Реториката в дигиталната епоха: концепции, методи, перспективи и предизвикателства / Rhetoric in the Digital Age: Concepts, Methods, Perspectives and Challenges

Реторика и политическа комуникация

Rhetoric and Political Communication

DOI 10.55206/RFVE5454

 

Иванка Мавродиева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg

Foteini Egglezou

President, Hellenic Institute of Rhetorical & Communication Studies

E-mail: fegglezou@yahoo.gr

Абстракт: В статията се представят резултати от анализ на международната конференция Rhetoric in Society 9. Rhetoric in the Digital Age (организирана от Rhetoric Society of Europe (RSE) и Загребския университет, Хърватия). Целта е да се изведат някои нови понятия и термини; да се покаже актуализирането на реторичната терминология; да се представят възможности за нови полета за изследвания. Методиката включва обзор, описание и включено наблюдение от авторите. Едната хипотеза е, че ораторското изкуство продължава да се развива в традиционните сфери политика, образование, медии, съдебна система; като то намира проявления във виртуална среда при използване на дигитални инструменти и изкуствен интелект. Втората хипотеза е, че в реторичните изследвания се използват както утвърдени методи за реторичен анализ, така и софтуери и се осъществяват интердисциплинарни изследвания.

 

Ключови думи: реторика, ораторско изкуство, дигитална ера, изкуствен интелект, етос.

Abstract: The article presents the results of an analysis of the international conference Rhetoric in Society 9. Rhetoric in the Digital Age (organized by the Rhetoric Society of Europe (RSE) and the University of Zagreb, Croatia). The aim is to bring out some new concepts and terms; to show the updating of rhetorical terminology; to present opportunities for new fields of research. The methodology includes a review, description and participant observation carried out by the authors. One hypothesis is that oratory continues to develop in the traditional spheres of politics, education, media, and the judiciary; as it finds manifestations in a virtual environment using digital tools and artificial intelligence. The second hypothesis is that rhetorical research uses both established methods of rhetorical analysis and software and interdisciplinary research is carried out.

 

Keywords: rhetoric, oratory, digital age, artificial intelligence, ethos.

 

Уводни думи

Международната конференция „Реториката в обществото 9“ – Rhetoric in Society 9 (RiS9) продължава утвърдената традиция на поредицата Rhetoric in Society, която от своето начало през 2006 г. изпълнява функцията на важен форум за научен обмен относно ролята на реториката в съвременното общество. Поредицата има за цел да изследва реториката както като теоретична дисциплина, така и като изкуство и практика, като се изтъква нейната способност да формира – и да бъде формирана от – социални, политически, образователни и културни трансформации. Чрез насърчаване на интердисциплинарния диалог тези конференции улесняват взаимодействието между класическите реторични рамки и сложните комуникативни предизвикателства на настоящата епоха.

Деветото издание на научния форум, наречено „Реторика в дигиталната ера“ (Rhetoric in the Digital Age), се проведе от 18 до 21 юни 2015 г. в Загребския университет, Хърватия, и е организирано от Rhetoric Society of Europe (RSE) [1] в сътрудничество с Факултета по хуманитарни и социални науки на Загребския университет. [2] Програмата на конференция бе подготвена от професор Габриела Кишичек (Gabrijela Kišiček) [3], ръководител на Катедрата по фонетика, заедно с колеги от академичния й екип (Давор Николич – Davor Nikolić, Диана Томич – Diana Tomić, Ана Влах – Ana Vlah) и със съдействието на студенти. Организационният екип си поставя за цел да създаде събитие, което да бъде не само интелектуално ангажиращо и приобщаващо, но и добре организирано, да има колегиална атмосфера и да е наистина запомнящо се за всички участници. По време на RiS9 се обсъждаше еволюиращата природа на реториката в контекста на дигиталните и технологичните промени; отделено бе особено внимание към това как медийната среда на 21. век преформулира комуникативните практики, стратегии за убеждаване и аргументативните норми.

В основата на изследователските въпроси на конференцията стоеше проблемът за това дали реториката запазва своята актуалност в епоха, която все повече се формира от изкуствения интелект и от специфичен алгоритмичен дискурс.

Конференцията включваше около 150 научни изяви в разнообразни формати, включително 17 тематични панела – сред които и съвместен панел на RSA и RSE, – две кръгли маси, три представяния на книги и две пленарни лекции, изнесени от международно признати учени в областта на реториката и аргументацията. Проведено беше и Общо събрание на RSE на 20 юни 2025 г.

Участниците представляват широка международна общност, ангажирана с реториката. Традиционно голямо е присъствието на анализатори в областта на реториката от Европа и САЩ. Впечатляващо бе участието на учени, преподаватели и изследователи от Канада, Израел, Нова Зеландия и Обединеното кралство. Академичният профил на събитието е интересен и бе отчетено преобладаващото присъствие на участници, които са свързани с държавни университети, с изследователски институти и лаборатории.

Текстът не представя стандартен отчет след конференция, в статията RiS9 се разглежда  като изследване с цел търсене на причинно-следствени връзки в рамките на развиващите се реторични изследвания. Основавайки се на прякото/личното участие на авторите, на критичния преглед, на качествения анализ на програмата на конференция и на книгата с абстракти, в статията се очертават важни тематични модели, нововъзникващи методологии и на институционални академични практики, които отразяват актуални тенденции в съвременните проявления на науката реторика. Целта не е да се предостави изчерпателно обобщение, а да се идентифицират и интерпретират основни тенденции, отразяващи по-широки промени в рамките на научната дисциплина реторика.

