Реторика, публична и медийна комуникация

Rhetoric, Public and Media Communication

 

DOI 10.55206/IFJX5325

 

Димитрина Стефанова

Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград

Имейл: dimi@swu.bg

В бройАбстракт: Цифровото общество, социалната динамика и влиянието на кри­зисни фактори изискват по-сериозен и прагматичен фокус върху фундамен­тал­ните човешки принципи, част от които е доверието. Целта е да се напра­вят базово изследване и анализ на доверието и неговата роля в ефектив­ността на отношенията. Хипотезата е, че в компонентната структура на ПР стратегията доверието трябва да заема водеща линия като условие за успеш­но изграждане и за поддържане на взаимоотношения между организациите, техните заинтересовани страни и обществото като цяло. Анализирани са специалните доклади на Edelman Trust Barometer за последните години (2020, 2021, 2022 и 2023) и доклади на Edelman Data & Intelligence, т.е. обхва­нат е период от четири години и анализът е на база на експертни проучвания. Използвани са методите на desk research и контент анализ на документи; те са комбинирани са с емпиричен и теоретичен анализ и с дедуктивен подход. Изводите са свързани с установяване особеностите на дискурса относно ПР стратегията и принципите на поведение.

Ключови думи: доверие, ПР стратегия, отговорност, стратегическа комуни­кация, взаимоотношение.

PR Strategy as a Principle of Behaviour  and a Line of Trust

Dimitrina Stefanova

South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad

E-mail: dimi@swu.bg

Abstract: Digital society, social dynamics and the influence of crisis factors require more a serious and pragmatic focus on fundamental human principles, of which trust is a part. This paper aims to provide a basic study and analysis of trust and its role in relationship effectiveness. The hypothesis is that in the component structure of a PR strategy, trust should occupy a leading line as a condition for successfully building and maintaining relationships between organizations, their stakeholders and society at large. The Edelman Trust Barometer special reports for the last years (2020, 2021, 2022 and 2023) and Edelman Data & Intelligence reports have been analysed, i.e. a period of four years has been covered and the analysis is based on expert research. The methods used are desk research and content analysis of documents; they are combined with empirical and theoretical analysis and a deductive approach. The findings are related to the identification of discourse features on PR strategy and behavioural principles.

Keywords: trust, PR strategy, responsibility, strategic communication, relation­ship.

 

Увод

Цифровото общество, социалната динамика и влиянието на кризисни фактори поставят организациите днес под постоянния натиск на много­об­разни промени. Същевременно хибридни въздействия, дезинфор­мацията и информационното претоварване също влияят върху процесите на органи­за­циите и хората. Гъвкавостта на управлението на организациите се превръ­ща не просто във фактор за техния просперитет, но е и същностна пред­поставка за оцеляването им.

Съвкупната рефлексия на тези фактори довежда до спад на доверието към обществените институции, правителство, бизнес, неправителствени организации и медии. От своя страна това поставя допълнителни анга­жименти на организациите към заинтересованите страни и обществото като цяло. [1] Изглежда често срещано е схващането, че когато говорим за до­верие, всъщност говорим за липса на такова. В крайна сметка, ако има ста­билно ниво на доверие в институциите и обществото, тогава то няма да се подлага на коментар. Така в дневния ред на комуникационните спе­циалисти отново се поставя въпросът за „поддържането на доверието като ПР цел в нови обстоятелства“.

Целта на изследването е да се направи изследване и анализ на дове­рието и неговата роля в ефективността на отношенията. Хипотезата е, че в компонентната структура на ПР стратегията доверието трябва да заема во­деща линия като условие за успешно изграждане и поддържане на взаимо­отно­шения между организациите, техните заинтересовани страни и об­щест­­вото като цяло, които определят успеха или провала на организацията.

Актуалността на проблематиката произтича от позоваването на об­щест­веното доверие като основополагаща човешка ценност, социален ка­питал и условие за ефективната работа на системите. Темата е широко­об­хватна и интердисциплинарна, изследването е ограничено с фокус върху ос­новно дефиниране, значение и философия за доверието в ПР стратегията ка­то принцип на поведение. Изследователските въпроси са: Какви са коре­ните в самото разбиране за доверие?; Какви са неговите елементи и как да се проектира в стратегическите комуникации днес в свързаните в мрежа ко­муникационни дейности.

Организацията на научното изследване комбинира емпиричен и теоре­тичен анализ, дедуктивен подход към изводи и резултати, като поставя в дискусионен план ПР стратегията като принцип на поведение. Използвани са също така методите на desk research и контент анализ на документи.

