Реторика и комуникация в обществото

Rhetoric and Communication in Society

 DOI 10.55206/JKRQ5942

 

Маглена Гуркова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: m_gurkova@abv.bg

Абстракт: В статията са представени резултати от реторичен и кому­ни­ка­ци­онен анализ на реч на Еманюел Макрон, президент на Република Фран­ция, произнесена на 7 декември 2024 г. по повод откриването на въз­ста­но­вената катедрала „Нотр Дам“ в Париж. Целта е да се установят спе­цификите на съвременното проявление на тържествената реторика на рав­нище прези­дентска институция във Франция в специфичен и уникален контекст. Хипо­тезата е, че президентската реторика съчетава тържествени елементи с поли­ти­чески послания и тя изпълнява функциите за обединяване около каузи и ценности в национален и международен план, както и за изпращане на пос­лания в тържествени и кризисни ситуации. Методиката е адаптиран вариант на реторичния анализ, представен от Иванка Мавро­диева; както и комуни­кационен анализ на медийните отразявания не само на тази реч на пре­зиден­та Макрон по важни събития във Франция. В статията са визуализирани основни моменти от речта и медийните изяви с оглед представяне на ефекта от президентската реторика на Макрон.

Ключови думи: президентска реторика, епидейктика, визионерство, Ема­нюел Макрон, Франция.

Emmanuel Macron’s Presidential Rhetoric: Epideictic and Visionary

Maglena Gurkova

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: m_gurkova@abv.bg

Abstract: This article presents the results of a rhetorical and communicative analysis of a speech by Emmanuel Macron, President of the French Republic, delivered on December 7, 2024, on the occasion of the opening of the restored Notre Dame Cathedral in Paris. The aim is to identify the specifics of the contemporary manifestation of solemn rhetoric at the level of the presidential institution in France in a specific and unique context. The hypothesis is that presidential rhetoric combines solemn elements with political messages and performs the functions of uniting around causes and values at the national and international level, as well as sending messages in solemn and crises. The methodology is an adapted version of rhetorical analysis, presented by Ivanka Mavrodieva, as well as a communication analysis of media coverage not only of this speech by President Macron but also of important events in France. The article visualizes key moments from the speech and media appearances in order to present the effect of Macron’s presidential rhetoric.

 

Keywords: presidential rhetoric, epideictic rhetoric, visionary rhetoric, Emmanuel Macron, France.

Увод

В статията е направен реторичен и комуникационен анализ на речта на президента на Република Франция Еманюел Макрон на 7 декември 2024 г. по повод откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, която беше унищожена при пожар на 15 април 2019 г. Събитието има фундаментален характер, както за историческото, политическо и културно развитие на страната, така и за многопластовата вътрешна и външна по­литика на Франция, а дори и за персоналната политика на президента Мак­рон.

Текстът е част от поредица материали, посветени на френската пре­зи­дентска реторика и в частност на ораторската позиция на френския дър­жавен глава Еманюел Макрон. Предишният материал със същото авторство по темата е публикуваната в брой 58 на сп. „Реторика и комуникации“ статия „Реторичен анализ на предизборния дебат между Еманюел Макрон и Марин льо Пен (3 май 2017 г.)“. [1]

Настоящата публикация надгражда предишната, като анализира изява от почти средата на втория мандат на френския президент, когато се очаква, че ораторът е развил в максимална степен възможностите си за публично говорене от най-високата политическа трибуна в държавата.

Теоретичен обзор

За целите на настоящата статия следва да бъдат изяснени и дефини­рани следните понятия. Термините са разгледани в дедуктивна последова­телност:

Политическата реторика е разновидност на реториката, която харак­теризира публичното говорене на оратори от политическия живот. Поли­тическата реторика е от съществено значение за съществуването на демо­кра­цията.

Президентската реторика е вид политическа реторика, упражнявана от държавния глава по време на изпълнение на правомощията и задъл­женията му. Похватите, използвани в публичното говорене на президента, зависят от ролята, която длъжността му има в обществения, политически и културен живот.

Лиса Виладсен представя резултати от научни изследвания в редица публикации, като изследва политическата реторика, реторичното граждан­ство [2] и тържествената реторика [3] и др. Изказваме съгласие в нейните изводи относно тържествената реторика и апологетиката в контекста на настоящото изследване.

Формата на управление на Република Франция е полупрезидентска ре­публика. Президентът назначава и ръководи правителството. Според Френ­­ската конституция „Той осигурява редовното функциониране на пуб­личните власти и на държавността“. [4] Президентът разполага с широк спектър властови правомощия, от което следва, че ролята не ограничава реториката му.

Церемония – тържествен акт или обред. В контекста на политическите прояви церемониите се извършват по предварително установен ред и сце­нарий, съобразен с националния или наднационалния протокол и церемо­ниал.

Откриваща церемония е специфичен вид церемония, която бележи на­чалото или обновлението на даден обект.

Церемониална реч е ораторски акт, осъществен по време на цере­мо­ния.

Методика на изследването

Реторичният анализ е проведен по разработената от Иванка Мав­ро­диева методология, според която следва да бъдат проследени посочените етапи: избор на обекта за реторичен анализ; реторична/комуникативна ситуация; оратор: особености, подготовка, реторична компетентност, ора­­торски опит; аудитория: особености, нагласи, ориентация; жанрови осо­бе­ности от реторична гледна точка; структурни особености на речта; рето­рична аргументация; реторични фигури и похвати; реторичен визуален анализ; неезикови средства; манипулативни средства; ефект и въздействие, разпространение чрез медиите, интернет и социалните мрежи; индиви­ду­алните особености на оратора. [5]

В рамките на процеса на изследване на обекта (речта на президента Еманюел Макрон по повод откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж) горепосочените етапи са проследени в интуитивна за целите на изследването последователност, като това предполага и сливането на част от предложените от Иванка Мавродиева стъпки. Също така е направен анализ и на медийни изяви на Макрон във френски медии и в социални мрежи, визуално са представени доказателства.

Хипотезата е, че президентската реторика е проява на политическото и институционалното красноречие в национален и международен план; тя съчетава тържествени елементи с политически послания, като изпълнява функциите за обединяване около каузи и ценности в национален и между­народен план.

В хода на изследването е маркирано и българското участие в кому­никативната ситуация – присъствието на българския държавен глава Румен Радев по време на церемонията по откриване, която се превърна и в свое­образна сцена на външнополитически послания.

 

Избор на обекта за реторичен анализ

Изборът на обекта на реторичен анализ е предопределен от различни по своята същност причини. На първо място текстът е с исторически харак­тер, защото е посветен на безпрецедентно събитие, което ще остане в об­ществената памет и в историческите хроники. Това е първата публична ораторска изява на държавен глава по повод, свързан с катедрален обект на римокатолическата църква и в пределите на катедрален храм изобщо. Ора­торската изява на президента Макрон има предварителен осъзнат и пла­ниран замисъл, като той успява да обедини минало, настояще и бъдеще, на­ционални и наднационални ценности и култури, религии и цивилизации. Съ­битието също така се превръща и в сцена на външнополитически инте­реси.