Тази интерпретативна рамка е в съзвучие с речта при откриване на конференцията, произнесена от Звонимир Фрка-Петешич (Zvonimir Frka-Petešić) [4] (популярна авторитетна публична фигура и дипломат в Хърватия), който в словото си подчерта значение на реториката в съвременното общество. Отклонявайки се от церемониалната традиция, неговото изказване представи реториката не като словесно украсяване, а като жизненоважна сила в комуникацията в демократичните общества.

В съответствие с тази гледна точка, представените изводи са структурирани около развитието на реторичната терминология, методология и практика с цел да се допринесе за по-широко разбиране на адаптивния потенциал на реториката в съвременното общество.

 

Пленарни лекции: Иновации и перспективи в реторичните из­следвания

В пленарните лекции на RiS9 участниците очертаха важните иновации в реторичната теория и практика, изграждайки интердисциплинарни мостове между реториката, хуманитаристиката и компютърните науки.

Професор Жан Вагеманс (Jean Wagemans) (Университет в Амстердам) [5] в своята лекция „Ролята на реториката в защитата срещу оръжия за ма­сово убеждаване“ (The Role of Rhetoric in Defending Against Weapons of Mass Persuasion) акцентира върху етичното измерение на аргументацията в дигиталната ера. Той подчерта гражданския потенциал на реториката като форма на демократична устойчивост и представи приложими рамки като проверка на факти (fact-checking), проверка на аргументи (arguments-checking) и нововъзникващия метод за проверка чрез реторичното теоретично и методологично наследство (rhetoric-checking). Тези инструменти са предназначени да се борят с манипулативния дискурс в среда, която все повече се влияе от генеративния изкуствен интелект.

Катаржина Буджинска (Katarzyna Budzyńska) (Технологичен университет във Варшава) в своята лекция „Етос в дигиталното общество: компютърен подход“ (Ethos in the Digital Society: A Computational Approach) представи методологична иновация чрез интегриране на реторична теория с компютърно моделиране. Представяйки проекта New Ethos, тя демонстрира как етос, патос и логос могат да бъдат компютърно анализирани в мащабен политически дискурс. [6] Нейният подход преформулира етоса като обект, който може да бъде изучван и анализиран на равнище надеждност и достоверност в дигиталните мрежи, предоставяйки като основа ораторския авторитет в онлайн политическата комуникация.

Двете пленарни лекции илюстрираха многопосочната траектория на съвременната реторика: като гражданска практика, необходима за демократичния дебат, и като дисциплина, основана на данни, и като адаптираща се към компютърните и технологични иновации.

 

Обновяване на реторичната терминология и промени в концептуалните рамки

По време на RiS9 се изведоха на преден план динамичната еволюция на реторичната терминология и концептуалните модели, които отразяват ангажираността с изследвания в областта на дигиталната трансформация и необходимостта от интердисциплинарна интеграция.

Докладчиците представиха резултати от изследвания на двойствения образ на оратора – като говорител, дебатьор или презентатор; като учен, преподавател, реторик, теоретик в областта на аргументацията. Този спектър се простираше от класическата съдебна реторика и устното публично говорене (orality) до „вторичната устна комунакация“  (secondary orality) в дигиталните среди, както бе илюстрирано в изследването на Юн Дин (Yun Ding) относно динамиката при произнасяне на ораторски речи в онлайн среда.

Появиха се няколко иновативни термина. Питър Оливър Греза (Peter Oliver Greza) въведе концепцията за дигитална проксемика, теоретизирайки как пространствената динамика на дигиталните интерфейси променя ораторското изказване и взаимодействието с аудиторията във виртуална сре­да.

Анализът на Силвия Коради (Silvia Corradi) е относно дигиталните обекти, които тя ситуира като епистемологични агенти, които функционират в условия на известни ограничения, трансформирайки реторичната ситуация чрез своите онтологични и технологични характеристики.

 

Класическата реторика и новите хоризонти: Плурализъм и интердисциплинарност

Класическата реторика остава стабилна опора и изходна точка в изследванията. Теми като реторичните фигури, композиционните структури и препратките към Исократ бяха разглеждани наред с нововъзникващи рамки като екологична реторика, регионална реторика, реторика на малцинствата, феминистка реторика, джендър реторика, реторика на хип-хопа и реторика на пословиците. Тези развития подсказват за реторичен плурализъм, който откликва на промените в културната среда и на сложните социални явления и процеси.

Откроиха се и интердисциплинарни изследвания и пресечни точки. Медийни формати и жанрове – блогове, влогове, подкасти – бяха анализирани като ораторски и комуникативни изяви във виртуална среда. Иванка Мавродиева представи подкастите като специфични проявления на виртуалната медийна реторика и комуникация. Луиз Ладегаард  (Louise Lade­gaard) изследва YouTube като платформа за изграждане на реторичното граж­­данство, докато Йохана Куве (Johanna Couvée) показа как TikTok насърчава публичен дискурс по темата за психичното здраве. Каролин Гловка (Caroline Glowka) разгледа постове, генерирани от изкуствен интелект в LinkedIn, които са дигитални проявления на епидейктиката, на реторика; а публикациите утвърждават ценности като успех и сътрудничество в онлайн бизнес среда.