Изследване и резултати: от емпиричните данни към приложни теории

Edelman Trust Barometer и специалните им доклади за последните години (2020, 2021, 2022 и 2023) и Edelman Data & Intelligence, предоставят широки емпирични резултати за анализ и изводи на база на мултидис­циплинарното и глобално изследване на доверието. Данните иденти­фи­ци­рат различни дименсии в доверието към организациите от различен тип, както и качествените характеристики на причините за нарастващото недо­верие в организациите. [2] Спадът на доверие към обществените ин­сти­ту­ции, правителство, бизнес, неправителствени организации и медии изиск­ва дълбок анализ, допълнителни ангажименти от страна на организациите към техните заинтересовани страни и обществото като цяло, от една страна. От друга страна, насочва вниманието към преосмисляне и конструиране на теоретико-практически модели за организационен и комуникационен ди­зайн. Синтезът на резултатите ще улесни дефинирането на ситуацията от гледна точка на разлика между желано (идеално) състояние и настоящо със­тояние.

Спадът на доверието към обществените институции, правителство, биз­нес, неправителствени организации и медии е необходимо да заостри вни­­манието не само на комуникационните специалисти, но и на лидерите на организациите. Всъщност възниква реторичният въпрос: Когато говорим за липса на доверие, от организациите/ институциите ли трябва да започ­нем, или от хората в организациите?

Според анализа на данните на Edelman Trust Barometer [3] причината за този парадокс може да се открие в страховете на хората за бъдещето и тяхната роля в него, които са сигнал за събуждане на нашите институции да възприемат нов начин за ефективно изграждане на доверие: балансиране на компетентността с етично поведение. Недоверието се движи от на­раст­ва­щото чувство за несправедливост в системата. Възприема се, че органи­за­циите все повече обслужват интересите на малцинство над останалите. Справедливостта в икономическите системи поражда страхове за бъдещето – от загуба на работа, предстояща рецесия, липса на умения, автоматизация и липса на партньорство. И макар че съществуват вариации на доверието, то се базира на степента, в която човек е уверен и склонен да действа на базата на думи, действия и решенията на друг човек. Към това доверие идват и големи очаквания: мнозинството от респондентите казват също, че главните изпълнителни директори трябва не само да говорят за общест­вените промени, а да поемат водеща роля в насърчаването на приоб­ща­ването, в социалните грижи, устойчивата заетост и проблемите на об­щест­веното здраве. Емпатията е в основата на водещата обществена промяна. Доверените лидери са тези, които дълбоко разбират съществената роля на емпатията по въпроси, които варират от изграждане на приоб­щаващи кул­тури, справяне с опасенията около колебанието в предизви­кателствата или стимулиране на иновациите за задоволяване на не­удов­летворени нужди. От специалните доклади на Edelman Trust Barometer става видно, че на респон­дентите са зададени поредица от въпроси по отношение на ролята на тех­ните ценности, мнения по социални въпроси и политически убеждения, кои­то играят роля в решенията им за покупка например. В това отношение клиентите често са водени от убеждения и вяра. Изборът за покупка или не, подкрепа или не нерядко се основава на начина, по който организацията взема отношение по спорен обществен въпрос. Лидерството в обществото е важно, то е ефективна функция в бизнеса и се развива паралелно с отго­ворността към обществото, с диало­гичността и с ангажимента към слу­жи­телите. В същото време работо­дателят остава институцията с най-високо доверие. Лидерската и мотива­ционната комуникация са значима връзка в общото социално доверие и доверието в организациите. Дори сред тези, които виждат страната си като поляризирана, моят работодател е един­ствената доверена институция. Видно е, че големите очаквания водят до повишен риск за бизнеса. Докато хората искат бизнесът им да е с по-го­лям ангажимент по социалните въпроси, той рискува да бъде полити­зиран, ко­гато се ангажира със спорни такива. Очаква се от бизнеса и органи­за­циите да разясняват на хората реалността на икономическите заплахи и начините за тяхното смекчаване. Преквалификацията, възможностите за работа, спра­ведливото заплащане, приобщаващата работна среда, ограни­чаването на въздействието върху околната среда и моралното поведение допринасят за успокояването на някои от разделителните сили, действащи в обществата по света. Това са основните ангажименти, които служителите, клиентите, за­интересованите страни и обществото поставят в дневния си ред за разби­рането за функционирането на организациите от публичния, бизнес, медии и НПО сектора. Пандемията COVID-19 и кризите днес про­менят стойнос­тите за служителите, така че по-високите заплати вече не са достатъчен стимул да се работи по-дълго и по-усилено. Сега служителят се ръководи от убежденията си в избора и оставането в компанията, както и потреби­телят в купуването и придържането към работодателската марка. Но­вите моменти са свързани с грижата за благосъстоянието, гъвкавото работно вре­ме и отдалечена работа, делегирането на повече правомощия, с ангажимен­та на работодателя да действа за доброто както на служителите, така и на об­ществото. Съществува нов договор между служител и работо­дател, който изисква от бизнеса да поеме по-амбициозна роля в обществото, като съ­щевременно преразглежда основно мотивите на работника. Договор, който активизира двустранната комуникация, за да постигне взаимен инте­рес. [4]

Изводите, които могат да бъдат направени, са: доверието, лидерството, емпатията, ангажиментът и отговорността към хората и обществото са движещи за успеха на организацията.

