Реторика и педагогическа комуникация

Rhetoric and Pedagogical Communication

DOI 10.55206/MPBO1071

 

Ирена Шунина

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: irenashunina@abv.bg

Абстракт: В статията се представя концепцията на Томас Гордън за педагогическата комуникация с цел подобряване на психическия климат в класната стая и повишаване качеството на академичните постижения на учениците. Методиката на изследване включва методите за анализ и синтез и метода на кабинетното проучване. Статията има обзорен характер, а фокусът е върху теоретичните постановки на Томас Гордън относно педагогическата комуникация. Допускането е, че принципите за осъществяване на ефективна педа­гогическа комуникация, представени от автора, са приложими в българската образователна система чрез осмислянето им и чрез адаптираното им прилагане. Гордън разработва и апробира методи за комуникация и решаване на конфликти в класната стая. Такива са активното слушане, способността за себеизразяване (асертивност), стиловете за разрешаване на конфликти, лидерската позиция на учителя и ефективната комуникация с родителите. Споменатите подходи са път към конструктивно обучение и позитивни взаимоотношения в учебния процес. Осмисля се потребността от идей­на и структурна промяна на педагогическата комуникация в българ­ското училище, като моделът на Томас Гордън „Трениране на успешни учители” е една от препоръчителните алтернативи.

Ключови думи: педагогическа комуникация, активно слушане, асертивност, решаване на конфликти, учителят като лидер.

 

 

Pedagogical communication according

to the methodology of Thomas Gordon:

opportunities and perspectives of effective training

 

Irena Shunina

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: irenashunina@abv.bg

Abstract: The paper presents Thomas Gordon’s concept of pedagogical com­munication to improve the psychological climate in the classroom and increase the quality of students’ academic achievement. The methodology includes the methods of analysis and synthesis and the method of desk research. The paper is of a review nature and the focus is on Thomas Gordon’s theoretical propositions on pedagogical communication. The assumption is that the principles for effective pedagogical communication presented by the author are applicable to the Bul­garian educational system through their understanding and adapted application. Gordon develops and applies methods of communication and conflict resolution. These include active listening, the ability to express oneself (assertiveness), conflict resolution styles, teacher leadership and effective communication with parents. These approaches are a path to constructive learning and positive relation­ships in the learning process. The need for conceptual and structural change in pedagogical communication in Bulgarian schools is reflected upon, with Thomas Gordon’s model of “Training Successful Teachers” being one of the recommended alternatives.

Keywords: pedagogical communication, active listening, assertiveness, conflict resolution, teacher as leader.

Въведение

Проблемът за комуникацията в учебния процес е винаги актуален и значим, тъй като образованието изгражда човека в неговата духовна, интелектуална и социална същност. Актуален е и днес, поради изискването за висока академична успеваемост и опазване на психическото и физическо здраве на участниците в педагогическата комуникация (учители, ученици, директори, администрация, родители). Концепцията и методологията, разработени от американския психолог Томас Гордън, са доказали своята висока ефективност и приложимост в практиката на международно ниво. Последното е критерий за сериозността и обективността на теоретичните предпоставки на метода.

Проучването има информативна цел, а именно да представи пред читателите възгледите на Томас Гордън за успешна педагогическа комуни­кация, както и прилежащите им конкретни практики за педагогическо общуване.

Обект в статията са полезността и ефективността на представените техники в съвременното българско образование. Активното слушане, асертивността, стиловете за решаване на конфликтни ситуации и др. са приложими в нашата образователна система дотолкова, доколкото авторитарните функции, като единствено средство за въвеждане на дисциплина, биват приложени институционално, без пряката намеса на учителя. Това означа­ва, че училището като образователна институция би следвало да има своите механизми за поддържане на ред, строгост и дисциплина в учебните часове, с което освобождава учителите и им позволява да се съсредоточат върху учебния процес.

Методика на изследване

Методиката, поради избраната жанрова специфика за теоретичен обзор, е ориентирана към включване на методите на анализа и синтеза и кабинетното проучване. Текстът има обзорен характер, като се избягва реферативният подход, а се извеждат в синтезирана форма основните принципи. Направен е опит да се изтъкнат възможни перспективи за адаптиране на принципите за ефективна педагогическа комуникация, изведени от Томас Гордън, в българската образователна система. В този смисъл не е формулирана хипотеза или теза, а е направено допускане, показано в абстракта. Следвайки утвърдени модели, поетапно се представя авторът и след това се навлиза в дълбочина в критичния обзор на принципите, които той формулира.

