Различни научни гледни точки за границите на конструкта „тяло“

Радея Гешева

Софийски университет „Св. Св. Климент Охридски”

Имейл: rgesheva@unisofia.bg

Абстракт: В статията са представени различни гледни точки за границите на конструкта „тяло“. Акцентът е върху изграждането на тялото от теоретична гледна точка, като са представени две основни теории: теорията за властта и теорията за феминизма. Съществените им аспекти осигуряват инструментите за анализ и оценка на конструкцията от литературна и философска гледна точка, като фокусът е върху литературата. След критичен обзор са изведени основни постулати в двете теории и са представени дефиниции за тялото. На базата на планирането на идеите за тялото, проекциите и отраженията, които властта е упражнила върху този конструкт, се преминава към анализа на неговата реакция. Изведени са примери от литературни, философски и реторически произведения, като се проучват трансформации на тялото. Изследвани са поведението и различните видове стратегии, в които конструктът е приложен. В резултат на обзора са представени стъпките, които са основополагащи за процеса на формиране на конструкта „тяло“. Другостта е изведена през призмата на философията, като тялото е представено в релации спрямо категориите свобода и писане. Тялото е не просто огледало на епохата, а и средство за упражняване на контрол върху ситуациите. В литературен план тялото се представя като място и поле за повдигане на въпроси относно идентичността, принадлежността и свободата. Допускането е, че подходът към мъжката и женската перспектива е твърде двоичен.

Ключови думи: тяло, границите на тялото, конструктът „тяло“, теория за властта, теория за феминизма, италианска литература.

Different Scientific Views on the Boundaries of the ‘Body’ Construct

Radeya Gesheva,

Sofia University ‘St. Kliment Ohridski

E-mail: rgesheva@unisofia.bg

Abstract: The article presents different points of view about the boundaries of the body construct. The emphasis is on building the body from a theoretical point of view, presenting two main theories: the power and the feminism theory. Their essential aspects provide the tools for analysis and evaluation of the construction from a literary and philosophical perspective, with a focus on literature. After a critical review, the main postulates in both theories are derived and definitions of the body are presented. Based on the planning of the ideas about the body, the projections and the reflections that power has had on this construct, the analysis of its reaction is analysed. Examples derived from some literary, philosophical and rhetorical works are given, studying the transformations of the body. The behaviour and the different types of strategies in which the construct is applied are studied. As a result of the review, the steps that are fundamental for the process of forming the ‘body’ construct are presented. Otherness is brought out through the prism of philosophy, with the body presented in relation to the categories of freedom and writing. The body is not only a mirror of an epoch, but also a means of exercising control over situations. In literary terms, the body is presented as a site and field for raising questions about identity, belonging and freedom. The assumption is that the approach to male and female perspectives is too binary.

Key words: Body, Body’s boundaries, construct, Theory of power, Theory of presence, Italian literature.

Увод

Статията включва критичен теоретичен обзор на теории и базови научни публикации, в които се извеждат постановки, свързани с представяне границите на тялото и на конструкта „тяло“. Направен е опит да се представят накратко две основни теории: теорията за властта и теорията за феминизма, както и реторическата перспектива върху това понятие. Потърсени са релации между конструктите, теориите и писането.

Различията в теориите на Мишел Фуко и Джудит Бътлър

В тази част на статията се представят особеностите във вижданията на Мишел Фуко и Джудит Бътлър.

Bodies that matter. Това е посланието на Джудит Бътлър, което носи едноименната книга, публикувана/ през 1993 г. Още в началото на текста авторката посочва, че се засягат философски аспекти като ролята на пола, сексуалната ориентация; както и психологически – например различията между половете, въпроса за „женскостта“ или „женствеността“ (feminity), идентичността. Отправна точка е феминистката теория за въпроса за телата. [1]

Бътлър анализира този конструкт, като ясно дефинира какво разбира под тела.