Избраният обект е и естествено продължение на задълбочения ин­те­рес на автора към френската политическа реторика, култура и език. Текстът на речта не е превеждан досега на български език. Използваният за целите на настоящето изследване превод е авторски на Маглена Гуркова със съдействието на Деян Барукчиев. Двамата са възпитаници на Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а Барукчиев е и дипломиран бакалавър по „Френска филология“. Стремежът е текстът на български да е максимално близък до оригинала, за да могат да бъдат разгледани използ­ваните реторични похвати. Отсъства претенция за художествен превод.

Реторична/комуникативна ситуация. Контекст на събитието

Комуникативната ситуация е откриване на възстановената след пожар средновековна католическа готическа катедрала „Нотр Дам“. Важно е в тази част на изследването да се направи хронологичен преглед на събитията около пожара, защото именно те са в основата на речта на френския прези­дент по време на официалното откриване на 7 декември 2024 г.

Преди това с цел очертаване на значимостта на зданието следва да бъ­де дадена кратка синтезирана информация за неговото построяване. Катед­ралата „Нотр Дам“ е едно от най-великите постижения на готическата архи­тектура. Строителството ѝ започва през 1163 г., като основната част е завър­шена през 1260 г. В столетията след това са правени множество рестав­рации, модификации и козметични ремонти и почиствания. Построена е върху основите на първата християнска църква в Париж – базиликата „Све­ти Стефан“. Височината на катедралата е 35 метра, стрелата се извисява на 91 метра, ширината е 48 метра, а дължината – 128 метра.

В катедралата се съхраняват и множество реликви с висока стойност за целия християнски свят като Трънения венец на Исус Христос, както и гвоздей от Христовия кръст. Знакова е и разположената в църквата статуя на Богородица с Младенеца, която е от малкото останали непокътнати от по­жара съкровища в катедралата. Емблематичен (и двукратно споменат в обекта на анализ) е органът на „Нотр Дам“, един от най-известните музи­кални инструменти в света. Той е изработен през Средновековието и има 8000 тръби.

В буквален превод името от френски език означава „Нашата гос­пожа“, популярно римокатолическо наименование на Света Богородица. На български език името на катедралата често, под влиянието на романа на Виктор Юго, погрешно е превеждано като „Парижката Света Богородица“. За целите на настоящето изследване ще бъде използване превърналото се в най-популярно наименование у нас на катедралата – „Нотр Дам“.

На 15 април 2019 г. около 18:20 часа избухва пожар в покривното помещение на катедралата, който бързо се разраства – покривът се срутва, т.нар. „стрела“ (високият, тънък, пирамидален връх, който се издига над пресечната точка на двата основни корпуса на катедралата) пада. Огненият ад се излъчва на живо по телевизията и в социалните мрежи, хиляди минувачи наблюдават случващото се от околните улици, високи сгради и т.н.

Първата политическа реакция и официално потвърждение идва в 19:21 часа от кмета на Париж Ан Идалго, която публикува съобщение в Туитър (сега X), че столичните пожарникари се опитват да овладеят пла­мъците, разгорели се в катедралата. Текстът е придружен от два кадъра от мястото на събитието.

 

Превод: В катедралата „Нотр Дам“ в Париж е в ход ужасен пожар.

@PompiersParis (таг на Пожарната служба на Париж) се опитва да овла­дее пламъците. Ние сме мобилизирани на място и работим в тясно сътруд­ничество с @dioceseParis (таг на официалния акаунт на католическата църква в Париж).

Призовавам всички да спазват периметъра на безопасност.

Реакцията е емоционално издържана и относително навременна. Спо­ред теориите на съвременния кризисен пиар институционална реакция при кризисна комуникация следва да се направи до един час след началото на инцидента, независимо от наличното количество информация. В случая то­зи принцип е спазен. Макар че текстът е кратък, подходящо форматиран за използваната социална мрежа, той съдържа в себе си отговори на ос­новните въпроси – Какво (бушува пожар), Кога (в настоящия мо­мент), Къде (в емб­лемата на френската културна история катедралата „Нотр Дам“), Кой (мест­ните власти в лицето на кмета са на терен, където работят съвместно с по­жарната служба и църковната власт). Включен е и призив към гражданите, като се внушава идеята, че те са част от широката общественост, която спо­мага за преодоляването на ситуацията и тяхната роля е да осигурят безопас­ността си.

Още в тази първа политическа реакция е внушена идеята, която е в основата на по-нататъшното комуникиране на инцидента, че Париж, Фран­ция и светът с общи институционални, административни, физически и фик­тивни действия ще преодолеят кризата.

Комуникационната линия е успешно продължена от кметицата на Париж отново в страницата ѝ в Туитър. В духа на кризисния пиар е дадена допълнителна достоверна информация, проведени са комуникационни пос­лания, консистентни с линията, която предстои да бъде очертана и от дър­жавния глава на републиката.

Превод: Нямам думи, които да изразят болката, която изпитвам, когато виждам #NotreDame, опустошена от пламъците. Тази вечер всички парижани и французи плачат за този символ на нашата обща история. От нашия девиз ще черпим сила да се възстановим (Има се предвид девизът на Париж: „Плава, но не потъва”, изписан на латински на герба на френската столица). [6]

 

Постът на Ан Идалго съдържа в себе си идеята за националното бо­гатство, изгражда идеята за обща кауза и по този начин прехвърля кому­никационното очакване към най-високата ораторска трибуна в държавата. Очакването на реакция е подплатено с изявлението на Елисейския дворец, че планираното за 20.00 часа обръщение на президента към френската на­ция се отменя и че държавният глава ще посети мястото на пожара.

Важно е да се отбележи, че и преди пожара Еманюел Макрон не е в добра обществено-политическа ситуация. Протестите срещу него на т.нар. „жълти жилетки“ не стихват, като основното обвинение към него е, че е дистанциран, елитарен президент на богатите. Според редица национални допитвания рейтингът му на одобрение към началото на април е около 30%, като тези нива не се покачват и след реакцията му по време на опусто­ши­телната трагедия. [7]

В 20:05 часа в профила на френския президент в Туитър се появява първият му официален коментар по темата:

 

Превод: Парижката „Нотр Дам“ погълната от пламъци. Емоция на цяла една нация. Мисъл за всички католици и за всички французи. Както всички мои сънародници тази вечер съм тъжен да видя тази част от нас да гори.

  

Минути по-късно Макрон и съпругата му пристигат на мястото на инцидента, откъдето френският президент прави кратко изявление пред ме­диите. [8] В него той изразява благодарност към пожарникарските екипи, овладели пожара към онзи момент, и обявява пред френската нация и света, че „най-лошото (срутването на катедралата и загубата на човешки животи) е избегнато“. Макрон очертава рамката на единството на френската нация – от отделния човек, семейството, кметството, администрацията на града, по­жарникарите, президента, културата, историята, паметниците, художни­ци­те, писателите, религията, духовенството, способни заедно да възстановят загубеното.