 

Нови обекти на реторичен анализ

Бяха формулирани и нови обекти за реторичен анализ. Музеите се очертаха като интересни пространства за анализ от гледна точка на виртуалната и визуалната реторика. Елизабет Уайзър (Elizabeth Weiser) твърди, че физическите обекти в музеите днес функционират като „афективни контраизказвания“ спрямо дигиталната абстракция, като въздействат чрез реторични подходи относно своята автентичност и материалното присъствие на експонатите в тях. Паралелно с това, Крис Рутен (Kris Rutten) и Рубен Дум (Ruben Doom) разглеждат кураторската практика като специфично изпълнение, включващо ораторски умения и знания по реторика; изсле­до­ва­телите позиционират изложбите като пространства за емоционално и интелектуално убеждаване.

Дискурсът за психичното здраве също се открои като значим обект. Анализирани са как наративите за психично здраве в платформи като TikTok изграждат „контрадискурси“, които се противопоставят на патологизиращите модели. Дейвид Ломбард (David Lombard) изследва блогове и влогове, свързани с теми за шизофрения като специфични виртуални интерактивни реторични пространства; като блогърите използват специфични наративни рамки, за да покажат как ораторското действие и въздействие се разпределя между дигитални актьори и форматиращите комуникацията онлайн.

 

Реторика и образование в дигиталната епоха

Образованието по реторика и ораторско изкуство/публична реч се очерта като централна тема, характеризираща се с развитие от базово обучение по реторика към напреднали, които развиват дигитална грамотност и критично мислене при осъществяване на взаимодействие с нововъзникващи технологии.

Фотеини Еглезу (Foteini Egglezou) представи резултати от обучения по реторика чрез игрови подход в началното образование в училищата в Гърция, както и организиране на ораторски състезания и дебати, чрез които децата се запознават с публичното говорене чрез креативността и игрите. Давор Станкович (Davor Stanković) предложи практическа тетрадка, интегрираща комикси и симулации за насърчаване на критичното мислене сред младите учащи се. Андерс Сигрел (Anders Sigrell) подчерта кайроса (kairos) като педагогически принцип в обучението на учители, акцентирайки върху умението да се преценят моментът и ситуативната осъзнатост в учебните ситуации.

Във висшето образование Александра Жупанчик (Aleksandra Zupan­čič) и Алма Ванчура (Alma Vančura) заедно с Ана Шовагович (Ana Šovago­vić) изследваха институционалните отговорности във връзка с обучението по реторика и важността на комуникационните умения сред студентите.

На дигиталния фронт Юта Краутер (Jutta Krautter) и Дейвид Уилямс (David Williams) разгледаха как дигиталните платформи и алгоритмичното разпространение на съдържание преоформят обучението по реторика. Мат Мкинни (Matt McKinney) предложи рефлексивна педагогика, която интегрира генеративния ИИ в клас, изучаващ реторика, насърчавайки студентите да анализират критично и да прилагат творчески инструменти, създадени от ИИ. Концепцията на Греза (Greza) за дигиталната проксемика (digital proxemics) акцентира върху ораторското изкуство и презентациите спрямо пространството на онлайн интерфейсите. Кара Мей Браун (Kara Mae Brown) въведе термина географска реторика (geographic rhetorics) чрез дигитално картографиране, предлагайки мултимодални подходи за реторичен анализ.

Тези приноси показват преход от реториката като класическо словесно изкуство към дигитално опосредствана, мултимодална и критично адаптивна образователна практика, която устойчиво се вписва в глобализираната среда и в учебни среди, ориентирани към данните.

 

Картографиране на нови интердисциплинарни полета в реторичните изследвания

RiS9 акцентира върху нарастващата интеграция на реторичните из­следвания с интердисциплинарни области (като компютърни науки, дигитална етика, когнитивни изследвания, визуална комуникация, правна теория и изследвания на паметта) чрез взаимодействие с изкуствения интелект (ИИ). Централни теми бяха преосмислянето на ролята на реториката и на оратора, на мотивацията му и на убеждаването в дигитално опосредствани среди.

Изследвания на Александра Кузмина (Alexandra Kuzmina) и Карлос Монтеиро (Carlos Monteiro) разглеждаха как изображения, генерирани от ИИ, стават носители на ораторското намерение и цел, сливайки теорията на аргументацията с етиката и визуалната комуникация. Стефан Айверсен (Ste­fan Iversen) и Дария Еванджелиста (Daria Evangelista) изследваха наративния и екологичния дискурс, показвайки как ИИ променя разказването на истории и публичното убеждаване. Хсуан-И Хуанг (Hsuan-I Huang) анализира реториката на технически директори в политически контексти, а Даунънг и Картър (Downing, Carter) разгледаха влиянието на ИИ върху колективната памет и дискурса за Холокоста. Серена Томази (Serena Tomasi) свър­­­за реториката, правото и етиката, като предложи реторични рамки за системи за предиктивно правосъдие.

Тези доклади илюстрират как реториката се развива като критичен, етичен и аналитичен инструмент в нови области, повлияни от ИИ.

