Руси Маринов
Резюме: В статията се разкрива връзката между пропаганда и реторика, като се акцентира на някои базови теории и изследвания по проблема, очертаващи допирните точки и различия между двете практики. Дискутират се принципите и основните тези на пропагандата и се търси реторичния елемент в някои от формите на изкуството, в частност филмите, създавани с цел пропаганда и популяризиране на определен тип култура и поведение. Разглежда се модела, известен като „парадигма на разказа”, където хората се възприемат като разказвачи на истории, решенията им се базират на „основателни причини” и рационалното им поведение зависи от природата на разказа. Най-ясно отношението между пропаганда и реторика се вижда в политическата реч. Наблюденията показват, че голяма част от твърденията в политическата реч имат пропаганден ефект и целта им е подвеждане и заблуда, относно реалностите. Въвличането в действие, запленяването на аудиторията от речта не са нищо повече от умело доставена пропаганда. Пропагандната система непрекъснато захранва аудиторията с митологични разкази като формира готовност за действие. Обект на анализ са както популярни реторични техники, така и пропагандни подходи, които понякога до такава степен се препокриват, че външен наблюдател трудно може да открие някаква разлика.
Ключови думи: реторика, пропаганда, ефекти, контролен анализ, парадигма на разказа, политическа реч, технология, митологеми, формиране на съгласие, правдивост, кохерентност.
Russi Marinov – Propaganda and rhetoric – traditions and modernity
Abstract: This article discusses the relationship between propaganda and rhetoric, focusing on some basic theories and researches on the problem, outlining some similarities and differences between the two practices. We present the principles of propaganda and rhetoric and applications in the some forms of art, particularly in the films, created in order propaganda and promotion of a certain types of culture and behavior. This study explores the model known as the „narrative paradigm”, where humans are essentially storytellers, their decisions are based on „good reasons” which vary in form among situations and media, and rational behavior depends on the nature of the story. Most clearly the relationship between propaganda and rhetoric is seen in political speech. The surveys show that most of the arguments in a political speech have propaganda effect their purpose is deception and delusion on reality. Involvement in action, captivating the audience of the speech are nothing more than skillfully distributed propaganda. The propaganda system continuously feeds the audience with mythological stories with a forms ready for action. We analyse also the popular rhetorical techniques and propaganda approaches, sometimes very close each others that an external observer can hardly finds some difference.
Key words: propaganda, effects, control analysis, narrative paradigm, political speech, technology, audience.
***
Пропагандата както и реториката имат дълга история и стари традиции, били са обект на непрекъснати през времето изследвания и все още са актуални и обект на специално внимание. Темата, която ще обсъждаме е доста обширна и комплексна, като в случая можем само да зададем някакви общи насоки за бъдещи анализи, идеи и дискусии.
При провеждане на анализ за налични ресурси по темата в съвременните мрежи, въпреки популярността и на двете понятия, бяха открити сравнително малко количество публикации и материали: книги-2; статии-2; анализ на радиопредавания-1; магистърски тези-1; дискусии-2; и специално разработена, wiki платформа-1 за взаимодействието и допирните точки между реторика и пропаганда.
Ние живеем в един относително високо технологизиран свят, но без помощта на двете практики не може да бъде успешно защитаван нито един казус или популяризирана някаква идея. Между пропаганда и реторика, въпреки различията, има един свързващ елемент и това е значението, което придават на аудиторията и влянието върху нея, за реализация на целите. Пропагандният, реторичен елемент може да се открие, без усилия както в текстовете на политическата реч, така и в ораторските умения на видни творци, лидери и изследователи. Достатъчно е да си припомним в близките години блестящите презентации на Стив Джобс пред аудиторията и защитата на всеки иновативен технологичен продукт, свързан най-вече с компанията Ейпъл.