За автора и значението на ефективната комуникация

Томас Гордън е световноизвестен американски психолог, популярен със своите трудове в областта на родителството, образованието и лидерството. Той е автор на няколко бестселъра, сред които „Родителски наръчник“, „Трениране на успешни родители“, „Трениране на успешни учители“ и др. Томас Гордън е трикратно номиниран за Нобелова награда за мир. В специален сайт е предоставена детайлна информация за Томас Гордън. [1] Разработеният от него метод е необходим за всеки учител, който иска да създаде позитивна и ефективна учебна среда. По програмата „Трениране на успешни учители“ (TET) се обучават стотици хиляди учители по целия свят: „Програмата T.E.T. – Teacher Effectiveness Training Program е едно от най-надеждните решения в световен мащаб за учители и възпитатели, които желаят да създадат ефективна учебна атмосфера в своето училище/клас, да намалят конфликтите в отношенията между учители и ученици, учители и родители, учители и възпитатели, да „освободят повече място“, за да се съсредоточат върху по-важните фактори, които подобряват качеството на образованието“. [2] С нейна помощ те успяват да подобрят комуникацията си с учениците, да разрешават конфликти конструктивно и да създадат класна стая, в която учениците се чувстват подкрепени и мотивирани да учат. „Трениране на успешни учители“ е практическо ръководство, което предлага на учителите конкретни стратегии и умения за ефективно общуване с учениците.

Ефективната комуникация между учител и ученик е крайъгълният камък на успешното обучение и изграждането на позитивна учебна среда. Тя е в основата на доверието, уважението и взаимното разбирателство, които са необходими условия за развитието на учениците, както в академичен, така и в емоционален, социален и нравствен план. Методът на Томас Гордън предлага ценни инструменти и техники за подобряване на тази комуникация и за създаване на взаимоотношения, които подкрепят ученето и личностното развитие. Разглежда се ролята на учителя като ефективен комуникатор. Авторът подчертава, че успешни учители са тези, които умеят да общуват с учениците по ясен, разбираем и уважителен начин. Той е представен в сайта на български език и съдържа доказателства за адаптирането и прилагането на метода на Томас Гордън в България. [3]

В съвременния образователен контекст ролята на учителя е многоаспектна и се простира далеч отвъд предаването на знания. Учителят е ментор, наставник и човек, който подкрепя учениците в тяхното откриване на света. За да изпълни успешно тези задачи, учителят трябва да бъде ефективен комуникатор.

Ефективната комуникация не е само предаване на информация. Тя е двустранен процес, който включва активно слушане, разбиране на емоциите и потребностите на учениците, както и способност за ясно и уважително изразяване на собствените мисли и чувства. Когато комуникацията е ефективна, учениците се чувстват чути, разбрани и подкрепени. Това ги мотивира да учат, да участват активно в учебния процес и да развиват своите таланти и способности.

Учителят като фасилитатор в комуникативния процес

Томас Гордън създава концепция за учителя като фасилитатор, а не като авторитарен ръководител. Традиционният модел на обучение, при който учителят е източник на знания, а учениците са пасивни слушатели, е неефективен и демотивиращ. Томас Гордън предлага нов подход, основаващ се на идеята, че учителят трябва да създава условия за активно учене и сътрудничество между учениците. [4] Той трябва да бъде фасилитатор, който помага на учениците да откриват знанията сами, да развиват критическо мислене и да решават проблеми.

За целта учителят трябва да се откаже от традиционната роля на лектор,  от класическия метод на преподаване, при който учителят говори, а учениците слушат. Вместо това учителят трябва да създава възможности за учениците да участват активно в процеса на обучение. Активното учене е необходимо, защото учениците учат най-добре, когато са лично ангажирани в процеса на обучение. Това може да се постигне чрез различни методи като работа в групи, дискусии, решаване на проблеми и проекти.

Томас Гордън насърчава учителите да създават условия за сътрудничество между учениците. Той вярва, че учениците могат да учат един от друг и да развиват социални умения, докато работят заедно. [5] От друга страна, учениците са по-мотивирани да учат, когато имат чувство за контрол върху процеса на обучение и когато виждат смисъл в това, което учат.

 

Учителят като модел за подражание в комуникативния процес

Учителите не само предават знания, но и влияят върху формирането на характера и ценностите на учениците, върху тяхното личностно израстване. Наблюдавайки учителите, учениците възприемат знания не само чрез думите им, но и чрез поведението им и чрез цялостното им излъчване. Затова е важно учителите да бъдат осъзнати за това какви модели предлагат на учениците си.

