Комуникация, диалог, образование

Communication, Dialogue, Education

DOI 10.55206/DUDQ6184

 

Мая Сотирова

Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

Имейл: mayasotirova@swu.bg

Абстракт: Водеща цел на обучението по български език и литература в на­чал­ния етап на основното образование е овладяването на ключовата ком­пе­тентност, свързана с комуникацията на български език. Предмет на из­след­ване в статията е комуникативната компетентност на учениците в на­чална училищна възраст и по-конкретно уменията за диалогична устна ко­муни­кация. Направен е анализ на учебни програми по български език и ли­тера­тура от 1 до 4 клас (общоообразователна подготовка), които са пуб­ли­кувани в сайта на Министерството на образованието и науката. Проучени са научни публикации, свързани с методиката на преподаване на български език, уст­ната реч, устната комуникация, диалога, устното диалогично ети­кетно общу­ване. Целта е да се очертае мястото на тези умения в комплекса от компе­тентности, овладявани от учениците, да се откроят някои осо­бе­ности в раз­витието на уменията за диалогично устно общуване. На тази ос­но­ва се из­веж­дат конкретни методически ориентири, адекватни на целите на съвре­мен­ното езиково обучение и на комуникативните нужди на съвремен­ни­те уче­ни­ци.

Ключови думи: комуникативна компетентност, диалогично устно общу­ва­не, начална училищна възраст.

Development of Primary Students’ Dialogic Oral Communication Skills

Maya Sotirova

South-West University “Neofit Rilski” – Blagoevgrad

E-mail: mayasotirova@swu.bg

Abstract:  The main goal of the study of Bulgarian language and literature in the initial stage of primary education is the mastery of the key competence related to communication in the Bulgarian language. The subject of research in the article is the communicative competence of students of primary school age and, more specifi­cally, the skills of dialogical oral communication. An analysis of the curricula for Bulgarian language and literature from grades 1 to 4 (general education), which are published on the website of the Ministry of Education and Science, was performed. Scientific publications related to the methodology of teaching Bul­garian language, oral speech, oral communication, dialogue, oral dialogic eti­quette communication were studied. The aim is to outline the place of these skills in the complex of competencies mastered by students, to highlight some features in the development of dialogic oral communication skills. On this basis, specific methodological guidelines adequate to the goals of modern language teaching and the communicative needs of modern students are derived.

Keywords: communicative competence, dialogical oral communication, primary school age

Увод

Развитието на уменията за диалогично общуване е важен момент от про­цеса на формиране и развитие на комуникативната компетентност на уче­­ниците в на­чална училищна възраст. Развитието на комуникативните умения е продължителен процес, който се осъществява в непосредственото общуване с другите в разно­об­раз­ни комуникативноречеви ситуации. В учи­лищна възраст тези умения се раз­виват интензивно и непреднамерено под влияние на богатата речева среда и изо­билието от комуникативни стимули в света на детето – в семейството, приятелския кръг, в урочната и извън­урочната дейност. То се включва в различни нива на со­циално взаимо­дейст­вие, става активен субект в социални отношения, учи се на адекватно соци­ално поведение и натрупва опит, превръщайки социалното в инди­видуално. Комуникативното развитие на детето е неразривна част от личностното му развитие, от формирането на неговата социална идентичност.

Възрастта от 7 до 11 години е интензивен период и в познавателното раз­витие. Развиват се висшите когнитивни процеси като предпоставка за съзнателно усвояване на компонентите на езика – фонетика, лексикология, морфология и син­таксис, прагматика. Усъвършенстват се уменията за устна комуникация, усвояват се писмената форма на вербалната комуникация, ин­тензивно се развиват експре­сивната и импресивната реч, уменията за диало­гични и монологични речеви из­казвания. Формира се и се усъвършенства комуникативната компетентност на уче­ника, ключова роля за което имат езиковото и литературното обучение.