 

Ролята на реториката в обществото

Традиционно реториката е тясно свързана с обществените процеси в обществото и с институционалните функции – парламенти (Марта Кобилска – Marta Kobylska), съдилища, образователни институции, реклама (Габриела Кишичек – Gabrijela Kišiček, Агниешка Брила-Круз – Agnieszka Bryła-Cruz, Мартин Хинтън – Martin Hinton) и медии (Блейк Д. Скот – Blake D. Scott). Презентаторите изследваха тези връзки в контекста на социалните мрежи, чатботовете и създаването на речи, подпомагано от изкуствен интелект.

Бяха обсъдени етични въпроси, свързани с използването на генеративен изкуствен интелект (GenAI) в различен реторичен контекст, с акцент върху етоса и гражданската ангажираност (Анна М. Келбевска – Anna M. Kiełbiewska, Солвейг Колстад – Solveig Kolstad). Концепцията за реторичното гражданство се е трансформирала в дигитално реторично гражданство, отразяващо гражданския активизъм в дигиталната епоха.

Дискусиите обхванаха теми като дигитален популизъм, фалшиви новини, дезинформация, свобода на словото и отговорността на говорещия при защита на каузи и ценности (Кендал Р. Филипс – Kendall R. Phillips, Лорън Зайц – Lauren Seitz, Натаниел Стрийт – Nathaniel Street).

Следователно реториката се разкри не просто като инструмент за убеждаване в съвременния обществен живот, а като динамичен процес, който изгражда идентичности, създава историческо значение и моделира обществените нагласи както в дигиталната, така и в аналоговата сфера.

 

Представяне на книги, публикации, панели и кръгли маси

Бяха представени книги, посветени на реториката и изкуствения интелект, включително:

  • Ethos, Technology, and AI in Contemporary Society – The Character in the Machine(2025). Редакторите Арон Хес (Aaron Hess) и Йенс Хелсен (Jens Kjeldsen), промотираха книгата и чрез видео клип, генериран чрез изкуствен интелект.
  • Scientists, Politics, and The Rhetoric of Public Controversy(2025), с редактори P. Pietrucci и L. Ceccarelli, бе представена от Кендъл Филипс (Kendall Phillips), Йенс Хелсен (Jens Kjeldsen) и Райнхалд Молстер (Ragnhild Mølster).
  • The Rhetoricity of Philosophy – Audience in Perelman and Ricoeur after the Badiou-Cassin Debate(2025),  бе представена от Жан Вагеманс (Jean Wagemans), Фабиан Ерхард (Fabian Erhardt) и Блек Скот (Blake Scott).

В съвкупност представянето на тези изследвания осветли как реториката функционира едновременно като способ за изследване и като практическа рамка за ориентиране в сложните пресечни точки между технологии, наука, политика и философско мислене през 21. век.

 

По време на кръглите маси участниците разгледаха пресечни точки между реториката и изкуствения интелект в съвремието, включително:

  • Persuasive Algorithms: Exploring the Intersections of Rhetoric and Generative AI. Водещи: (Олаф Крамер) Olaf Kramer. Участници: Крис­тофър Базгиър, Кристал Коломбини, Фабиан Ерхард, Золтан Маждик (Christopher Basgier, Crystal Colombini, Fabian Erhardt, Zoltan Majdik).
  • Digitizing Dialogue and Animating Actio: An International Roundtable Discussion. Водещ: Айрин Холмс-Хендерсън (Arlene Holmes-Hen­derson). Участници: Дейвид Хейнман и Том Ф. Райт (David Heineman, Tom F. Wright).

Специална кръгла маса, организирана под егидата на Rhetoric Society of America (RSA) и Rhetoric Society of Europe (RSE), събра европейски и американски учени, за да обсъдят съвместни изследвания, общи проекти и иновации в педагогическите подходи в обучението по реторика.

По време на панелните дискусии участниците обсъждаха теми, обхващащи широка гама от теми, които са ориентирани при намиране на пресечните точки между културната, политическата, технологичната и педагогическата сфера. По-надолу темите се представят на английски език без превод.

  • Using Transnational and Decolonial as Technologies to Address the Epistemic Crisis of Rhetorical Studies.
  • Speaking with the Voice of the Future: Children and Childhood in Climate Activist Rhetoric.
  • Symbolic Screens and Digital Dreams: Reclaiming Aesthetics in Rhetoric­al Inquiry.
  • Extremism in Public Discourse through a Rhetorical and Discursive Lens: American and European Scholars in Conversation (Parts I & II).
  • Mobilizing Bad Feelings: The Rhetorical Circulation of Affect in Public Discourse.
  • Rhetorical Effects of Argumentation (ECA panel).
  • Manifest, Embodiment, Backlash: On Different Stages of Activist Rhetoric.
  • The Use of Competitive Debates in Ethical Education: Research Report.
  • Feminist Power of Rhetorical Listening.
  • The Species of Rhetoric as Contemporary Heuristics for the Digital Age.
  • The Rhetoric of Fraud and Scams in a Digital World.
  • The Rhetorical Subject in and Against Technocapitalism.
  • Hostile Digital Architecture: Restricting Rhetorical Agency Through Technology.