В такъв контекст изграждането и поддържането на взаимоотношения разширяват своя приоритет, темите за комуникация се разширяват, очак­ванията и действията също, но в крайна сметка резултатът е постигане на по-висока ефективност за страните. Новата среда изисква минимизиране на ефектите от несигурността и увеличаване на доверието, за което се налага участието на лидерите, активното слушане на служителите и всички заин­тересовани страни и отговор, което предопределя реална двупосочност на ко­муникационния процес.

Паралелно тук се обръща внимание и на друго изследване. Кои са во­дещите въпроси, които се управляват в съвременната комуникационна прак­тика? Данните на Европейския комуникационен мониторинг, органи­зиран от Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD) и Ев­ропейската асоциация за PR обучение и изследване (EUPRERA), за­да­ват множество въпроси към професионалисти, практикуващи в сферата на кор­поративните комуникации. Обхватът на изследването на стратеги­чес­ки­те комуникации през последните години е наистина впечатляващ – около 3500 професионалисти от сферата на комуникациите от 50 страни взимат участие в него. Изследването предоставя информация за дълбоките детайли в работ­ната среда и практиките на европейските комуникатори и ги пред­ставя с тен­денциите и развитието, които оформят професията. [5] Макар и на раз­лични позиции като приоритет, мнозинст­вото комуникатори се стре­мят да интегрират комуникационните си стратегии в бизнес страте­гиите на ком­паниите, докато една трета от про­фесионалистите са фокусирани изцяло и само върху комуникациите. Водещите задачи, определени като приори­тетни от 2017 г. насам, без оглед на пол, позиция или възраст, са свързани с об­вързването на комуни­ка­ционната с бизнес стратегията, изграждането и за­пазването на доверието, справянето с обема и скоростта на информа­цион­ния поток, отговор на дигитализацията и социалните мрежи, удовлет­во­ряване на нуждата за достигане до по-голям кръг аудитории и канали с огра­ничени ресурси. Включват се и въпросите за етични предизвикателства и ресурси, киберсигурността и комуникации, кибератаките, търсене на устой­­чиво развитие, социална отговорност, равенство между половете в про­фесията, както и статуквото и бъдещите изисквания за развитие на компе­тентност.

ПР стратегията като принцип на поведение и линия на доверие

Констатациите насочват мисленето към ПР стратегиите, разбирани като структуриран план, който се съставя и се изпълнява в продължителен период от време, има глобални параметри, фиксира общата комуни­ка­ци­онна проблематика, характеризира се с по-широк диапазон на избор от въз­можни алтернативи. PR стратегията е неразделна част от цялостната орга­низационна програма и политика. В практиката се среща като наиме­нование и като комуникационна стратегия. Обикновено главната цел на PR страте­гията се отнася до общия имидж и репутация на организацията с конкретни послания и направления. Тактиките са свързани с оперативното равнище на действие. [6]

Стратегическото управление в ПР се занимава както с целта, така и със средствата. Целта е подобряване на състоянието на взаимоотношенията на субекта и обекта, сравнено с първоначалното състояние. Средствата по­казват как ще се реализира желаното състояние. Това става чрез кампании или чрез серия от последователни мероприятия за реализиране на общата цел. Следователно ПР стратегията е свързана със системен подход, ино­ва­тивно и концептуално виждане за комуникационната политика, базирано на емпирични данни, анализи и общите цели на организацията. Наличието на стратегия улеснява решенията, свързани с тактическото реализиране на ПР активностите. Тя осветлява пътя и намалява риска от отклоняване от целта в момент, в който тези, които я реализират, са вглъбени във всеки­дневните си ангажименти. Същевременно PR стратегията обединява много и различ­ни дейности, а не е еднинична интервенция. [7]

Къде да бъде ситуирана стратегически водещата линия на из­граж­дане и поддържане на доверие? Понятието „стратегия” в ПР или ПР стра­тегия се използва, за да се обозначат комплексни дейности. Тези дей­ности започват от идеята, концепцията, етапите и включват решения как да се ком­бинират и използват ресурсите, за да се реализира конкретна цел или стра­тегии за базовите направления в ПР (стратегия за вътрешна комуни­кация, интернет стратегия, медийна стратегия, стратегия за работа с опре­делена публика, кризисен ПР и т.н.) и насочеността на определените дейст­вия.

