Академична и педагогическа комуникация

Academic and Pedagogical Communication

 DOI.10.55206/KBYT2933

 

Даниел Полихронов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: d.polihronov@fp.uni-sofia.bg

Абстракт: Статията представя интердисциплинарно изследване на въздейст­вието на съвременната попфолк музика върху социализацията и възпитание­то на младите хора в България, ситуирани в контекста на променящата се културно-информационна среда. Изследователската хипотеза изхожда от разбирането, че попфолкът, еволюирал от маргинален до доминиращ културен феномен, формира модели на поведение и ценности, които често надхвърлят границите на естетическото и се превръщат в социални кодове за идентификация и подражание. Върху основата на теоретико-емпирично изследване, включващо структурирани интервюта с автори на текстове – Лора Димитрова и Петя Радева, се извършва интерпретативен анализ на лирическите послания и техните педагогически импликации. Интервюираните текстописци споделят свои лични етични принципи, професионални компромиси, наложени от пазарната динамика, както и рефлексия за възпитателната отговорност към младата аудитория. Анализът очертава динамиката между художествената фикция и социалната реалност в условия на отслабен семеен и институционален контрол, ниска функционална грамотност и висока степен на идентификация с медийни образи. Изводите подчертават необходимостта от културно и педагогическо посредничество, насочено към формиране на критично мислене и социална устойчивост. Артистичните текстове следва да се възприемат не буквално, а като културен продукт, чието въздействие изисква интердисциплинарна интерпретация и социална регулация.

Ключови думи: съвременна попфолк музика, възпитателен процес, послания, влияние, интервюиране, автори на попфолк текстове, контент-анализ.

The Messages of Contemporary Pop-folk Music  and Their Influence on Educational Processes

Daniel Polihronov

Sofia University „St. Kliment Ohridski”

E-mail: d.polihronov@fp.uni-sofia.bg

Abstract: The article presents an interdisciplinary study of the impact of contem­porary pop-folk music on the socialisation and education of young people in Bulgaria, situated in the context of the changing cultural and information environ­ment. The research hypothesis is based on the understanding that pop-folk, having evolved from a marginal to a dominant cultural phenomenon, forms models of behaviour and values that often go beyond the boundaries of the aesthetic and become social codes for identification and imitation. On the basis of a theoretical-empirical study, including structured interviews with authors of lyrics – Lora Dimitrova and Petya Radeva, an interpretative analysis of the lyrical messages and their pedagogical implications is carried out. The interviewed songwriters share their personal ethical principles, professional compromises imposed by market dynamics, as well as reflections on the educational responsibility towards the young audience. The analysis outlines the dynamics between artistic fiction and social reality in conditions of weakened family and institutional control, low functional literacy and a high degree of identification with media images. The conclusions emphasise the need for cultural and pedagogical mediation aimed at forming critical thinking and social resilience. Artistic texts should be perceived not literally, but as a cultural product, the impact of which requires interdis­ciplinary interpretation and social regulation.

 

Keywords: contemporary pop folk music, educational process, messages, influ­ence, songwriters, content analysis.

Уводни думи

В резултат от съвременните демографски процеси и от разширените възможности за културен обмен чрез свободно пътуване на хора или технологични постижения се засилва ролята на културно-информационната сре­да. Съществена част от нея в България и на Балканския полуостров е попфолк музиката. Тя оказва значимо влияние върху обществото, като достига до съвременния потребител с над милион гледания за денонощие. Това налага нейното проучване в социален и в педагогически контекст.

Изследване и резултати

В рамките на проведено теоретико-емпирично изследване относно влия­нието на съвременната попфолк музика върху младите хора са интервюира­ни автори на попфолк текстове – Лора Димитрова и Петя Радева. Интер­вюто е структурирано с предварително подготвени въпроси, еднакви за двете поетеси. Проведено е в периода декември 2024 – януари 2025 г. Формираната извадка следва принципа на отзовалите се на покана в социалните мрежи на официалните профили на автори на текстове от последните 10 години.

