Елена Д. Койчева
***
„62. Wissenschaft: Einem ist sie die hohe, die himmlische Göttin, dem andern – Eine tüchtige Kuh, die ihn mit Butter versorgt.“ Xenien von Goethe und Schiller „62. Наука: За един тя е високата, небесна богиня; за друг – работлива крава, която го храни с масло.” Епиграми от Гьоте и Шилер [1]***
Абстракт: В статията накратко са дефинирани термините, които са в релация с комуникация в науката и оценка на качеството на научните публикации в онлайн среда. Изтъкнато е значението на научната информация в цифровия век, както и ролята на университетските и научните библиотеки в онлайн комуникацията. Представени са значими уеб ресурси за генериране на публикационни и цитатни анализи на автори и институции, както и уеб методика за създаването им съобразно информационната функционалност на всеки от тях. Посочени са и изходните индикатори за оценка на активността на учените.
Ключови думи: онлайн комуникация в науката, научна информация, цифров век, уеб цитатет индекс, уеб цитатен анализ, информетрия, уебметрия
Abstract: This article briefly defines terms that are in relation to the scholarly communication and the evaluation of quality of scientific publications in online space. It emphasizes the importance of scientific information in the digital age and the role of academic and research libraries in the online communication. The article presents significant web resources to generate publication and citation analysis of authors and institutions, as well as a web method for creating of each according to their informational functions. It also indicates output indicators for assessing the activity of scientists.
Keywords: online scholarly communication, scientific information, digital age, web citation index, web citation analysis, informetrics, webmetrics
Въведение и терминологични пояснения
Под научна комуникация [2] се разбира механизмът, включително методите и средствата, чрез които се разпространяват и обменят новите научни знания (научната информация). Знанието се създава, за да бъде разпространено, защото само тогава то придобива обществено признание, оценка и използване.
В Глосар на библиотечна терминология [3], проектиран като справочен ресурс за професионалисти по библиотечни и инфрмационни науки, университети, библиотеки и най-общо за читатели, е дадено следното определение за термина научна комуникация (scholarly communication):
«Способите, посредством които отделните лица, включени в академични научни изследвания и творчество, информират съвременниците – формално или неформално – за трудовете и научните си постижения. По традиция, открита през античността от Академията в Атина, учените комуникират или предават научна информация посредством писмени документи от вида на монографии и статии от научни списания, които публикуват; представят доклади на конференции, които впоследствие публикуват като бюлетини, доклади за трудове на научни дружества; създаване и поддържане на уеб сайтове и др. под. В широк смисъл, процесът на научна комуникация включва не само създаването и разпространението на научни трудове, но и оценка на качеството (рецензиране) и запазването им за бъдещето. Една от целите на академичните библиотеки е да се улесни научната комуникация във всичките й форми».
Интернет и цифровите технологии променят из основи комуникацията в науката. Цифровите технологии вече се доказват като “локомотив” за стопанско-икономическия растеж и конкурентоспособността по цял свят. Съвременните онлайн / електронни инфраструктури се развиват динамично, като през последните години се утвърждават като устойчива база на системата за разпространение на научна информация.
В Съобщение [4] на Комисията на Европейските общности от 14.2.2007 година относно научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение се обръща специално внимание на значението на научната информация, както и на старта на процесите за достъп до научната информация и разпространение [5], и свързаните с тези процеси стратегии за съхраняването на научната информация в целия Европейски съюз.
В този документ на ЕС се очертава бъдещото развитие в Европа на по-конкурентна икономика, основана на знанието посредством подобряване на генерирането на знания чрез изследвания, разпространението на знанията чрез образование и прилагането на знанията чрез иновации. Изтъква се факта, че всички изследвания се надграждат върху предишна изследователска дейност и зависят от възможностите на учените да имат достъп до научни публикации и данни от изследванията, които да споделят помежду си. Подчертава се, че системата за публикуване на научна информация е от съществено значение за нейната достоверност и разпространение, а това оказва голямо влияние върху политиките за финансиране на изследванията и върховите постижения на европейските изследвания.