При преосмислянето и задълбочаването на критериите към дейността на ПР могат да се използват както дедуктивни подходи, така и индуктивни. Следвайки системния подход на стратегическото управление, по-пол­зотвор­но за осъществяване на задачата и по-удачен е дедуктивният прин­цип, който ще прецизира изследването. Хенри Минцберг [8], изследовател в областта на стратегическото управление, въвежда в научен оборот пет случая, в които се използва понятието „стратегия“. Водещ в изследването е стратегията като „принцип на поведение“ – закономерност, наблюдаваща потока от дейст­­вия. Минцберг намира връзка между всичките пет варианта на „стра­тегията“ и в своята работа поставя акцента върху това, че е необ­ходимо да се изследват различните аспекти от дейността и перспективите на органи­зацията за из­полз­ването на всяка една стойност. В контекста на това схва­щане се обо­собява и специфичното поле на ПР стратегията с разширени па­раметри на всяко едно схващане.

В тази връзка съществуват множество направления, които могат да за­легнат като стратегически алтернативи за организацията, която въз­прие­ма­ме като субект на ПР, за изграждане и поддържане на взаимно­изгодни или по-скоро взаимнополезни отношения.

Концепцията за доверието е гореща тема в бизнес литературата и ло­гично се свързва с изграждането на социален капитал. Доверието е со­ци­ален капитал, който пряко засяга способността на организациите да се спра­вят с промени и кризи.

Доверието е социален капитал, който трудно може да се остойности с финансови параметри, но аксиоматично влияе силно върху благо­състоя­нието и на организацията, и на обществото и обратното – липсата му и нама­ляването водят до трудности във всички сфери на обществения, полити­ческия и икономическия живот.

И макар че психологията разграничава различни модели на фунцио­ниране на доверието в обществото от общоприетите правила като: морални норми, традиции и закони до проявата на „добро отношение“, без него све­тът е немислим.

Доверието несъмнено е свързано с реализиране на правилното. И това може би е твърдата константа в определянето му предвид интердис­цип­линарността и разбирането му. Според цитираното изследване рамката за управление на доверието се опира на етични двигатели като почтеност, на­деждност и компетентност. „По този начин ясно са установени леги­тим­ността и социалната полезност на ПР и жизненото им значение за под­дър­жане на диалог в обществото. Но тази легитимност е валидна само в рам­ките на етичната практика. Ефективното управление на отношенията между организациите допринася за общото благо. Социалната полза от ПР се уве­личава.“ [9]

„Хон и Груниг предлагат инструмент за измерване на отношенията с публиките, като използват променливите „доверие“, „задоволство“, „задъл­жение“, „взаимност в контрола“, „споделени ценности“. Те идентифицират доверието като съществен компонент на задоволителните отношения меж­ду организациите и техните заинтересовани групи и идентифицират три дименсии на доверието: 1. интегритет, т.е. вяра, че организацията е честна и справедлива; 2. надеждност, т.е. вяра, че организацията ще направи това, което казва, че ще прави; 3. компетентност, т.е. вяра, че ор­ганизацията е способна да направи това, което казва, че ще прави. [10]

Доверието в институциите влияе върху това как хората разбират, въз­приемат информацията и създават по-положително разбиране към източ­ника и съобщението. [11] Без доверие всяка комуникация и получаване на информация ще пострада и ще бъде обек на несигурност и/или проверка, поставена под съмнение или дори отмината.

Доверието може да се опише като вяра в характера на дадено лице, качеството на организацията или истинността на изявление. [12] Липса на доверие в организациите/ институциите или от хората в организациите!? Връзка, основана на доверие, прави хората склонни да вземат по-малко предпазни мерки и са по-малко притеснени какво може да се обърка. Сле­дователно доверието в другите се случва, когато решенията, които те вземат, са важни за нас. [13] Доверието е от решаващо значение в повечето ситу­ации, в които взаимодействаме с другите и фигурира „нещо важно за тях“.

Силен фактор, който отслабва доверието, е корупцията. Тя отслабва вярата, че конфликтите могат да бъдат разрешени и че престъпните дейст­вия, включващи корупция, ще бъдат наказани. В общество, харак­тери­зи­ращо се с корупция, човек става по-предпазлив, когато работи с други хора. Това пряко оказва въздействие върху професионалните отношения. Освен това икономическото и културното равенство или справедливост също се свързват с високо ниво на доверие. Съществува също така връзка между политическата и бюрократичната прозрачност и нивото на доверие в пра­вителствата. Корупцията е един от основните фактори, които допри­насят за създаването на недоверие към политическите и административните инсти­туции и техните ръководители. [14]