В споменатите по-горе панели на преден план се изведе необходимостта от преоценка на реторичното знание чрез интеракция и плурализъм, а участниците подчертаха функцията на реториката както като диагностичен, така и като продуктивен инструмент за разбиране на публичния дис­курс и като ориентир към нови области, сред които  „емоционални икономики“.

В панелните дискусии бе откроен нарастващият интерес към дигиталната семиотика и мултимодалната реторика. Също така бяха отчетени образователните приложения на реториката – от практики по дебати до етична и дигитална грамотност. Участниците потвърдиха ролята на реториката в педагогиката, включително и в постдигитален контекст. По време на панелните дискусии, посветени на практиките за слушане, се представиха промени в начините на възприемане на ораторските изяви, като подсказаха, че реторичната компетентност в дигиталната епоха изисква не само умения за убеждаване, но и спазване на етични норми паралелно с откритостта и прозрачността в дигиталното пространство. Обобщавайки, може да се каже, че по време на тези панели участниците илюстрираха как реторичните изследвания преформулират своите концептуални и методологически граници в отговор на трансформациите в обществото, както и на дигитализацията като фактор и посредник в комуникация и при отчитане на необходимостта от ангажиране на етично ниво в персонален и глобален план.

 

Заключение

Анализът на конференцията потвърждава виталността на реториката като дисциплина, която не само се адаптира към нововъзникващи технологии и промени в обществото, но и процъфтява в тях. Традиционните области – аргументация, политическа реторика, гражданска реторика, педагогика и медии – остават основополагащи. В същото време новите обекти на реторично изследване – социалните медии, подкастите, блоговете, изкуственият интелект, чатботовете, мултимодалността и визуалната реторика – илюстрират разширяващите се хоризонти на полето. В потвърждение на това както Аристотел я определя: „Нека реториката бъде способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди“. [7]

 

Цитати и бележки

[1] Rhetoric Society of Europe (RSE). https://rhetoricsocietyeurope.eu/. Retrieved on 21.06.2025.

[2] Rhetoric in Society 9 – Rhetoric in the Digital Age. University of Zagreb. https:// ris9.ffzg.unizg.hr/. Retrieved on 21.06.2025.

[3] Gabrijela Kišiček. https://fonet.ffzg.unizg.hr/nastavnici/gabrijela-kisicek/. Retrieved on 21.06.2025.

[4] Zvonimir Frka-Petešić. https://vlada.gov.hr/zvonimir-frka-petesic/22178. Retrieved on 21.06.2025.

[5] Jean Wagemans. University of Amsterdam. https://www.uva.nl/en/profile/w/a/j.h.m. wagemans/j.h.m.wagemans.html?cb. Retrieved on 21.06.2025.

[6] Katarzyna Budzyńska. https://www.ans.pw.edu.pl/Pracownicy/Nauczyciele-akademiccy-WAiNS/Budzynska-Katarzyna. Retrieved on 21.06.2025.

Laboratory of “The New Ethos”. https://newethos.org/. Retrieved on 21.06.2025.

[7] Аристотел. (1986). Реторика. София: Наука и изкуство. 45.  [Aristotel. (1986). Re­torika. Sofia: Nauka i izkustvo. 45.]

 

Rhetoric in the Digital Age: Concepts, Methods, Perspectives and Challenges

DOI 10.5526/JCXQ4145

 

Ivanka Mavrodieva

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg

Foteini Egglezou

President, Hellenic Institute of Rhetorical & Communication Studies

E-mail: fegglezou@yahoo.gr

Abstract: This article presents findings from the international conference “Rhetoric in Society 9. Rhetoric in the Digital Age” organized by the Rhetoric Society of Europe (RSE) and the University of Zagreb, Croatia. The objective is to identify emerging concepts and terminology, trace the evolving rhetorical lexicon, and explore new avenues for interdisciplinary research. The methodological approach integrates literature review, qualitative analysis, and participatory observation by the authors. The first hypothesis posits that oratory continues to evolve within traditional domains such as politics, education, media, and the judiciary, while simultaneously manifesting in virtual environments through digital tools and artificial intelligence. The second hypothesis suggests that rhetorical studies now employ both established analytical frameworks and computational tools, facilitating interdisciplinary integration.

Keywords: rhetoric, oratory, digital age, artificial intelligence, ethos.

 

Introduction

The international conference Rhetoric in Society 9 (RiS9) continues the established tradition of the Rhetoric in Society series, which since its inception in 2006 has served as a critical venue for scholarly exchange on the role of rhetoric in contemporary public life. The series aims to interrogate rhetoric both as a theoretical discipline and a practical art, foregrounding its capacity to shape – and be shaped by – social, political, educational, and cultural transformations. By fostering interdisciplinary dialogue, these conferences facilitate engagement between classical rhetorical frameworks and the complex communicative challenges of the present.

The ninth installment, titled Rhetoric in the Digital Age, was held from June 18–21, 2025, at the University of Zagreb, Croatia was organized by the Rhetoric Society of Europe (RSE) [1] in collaboration with the Faculty of Humanities and Social Sciences. [2] The scientific program was curated under the leadership of Professor Gabrijela Kišiček [3], head of the Department of Phonetics, supported by a team of academic colleagues (Davor Nikolić, Diana Tomić, Ana Vlah) and students. The organizing team set out to create an event that was not only intellectually engaging and inclusive, but also well-organized, collegial, and truly memorable for all participants.