В обръщението си френският държавен глава се позиционира като го­ворител на общността на сподвижниците на място (заобиколен е от кмета на града, епископа на църквата, пожарникари, политици, администрация, съпругата си Бриджит Макрон), като говорител на нацията, полагащо му се като президент, но и като говорител на Франция, мост между миналото и бъдещето, проводник на божията промисъл и коректив на случващото се и предстоящото. Говори като пряк свидетел на вековното изграждане на хра­ма и отговорник за неговото възстановяване. [9]

 Това себепозициониране на Еманюел Макрон е доразвито в послед­валото му на следващия ден (16 април) телевизионно обръщение от Ели­сейския дворец към френската нация в 20.00 часа [10]. Зад гърба му са клю­чови атрибути – френското знаме и знамето на Европейския съюз, жес­то­вете му са с по-голям от обичайния обхват, лицевите мимики са обрани.

В него той започва с лингвистичното триединство – парижани, фран­цузи и целия свят, което употребява като мантра във всяка своя изява по темата и неколкократно в обекта на това изследване. В основата на обръ­щението му стои разказът за граденето на бъдеще с познанието и тради­ции­те, научени от богатата история, миналото на Франция. Френският пре­зи­дент обещава пълно възстановяване на катедралата в рамките на пет го­ди­ни. Силната му заявка е обект на много критики от редица експерти в об­ластта на строителството и изкуството, както и от политически анали­за­то­ри, които я определят като небивал популизъм.

Гореописаните комуникационни ситуации позиционират личността на Макрон като едноличен крепител на единството на нацията, която с об­щи усилия ще възроди блясъка на катедралата. Консистентността на това послание е подчертана и с последващите действия на френския лидер. Ор­га­низирани са редица срещи с представителите на местни и национални власти, експерти по реконструиране и спасителни сили. Държавният глава дава прием за пожарникарите, овладели опустошителния пожар. Инци­дентът намира място в доста от речите му в следващите години, а Макрон неколкократно посещава обновяваната катедрала. Обиколките му се излъч­ват на живо в социалните мрежи и платформите за видеосподеляне.

Ключово е последното посещението на френския президент в „Нотр Дам“ преди официалното тържествено откриване на обновената готическа катедрала. Представлява двучасова обиколка на катедралата, представяне на новосъздадените противопожарни системи, срещи с „героите“, възстано­вили емблематичната постройка. По своята същност материалът е подго­тов­ка на аудиторията за предстоящото откриване, както и затвърждава по­зи­цията на коректив на случващото се, която френският президент си из­бира.

В организираната под патронажа на френския президент благотво­рителна кампания по цял свят за възстановяването на катедралата бяха събрани 995 млн. долара. От тях след реставрацията остават около 148 млн. долара, които ще бъдат използвани за бъдещи консервационни дейности.

Във възстановяването на катедралата се включват физически над 2000 специалисти. Това е единственият пример в световен мащаб за възстановя­ване на готическа катедрала.

От фундаментално значение за разбирането на анализа на кому­ника­ционната ситуация е да се направи разграничението между пла­нирана и прак­тически реализирана ситуация, тъй като метеорологичните обстоя­тел­ства променят кардинално първоначалния замисъл, което поражда некано­нична безпрецедентна във френската история ситуация.

Първоначалният замисъл е церемонията по откриване да се проведе на открито пред катедралата, след което да се премине към официално от­варяне на централната порта и литургия в храма. Отвън са планирани свет­линно шоу върху фасадата и концерт с френски и международни изпъл­нители, изказване на френския президент, а вътре – реч на архиепископа на Париж, изпълнение на орган, запалване на „Големия свещник“. Идеята е събитието по този начин да има едновременно светски и религиозен ха­рак­тер, без да има идейна и физическа колизия. Поради крайно лоши метеоро­логични условия програмата на живо се провежда само във вът­решността на катедралата, а концертът е предварително записан и излъчен на запис. Високопоставените гости са посрещнати под огромна шатра пред „Нотр Дам“ от френския президент и съпругата му.

Словото на Еманюел Макрон се състои вътре в катедралата. По своята същност това е безпрецедентна ситуация, в която светско и религиозно се пресичат. Няма друг френски държавен глава, който да е произнасял реч вътре в катедрала при нейното откриване, независимо че подобно присъст­вие е имало многократно.

Пространството на „Нотр Дам“ се използва и като арена на полити­ческо позициониране в международен план. Новоизбраният към онзи момент президент на Съединените американски щати Доналд Тръмп заема водещото място на първия ред, отдясно на френския държавен глава. Кул­турната дипломация, т.нар. soft power, „мека сила“, е подплатена със съз­даване на огромно количество съдържание, разпространявано през социал­ните мрежи и медиите. Непосредствено преди церемонията в Париж се про­вежда и тристранна среща за Украйна между Тръмп, Зеленски и Макрон. Това превръща по-голямата част от описаното съдържание в комбинация от плавно преливане на политически и културни послания. Такова е и съ­дър­жанието, публикувано в социалните мрежи на българския държавен гла­ва Румен Радев. [11]

 

Оратор: особености, подготовка, реторична компетентност, ора­торски опит

Еманюел Жан Мишел Фредерик Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в Амиен, Франция и още от малък израства в среда, която насърчава любознателността и упоритата работа. Както сам разказва в книгата си „Революцията“ [12]: „Имах щастието да ми се паднат родители, които ме окуражаваха да работя, защото за тях образованието беше равностойно на усвояване на свободата… Детството ми мина сред книги… в щастлива изо­лация сред родителите ми, моите братя и сестри, бабите и дядовците ми“.

Обучава се в йезуитския колеж Lycée la Providence, а по-късно про­дъл­жава във Висшето училище по политически науки в Париж, където изучава политология и философия.

След дипломирането си Макрон се насочва към частния сектор, ра­боти в инвестиционната банка „Ротшилд и Сие“, където бързо печели ре­путация на блестящ стратег и анализатор. Въпреки краткия си престой в Со­циалистическата партия (2006–2009), Макрон често подчертава, че не се е чувствал истински свързан с нейната идеология – рано започва да се оформя като политик, който стои извън традиционните партийни рамки.

През 2016 г. основава собствено движение – „Напред!“ (En Marche!), което бързо се превръща в символ на политическо обновление. През про­летта на 2017 г. печели убедително президентските избори срещу крайно десния кандидат Марин льо Пен. Така на 39-годишна възраст Еманюел Мак­рон се превръща в най-младия държавен глава в историята на Френ­ската република. През 2022 г. отново побеждава Марин льо Пен като об­щият му резултат е 58,5%.