Комуникативноречевите умения в контекста на съвременната па­ра­дигма на родноезиковото обучение в начален етап

В рамките на началното училищно образование формирането и раз­витието на комуникативната компетентност на учениците е преднамерен и целенасочен процес. То се осъществява в рамките на обучението по ком­плексния учебен пред­мет „Български език и литература“, което е приори­тетно насочено към постигане на базовото равнище на ключовата компе­тентност, свързана с комуникацията на български език. Учебният предмет има комплексен характер и подготвя учениците за системното изучаване на българския език и литературата в следващия обра­зователен етап. „В цен­търа на двете предметни области са комуникативноречевите умения, чрез които се гарантира практическата насоченост на обучението“. [1] Същ­ност­на особеност на обучението на този образователен етап е единното овла­­дя­ване на езикови, комуникативноречеви, литературни и социокултурни ком­пе­­тентности.

Комуникативно-прагматичната ориентация на езиковото обучение в 1.–4. клас се определя и от характера на самата комуникативна компе­тент­ност, която в широк смисъл включва в съдържанието си и езиковата, и со­циокултурната ком­петентност. „Комуникативната компетентност е спо­соб­ността да се осъществи речева дейност, да се реализира комуникативно­речево поведение на основата на фонологични, лексикално-граматични и социолингвистични знания и навици в съответствие с различни задачи и ситуации на общуване“. [2] Според Кирил Дим­чев понятийно комуника­тивната и комуникативноречевата компетентност се при­покриват [3]. В из­следванията върху комуникативната компетентност тя се раз­глежда като об­хващаща лингвистичната, социолингвистичната, дискурсната и стра­тегийна­та компетентност. Както отбелязва Марияна Георгиева, „комуни­кативната компетентност се приема като най-висша в йерархията на компетент­нос­тите“. [4] Ето защо „формирането на комуникативноречеви умения, на ко­му­­никативна ком­петентност е доминанта в целите на езиковото обучение в началния етап на обра­зование. [5] Тази цел се реализира в обучението по всич­ки дялове на комплексния учебен предмет „Български език и литера­тура” (начално ограмо­тя­ване, езиково обучение, литературно обучение).

В рамките на езиковото обучение комуникативната компетентност се фор­мира целенасочено чрез специално обособените в учебната програма уроци по създаване на текстове. В методическите традиции у нас този дял на комплексния учебен предмет се определя като обучение по развитие на устната и писмената реч на учениците или обучение по формиране на ко­муникативноречеви умения. В контекста на съвременните постановки за компетентностна ориентация на обуче­ние­то в методическата литература все повече се налага означаването му като обуче­ние по формиране на комуни­кативноречеви компетентности. Според Мая Падешка функциите на тези уро­ци в цялостната система на обучението по български език са да пре­образуват знанията на учениците в умения за възприемане и създаване на пълноценни в комуникативно отношение текстове, предназначени за раз­лични со­циокултурни сфери. [6] В този смисъл възприетото в новите учеб­ни програми наименование (създаване на текстове) конкретизира, но не стеснява целите на обучението по този дял. От лингвистично гледище всяко едно речево изказване в устна или в писмена форма е текст, а именно в тек­ста като езикова единица от най-висок ранг се проявяват в най-висша степен уменията за адекватен подбор на ези­ковите средства при решаването на различни комуникативни задачи, т.е. кому­ни­кативноречевата компетент­ност на ученика. Чрез създаването на текстове уче­ни­ците осмислят собст­вения си езиков и речев опит, учат се да анализират и оце­няват речевите си изяви по отношение не само на тяхната уместност, но и на тяхната пра­вил­ност (съответствие с книжовната норма). Т.е. на това равнище в най-ви­сока степен се проявява и овладяната от учениците езикова компетентност.