На първо място, това са материални концепти, които се делят на мъжки и женски. Според Джудит Бътлър характеристика номер едно на телата е тяхната материалност. [2] Телата не са просто обекти на мисълта, те не обозначават света отвъд себе си. Характеристика номер две според същата авторка е, че телата имат граници. И ако това се съотнесе към женското тяло, е възможно да се каже, че в един момент то се довежда до момента на писането: „Да се доведе женското тяло до писането, за да се опише женското, непосредствено или пряко, понякога дори без предлог или маркер за езикова дистанция между писането и написаното“. [3]

На базата на критичния прочит на тези постановки се направи допускането, че женското може да се посочи както ясно и точно, така и приблизително. Същественият въпрос, който Бътлър поставя, е този за конструирането на телата. Според нея само думите имат силата да изграждат телата от тяхната лингвистична субстанция. Анализирайки представените позиции от Джудит Бътлър, може да се стигне до няколко извода. Важна е ролята на телата, те заемат ключово място в живота на индивида. И като част от социума, макар и произтичащи от природата, няма как да не бъдат повлияни от културата. Второ, голяма е ролята на културния детерминизъм при цялостното им изграждане. [4]

Следователно може да се направи обобщението, че тялото е материално, то се изгражда чрез ритуално повторение на норми. Същевременно в процеса по конструиране стои дилемата кои ограничения да се наложат, за да може да бъде пълноценен конструктът. Бътлър задава въпроса за това кои тела имат значение, но не дава категоричен отговор. Тя говори за хетеросексуалната хегемония, за ролята на мъжкото и женското, за причините за разделянията между тях, отколешни и много дълбоко заложени в човешката същност, за опита на властта да моделира телата. [5]

Още преди Джудит Бътлър Мишел Фуко засяга въпроса за тялото и властта в „Надзор и наказание. Раждането на затвора“ (1975), както и в редица други свои произведения. Той поставя ключов акцент върху тази проблематика. [6] Как се упражнява властта? Това се случва върху тялото, тоест законите оказват пряко влияние върху индивида, върху телесността му. Властта се опитва да моделира тялото. Този опит е насочен към извайване на модел, който, от една страна, да бъде полезен и необходим, а от друга – пример за подражание. Според Фуко тялото е „средище на сили“. [7] Или с други думи събирателно на властта, неин образ и подобие. Другото определение, което по-натам Мишел Фуко дава, е още по-интересно: тялото е „машина за контрол“. [8] От една страна, това са думите център, огнище, ядка, сърцевина, тоест място на съсредоточието на властта. От друга страна, става въпрос за инструмент, начин, средство за контрол. Благодарение на тази машина човешкият живот на първо място се наблюдава, а после – създава, досътворява, конструира, пише, дописва. И докато за Бътлър конструирането става повлияно от културата, за Фуко то е повлияно от властта. Каква е пресечната точка на разбирането между изказаните тези от двамата? За Бътлър материализирането на пола е в тялото. То добива материална форма. А според нея материалността е „ефект на властта, най-продуктивната последица на властта“. [9]

Или логиката ѝ е следната: първо е властта, висшата инстанция, която води до материализиране в живота. Целият този процес е възможен само с и в телата.

Конструктът „тяло“

Според Джакомо Леопарди (който подобно на голяма част от романтиците започва да класифицира нещата в две категории: природа – култура) в природата има понятия, а в културата – конструкти. [10] Дуалистичният дух е присъщ не само на романтиците. Понятието се използва за първи път през 18. век от Кристиян Волф [11], въпреки че още преди това Декарт [12] дели представите, схващанията и конструктите на две, а от Античността насам съществува склонността за това. В началото на 20. век френският социален теоретик Емил Дюркейм и племенникът му Марсел Мос твърдят, че човешката способност за класификация е продължение на социалната ни природа. [13]

