Представяне на книги

Book Review

DOI 10.55206/NAIA4034

Иванка Мавродиева

Софийски университет „Св. „Климент Охридски“

Имейл: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg

Монографиите на проф. д-р Венцислав Бондиков „PR като обект на позна­ние. Към философията на пъблик рилейшънс“ (2020) и „Критични де­бати за PR“ (2022) са публикувани от издателство Paradox.

Ще избегна дългото представяне на автора, маркирам само важни фак­ти от професионалната му биография като дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския универ­ситет „Св. Климент Охридски“ и по-конкретно в катедра „Комуни­кация, връзки с обществеността и реклама“. Изследователските му инте­реси са в об­ластите интегрирани маркетингови комуникации, манипулации и кому­ни­­кация, пъблик рилейшънс, емпирични социологически изследва­ния с тра­­ди­ционни и нови методи.

Монографиите могат да се разглеждат на няколко равнища.

Първото е като квинтесенция на преподавателския опит на проф. Бон­диков основно във Факултета по журналистика и масова комуникация, а и в други български висши училища.

Второто равнище е преосмисляне на практиките по PR през експер­тизата и консултантската дейност.

Дори само двете дават основание да се говори за полза от намира­не­то на пресечни точки между хронологичния обзор, теоретичната матрица, установяване на промени в категориално-понятийния апарат на PR, обос­новаване на промени в процеси, излизане извън тясно контекстуалното като спорадични практики и достигане до прогнози за PR в епоха, когато диги­тализацията се развива динамично и от своя страна става фактор и двигател за редица промени.

Третото равнище е относно жанра и начините на позициониране на зна­нието в синтезиран и систематизиран вид. Доказателствата за това са, че всяка от книгите има свой самостоятелен живот и представя PR от различна гледна призма; същевременно монографиите, издадени през две години – съответно 2020 и 2022 – са свързани на философско, гносеологично и онто­логично равнище, тъй като са обединени не просто тематично, а позна­ва­тел­но и изследователски.

Монографията „PR като обект на познание. Към философията на пъб­лик рилейшънс“ е с обем 214 страници, тя е разделена на 8 глави, които са самостоятелно тематично обособени, но в цялост представят знанието по PR на теоретично, евристично, методическо и изследователско ниво. Про­фесор Бондиков формулира в първа глава един от най-често задаваните въп­роси от експерти и дава своя експертен отговор мотивирано: „Какво е PR – наука и (или) изкуство?”.

Втора глава е посветена на друг въпрос, който се дискутира от десе­тилетия от PR специалистите и практиците: PR дали е мениджърска функ­ция, или е социална технология. И отново авторът дава обосновано своята оценка.

Трета глава е ориентирана към търсене на отговори на някои мето­дологически въпроси на PR. От философска и етична гледна точка въпросът на PR и обективността на информацията е поставен в четвърта глава. Пета глава третира темата за прогнозирането в пъблик рилейшънс. Шеста глава включва една от често обсъжданите теми в развитието на PR и в изяс­ня­ването на неговите функции, предназначение, на ролята му в обществото, на връзките на PR с политиката и политиките, с управлението в обществото, а именно дали PR е като съвременна форма на пропаганда (127–152). Дори да приемаме позициите на автора, академичната коректност изисква да се каже, че е налице научна аргументация към тезите на автора, и изводите са обосновани.

Като своеобразно продължение на предходната тема е седма глава, посветена на PR и манипулацията в многопластовото разбиране и на двата термина, на двете практики.

Като специалист в методологията на изследванията и на емпиричните изследвания, Венцислав Бондиков отделя в седма глава място в над 25 стра­ници на методологическите проблеми при използването на емпиричните изследвания в PR дейността, като все още не наблюдава дефицит на знания и методическа подготовка в тази област.

Монографията не е в жанра „учебник“, обобщавайки, потвърждавам, че това е монографията, представяща в българската научна традиция систе­матизирано знание през призмата на опита и експертизата в хронологичен, терминологичен и методически план.

„Критични дебати за PR“ е с обем 192 страници. Цитирам това, което Венцислав Бондиков цитира като мото в началото на книгата: „Всяко из­казано от мен съждение трябва да се разбира не като твърдение, а като въпрос“. Като рецензент си позволявам да обобщя, че това е ясна само­оценка на автора като създател на научни текстове, преподавател и спе­циалист, основавайки се на това, че науката е дългосрочен процес, в който се формулират изследователски въпроси, на които чрез научни методи се търсят отговори, валидни тук и сега и оставящи следи в науката. Книгата е разделена на седем глави. Ще започна с изводи относно главите по особено преконфигуриране, за да докажа извода за умението да се правят анализи и да се извеждат прогнози. Първата е озаглавена „Дефинирането на пъблик рилейшънс“, петата „Дигиталният срещу „традиционния“ PR, или мъртъв ли е „традиционният“ PR?“, а седма глава е озаглавена „Какво е бъдещето на PR?“. Авторът позиционира пъблик рилейшънс в теоретичен и мето­дически план, очертава нови сфери на приложение, в които традициите като знания, опит, техники и технологии се съчетават и преобразуват по особен начин, осмисляйки дигитализацията на много равнища. Авторът дава ин­фор­мация във връзка с търсене отговор на въпроса в шеста глава „Кой е ба­­щата на PR?“, като той е представен като индивидуален принос на из­вестни имена, като корпоративна дейност и легитимиране в сферата на ме­диите, като промени в дейностите и в образованието. Седма глава звучи като отворен въпрос: „Какво е бъдещето на PR?“, авторът избягва дидактичния подход и категоричните отговори, същевременно очертава перспективи и тази глава има връзка с втора глава: „Етапи и модели на пъблик рилейшънс“, където има изводи и синтез на проучени източници.  Отделям внимание на четвърта глава, в която са намерени пресечни точки или по-скоро прило­жение на лобизма в пъблик рилейшънс. Венцислав Бондиков за пореден път поставя въпроса за морала и за моралните проблеми в PR.

В обобщение казвам, че оставайки последователен в анализиране в ши­роки мащаби и задълбочено PR, той не следва удобната конюнктурна пъ­тека, а очертава граници за потенциални изследвания в PR от следващите ге­­не­рации специалисти. На с. 188–189 казва: „Предполагам, че в бъдеще е въз­мож­но машините с изкуствен AI да надминат хората по интелигент­ност, или пък по някакъв начин хората и машините да слеят своя интелект, като съз­дават нещо ново и различно, но съм убеден, че PR професията изиск­ва опит, придобит в практиката, творчески подход към различните си­туации, влия­ние, убеждаване и морални критерии, които едва ли могат да бъдат постигнати чрез програмиране“.

Двете монографии на Венцислав Бондиков са адресирани както към преподаватели и изследователи в областта на PR, така и към практици и експерти, към студенти и към мениджъри в комуникационния бизнес и ме­диите.

Ръкописът е изпратен на 01.02.2023 г.

Приемане за публикуване: 29.02.2023 г.

Manuscript was submitted: 01.02.2023 г.

Accepted: 29.02.2023.

Брой 55 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 55 of the Rhetoric and Communications Journal (April2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.

.