RiS9 examined the evolving nature of rhetoric within the context of digital and technological change, with particular emphasis on how 21st-century media environments reshape communicative practices, persuasive strategies, and argumentative norms. Central to the conference’s inquiry was the question of whether rhetoric retains its relevance in an era increasingly shaped by artificial intelligence and algorithmic discourse.

The conference featured approximately 150 scholarly contributions across diverse formats, including 17 thematic panels – among them a joint RSA–RSE panel – two roundtable discussions, three book presentations, and two keynote lectures delivered by internationally recognized scholars. The General Assembly of the RSE was also convened. Participants represented a broad international community, with strong contingents from Europe and North America and notable representation from Canada, Israel, New Zealand, and the United Kingdom. The academic profile of the event was underscored by the predominance of attendees affiliated with public universities and research institutions.

Rather than constituting a standard conference report, this article approaches RiS9 as a reflective case study in the evolving discipline of rhetorical studies. Drawing on direct participation and a critical review and qualitative analysis of the conference program and book of abstracts, it identifies salient thematic patterns, emerging methodological approaches, and institutional practices indicative of current trends in rhetorical scholarship. The aim is not to provide exhaustive coverage but to identify and interpret salient trends that reflect broader disciplinary shifts.

This interpretive framework aligns with the conference’s opening address, delivered by Zvonimir Frka-Petešić, a distinguished public figure and diplomat, whose remarks emphasized rhetoric’s ongoing civic significance. [4] Departing from ceremonial convention, his address foregrounded rhetoric not as ornamental speech but as a vital force within democratic communication. In consonance with this view, the findings presented herein are organized around developments in rhetorical terminology, methodology, and practice, with the aim of advancing a broader understanding of rhetoric’s adaptive capacities in contemporary society.

 

Keynote Lectures: Innovations and Perspectives in Rhetorical Research

The keynote lectures at RiS9 underscored significant innovations in rhetorical theory and practice, offering interdisciplinary bridges between rhetoric, the humanities, and computational sciences.

Professor Jean Wagemans (University of Amsterdam) [5], in his address “The Role of Rhetoric in Defending Against Weapons of Mass Persuasion”, foregrounded the ethical dimension of argumentation in the digital era. He emphasized rhetoric’s civic potential as a form of democratic resilience and presented applied frameworks such as fact-checking, argument-checking, and the emergent method of rhetoric-checking. These tools are intended to combat manipulative discourse in an environment increasingly influenced by generative AI.

Katarzyna Budzyńska (Warsaw University of Technology), in her lecture “Ethos in the Digital Society: A Computational Approach”, advanced a methodological innovation by integrating rhetorical theory with computational modeling. Introducing the New Ethos project, she demonstrated how ethos, pathos, and logos can be computationally analyzed in large-scale political discourse. [6] Her approach reframes ethos as a measurable signal of trustworthiness in digital networks, providing an empirical basis for rhetorical credibility in online political communication.

Together, these keynotes exemplified the dual trajectory of contemporary rhetoric: as a civic practice essential for democratic deliberation and as a data-driven discipline responsive to computational and technological advances.

 

Updating Rhetorical Terminology and Conceptual Frameworks

RiS9 brought into focus the dynamic evolution of rhetorical terminology and conceptual models, reflecting the field’s engagement with digital transformation and interdisciplinary integration.

Presenters explored the dual figure of the orator, as speaker, debater or presenter – and of the rhetorician, as theorist of persuasion. This spectrum extended from classical courtroom orality to “secondary orality” in digital environments, as illustrated in Yun Ding’s work on the rhetorical dynamics of online speech.

Several innovative terms emerged. Peter Oliver Greza introduced the concept of digital proxemics, theorizing how spatial dynamics in digital interfaces reshape rhetorical delivery and audience interaction. The notion of digital ethos was developed along two axes: Budzyńska’s computational modeling of credibility, and Louise Zamparutti’s narrative approach, which conceptualizes ethos as a culturally embedded, emotionally resonant construct shaped by digital storytelling and collective memory. Silvia Corradi’s analysis of digital objects situated them as epistemological agents that function as rhetorical constraints, transforming the rhetorical situation through their ontological and technological properties.

Classical rhetoric remained an anchoring point. Topics such as rhetorical figures, compositional structures, and references to Isocrates were discussed alongside emergent frameworks, including ecological rhetoric, regional and minority rhetorics, feminist and gender rhetorics, hip-hop rhetoric, and the rhetoric of proverbs. These developments suggest a rhetorical pluralism responsive to cultural and social complexity.

Cross-disciplinary intersections were also prominent. Media genres such as blogs, vlogs, podcasts, and neurobroadcasts were analyzed as contemporary rhetorical forms, with Ivanka Mavrodieva framing them as emblematic of 21st-century persuasion. Louise Ladegaard examined YouTube as a platform for cultivating rhetorical citizenship, while Johanna Couvée demonstrated how TikTok fosters public discourse around mental health. Caroline Glowka explored AI-generated LinkedIn posts as digital expressions of epideictic rhetoric, reinforcing community values such as success and collaboration.