Поради тази причина Томас Гордън твърди, че е от съществено значение учителите да бъдат автентични в общуването и да не се преструват. Учениците ценят искреността и могат да усетят, когато учителят не е искрен с тях. [6]

Най-силният пример за учениците е поведението на учителя. Учителите трябва да бъдат внимателни към това как се държат в класната стая и извън нея, защото учениците винаги наблюдават.

Томас Гордън подчертава, че учителите предават ценностите си на учениците дори и без да го осъзнават. Затова е от значение учителите да бъдат проявители на висши ценности. [7]

Емоционалната интелигентност на учителя е от съществено значение за учебната комуникация. Той трябва да умее да управлява чувствата си и да разбира чувствата на учениците.

 

Учителят като лидер в комуникативния процес

В учебната комуникация учителят е в ролята на лидер в класната стая. Учителят ръководи процеса на обучение, създава правила и очаквания и поддържа дисциплина. Лидерството на учителя трябва да се основава на уважение, доверие и разбиране, а не на авторитаризъм и наказания. Томас Гордън подчертава, че успешни учители са тези, които умеят да ръководят класната стая по ефективен и демократичен начин. [8]

Роля на учителя лидер е да вдъхновява и мотивира учениците Сред­ст­ва за това могат да бъдат например създаване на усещане за значимост на учебната дейност, предлагане на възможности за избор и отговорност, използване на позитивна обратна връзка и насърчаване на сътрудничеството.

Съществуват различни лидерски стилове, като например:

• Авторитарен лидер: Учителят взема всички решения сам.
• Демократичен лидер: Учителят взема решения заедно с учениците.
• Либерален лидер: Учителят предоставя на учениците голяма свобода на действие.

Ефективното лидерство означава да се намери баланс между различните лидерски стилове. Учителите трябва да бъдат способни да вземат решения, но също така трябва да бъдат готови да изслушат мнението на учениците и да ги включат в процеса на вземане на решения.

Не е маловажно и развитието на лидерски умения у учениците. Това може да се постигне чрез вземане на участие в различни дейности и проекти: работа в екип, участие в ученически съвети, организиране на училищни събития и др.

Учителят не е единствен лидер в училището, поради което сътрудничеството с колегите и родителите е важно за създаването на успешна учебна комуникация.

 

Ефективна комуникация с учениците

Томас Гордън описва конкретни комуникационни умения, които учителите могат да използват, за да изградят по-добри взаимоотношения с учениците си и да създадат по-позитивна учебна среда. [9] Ефективната комуникация е от съществено значение за успеха на учителя, затова учителите, които владеят тези умения, по-успешно мотивират учениците, разрешават конфликти и създават усещане за принадлежност в класната стая.

Гордън идентифицира някои от най-често срещаните бариери в общуването, като например критика, обвинения, заплахи и съвети. Той обяснява защо тези бариери са вредни и предлага алтернативни начини за общуване. Той подчертава и важността на изграждането на доверие между учителя и учениците. Предлага съвети за това как учителите могат да създадат усещане за сигурност и подкрепа в класната стая. [10]

От правилната комуникация зависи и справянето с проблемното поведение на учениците като нарушаване на дисциплината, агресия, липса на внимание и други. Томас Гордън счита, че традиционните методи за наказание често са неефективни и могат да имат негативни последици за учениците. Затова той предлага нов подход, който се основава на разбиране на причините за проблемното поведение и на търсене на решения, които са приемливи и за двете страни – учителя и ученика. [11] Тъй като проблемното поведение често е симптом на някакъв проблем на ученика, авторът предлага на учителите да се опитат да разберат какви са причините за поведението на ученика, вместо просто да го наказват. Учениците се държат по даден начин, защото имат определени потребности и мотиви. Някои ученици може да се държат предизвикателно, защото се чувстват несигурни или защото имат проблеми у дома. Други ученици може да се държат пасивно, защото се страхуват да бъдат критикувани или защото не се чувстват достатъчно умни. Важно е също да се вземе предвид етапът на развитие на учениците. Децата в различна възраст имат различни нужди и способности. Учителите трябва да бъдат запознати с тези различия, за да могат да реагират по подходящ начин на ученическото поведение.

 

Активно слушане – ключът към разбиране на ученика

Едно от най-важните умения за ефективна комуникация е активното слушане. То не се изчерпва само със спокойно изчакване на ученика да довърши мисълта си. По дефиниция активното слушане предполага съсредоточаване върху изказването на ученика, усилие да бъде разбрана гледната му точка и същността на споделения проблем, демонстрация със средствата на речевата и невербалната комуникация, че го слушаме внимателно. Учителят трябва да покаже на ученика, че го слуша с интерес и разбиране, използвайки невербални сигнали като кимане с глава, зрителен контакт и др. и вербални фрази от типа на „Разбирам те“, „Това значи ли, че…“ и т.н.