С измерването и оценката на научните постижения на отделен автор, институция или географска единица са свързани научните дисциплини библиометрия, наукометрия и информетрия, които в литературата са известни с аналогичния си предмет и обект на изследване.
Според О.В. Пенькова [6] и В.М. Тютюнник в първоначалните години на утвърждаване на информетрията, наукометрията и библиометрията техният предмет и обект на изследване ясно се е разграничавал, докато понастоящем различията между тях са завоалирани, което в крайна сметка довежда до съществено объркване в терминологията.
Независимо от това становище, в редица терминологични речници, тези три дисциплини са дефинирани по следния начин:
Библиометрията [7] (от гръцки: biblion „книга“ и métron „мярка“), се определя като статистическа библиография, която изучава посредством статистически методи количеството на публикациите, авторите, институциите, както и библиотеките. Чрез тях могат да се установяват емпирични закономерности при нарастване на броя на книгите, тематичното разпределение по отделни специализирани или професионални списания и броя на библиографските позовавания на дадена статия от списание.
В ODLIS [8] под библиометрия се разбира употребата на математически и статистически методи за изучаване и извеждане на закономерности при използване на библиотечните единици и услугите в рамките на библиотеката, или за анализиране на историческото развитие на конкретна литература, особено нейното авторство, публикуване и ползване. Пак там, информетрията се свързва с употребата на математически и статистически методи в научните изследвания, свързани с библиотеки, документация и информация. Наукометрията [9] или измерване / оценяване на науката – е област от наукознанието, която се занимава със статистически изследвания на структурата и динамиката на документалните масиви и потоците от научна информация.
През 1993 година на международна конференция по библиометрия, информетрия и наукометрия в Берлин се основава International Society for Informetrics and Scientometrics, ISSI [10] – Международното сдружение за информетрия и наукометрия. Мисията на сдружението е да насърчава комуникацията и обмена на професионална информация в областта на наукометрията и информетрията. Другите функции са свързани с подобряване на стандартите, теорията и практиката, стимулиране на научните изследвания, образованието и обучението, както и повишаване на общественото възприемане на тази интердисциплинарна област.
Глобалната мрежа за интердисциплинарни научни изследвания COLLNET [11] обединява учените за сътрудничество в областта на науката и техниката. На международните форуми на тази мрежа вече се вписва и термина уебометрия. Въведен е от Tomas C. Almind и Peter Ingwersen през 1997 година. Според тях уебометрията изследва количествените аспекти на конструиране и ползване на информационните ресурси, структурата и технологията, приложими към Интернет.
Обединяващото звено на тези интердисциплинарни дисциплини (библиометрия, наукометрия, информетрия, уебметрия) са прилаганите от тях количествени и качествени методи, както и утвърдените ефективни индикатори като цитатния анализ за оценка на науката и научните изследвания.
Ролята на университетските и научни библиотеки в онлайн комуникацията
В Становището на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции – ИФЛА [12] относно отворения достъп до информацията е описана променящата се и съществена роля на университетските и научни библиотеки в развитието на системата на научната и академичната комуникация. Там библиотеките са призвани да изграждат инфраструктура на достъпни, висококачествени услуги и осигуряване на дългосрочното им ползване; да информират академичния състав и администрацията за развиващата се среда на научна комуникация; да си партнират с ръководителите на проучвания за създаване на хранилища за отворен достъп, където преподаватели и студенти депозират резултатите от изследванията си; да помагат при подбора на научни данни и тяхното разпространение;. да помагат на научните издатели да публикуват списания и книги на отворен достъп и работят съвместно със системата на образованието за създаване на свободни образователни ресурси, гарантиращи качеството на дигиталното съдържание, повтарящата се употреба и споделянето. В Становището на ИФЛА се приема факта, че отвореният достъп променя профила на университетските и научните библиотеки. Другите значими цели, свързани с онлайн комуникацията в науката са въвеждане на строга система за контрол на качеството на научната информация; осигуряване на дългосрочно опазване на научната информация; гарантиране на свобода от цензура; предлагане на ефективни и удобни за ползване услуги; насърчаване на дейности, подкрепящи „информационната грамотност”; разширяване на широколентовия достъп до Интернет и други основни инфраструктури, осигуряващи достъп до информация.