Особености в развитието на уменията за диалогично устно об­щуване в начална училищна възраст

Психолингвистичните изследвания върху особеностите на детската реч да­ват богата информация за характеристиките на различните видове реч и тяхното взаимодействие в онтогенетическото развитие. Една от основните закономерности в речевото развитие на човека е  изпреварващото развитие на устната реч спрямо писмената. Тази закономерност е и един от основните методически принципи на родноезиковото обучение и предполага „уста­новяване на оптимална методическа мяра на съотношението в процеса на единното им овладяване“. [7] Тъй като пис­ме­ната реч се усвоява на основата на устната, обучението е ориентирано към овла­дяване на писмената реч (като съвкупност от графични, правописни, пункту­ационни и стилистични знания и умения) и едновременно с това – към усъвър­шенстване на уме­нията за речева изява в устна форма.

Интензитетът в развитието на устната реч в периода до постъпване в учи­лище зависи от богатството на комуникативни стимули в естествената речева среда на детето. По пътя на подражанието, влизайки в различни ко­муникативни роли, то развива умения за диалогично устно общуване – овла­дява речеви формули за ус­пеш­но взаимодействие в разнообразни ко­муникативни ситуации, осмисля рече­вото си поведение с оглед постигането на едни или други комуникативни цели, осъз­нава ролята на екстра­линг­вис­тичните средства в общуването, непреднамерено усвоява езиковите сред­ства и езиковите норми, които предстои да се превърнат в предмет на пред­намерено изучаване в етапа на училищното обучение.

Основен момент в речевото развитие на учениците в начална учи­лищна въз­раст е усвояването на книжовния български език. Независимо от това, че при пос­тъпване в училище равнището на владеене на официалния език може да е добро, под влияние на непосредственото общуване речта на децата е предимно битово-разговорна. Важна задача на обучението по от­ношение на овладяването на клю­човата компетентност за общуване на бъл­гарски език е поставянето на речта на нормативно-стилистична основа. Ос­новен методически принцип в това отношение е принципът за оценка на изразителността на речта, който предполага едновре­менно усвояване на обек­тивно-информативната функция и на изразителната (сти­листическа) функ­ция на езиковите средства, т.е. наред с възприемане на мислов­ното съ­държание на речта, възприемане и на вложеното в нея личностно-оценъчно отношение. [8] Функционално-стилистичният подход подкрепя комуни­ка­тивната ориентация на езиковото обучение и е основа за осмисляне и усво­яване на харак­терните особености на функционалните стилове (разговорен, официално-делови, научен, публицистичен, художествен), активни в раз­личните сфери на общуване. В обучението по формиране на комуника­тив­но­речеви компетентности този подход има важно значение. Той определя необходимостта от жанрово и стилово много­образие на детската речева изява в устна и в писмена форма, тъй като „езиковите средства и в устната комуникация, подобно на писмената, се свързват с определен функционален стил; при устно общуване в различни сфери и ситуации се използ­ват варианти на съответния функционален стил“. [9]

В рамките на обучението по формиране на комуникативноречеви ком­пе­тентности уменията на учениците за диалогично общуване се развиват в единство с уменията за монологична речева изява. Учениците усвояват зна­ния за начини и средства за общуване, усъвършенстват уменията си за ори­ен­тиране в кому­никативноречевата ситуация (Кой говори? На кого? За как­во? Защо? Кога? Как? Къде?), за уместна употреба на езикови и неезикови средства според комуника­тивната ситуация. Тези знания и умения са основа за формирането на уменията за устно диалогично общуване, които като очаквани резултати от обучението (съглас­но учебните програми по бъл­гарски език и литература за 1.–4. клас) имат следната изява в устната диало­гична реч на ученика:

• Използва речевия етикет при поздравления и обръщения в устно об­щуване (1. кл.), дава примери за речева учтивост при общуване (2. кл.);
• Прилага правила за речева учтивост: в 1. кл. – при поздрав, бла­годарност, молба, във 2. кл. – при изразяване на съгласие или не­съгласие. [10], [11], [12], [13]

Формирането на умения за речево етикетно общуване започва още в етапа на овладяване на четенето и писането като способи за комуникация според Ма­риана Мандева. В обучението на устно диалогично етикетно об­щуване намират място разнообразни комуникативни упражнения, свързани със ситуации, често срещани в автентичния говор на учениците. [14]

Решаващо значение за успешната устна речева изява на учениците има раз­витието на езиковата компетентност, тъй като тя е основен елемент на комуни­ка­тивната компетентност. Работата върху предвидените в учебните програми фо­нологични, лексикално-граматични и социолингвистични зна­ния, умения и отно­шения е основа за взаимосвързаното овладяване на пра­воговорните и право­пис­ните книжовни норми и обезпечава книжовно пра­вилна и комуникативно уместна речева изява в диалогичното общуване.