Френският изследовател на ролята на митовете в пропагандата Жак Елюл, представя ефективен метод за анализ на пропагандата в съвременния свят и в частност как се използват пропагандни техники, с помощта на които се конструира по символичен начин новото, информационно общество. Елюл[1] демонстрира в своите публикации, че пропагандата в средата на 20.век е много близка до риториката, особено когато се защитават тезите за „информационната революция”, „глобалната информационна инфраструктура” и „базирано на знанието общество”. Друга тема като пропагандиране на значението на „новите медии” и то с подкрепата на съвременните правителства, индустрия и журналистика може също успешно да бъде изследвана, с помощта на митологичната рамка, използвана от Елюл. Той предполага, че идеологията сама не е в състояние да мобилизира индивида, но това може да бъде направено, ако се използва психологическата и духовна сила на митовете, за да се накарат хората да действат.
Пропагандистите използват мрежа от различни митове, които интерактивно взаимодействат един с друг, за да усилят влиянието на господстващите идеологии и идеи. Друго популярно име в традиционната пропаганда като Гьобелс[2] смята, че с помощта на пропагандата не е невъзможно да се докаже, при достатъчен брой повторения и познаване на човешките проблеми, че квадрата в действителност е кръг. Съществуват прекалено много обикновени на пръв поглед думи, които могат да бъдат моделирани по такъв начин, че да маскират определени идеи и да ги внушат на хората като допустими. В частност, езикът на пропагандата е много по-примитивен, отколкото можем да си представим нещата. Пропагандата трябва да бъде опростена и в дългосрочен план могат да се постигнат истински резултати и вляние върху общественото мнение, ако се редуцират проблемите до най-прости термини и имаме куража да повтаряме твърденията в схематична форма, въпреки съпротивата на интелектуалците. Лесно е хората да попаднат под влиянието на различни видения и фантазии за обществото, особено когато думите са поместени в рамките на познати истории, групова идентичност, самоуважение, високи ценности, надежди, вяра и промени.
Елюл доуточнява тезите си и смята, че грамотността и образованието създават възможности за уязвимост на индивида към пропагандата и нееднократно посочва, че компетентни и добре образовани хора са склонни да смятат, че са имунизирани срещу пропагандата, и че тя има ефект само върху масата, но според него в по-голяма степен вярно е обратното твърдение.
Известният изследовател на въздействието на пропагандата по време на Първата и Втората световна война Харолд Дуайт Ласуел[3] изработва следната формула за оценка на ефектите и.
Who?
Says What?
In Which Channel?
To Whom?
With what effect?
Като допълнение към формулата Ласуел посочва, че комуникацията има три основни функции:
- наблюдение на средата;
- да осигурява взаимодействие между отделните компоненти на обществото;
- осъществява културен обмен между поколенията.
Важно да се отбележи, че в този модел на Ласуел първият елемент на алгоритъма е свързан с въпроса „Кой” и има отношение към област на изследване, наречена „контролни анализи”, намира широко приложение в практиката и се използва за проучване на източника на информацията, като се търсят отговори на следните въпроси:
Кой е собственикът на медията?
Какви са целите на медиите?
Какви са политическите им пристрастия?
Следват ли определен тип редакторска политика?
Има ли елементи на каквито и да са правни ограничители на публикациите?
По какъв начин редакторът решава, какво да помести в медията?
Следващите елементи от формулата имат по други ориентации:
„Казва какво” се отнася към сферата „контент анализ”;
„По какъв канал” им отношение към медиен анализ.
Въпросът „Към кого” е ориентиран към изследователското поле”анализ на аудитория”. „ С какъв ефект” се свързва с техниките за „анализ на ефекти”. На основата на тази теория възникват и поредица от изследователски сфери. Наблюденията показват, че почти всички изброени по-горе направления се изучават като отделни дисциплини в програмите по журналистика и са обект на засилен интерес за правене на бизнес в сферата на социологията и медиите.