Резултатите от проведеното проучване представят анализ на отговорите, получени от интервюираните лица в контекста на темата за влиянието на попфолк музиката и посланията ѝ върху процеса на възпитанието на младите хора в България.

Докато в миналото попфолкът беше маргинализиран и често свързван с „утайката“ на обществото, в съвремието ни този статут не е такъв. Много от личностите, които са свързани с попфолка, са утвърдени, известни, успели финансово и с високо образование.

Голяма част от проблемите на посланията ги виждаме като реални изпитания – както за самата личност, така и за цялото общество. Причината за тях не се корени единствено в попфолка. Той само се явява като едно отражение на това, което се е зараждало и обществото е допуснало да се увеличи до такава степен, че сега да е необходимо да се налагат законови промени за ограничаване на райския газ, вейповете, хазарта, бързите кредити и др.

Възпитанието, образованието, обществото, контролът бяха противопо­ложни на тези негативни послания и не можеха да хванат корени във всекидневието. Затова и литературата, и нейните преводи си позволяваха в начина на изразяване да бъдат по-крайни, защото беше изключено това да бъде приложено в нечие ежедневие. Средата не го позволяваше.

Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо, и бутилка ром! А дявола и спирта другите довърши! Йо-хо-хо, и бутилка ром! [1]

Дали тийнейджърите навремето са били застрашени, когато са чели „Островът на съкровищата“?

Посланията на текстовете корелират със средата. Буквализмът в абсолютно и фрапантно контрастна среда не е възможен. Ако навремето някой пее „пиян от любов“, то този израз не би могъл да се приеме в прякото му значение. Текстове като:

Със сто километра в час пак съм номер едно,

със сто километра в час аз летя. [2]

бяха възприемани преди като израз на сила, енергичност, дръзновение, свобода, но не и като възможност, демонстрация или провокация за развиване на 100 км/ч. На първо място, ограниченията на средата не го позволяваха – никой не си е помислял, че „Трабант“, „Лада“ или „Жигули“ ще се движат със 100 км/ч. На второ място, при високо равнище на самосъзнание на личността към спазване на правилата и на самоконтрол за възпиране от извършване на девиантни прояви, подобни послания се възприемат като не­що весело, смешно, забавно, но абсолютно нереално и невъзможно. Причината за това е протективното действие на факторите на средата върху формирането и развитието на личността в миналото, противопоставено на огромните възможности и занижения контрол на достъп до тях в съвременното общество.

Логично се поставя въпросът за бързото деактуализиране на текстовете, защото днес се пее:

Настъпвам с 300 моята черна Бавария

Buona sera, señorita, ciao, ciao […]

BMW-то, BMW-то, BMW-то, газ

Айде дай му, дай му, дай му, дай му ряз. [3]

И е абсолютно възможно, и ежедневно ставаме свидетели на развиването на такива скорости и на последиците от подобни прояви.

На трето място, не без значение е равнището на когнитивните способности, на функционалната грамотност, на оценъчните умения и на емоционалната грамотност и компетентност. Това влияе върху възприемането на абстрактния характер на изкуството.

В съвременния свят границите между действителността и паралелната артистична/ творческа реалност се преливат. В публикации във Фейс­бук се поставя въпросът:

Как очаквате децата да са послушни, при положение че Тарзан живее полугол, Пепеляшка се връща вкъщи в полунощ, Пинокио лъже през цялото време, Аладин е кралят на крадците, Батман кара с 260 км/ч, Спящата Красавица е мързелива, а Снежанка живее със 7 момчета…