През 2019‒2020 г. екипът на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС) по проект „Обществено доверие и имидж на правосъдието“ се фокусира върху темата за комуникацията с другите власти и достига до следните изводи:

1. Комуникацията е добър начин за засилване на общественото дове­рие в правосъдието, която гарантира на обществото, че държавните власти имат добро взаимно разбиране. Всички държавни власти трябва да се подкрепят взаимно при изпълнение на своите функции, и да се въздържат от намеса в компетенциите на другите. Независимостта е основен принцип на правосъдието, но не трябва да обезкуражава или да пречи на съдебната система да бъде открита за диалог.
2. Непрекъснатият диалог между властите може да се поддържа чрез структурирани и прозрачни комуникационни канали. Съдебните съвети след­ва да насърчават този диалог и да поемат инициативата за разра­бот­ва­нето на структурирани канали за комуникация. Ясната вътрешна кому­никация в съдебната система е необходима предпоставка за ефективна външ­на комуникация.
3. Индивидуалните представители на съдебната система биха могли да комуникират със заинтересовани страни от други власти чрез различни неформални канали. Това не само повдига етични въпроси, но може също и да причини объркване. От друга страна, има и предимства: тези нефор­мал­ни канали могат да се подготвят и подкрепят един структуриран диалог. Съдебните съвети трябва да създадат стратегия за комуникация с другите власти и да насърчат съдиите и прокурорите да общуват в съответствие с нея. [15]

Въз основа на този теоретичен обзор следва, че доверието не може да се разглежда отделно от цялостен процес на вземане на решения, види­мост­та на действията и протичащите процеси във външната и вътрешна орга­низационна среда, както и че основните фактори, които го формират, никак не са малко. То се движи от сигурност до несигурност, спазване на правила, принципи и решения, споделени ценности, морално-етични нор­ми, закон­ност, професионална и социална отговорност, спра­ведливост, об­що благо­състояние и икономически регулации, и т.н. Всички проучвания показват като цяло сходни резултати, особено насочват вни­манието към диалога с обществеността и групите в това отношение, като се отчитат известни раз­личия с най-ниското и най-високото равнище на усещане за до­верие в раз­личните организации/ институции.

Доверието е основата за всякаква комуникация, улесняваща сътруд­ничеството и комуникацията между хората във всяко общество. [16] Следо­вателно доверието може да се разглежда като една от най-важните кон­цепции за връзки с обществеността. [17] Да се довериш, може да бъде както средство, така и цел за връзки с обществеността. [18]

Постепенно „унесената“ общественост се пробужда от „автома­тич­ното“ консуматорство на продукти и идеологии и все по-настойчиво търси отговорност от бизнеса, публичния и НПО сектор за вредите, които нанася върху околната среда, общественото здраве и благополучие. И въпреки че не всички субекти в публичното пространство могат да бъдат поставени под общ знаменател, то „ехо ефектът“ рефлектира върху всички. Това налага не само разработването на социално отговорни политики и практики от страна на икономическите и публични субекти, но и извежда на преден план нуждата от изграждането и поддържането на ефективни комуникации и устойчиви етични отношения. Очевидна ще е ролята на ПР като дейност и на ПР специалистите като балансьор и като отговорно мениджърско за­дъл­жение, което е концентрирано върху изграждането на контакти и интереси между организациите и техните аудитории, базирано върху комуникирането на информация чрез доверени и етични методи за комуникация. [19] Така с оглед на пределната зависимост на компаниите от оцеляване и благо­денст­вие в условията на криза и процесите на възстановяването от нея те все по-усилено и целенасочено ще развиват социалните и публични кому­никации, предоставящи им така необходимия потенциал за изграждане на по-спло­тени отношения и лоялност. Реализирането им  в нова кому­ника­ционна сре­да с ниска степен на доверие ще представлява основно предиз­викателство в настоящето. Доверието се проявява и доказва чрез дейст­вията и поемане на отговорност. В тази връзка един от методите за привличане на стратеги­ческите публики и осигуряването на тяхната подкрепа е декла­рирането на отговорност и демонстрирането на граж­данско съзнание. Цели­те, които ор­ганизацията/институцията си поставя, заявявайки своята конфи­гурация, прин­ципите на социална отговорност, ценности, идеалите, харак­теристи­ките, процесите, политиките и прог­рамите, както и видимите резул­та­ти от тях, са да предизвика симпатия и доверие в служителите, потреби­телите и общностите, чрез своята дейност, така и в обществеността като цяло. Въп­росът с доверието е много, много по-дълбок и е предмет на из­следване на раз­лични науки, но изначално е субстанция на социалните взаимоот­но­шения и взаимодействия „субект“ – „субект“, разбирани като партньори. „По пътя към постигане на консенсус се поставя на преден план и една спе­ци­фична претенция – дискусиите да са освободени от натиск, като основ­ната идея е да надделее убедителният аргумент.“ [20]

В дългосрочна перспектива доверието се явява и като основа или стра­тегическа линия при осъществяването на ПР кампаниите, ПР акциите, ПР казусите и всяка комуникационна дейност. И колкото и добре да е планирана и реализирана дадена инициатива, ако тази ценностна, фило­софска, психо­логическа, мисловна и емоционална „карта“ е дискре­дити­ра­на, резултатите няма да са удовлетворяващи.