Според конституционалиста Георги Близнашки личният стил на пове­дение на Макрон е „юпитеров“ – „застанал високо над нещата, Еманюел Макрон непрекъснато демонстрира своето превъзходство над всички в стре­межа си да насочва съдбините на страната“. [13]

Към 2024 г., около средата на втория му президентски мандат, Макрон е произнесъл хиляди речи, натрупал е значителен брой публични изказ­вания – речи при встъпване в длъжност, новогодишни речи, траурни изказ­вания, вътрешнополитически обръщения по време на кризи, церемониални речи, изявления на международни форуми и много други. Най-често дискурсът му е определян като по-абстрактен в сравнение с неговите пред­шественици. Стилът му се отличава с дълги изречения с нетрадиционна конструкция. Използва малко факти, числа и препратки към конкретни събития, а за сметка на това говори основно за ценности, културна и на­ционална идентичност. Именно затова президентската реторика на френ­ския държавен глава често е определяна като „елитарна“, трудна за въз­приемане от широката публика. [14] Стилът му обаче е съвсем удачен от гледна точка на външната политика и участие в международни формати.

В рамките на церемониалните си речи Еманюел Макрон често из­ползва анафори, епифори, метафори, епитети и повторения. Този тип пуб­лични изяви почти винаги има кръгова композиция.

Аудитория: особености, нагласи, ориентация

Аудиторията е разгледана по методиката, предложена от Мавродиева, за анализ. [15]

Според броя присъстващи аудиторията е голяма към митингова. Със­тавена е от мъжка и женска част, като се наблюдава известна доминация на мъжкия пол, тъй като голяма част от присъстващите са от социални и про­фесионални групи, в които традиционно има превес на мъжете – пожар­никари, политици, духовенство и др. Следва да се отбележи и второпла­новата, но много по-голяма по численост аудитория, която съблюдава цере­монията дигитално по цял свят.

Според възрастта присъстващите са представители на средна и зряла възраст. Не се наблюдава подобно разделение при наблюдаващите онлайн.

Според своето образование аудиторията е с различен профил. Поли­ти­ческият елит е с високо образование, а присъстващите специалисти по въз­становяването и пожарникари са със специализирано образование.

Според степента на подготвеност на равнище информация и знания аудиторията е по-скоро осведомена и информирана в областите, комен­ти­рани от френския държавен глава, тъй като пожарът в катедралата имаше огромно национално и световно медийно и комуникационно отразяване.

Нагласата на аудиторията е смесена – Франция действително ликува от възстановяването на катедралата и постигнатото за само пет години, но обществените нагласи към френския президент са силно противоречиви и към момента на откриването на „Нотр Дам“. Присъстващите на живо са с положителна към неутрална нагласа. Участвалите във възстановяването са положително настроени към позитивната оценка за труда им, а полити­ческите лидери на първо място присъстват по чисто протоколни причини.

Според канала на комуникация аудиторията е директна (присъст­ващите в катедралата) и индиректна, опосредствана (телевизия, радио, социални мрежи).

Според честотата на присъствие основната аудитория е перманентна. Тя няма комуникативни функции, наблюдава случващото се и е пасивен слушател на текста.

Жанрови особености от реторична гледна точка

От реторична гледна точка жанрът на анализираната изява е слово на откриваща церемония. Целта на конкретната ораторска монологична изява е възхваляване на френската култура, народ и устойчивост. Речта също така е тържествена, благодарствена. Това е проявление и на президентската реторика, и на епидейктиката като особен реторичен вид на тържественото говорене, и на визионерство, и на концептуализация, имайки предвид ора­тора президента Макрон и уникалната ситуация. Макар и с известна услов­ност, това е президентска епидейктика, осъществена пред международна аудитория по специфичен повод и реферира и към етоса в персонален, институционален и международен план.

Структурни особености на речта и реторична аргументация

Анализираното слово на френския президент е пример за типична церемониална реч на Макрон от гледна точка на структурните особености. С аналогична структура е например словото му по повод церемонията по почитане паметта на френския учител Самюел Пати на 21 октомври 2025 г. в двора на Сорбоната. [16] Колежанският преподавател по история и гео­гра­фия е зверски убит, тъй като показва карикатура на пророка Мохамед по време на лекция за свободата на словото и свободата на изразяване. Ема­нюел Макрон му отдава държавна почит, като организира специална възпо­менателна церемония в сърцето на френското висше образование.

Речта в катедралата „Нотр Дам“ има кръгова композиция – започва и завършва с образа на камбаните на катедралата, които звънят и отмерват „ча­совете на деня и часовете на историята“, и образа на органа. Първата част е посветена на далечното минало, на културните и исторически тра­диции на Франция от вековете на нейното създаване. Чрез осемкратна ана­фора, която ще бъде анализирана в следващите страници, е изграден обра­зът на богатите френски традиции, здрава основа за демократично общест­во, което има силата да „постигне невъзможното“.

Втората част на речта е своеобразна ретроспекция на пожара в готи­чес­ката катедрала на 15 април 2019 г. Разказът има своя вътрешна струк­тура – събитията са предадени хронологично, започва с фактологично из­бро­яване, което постепенно се обагря с емоционална натовареност до мо­мента на емоционалната кулминация – „В 22:47 прозвуча съобщението: „Овладяхме огъня!“. Следват патетични хипотези за немислимото, от които постепенно изплува на първи план вторият елемент от девиза на Франция – „невижданото братство“.

Третата част е посветена изцяло на „братството“, чрез чието много­кратно анафорично повторение е предаден процесът на повторно съграж­дане на най-значимото историческо френско здание. Разказът препраща към мита за птицата Феникс, преродила се от пепелта и пламъците. В тре­тата смислова част е и основната теза, основното послание в текста – „Тази катедрала се превърна в сполучлива метафора на това какво е една Нация и какъв би трябвало да бъде светът“. Относително рационалната теза е извод от натрупване на рационални и емоционални примери и метафори, а не след­ва класическата логика да бъде твърдение, заявено в началото и под­крепено от последваща аргументация.

Последният, четвърти, фрагмент е поглед към бъдещето, подарено на френската нация от самата нея, строителите на катедралата и католическото духовенство. Словото завършва с традиционното анафорично повторение възклицание „Да живее Републиката! Да живее Франция!“, но преди него е добавено и „Да живее „Нотр Дам“. Чрез триединството се изгражда пред­ставата за символното значение на катедралата като равноправна на цялата република, съградена от добродетелите на нацията.

Важен детайл е, че речта не започва с обръщения, а с директно споме­наване на причината за ораторската изява. Словото на държавния глава, кое­то по принцип няма място в катедрала, е компромис предвид непред­видените обстоятелства, започва по този начин, за да се избегне фор­мал­ността и изказването да мине „между другото“, без да се акцентира върху статута му на френска президентска церемониална реторика.

Реторични фигури и похвати и манипулативни средства

В обекта на анализ има множество реторични фигури, които имат смислоносеща функция и служат за слухово/графично обособяване на от­дел­ните части. В тази част на изследването са анализирани първо рето­ричните похвани, конструиращи цялата реч, а после ще бъдат разгледани поотделно гореописаните пет фрагмента. В тази част ще са разгледани и манипулативните техники, тъй като именно чрез художествени изразни сред­­ства като повторения и натрупвания се създава величествен разказ, в който се наблюдава уклон към преувеличение и историческа неточност чрез споменаване на частична информация.