От широкото разпространение на интернет като световна мрежа (1996 г.) до сега Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” (http://www.libsu.uni-sofia.bg) присъства достойно при изграждането на дигиталното информационното пространство. През тези години тя се представя като академична библиотека, чиято основна цел е да улеснява онлайн комуникацията в науката и образованието посредством осигуряване на достъп до значими и уникални уеб информационни ресурси, които могат да бъдат категоризирани като класически бази от данни, претърпели значителни промени от традиционни библиографско-рефератни системи и еволюирали до съвременни интегрирани уеб платформи: ISI Web of Knowledge (THOMSON & REUTERS), SCOPUS (ELSEVIER), JSTOR, EBSCOhost Research Databases, EMERALD и др.
Значими уеб ресурси за изготвяне на публикационни и цитатни анализи на автори и институции
Волфганг Щок счита, че библиографските цитирания или библиографските препратки изпълняват две функции. “Инструменталната, когнитивна функция насочва читателя към източниците на една публикация и разкрива съдържателно взаимстваното от там знание. Тази функция има чисто библиографско естество. Втората функция се изразява символично чрез институциите. Библиографските цитирания са единици на признание в системата на науката и са мерило за спазване на определени норми и оценка на труда на учените [13].
Цитатният анализ, цитатния контрол или проследяването на цитирането е един от методите за оценка на научните изследвания и научните публикации. При този метод цитираните трудове или т.нар. библиографски позовавания се разглеждат внимателно, за да се определят тенденциите на научната комуникация. Основните цели на този вид анализ са:
- съдържателните и професионални отношения между личностите, институциите, публикациите, дисциплините и влиянието им върху науката;
- приоритетите при изследванията на научната работа и развитието й във времето;
- своевременните дейности на научно-изследователските екипи в рамките на научните области, както и по “горещи” теми и дискусии;
- връзките на научните изследвания и икономиката – напр. цитатите на научна литература в патентите;
- въвеждане в действие на инструментариума за експертна оценка – рецензиране на публикациите;
- фокусиране върху атестацията на качеството на научната дейност като база за вземане на решения в публичните институции.
Утвърден ресурс за изготвяне на цитатни анализи са цитатните индекси или цитатните указатели. Композицията на цитатния индекси е следната: Състои се от три части, в който цитираните трудове в течение на една година са регистрирани и описани по името на цитирания автор в азбучен ред, следвани от имената на цитиращите автори (източници) в даден «цитатен индекс». Пълната библиографска информация за цитиращия автор е дадена в определен «индекс на източниците». Предвиден е и «предметен, тематичен индекс», в който обикновено се регистрират предметите по смислови, значими думи от заглавието.
Учените и изследователите могат да употребяват този инструмент, за да проследяват взаимните връзки между отделните автори, да проверяват библиографските позовавания на дадена публикация; да цитират документа по същата тема и да установят честотата, с която специфичен труд е цитиран от другите.
Създаването на уникалните индекси за библиографски цитирания е свързано с една личност, чието име отдавна е известно в библиотечно-информационната наука , а именно Eugene Garfield. Той е създателят и на Institute for Scientific Information (ISI) на САЩ (Филаделфия), където и днес продължава да се доразвива визията на уникалните бази данни за библиографски цитирания в информационната компания “THOMSON & REUTERS”, но в модерен план и в хармония с ИКТ (информационните и комуникационните технологии).
През 2001 година с внедряването на интегрираната уеб-базираната платформа ISI WEB OF KNOWLEDGE от THOMSON & ISI, а но-късно “THOMSON & REUTERS”, започва нова ера на глобализация на научно-изследователската дeйност. ISI WEB OF KNOWLEDGE се дефинира като ново поколение сред интелектуалните открития на информационната компания.