Друг популярен модел, който може да бъде използван в практиката за анализ на пропагандното и реторично въздействие е „парадигма на разказа” на Уолтър Фишер. Моделът се основава на предположението. че хората са разказвачи на истории и решенията им се базират на „основателни причини”, управлявани от мночислени фактори, като рационалното им поведение зависи от природата на разказа. Други известни автори, които пишат в тази област са Bennett/1978/, Farrell/1983/, Simons /1978/, Kirkwood,1983/, Goldberg/1982/, Hauerwas/1981/, Brockriede/1975/, McKerrow/1981/, Wenzel/1980/.
В моделът, предложен от Фишер [4] има пет основни елемента:
1/хората по същество са разказвачи на истории;
2/основата на модела за вземане на решения се гради на комуникацията и
„основателната причина” и варира в зависимост от ситуацията, жанровете и медията;
3/на процеса въздействат и други фактори като история, биография, култура, особености на езика;
4/рационалността на поведението се определя от природата на човека като разказвач-създаване на истории, които са вътрешно кохерентни и истинни.
5/ светът е изграден от мрежа от истории, от които трябва да избираме, за да изживеем добре живота си.
Комуникационният модел намира широко приложение в практиката за анализ на риторични артефакти след 1980 година. Често се използва за проучвания на произведение на изкуството и в частност за изследване на влиянието на отделни филми. Историята се проследява като се анализира в посока съответствие и правдивост на разказа. Автори които използват тази парадигма за анализ на различни средства за комуникация са: анализ на филми/Мители Сриниваз, 2007/; медии/Калдиеро/, комуникационна комптентност/ Куери и Райт/, кампании/Бринсон и Броун, Смит/ ;изкуствен интелект/Опт/ ; поведение на групи/Холиан и Райли/. Особено внимание се обръща на концепциите за достоверност на историята и влияние на контекста, отчита се факта как се възприема или отхвърля повествованието от потенциалната аудитория.
Едуард Бернайс[5] в своя труд „Пропаганда”/1928/поддържа тезата, че съзнателната и интелигентната манипулация на организираното поведение и мнение на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които владеят този незабележим механизъм на обществото съставляват невидимото правителство, което в действителност е истинската управляваща сила в страната.
Не сме управлявани, нашите умове са моделирани, вкусовете ни са формирани, господстващи в обществото идеи са внушени, обикновено от хора, които никога не сме чували за тях. Това е логически резултат от начина, по който са организирани съвременните, демократични общества. Огромно количество индивиди трябва да си взаимодействат по този начин, ако желаят да живеят в заедно в спокойно функционираща среда.
В книгата си „Пропаганда” Елюл[ 6] се спира детайлно на подходите на пропаганда като техника, която се използва за мобилизиране на масите. Функцията на пропагандата е да провокира действие. Това се постига с помощта на митологична вяра и се смята, че митът предизвиква силни емоции у хората. Пропагандната система непрекъснато захранва аудиторията с митологични разкази като формира готовност за действие.
Образование, реклама, филми, списания, публични институции и технологични модели функционират колективно и изпълняват ролята на социална пропаганда, като създават съгласие. Активната пропаганда която е директно или завоалирано базирана на митове подтиква хората към действие в определена посока. Следствията от пропагандата могат да бъдат открити не само в тоталитарните държави, но и в развитите демокрации, където също се използват определени митове за мира, свободата, справедливостта, за да се гарантира уважение към управляващия елит.
В идеята за прогрес, според Елюл, е заложено виждането, че непрекъснато технологично развитие води до повишаване на комфорта на хората, елиминиране на болестите, изкореняване на бедността, т.е. до изграждане на рай на земята. Утопичната визия за прогрес се характеризира с убеждението, че е налице прогресивно движение, водещо до състояние на върховна удовлетвореност. Съвременната пропаганда твърди, че технологичните подобрения в информационното общество накрая ще създадат условието за перфектната страна, където всички желания на консуматорите ще бъдат задоволени. Отбелязва се, че част от характеристиките на Интернет и значението му, са директно взаймствани от библейското описание на рая.
