Съвременни изследвания: представяне на книги

Contemporary Research: Book Reviews

DOI 10.55026/HARN1358

Владимир Димитров

Нов български университет

Имейл: vdimitrov@nbu.bg

От двадесет години (2004) Мирослав Дачев пътува и изучава Света гора – Атон, след многобройните му посещения, внимателно наблюдение на живота на светогорските монаси и на поклонниците, след безценните разговори и с едните, и с другите Мирослав Дачев вече е сред най-добрите (за да не кажа, че той е най-добрият) познавачи на Света гора. Той не просто е видял, но ни е предал чрез обектива на фотоапарата емоционалното състояние на днешните обитатели на Света гора и на техните гости. [1] Мирослав Дачев е успял да почувства, да усети онзи особен ритъм, с който бие сърцето на светогореца.

Голяма част от знанията, натрупани при многобройните пътувания до Света гора – Атон, са публикувани в деветтомната поредица „Атониада“, по която чл.-кор. Мирослав Дачев работи от години, и която, освен че го отвежда многократно в Света гора, го провокира да посети и други недостатъчно познати, непроучени и предизвикващи любопитството на изследователя интересни земи като Грузия, Етиопия и др.

Деветият том от „Атониада“, който държа в ръцете си, е посветен на Чудотворните Богородични икони на Света гора. Тази книга, както и цялата поредица, са издание на Центъра за семиотични и културни изследвания (2023). Изданието следва прекрасното оформление на предишните издания и е дело на Красимира Караджова (предпечат и дизайн на корицата). Благодарностите (на гръцки език) и монографичният текст на Мирослав Дачев (на английски език) са преведени от Алексей Стамболов. Високото качество на книжното тяло е дело на „Спектър“ АД. Текстът и албумната част са разположени на 288 страници. И Словото, и Образът (албумната част съдържа множество фотографии – с. 98–286) са дело на автора, както и в предишните осем тома. Книгата е снабдена с индекс на чудотворните икони и реликви. Изследване, което да се простира върху толкова подробен ма­териал, не ми известно, а това е и един от основните научни приноси на изданието.

Темата за Чудотворните икони не е нова и не е непозната. Проведени са не едно или две изследвания, като безспорно най-приносните са на чл.-кор. проф. Иванка Гергова, д.н. [2] и на чл.-кор. проф. Елка Бакалова, д.н. [3], която заедно с проф. Мони Алмалех, д.н., са рецензенти на деветия том на „Атониада“. Различното и неповторимото в изследването на Мирослав Дачев е семиотичният подход към темата. Текстът на изследването е струк­туриран в няколко етюда – мястото, времето, името и гласът. Именно в този подход е и един от основните приноси на изследването. Във всеки един от етюдите са преплетени преданията за пътищата, по които чудотворните икони достигат до своите места, и времето, в което се случват тези чудеса. Разказът на Мирослав Дачев ни запознава и с причините иконите да изберат мястото и времето, защото, както знаем от текстовете на Св. Йоан Зла­тоуст, „Чудеса не се случват по всяко време“. Особено ценен, а за мен и много интересен (предполагам и за по-широката аудитория), е семио­тич­ният механизъм за именуването на иконите. Приведени са множество при­мери за икони с различни имена, които имат сходни истории, а защо е така, може да се разбере от изводите на проф. Дачев. Разгледани и анализирани са различните типологии, които произлизат от имената на иконите. Послед­ният етюд е посветен на гласа. В този етюд Мирослав Дачев разглежда не просто речта на Света Богородица, а гласът като феномен, който въздейства най-първо и най-силно. Гласът, който създава нов тип отношения. След внимателното запознаване и с текста, и с албумната част на книгата, всеки читател ще има ново, по-различно в положителен аспект отношение към Светогорското наследство.

Може би едно представяне на книга като тази трябва да има малко по-задълбочен и аналитичен характер, но сложната материя, привеждането на многобройни текстови и визуални примери правят тази задача трудна. Текстът на Мирослав Дачев, макар да е написан на възможно най-високото академично ниво, е разбираем и се чете с лекота. Визуалните примери улес­няват читателя при осмисляне на направените от Мирослав Дачев анализи и заключения.