New rhetorical objects of analysis were also theorized. Museums emerged as contested rhetorical sites. Elizabeth Weiser argued that physical objects in museums now serve as affective counter-statements to digital abstraction, functioning rhetorically through authenticity and material presence. In parallel, Kris Rutten and Ruben Doom conceptualized curatorial practice as rhetorical performance, positioning exhibitions as spaces of affective and intellectual persuasion. Mental health discourse was another notable object. Johanna Couvée analyzed how mental health narratives on platforms like TikTok construct counter-discourses that resist pathologizing models. David Lombard examined schizophrenia blogs as multi-actor rhetorical spaces, drawing on ecological and narratological frameworks to highlight how rhetorical agency is distributed across digital actors and formats.

 

Rhetoric and Education in the Digital Age

Rhetorical education emerged as a central theme, marked by a trajectory from foundational training to advanced digital literacy and critical engagement with emerging technologies.

In early education, Foteini Egglezou presented rhetorical games that introduce children to public speaking through creative play, while Davor Stanković proposed a practical workbook integrating comics and simulations to foster critical thinking among young learners. Anders Sigrell emphasized kairos as a pedagogical principle in teacher education, reinforcing timing and situational awareness in instructional contexts.

At the tertiary level, Aleksandra Zupančič and Alma Vančura with Ana Šovagović examined the institutional responsibilities surrounding rhetorical training and the perceived value of communication skills among university students. On the digital frontier, Jutta Krautter and David Williams explored how digital platforms and algorithmic content delivery reshape rhetorical instruction. Matt McKinney proposed a reflexive pedagogy that integrates generative AI into the rhetorical classroom, encouraging students to critically analyze and creatively apply AI tools. Greza’s notion of digital proxemics highlighted the spatial rhetoric of online interfaces, while Kara Mae Brown introduced geographic rhetorics through digital mapping, offering multimodal approaches to rhetorical analysis.

Together, these contributions indicate a shift from rhetoric as a classical verbal art to a digitally mediated, multimodal, and critically adaptive educational practice – firmly embedded in globalized, data-driven learning environments.

 

Mapping New Interdisciplinary Fields in Rhetorical Research

Additionally, RiS9 highligted the growing integration of rhetorical studies with interdisciplinary fields (e.g. computer science, digital ethics, cognitive studies, visual communication, legal theory, and memory studies) through engagement with artificial intelligence (AI). Central themes included the redefinition of rhetorical agency, intention, and persuasion in digitally mediated environments. Studies such as Alexandra Kuzmina’s and Carlos Monteiro’s addressed how AI-generated images and prompts carry rhetorical intent, merging argumentation theory with ethics and visual communication. Stefan Iversen and Daria Evangelista explored narrative and environmental discourse, showing how AI reshapes storytelling and public persuasion. Hsuan-I Huang analyzed tech CEO rhetoric in policy settings, while Downing and Carter examined AI’s impact on collective memory and Holocaust discourse. Serena Tomasi bridged rhetoric, law, and ethics by proposing rhetorical frameworks for predictive justice systems. Together, these papers illustrate how rhetoric is evolving as a critical, ethical, and analytical tool across emerging AI-influenced domains.

 

Rhetoric’s Societal Role

Traditionally, rhetoric is intertwined with societal processes and institutional functions – parliaments (Marta Kobylska), courts, educational institutions, advertising (Gabrijela Kišiček, Agnieszka Bryła-Cruz, Martin Hinton) and media (Blake D. Scott). Presenters explored these in the context of social media, chatbots, and AI-driven speechwriting. Ethical concerns related to the use of GenAI in rhetorical contexts were discussed, with a focus on ethos and civic engagement (Anna M. Kiełbiewska, Solveig Kolstad). The concept of rhetorical citizenship has evolved into digital rhetorical citizenship, reflecting civic activism in the digi­tal age.

Discussions included digital populism, fake news, misinformation, freedom of speech, and the speaker’s responsibility in advocating causes and values (Kendall R. Phillips, Lauren Seitz, Nathaniel Street). Rhetoric emerged not merely as a tool of persuasion, in contemporary civic life but as a dynamic process that constructs identities, generates historical meaning, and modulates public sentiment in both digital and analog spheres.

 

Featured Publications, Panels and Roundtables

Books on rhetoric and AI were introduced, including:

  • Ethos, Technology, and AI in Contemporary Society – The Character in the Machine(2025), edited by Aaron Hess and Jens Kjeldsen, promoted through AI-generated video clips.
  • Scientists, Politics, and The Rhetoric of Public Controversy(2025), edited by P. Pietrucci and L. Ceccarelli, presented by Kendall Phillips, Jens Kjeldsen, and Ragnhild Mølster.
  • The Rhetoricity of Philosophy – Audience in Perelman and Ricoeur after the Badiou-Cassin Debate(2025), introduced by Jean Wagemans, Fabian Erhardt, and Blake Scott.

Collectively, the presentation of these works illuminated how rhetoric functions as both a mode of inquiry and a practical framework for navigating complex intersections between technology, science, politics, and philosophical reasoning in the 21st century.