В съвременното общество този прочит е напълно възможен, защото принципите и моралните норми, разбирани и разчитани като съвременни ценности, допускат подобна реалност. Снежанка наистина може да живее със седем момчета и подобни реални житейски истории се тиражират в социалните мрежи и в риалити предавания (TLC). Затова се появяват публикации, в които се призовава към замяна на думата „негър“ в класиката „Десет малки негърчета“ (1939) на Агата Кристи – „най-продаваният криминален роман в света и седма най-популярна книга на всички времена“. [4] В тази насока са и призивите да се дорисуват панталонки на Мечо Пух, както и да се сложат гащи на голи статуи от епохата на Ренесанса. [5]

В този контекст са и споделените от Лора Димитрова мисли по отношение на текстове, които директно или индиректно подсказват за употреба на вещества и дейности, които може да доведат до проблемни зависимости (психоактивни вещества, хазарт, високи скорости и други):

Това е сложен казус. По принцип, морално погледнато, не е редно да се предлагат песни с такова съдържание, предвид това, че голяма част от слушателите са деца. Но когато се гледа на този тип музика като бизнес, е неизбежно, тъй като (например) спонсорствата на песните и видеокли­повете, които идват от вейпове, марки алкохол, енергийни напитки и т.н., не могат да бъдат пренебрегнати. Аз лично, като автор, не бих написала с лека ръка текст, в който да се възпяват наркотични вещества или хазарт, освен ако не е метафора, например „света ти завъртах като рулет­ка“. Подобни метафори са използвани и в попмузиката (Лили Иванова – „Хазарт“), както и в хип-хопа (Bezim man – „Рулетката“), което ясно показва, че попфолкът не е единственият бранш, в който тази тема се възпява. (Лора Димитрова)

Липсата на критично мислене и умение за възприемане и осмисляне на подобни текстове се дължи на ниското равнище на функционална грамот­ност в България. За това свидетелстват резултатите както от национални – външни оценявания и държавни зрелостни изпити [6] (въпреки отчетените най-добри резултати в историята на матурите [7]), така и от международни изследвания – PISA 2022 – математическа грамотност (54%), четивна грамотност (53%), природонаучна грамотност (48%). [8] Това показва, че в голямата си част учениците не различават реалното от фикционалното. Затова и от текстописците се търсят лесноразбираеми за широката аудитория текстове:

За годините, в които съм писала текстове за бранша, промяната се състои в това, че към момента търсят от мен директни послания в текс­товете. Без сложни думи и без двупластови строфи. Всичко да е много по-директно и разбираемо. […]

На мен със сигурност ми харесват текстовете, които съм слушала преди десетина години, защото автори като Мариета Ангелова използваха интересни метафори и игри на думи, които успяваха да докоснат хората по един неповторим начин. (Лора Димитрова)

Предизвикващият усмивки въпрос „Какво е искал да каже авторът?“ всъщност става абсолютно реален и все по-актуален. Оказва се, че голяма част от съвременните младежи възприемат изказаното като абсолютно лична позиция на автора или изпълнителя. И ако те го познават (а ги виждат като реални личности – в социалните мрежи, по телевизията, в клубовете, в моловете, взимат автографи от тях, могат да ги пипнат и да се снимат с тях), защо тогава да не възприемат техните песни като директно твърдение или позиция? Именно тук реално се поставя проблемът с образите. Тези личности са успели и популярни. Те са модели на подражание. Липсата на разбиране у младите хора за разликата между личност и представа/образ води до невъзможността за разграничаване на декларацията/заявлението на позицията на автора/изпълнителя и фикцията (метаезика на произведението).