В самото начало на текста френският президент се позиционира като говорител на френската нация (конституционно негово правомощие), но не просто като изразител на обществените настроения и нагласи по злобо­дневни политически теми, а като изразител на емоционалната благодарност на всеки един французин, кумулирана в национална и дори наднационална:

• „Заставам пред вас….., за да изразя благодарността на френ­ската нация…“
• „Благодарност към всички, които … възстановиха „Нотр Дам“.
• „Нашата катедрала ни напомня…“

Ясно прозира фундаменталният принцип на демокрацията, вербали­зиран от 16-ия президент на Съединените американски щати Ейбрахам Линкълн на 19 ноември 1863 г. по случай откриването на Националното войнишко гробище в Пенсилвания по време на Американската гражданска война. Речта му в главния град на щата – Гетисбърг, става известна като Гетисбъргското обръщение и се смята за една от най-великите ораторски изяви на демократичния свят.  В рамките на 10 изречения Линкълн развива идеята за свободата и равенството, за да достигне до кулминацията за не­преходността на демокрацията, при която „управлението е на народа, от народа, за народа“. Макрон използва това триединство като позиционира „Нотр Дам“ като символ на западната цивилизация и западните ценности – катедралата на народа, възстановена от народа за народа.

Паралелно с тази смислова линия е позиционирано и триединството на „парижани, французи и целия свят“, фраза, която президентът на Френ­ската република повтаря от деня на пожара до деня на откриването по време на всяка своя публична изява по темата. Възходящата градация, формирана на дедуктивен признак, поставя рамката на националното и наднацио­нал­ното обединение в името на обща кауза.

Образът на звънящите камбани също до голяма степен поддържа струк­турата на словото. Седемкратното повторение на форми на глагола „звъня“ или съществителното „звън“ и метафората „музика на надеждата“ внушават, че цялата реч сякаш е „изпята“ песен, ознаменуваща дълго­очаквано събитие: „това е музика на надеждата, позната на парижаните, на Франция и на целия свят“.

• „ … тази вечер камбаните на „Нотр Дам“ отново звънят …“
• „Отново звънят камбаните на „Нотр Дам …“
• „Звънят както са звънели за единадесетте крале“
• „ … звънят, … съпреживели нашата история“
• „… можеше никога повече да не чуем този звън.“
• „Камбаните ще звънят…“

Първата смислова част на речта се обособява от анафората, осем­крат­ното повторение на „за“. Предлогът представя за кого „звънят камбаните“, като изгражда времева линия на най-великите френски личности и събития във френската история, свързани с катедралата и нейното построяване.

• За Свети Луи, който върна Трънения венец от Изтока.

Анафоричното повторение започва със Свети Луи IX (1214–1270). Той е единственият крал на Франция, който е провъзгласен от Римокато­лическата църква за светец. Историческите извори твърдят, че той е бил изключително благосклонен към бедните и онеправданите, като често вече­рял с представители на ниските социални прослойки и дори им сервирал лично. Той бил посветен на религията и построил стотици църкви, биб­лиотеки, болници и приюти.

До Четвъртия кръстоносен поход Трънения венец се съхранява в Кон­стантинопол, а след грабежите остава в ръцете на Балдуин II, който го продава на венециански благородник Николо Квирино. През 1239 г. Луи IX го откупува от него за баснословната сума от 30 000 златни френски лири, които днес се равняват на 300 млн. евро. Това е начинът, по който светецът „връща“ Трънения венец във Франция, в която той всъщност никога преди това не е бил.

С тази манипулативна техника президентът внушава, че Тръненият венец принадлежи и винаги е принадлежал морално и исторически на Френ­­­­ската република. Именно затова първи в изброяването е горепо­со­ченият крал, възвърнал справедливостта и реликвата на мястото ѝ. Изгра­ден е образът на катедралата и на Франция като цяло като реликвариум на целия християнски свят.

• За Анри IV, затворил раната от религиозните войни.

Крал Франсоа Анри IV (1553–1610) подписва Нанския едикт, който утвърждава за първи път писмено религиозната толерантност. Внушена е идеята, че „Нотр Дам“ е устояла на религиозните войни и че и до днес олицетворява националното религиозно единство.

• За обета на Луи XIII и победите на Луи XIV.

Крал Луи XIII дава обет, че ако Бог го дари със син, той ще рекон­струира катедралата „Нотр Дам“. Кралят изпълва обещанието си, а споме­наването му изразява идеята, че индивидуалните постижения са божие дело и заслужават отдаване на каузата за съхранение на държавните религиозни символи.

В тази фраза е споменат и най-красноречивият френски крал – „Кра­лят Слънце“ Луи XIV. Неписаният протокол изисква споменаването му в подобен тип разкази за миналото, но без споменаване на противоречивото му светско злободневие в разрез с католическите догми.

• За Наполеон, който се коронова сам в една декемврийска сутрин на 1804 г.

Именно катедралата „Нотр Дам“ е мястото, на което Наполеон I е короновал сам себе си и съпругата си, като взима короната от ръцете на папа Пий VII.

• За Виктор Юго, обикалял увлечен, търсил с вдигнат поглед сян­ка­та на Квазимодо.

Виктор Юго чрез своя емблематичен роман „Парижката Света Бого­родица“ превръща катедралата в една от най-известните и разпознаваемите в света. В произведението му присъства художествен разказ за построява­нето на катедралата и прочит с негативна конотация на реставрационните модели в епохата на Юго, които отхвърлят готическата традиция. По­пу­лярността на „Парижката Света Богородица“ сред населението на страната е и предпоставката през XIX в. катедралата да претърпи значителни ремонтни дейности, които да я доближат до първоначалния ѝ вид.

В анафоричната последователност това е първото от изброяванията, което представя личност, която е част от културно-историческото богат­ство, а не от политическо-управленския елит. Чрез изкуството си Юго ус­пява да доведе до реални промени в политиката на управление и да промени обществените нагласи.

• За Клодел, върнал се към надеждата, прегърбен в подножието на един стълб, една декемврийска вечер през 1886 г.

Пол Клодел е френски поет, драматург и дипломат. В мемоарите си споделя, че е бил „озарен“, когато посетил „Нотр Дам“ през 1886 г. и се опомнил, коленичил пред една от статуите в храма. Споменаването на пи­сателя в рамките на анафоричното повторение изразява силата на катед­ралата, в която се случват религиозни чудеса, формирали фигурата на едно от знаковите лица във френската литература и дипломация. 

• За да известят Съпротивата в Париж за пристигането на ге­не­рал Льоклер и неговите хора, а после и да отпразнуват освобож­дението редом с генерал Дьо Гол.