Древните гърци с помощта на думата „мит” са обозначавали и „разказ”. Според схващанията на Елюл[7], митовете осигуряват рамка за различни комбинация от значения-помагат на човека да придаде смисъл на своя опит. Елюл разбира още, че е невъзможно да се формират изцяло нови митове, говори само за актуализиране на съществуващи досега митове. Митовете се подразделят на три основни групи: първични- имат отношение към личността, за другите, за времето, за знанието, съзиданието, разрушението, причините и ефектите. Тези фундаментални, мисловни конструкции изглежда са неисторически и са интегрална част от човешкото съществуване. Вторият порядък митове имат отношения към връзката на човека с рода, общността, нацията, расата; връзките с поколението; природата, божественото, враговете; времеви отношения -история, начало, край; пространство и география; знанието за науката, за мъдростта, за ученето; връзки, свързани с поява на живота, за раждането и прераждането; разрушението-отношение към смъртта; за причините-действия и работа; за ефектите- идеята за наградата и наказанието.
Втората категория митове не създават цялостна рамка за интерпретиране на значението на случващото, по-скоро осигуряват взаимодействие между изброените по-горе елементи периодично или непрекъснато. Много от тях са универсални, макар че има хора, които не са активно привързани към митовете за божественото, за знанието, за другия живот, за расата, нацията. Втората категория митове зависят от историческите промени. За Елюл митовете са свързани с концепцията за духовното. хората са повлияни от митологичното, защото отговаря на чувствата им за сакралното.
Съгласно вижданията на канадския професор Карим Карим[8] техниката не елиминира религиозните тенденции, но ги ориентира към реализация на собствени цели. При така създалата се картина техниката може да изиграе ролята на вяра. Формира се усещане за мистериозност на технологията. Това най-ясно се вижда при всеобщото масовото удивление от възможностите на Интернет, да променя изцяло живота на хората. Самата технология се представя като магическа, често пъти свързана с чудо, позволява дейности, които иначе са невъзможни. Суперлативите, прикачвани на възможностите на електронните мрежи се разглеждат основно извън всяко съмнение и въпрос, и по това приличат на религиозните нагласи към божественото. Безкритично се възприемат медийни публикации, с подбрани данни, показващи един забележителен прогрес, предизвикан от технологията и това разбиране става част от мистичното обожествяване на „силата на фактите”.
В един материал, публикуван на страницата за блогове/The blogora/, поддържана от „Американското дружество по реторика/RSA/” през 2012г. се разглежда схематично темата за връзката между пропаганда и риторика.
В публикацията[9] се изразява мнение, че реториката често се възприема от американската аудитория като синоним на пропаганда. Това донякъде е резултат на влиянието на Американския институт по пропаганда в образователната им система. През 30 години Институтът изработва и дефинира думи и изрази като: „блестящи обобщения”;”ефект на общия вагон”; „масови комуникации” и смътни понятия от типа на демокрация, свобода, „силна нация”, „ненадминати” в света, като целта са формиране на позитивни емоции сред хората. Затова, напоследък, в коментарите към блоговете се пледира за изнамиране на други по- неутрални термини в епохата на Интернет.
Американската общност по реторика е дефинирала как би трябвало да се разбира реториката, в съвременния свят. Дефиницията е изключително интересна от гледна точка на анализа на съвременната пропаганда и използваните подходи за изследване на въздействието на пропагандата и риториката върху съвременните общества.
RSA[10] дефинира реториката в един по-широк аспект като изучване на реторичните теории, практики, критики и педагогики, които позволяват да се разбере: 1/ как дискурсът конструира нашите възприятия за обкръжаващия ни свят, включително хора, текстове, институции и култури; 2/ как можем да използваме теориите по реторика и тактики, за да подпомогнем формиране на критично мислене за анализ на света чрез четене, писане, говорене и слушане; 3/по какъв начин реторичните теории и тактики могат да ни помогнат да съставим собствени текстове, които да убеждават аудиторията да се съгласи с нас или най-малко честно да ни изслуша.