И макар че съществуват дисонанси на доверието, то се уповава на сте­пента, в която човек е уверен и склонен да действа на базата на думи, дейст­вия и решенията на друг човек. То не е константна величина и всеки се нуж­дае от доверието в различна степен. Съответно се движи от заявление до ре­ално оценено действие на субекта. С нарастването му взаимо­отно­ше­ния­та стават по-стабилни и обратно, при намаляването му несигур­ност­та, съм­не­нията и неудовлетвореността се наслагва.

Заключение

Дефинирането на основните понятия и принципи са от изключително значение за развитието на всяко научно направление и практика. Иванка Мавродиева и Йовка Тишева правят извода, че в статията като академичен жанр се представят научни постановки и практически резултати [21]; в този текст се изказва съгласие с този извод и се прави уточнението, че това е валидно и за статии, посветени на изследвания в областта на ПР.

Авторът на статията поддържа позицията, че в сърцевината на всяка стратегическа концепция на ПР е необходимо да е заложена ценностна чо­вешка категория – доверието. Всяка организация е длъжна да изведе и под­държа същността, смисъла и съдържанието му. И не само защото всяко общуване се основава на взаимно доверие и че то е изконно човешко чувст­во, свързано преди всичко с нашата идентичност, с нашата духовност, с на­шето място в света, а и защото е свързано с нашата сигурност, с усещането, че чрез действията си „някой“ ще запази нашия интерес ненакърнен.

Допускането е относно ПР стратегията като принцип на поведение и линията на доверие и че тя включва стратегически комуникационни алтер­нативи, подкрепени от отговорни действия, които са видими, последо­ва­телни, отличителни, прозрачни и автентични, с други думи – ефективна, етич­на и отговорна комуникация.

 

Цитати и бележки

[1] Edelman Trust Barometer (2023). https://www.edelman.com/trust/2023/Trust-Barometer/navigating-a-polarized-world. Retrieved on 27.02.2023.

[2] Edelman Trust Barometer (2020 – 2023). Edelman Data & Intelligence, https:// www.edelman.com/trust/trust-barometer. Retrieved on 28.01.2023.

[3] Edelman Trust Barometer (2020 – 2023). Edelman Data & Intelligence, https:// www.edelman.com/trust/trust-barometer. Retrieved on 28.01.2023.

[4] Edelman Trust Barometer (2020 – 2023). Edelman Data & Intelligence, https://www.edelman.com/trust/trust-barometer. Retrieved on 28.01.2023.

[5] European Communication Monitor (2017-2022). http://www. communicationmonitor.eu. Retrieved on 28.12.2022 г.

[6] Ангелова, С., & Стефанова, Д. (2022). Алгоритъм на PR-кампанията. София. Мултипринт, 48. [Angelova, S., & Stefanova, D. (2022). Algoritam na PR-kam­paniyata. Sofia. Multiprint, 48.]

[7] Стефанова, Д. (2016). Особености на ПР стратегията и етапи в реализирането й, Реторика и комуникации, бр. 24, http://rhetoric.bg/, DOI: 10.13140/RG.2.2. 19020.85128. последно посещение на 28.12.2022 г. [Stefanova, D. (2016). Oso­benosti na PR strategiyata i etapi v realiziraneto y, Retorika i komunikatsii, br. 24, http://rhetoric.bg/, DOI: 10.13140/RG.2.2.19020.85128. posledno poseshtenie na 28.12.2022 g.]

[8] Mintzberg, H. (1994). The rise and fall of Strategic planning: reconceiving roles for planning, plans, planners. New York: Free Press; Toronto: Maxwell Macmillan Canada.

[9] Янкова, М. (2014). Социалната полза от етиката в ПР-а. Есенна научна кон­ференция „Етика и пари в журналистиката и ПР-а“, НБУ. София: НБУ. http:// old.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/ Milena_Yankova_ESEN_2014.pdf. последно посещение на 24.03.2022 г. [Yan­kova, M. (2014). Sotsialnata polza ot etikata v PR-a. Esenna nauchna konferentsia „Etika i pari v zhurnalistikata i PR-a“, NBU. Sofia: NBU. http://old.nbu.bg/ PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/ Milena_Yankova_ESEN_2014.pdf. posledno poseshtenie na 24.03.2022 g.]