Генерал Филип Льоклер е един от най-известните френски генерали по време на Втората световна война. През лятото на 1944 г. неговата 2-ра френска бронетанкова дивизия наближава Париж, за да освободи града от нацистката окупация. Камбаните на „Нотр Дам“ са използвани, за да опо­вес­тят пристигането на спасителната дивизия. Само няколко дни по-късно камбаните отново звънят, за да известят освобождението на Париж, което довежда до връщането на генерал Дьо Гол във Франция. В тази част на реч­та се изразява ролята на камбанния звън като вестител на надеждата и като носител на свободата.

• За прощалните церемонии на Франция към нейните гении, вой­ни­ци, велики личности.

Катедралата е своеобразен мемориал на нацията, в която се проведени прощалните церемонии с едни от най-великите френски личности. Сред тях са държавници като Шарл дьо Гол, Жорж Помпиду, Франсоа Митеран, ве­лики учени като Луи Пастьор и други.

Непосредствено след анафоричното повторение следва образът на звъ­­нящите камбани, „съпреживявали нашата история“. Камбаните са оли­цет­ворение като свидетели на случващото се и символ на съхраняването през поколенията на изконните човешки френски ценности.

Втората смислова част от текста отново е хронологично струк­ту­ри­рана, но обхваща много по-кратък времеви период, който обаче е пряка пър­вопричина за провеждането на анализираното събитие. Ретроспекцията на пожара включва олицетворение на катедралата.

• Олюляващата се стрела, която впоследствие се срутва с трясък като счупена кост.
• „Нотр Дам“ беше спасена; обезобразена, но спасена от храброст­та и смелостта на тези хора.
• Главозамайване от осъзнаването, че „Нотр Дам“ би могла да из­чез­не и че нашите катедрали също са смъртни.

Сравнението със счупена кост изразява необходимостта от грижа и избягване на инциденти като към жив човек, но от цялата нация, тъй като катедралата принадлежи на всички. Именно обединената общественост спо­собства тя да бъде „спасена“, въпреки че е „обезобразена“. „Нотр Дам“ е използвана и като синекдоха на „смъртните“ католическите катедрали като цяло в последното изречение на тази смислова част.

Стрелата на катедралата придава характерния облик на зданието и го превръща в разпознаваем образ, архитектурна комуникативна константа.

Именно втората смислова част на речта е най-пряко насочена към присъстващите от цял свят политически гости. Текстът е типичен пример за т.нар. „културна дипломация“. Разказът показва, че трагедията е над­на­ционална, общочовешка, надхвърляща религия, география и идеология. От „студентите“, през „минувачите“ отвъд океана до „камиларите“ в бившите френски колонии се молят „в своята религия“ – за „Нотр Дам“. Те страдат не просто за загубената архитектура и за осквернения интериор, а за цял един световен духовен ориентир. Френският президент споменава френ­ските институции по света, като по този начин изразява добре раз­витата си външна политика и влиянието си зад граница, доказано чрез силна моби­лизация в труден за страната момент. Посланието е, че Франция и френ­ската култура са уважавани и подкрепяни в „добро и зло“ от другите кул­тури, цивилизации, континенти, режими, религии, дори от тези, с които от­но­шенията могат да бъдат сложни.

Първият споменат в изброяването е външнополитическият сътрудник на Франция с най-голямо влияние към онзи момент и с отношение към био­графията на френския президент – Съединените американски щати. Ува­жение към САЩ е засвидетелствано и чрез споменатото по-горе позицио­ниране на новоизбрания към онзи момент американски президент Доналд Тръмп. Той седи от дясната страна на френския президент на първия ред, между Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит и е обект на огромен ин­терес от всички гостуващи лидери на държави. Спомената е и италианската столица Рим, в чието сърце се помещава и главата на Римокатолическата църква. Споменаването на Москва по време на войната в Украйна е сим­воличен жест, мост към хипотетична възможност за продължаване на дип­ломатическите отношения и стремеж към баланс на силите към онзи мо­мент. Забелязва се отсъствието на споменаване на източноазиатските циви­лизации и култури, което недвусмислено изразява оценка на тяхното отно­шение към западноевропейския ценностен космос. Анафоричното повто­рение „поредицата“ изразява широкия набор от събития, в които гореопи­саната положителна за страната външно­политическа картина би могла да бъде възпроизведена. Идеята е подчертана от градацията „някои ще нарекат случайност, други съдба, трети провидение“.

След външнополитическото отклонение Макрон прави рязък емоцио­нален завой, в който в рамките на втората смислова част откроява храб­ростта като основното нравствено-човешко качество, спасило катед­ралата. Френският президент подчертава тази идея чрез спираловидното повто­рение, епанафора, и емоционален речеви оттенък.

Смисловата част има две вътрешни кулминации в рамките на рет­роспекцията. Едната е емоционална – „овладяхме огъня“. Това е моментът, в който емоцията бива трансформирана и изгрява надеждата. Другата е – „нямаше нито един загинал“. Тази практична кулминация е част от ма­нипулативния подход на френския президент, който в деня на пожара си поставя на първо място целта да няма нито един загинал, което отмества обществения поглед от реалните загуби.

Третата смислова част е разказ за материализирането на надеждата чрез втория елемент от френския девиз – братството. „Братството“ е линг­вистично употребено шест пъти – пет анафори, една епанафора. Образът на обединената общественост е представен по дедуктивна методика, от не­опре­деленото голямо общо към индивидуалното и личното, „от всички кон­тиненти, от всички религии, от всички социални слоеве“, през „майс­тори, чираци и на всички занаяти“, до изброяването на всяка една професия, участ­вала във възстановяването и на най-дребните детайли на готическата катедрала. Отношението на френския президент е изразено в поименното изброяване на повече от 30 професии, част от които напълно непознати на широката общественост. Изразена е идеята, че макар същността на труда им да е непозната за голямата част от населението, тя е обект на искрена благодарност от всеки един французин и от „живата“ френска история.

• „Тези жени и мъже, над 2000 на брой, за пет години, се при­съединиха към плеядата от хора, изграждали катедралата от XIII век“.

Внушена е за пореден път идеята за приемствеността и непре­ход­ността на френската култура. Всеки един строител, реставратор, артист, докоснал се до „Нотр Дам“ е част от една невидима, но единна екосистема. Тази теза и изброяването на професиите препращат към първата част на текста и анафоричното повторение на „за“ и показва, че камбаните звънят и за тези съвременни френски герои, чиято дейност пише история.

Непосредствено преди основната теза на речта си френският пре­зидент прави кратко обобщение, обединяващо всички гореспоменати хора и личности. Мащабността на количеството им е подчертана от петкратното повторение – „всяка“, „всеки“, „всички“:

• „През тези пет години тук всяка жена, всеки мъж беше не­обходим за възстановяването; всяка помощ, дори от другия край на света, беше необходима, за да издържим; всеки жест бе не­обходим, съчетавайки величието на тази катедрала и специ­фи­ките на всички тези професии.“

На границата между третата и четвъртата смислова част е пози­цио­нирана и основната теза, основните послания на текста:

• Преоткрихме какво могат да направят великите нации: да пос­тигат невъзможното.
• Тази катедрала се превърна в сполучлива метафора на това какво е една Нация и какъв би трябвало да бъде светът.