От гледна точка на анализите на съвременната пропаганда в горната дефиниция има няколко ключови думи, изключително важни за оценка на пропагандното въздействие: „убеждаване”, „формиране на съгласие”, „слушане”, „конструиране на възприятия за света”.
В пропагандата, в последните 50 години широко се използват седем реторични техники, известни като:
- поставяне на етикети: предлагане на неподходящо название на нещо, с цел аудиторията автоматично да отхвърля твърденията, без каквато и да е проверка;
- блестящи неопределености: нещо точно обратното на лошия етикет;
- разбъркване на карти: селективно използване на факти и полуистини;
- общ вагон: апелиране към общи за хората чувства, с цел осигуряване на подкрепа на масите;
- обикновените хора: опит да се убеди аудиторията, относно това, че тя и идеите и се съотнасят към всички хора;
- трансфер, пренос на авторитет: власт, санкции и престиж на нещо, от което хората се респектират; или дискутиране на теми от говорителя, така че аудиторията да ги възприеме позитивно;
- отзиви или позоваване на авторитети: включване на респектиращи или /нереспектиращи/ имена, които подкрепят или отхвърлят идеята.
Американският автор Джозеф Боет[11] разглежда въпросите, свързани с политическата реторика и пропаганда. Политиците, според него, знаят много добре, че не е достатъчно да притежават силна визия, но и че трябва да представят визията си по един ефектен начин пред обществото. Ето защо реториката е толкова важна, но и опасна. Практиката показва, че аудиторията лесно може да бъде съблазнена, с помощта на артистичен и ангажиращ хората разказ и не е трудно да бъде завладяна от визия, поместена в рамките на обща история, групова идентичност, самооценка,високи ценности, надежда, вяра и промяна. Но от друга страна е доста непосилно за нея да се съпротивлява на политици, които изпълват своята риторична реч с етикети, блестящи определения, двойно говорене и „фактоиди”/мними факти/.
Може да се твърди, че хората обикновено забравят казаното и че голяма част от твърденията в политическата реч имат пропаганден ефект и целта им е подвеждане и заблуда, относно реалностите. Лидерите могат също да направят своята визия значима, ако умело апелират към вниманието на хората. Лидерството често пъти се възприема като нещо, базирано на факти, но на практика стремежите на лидерите са фактите да се представят в романтична светлина.
Ясно е, че кандидатът може да бъде легитимиран в очите на аудиторията и с помощта на фалшиви факти и понякога без да познаваме добре политика можем да бъдем запленени от речите му емоционално и въвлечени в социално движение. Изводът е, че когато речите звучат прекалено добре, интелигентният подход изисква да бъдем скептично настроени. Въвличането в действие, запленяването на аудиторията от речта и визията не са нищо повече от умело доставена пропаганда.
Друг пример за използване на реториката в пропагандата са предаванията на БиБиСи по време Втората световна война, с участието на Джордж Оруел.
От м. август 1941 до м. ноември 1943, Оруел работи в индийската секция на БиБиСи в Лондон и участва активно в подготовката на радиопредаванията за тази част на света. По време на войната възниква сериозна заплаха Индия да бъде нападната и завладяна от Япония. Властите в Лондон сериозно са обезпокоени от влиянието на Райха в Индия. Важна част от работата на секцията на БиБиСи, ориентирана към Азия е пропаганда и Оруел, който по убеждение е анти-империалист, става част от една институция и един дискурс, насочен към подкрепа на лоялността на индийците към Английската империя.