В началото на тома, посветен на Чудотворните икони на Света гора, Мирослав Дачев ни обещава един разказ за чудотворните образи в семио­тична перспектива, който ние получаваме на страниците на неговото изло­жение. Той ни превежда през лабиринта от смислови отгласи, за да ни улес­ни във възприемането на „…чудото  в името, но и в мястото; мястото е не­мис­лимо извън времето, което чудото е способно да спре; гласът по­ражда чудото, което на свой ред осмисля мястото и отеква в името.“ [4]

Колкото и добре човек да познава (или да си мисли, че познава) ис­торията на Атонския полуостров и културните ценности, които се съхра­няват из манастири, скитове и келии, трудно може да достигне до цитирания по-горе извод на Мирослав Дачев, без да има неговия светогорски стаж и без постоянство и системни проучвания в тази посока.

Преди години, когато представях каталога към спомената по-горе в този текст изложба с известна несигурност казах, че тези творби на са дело на творци, просто вдъхновени от Света гора, те носят силата и заряда на творби, създадени от светогорци.

Сега, две години по-късно, мога, без онази несигурност, да кажа, че книгата „Чудотворни богородични икони на Света гора“ е писана не само от човек, който носи Света гора в сърцето си, но и който е допуснат и приет в Земната градина на Богородица, т.е. от светогорец.

Цитати и бележки

[1] „Атон в рисунки и фотографии“– Андрей Янев и Мирослав Дачев, Изложбата бе представена в галерия „Средец“ в периода 22 март – 8 април 2022 г. и в Папския Латерански университет в периода 22–24 май 2024 г.

[2] Гергова, И. (2012). Чудесата на Пресвета Богородица в културата на Бъл­гарското възраждане. София: Фондация „Покров Богородичен.  [Gergova, I. (2012). Chudesata na Presveta Bogoroditsa v kulturata na Balgarskoto vazrazhdane. Sofia: Fondatsia „Pokrov Bogorodichen. ]

Гергова, И. (2022). Светогорски теми в изкуството по българските земи (ХVІІІ–ХІХ в. София: Институт за изследване на изкуството. [Gergova, I. (2022). Svetogorski temi v izkustvoto po balgarskite zemi (HVІІІ–HІH v. Sofia: Institut za izsledvane na izkustvoto.]

[3] Бакалова, Е. (2016). Култът към реликвите и чудотворните икони. Традиции и съвременност. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. [Bakalova, E. (2016). Kultat kam relikvite i chudotvornite ikoni. Traditsii i savremennost. Sofia: Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“.  ]

[4] Дачев, М. (2023). Чудотворни Богородични икони на Света Гора. София: Център за семиотични и културни изследвания, Том 9, поредица „Атониада“, 50. [Dachev, M. (2023). Chudotvorni Bogorodichni ikoni na Sveta Gora. Sofia: Tsentar za semiotichni i kulturni izsledvania, Tom 9, poreditsa „Atoniada“, 50.]

Владимир Димитров е доктор, главен асистент в Нов български универ­ситет, департамент „Изящни изкуства“. Той преподава „Иконография и опаз­ване на културното наследство“, „История на изобразителното изкуство“, „Из­куство на Италианския ренесанс“, „Българско възрожденско изкуство“, „Бъл­гарска възрожденска култура“. Завършва „Изкуствознание“ в Нов бъл­гарски университет. Научни интереси в областта на иконографията, поклонни­чеството, културен и религиозен туризъм, Българско възрожденско изкуство, опазване на културно-историческото наследство. Член е на Съюза на българ­ските художници.

 

Ръкописът е изпратен на 30.06.024 г.

Приемане за публикуване: 07.07.2024 г.

Manuscript was submitted: 07.06.024.

Accepted: 07.07.2024.

Брой 60 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2024 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 60 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.