v Moldova 21.07.2021. https:// dariknews.bg/novini/sviat/boj-mezhdu-politici-po-vreme-na-televizionen-debat-v-moldova-video-2277927. posledno poseshtenie na 10.09.2024.]

[22] Тук е направено и едно уточнение от текста по-горе, като то е изведено и накрая в „Цитати и бележки“: Тъй като цитираните по-долу данни в този раздел са от този източник, да се разбира, че те са под номер.

Екзакта Рисърч Груп. Медийни предпочитания на българската аудиторията в предизборните кампании за парламентарните избори. Сравнителен анализ по данни от национални представителни проучвания на Екзакта Рисърч Груп, възложени от СЕМ и проведени по време на предизборните кампании през 2021 и 2024 г. https://www.cem.bg/controlsbg/23. последно посещение на 30.11.2024. [Ekzakta Risarch Grup. Mediini predpochitaniya na balgarskata auditoriya v predizbornite kampanii za parlamentarnite izbori. Sravnitelen analiz po danni ot natsionalni predstavitelni prouchvaniya na Ekzakta Risŭrch Grup, vazlozheni ot SEM i prove­deni po vreme na predizbornite kampanii prez 2021 i 2024 g. https://www.cem.bg/ controlsbg/23. posledno poseshtenie na 30.11.2024.]

[23] Тук е направено следното уточнение от текста по-горе, изнесено и в „Ци­тати и бележки“: Иванка Мавродиева и Симеон Василев дават интервю пред Българската телеграфна агенция по повод дебатите и затова цитатите по-долу са под една и съща номерация [23]. БТА. (2024). Отказът от дебати показва, че политическото лидерство е в криза, според Симеон Василев. Не без значение е подготовката на участниците, казва Иванка Мавродиева. 11.08.2024. https:// www.bta.bg/bg/news/bulgaria/724034-otkazat-ot-debati-pokazva-che-politicheskoto-liderstvo-e-v-kriza-spored-simeon. последно посещение на 30.11.2024. [BTA. (2024). Otkazat ot debatite pokazva, che politicheskoto liderstvo e v kriza, spo­red Simeon Vasilev. Nyama znachenie e podgotovkata na potrebitelite, kazva Ivanka Mavrodieva. 11.08.2024 g. https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/724034- otkazat-ot-debati-pokazva-che-politicheskoto-liderstvo-e-v-kriza-spored-simeon. posledno po­seshte­nie na 30.11.2024.]

[24] Фокус. (2024). Политологът Любомир Стефанов. Необходим е лидерски де­бат, а не нератив за специализирани питейни заведения, 23.04.2024. https:// www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Politologut-Lyubomir-Stefanov-Neobhodim-e-liderski-debat-a-ne-nerativ-za-specializirani-piteini-zavedeniya-2089930. пос­лед­но посещение на 30.11.2024.

[Fokus. (2024). Politologat Lyubomir Stefanov: Neobkhodim e liderski debat, a ne nerativ za spetsializirani piteini zavedeniya, 23.04.2024. https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Politologut-Lyubomir-Stefanov-Neobhodim-e-liderski-debat-a-ne-nerativ-za-specializirani-piteini-zavedeniya-2089930. posledno pose­shte­nie na 30.11.2024.]

[25] Инджов, И. (2024). Лидерският телевизионен дебат – защо няма почва у нас. 28.06.2024. https://shorturl.at/eb2hs. последно посещение на 30.11.2024. [Indzhov, I. (2024). Liderskiyat televizionen debat – zashto nyama pochva u nas. 28.06.2024 g. https://shorturl.at/eb2hs. posledno poseshtenie na 30.11.2024.]

Библиография

Ботева, М. (2013). Щрих върху темата „за” и „против” предизборните диспути. Реторика и комуникации, 7. https://rhetoric.bg/. последно посещение на: 30.11.2024. [Boteva, M. (2013). Shtrikh vŭrkhu temata „za” i „protiv” prediz­bornite disputi. Retorika i komunikatsii, 7. https://rhetoric.bg/. Posledno po­seshtenie na: 30.11.2024.]