Проблемът е, че интелектуалците в Индия са настроени прояпонски. През 1942г. Оруел[12] пише, че хората в Индия са пропорционално разпределени като антифашисти, от една страна и привърженици на Западната култура, от друга страна. По- нататък в разсъжденията си заключава, че английският език може да служи като оръжие, което трябва да се използва както за възпитание, така и за формиране на обединен културен фронт, който да подпомогне разгрома на Япония в Азия. Смята се още, че постколониална Индия ще се ориентира в посока социализъм. В действителност Оруел отделя голяма част от времето си за писане и продуциране на културни и образователни програми на БиБиСи, които имат пропагандна цел. За две години, по време на своята работа в медията, той написва около 105 специални съобщения, излъчени по радиото и отделно 116 материала, предназначени за превод на различни азиатски езици. В тези предавания и аргументацията на излъчената информация, ясно се вижда връзката между риторична реч и пропаганда, и специалистите по творчеството на Оруел интерпретират неговата работа в радиостанцията именно по този начин.
В едно друго изследване, публикувано в магистърска теза, за влиянието на два късометражни филма на Алфред Хичкок, създадени по време на Втората световна война, красноречиво се показва връзката между реторика и пропаганда.
Изследването е проведено от Дженифър Браун[13], Свободния университет, Вирджиния. Обект на анализ са два филма на Хичкок през 1944г., направени по поръчка на Британското министерство на информацията. Първият филм се нарича „Bon Voyage”и разказва историята за един английски пилот, избягал от плен по време на германската окупация във Франция. И вторият филм/ не е показван пред публика/ „Приключение в Мадагаскар”, разказва за съпротивата във френските колонии и ролята на Англия в подкрепа борбата на френския народ срещу окупаторите. Колонията, където се развива действието е Мадагаскар, събитията се развиват през 1940 г. и целта на съпротивата е да опазят острова извън влиянието на германците. Жанрът на филма е шпионски. На аудиторията се внушава идеята, че историята е истинна, липсват явни противоречия. Във филма ясно е демонстрирана ролята на Англия като спасител на острова. Аудиторията, най-вероятно за която е предназначен филма са французите, затова в целия филм англичаните са изобразени като герои. Филмът още прави реверанс към френската съпротива и нация, въпреки че са под контрол на Германия. Ясно са показани, кои са добрите сили/главният герой и членовете на Френската съпротива и кое е „злото”- персонифицирано в образите на един полицай и правителството на Виши. Работещите за френската съпротива са описани като благородни хора, с добри намерения. Във филма се забелязва директен призив към французите да продължат борбата, въпреки окупацията. В историята на филма има смесица от съответствия на елементите на разказа, правдивост на историята и ясни дефинирани ценности. И в двата разгледани филма се използва реторичен подход за анализ на филмите и в частност е приложен модела на У. Фишер.
По време на Втората световна война Хичкок е помолен от английското министерство на информацията да подпомогне техните пропагандни кампании с два филма, които които подкрепят френската съпротива в борбата срещу германците. От гледна точка на риторичната перспектива се използва ефективно теорията на Фишер, който разглежда хората като разказвачи на истории или създатели на текстове.Филмите се анализират от гледна точка на вероятността историята да е действителна, да е правдива и кохерентна. В практиката, анализът се фокусира върху проучване на основни теми в историите, ценности и поведение на разказвачите. За оценка на прецизността на историята се вземат предвид фактически ценности, връзка на разказа с реалността, последствия и трансцедентални черти на разказвача.
Във филма „Бон Воаяж” млад британски пилот разказва своята версия за бягство от пленнически лагер във Франция и говори с респект за свой приятел, който му помага да избяга. От разказа му става ясно, че го смята за полски офицер. Изследването, от риторична гледна точка, си поставя за цел да се анализира пропагандния елемент във филма. Факторът прецизност на историята показва, до каква степен разказът е базиран на факти, логическа свързаност на елементите и липса на противоречия. Анализират се още теми, ценности, поведение на разказвачите и въздействие върху аудиоторията, което от пропагандна гледна точка е най-важната част.