Активното слушане е повече от техника, то е отношение на уважение и загриженост към ученика. Когато учителят слуша активно, той създава усещане за сигурност и доверие, което позволява на учениците да бъдат по-открити и да споделят своите мисли и чувства. Това е особено важно за учениците, които се борят с трудности или имат емоционални проблеми.

Таблица № 1 Активното слушане. Таблицата е от Гордън, Т. (2013).

Трениране на успешни родители. София: Колибри, 96–112.

[Gordan, T. (2013). Trenirane na uspeshni roditeli. Sofia: Kolibri, 96–112.]

„Аз-послания“ – изразяване на себе си без обвинения

Освен активното слушане, важно е учителите да умеят да изразяват себе си по начин, който е ясен и разбираем за учениците. Това означава да говорят спокойно и уверено, да използват подходящ език и да избягват употребата на обидни и унизителни думи. За целта се използва друг важен инструмент в метода на Гордън – „Аз-посланията“. [12] Те представляват начин учителят да изрази своите чувства и възгледи, без да обвинява или критикува ученика. „Аз-посланието“ се състои от три части. На първо място се прави описание на ситуацията („Когато виждам, че се случва…“). Следващият етап изисква изразяване на чувствата на учителя „Аз се чувствам…“. В последния етап е необходимо да се обяснят последиците: „Защото това ще доведе до…“.

Например вместо да каже „Ти си разхвърлян!“, учителят може да каже „Когато виждам разхвърлян чин, аз се чувствам притеснен, защото това пречи на работата ни“. „Аз-посланията“ помагат да бъдат избегнати конфликти и да се запази позитивната атмосфера в класната стая. Те също така учат учениците на отговорност и ги насърчават да бъдат по-внимателни в своите действия.

 

Разрешаване на конфликти – методът на ненасилие

Методиката на Томас Гордън предлага конструктивен подход към разрешаването на конфликти между учител и ученик. Той се основава на принципа на ненасилие и търсене на решение, което да удовлетворява и двете страни. Процесът включва няколко стъпки:

• Изслушване на ученика: Учителят трябва да изслуша внимателно какво има да каже ученикът, да се опита да разбере неговата гледна точка.
• Изразяване на собствено мнение: Учителят трябва да изрази своето мнение и чувства по отношение на ситуацията.
• Търсене на решение: Учителят и ученикът заедно търсят решение, което да е приемливо и за двете страни. [13] Този метод помага на учениците да се научат да разрешават конфликти, да зачитат мнението на другите и да поемат отговорност за своите действия. Той също така укрепва връзката между учител и ученик и създава усещане за справедливост и взаимно уважение.

Съществуват различни методи за разрешаване на конфликти, като например:

• Преговори: Учителят и ученикът се опитват да постигнат споразумение, което е приемливо и за двете страни.
• Посредничество: Учителят играе ролята на посредник между учениците, които са в конфликт.
• Арбитраж: Учителят взема решение, което е задължително и за двете страни.

Важно е учителят да се опита да избягва конфликтите, когато е възможно. Това може да стане чрез създаване на позитивна класна стая, в която учениците се чувстват сигурни и подкрепени.

В основата на този подход стои приемането на детето такова, каквото е и отказ от авторитарно поведение. Приемането е акт на обич. Томас Гордън смята, че чувството да си обичан има огромна мощ, насърчава умственото и физическо развитие и е най-ефикасната терапия за справяне с всякакви психологически щети. [14]

Създаването на безконфликтно общуване и по-лесното решаване на конфликти изисква осъзнаване на пречките пред общуването. Гордън изяснява дванайсетте препятствия пред общуването. Те са послания на неприемане, които могат да блокират по-нататъшното общуване. Те затрудняват или прекратяват процеса на двупосочно общуване. Важно е тези препятствия да бъдат изучени добре от педагозите, да бъдат добре разбрани с цел да бъдат избирани. [15] Както и да се усвоят правилните модели на комуникация, за да бъдат предпазени участниците в педагогическия процес от нежелани реакции и недоразумения, поради неправилно декодиране на информацията. Дванайсетте препятствия пред общуването са представени в следната таблица, където са описвани съответстващите им езикови изрази, както и последващите емоционални реакции.

Таблица № 2 Препятствия пред общуването. Таблицата е от Гордън, Т. (2013). Трениране на успешни родители. София: Колибри, 113–123.

[Gordan, T. (2013). Trenirane na uspeshni roditeli. Sofia: Kolibri, 113–123.]