Първите логически категории са били социални. Първите класове от неща са били от хора, в които са ги интегрирали. Клод Леви-Строс смята, че тази човешка класификация е универсална. [14] Съществува предразположение на човека да се разграничават категориите и в това се изразява „бинарната структура“ на ума. Хората винаги се стремят да подредят, синтезират, обобщят. Целта му е въвеждането в определен порядък, а това може да се каже, че е фундаментална потребност на ума. Човешкият ум е част от вселената, а в нея наистина има определен ред. Точно поради това твърдя, че тялото е конструкт, а не просто понятие. Конструирано чрез смислите, дадени от човешката цивилизация, която е окултурена. Понятието е абстрактно, а конструктът – реален, присъстващ, материален. То тръгва от природата, където се вижда една негова първична форма, но в досега му с културата, както и с някои от нейните императиви – главно властта – успява да се персонализира, облече в одеждите на хегемоничното и авторитетното, влиятелното и контролиращото, силното и господстващото. Или в духа на дуализма – тялото първо е голо, а после – като следствие от културните наслагвания, става като луковата глава, която има много слоеве.

Историята на телата е детайлно разгледана от Паоло ди Паоло в книгата „Малка история на телата“, като той обръща внимание върху детайли на персонажа тяло. Така той прави една от първите крачки от последните години на 20. век и разглежда развитието на конструкта в литературата. [15] В изследването си Ди Паоло се позовава на Антонио Табуки и по-конкретно – на една статия „Цивилизациите говориха с тялото си“ от Кориере дела Сера. [16] Казаното от Табуки фигурира и на още едно място, което е далеч по-достъпно: „От всяко нещо остава детайл. Литература и кино“. [17] Тук са посочени няколко важни аспекта на тялото, които не са засегнати от споменатите до момента Бътлър и Фуко.

Там се твърди, че „мечтата на човека е да не изчезне с края на телесното съществуване, а целта на литературата е да „задава въпроси, да се тревожи, да е критично съ-знание“. [18]

Релациите тяло – свобода

Според Табуки е възможно да се сложи знак за равенство между тяло и глас. Той представя накратко историята на човешките тела от Античността до наши дни. Започва с древните гърци, за които тялото е „място на естетическо съвършенство“. При тях се наблюдава идеята за висшата красота, която е заложена в тялото, което е обожествявано от древните гърци. Първи образ – съвършеното, божествено тяло. [18] Връзка с писането – обект на съзерцание и възхищение, вдъхновение за писателя. След това се преминава през християнската епоха. Тук се заражда образът на Христос: слабото, страдащо, измъчено, обсипано с рани тяло. То е страдащото. Очертава се вторият образ: тялото като място на страданието. То вече се превръща в място. Неслучайно и първите християнски светци са яли корени и щурци, като са се стремели да наказват или дори бичуват тялото си. Този образ на страдащото тяло има много окраски, придадени му от различни моменти в човешката история: по-късно – робското тяло, изведено от хората, които са брали памук, кафе, какао в колониите; а през 20. век – тялото на евреите, подлагано на жестоки мъчения.

Ако се позова на Валтер Бенямин [19], който твърди, че живеем в епохата на репродукцията на всяко произведение на изкуството, в която Мона Лиза е навсякъде и може да е дело на китайците, които да са направили съвършено копие, мога да кажа същото и за тялото. Днес творбите се ксерокопират, преснимат, репродуцират, същото се случва и с телата: но при тях терминът е клониране. Опитваме се да се придържаме към модела на класификацията: въвеждаме всичко в схеми, които епохата ни диктува. След опитите да се формализираме, минахме към структурирането ни, после се деструктурирахме, психонализирахме вътрешния си аз и то-то, семиологизирахме себе си като означаеми и означаващи, като знаци на едно време, което ни тласна и към модернизиране, антимодернизиране и постмодернизиране. И всичко това е опит на човека да разсъблече или облече дадени конструкти, за да си обясни себе си, заобикалящия свят, а в случая с литературата – въображението си. Двадесети век, а можем да кажем, че тенденцията се пренася и към 21. век, е поляризиран подобно на всички свои предци. Стремежът към обличане и разголване продължава. Голотата на тялото освобождава индивида, а покриването му със символи и смисли го прави подходящ за определени среди и категории. Идеята на Ренесансовия човек, нека си спомним за Витрувианския мъж на Леонардо да Винчи, е преди всичко централизирането на вниманието върху човека и след това разлистването на многоликата му същност, която се сравнява с безкрая, Вселената, Космоса. Без значение дали тялото е било смятано за съвършено или не, за страдащо или господстващо, то винаги е било затрупвано с предразсъдъци. Ето защо от 18. век насетне се говори за голото тяло и разголването на тялото, интерпретирано като натюрморт. А след оголването следва преобразяването и трансформирането му. Ако се върна на кратката теория на литературата на 20. век, която се опитах да събера в едно изречение, мога да направя две разграничения в телата: голи или съблечени – при формализирането тялото е пластмасово, при структурирането – гумено, а от деструктурирането насетне се минава към повторно обличане на телата: деструктурираното тяло е чудовище, карикатура, а модерното – често деформирано. И така до момента на киборгизирането, когато се слага знак за равенство между човек и машина, тоест тялото е машинизирано.