 

Roundtables addressed contemporary intersections between rhetoric and AI, including:

  • “Persuasive Algorithms: Exploring the Intersections of Rhetoric and Generative AI” (Chair: Olaf Kramer Participants: Christopher Basgier, Crystal Colombini, Fabian Erhardt, Zoltan Majdik)
  • “Digitizing Dialogue and Animating Actio: An International Roundtable Discussion” (Chair: Arlene Holmes-Henderson Participants: David Heineman, Tom F Wright)

A special roundtable, under the auspices of the Rhetoric Society of America (RSA) and the Rhetoric Society of Europe (RSE), brought together European and American scholars to explore collaborative research, joint projects, and innovations in rhetorical pedagogy.

Panels built coherent conversations covering a wide range of topics across intersecting cultural, political, technological, and pedagogical domains:

  • Using Transnational and Decolonial as Technologies to Address the Epistemic Crisis of Rhetorical Studies.
  • Speaking with the Voice of the Future: Children and Childhood in Climate Activist Rhetoric.
  • Symbolic Screens and Digital Dreams: Reclaiming Aesthetics in Rhetorical Inquiry.
  • Extremism in Public Discourse through a Rhetorical and Discursive Lens: American and European Scholars in Conversation (Parts I & II).
  • Mobilizing Bad Feelings: The Rhetorical Circulation of Affect in Public Discourse.
  • Rhetorical Effects of Argumentation (ECA panel).
  • Manifest, Embodiment, Backlash: On Different Stages of Activist Rhetoric.
  • The Use of Competitive Debates in Ethical Education: Research Report.
  • Feminist Power of Rhetorical Listening.
  • The Species of Rhetoric as Contemporary Heuristics for the Digital Age.
  • The Rhetoric of Fraud and Scams in a Digital World.
  • The Rhetorical Subject in and Against Technocapitalism.
  • Hostile Digital Architecture: Restricting Rhetorical Agency Through Technology.

The abovementioned panels foregrounded the need to reassess rhetorical knowledge through more inclusive and pluralistic frameworks and underscored rhetoric’s function as both a diagnostic and generative tool for understanding public discourse and emotional economies. Additionally, an emerging interest in digital semiotics and multimodal rhetoric was highlighted, while educational applications of rhetoric – from debate practices to ethical and digital literacies – affirmed its evolving role in pedagogy, including in post-digital contexts. Finally, panels on listening practices signaled a turn toward rhetorical receptivity, suggesting that rhetorical competence in the digital age requires not only persuasive skill but also ethical attentiveness and dialogic openness. In sum, these panels collectively illustrated how rhetorical studies are redefining their conceptual and methodological boundaries in response to societal transformation, digital mediation, and the imperative for global and ethical responsiveness.

 

Conclusion

The conference analysis affirms rhetoric’s vitality as a discipline that not only adapts to emerging technological and societal contexts but thrives within them. Traditional domains – argumentation, political rhetoric, civic rhetoric, pedagogy, and media – remain foundational. Meanwhile, new objects of rhetorical inquiry – social media, podcasts, blogs, artificial intelligence, chatbots, multimodality, and visual rhetoric – illustrate the field’s expanding horizons. As Aristotle defined it: “Let rhetoric be the ability to discover in each case the available means of persuasion.” [7]

References and Notes

[1] Rhetoric Society of Europe (RSE). https://rhetoricsocietyeurope.eu/. Retrieved on 21.06.2025. [2] Rhetoric in Society 9 – Rhetoric in the Digital Age. University of Zagreb. https://ris9.ffzg.unizg.hr/. Retrieved on 21.06.2025.

[3] Gabrijela Kišiček. https://fonet.ffzg.unizg.hr/nastavnici/gabrijela-kisicek/. Retrieved on 21.06.2025.

[4] Zvonimir Frka-Petešić. https://vlada.gov.hr/zvonimir-frka-petesic/22178. Retrieved on 21.06.2025.

[5] Jean Wagemans. University of Amsterdam. https://www.uva.nl/en/profile/w/a/j.h.m. wagemans/j.h.m.wagemans.html?cb.Retrieved on 21.06.2025.

[6] Katarzyna Budzyńska. https://www.ans.pw.edu.pl/Pracownicy/Nauczyciele-akademiccy-WAiNS/Budzynska-Katarzyna. Retrieved on 21.06.2025.

Laboratory of “The New Ethos”. https://newethos.org/. Retrieved on 21.06.2025.

[7] Aristotle. (1986). Rhetoric. Sofia: Nauka i Izkustvo, 45.

 

Ivanka Mavrodieva, Full Professor, PhD, Dr. Habil. Professor of Rhetoric, Business Communication, Public Relations, and Academic Writing at Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Bulgaria. Member of the Executive Board of the Rhetoric Society of Europe (2013–2023). Manager of the academic podcast “Orator in the 21st Century” – https://www.youtube.com/@instituteofrhetoricandcomm142. Lecturer, blogger, podcaster, and trainer, she explores rhetoric as an ancient yet dynamic science and communication as a practice integrating business and AI technologies.

Foteini Egglezou, founder and President of the Hellenic Institute of Rhetorical and Communication Studies (HIRCS), Greece. Certified debate trainer (IDEA), she has organized numerous rhetorical contests and has taught “Rhetoric and Public Speech” and “Critical Pedagogy” in various master’s programs.

Manuscript submitted: 21.06.2025.

Double Blind Peer Review: 21.06.2025 – 21.07.2025.

Accepted: 22.07.2025.

Issue 64 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.