ISI WEB OF KNOWLEDGE (WOK) генерира високо качествени съдържания и средства за достъп, анализ и управление на научна информация. Средствата за достъп включват бази данни за библиографско цитиране; продукти за кръстосано информационно търсене по тема и други критерии; връзки към пълнотекстови документи при платен абонамент към съответните издателства и възможности за библиографски мениджмънт.
Информационният продукт Web of Science (WOS) се характеризира със следните белези: разнообразие, качество на подбора на ядрени научни списания, уникалност на потенциалните възможности за създаване на методи за откриване на библиографски позовавания, и не на последно място дълбочина на ретроспекцията на информационните масиви. Съставът на пакета Web of Science (WOS) включва следните бази от данни: Science Citation Index Expanded; Social Sciences Citation Index; Arts & Humanities Citation Index; Conference Proceedings Citation Index- Science; Conference Proceedings Citation Index- Social Science & Humanities; Book Citation Index– Science; Book Citation Index– Social Sciences & Humanities Current Chemical Reactions и Index Chemicus.
Подходяща информационна система за изготвяне на анализи за публикационна и цитатна активност на отделен автор / институция е SCOPUS на ELSEVIER. Тя може да се охарактеризира като библиографско-рефератна база от данни, индексираната литература на която е рецензирана. Освен това има интелигентен инструментариум, с помощта на който се превръща и в цитатен индекс. Чрез SCOPUS могат да се проследяват, анализират и визуализират научните изследвания и библиографските позовавания.
Друга информационна система за търсене и проверка на библиографските цитирания в повече от 1400 научни списания е Academic Search Complete Database на EBSCO Publishing.
Уеб методика за проучване на публикационна и цитатна активност на автори и институции
Всеки от трите уеб ресурса (Web of Science, SCOPUS, Academic Search Complete Database) предлага различни функционални възможности за генериране на тези информетрични анализи.
Информационният ресурс Web of Science предоставя достъп до водещата световна научна литература във всички тематични области, като освен търсене и извличане на библиографско-рефератна информация, към всеки открит запис са включени и библиографските цитирания, позовавания. Друга нейна функция е да създава визуално представяне на цитатните отношения чрез карта на цитиранията; да документира цитатната активност и тенденциите графично чрез отчет на цитиранията; и не на последно място да употребява аналитичен инструментариум за идентифициране на тенденции и модели в онлайн научната комуникация. В тази база от данни се предлагат две уеб методики:
- за анализ на цитатна активност на цитиран автор чрез уеб формуляра Cited Reference Search
- за анализ на публикационна и цитатна активност на индексиран автор в БД Web of Science чрез уеб формуляра Author Search
Уеб формулярът Cited Reference Search съдържа следните полета за търсене: цитиран автор; цитирана работа; цитирана година (и); цитиран том; цитиран брой; цитирани страници; цитирано заглавие. В допълнение към формуляра има генерирани два контролни индекса:
1/ за проверка на фамилията и инициалите на малкото и бащиното име на цитирания автор и
2/ за преглеждане на цитираната работа, независимо от типа й (заглавие на научно списание; заглавие на книга; номер на патент; доклад от научна конференция; книга, дисертация и т.н.).
След попълване на всички полета на формуляра Cited Reference Search, автоматично се търсят и извличат цитираните работи на даден цитиран автор. Тук се изисква прецизност при установяване на името на автора и цитираните работи, тъй като често има съвпадения с имената на авторите. Тогава трябва да се уточни и научната област, в която той работи, тъй като и тук има препокриване, например с български и руски учени. За достоверността на получените резултати, от огромно значение е и транслитерацията на българските имена с латински букви, тъй като често в контролните индекси фамилиите на цитираните автори са вписани по различен от българския стандарт за транслитерация.