Конструктът няма интегритет, няма единно виждане за него. Той „взривява“, обижда се, ранява се, слугува, сексуализира се, особено след 1968 г., дисектиран е, понякога дързък, друг път – плах, изключен, маргинализиран, отчаян… Ако се върна на опозицията на Аристотел от „Политика“ [20], където той прави разграничението между владетел и поданик, между тяло и дух, като не слага знак за равенство между жената и роба, поне при гърците, през прочита на Фуко за властта [21], може да се каже, че тялото на свободния е тяло на властта, а тялото на роба – тяло на подчинението.

Релациите тяло писане

По отношение на връзката на тялото с литературата може да се каже, че новата или по-скоро преразгледаната визия на тялото води до нов език и ново писане. Преразглеждането на който и да е конструкт означава и преосмисляне на начините, по които той може да бъде обговорен. Каква е пресечната точка? Литературата е писане с въображението по Тери Игълтън. [22] То е пророчество за съществуването. Проектира се образ, който да се приеме или наложи. Това става благодарение на властта. Тук е редно да се припомни едно понятие, за което говори Якобсон. Това е литературността, възприемана като отличителна черта на всички литературни произведения. [22] Пол де Ман през 1971 г. разделя литературността на три: фикционалност, свързана с мимезиса; фигуративност, свързана с метафориката; свръхструктурираност, свързана с парономазията. [23]

Дискусионни въпроси

И ако трябва да се намерят нишките или връзките, или възможните пресечни точки между тяло и литература, или тяло и писане, може да се каже, че литературната творба първо е писане. Когато то отговаря на определени характеристики – за Де Ман – три, то става литературност и литература. [24] Подобни процеси са възможни и при тялото. Първоначално то е просто понятие, подобно на писането. С цел да стане конструкт като литературността и литературата, то трябва да премине през няколко етапа. Първо, да подражава на тялото на властта, за да бъде допуснато от нея до недостъпните обители, предназначени за малцина. Второ, да бъде фигуративно, да проектира образи чрез пренос на значения. Квинтилиан използва класификация на метафората, състояща се от четири части. [25] Водещи за него са частите ѝ: това са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното:

  • живо върху живо: живо тяло, будно тяло, пишещо тяло – в настоящото изследване – тяло на властта или тяло на господаря;

  • живо върху мъртво: жив труп – за нас тяло на подчинението или тяло на роба;

  • мъртво върху живо: мъртво тяло, труп – тяло – за нас отново тяло на подчинението или тяло на роба;

  • мъртво върху мъртво: стена от трупове, пътека от тела – съотносим към киборгизирането, копирането и репродуцирането на тялото в съвременната епоха – телата машини.

Освен това то е и парономатично, за да може от тяло-фрагмент да стане тяло-цялост. В литературата това се случва и се проследява както в образа на литературните персонажи, така и в авторовия образ, и в този на читателя.

Изводи

Анализът на изследването за тялото илюстрира, че:

  • Тялото е конструкт, който преминава през различни етапи на трансформация, като тя се дължи на периодите, в които съществува, на влиянието на доминиращия властови императив, на интерпретацията му – от мъжка или женска гледна точка.

  • Очертаните полета на отношения представят типологиите на телата, като се започне от робско тяло/тяло на подчинението и се достигне, премине се през фазата на тяло-фрагмент или тяло-детайл и се достигне до живото тяло, което е цялостно и завършено.

