Мария Залеска е уважаван професор по реторика и утвърден учен лингвист от Варшавския университет, Полша. Тя е президент на Полското реторическо общество и е член на редакционния съвет на Forum Artis Retoricae. Предвид академичната й работа, нейната изследователска проактивност и палитрата от научни интереси, фокусирани върху реториката и теорията на аргументацията, не сме изненадани да видим публикувана книгата „Реторика и политика: перспективи на Централна и Източна Европа” („Rhetoric and Politics: Central/Eastern European Perspectives”). Книгата е под редакцията на проф. Залеска, която успява да събере на страниците на този научен труд академичните изследвания на някои от най-високо ценените учени в областта на политологията, социологията, лингвистката и реториката.
Реторика и политика, или реторика в политиката предполагат при изследване на проблематиката известна хетерогенност. Със сигурност, както хилядолетните реторически традиции, така и сложността на политиката дават всичко друго, но не и директен отговор за връзката между двете, за същината на техните взаимоотношения и зависимости. Предизвикателство е да се проследи връзката между реторическо и политическо; а с тази проблематика се заема съставителката на книгата. Особен интерес представляват първите две глави: „Реторика и политика: Картографиране на взаимоотношенията” и „Реторически модели на конструиране на политическия етос”.
Отчитайки засилващия се научен интерес към политическия дискурс, книгата предлага систематичен и теоретично обоснован поглед върху инструментите на убеждаване, които използва (или с които дори злоупотребява) политическото в наши дни. Внимателно подбраните статии на авторите умело преплитат интересите към реториката и политиката с различни дисциплинарни подходи – дискурсен анализ, теория на аргументацията, политическа теория и лингвистика. Фокусът на модерните реторици и анализатори на дискурса е върху лингвистичните и металингвистични проявления, споделя авторът. Именно това е и причината учените рядко, да не кажем почти никога, да търсят отговор на въпроса какво е политическото според принципни критерии и постулати. Вън от техните изследвания остават и частите на комуникативния акт, които съответстват на това определение. Вместо това, много учени се интересуват къде точно е политическото в сегашните комуникационни практики. Стремежът е сборникът да отрази някои от основните подходи, прилагани в научното поле, без претенция за изчерпателност.
Книгата е съставена от четири част, като първите три са посветени на трите основни реторически категории: етос, патос и логос. Четвъртата част има трудната задача да демонстрира взаимодействето помежду им чрез основната им форма на ангажираност в политическото – конфликтите на интереси.
Що се отнася до етоса и съвременните му проявления, цялата първа част на книгата се опитва да анализира различните му аспекти на представяне в рамките на политическия дискурс. Мария Зелеска предлага теоретична рамка, в която се разграничават три групи критерии според проявленията на политическия етос: миметични, поетични и аргументативни. Сред средствата за убеждаване, полезни за изграждането на политическия етос, е стратегическото управление на безличните отношения с реципиента. Друг аспект на политическата категоризация е разгледан в главата „Реторическа стойност на темпоралните категории в контруирането на политическа идентичност”. Но поради ограничения обем на ревюто, няма да можем да разгледаме темпоралните категории в детайли.
Втората част е посветена на емоционалните средства, които допълват етоса, а именно на патоса. Трите глави в нея се стремят да запознаят читателя с фините механизми, които мобилизират политиците и разглеждат повишаването на емоционалността чрез вербалната и визуална естетика. В третата част е направено детайлно проучване върху начините, по които аргументацията взаимодейства с емоционалните средства. Статиите в раздела са концентрирани върху реторическите механизми в основата на изграждане на мотивите в политически контекст, както и върху метаполитическата аргументация.
В последната четвърта част акцентът е върху взаимодействията на емоционалните и рационални средства в конфликта. Последните четири глави в книгата включват всички компоненти, дискутирани до този момент. Един от основните изводи, който се откроява е, че политиците често престъпват конвенциите на аргументацията чрез манипулация.