Посланията са различни! Зависи кой какво е искал да каже с текста си. […]

И преди е имало пошли текстове, има ги и сега. Както и обратното – преди е имало смислени и дълбоки текстове, има ги и сега. […]

Аз съм против подобни текстове. Със сигурност не бих написала нещо, което според моите виждания е пошло и грозно. Критерият ми е, че все едно всяка една песен я пиша за сина ми. Не желая да се срамувам той да я изслуша, така че не бих и написала такава. (Петя Радева)

Проблемът не е в пошлото (натурализмите, цинизмите и вулгаризмите) – то винаги е присъствало – и в този, и в други жанрове; и музикални, и литературни; и у нас, и в чужбина. Проблемът е във възприемането на това като достатъчно. А възприятията на всеки художествен текст се определят от вижданията или социалните поръчки на автора, но и от ерудицията, от интелекта и формираните интереси на наратора. Като пример може да се посочи сборникът „Фолклорен еротикон“ (Баладанова 1993). [9] В неговия първи том съставителят се позовава на завета на Иван Шишманов: „Даже и неприличните (както приказки, тъй и песни) заслужават и треба да се записват. Събирачът, когато дойде работа до наука, треба да се откаже от квакерщината и да не се гнуси от предмета си. Той е естествоизпитател и като такъв треба да работи. Вук Караджич не се е стеснявал да приема в речника u неприлични думи. Ний говорим, разбира се, за ония събирачи, които не съставят сборници за малолетни и девици, a които изследват народа, както се изследва един какъв да е естествен предмет всестранно. За голямата публика тия материали не са. Ако се печатат, то трябва това да става в ограничено число номеровани екземпляри и да се пращат само на лица, които специално се занимават с изучаването на тоя клон от народната словесност. Подобен един сборник излиза в Хайлброн под название Κρυπτάδια (издават го братия Хенингър, Henninger).“ (Шишманов 1889: 46, по Баладанова 1993: 10–12). [10]

Загатнати еротични податки има и в известни български поппесни: „Топъл дъжд“ (1986) на Силвия Кацарова [11] – II строфа, 1. – 2. стих; III строфа – 3. – 4. стих; IV строфа; „За тебе хората говорят“ (1997) на Тони Димитрова [12] – IV строфа; „Жена на балкона“ (2004) на Веселин Маринов [13] – I строфа, II строфа, 1. – 2. стих; III строфа – 3. – 4. Това може да се приеме като очертаване на територията на еротичното до границите на порнографското. Често пъти е предлагано и защитавано като реалистичен натурализъм.

В литературата също има произведения, които са на границата между еротиката и вулгарността. Някои от тях прекрачват и включват крайно натуралистични и дори цинични описания. Сред тях може да бъдат посочени световни класики като: „Декамерон“ (1353) на Джовани Бокачо, „Жюстин или Неволите на добродетелта“ (1791) и „Философия в будоара“ (1975) на Маркиз дьо Сад, „Тропик на рака“ (1934) на Хенри Милър, „Лолита“ (1955) на Владимир Набоков, творбите на Чарлз Буковски и др. Диапазонът между реалното, натуралното и художествено-естетическото пулсира в широки граници, диктуван от ценностите на епохата. Независимо от вулгарния език, тези произведения са световно признати, превеждани на различни езици и разпространявани в огромни тиражи поколение след поколение. Много семейства не дават подобна литература на децата си или я дават достатъчно късно, така че тя да бъде възприета и осмислена правилно от тях. Щом по-възрастните могат спокойно и утвърдено да четат такива творби и това се счита за нещо правилно, естествено и подкрепено от обществото и държавата, означава, че проблемът е в разпространението на попфолка сред твър­де младите хора, децата. Логично се достига до въпроса за достъпа до тази музика – въпрос, съотносим не само до възрастта на потребителите, но и до критичното мислене. Тук отговорността пада върху семействата. Критично мислене липсва и у родителите, защото вече второ или трето поколение е подложено на изцяло опошляване. Често проблемът и отговорността се адресират или по-скоро прехвърлят безадресно на влиянието на социалната среда.