[10] Филева, П. (2012). Доверието като социален капитал на медийната органи­зация, E–Scriptum. (15.09.2012). http://e-scriptum.com/doverieto_kato_sotsialen_ kapital/. последно посещение на 28.12.2022 г. [Fileva, P. (2012). Doverieto kato sotsialen kapital na mediynata organizatsia, E-Scriptum. (15.09.2012). http://e-scriptum.com/doverieto_kato_sotsialen_kapital/. posledno poseshtenie na 28.12.2022 g.]

[11] Skirbekk, H., Middelthon, A.-L., Hjortdahl, P., & Finset, A. (2011). Mandates of trust in the doctorpatient relationship, Qualitative Health Research, Vol. 21 No. 9: 1182–1190.

[12] Giddens, A. (1990). The Consequences of Modernity. Originating publisher, Stan­ford University Press, Stanford, CAМ. Gambridge: Polity Press.

[13] Grimen, H. (2009). Hva er tillit?, Universitetsforlaget, Oslo. https://www. universitetsforlaget.no/hva-er-tillit-1. Retrieved on 16.03.2023.

[14] Rothstein, B. (2013), Corruption and social trust: why the fish rots from the head down, Social Research, Vol. 80, No. 4: 1009–1032.

[15] Доклад на ЕМСС 2019-2020 г. по проект „Обществено доверие и имидж на правосъдието“. http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/28/Okonchatelen-doklad-Proekt-2-Obshtestveno-doverie.pdf. последно посещение на 1.03.2023 г. [Doklad na EMSS 2019-2020 g. po proekt „Obshtestveno doverie i imidzh na pravosadieto“. http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/28/Okonchatelen-doklad-Proekt-2-Obshtestveno-doverie.pdf. posledno poseshtenie na 1.03.2023 g.]

[16] Tschannen-Moran, M, & Hoy, W. K. (2000). A multidisciplinary analysis of the nature, meaning, and measurement of trust, Review of Educational Research, Vol. 70 No. 4: 547–593.

[17] Ihlen Ø., & Verhoeven, P. (2012). A public relations identity for 2010s, Public Relations Inquiry, Vol. 1 No. 2: 159–176.

[18] Ihlen, Ø., Verhoeven, P., & Fredriksson, M. (2018). Conclusions on the compass, context, concepts, concerns and empirical avenues of public relations. In book: Public Relations and Social Theory (pp. 414–431). New York. Routledge. DOI: 10.4324/9781315271231-22.

[19] IPRA. A new definition of public relations. https://www.ipra.org/member-services/pr-definition/, Retrieved on 3.02.2023.

[20] Христова, Л. (2016). Особености на политическия ПР на институционално рав­нище в България, Реторика и комуникации, бр. 24, http://rhetoric.bg/. Послед­но посещение на 28.12.2022 г. [Hristova, L. (2016). Osobenosti na politicheskia PR na institutsionalno ravnishte v Bulgaria, Retorika i komunikatsii, br. 24, http:// rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 28.12.2022 g.]

[21] Мавродиева, И., & Тишев, Йовка (2014). Академично писане за докторанти и постсокторанити. София. УИ „Св. Климент Охридски“, 79. [Mavrodieva, I., & Tishev, Yovka (2014). Akademichno pisane za doktoranti i postsoktoraniti. Sofia. UI „Sv. Kliment Ohridski“, 79.]

Библиография и източници

Ангелова, С., & Стефанова, Д. (2022). Алгоритъм на PR кампанията. София. Мул­типринт. [Angelova, S., & Stefanova, D. (2022). Algoritam na PR-kampa­niyata. Sofia. Multiprint.]

Доклад на ЕМСС 2019-2020 г. по проект „Обществено доверие и имидж на правосъдието“. http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/28/Okonchatelen-doklad-Proekt-2-Obshtestveno-doverie.pdf. последно посещение на 1.03.2023 г. [Doklad na EMSS 2019-2020 g. po proekt „Obshtestveno doverie i imidzh na pravosadieto“. http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/28/Okonchatelen-doklad-Proekt-2-Obshtestveno-doverie.pdf. posledno poseshtenie na 1.03.2023 g.]

Мавродиева, И., & Тишев, Йовка (2014). Академично писане за докторанти и постсокторанити. София. УИ „Св. Климент Охридски“. [Mavrodieva, I., & Tishev, Yovka (2014). Akademichno pisane za doktoranti i postsoktoraniti. Sofia. UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Стефанова, Д. (2016). Особености на ПР стратегията и етапи в реализирането й, Реторика и комуникации, бр. 24, http://rhetoric.bg/, DOI: 10.13140/RG.2.2. 19020.85128, последно посещение на 28.12.2022 г. [Stefanova, D. (2016). Osobenosti na PR strategiyata i etapi v realiziraneto y, Retorika i komunikatsii, br. 24, http://rhetoric.bg/, DOI: 10.13140/RG.2.2.19020.85128, posledno poseshtenie na 28.12.2022 g.]