Силен заряд за усъвършенстване на устната реч има литературното обуче­ние – не само чрез подбора на текстовете в читанките, но и чрез сис­темата от ме­тодически похвати в уроците за възприемане и осмисляне на литературно произ­ведение и в уроците за обсъждане на самостоятелно про­четено литературно произ­ведение. Беседата като учебна ситуация в този тип уроци дава възможност за при­ло­жение на усвоените умения и пропе­девти­чески ориентира към осмислянето на особеностите на диалогичните устни жанрове – разговор, беседа, дебат и др.

Опора в комуникативно-ориентираното езиково обучение са речевият опит на учениците и езиковият усет, които са формирани в непосредст­ве­ното общуване в естествената говорна среда. Характеристиките на говор­ната среда обаче опре­де­лят и някои особености на детската реч, които са предмет на системна и целенасо­чена методическа работа в следните направ­ления:

• преодоляване на диалектните речеви навици, които засягат в една или дру­га степен фонетиката, лексиката, морфологията, а понякога и син­таксиса;
• ограничаване на ученическия/младежкия социолект (особено във въз­растта 10–11 години), който е силно повлиян от речта на „ге­роите на на­шето време“ в съзнанието на учениците – медийни, (псев­до)културни, виртуални и др. [15], [16];
• лимитиране на чуждите думи в речта на учениците и ефектите на „ко­довото превключване“ в резултат от непреднамереното усво­яване на английския език във виртуалния свят на компютърните игри (Изпратих му рикуест /request/ и той ме аксептна /accept-на/.) и др.

Безспорно, предизвикателствата пред съвременното обучение по фор­миране на комуникативноречевата компетентност на учениците не са за под­ценяване. Ко­муникативното развитие на учениците в начална училищна възраст е силно повлия­­но от фактори, които са извън обсега на педаго­гическото взаимодействие, но тряб­ва да бъдат в центъра на педагогическото внимание и да провокират педагогическа рефлексивност. Модернизирането на училищното образование в България днес оси­­гурява необходимата педагогическа среда за внедряване на иновативни ме­то­дически стратегии, ресурси и технологии, подкрепящи успешното формиране на значимите за личностното развитие личностни компетентности.

 

Методически ориентири за развитие на уменията за диалогично устно общуване у учениците в 1.–4. клас

Комуникативно-практическата ориентация на обучението по българ­ски език и литература предпоставя качественото формиране на всички елементи в струк­турата на комуникативноречевата компетентност – ези­кова, дискурсна, стра­те­гийна и социолингвистична. Ето защо е необходимо методическите стратегии в езиковото обучение да се (пре)осмислят по от­ношение на потенциала им за единно формиране на посочените компе­тент­ности. Приоритетното внимание към ези­ко­вата компетентност ограни­чава силно възможностите за постигане в единство на информационно-позна­вателните и комуникативно-практическите цели на обуче­нието, за ориенти­рането му към света на реалното общуване. Според Кирил Дим­чев дискурс­ната компетентност на учениците, схващана като  умение за съз­даване и възприемане на комуникативно пълноценни текстове, е  условие за успешно из­пълнение на речевите актове в учебната и извънучебната дей­ност на под­раст­ва­щите. Повишаването на степента на адекватност на рече­вите актове по отношение на комуникативната задача и условията на об­щуване изисква във всеки урок да се работи върху подобряване на езиковата компетентност, осъзнаване на ро­лята на социалните фактори в общуването (социолинг­вистичната компе­тентност), разви­тие на уменията за преодо­ляване на сла­бости в общуването чрез замяна на една речева стратегия с друга (страте­гийната компетентност). [17]

Осигуряването на личностно-ориентиран интерактивен образо­вате­лен про­цес има важно значение за активното включване на ученика в устно общуване и изисква ориентиране на обучението към актуалните интереси и потребности на съвременното дете.