В този контекст са и споделените от Лора Димитрова мисли:

Разбира се, че музиката има влияние върху слушателите, независимо от жанра. Възпитанието на подрастващите обаче (и в позитивен, и в негативен аспект) поне според мен не винаги е пряко свързано с музикалните им предпочитания. Цяло едно поколение израснахме с песните на Мишо Шамара и „Гумени глави“ и не съм забелязала поведенчески изменения, които да са недопустими, в повечето ми връстници. Същевременно съм виждала и хора с нецензурен речник и нисък праг на гнева, които слушат например класическа музика. Звучи клиширано, но и аз, като много други, смятам, че възпитанието идва основно от здравата семейна среда, която да предпази децата от пропукване в себеувереността им. Защото това води до грешен подход на търсене на валидация от останалите и се завърта порочният кръг. (Лора Димитрова)

В съвременното общество се наблюдава отстъп на семейството като възпитателен фактор. Родителите делегират все повече от своите функции на културно-информационната среда, а част от нея е и попфолк музиката. А тази среда не е персонализирана, което я освобождава от пряка отговорност. Там, в нея е „всеядството“.

Със сигурност текстовете ни влияят на младите хора. Точно затова всеки трябва да следва собствената си съвест и верую. Думите имат огромна власт и понякога наистина биват използвани за оръжие. (Споделено в интервю от Петя Радева.)

Отговорността не би следвало да се носи единствено от авторите или изпълнителите, а да е споделена и от контролните/регулаторните органи (Съветът за електронни медии), и от родителите, и от учителите.

На съвременните деца се дава възможност да имитират възрастните не на игра. Предишната роля на играта като средство за задоволяване на желанието на детето да имитира големите, днес е изместена от преливането на границите между реално и фантазно. В съвременното общество децата имитират възрастните не във и чрез играта, а като ги копират – и в модата (създават се умалени копия на дрехи, гримове и прически), и в поведението (дава се достъп до места и ситуации, които крият опасност от извършване на прояви в девиантния спектър).

Съвременните автори на попфолк текстове имат естетически правил­ни критерии за оценка. Те обаче пишат по изискванията на пазара. Водещ принцип става Шоуто. Логично се стига до въпроса: Какви послания всъщност те самите биха отправили към младите хора? Оказва се, че такива съвременните автори намират въплътени в конкретни техни текстове: песента „Писмо“ на Преслава [14] – Това, което ми се иска да кажа с нея е – пазете и ценете хората, които ви обичат, докато ги има! Казвайте „Обичам те“ навреме! Не пестете думите си, някога ще ви се иска да сте ги казвали по-често! Животът е прекалено кратък, за да премълчаваме какво ни е в сърцата! (Петя Радева) и песента „Няма да съм друга“ на Преслава и Анелия [15] – В нея съм написала: „На един човек няма никога да изневеря – на себе си!“. И това е моето пожелание към всички млади хора: Каквато и музика да слушате – бъдете автентични! Не бъдете такива, каквито не сте, за да угодите на нечии очаквания. Животът е пред вас, живейте го с доброта в сърцата… И слушайте музиката, която ви прави щастливи. (Лора Димитрова)

Посланията на двете поетеси към младите хора са изначални общочовешки ценности: да бъдат автентични, да бъдат себе си, да не изневеряват на собственото си Аз, да запазят собствената си идентичност, да обичат, да живеят с доброта в сърцата си, да прощават. Техният смисъл се оценява чрез мъдростта и опита, вложени в тези послания. Всеки текст, макар и сътворен от друга личност, да провокира в дълбочина човешката същност на формиращата се душевност. Само чрез себеотнасяне и съпреживяване на съкровения младият човек е в състояние да намери най-верния път на човешката си същност.

За съжаление, не такива са посланията, които се търсят в нашето съвремие. Самите автори на текстове посочват, че търсенията на публиката са свързани с болката, със загубата, със страданието (Петя Радева); с любовта, с разделите и с бохемския начин на живот (Лора Димитрова). Търсените от потребителите послания са повърхностни. В тях липсва задълбоченост, обвързани са не с някакви изконни, изначални, общочовешки ценности, а с актуалното, съвременното, злободневното или с моментното лично преживяване на потребителя. Противопоставя се същността, смисълът, мъдрост­та, важното, което идва с възрастта, на повърхностното, формалното, опаковката, визията, свързана с възрастта на възприемане, която не винаги съответства на биологичната.