Винаров, И. (2023). Политическата криза в България 2021‒2023 г. Избори, из­борни системи и структура на парламентарното управление. Пловдив: ИК ВУСИ. [Vinarov, I. (2023). Politicheskata kriza v Balgariya 2021‒2023 g. Izbori, izborni sistemi i struktura na parlamentarnoto upravlenie. Plovdiv: IK VUSI.]

Вълков, И. (2021). Процеси на делегитимиране на дебатите: традиции в САЩ и про­­екции в България.  (Тишева, Йовка ред.) Реторика и комуникации през 21. век: теории, методи, практики. София: Институт по реторика, 69–88. [Val­kov, I. (2021). Protsesi na delegitimirane na debatite: traditsii v SASht i pro­ektsii v Bulgaria. (Tisheva, Yovka red.) Retorika i komunikatsii prez 21. vek: teorii, metodi, praktiki. Sofia: Institut po retorika, 69–88.]

Гуркова, М. (2024). Реторичен анализ на предизборния дебат между Еманюел Мак­рон и Марин льо Пен (3 май 2017 г.). Реторика и комуникации, 58, 52‒68.  https://rhetoric.bg/. последно посещение на 20.08.2024. [Gurkova, M. (2024). Retorichen analiz na predizborniya debat mezhdu Emanyuel Makron i Marin L’o Pen (3 maĭ 2017 g.). Retorika i komunikatsii, 58, 52‒68. 

https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

Златанова, М. (2024). Особености на невербалната комуникация в кандидат­прези­дентски дебати в България през 2016 г. Реторика и комуникации, 58, 69–83. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 20.08.2024. [Zlatanova, M. (2024). Osobenosti na neverbalnata komunikatsiya v kandidatprezident·skite debati v Bŭlgariya prez 2016 g. Retorika i komunikatsii, 58, 69–83. https://rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

Мавродиева, И. (2016). ПР и комуникативни особености на кандидат-прези­дент­ската кампания през 2016 година. Сборник от кръгла маса „Политическата комуникация. Президентски избори 2016. София: НБУ. https://ebox.nbu.bg/ elections2016/view_lesson.php?id=5. последно посещение на 20.08.2024. [Mav­­rodieva, I. (2016). PR i komunikativni osobenosti na kandidat-prezident­skata kampania prez 2016 godina. Sbornik ot kragla masa „Politicheskata komunikatsia. Prezidentski izbori 2016. Sofia: NBU. https://ebox.nbu.bg/elections2016/ view_lesson.php?id=5. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

Михайлова, К. (2023). Изходът от политическата агония. Сборник с доклади от юби­лейната международна научна конференция „Рискове пред етно­ре­ли­ги­озния мир в контекста на националната и международната сигурност вЮгоизточна и Централна Европа“. Том І, 114–121. [Mihailova, K. (2023). [Izkhodat ot politicheskata agoniya. Sbornik s dokladi ot yubileiinata mezhdunarodna nauchna konferentsiya „Riskove predetnoreligiozniya mir v konteksta na natsionalnata i mezhdunarodnata sigurnost v Yugoiztochna i Tsentralna Evropa“. Tom Í, 114–121.]

Михайлова, К. (2022). Реторични и дискурсивни особености на кампаниите за пред­срочни парламентарни избори в България през 2021 г. Реторика и ко­муникации, 53, 9–27. DOI: 10.55206/NDXH8776. [Mihaiilova, K. (2022). Retorichni i diskursivni osobenosti na kampaniite za predsrochni parlamentarni izbori v Balgariya prez 2021 g. Retorika i komunikatsii, 53, 9–27. DOI: 10. 55206/NDXH8776.]