  • Разбирането за тялото се обогатява с възгледите за конструирането, материализирането и оценностяването му с оглед на властта с помощта на прочита на Джудит Бътлър и Мишел Фуко, като по този начин се задават определени граници на съществуването му.

Като се вземат под внимание наблюденията и обобщенията от изследването, могат да се очертаят нови перспективи за развитие на нагласата и отношението към конструкта. Процесът на конструиране безспорно е отражение на досега с властта и на половото детерминиране. Благодарение на изведените обобщения предходните определения, дадени за тялото, могат да бъдат допълнени и разгърнати. По този начин се стига до извода, че тялото е не просто огледало на епохата, а и средство за упражняване на контрол върху ситуациите. В литературен план то добива оттенъка на доминиращите тенденции и нагласи, които го превръщат в място и поле за повдигане на въпроси относно идентичността, принадлежността и свободата.

Цитирани източници:

[1] Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge, 4.

[2] Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge, 4.

[3] Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge, 4.

[4] Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge, 4.

[5] Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge, 4.

[6] Фуко, М. (1998), Надзор и наказание. Раждането на затвора. (прев. П. Стайнов, А. Колева). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Foucault, M. (1998). Nadzor i nakazanie. Razhdaneto na zatvora. (prev. P. Staynov, A. Koleva). Sofia: Universitetsko izdatelstvoSv. Kliment Ohridski.]

[7] Фуко, М. (1998), Надзор и наказание. Раждането на затвора. (прев. П. Стайнов, А. Колева). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 163. [Foucault, M. (1998). Nadzor i nakazanie. Razhdaneto na zatvora. (prev. P. Staynov, A. Koleva). Sofia: Universitetsko izdatelstvoSv. Kliment Ohridski”, 163.]

[8] Фуко, М. (1998), Надзор и наказание. Раждането на затвора. (прев. П. Стайнов, А. Колева). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 182. [Foucault, M. (1998). Nadzor i nakazanie. Razhdaneto na zatvora. (prev. P. Staynov, A. Koleva). Sofia: Universitetsko izdatelstvoSv. Kliment Ohridski”, 182.]

[9] Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge, 13.

[10] Леопарди, Дж. (2011). Мисли. (прев. Владимир Градев). София: Алтера. [Leopardi, G. (2011). Misli. (Prev. Vladimir Gradev). Sofia: Altera.]

[11] Wolff, C. (2013). Psychologia Rationalis, methodo scientifica pertractata. Miami Fl: Rarebooksclub.

[12] Descartes, R. (2000). Discours de la méthode. Paris: GF.

[13] Durkheim, E. & Mauss, M. (1963). Primitive classification. (translated by Rodney Needham). Chicago: University of Chicago Press.

[14] Леви-Строс, К. (1995). Структурална антропология II. София: Христо Ботев. [LéviStrauss, Cl. (1995). Strukturalna antropologiya II. Sofia: Hristo Botev].

[15] Di Paolo, P. (2013). Piccola storia del corpo. Roma: Perrone.

[16] Tabucchi, A. (2001). Le civiltà parlarono con il corpo, Corriere della sera, 35. 05.09.2001.

[17] Tabucchi, A. (2013). Di tutto resta un poco. Letteratura e cinema. Milano: Feltrinelli.

[18] Tabucchi, A. (2013). Di tutto resta un poco. Letteratura e cinema. Milano: Feltrinelli, 12.

[18] Bandinelli, R.B. & Paribeni, E. (1986). L’arte dell’antichità classica. Grecia. Torino: UTET Libreria.

[19] Benjamin, W. (2011). L’opera d’arte nella sua riproducibità tecnica. Torini: Einaudi saggi.

[20] Аристотел. (1995). Политика. (прев. Анастас Герджиков). София: Отворено общество. [Aristotel (1995). Politika. Sofia: Otvoreno obshtestvo. (Prevod: Anastas Gedzhikov].