Създаването на интерактивна развиваща учебна среда провокира ре­че­вата активност на учениците, стимулира интереса и повишава мотива­цията им за ре­чева изява. Това може да се постигне чрез следните апро­би­рани в практиката на езиковото обучение методически стратегии:

• ситуативни упражнения, в които учениците прилагат комуника­тивно­рече­вите си умения в близки до реалния живот и актуални за ежедневното об­щуване речеви ситуации;
• ролеви игри във въображаеми ролеви ситуации, при които уче­ниците „вли­зат в роля“ и изиграват адекватно речево и социално поведение;
• учебни задачи за групова работа, основаваща се на взаимо­дейст­вието;
• „диалогово учене“ чрез включване на игрови герои, които про­во­кират и насърчават речевата изява и подкрепят ученика при из­бора на комуни­ка­тивна стратегия;
• проектно-ориентирано обучение и т.н. [18]

Моделираните речеви ситуации, в които учениците прилагат и усъвър­шенстват уменията си за устно общуване, трябва да са насочени към решаване на различни типове комуникативноречеви задачи и да изискват прилагане на кому­никативните умения в различни социални контексти. По такъв начин учениците се упражняват да комуникират с различен адресат (приятел, мама, учител, директор и т.н.), с различна комуникативна цел (из­казване на молба, поздравление, изра­зя­ване на съгласие или несъгласие, обосноваване на собствено мнение в спор и т.н.), усъвършенстват уменията си да се съобразяват с мястото и времето на об­щуване (речев етикет). Ре­чевите ситуации в учебна среда им помагат да осмислят адек­ватността на речевото си поведение, овладяват умения за избор на адекватна стра­тегия за устна речева изява, както и умения за оценка и самооценка на речевото си поведение.

 

Заключение

Съвременното родноезиково обучение в началния етап на основната обра­зователна степен е приоритетно ориентирано към овладяване на клю­човите ком­петентности, първата от които е компетентността за общуване на български език. Комуникативната парадигма на обучението по български език изисква осъвре­меняване на системата от методически стратегии за единно и взаимосвързано овла­дяване на всички страни на комуникативната компетентност и същевременно за­силване на вниманието към сферата на диалогичното устно общуване като доми­ниращо в речевата практика на съвременните ученици. Ресурсите за това мето­дическо обновяване се съ­дър­жат в ориентирането на езиковото обучение към ак­туал­ните комуника­тивни нужди на съвременното дете.

 

Цитирани източници

[1] Учебна програма по Български език и литература за I клас (общоообразо­вателна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/12295/BEL_1kl.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za I klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https://web.mon.bg/ upload/12295/BEL_1kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[2] Христозова, Г. (2005). Класификация на задачите по български език, Елект­ронно списание LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71). https://liternet.bg/publish5/ ghristozova/klasifikacii.htm, последно посещение на 23.06.2023. [Hristozova, G. (2005). Klasifikatsia na zadachite po balgarski ezik, Elektronno spisanie LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71). https://liternet.bg/publish5/ghristozova/klasifikacii.htm, pos­ledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[3] Димчев, К. (1993). Работа с текстови задачи по български език, Български език и литература, 1993, № 3. [Dimchev, K. (1993). Rabota s tekstovi zadachi po balgarski ezik, Balgarski ezik i literatura, 1993, № 3.]

[4] Георгиева, М., Йовева, Р., & Здравкова, С. (2005). Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен: УИ „Епископ Константин Прес­лавски“, 79. [Georgieva, M., Yoveva, R., Zdravkova, S. (2005). Obuchenieto po balgarski ezik i literatura v nachalnoto uchilishte. Shumen: UI „Episkop Konstantin Preslavski“, 79.]