Въпреки различния подход в отговорите на поставените въпроси, и двете авторки на попфолк текстове признават отговорността за отправените послания към аудиторията. Тази отговорност обаче е необходимо да бъде споделена и от семейството, и от училището, и от бизнеса – от цялото общество.

Изводи и заключение

Попфолк музиката има силно влияние върху процесите в съвременното българско общество. Нейното въздействие се проявява както в проявите, така и в поведението на младите хора, които в резултат от своята податливост, лабилност и адреналинова страст търсят непознатото и забавното именно в нея – поради нейната лесна усвояемост и широка достъпност. Всичко това снижава степента на култура и обрича на смърт много други културни, музикални и литературни достижения от сериозна класика. Вол­но или неволно, подрастващите влизат в съприкосновение с конкуренцията и силата на факторите, срещу които не трябва да се застава грубо, а да се формира необходимата устойчивост за срещата с тях. Младите хора не са достатъчно подготвени и са лабилни на стадната психика, поради което влиянието на културно-информационната среда е по-силно, защото е по-лесноусвояемо. Увличането в тълпата ги прави уязвими, опорочава ги и омаловажава усилията на родителите.

Това налага необходимостта от конструиране на подходи, форми, методи и похвати за позитивно въздействие, за промяна и за познания [16], които да посочат перспективите за това изкривяване и за тази бъдеща деформация, която отклонява или заблуждава от важни социални проблеми и обезценява ценностите и нормите, като притъпява личностната активност към по-дълбоки мисловни, философски и научни прояви, изследвания и размисли. Логично се поставя въпросът за отговорността на институциите, призвани да осъществяват подобна дейност. Воден от усещането за призвание и принадлежност към такива институции, които с подобни дейности и изследвания могат да повлияят и да обърнат процесите, се посвещавам имен­но на това.

Благодарности и финансиране

Настоящата публикация е реализирана в рамките на проект Национална програма „Млади учени и постдокторанти – 2“ (2024-2025 г.), като част от научноизследователска дейност във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 

Цитати и бележки

[1]  Стивънсън, Р. (1977). Островът на съкровищата. София: Народна младеж, 9. [Stivansan, R. (1977). Ostrovat na sakrovishtata. Sofia: Narodna mladezh, 9.]

[2]  Васил Найденов. (1984). Рали. Текст: Живко Колев. Музика и аранжимент: Любомир Дамянов. https://www.youtube.com/watch?v=aNnipWj3aj0. последно посещение на 15.04.2025. [Vasil Naydenov. (1984). Rali. Tekst: Zhivko Kolev. Muzika i aranzhiment: Lyubomir Damyanov. https://www.youtube.com/watch?v=aNnipWj3 aj0. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[3] Vane$$a ft. Konstantin. (2023). Bavariya / Ванеса с участието на Константин, 2023. Бавария. Текст: Diamond Beat Production, Anastasiya Mavrodieva. Музика: Diamond Beat Production.   https://www.youtube.com/watch?v=vwBK2jjyZE4. пос­­ледно посещение на 15.04.2025. [Vane$$a ft. Konstantin. (2023). Bavariya / Va­nesa s uchastieto na Konstantin, 2023. Bavaria. Tekst: Diamond Beat Production, Anasta­siya Mavrodieva. Muzika: Diamond Beat Production.   https://www.youtube.com/ watch?v=vwBK2jjyZE4. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[4] По данни на АзЧета. [Po danni na AzCheta. ] https://azcheta.com/deset-malki-negarcheta-lyubima-kniga-ot-agata-kristi-po-tseliya-svyat/. последно посещение на 15.04.2025.