Беззагубният метод за разрешаване на конфликти

Томас Гордън достига до идеята, че много от отрицателните чувства и поведения на учениците са механизми за справяне с учителската власт и че причината за тези чувства са методите, които се използват. Той предлага нов алтернативен метод за разрешаване на конфликтите. Опитът показва, че конфликтите в училище се решават не чрез толерантния, а чрез властническия подход. При третия метод страните в конфликта обединяват усилия­та си в търсене на решение, което е приемливо и за двете. Така не се налага нито една от страните да понесе загуба. Методът може да се използва за разрешаване на конфликти във всякакви взаимоотношения – брачни, делови, дружески. [16]

Как действа този метод в класната стая? При конфликт между учител и ученик, двамата трябва да потърсят заедно полезни решения, а след това да изберат онова решение, което най-добре ще удовлетвори потребностите, както на учителя, така и на ученика. Тук са от голямо значение уменията за успешно конфронтиране и активно изслушване. Ползите от беззагубния метод са много. Една от тях е, че той създава положителни чувства и взаимно уважение. Освен това този подход налага извода, че проблемите се решават най-добре чрез сътрудничество, а не чрез конкуренция. Друго предимство на този метод, че той разкрепостява въображението и позволява търсенето на творчески решения на проблемите, които са винаги уникални.

По същество този метод дефинира конфликта като проблем, подлежащ на решаване. Следва търсене на решение. Конфликтите се възприемат като здравословни, неразрушителни, естествени събития в живота на учителя и ученика. Целта е конфликтите да се превърнат в средства за засилване и укрепване на взаимоотношенията, а не за тяхното разрушаване.

Условие за прилагането на този метод е учителят да е добил умения за активно изслушване. Освен това са му необходими и асертивни умения, за да успее да изрази собствените си потребности. Също е добре учителят да обясни на ученика какво представлява беззагубният метод, преди да го приложи.

Беззагубният метод за решаване на конфликти се състои от шест стъп­ки:

1. Дефиниране, определяне на проблема
2. Изброяване на възможните решения
3. Оценка на решенията
4. Определяне на най-доброто решение
5. Решаване как да се приложи решението
6. Оценка на степента, до която решението е разрешило пробле­ма.

Друго важно умение, подпомагащо прилагането на този метод, е способността за формулиране на аз-послания. [17] За разлика от ти-посланията, които създават негативни чувства на вина, враждебност и водят до ескалиране на конфликтите, аз-посланията освобождават другия от отговорността за нашето състояние и олекотяват конфликта.

Ползите от прилагането на този метод в училищата са следните:

• Учениците и учителите се чувстват свободни да изразяват чувствата си.
• Постига се топлота и близост във взаимоотношенията.
• Напълно отсъства омразата, защото не се налага власт.
• Нараства мотивацията за прилагане на решението, което сами сме взели.
• Получава се синергичен процес – два елемента се подсилват взаимно и водят до нещо по-добро.
• Методът не прилага власт и авторитет, което ликвидира огромни рискове: деструктивно поведение, агресия, отмъстителност, вандализъм, палячовщина, лъжи.
• Децата обикват учителите, а учителите – децата. Те проявяват взаимно уважение, загриженост и доверие. Учителите и учениците се сприятеляват.
• Разкриват се действителните проблеми, което помага за намиране на реални решения.
• Учениците стават по-отговорни и по-зрели, добиват вяра, че са способни на зряло поведение, могат да разберат чувствата на учителя и да променят поведението си.
• Методът не използва наказания, което поражда доверие и лич­на отговорност.

В резюме може да се каже, че това е един революционен метод, който води до доказано позитивни резултати при хиляди ученици и учители по цял свят.

 

Комуникация с цел създаване на позитивна учебна среда

Учебната среда играе ключова роля за мотивацията, ангажираността и постиженията на учениците. Методът на Томас Гордън набляга на създаването на позитивна и подкрепяща учебна среда, в която учениците се чувстват сигурни, уважавани и мотивирани да учат. [18] Учениците, които се чувстват комфортно и подкрепени в класната стая, са по-склонни да участват активно, да задават въпроси и да поемат рискове. Тази среда включва:

• Установяване на ясни правила и очаквания, които да се отличават с конкретика, да са справедливи и да бъдат прилагани последователно.
• Използване на позитивна обратна връзка, каквато са похвалата и окуражаването. Те представляват мощни инструменти за създаване на мотивация за учене и посещаване на училище с желание при учениците.
• Насърчаване на сътрудничеството между учениците. Работата в екип развива социални умения и чувство за принадлежност, носи радост и вдъхновение. Този метод беше широко застъпен у нас в епохата на социализма и показа висока надеждност и отлични резултати. По-силните ученици помагаха на изоставащите с цел достигане нивото на класа.
• Създаване на възможности за учениците да поемат отговорност.