[21] Фуко, М. (1998). Надзор и наказание. Раждането на затвора. (прев. П. Стайнов, А. Колева). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Fuko, M. (1998). Nadzor i nakazanie. Razhdaneto na zatvora. (prev. P. Staynov, A. Koleva). Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“]

[22] Игълтън, Т. (2001). Теория на литературата. (прев. Румяна Рубенова). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Eagleton, T. (1995). Teoriya na literaturata. (Prev. Rumyana Rubenova). Sofia: Universitetsko izdatelstvoSv. Kliment Ohridski].

[23] De Man, P. (1971). Blindness and Insight: Essays in the Rhetoric of Contemporary Criticism. New York: Oxford University Press.

[24] Квинтилиан. (1986). Обучението на оратора. (прев. Макарий Порталски). София: Наука и изкуство. Книга VIII. Глави 4-6. [Kvintilian. (1986). Obuchenieto na oratora. (prev. Makariy Portalski). Sofia: Nauka i izkustvo. Kniga VIII. Glavi 46.]

[25] Квинтилиан. (1986). Обучението на оратора. (прев. Макарий Порталски). София: Наука и изкуство. Книга VIII. Глави 4-6. [Kvintilian. (1986). Obuchenieto na oratora. (prev. Makariy Portalski). Sofia: Nauka i izkustvo. Kniga VIII. Glavi 46.]

Библиография

Аристотел. (1995). Политика. София: Отворено общество. (Превод: Анастас Герджиков). [Aristotel (1995). Politika. Sofia: Otvoreno obshtestvo. (Prevod: Anastas Gedzhikov].

Игълтън, Т. Теория на литературата. (прев. Румяна Рубенова). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Eagleton, T. (1995). Teoriya na literaturata. (Prev. Rumyana Rubenova). Sofia: Universitetsko izdatelstvoSv. Kliment Ohridski.]

Квинтилиан. (1986). Обучението на оратора. (прев. Макарий Порталски). София: Наука и изкуство. Книга VIII. Глави 4-6. [Kvintilian. (1986). Obuchenieto na oratora. (prev. Makariy Portalski). Sofia: Nauka i izkustvo. Kniga VIII. Glavi 4-6.]

Леви-Строс, К. (1995). Структурална антропология II. София: Христо Ботев. [LéviStrauss, Cl. (1995). Strukturalna antropologiya II. Sofia: Hristo Botev.]

Леопарди, Дж. (2011). Мисли. (прев. Владимир Градев). София: Алтера. [Leopardi, G. (2011). Misli. (Prev. Vladimir Gradev). Sofia: Altera.]

Фуко, М. (1998). Надзор и наказание. Раждането на затвора. (прев. П. Стайнов, А. Колева). София: УИ „Св. Климент Охридски“. [Foucault, M. (1998). Nadzor i nakazanie. Razhdaneto na zatvora. (prev. P. Staynov, A. Koleva). Sofia: Universitetsko izdatelstvoSv. Kliment Ohridski.]

Bandinelli, R.B. & Paribeni, E. (1986). L’arte dell’antichità classica. Grecia. Torino: UTET Libreria.

Benjamin, W. (2011). L’opera d’arte nella sua riproducibità tecnica. Torini: Einaudi saggi.

Butler, J. (2011). Bodies that Matter: On the Discursive Limits of Sex. New York: Routledge.

De Man, P. (1971). Blindness and Insight: Essays in the Rhetoric of Contemporary Criticism. New York: Oxford University Press.

Descartes, R. (2000). Discours de la méthode. Paris: GF.

Di Paolo, P. (2013). Piccola storia del corpo. Roma: Perrone.

Durkheim, E. & Mauss, M. (1963). Primitive classification. (translated by Rodney Needham). Chicago: University of Chicago Press.

Tabucchi, A. (2001). Le civiltà parlarono con il corpo, Corriere della sera, 05.09.2001.

Tabucchi, A. (2013). Di tutto resta un poco. Letteratura e cinema. Milano: Feltrinelli.

Wolff, C. (2013). Psychologia Rationalis, methodo scientifica pertractata. Miami Fl: Rarebooksclub.

Брой 50 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2022 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.

Issue 50 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.