Отзив от доц. д-р Янка Тоцева за книгата на доц. д-р Румяна Пейчева-Форсайт
„Състояние на интеграцията на ИКТ в българското средно училище – перспективата на изследователя”
Поредната книга на доц. д-р Румяна Пейчева-Форсайт е посветена на проблем, станал особено актуален през последните години, а именно използването на информационните и комуникационни технологии в образованието. Нейният труд обаче не е плод на всеобщия интерес, а на дългогодишна сериозна и последователна научна работа в тази област. През последните двадесет години доц. Пейчева-Форсайт разработва проблематика, свързана с образованието в контекста на развитието на електронните комуникации. Настоящата книга е финалният продукт от изпълнението на проект на тема: „Интегрален университетски център за изследване, създаване и осигуряване на качество на електронното учене в разнообразен образователен контекст”, осъществен с финансовата подкрена на Фонд „Научни изследвания”.
Общият обем на текста е 280 страници, към които са добавени богата библиография и приложения, включващи както инструментариума на емпиричното изследване, а така също и данни от него.
Съдържанието е обособено в четири глави:
1. Теоретични и методологически основи на емпиричното изследване.
2. Изследване на компетенциите на академичния състав на Софийския университет в областта на подпомогнатото от технологиите обучение като предпоставка за формиране на компетенции у учителите от средното образование в тази област.
3. Изследване на състоянието на интеграцията на ИКТ в българското средно училище през погледа на учители, директори и ИКТ администратори.
4. Качествено изследване на състоянието на подпомогнатото от технологиите учене в българското средно училище.
Дори само беглият преглед на съдържанието демонстрира сериозното отношение на авторката към разглежданата изследователска територия. Логиката на работата може да се открие в целенасочено проследяване на съвременните теоретични концепти и модели за интерпретация на проблемите, свързани с интегрирането на дигиталните технологии в практиката на училищното обучение, последвано от емпиричното проучване както на компетенциите на академичните преподаватели, подготвящи и квалифицираци учители, а така също и на училищната техническа и технологическа обезпеченост и реалност.
Специално внимание и висока оценка според мен заслужава изясняването на понятийно-терминологичната и теоретичната рамка на интеграцията на технологиите в образователната практика. Принос в българската педагогическа теория е въвеждането на понятието „технологично педагогическо предметно знание” и неговото осмисляне в теоретичен план, а и последвало емпирично диагностициране.
Резултатите от проучването на естеството и нивото на експертиза на академичния състав на Софийския университет в областта на подпомогнатото от технологиите учене дава отговор и на въпроса за качеството на преподаване и евентуалните очаквания към работата на бъдещите учители. Данните позволяват да се установи актуалното състояние на подготовката на студените по АВИТО, да се очертаят основните тенденции и да се дадат препоръки за усъвършенстване на преподавателската работа.
Акцентът на емпиричното изследване в средното училище дава възможност да се види широкота панорама на нагласите, компетенциите, очакванията и реалната интеграция на информационните и комуникационни технологии. Използваната методология позволява да се съпоставят мнения и оценки на различни категории педагогически персонал, което дава по-големи шансове да се осмисли цялостната картина. Не на последно място съчетаването на количествените методи с качествени, разкрива конкретиката и спецификата в използването на възможностите да се осъществява подпомогнато от технологиите учене в разнообразни аспекти.
Направените в заключението изводи заслужават вниманието на хората, правещи образователна политика у нас, защото промяната може да се случи не само когато има налична техническа база, а когато има и добре подготвени и мотивирани учители, които да изполват цялата гама от ресурси за реализиране на творчески образователен процес.
Езикът и стилът на изложението са много прецизни и научно издържани. Като цяло в книгата е налице:
– висока степен на професионално-педагогическа компетентност;
– добро познаване на съвременните теоретични постановки в областта на използването на възможностите на информационните и комуникационни технологии и електронното обучение за целите на училищното и университетското обучение;
– умение да се анализира задълбочено педагогическата действителност и да се правят изводи и препоръки за подобряване на качеството на педагогическото взаимодействие.
В заключението искам да отбележа, че книгата на доц. Румяна Пейчев-Форсайт би ползвала както университетските преподаватели, които работят със студенти от различни специалности, които получават учителска правоспособност, така също самите студенти и не на последно място практикуващите учители и директорите. Нейните най-силни страни са:
представянето на теоретичните постановки достъпно, аргументирано и компетентно;
умелото съчетаване в емпиричното изследване на различни подходи и методи, които позволяват да се съберат данни за реалната ситуация;
сериозният и задълбочен анализ на резултатите и направените изводи и препоръки, от които болезнено се нуждае днес българското училище, ако иска да бъде релевантно на европейските изисквания.