Участието в управлението на класната стая и вземането на решения помага на учениците да се чувстват ангажирани и отговорни.

Кои са характеристиките на позитивната класна стая? Базов фактор е уважението между учителите и учениците. Не по-маловажно е създаването на доверие в педагогическата комуникация. Учениците се нуждаят от сигур­ност при споделяне на своите мисли и чувства с учителя. Учителите от своя страна подкрепят учениците в процеса на учене и им помагат да пре­одолеят трудностите. Уважението, доверието и подкрепата повишават мотивацията на учениците да учат и да постигат познавателни успехи. Учителите според Томас Гордън трябва да създадат усещане за принадлежност в класната стая, така че всеки ученик да се чувства ценен и приет. [19]

За целите на здравата педагогическа комуникация е важно насърчаване на сътрудничеството между учениците. Като методи за стимулиране на сътрудничеството могат да бъдат използвани работата в групи, проектите и дискусиите.

Томас Гордън предлага алтернативи на традиционните методи за наказание. Такива са методите за поддържане на дисциплина, които се основават на уважение, разбиране и търсене на решения, приемливи и за двете страни. [20]

 

Работа с родителите – партньорство в името на ученика

Важен аспект в педагогическата комуникация е сътрудничеството с родителите. Учителите и родителите трябва да бъдат партньори в грижата за ученика. Това включва редовна комуникация, обмяна на информация и съвместно вземане на решения. Когато родителите и учителите работят заедно, учениците получават последователна подкрепа и насърчение както у дома, така и в училище. Това е от съществено значение за тяхното психи­чес­ко и академично развитие. Учителите, които успяват да изградят добри взаимоотношения с родителите, са по-способни да подкрепят учениците си и да им помогнат да развият своя потенциал. Авторът подчертава, че успешните учители съумяват да изградят добри отношения с родителите на учениците. Сътрудничеството между учителите и родителите е от съществено значение за успеха на учениците.

Защо е така? Родителите са първите учители на децата си и тяхната подкрепа е от съществено значение за успеха на учениците в училище. Съществуват различни стратегии за работа с родителите. Сред тях са редовните родителски срещи, изпращане информация до родителите за учениците, включването на родителите в различни училищни дейности и създаване на усещане за партньорство.

Гордън съветва учителите да се опитат да разберат гледната точка на родителите и да бъдат емпатични към техните притеснения и очаквания.

В ситуация на конфликти с родителите е най-добре да се общува чрез взаимно уважение и търсене на решения, приемливи и за двете страни.

Според Томас Гордън е редно родителите да бъдат интегрирани в образователния процес чрез включване в дейности като доброволна работа в училище, участие в родителски срещи и обсъждане на учебния материал с децата си у дома. [21]

 

Развитие на емоционална интелигентност

Методът на педагогическа комуникация на Томас Гордън помага на учениците да развият своята емоционална интелигентност. Тя включва способността да разпознават и управляват собствените си емоции, както и да разбират и да се отнасят с уважение и емпатия към емоциите на другите. [22] Развитието на емоционална интелигентност е важно за успеха на учениците не само в училищен, но и в житейски план. Знанието за вътрешния им свят подпомага самокритичността, способността за самоанализ и себеконтрол и помага за изграждане на здрави взаимоотношения, справяне със стреса и вземане на мъдри решения.

 

Предимства на метода на Томас Гордън

Авторът на статията, използвайки методите на анализа и синтеза, достига до заключението, че методиката на педагогически взаимоотношения, създадена от Томас Гордън, може да бъде приложена в различни ситуации в класната стая, от разрешаване на конфликти до мотивиране на учениците и създаване на позитивна учебна среда. Методът има ред предимства както за учителите, така и за учениците, а също и за родителите. Той помага за:

• подобряване на комуникацията и взаимоотношенията;
• създаване на позитивна и подкрепяща учебна среда;
• развитие на емоционална интелигентност;
• намаляване на конфликтите и проблемите с дисциплината;
• повишаване на мотивацията и ангажираността на учениците;
• подобряване на академичните резултати;

 

Приложение на методиката на Томас Гордън в българското образование.

Идеите на Томас Гордън за успешна педагогическа комуникация имат практико-приложен характер и могат да бъдат реализирани в българското образование по много начини. Ето някои конкретни примери:

Обучение на учители. Министерството на образованието и науката може да включи обучение по педагогическа комуникация в програмите за обучение на учители. Това би могло да се реализира чрез семинари, работилници и курсове, които дават на учителите знания и умения за ефективно общуване с учениците и родителите, както и помежду им.