Историята започва в Лондон, с разпита на сержант Джон Дугъл, провеждан от френски офицер от разузнаването. Офицерът е изненадан, че бягството е протекло гладко без да се объркат нещата. В разказа се споменава името и на „приятеля” на сержанта, помогнал за бягството му. След това картина се прехвърля в Реймс, Франция. Самият Дугъл казва, че всичко е прекалено „добро, за да бъде истина”. Впоследствие се оказва, че полският офицер/помощникът на сержанта/ в действителност е агент на Гестапо, който помага за бягството, но всичко е предварително планирано, с цел проникване в средите на Френската съпротива. Първоначално анализът на разказа е от гледна точка на Дугъл, проверява се правдивостта на историята/ да бъде логически издържана, да бъде възприета като истина от аудиторията и да липсват противоречия/.
Ако историята е комплексна, много важни са аргументите, за да може аудиторията да я възприеме като вярна. Другата посока за анализ на разказа са основни теми и ценности, съпътстващи историята. При представяне на идеята всичко трябва да е прецизно и без конфликти. Втората перспектива на анализа на разказа е гледната точка на полковника, провеждащ разпита. Дугъл представя версията си, но има много липсващи части и полковникът би трябвало да изгради по-детайлна картина на случващото се. Той зафиксира и някой противоречия в разказаната версия. Полковникът обяснява, че германците не са толкова етични като французите и англичаните като разяснява, че бягството на войника е оркестрирано от германците. За да се възприеме историята трябва да бъде цялостна, многото пропуски в разказа се обясняват само с един факт, че Годовски, в действителност е Стефан/гестаповски агент/. Историите поначало се възприемат, защото приличат на други подобни истории, които хората вече са слушали.
Изследването на пропагандата се прави и в посока -теми и ценности. Една от най-забележителните ценности в случая, която позволява тази история лесно да бъде възприета от зрителите е сравнението, което прави полковника, от една страна между себе си и съюзниците, и от друга страна Гестапо и правителството на Виши. Във филма ясно се показва, че ценностите валидни за Съюзниците са морални, етични, чисти като замисъл. Поведението и действията на ответната страна, немската са неетични, манипулативни /манипулира се съпротивата и войниците/ и опасна. Партизаните от съпротивата са представени в благоприятна светлина като честни и смели хора и като контраст германците са персонифицирани като зло. Цялата история е една измама и заблуда. Германците използват тактики, които не са благородни, честни и са силно подвеждащи. Другата аргументация е липса на етика в поведението им, убиват дори собствените си съюзници/ агент на Виши е убит от Гестапо/. Полковникът се опитва да убеди Дугъл, че германците не са лоялни един към друг и не приличат на съюзниците. В случая са представени като хора, без респект от хуманността. Една от целите на филма е като се използват хиперболични форми да се дехуманизират германците и техните последователи.
Известно е, че по време на войната британците продуцират над хиляда официални филма, за разпространение в страната и в чужбина. Това може би е най-голямата кампания в историята, провеждана за спечелване умовете на хората, с помощта на киното. Понякога историите във филмите имат силно въздействие върху културата на обществото, от тази гледна точка правдивостта и прецизността на разказа би трябвало да бъде анализиран в посока оценка на връзката между филмите и реторичното въздействие и културните феномени, които пораждат. Смята се, че определени филми се превръщат в културни икони и са в тясна връзка с други подобни филми и форми на медии, които допринасят за по-широко въздействие върху културата на обществото.