[5] Иванова, Н. (2019). Родноезиковото обучение в началния етап на основната образователна степен. София: БГ Учебник, 9. [Ivanova, N. (2019). Rodno­ezi­kovoto obuchenie v nachalnia etap na osnovnata obrazovatelna stepen. Sofia: BG Uchebnik, 9.]

[6] Падешка, М. (2005). Урокът в контекста на комуникативно ориентираното обуче­ние по български език. Комуникативната компетентност в съвременния на­учен дискурс. София: Булвест 2000, 234. [Padeshka, M. (2005). Urokat v konteksta na komunikativno orientiranoto obuchenie po balgarski ezik. V: Komunikativnata kompetentnost v savremennia nauchen diskurs. Sofia: Bulvest 2000, 234.]

[7] Здравкова, С. (1996). Методика на обучението по български език в началното училище. Пловдив: ИК „Хермес“, 55. [Zdravkova, S. (1996). Metodika na obu­chenieto po balgarski ezik v nachalnoto uchilishte. Plovdiv: IK „Hermes“, 55.]

[8] Здравкова, С. (1996). Методика на обучението по български език в началното училище. ИК „Хермес“, Пловдив, 55. [Zdravkova, S. (1996). Metodika na obuche­nieto po balgarski ezik v nachalnoto uchilishte. IK „Hermes“, Plovdiv, 55.]

[9] Тишева, Й. (2011). Устната комуникация – стилове, стандарти и регистри. Плов­дивски университет „Паисий Хилендарски“. Научни трудове, том 49, кн. 1, сб. а, 2011 – Филология, 89. https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/ 26/NTF_2011_49_1_A_86_96.pdf?sequence=1&isAllowed=y, последно посеще­ние на 24.06.2023. [Tisheva, Y. (2011). Ustnata komunikatsia – stilove, standarti i registri. Plovdivski universitet „Paisiy Hilendarski“. Nauchni trudove, tom 49, kn. 1, sb. a, 2011 – Filologia, 89. https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/ 26/NTF_2011_49_1_A_86_96.pdf?sequence=1&isAllowed=y, posledno poseshte­nie na 24.06.2023.]

[10] Учебна програма по Български език и литература за I клас (общоообра­зо­ва­телна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/12295/BEL_1kl.pdf, послед­­но посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za I klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https://web.mon.bg/upload/12295/ BEL_1kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[11] Учебна програма по Български език и литература за II клас (общо­ообра­зователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/13418/UP_2kl_BEL_ ZP.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za II klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https://web. mon.bg/upload/13418/UP_2kl_BEL_ZP.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[12] Учебна програма по Български език и литература за III клас (общоообра­зователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/12197/UP_BEL_3kl.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i litera­tura za III klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https://web.mon.bg/ upload/12197/UP_BEL_3kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[13] Учебна програма по Български език и литература за IV клас (общоообра­зователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/13759/UP1_BEL_ZP_ 4kl.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za IV klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https://web. mon.bg/upload/13759/UP1_BEL_ZP_4kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[14] Мандева, М. (2003). Обучение на устно диалогично етикетно общуване /І-ІV клас/. Велико Търново: Фабер. [Mandeva, M. (2003). Obuchenie na ustno dialo­gich­no etiketno obshtuvane /І-ІV klas/. Veliko Tarnovo: Faber.]

[15] Михалков, С. (2021). Младежки социолекти в балканските езици. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/248501/1639196/version/1/file/Avtoreferat_S.Mihalkov.pdf. последно посещение на 23.06.2023. [Mihalkov, S. (2021). Mladezhki sotsiolekti v balkanskite ezitsi. Avtoreferat na disertatsionen trud za pridobivane na obrazovatelna i nauchna stepen „doktor“. Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“. https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/248501/ 1639196/version/1/file/Avtoreferat_S.Mihalkov.pdf. posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

[16] Добрева, С. (2018). Съвременни модели за речево поведение сред младите хо­ра в България. Проблеми на устната комуникация, 2018, том 11, брой 1. Велико­търновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – Университетско изда­телство. http://journals.uni-vt.bg/poc/bul/vol11/iss1/art21. [Dobreva, S. (2018). Savremenni modeli za rechevo povedenie sred mladite hora v Bulgaria. V: Problemi na ustnata komunikatsia, 2018, tom 11, broy 1. Velikotarnovski universitet „Sv. Sv. Kiril i Metodiy“ – Universitetsko izdatelstvo. http://journals.uni-vt.bg/poc/bul/ vol11/iss1/art21.]