Михайлова, К. (2015). „Липсващият” друг в публичната политическа кому­ни­ка­ция. Проблеми на обществената комуникация (сборник с доклади от дис­кусия). София: УНИБТ. [Mikhailova, K. (2015). „Lipsvashtiyat” drug v publich­nata politicheska komunikatsiya. Problemi na obshtestvenata komunikatsiya (sbor­nik s dokladi ot diskusiya). Sofia: UNIBT.]

Пешева, М. (1993). Телевизията – политическа машина. София: Еркюл. [Pesheva, M. (1993). Televiziyata – politicheska mashina. Sofia: Erkyul.]

Пешева, М., & Михайлова, К. (съст.). Телевизията в България 1954‒2024. Том 1, 2, 3, 4. Велико Търново: Фабер, 2024. [Pesheva, M., & Mihailova, K. (sast.) Te­leviziyata v Balgariya 1954‒2024. Tom. 2 Televiziyata v Balgariya 1991 – 2000, Tom 1, 2, 3, 4. Veliko Tarnovo: Faber, 2024.]

Райчева, Л. (2013). Телевизионната предизборна реклама между политиза­цията на медиите и медиатизацията на политиката (1990‒2013). Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 01 юни 2013. https://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/ televizionnata-predizborna-reklama-mezhdu-politizatsiyata-na-mediite-i-mediatizatsiyata-na-politikata-1990-2013/. последно посещение на 20.08.2024. [Rai­cheva, L. (2013). Televizionnata predizborna reklama mezhdu politizatsiyata na mediite i mediatizatsiyata na politikata (1990-2013). Newmedia21.eu. Mediite na 21 vek: Onlaĭn izdanie za iz­sledvaniya, analizi, kritika [onlaĭn], 01 yuni 2013. https:// www.newmedia21.eu/izsledvaniq/televizionnata-predizborna-reklama-mezhdu-politizatsiyata-na-mediite-i-mediatizatsiyata-na-politikata-1990-2013/. posledno poseshtenie na 20.08.2024.]

Речник на българския език (онлайн). София: Институт за български език, БАН.  https://ibl.bas.bg/rbe/. последно посещение на 10.09.2024. [Rechnik na balgarskia ezik (onlayn). Sofia: Institut za balgarski ezik, BAN.  https://ibl.bas.bg/rbe/. posledno poseshtenie na 10.09.2024.]

Речник на чуждите думи в българския език. (1948). София: Хемус. [Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskia ezik. (1948). Sofia: Hemus] posledno poseshtenie na 10.09.2024.]

Mavrodieva, I. (2012). Rhetorical, Political, and Public Relations Aspects of Candidate Debates during Presidential Election Campaigns in Bulgaria (1991-2006). Controversia, 8 (1), 36‒57.

Катя Михайлова е доцент по социология на комуникациите към катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Води лекционни курсове по Социология на комуникациите в УНСС и УИБИТ, Теория и история на цивилизациите в УНСС, Методология на научното изследване в докторската програма на НАТФИЗ „Кръс­тьо Сарафов“. В полето на същите дисциплини са и научните ѝ интереси. Автор е на монографиите „Меди@ Избори“ (2019), „Меди@ Общество“ (2016), „Телевизията за деца“ (2011). Съставител и редактор е на сборника „Млада наука за изкуствата“ (2010, 2012). Научен редактор и съставител е с проф. д-р Маргарита Пешева на 4 тома със статии, които са посветени на историята на БНТ, издание на Фабер през 2024 г.

Ръкописът е изпратен на 15.11.2024 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 16.11.2024 до 16.12.2024 г.

Приемане за публикуване: 18.12.2024 г.

Manuscript was submitted: 15.11.2024.

Double Blind Peer Reviews: from 16.11.2024 till 16.12.2024.

Accepted: 18.12.2024.

Брой 62 на сп. „Реторика и комуникации“ (януари 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 62 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.