Филева, П. (2012). Доверието като социален капитал на медийната организация, E–Scriptum. (15.09.2012). http://e-scriptum.com/doverieto_kato_sotsialen_kapital/. последно посещение на 28.12.2022 г. [Fileva, P. (2012). Doverieto kato sotsialen kapital na mediynata organizatsia, E-Scriptum. (15.09.2012). http://e-scriptum.com/doverieto_kato_sotsialen_kapital/. posledno poseshtenie na 28.12.2022 g.]

Христова, Л. (2016). Особености на политическия ПР на институционално рав­нище в България, Реторика и комуникации, бр. 24, http://rhetoric.bg/. Послед­но посещение на 28.12.2022 г. [Hristova, L. (2016). Osobenosti na politicheskia PR na institutsionalno ravnishte v Bulgaria, Retorika i komunikatsii, br. 24, http:// rhetoric.bg/. posledno poseshtenie na 28.12.2022 g.]

Янкова, М. (2014). Социалната полза от етиката в ПР-а. Есенна научна конфе­ренция „Етика и пари в журналистиката и ПР-а”, НБУ. София: НБУ. http:// old.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/.

Milena_Yankova_ESEN_2014.pdf. последно посещение на 14.03.2022 г. [Yankova, M. (2014). Sotsialnata polza ot etikata v PR-a. Esenna nauchna konferentsia „Eti­ka i pari v zhurnalistikata i PR-a”, NBU. Sofia: NBU. http://old.nbu.bg/ PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/.

Milena_Yankova_ESEN_2014.pdf. posledno poseshtenie na 14.03.2022 g.]

Edelman Trust Barometer (2023). https://www.edelman.com/trust/2023/Trust-Barometer/navigating-a-polarized-world. Retrieved on 27.02.2023.

Edelman Trust Barometer (2020 – 2023). Edelman Data & Intelligence, https:// www.edelman.com/trust/trust-barometer. Retrieved on 28.01.2023.

Edelman Trust Barometer (2020 – 2023). Edelman Data & Intelligence, https:// www.edelman.com/trust/trust-barometer. Retrieved on 28.01.2023.

Edelman Trust Barometer (2020 – 2023). Edelman Data & Intelligence, https:// www.edelman.com/trust/trust-barometer. Retrieved on 28.01.2023.

European Communication Monitor (2017-2022). http://www. communicationmonitor.eu. Retrieved on 28.12.2022 г.

Giddens, A. (1990). The Consequences of Modernity. Originating publisher, Stanford University Press, Stanford, CAМ. Gambridge: Polity Press.

Grimen, H. (2009). Hva er tillit?, Universitetsforlaget, Oslo. https://www. universitetsforlaget.no/hva-er-tillit-1. Retrieved on 16.03.2023.

Ihlen Ø., & Verhoeven, P. (2012). A public relations identity for 2010s, Public Relations Inquiry, Vol. 1 No. 2: 159–176.

Ihlen, Ø., Verhoeven, P., & Fredriksson, M. (2018). Conclusions on the compass, con­text, concepts, concerns and empirical avenues of public relations. In book: Public Relations and Social Theory (pp. 414-431). New York. Routledge. DOI: 10. 4324/9781315271231-22.

IPRA. A new definition of public relations. https://www.ipra.org/member-services/pr-definition/, Retrieved on 3.02.2023.

Mintzberg, H. (1994). The rise and fall of Strategic planning: reconceiving roles for planning, plans, planners. New York: Free Press; Toronto : Maxwell Macmillan Canada.

Rothstein, B. (2013), Corruption and social trust: why the fish rots from the head down, Social Research, Vol. 80, No. 4: 1009–1032.

Skirbekk, H., Middelthon, A.-L., Hjortdahl, P., & Finset, A. (2011). Mandates of trust in the doctorpatient relationship, Qualitative Health Research, Vol. 21 No. 9: 1182–1190.

Tschannen-Moran, M, & Hoy, W. K. (2000). A multidisciplinary analysis of the nature, meaning, and measurement of trust, Review of Educational Research, Vol. 70, No. 4: 547–593.

Ръкописът е изпратен на 16.03.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 17.03.2023 до 27.03.2023 г.

Приемане за публикуване: 29.03.2023 г.

Manuscript was submitted: 16.03.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 17.03.2023 till 27.03.2023.

Accepted: 29.03.2023.

Брой 55 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2023 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 55 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.