Резултатите от този цитатен анализ откриват количеството в брой на една цитирана работа, или колко други автори са се позовали на нея. Друга опция при генериране на анализа е откриване едновременно на всички цитирани публикации на даден цитиран автор. Резултатите се разкриват посредством библиографския запис на цитиращия автор, като едно от полетата му включва количеството на библиографските цитирания (Cited References). При извеждане на пълния запис с присъединените библиографски цитирания, ясно се открояват връзките между цитиращата и цитираните публикации.
Уеб формулярът Author Search се попълва на три фази: с вписване на името на индексирания автор [14] по установената форма; подбор на неговата научна област и подбор на организацията, в която работи. БД автоматично генерира резултатите, като се извличат всички негови индексирани публикации в тази система. Към библиографските записи на индексирания автор има възможност да се създаде Citation Report или да се анализират резултатите по зададени критерии, например подреждане по ранг.
Отчетът за цитатния анализ Citation Report се състои от две диаграми, отчитащи публикационната и цитатна активност за всяка проучвана година, както и следните ндикатори: количество на индексираните публикации в брой; общо количество на библиографските цитирания за индексирания автор в брой; общо количество на библиографските цитирания за индексирания автор в брой без автоцитиранията; брой на цитиращите статии; брой на цитиращите статии без автоцитиранията; среден коефициент на библиографските цитирания за една цитирана работа; h-index – индекс на Хирш [15], който е аналогичен на импакт фактора на дадено списание, но тук се отчита количествената продуктивност на отделен учен; група учени; научна институция; университет като цяло въз основа на броя на публикациите и броя на цитиранията на тези публикации.
Информационната функционалност на БД SCOPUS е отразена в наличността на четири формуляра (Document Search; Author Search; Affiliation Search; Advanced Search). Генериране на цитатни анализи на отделен автор или институция се извършва чрез Author Search или Affiliation Search. След попълване на фамилията на автора, инициалите и институцията в която работи, автоматично се създава профил на автора. В профила са включени три вида данни: лични; научни и история. Към научните данни на даден автор е посочено количеството на индексирани документи в БД SCOPUS с линк към библиографските им записи; общото количество на цитираните публикации с линк към Citation Overview; съавтори; web search; тематични области. Отчетът за цитатния анализ Citation Overview визуализира в табличен вид индексираните публикации колко пъти са цитирани през отделните години, като има връзка към всяка цитираща публикация. Посочено и общото количество на библиографските цитирания, като има две опции за изключване на автоцитатите на всички съавтори, както и за изключване на автоцитатите на проучвания автор. В допълнение към този отчет е изчислен и h-index на автора. По същата уеб методика се проучва и публикационната и цитатна активност на отделна институции. При голямо количество на индексираните документи, какъвто е случаят на СУ “Св. Климент Охридски” се изпраща електронна поръчка до Elsevier за генериране на Citation Tracker.
В Academic Search Complete Database на EBSCO има по подобие на описаните методики уеб формуляр за търсене и извличане на Cited References. Полетата са следните: цитиран автор; цитиран източник; цитирано заглавие; цитирана година и търсене по всички полета. В тази система се извличат само библиографските позовавания, които се препращат към основния запис на цитиращата публикация. Не са въведени индикатори за отчитане оценка на публикационната и цитатна активност на авторите.