Промяна на учебните програми. Учебните програми могат да бъдат променени така, че да се набляга на развитието на комуникативни умения у учениците. Това може да стане чрез включване на дейности, които насърчават активното слушане, емпатията и ненасилствената комуникация и емоционалната интелигентност.

Създаване на позитивна учебна среда. Училищата могат да създадат позитивна учебна среда, в която учениците се чувстват сигурни и подкрепени. Това може да стане чрез насърчаване на учителите да бъдат търпеливи, подкрепящи и да дават на учениците време да се изразят.

Използване на ненасилствена комуникация. Учителите трябва да бъдат обучени да използват ненасилствена комуникация, която избягва да използва думи, които могат да наранят или обидят учениците. Също така е добре да има обучения за невербална комуникация за учители с цел овладяване на интонацията, жестикулацията, мимиките и други невербални сигнали.

Насърчаване на активното участие на учениците. Учителите тряб­ва да насърчават активното участие на учениците в учебния процес. Това може да стане чрез използване на различни методи на обучение като дискусии, проекти и други интерактивни дейности.

Работа с родителите. Училищата могат да работят с родителите, за да ги информират за идеите на Томас Гордън за успешна педагогическа комуникация. Това може да стане чрез родителски срещи, обучения, семинари и други събития.

Прилагането на идеите на Томас Гордън в българското образование може да доведе до много положителни резултати, като:

• подобрени взаимоотношения между учители и ученици, учители и родители, учители и учители, учители и администрация;
• повишена мотивация и интерес към учене у учениците;
• намаляване на проблемите с дисциплината в училище;
• по-добри резултати от обучението;
• по-позитивна и подкрепяща учебна среда.

Авторът на статията изучава теоретично, изследва емпирично и апробира в ежедневната си педагогическа дейност комуникативните подходи от модела „Трениране на успешни учители“ по следните начини:

Обучение по метода ТУУ. Реализирано е обучение по методиката на Томас Гордън, в което са усвоени не само теоретическите постановки, но и практическо-приложните аспекти на педагогическата комуникация. Това се осъществява чрез разиграване в симулативна среда на методите за ненасилствена комуникация като активно слушане, аз-послания, беззагубен метод за решаване на конфликти и др.

Прилагане на метода ТУУ в личната педагогическа практика. Прилага се в педагогическото общуване с ученици в следните етапи на обучение: предучилищно, начално училищно образование и гимназиално образование. Подходът се изразява в уважение, изслушване и равнопоставен диалог, асертивно поведение на учителя, без авторитарен и властови подход.

Изследване ефективността на метода ТУУ в българското училище. Във връзка с работа по дисертационен труд, изследващ принципи на хуманизма в образованието, се провежда емпирично проучване върху психологическото въздействие, учебната мотивация и академичните постижения на учениците при прилагане техниките и методите от програмата ТУУ в българското училище.

Сравнителен анализ между концепцията на Томас Гордън и дру­ги подобни по същността си подходи на педагогическо взаимодействие. Методиката, създадена от Томас Гордън, притежава сходни характеристики с други педагогически концепции. Такива са Слънчевата педагогика на Петър Дънов, Сугестопедията на д-р Георги Лозанов, Хуманната педагогика на Шалва Амонашвили, Валдорфската педагогика на Рудолф Щайнер. Съществено сходства се срещат и по отношение на демократичното образование, за чието развитие особен принос има Яков Хехт. Методът на Томас Гордън притежава това предимство по отношение на останалите, че е достъпен за всеки, лесен е за изучаване и е добре структуриран, което го прави удобен и приложим.

Анализ на съвременните предизвикателства. Съвременните предизвикателства в образованието, като дигитализацията, разнообразието в класната стая и нарастващото ниво на стрес, липсата на дисциплина понижават ефективността на педагогическата комуникация. В тези условия методиката на Томас Гордън може да бъде адаптирана и приложена с цел нормализиране на комуникативните процеси, снижаване нивата на стрес и стимулиране на интереса към учебна дейност.