Френският президент дава положителна оценка на френската нация, като внушава, че тя е изпълнила със съдържание демократичния принцип, дефиниран в самото начало на речта. Непосредствено след тезата е и зак­лючващата анафора, която е и възходяща – „Братство на народ, решен да прави велики избори, всеобщо братство и взаимопомощ“.

Четвъртата, последна смислова част започва с анафоричното повто­рение „нашата катедрала“, чрез което за пореден път се изгражда връзката между минало и настояще, но за първи път тук се появява и образът на бъдещето, който е следствие именно от богатата история и съвремието.

• Нашата катедрала ни напомня, че сме наследници на минало, по-велико от нас, което всеки ден може да изчезне, и участници в една епоха, която трябва да предадем.
• Нашата катедрала ни казва как смисълът и трансцендент­ност­та ни помагат да живеем в този свят.

Тук се намира и второто индиректно споменаване на гостуващите политици от цял свят, които по думите на Еманюел Макрон се приобщават с присъствието си към „плеядата съзидатели“ на катедралата.

Текстът завършва с трикратно анафорично повторение – запазено е двуединството „Да живее Републиката! Да живее Франция!“, преди което е добавено и „Да живее „Нотр Дам“!“. По този начин е описана равнопос­тавеност между френската държава и най-значимият обект с католически характер на Франция.

Реторичен визуален анализ и неезикови средства

Езикът на тялото и мимиките на лицето на оратора Еманюел Макрон са изключително обрани и дори минималистични, отговарящи напълно на комуникационната ситуация, в която се намира и непланираната му вътре в катедралата публична реч.

В унисон с идеята, че речта е „между другото“, защото неписаните норми не допускат подобно смесване между светско и католическо, френ­ският президент няма въвеждащи думи. Идеята е подкрепена от езика на тялото му – преди да започне обръщението си той се озърта „небрежно“.

Облеклото на Еманюел Макрон е строго официално – черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. На ревера му естествено стои розетата на Ордена на Почетния легион. Това е най-високото френско отличие, а дър­жавният глава на Републиката е „Главен господар“ на този орден. Лентич­ката с червено пинче обозначава позицията му и се носи по време на всички публични изяви.

Френският президент е позициониран на основното ниво на катед­ра­лата на малка неутрална трибуна. По-високите нива са запазени за духовен­ст­вото и ритуалните действия, а Еманюел Макрон е на нивото на „обикно­вените“ от гледна точка на католическата йерархия гости.

За телевизионните зрители и хилядите парижани по улиците на френ­ската столица, които гледат случващото се в катедралата на големи екрани, монтирани на ключови локации в града, речта на президента е съпътствана от десетки кадри. Част от тях са предварително записани и монтирани, а други са различни гледни точки на живо от „Нотр Дам“. Консистентни от гледна точка на картина, звук и послание. Например, когато са споменати усилията на столичната пожарна служба, кадърът е фокусиран върху при­състващите на откриването пожарникари, когато се говори за подкрепата от цял свят, кадърът е на световния политически елит и т.н. Включени са кадри „от птичи поглед“ на катедралата, изображения на реновирания та­вански етаж, от който пламва фаталната искра вечерта на 15 април 2019 г. и др.

Ефект и въздействие, разпространение чрез медиите, интер­нет и социалните мрежи

Реакцията на откриващата реч на френския президент е част от ця­лост­ната нагласа към самото откриване на обновената катедрала. Съби­тия­та получават огромно обществено отразяване по цял свят. На живо на цере­монията в „Нотр Дам“ присъстват около 1500 души, сред които поли­тици на най-високо ниво. Почти всички от тях използват институцио­нал­ните си канали и социалните мрежи, за да отразят присъствието си на съ­битието. По този начин е генериран огромен комуникационен трафик.

Отразяването е на следните нива:

1. Медийно.

Всички големи френски и световни медии отразяват събитието, пуб­ликуват фрагменти от речта на френския президент. Акцент в този тип отра­зяване е самият процес по възстановяване на катедралата, както и социал­ната проблематика.

Примери за медийни заглавия:

• „Ройтерс“: Нотр Дам се издига от руините на пожара, реставра­торите и спасителите получават бурни аплодисменти [17]
• „Монд“: Откриването на катедралата „Нотр Дам“: зад кулисите на церемонията, предмет на безкрайни дискусии между католическата епархия и Елисейския дворец [18]

2. Политическо (в личните канали в социалните мрежи, както бе­ше описано по-горе).
3. Лично.

В личните канали/профили на зрителите на екраните, разположени на територията на френската столица.

 

Заключение

Хипотезата в хода на реторичния и комуникационния анализ се до­каза, че президентската реторика е проявление на политическото красно­речие в национален и международен план, тя съчетава тържествени еле­менти, епидейктика и апологетика. Резултатите показват, че чрез прези­дент­ските речи, произнесени в уникални ситуации, се изпращат послания за обединяване около каузи и ценности, като стремежът е към обединяване и съграждане в буквален и метафоричен смисъл. Тези изводи са на базата на анализ речта на президента на Република Франция Еманюел Макрон, про­изнесена на 7 декември 2024 г. при откриване на въз­становената ка­тед­рала „Нотр Дам“ в Париж.

Цитати и бележки

[1] Гуркова, М. (2024). Реторичен анализ на предизборния дебат между Еманюел Макрон и Марин льо Пен (3 май 2017 г.). Реторика и комуникации, 58, 52‒68. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 20.11.2025. [Gurkova, M. (2024). Retorichen analiz na predizbornia debat mezhdu Emanyuel Makron i Marin lyo Pen (3 may 2017 g.). Retorika i komunikatsii, 58, 52‒68. https://rhetoric.bg/. posledno po­seshtenie na 20.11.2025.]

[2] Villadsen, L. (2014). Contemporary Rhetorical Citizenship. Lieden: Leiden University Press eBooks. https://doi.org/10.24415/9789087282165.

[3] Villadsen, L. (2012). Beyond the Spectacle of Apologia: Reading Official Apologies as Proto-Deliberative Rhetoric and Instantiations of Rhetorical Citizenship, Quarterly Journal of Speech, https://doi.org/10.1080/00335630.2012.663501.

[4] Le Président dans la Constitution. Titre II: Le Président de la République. https://www.elysee.fr/la-presidence/le-president-dans-la-constitution. Retrieved on 11.10.2025.

[5] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 170. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pab­lik rileyshans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 170.]

[6] Hidalgo, A. (2019). @Anne_Hidalgo. 10:14 PM.

15.04.2019. X. 9:03. https://x.com/Anne_Hidalgo/status/1117868749644636160. Retrieved on 18.11.2025.

[7] Macron popularity still weak after Notre-Dame fire: poll. 21.04.2019. https:// www.france24.com/en/20190421-macron-popularity-still-weak-after-notre-dame-fire-poll?utm_source=chatgpt.com. Retrieved on 18.11.2025.