Заключение
Отдел “Библиотечно и информационно обслужване” на Университетска библиотека “Св. Климент Охридски” се утвърди през последните 15 години като иновативен център за разпространение и достъп до научна информация, следвайки съвременните модели на информационното осигуряване на науката и функциите на уеб ориентираните технологии за предоставяне на онлайн продукти и услуги. Във връзка с персоналната и институционална оценка на учебната и научна дейност на преподавателите на СУ “Св. Климент Охридски”, както и във връзка с включените индикатори за оценка в рейтинговата система на висшите училища в България, в отдела са разработени и класифицирани следните информетричните анализи за изготвяне съобразно описаните значими уеб ресурси:
Цитатна справка за първи цитиран автор в БД “Web of Science” на Thomson Reuters
Информационна справка за публикационната и цитатна активност на отделен индексиран автор в БД “Web of Science” на Thomson Reuters чрез Author Finder
Информационна справка за публикационната и цитатна активност на отделен индексиран автор в БД ”Scopus” на Elsevier B.V. чрез Citation Tracker
Информационна справка за публикационната и цитатна активност на отделен индексиран автор в БД “Academic Search Premier” на EBSCOhost чрез Cited References
В Таблица 1 са посочени статистически данни за изготвените информетрични анализи за пет годишен период за персонална оценка на отделен преподавател и институционална оценка на СУ “Св. Климент Охридски” и на други университети с цел съпоставка на проучваните индикатори. В представените годишни отчети на отдел “Библиотечно и информационно обслужване” на Университетска библиотека “Св. Климент Охридски” при анализиране на дейността може да се направи извода, че количеството на изготвените анализи за публикационна и цитатна активност от общото количество на изготвените информационни справки, възлиза средно на 34 % за този петгодишен период, т.е. приносът на сътрудниците при оценка на качеството на научноизследователската и учебната дейност на университета е значим.
Цитати и бележки
[1] Бел. Преводът е на Елена Койчева. Това е епиграма № 62 на Гьоте и Шилер. Оригиналните епиграми са публикувани в: Goethe, Johann Wolfgang von, 1749-1832: Ur-Xenien / [Johann Wolfgang von Goethe ; Friedrich von Schiller]. Nach der Hs. des Goethe- und Schiller-Archivs in Faks.-Nachbildung hrsg. von Hans Wahl. – Weimar : Verl. der Goethe-Ges., 1934. – 11, [4] Bl… – (Schriften der Goethe-Gesellschaft ; 47) и Електронна публикация: <http://gedichte.xbib.de/Goethe_gedicht_Xenien+1-207.htm>, Изтеглено на 19.02.2013.
[2] Чавдаров, С. (1984). Теория и методи на научната информация. София: Издателство Наука и изкуство, с. 14.
[3] Reitz, Joan M ODLIS – Online Dictionary for Library and Information Science. // Електронно издание: <http://www.abc-clio.com/ODLIS/odlis_A.aspx>. Изтеглено на 27.11.2012.
[4] Комисия на Европейските Общности. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейския икономически и социален комитет относно научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение [COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL AND THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE on scientific information in the digital age: access, dissemination and preservation], COM (2007) 56 окончателен, Брюксел, 14.02.2007, 12 с. // Електронна публикация в PDF: <http://www.parliament.bg/pub/ECD/70330COM_2007_56_BG_ACTE_f.pdf>
[5] Заб. В съобщението се пояснява, че терминът „научна информация” обхваща публикациите и изследователските данни.
[6] Пенькова, В.О. и др. (2001). Информетрия, наукометрия и библиометрия: Наукометрический анализ современного состояния. // Вестник Тамбовского университета. Серия: Естественные и технические науки, Т. 6, 2001, № 1, с. 86-88.
[7] Bibliometrie. // Електронен ресурс: < http://bibliometrie.univie.ac.at/ > Изтеглено на 19.02.2013.
[8] Вж: ODLIS, op.cit.
[9] Тезаурус // Электронный журнал: Informetrics.ru : <http://informetrics.ru/pedia/>, Изтеглено на 19.02.2013.
[10] Вж <http://www.issi-society.info/> Изтеглено на 19.02.2013.
[11] Вж <http://www.collnet.de/>, Изтеглено на 19.02.2013.
[12] Вж <http://www.ifla.org/files/assets/hq/news/documents/ifla-statement-on-open-access-bg.pdf>, Изтеглено на 19.02.2013.
[13] Stock, W. (2002). Garfield – Festschrift. // Password, N 3, S. 14 – 19.
[14] Бел. Под индексиран автор се разбира автор, на който публикациите са обработени във Web of Science.
[15] Бел. h-index е разработен и въведен от J.E. Hirsch Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 102 (46): 16569-16572 November 15 2005.