[5] Христова, З. (2024). Сложете гащи на тези картини. София: Точица. https:// www.booksforkids.bg/bg/knigi/slozete-gashhi-na-tezi-kartini/7/47=. Послед­но посещение на 15.04.2025. [Hristova, Z. (2024). Slozhete gashti na tezi kartini. Sofia: Tochitsa. https://www.booksforkids.bg/bg/knigi/slozete-gashhi-na-tezi-kartini/7/47=. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[6] Интерпретацията на художествения текст като фикционална реалност е първият критерий за оценяване на интерпретативно съчинение (един от вариантите за 41. въпрос от държавния зрелостен изпит по български език и литература).

[7] Маринова, С. (2024). Випуск 2024 с най-добри резултати, откакто се провеждат матури. https://azbuki.bg/news/novini-2024/vipusk-2024-s-naj-dobri-rezultati-otkakto-se-provezhdat-maturi/. последно посещение на 15.04.2025. [Marinova, S. (2024). Vipusk 2024 s nay-dobri rezultati, otkakto se provezhdat maturi. https:// azbuki.bg/news/novini-2024/vipusk-2024-s-naj-dobri-rezultati-otkakto-se-provezhdat-maturi/. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[8] OECD (2023), PISA 2022 Results (Volume I): The State of Learning and Equity in Education, PISA, OECD Publishing, Paris, Tables I.B1.3.1, I.B1.3.2 and I.B1.3.3., https://doi.org/10.1787/53f23881-en.

[9] Бадаланова, Ф. (съст.). (1993). Фолклорен еротикон. Том I. Второ преработено издание. София: Импресарско-издателска къща ROD. [Badalanova, F. (sast.). (1993). Folkloren erotikon. Tom I. Vtoro preraboteno izdanie. Sofia: Impresarsko-izdatelska kashta ROD.]

[10] Шишманов, И. (1889). Значението и задачата на нашата етнография. Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 1. София: Държавна печатница, 1–64. [Shishmanov, I. (1889). Znachenieto i zadachata na nashata etnografiya. – Sbor­nik za narodni umotvoreniya, nauka i knizhnina, kn. 1. Sofia: Darzhavna pe­chatnitsa, pp. 1–64.]

[11] Силвия Кацарова & ВИГ „ЕЛ ЗЕТ / LZ“. (1986). Топъл дъжд. Текст: Петър Ка­­раангов. Музика: Тончо Русев. Аранжимент: Евгени Димитров. https:// vk.com/video67654076_456239082?to=L3ZpZGVvNjc2NTQwNzZfNDU2MjM5MDgyPw– последно посещение на 15.04.2025. Изпята и от Тони Дачева през 2004 г. https://www.youtube.com/watch?v=O95u46ZUbaY. последно посещение на 15.04.2025. [Silvia Katsarova & VIG „EL ZET / LZ“. (1986). Topal dazhd. Tekst: Petar Karaangov. Muzika: Toncho Rusev. Aranzhiment: Evgeni Dimitrov. https:// vk.com/video67654076_456239082?to=L3ZpZGVvNjc2NTQwNzZfNDU2MjM5MDgyPw– posledno poseshtenie na 15.04.2025. Izpyata i ot Toni Dacheva prez 2004 g. https://www.youtube.com/watch?v=O95u46ZUbaY. posledno po­se­shtenie na 15.04.2025. eshtenie na 15.04.2025.]