[16] Димчев, К. (1998). Обучението по български език като система. (Второ, преработено и допълнено издание). София: Сиела, 66–67. [Dimchev, K. (1998). Obuchenieto po balgarski ezik kato sistema. (Vtoro, preraboteno i dopalneno izdanie). Sofia: Siela, 66–67.]

[17] Димчев, К. (1998). Обучението по български език като система. (Второ, преработено и допълнено издание). София: Сиела, 66–67. [Dimchev, K. (1998). Obuchenieto po balgarski ezik kato sistema. (Vtoro, preraboteno i dopalneno izdanie). Sofia: Siela, 66–67.]

[18] Здравкова, С., Сотирова, М., & Ачева, М.  (2021). Книга за учителя по бъл­гар­ски език за 4. клас. София: КЛЕТ България. [Zdravkova, S., M. Sotirova, M. Acheva (2021). Kniga za uchitelya po balgarski ezik za 4. klas. Sofia: KLET Bulgaria.]

Библиография

Георгиева, М., Йовева, Р., & Здравкова, С. (2005). Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен: УИ „Епископ Константин Прес­лавски“, 79. [Georgieva, M., Yoveva, R., Zdravkova, S. (2005). Obuchenieto po balgarski ezik i literatura v nachalnoto uchilishte. Shumen: UI „Episkop Konstantin Preslavski“, 79.]

Димчев, К. (1998). Обучението по български език като система. (Второ, пре­работено и допълнено издание). София: Сиела, 66–67. [Dimchev, K. (1998). Obuchenieto po balgarski ezik kato sistema. (Vtoro, preraboteno i dopalneno izdanie). Sofia: Siela, 66–67.]

Димчев, К. (1993). Работа с текстови задачи по български език, Български език и литература, 1993, № 3. [Dimchev, K. (1993). Rabota s tekstovi zadachi po bal­garski ezik, Balgarski ezik i literatura, 1993, № 3.]

Добрева, С. (2018). Съвременни модели за речево поведение сред младите хора в България. Проблеми на устната комуникация, 2018, том 11, брой 1. Велико­търновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – Университетско изда­телство. http://journals.uni-vt.bg/poc/bul/vol11/iss1/art21. [Dobreva, S. (2018). Savremenni modeli za rechevo povedenie sred mladite hora v Bulgaria. V: Prob­lemi na ustnata komunikatsia, 2018, tom 11, broy 1. Velikotarnovski universitet „Sv. sv. Kiril i Metodiy“ – Universitetsko izdatelstvo. http://journals.uni-vt.bg/ poc/bul/vol11/iss1/art21.]

Здравкова, С. (1996). Методика на обучението по български език в началното учи­лище. Пловдив: ИК „Хермес“, 55. [Zdravkova, S. (1996). Metodika na obuche­nieto po balgarski ezik v nachalnoto uchilishte. Plovdiv: IK „Hermes“, 55.]

Здравкова, С., Сотирова, М., & Ачева, M. (2021). Книга за учителя по български език за 4. клас. София: КЛЕТ България. [Zdravkova, S., Sotirova, M., & Ache­va, M. (2021). Kniga za uchitelya po balgarski ezik za 4. klas. Sofia: KLET Bul­garia.]

Иванова, Н. (2019). Родноезиковото обучение в началния етап на основната обра­зователна степен. София: БГ Учебник, 9. [Ivanova, N. (2019). Rodnoezikovo­to obuchenie v nachalnia etap na osnovnata obrazovatelna stepen. Sofia: BG Uchebnik, 9.]