 

Дискусионни въпроси

В контекста на направеното изложение биха могли да възникнат някои въпроси, като:

• Приложими ли са изследваните комуникативни подходи в бъл­гарската образователна среда?
• Как методиката на Томас Гордън може да бъде адаптирана към съвременните предизвикателства в българското образование, като дигитализацията и нарастващите проблеми с дисциплината в класните стаи?
• Какви са потенциалните ограничения на методиката на Гордън и как могат да бъдат преодолени?
• Как методиката на Гордън допринася за развитието на емоционалната интелигентност както на учителите, така и на учениците?
• Какви са най-честите предизвикателства при прилагането на методиката на Гордън и как могат да бъдат преодолени?
• Прилагането на методиката за педагогическа комуникация на Томас Гордън крие ли риск от прекомерно скъсяване на дистанцията в общуването с учениците и в резултат на това би ли довела до снижаване на авторитета му?
• Как всеки учител да разработи свои методи, надграждащи и обогатяващи ТУУ, за да превърне метода на Томас Гордън в свой?
• Как методиката на Гордън може да бъде интегрирана с други иновативни подходи в образованието?

Заключение

Учебната комуникация по метода на Томас Гордън може да се раз­глеж­да като инвестиция в бъдещето на учениците. Този метод им дава ценни умения за общуване, решаване на проблеми и изграждане на здрави взаимоотношения. Ефективното общуване е от решаващо значение за успешната педагогическа практика. Методиката на Томас Гордън „Трениране на успешни учители“ предлага ценни насоки за това как да се подобри педагогическата комуникация и да се създадат по-добри взаимоотношения между учители и ученици.

Методиката акцентира върху изискуемите качества на учителя и вър­ху отговорността му да поддържа ред и дисциплина, да обучава, да общува правилно. Не се взема предвид обаче сложността на съвременната образователна ситуация. По отношение на българското образование е невъзможно проблемите да бъдат решени единствено чрез методите на ненасилствена комуникация. Необходими са други радикални промени в обществото като цяло и в частност в образователните програми, които ще позволят прилагането на подобни хуманни концепции.

 

Цитати и бележки

[1] Thomas Gordon. https://www.gordontraining.com/thomas-gordon/. Retrieved on 21.02.2025.

[2] За повече информация виж в  T.E.T. – Teacher Effectiveness Training  Program. https://mgis.edu.vn/en/t-e-t-teacher-effectiveness-training-program/. Retrieved on 21.02.202

[3] Gordon Training Bulgaria. https://gordonbulgaria.com/index.php?action=thomas-gordon. Retrieved on 21.02.2025.

[4] Гордън, Т. (2013). Трениране на успешни родители. София: Колибри, 19–39. [Gordan, T. (2013). Trenirane na uspeshni roditeli. Sofia: Kolibri, 19–39.]

[5] виж пак там, 27.

[6] виж пак там, 58–60.

[7] виж пак там, 355–383.

[8] виж пак там, 244–255.

[9] виж пак там, 201–228.

[10] виж пак там, 113–123.

[11] виж пак там, 276–286.

[12] виж пак там, 182–200.

[13] виж пак там, 83 –88.

[15] виж пак там, 72–82.

[16] виж пак там, 276 –315.

[17] виж пак там, 174 –191.

[18] виж пак там, 85–87.

[19] виж пак там, 83–87.

[20] виж пак там, 37–39.

[21] виж пак там, 384–403.

[22] виж пак там, 311–315.

 

Библиография

Гордън, Т. (2013). Трениране на успешни родители. София: Колибри. [Gordan, T. (2013). Trenirane na uspeshni roditeli. Sofia: Kolibri.]

Корчак, Я. (1987). Право на детето на уважение. Как да обичаме детето. София: Министерство на народната просвета. [Korchak, Ya. (1987). Pravo na deteto na uvazhenie. Kak da obichame deteto. Sofia: Ministerstvo na narodnata prosveta.]

Нанчева, С. (2019). Неучебен предмет. София: Сдружение „Професионален форум за образованието”. [Nancheva, S. (2019). Neucheben predmet. Sofia: Sdruzhenie „Profesionalen forum za obrazovanieto”.]

Хехт, Я. (2013). Демократичното образование. София: Изток-Запад. [Heht, Ya. (2013). Demokratichnoto obrazovanie. Sofia: Iztok-Zapad.]

Ирена Шунина е докторант в катедра „Философия“ към Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, направление Философия на образованието. Дисертационният ѝ труд е посветен на изследване принципите на хуманизма в неформални педагогически модели в българското образование. Тя е магистър по философия, начална и предучилищна педагогика и специализант по педагогическа психология. Работи като учител по философия. Понастоящем е докторант към Философския факултет на Софийския университет, направление Философия на образованието.

 

Ръкописът е изпратен на 26.02.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 01.03.2025 до 01.04.2025 г.

Приемане за публикуване: 02.04.2025 г.

Manuscript was submitted: 04.03.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 01.03.2025 till 01.04.2025.

Accepted: 02.04.2025.

Брой 63 на сп. „Реторика и комуникации“ (април 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 63 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.