[12] Тони Димитрова. (1997). За тебе хората говорят. Текст: Иван Ненков. Музика: Stavros Kougioumtzis. Аранжимент: Руслан Карагьозов. https://www. youtube.com/ watch?v=Z7gqDyCqtf8. последно посещение на 15.04.2025. [Toni Di­mitrova. (1997). Za tebe horata govoryat. Tekst: Ivan Nenkov. Muzika: Stavros Kougioumtzis. Aranzhiment: Ruslan Karagyozov. https://www.youtube.com/ watch?v=Z7gqDyC qtf8. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[13] Veselin Marinov. (2004). Zhena na balkona / Веселин Маринов. (2004). Жена на балкона. Текст: Евтим Евтимов. Музика: Тончо Русев. Аранжимент: Пламен Велинов. https://www.youtube.com/watch?v=7I3qiXzk1eg. последно посещение на 15.04.2025. [Veselin Marinov. (2004). Zhena na balkona. Tekst: Evtim Evtimov. Muzika: Toncho Rusev. Aranzhiment: Plamen Velinov. https://www.youtube.com/ watch?v=7I3qiXzk1eg. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[14] Preslava. (2024). Pismo. / Преслава. (2024). Писмо. Музика: Преслава. Текст: Петя Радева. Аранжимент: Даниел Ганев. https://www.youtube.com/watch?v= SejjFSFDVT8&t=3s. последно посещение на 15.04.2025. [Preslava. (2024). Pis­mo. / Preslava. (2024). Pismo. Muzika: Preslava. Tekst: Petya Radeva. Aranzhi­ment: Daniel Ganev. https://www.youtube.com/watch?v=SejjFSFDVT8 &t=3s. Posled­no poseshtenie na 15.04.2025.]

[15] Preslava & Anelia (2013). Nyama da sam druga. / Преслава и Анелия (2013). Няма да съм друга. Producer: Payner Media Ltd/Payner Ltd. Музика и аранжимент: Diamond Beat Production. Текст: Лора Димитрова. https://www. youtube.com/watch?v=voKG9gYQqKQ. последно посещение на 15.04.2025. [Preslava & Anelia (2013). Nyama da sam druga. / Preslava i Anelia (2013). Nyama da sam druga. Producer: Payner Media Ltd/Payner Ltd. Muzika i aranzhiment: Diamond Beat Production. Tekst: Lora Dimitrova. https://www.youtube.com/ watch?v=voKG9gYQqKQ. posledno poseshtenie na 15.04.2025.]

[16] Добра практика в тази насока е създадената от МОН платформа за подготовка на учениците за PISA. https://www.mon.bg/pisabg/. последно посещение на 15.04.2025.

Библиография

Бадаланова, Ф. (съст.). (1993). Фолклорен еротикон. Том I. Второ преработено издание. София: Импресарско-издателска къща ROD. [Badalanova, F. (sast.). (1993). Folkloren erotikon. Tom I. Vtoro preraboteno izdanie. Sofia: Impresarsko-izdatelska kashta ROD.]

Шишманов, И. (1889). Значението и задачата на нашата етнография. – Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 1. София: Държавна печатни­ца, 1–64. [Shishmanov, I. (1889). Znachenieto i zadachata na nashata etnogra­fiya. – Sbornik za narodni umotvoreniya, nauka i knizhnina. Kn. 1. Sofia: Dar­zhav­na pechatnitsa, 1–64.]

Даниел Полихронов е юрист и педагог. Магистър по право и доктор по педагогика на обучението. От 2019 година е преподавател в катедра „Теория на възпитанието“ към Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен асистент е по превенция и корекция на девиантното поведение. Автор е на над 70 публикации. Научните му интереси са свързани с методиката на обучението по български език и литература, интеркултурното образование и социалната и педагогическата работа по превенция и корекция на девиантното и противоправното поведение и ресоциализация на правонарушителите. Членува в Съюза на българските журналисти, Българската асоциация по криминология и Съюза на учените в България.

 

Ръкописът е изпратен на 21.08.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 22.08.2025 до 24.09.2025 г.

Приемане за публикуване: 25.09.2025 г.

Manuscript was submitted: 21.08.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 22.08.2025 till 24.09.2025.

Accepted: 25.09.2025.

Брой 65 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 65 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.