Жонглирането с голямо разнообразие и обеми от теми, казусите, представени в комбинация с впечатляващо емпирично богато, количеството научна информация по отношение на политическото и реторическото, налагат книгата на проф. Зелеска като едно от впечатляващите научни постижение в наши дни. „Реторика и политика: перспективи на Централна и Източна Европа” („Rhetoric and Politics: Central/Eastern European Perspectives”) предлага ценни методи за изследване в рамките на реториката, както и задълбочен анализ на политическия дискурс и културните му зависимости .
Review of the book „Rhetoric and Politics: Central/Eastern European Perspectives” (edited by Maria Zaleska)
Reviewer – Iglika Kassabova
Maria Zaleska is a highly respected professor in rhetoric and a distinctive linguist at University of Warsaw, Poland. She is the president of the Polish Rhetorical Society and serves at the Editorial Board of the Forum Artis Rhetoricae. Taking in account her academic pro-activity and research interests focused on rhetoric and argumentation theory, we are not surprised to see published her impressive volume „Rhetoric and Politics: Central/ Eastern European Perspectives”. The book is entirely edited by Prof. Zaleska, who managed to gather some of the most appreciated scholar in the areas of political science, sociology, history, linguistic and rhetoric.
Rhetoric and politics or rhetoric in/of politics constitute a heterogeneous art of research. For sure, the long history of both rhetoric and politics gives anything but a straightforward answer concerning their interrelations. The challenge to introduce the relation between the rhetoric and politics is taken by the editor herself in the first two chapters: Rhetoric and Politics: Mapping the Interrelations and Rhetorical Patterns of Constructing the Politician’s Ethos.
Reflecting a growing scholarly interest in political discourses, this volume offers systematical, theoretically grounded insights into the tools of persuasion that are used, and even abused by politics nowadays. The fine selected articles by the authors combine the interest in rhetoric within politics with different disciplinary orientations – discourse analysis, argumentation research, political theory and linguistics. The focus of modern rhetoricians and discourse analysts is based on speakers linguistic and metalinguistic activities, admits the editor. Therefore, these scientists rarely, if ever, address the question of what is politics according to some principled criteria, or which part of communicative activities corresponds to such definition. Instead, most scholars are interested in what counts as politics in current communicative practices. The ambition of this volume is to reflect some of the key approaches applied within the field.
The volume is divided into four parts, the first three dedicate to the three rhetorical categories: ethos, pathos and logos. The fourth one has the challenging task to illustrate their interaction with the main form of engagement in politics – the conflicts of interests.
What concerns the concept of ethos and its modern conceptualizations, all the chapters in Part I manage to explore different aspects of self-presentation within political discourse. Maria Zeleska proposes a theoretical framework that distinguishes three sets of criteria involved in creating the politician’s ethos: mimetic, poetic and argumentative. Among the means of persuasion useful for the constructing of the politician’s ethos, there is the strategic management of the impersonal relations with the recipient. Another aspect of political categorization is addressed in the chapter, entitled „Rhetorical value of temporal categories in the construction of political identities.”
Part II is dedicated to the emotive means complementary to ethos, namely pathos. The three chapters explore the subtle mechanisms mobilized by the politicians to raise emotions through verbal and visual aesthetics. The next Part III is exploring the ways in which the argumentation interacts with emotive means. The chapters in the section explore rhetorical mechanisms underlying the construction of reasoning in political contexts, as well as the metapolitical argumentation.
The final Part IV explores the interaction of emotive and rational means within the conflictive interactions. The last four chapters of the volume involve all the components discussed in the book and one of the conclusions is that politicians often transgress the conventions of argumentation through manipulation.
Dealing with an extensive variety of topics, the case studies presented in the volume provide an empirically rich amount of information regarding to politics as persuasive achievement. The volume, edited by Prof. Zaleska provides valuable research methodologies within the discipline of rhetoric as well as in-depth analyses of political discourses sensible to cultural dependences.
To sum up, the publication of Rhetoric and Politics: Central/ Eastern Europe Perspectives is a book that makes a significant contribution to both rhetorical and political fields of studies.
Iglika Kasabova – PhD Student, Department of Rhetoric, Faculty of Philosophy, Sofia University