Пропагандата ще продължава да играе съществена роля в модерните общества като една от най-съвършените комуникационни системи, макар че вече използваните термини и понятия за пропаганда са други от типа на: „публична дипломация”; „психологически операции”; „специални операции”; „информационна война”; „публични комуникации”. Пропагандата изглажда напрежението и решава конфликтите. Тя предлага опростени, готови решения, които се разпространяват широко сред обществото и човек лесно им вярва. В същото време пропагандата непрекъснато се обновява и това кореспондира с новите ситуации и дава усещане, че човек е намерил нов идеал. Пропагандата анулира противоречията и възстановява една допустима картина за света, съответстваща на потребностите на хората и е в съгласие с основните факти. От друга страна разказването на истории и създаване на качествено съдържание се превръщат в основни професионални теми сред експертите по комуникации. Възникнаха и десетки дискусионни групи по тези въпроси, Интранет социални портали и специални медийни програми/storify/, които по един ефектен начин и в реално време подреждат и структурират различни новинарски истории, в зависимост от предпочитанията на потребителя. На един по-късен етап различните, web-базирани приложни програми могат да изградят една собствена „фиктивна” версия на случващото като променят в същото време контекста и реалността.
Цитирани източници:
[1]. Karim Karim. Cyber – Utopia & the myth of paradise. Carleton University’s, School of Journalism and Communication. <http://www.scss.tcd.ie/tangney/ComputersAndSociety/0809slides/KarimOnEllul.pdf>, последно посещение на 10.07.2012.
[2 ]Boyett, Joseph.The Power of Rhetoric and Propaganda. When Does Rhetoric Become Propaganda? <http://www.jboyett.com/files/When_Does_Rhetoric_Become_Propaganda.pdf>, последно посещение на 10.07.2012.
[3]. Harold Lasswell (1902-1978) <http://en.wikibooks.org/wiki/Communication_Theory/Propaganda_and_the_Public>
Lasswel model<http://knowfourthestate.wordpress.com/
2009/02/20/laswell%E2%80%99s-theory-of-communication/>
<http://communicationtheory.org/lasswells-model/> последно посещение на 10.07.2012.
[4] Fisher, Walter R. „Narration as a human communication paradigm:
The case of public moral argument”
<http://ftp.cleary.edu/6%20Credit%20Class/MGT%20485/Narration%20as%20a%20Human%20Communication%20Paradigm.pdf>. последно посещение на 10.07.2012.
[5].Bernays,Edward http://en.wikiquote.org/wiki/Edward_Bernays
Propaganda (1928)
<http://www.amazon.com/Propaganda-Edward-Bernays/
dp/0970312598/ref=sr_1_1?s=books&ie=UTF8&qid=1332012845&sr=1-1>
<http://globalistagenda.org/quotes.htm>. последно посещение на 10.07.2012.
[6] Jacques Ellul on Propaganda
<http://www.edgeofgrace.net/2006/11/10/jacques-ellul-on-propaganda/> последно посещение на 10.07.2012.
[7].Ibid. Karim Karim
[8] Karim H. Karim. Cyber – utopia and the myth of paradise : using Jacques Ellul ’s work on Propaganda to analyse information society and rhetoric. <http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/1369118012178> , последно посещение на 10.07.2012.
[9] The Blogora. Propaganada v. Rhetoric. <http://rsa.cwrl.utexas.edu/node/3926.> последно посещение на 10.07.2012.
Rhetoric and propganada Logic
<http://editthis.info/logic/Rhetoric_and_Propaganda> . последно посещение на 10.07.2012.
[10] RSA. Rhetoric Society of America
<http://associationdatabase.com/aws/RSA/pt/sp/Home_Page> последно посещение на 10.07.2012.
[11].Boyet,J.
<http://www.jboyett.com/files/When_Does_Rhetoric_Become_Propaganda.pdf> , последно посещение на 10.07.2012.
[12]. „Orwell’s BBC broadcasts: Colonial discourse and the rhetoric of propaganda”
<http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09502360210163435> последно посещение на 10.07.2012.
[13]. Brown, Jennifer, (2010). Liberty University, School of Communication Studies.
<http://digitalcommons.liberty.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1124&context=masters> последно посещение на 10.07.2012.
<http://digitalcommons.liberty.edu/coms_masters/> последно посещение на 10.07.2012.