[8] President Emmanuel Macron. France 24. https://www.youtube.com/watch?v=JY7a QdrSSZ8.

[9] Incendie de Notre-Dame : Déclaration du Président de la République Emmanuel Macron. https://www.ina.fr/ina-eclaire-actu/video/6423331_001_002/incendie-de-notre-dame-declaration-du-president-de-la-republique-emmanuel-macron. Retrieved on 18.11.2025.

10] Retrouvez l’intégralité de l’allocution d’Emmanuel Macron sur l’incendie de Notre-Dame de Paris. BFMTV. https://www.youtube.com/watch?v=dq1bR20PqE8. Re­trieved on 18.11.2025.

[11] Официален профил на президента Румен Радев във Фейсбук – https://www. facebook.com/PresidentRumenRadev. последно посещение на 10.10.2025 г. [Ofi­tsialen profil na prezidenta Rumen Radev vav Feysbuk – https://www.facebook.com/ PresidentRumenRadev. posledno poseshtenie na 10.10.2025 g.]

[12] Макрон, Е. (2017). Революция. Битката ни за Франция. София: Слънце. [Mak­ron, E. (2017). Revolyutsia. Bitkata ni za Frantsia. Sofia: Slantse.]

[13] Близнашки, Г. (2018). Френската конституция от 4 октомври 1958 година. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Bliznashki, G. (2018). Frenskata konstitutsia ot 4 oktomvri 1958 godina. Sofia: Universitetsko iz­datelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

[14] Stylistic Analysis of the French Presidential Speeches: Is Macron really different? https://arxiv.org/pdf/2105.02844.

[15] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Универ­ситет­ско издателство „Св. Климент Охридски“, 170. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pab­lik rileyshans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 170.]

[16] Hommage à Samuel Paty: le discours d’Emmanuel Macron en intégralité. BFMTV. https://www.youtube.com/watch?v=En5TVJGrC0U. Retrieved om 10.10.2025.

[17] Notre-Dame rises from ruins of fire, restorers and first responders get ovation https://www.reuters.com/world/europe/notre-dame-cathedral-reopens-saturday-five-years-after-fire-2024-12-07/#:~:text=PARIS%2C%20Dec%207%20(Reuters),to% 20collapse%20five%20years%20ago. Retrieved on 10.11.2025.

[18] Réouverture de Notre-Dame : les coulisses d’une cérémonie, objet de discussions sans fin entre le diocèse et l’Elysée. https://www.lemonde.fr/culture/article/2024/ 12/05/reouverture-de-notre-dame-en-avant-la-musique_6432080_3246.html. Retrieved on 10.11.2025.

 

Библиография

Близнашки, Г. (2018). Френската конституция от 4 октомври 1958 година. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. [Bliznashki, G. (2018). Frenskata konstitutsia ot 4 oktomvri 1958 godina. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

Гуркова, М. (2024). Реторичен анализ на предизборния дебат между Еманюел Мак­рон и Марин льо Пен (3 май 2017 г.). Реторика и комуникации, 58, 52‒ 68. https://rhetoric.bg/. последно посещение на 20.08.2024. [Gurkova, M. (2024). Retorichen analiz na predizborniya debat mezhdu Emanyuel Makron i Ma­rin L’o Pen (3 maĭ 2017 g.). Retorika i komunikatsii, 58, 52‒68. https://rhetoric.bg/

Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско из­дателство „Св. Климент Охридски“. [Mavrodieva, I. (2013). Retorika i pablik ri­leyshans. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.]

Макрон, Е. (2017). Революция. Битката ни за Франция. София: Слънце. [Makron, E. (2017) Revolyutsia. Bitkata ni za Frantsia. Sofia: Slantse]

Льобон, Г. (2017). Психология на тълпите. София: ВЕСИ. [Lyobon, G. (2017). Psihologia na talpite. Sofia: VESI.]

Morin, Ch. (2021). Le populisme au secours de la démocratie? Paris: Galllimar.

Villadsen, L. (2012). Beyond the Spectacle of Apologia: Reading Official Apologies as Proto-Deliberative Rhetoric and Instantiations of Rhetorical Citizenship, Quarterly Journal of Speech, https://doi.org/10.1080/00335630.2012.663501.

Villadsen, L. (2014). Contemporary Rhetorical Citizenship. Lieden: Leiden University Press eBooks. https://doi.org/10.24415/9789087282165.

Изследвани източници

Le Président dans la Constitution. Titre II: Le Président de la République. https://www. elysee.fr/la-presidence/le-president-dans-la-constitution. Retrieved on 01.11. 2025.

Incendie de Notre-Dame : Déclaration du Président de la République Emmanuel Macron https://www.ina.fr/ina-eclaire-actu/video/6423331_001_002/incendie-de-notre-dame-declaration-du-president-de-la-republique-emmanuel-macron. Retrieved on 01.11.2025.

Macron popularity still weak after Notre-Dame fire: poll. 21.04.2019. https://www. france24.com/en/20190421-macron-popularity-still-weak-after-notre-dame-fire-poll?utm_source=chatgpt.com. Retrieved on 01.11.2025.

President Emmanuel Macron. France 24. https://www.youtube.com/watch?v=JY7aQdr SSZ8

Retrouvez l’intégralité de l’allocution d’Emmanuel Macron sur l’incendie de Notre-Dame de Paris. BFMTV.

Stylistic Analysis of the French Presidential Speeches: Is Macron really different? https://arxiv.org/pdf/2105.02844. Retrieved on 01.11.2025.

Детев, А. (2017). От Дьо Гол до Макрон – президентите на Петата република. https://bntnews.bg/bg/a/ot-do-gol-do-makron-prezidentite-na-petata-republika. последно посещение на 29.11.2025. [Detev, A. (2017). Ot dyo Gol do Makron – prezidentite na Petata republika. https://bntnews.bg/bg/a/ot-do-gol-do-makron-prezidentite-na-petata-republika. posledno poseshtenie na 29.11. 2025.]

Профилите в социалните мрежи на президента Еманюел Макрон.

Профилите в социалните мрежи на кмета на Париж към 2024 г. Ан Хидалго.

Маглена Гуркова е бакалавър по специалност „Връзки с общественост­та“ към Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по „Публична реч от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и магистър по „Политически мениджмънт и консул­ти­ра­не“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преводите на цита­тите са на автора на статията, а речта на френския президент Еманюел Мак­рон се публикува в „Христоматия по ораторско изкуство: от трибуната до ек­рана“, издание на Института по реторика и комуникации от 2026 г.

 

Ръкописът е изпратен на 30.11.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 01.12.2025 до 04.01.2026 г.

Приемане за публикуване: 05.01.2026 г.

Manuscript was submitted: 30.11.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 01.12.2025 till 04.01.2026.

Accepted: 05.01.2026.

Брой 66 на сп. „Реторика и комуникации“ (януари 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 66 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.