Мандева, М. (2003). Обучение на устно диалогично етикетно общуване /І-ІV клас/. Велико Търново: Фабер. [Mandeva, M. (2003). Obuchenie na ustno dialogichno etiketno obshtuvane /І-ІV klas/. Veliko Tarnovo: Faber.]

Михалков, С. (2021). Младежки социолекти в балканските езици. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. https:// www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/248501/1639196/version/1/ file/Avtoreferat_S.Mihalkov.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Mihal­kov, S. (2021). Mladezhki sotsiolekti v balkanskite ezitsi. Avtoreferat na di­sertatsionen trud za pridobivane na obrazovatelna i nauchna stepen „doktor“. So­fiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“. https://www.uni-sofia.bg/index.php/ bul/content/download/248501/1639196/version/1/file/Avtoreferat_S.Mihalkov.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

Падешка, М. (2005). Урокът в контекста на комуникативно ориентираното обуче­ние по български език. Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София: Булвест 2000, 234. [Padeshka, M. (2005). Urokat v kon­teksta na komunikativno orientiranoto obuchenie po balgarski ezik. V: Komu­nikativnata kompetentnost v savremennia nauchen diskurs. Sofia: Bulvest 2000, 234.]

Тишева, Й. (2011). Устната комуникация – стилове, стандарти и регистри. Плов­дивски университет „Паисий Хилендарски“. Научни трудове, том 49, кн. 1, сб. а, 2011 – Филология, 89. https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/ 123456789/26/NTF_2011_49_1_A_86_96.pdf?sequence=1&isAllowed=y. пос­лед­но посещение на 24.06.2023. [Tisheva, Y. (2011). Ustnata komunikatsia – stilove, standarti i registri. Plovdivski universitet „Paisiy Hilendarski“. Nauchni trudove, tom 49, kn. 1, sb. a, 2011 – Filologia, 89. https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/26/NTF_2011_49_1_A_86_96.pdf?sequence=1&isAllowed=y. posledno poseshtenie na 24.06.2023.]

Христозова, Г. (2005). Класификация на задачите по български език, Електронно списание LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71). https://liternet.bg/publish5/ ghristozova/klasifikacii.htm, последно посещение на 23.06.2023. [Hristozova, G. (2005). Klasifikatsia na zadachite po balgarski ezik, Elektronno spisanie LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71). https://liternet.bg/publish5/ghristozova/ klasifikacii.htm, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

Учебна програма по Български език и литература за I клас (общоообразователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/12295/BEL_1kl.pdf, послед­но посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za I klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https://web.mon.bg/upload/ 12295/BEL_1kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

Учебна програма по Български език и литература за II клас (общоообразователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/13418/UP_2kl_BEL_ZP.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za II klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https:// web.mon.bg/upload/13418/UP_2kl_BEL_ZP.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

Учебна програма по Български език и литература за III клас (общоообразователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/12197/UP_BEL_3kl.pdf, пос­ледно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za III klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https:// web.mon.bg/upload/12197/UP_BEL_3kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

Учебна програма по Български език и литература за IV клас (общоообразователна подготовка), МОН, 1. https://web.mon.bg/upload/13759/UP1_BEL_ZP_4kl.pdf, последно посещение на 23.06.2023. [Uchebna programa po Balgarski ezik i literatura za IV klas (obshtooobrazovatelna podgotovka), MON, 1. https:// web.mon.bg/upload/13759/UP1_BEL_ZP_4kl.pdf, posledno poseshtenie na 23.06.2023.]

Ръкописът е изпратен на 25.06.2023 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 25.06.2023 до 02.07.2023 г.

Приемане за публикуване: 04.07.2023 г.

Manuscript was submitted: 25.06.2023.

Double Blind Peer Reviews: from 25.06.2023 till 02.07.2023.

Accepted: 04.07.2023.

Брой 56 на сп. „Реторика и комуникации“, юли 2023 г. се издава с финансовата по­мощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП4/72 от 16 декември 2022 г.

Issue 56 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2023) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP4/72 of December 16, 2022.